Конспект
за кандидат-докторантски изпит по
Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия (История на полската литература)
Катедрата по славянски литератури
ФСФ, СУ „Св. Климент Охридски”
-
Полската средновековна култура. Жанрова специфика и тематичен обхват на полскатa средновековна литература. Първите полски хроники – между историята и литературата. Гал Аноним, В. Кадлубек. Митично и историческо в хрониката на Кадлубек.
-
Самобитност и европейски традиции в полската ренесансова литература. Ян Кохановски – авторски концепции, жанрова ориентация. Поетическият цикъл „Трени” на Ян Кохановски. Диалогът на ренесансовото съзнание с Бога и античността..
-
Полският барок. Светогледна и естетическа същност на епохата, периодизация, представители. Поезията на Ян Анджей Морщин – интелектуално начало и поетическа игра. Контрареформацията в Полша. Религиозното слово на П. Скарга.
-
Литературни модели и обществени проекти в полската просвещенска литература. Класицизъм и сантиментализъм. Творчеството на Игнаци Крашицки. Поезията на Франчишек Дионизи Княжнин и Франчишек Карпински. Ян Потоцки – личност и творчество. „Ръкопис намерен в Сарагоса” – философски и естетически проблеми в романа.
-
Полски романтизъм. Философски и естетически концепции в творчеството на Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Зигмунт Крашински, Циприан Камил Норвид. Поетика, изрази на славянското начало и религиозното сънание.
-
Позитивистичната идея в Полша. Философски, обществени и естетически постулати. Романите на зрелия позитивизъм като критика на позитивистичната доктрина. Романът „Кукла” на Б. Прус – начало на съвременната полска литература.
-
„Млада Полша” – философски и художествени превъплъщения на модернистичното съзнание. Културни центрове на полския модернизъм. Краков и Закопане – духовни столици на „Млада Полша”. Ролята на артистичната бохема. Станислав Пшибишевски - личност и творчество.
-
Станислав Виспянски: антиромантическа нагласа („Освобождение”) и демитологизация на съвременността („Сватба”).
-
Поетическият цикъл „Химни” на Ян Каспрович. Диалогът човек-Бог. Подстъпи към полския експресионизъм. (Нео)баладното – Болеслав Лешмян.
-
Полският модернистичен роман – Владислав Реймонт и Стефан Жеромски.
-
Полското междувоенно двадесетилетие. Основни литературни направления. Групата „Скамандър” – естетическа същност, представители. „Първи” и „Втори” авангард. Сатиричното: Константи Илдефонс Галчински.
-
Теорията за Чистата форма в театъра. Драматургията на Станислав Игнаци Виткевич (Виткаци).
-
Прозата на Бруно Шулц: „Канелените магазини”, „Санаториум “Клепсидра”.
-
Полската литература и Втората световна война. Поезията на Кшищоф Камил Бачински – военната поезия и романтическата традиция. Тадеуш Боровски, Зофия Налковска - Холокоста.
-
Полската литература след Втората световна война. Срещу канона на социалистическия реализъм. Емиграционни центрове на полската култура. Съветските лагери. Густав Херлинг-Груджински: „Друг свят. Съветски записки”.
-
Полската поезия през 70. години на миналия век. „Новата вълна”. Станислав Баранчак, Адам Загаевски.
-
Митизираното село. Тадеуш Новак: „А като бъдеш крал, а като бъдеш палач...”, Веслав Мишливски: „Камък върху камък”.
-
Женски поетични гласове. Вислава Шимборска, Халина Пошвятовска, Ева Липска.
-
Съвременни полски писателки. Дорота Масловска, Олга Токарчук.
-
Драматургичност и театралност след Втората световна война. Витолд Гомбрович, Тадеуш Ружевич, Славомир Мрожек.
-
Полски нобелови лауреати след Втората световна война: Чеслав Милош, Вислава Шимборска. Проблематичният Нобел – Збигнев Херберт.
-
Рецепция на полската литература в България в периода между двете световни войни. Боян Пенев – личност и дело.
-
Рецепция на полската литература в България през втората половина на XX и първото десетилетие на XXI век.
Литература:
Бахнева, К. Преселението на художественото слово. Полският романтизъм и модернизъм и френският символизъм в българския поетически контекст от края на XIX до 20-те години на XX век. С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 1993.
Биолчев, Б. Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс, С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1987, 1992.
Биолчев, Б. Отвъд мита. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1995, 2001.
Биолчев, Б. Станислав Виспянски. Енциклопедист на неоромантизма. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2003.
Григорова, М. Хоризонти и пътища на полската идентичност, ВТ.: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002.
Григорова, М. Очите на словото. ВТ.: Фабер, 2015.
Даскалов, Н. Оспорвани шедьоври. Сенкевич, Прус, Жеромски. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1994.
Изгнаничеството. Драма и мотивация: завръщането на съвременните славянски емигрантски литератури у дома. Съст. М. Карабелова; Ред. колег. Т. Жечев и др. С.: Акад. изд. Проф. М. Дринов; Карина М, 1996.
Карагьозов, П. Полската поезия между двете световни войни. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1996.
Карагьозов, П. Някогашните славяни днес. С.: Славика, 1997.
Карагьозов, П. Календари, мъченици и поети. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2010.
Можейко, Е. Социалистическият реализъм. Теория, развитие, упадък. Прев. К. Рикев С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2009.
Пенев, Б. Западноевропейската романтика и нейните отражения в славянските литератури. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2014.
Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 4. Славянски литератури. Съст. И. Павлов, Б. Биолчев, В. Тодоров, Л. Терзийска, Х. Балабанова. С.: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, 2002.
Рикев, К. Зубър, видра и паун. Антология на полската литература от Средновековието до Просвещението. С.: Астерим, 2008.
Рикев, К. Два зубъра и муза. С.: Балкани, 2014.
Славянските литератури в България. Проблеми на рецепцията. Ред. Б. Ничев, Л. Минкова, Х. Балабанова. Ред. Б. Ничев, Л. Минкова, Х. Балабанова. С.: УИ „Св. Кл. Охридски”, 1988.
Изготвили: проф. д-р Калина Бахнева, хон. ас. Радостина Петрова
Сподели с приятели: |