Литература на ХХ век Код на курса Не се попълва от преподавателя Тип на курса Задължителен Равнище на курса (окс)



Дата01.01.2018
Размер126.8 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 15/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по руска филология

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1.Филология

Специалност(и)

<наименование>1


Българска филология (задочно обучение)

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Руска литература на ХХ век

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС „бакалавър”

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


3

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>



7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


6

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


д–р Радка Атанасова

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучението по дисциплината Руска литература на ХХ век ще придобият знание върху творбите на писатели и поети от руската литература, която е важна част от световната литература. Ще се запознаят с творчеството на Блок, Есенин, Маяковски, Булгаков, Пастернак, Бунин, Платонов, Солженицин и др., без които би било невъзможно разбирането на световния културен и литературен процес.

ще могат ...


Завършилите успешно дисциплината Руска литература на ХХ век ще могат да увеличат знанията си при извършване на литературно-критически анализ на художествената творба, ще могат да прилагат на практика различни методи и ще представят своя интерпретация на творбата.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно - лекции.

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Студентите би следвало вече да са придобили общи и специални знания по Литературна теория, Антична, Средновековна и Западноевропейска литература.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Конспектиране;

Подготовка на курсова работа


13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Лекционният курс по Руска литература на ХХ век е посветен на изучаването на развоя на руската литература през ХХ век и има за цел да запознае студентите както с историческото развитие на литературно-естетическия процес в Русия и Съветския съюз през ХХ век, така и със спецификата на отделни феномени и артефакти, нямащи аналог в световната литература.

Освен това курсът лекции и семинари трябва да даде знания и възможност на студентите да впишат новата руска литература както в контекста на европейската цивилизация, така и в уникалния контекст на руската култура, да открият нейната приемственост по отношение на хуманистичните традиции на “златния” ХІХ век, да откроят принципно новите тенденции и насоки в художественото съзнание на епохата, дръзките новации в областта на поетичната форма и поетичното слово, да маркират разместването на ценностните пластове и смяната на философско-естетическите парадигми

Почти половината от обема на изучаваната литература съставляват текстове, създадени през т.нар. “Сребърен век” - един уникален и ренесансов по своята реформаторска и синтетична природа феномен на културата. Представените автори и текстове са подбрани така, че да бъдат презентативни за калейдоскопичната картина на мирогледни и естетически новации през този период. Литературата, създадена след 1917 г. е представена като два антитетични дискурса, вписани в двете култури, съществуващи в Русия през този период – идеологизираната социалистическа култура и алтернативната й независима и демократична култура.

Цели са също анализиране в дълбочина на върховите явления в творчеството на писатели и поети като Ал. Блок, Ив. Бунин, Б. Пастернак, М. Булгаков и др., на тяхната уникална поетика. Взаимоотношението на творчеството им с развоя на световния литературен процес. Значима операционна цел, която е в тясна връзка със специфичните изисквания на специалността, е запознаване на студентите с процесите в руската литература, с връзката между модерното и традицията.


14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


История русской литературы., Ленинград, 1983, т.4;

Волков А.А.Русская литература ХХ века (дооктябрьский период);

Кулешов Ф.И. Лекции по истории русской литературы к.19-ого – нач.20-ого века. Минск, 1976;

Из истории русского реализма к. 19-ого – нач.20-ого века. Под редакцией А.Г.Соколова. М., 1986г.;

История русской советской литературы (1917 – 1940гг.) под ред.А.И.Метченко и С.М.Петрова. М., 1980.;

Современная русская советская литература (50- 80-ые гг.) под ред. А.Бочарова и Г.Белой. Ч.1, 2. М., 1987.;

История русской советской поэзии (1941 – 1980гг.). Ленинград, 1984.;

Литературно-эстетические концепции в России к. 19-ого – нач. 20-ого века. М., 1975.;

Филиппов Г.В. Русская советская философская поэзия. Л-д., 1984.;

Казак, Волфганг. Енциклопедия на руската литература на ХХ век. С., 1996.

Руска литература на 19 и 20 в. Учебник за ВУЗ. Изд-во на СУ “Климент Охридски”, С., 2002.;

Николаев П.А. Русские писатели 20-го века. Биографич.справочник. М., 2000.;

Русская литература 20-го века. Большой уч.справочник. М., “Дрофа”, 2000

Русская литература ХХ-го века в зеркале критики. Хрестоматия. “AKADEMIA”, М.-СПб., 2003

Русские писатели. Биобиблиографический словарь. Ч.1,2. М., 1990

Руска литературна класика. Под ред. на П.Троев. т.3,4. С., 1996 -98г

Лихачов Дм. Култура и съвременност. С., 1987

Жолковский А.К. Блуждающие сны. М., 1994

Гаспаров М.Б. Литературные лейтмотивы. М., 1993

Перечитывая заново. Сб.ст. М., 1989

Избавление от миражей. Сб.ст. М., 1990.;

Тодоров, Цветан. На предела. С., 1994.;

Ликова Розалия. Проблеми на европейския символизъм. С., 1984

Казакова, Светлана. Руски модернизъм. Авангард. Шумен, 1993

Электронная библиотека современных литературных журналов России “Журнальный зал” : http://magazines.russ.ru/;

Энциклопедия футуризма: http://www.futurism.ru;

Поэзия авангарда (тексты, исследования и материалы): http://avantgarde.narod.ru

Электронная библиотека Ал.Белоусенко: http://www.belousenko.com/

Современная русская литература с Вячеславом Курицыным: http://www.guelman.ru/slava/kursb2/7.htm

Фергасов, Фатех. Литературная жизнь: http://www.pseudology.org/Literature/

Скоропанова И.С. Русская постмодернистская литература: http://yanko.lib.ru/books/cultur/skoropanova-russ-postmodern-lit.htm

Егорова Л.П., Чекалов П.К. История русской литературы ХХ в.: http://teneta.rinet.ru/rus/ee/egorova-lp_chekalov-pk_historia_russkoi_literatury.html

Каталог. Историко-литературное издание.: http://www.litcatalog.al.ru/periodics/peri.html

Постмодернизм. Энциклопедия: http://yanko.lib.ru/books/encycl/post_mod_encyclop_all.html#_Toc16546362



Топос. Литературно-философский журнал: http://www.topos.ru/article/2155

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции, семинари, консултации.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Изпит

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български език

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


д–р Радка Атанасова

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


Тема 1. Литература на реализма: Творчески новации на новото поколение реалисти, обединени около кръжока „Сряда” и издателство „Знание”: М. Горки, Ал. Куприн, Л. Андреев, Ив. Бунин, В. Вересаев и др. Тематичен спектър и жанров диапазон. Формално-стилистични експерименти.

Тема 2. Особености на творческата еволюция на Александър Куприн

Тема 3. Специфика на творческия натюрел на Иван Бунин, тематика и проблематика на творчеството му. Повестта „Суходол” и художественото изследване на руския национален характер в метафизичните му измерения. Поетически иновации.

Тема 4. Леонид Андреев – родоначалник на руския експресионизъм. Ранната проза на Куприн – традиционно реалистична, отчасти мелодраматична, но иновационна спрямо „малкия човек” в руската литература. Екзистенциалната проблематика – емблематична за творчеството на Л. Андреев: алиенацията, самотата и безличието на човека, предопределението и изборът в човешкия живот; осмисляне на основните екзистенциални модуси: вярата. Интуицията на писателя спрямо мрачните потайности на душата. Специфика на новата експресионистична поетика.

Тема 5. Максим Горки: най-противоречивият творец в руската литература на 20 век; писател, изминал пътя „от Ницше до социализма” (Т. Ман). Новата концепция за личността в ранното творчество на Горки: „Титанът” на Горки и ницшеанският „Свръхчовек” („Макар Чудра”, „Старицата Изергил”, „Песен за Сокола”, „Песен за Буревестника”, „Човек”). Горки – основоположник на социалистическия реализъм: „Майка” – роман на възпитанието на новата личност, представена като класов тип. Пиесите на Горки – пиеси на идейното единоборство. „На дъното” и антропоцентричната проповед на Горки.

Тема 6. „Сребърният век” на руската култура и възникването на модернизма като особен феномен на „краевековието”. Водещи модернистични парадигми в руското изкуство.

Руският символизъм в контекста на руския Сребърен век и в европейски контекст. Платонизмът, ницшеанството и теократичната утопия на Владимир Соловьов – инициации на историософската концепция на руския символизъм. Творческата еволюция на Александър Блок в контекста на руския символизъм. Романтико-мистичен характер на ранните стихове на блок (“Ante lucem”). Софийната символика и мистичните измерения на любовта, поетиката на контрастите и есхатоса в „Стихове за Прекрасната Дама»,Непознатата”, Възмездие”.

Тема 7. Философско-естетическа парадигма на акмеизма. Агностицизмът, емпиризмът и кларизмът – основни мирогледни принципи. Акмеизмът – лирична инвентаризация на реалния земен свят, залагаща на „прекрасната яснота”. Реабилитация на телесната, материална природа на словото. Побратимяване с пространствените изкуства. Културата и паметта в йерархията на акмеистичните ценности.

Анна Ахматова и нейният „единен лиричен роман”. Николай Гумильов – поет на романтизираната мъжественост. Метафизика на странстването и романтичен естетизъм в творчеството на Гумильов. Осип Манделщам – „пасеист и пророк”, поет на културно-историческите реминсценции и на високите интелектуални визии.

Тема 8. Футуризмът – емблемата на руския авангард. Програмни манифести и алманаси на руския футуризъм; идейната еклектика и разногласие между групировките на кубофутуристите (В. Хлебников, А. Кручоних, В. Каменски, Д. и Н. Бурлюк, В. Маяковски, Е. Гуро), егофутуристите (И. Северянин, И. Игнатиев, В. Гнедов), „Мецанин на поезията” (В. Шершеневич, Р. Ивнев); „Центрофуга” (Б. Пастернак, Н. Асеев, С. Бобров). „Сдвигът” – метапохватът на футуристите. „Самовитото слово” и „заумният език” в естетическата утопия на футуризма. Проекции на футуристичната поетика върху формалистката литературна теория.

Владимир Маяковски и руският футуризъм. Футуристичната антропология на ранното творчество на Маяковски („Владимир Маяковски”, „Облак в гащи”, „Флейта – гръбнак”, „Война и мир”, „Човек”). Рецепциите на ницшеанството и неоромантизма в трактовката на лирическия герой. Програмният характер на „Облак в гащи Условна, хиперболична образност и експресивен изказ. Пиесите на Маяковски в координатите на футуристичната драма.

Тема 9. Формиране на монистичната концепция на съветската литература и налагане на новия канон на социалистическия реализъм. Нормативни изисквания на социалистическия („утопичен”) реализъм. Артикулирането на мита за новородения съветски човек чрез образа на новия положителен герой в съветската литература. Налагане на нов тип (войнстващ) хуманизъм и идеологически позитивизъм. Проблемът за социалния подбор, за пригодността на човешкия материал към изискванията на епохата и погазването на традиционните хуманистични ориентири. Еталонизиране на новия художествен метод.

Тема 10. Алтернативната на социалистическия реализъм литература («арестувана литература») като дискурс на независимото от социалистическата идеология слово. Раждане на социалната антиутопия.

Евгений Замятин – основоположник на социалната антиутопия. Романът „Ние” в координатите на жанра на антиутопията и в контекста на антиутопията на 20 век. Футурологична прогноза и трагична равносметка на революционния експеримент.

Тема 11. Андрей Платонов – антиутопиите на Платонов „Чевенгур” и „Изкопът” – дръзки предупреждения за катастрофалната същност на съветската утопия. Многообразна дискредитация на химеричната структура. Апокалиптична визия за онтологичния крах на социалистическия свят. Титрологична символика. Антропонимни акценти. Хронотопни антиномии. Уникалният словесен експеримент на Платонов – ключ към художествената убедителност на неговото творчество.

Тема 12. „Идеологически позитивният” роман – емблема на новата идеологическа парадигма. Литературният процес след Октомврийската революция. Формиране на монистичната концепция на съветската литература и налагане на новия соцреалистически канон. Нормативни изисквания на социалистическия („утопичния”) реализъм. Артикулирането на мита за новородения съветски човек чрез образа на новия положителен герой в съветската литература. Налагане на нов тип (войнстващ) хуманизъм и идеологически позитивизъм. Проблемът за социалния подбор, за пригодността на човешкия материал към изискванията на епохата и погазването на традиционните хуманистични ориентири. Еталонизиране на новия художествен метод: „Железният поток” на А. Серафимович, „Чапаев” на Д. Фурманов, „Разгром” на А. Фадеев.

Тема 13. Михаил Булгаков и романът му „Майстора и Маргарита” – многопластово произведение, провокиращо разнообразни интерпретации. „Майстора и Маргарита” като философски роман – мит: библейски координати на действието в романа, митологична организация на хронотопа, модална недискретност, многоизмерен синкретизъм, семантична амбивалентност и структурна отвореност, лайтмотивност, двупластова композиция и двоичност на стила. Булгаков – виртуозен майстор на езика и на музикалната театрализация на действието.

Тема 14. Борис Пастернак и генералната му проза - романът „Доктор Живаго”. Трагичната съдба на романа и неговия автор. „Доктор Живаго” като епичен роман, противоречащ на трафарета на социалистическата литература. „Доктор Живаго” като митологичен роман, противостоящ на атеистичната инвазия на своето време. Апел към християнските ценности и към разбирането на живота като саможертва. Акцент върху идеята за безсмъртие в творчеството (спасение чрез Логоса) и върху идеята за кенозиса. Основни параметри на историософската концепция на романа. Своеобразната поетика на „Доктор Живаго”

Тема 15. Александър Солженицин – първооткривател на лагерната тема в руската литература на 20 век.

Един ден на Иван Денисович” в контекста на руската литература на 20 век и в социален контекст. Компресията на хронотопа – основен постулат в творчеството на Солженицин. „В първия кръг” – роман със сложна историософска концепция и с полифонична композиция. Проблемът за истинския патриотизъм в условията на тоталитарната държавност. „Архипелагът ГУЛАГ” – безпощаден летопис на съветската каторга. Своеобразната визия на Солженицин за ролята на лагера в човешкия живот: аскезата като път към възраждането на личността, а личният стоицизъм – път към всеобщото спасение. „Червеното колело” – колосална епопея за катаклизмите на руската история.



Тема 16. Авторската (бардовата) песен – поетичен нерв на епохата, поезия на съпротивлението, контрапункт на официалната култура; особена форма на битуване на поезията, синкретично изкуство. М. Анчаров и Б. Окуджава – първите „пеещи” руски поети на 20 век. Първа вълна на авторската песен: Н. Матвеева, Ю. Визбор, Ю. Ким. Масовизация на жанра и белязването му от ярки творчески дарования – В. Висоцки, А. Галич.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 01 януари 2018 г. :: :: Стр. от .


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница