Литература на народите от Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия



Дата19.07.2018
Размер96.46 Kb.


РЕЦЕНЗИЯ

за Людмила Миланова Класанова

за присъждане на образователна и научна степен доктор

по научна специалност 05.04.06

Литература на народите от Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия (Индийска и тибетска литература и култура)

Катедра „Класически Изток”, Факултет по Класически и нови филологии

Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Тема на дисертацията:

Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет”,


Рецензент: доц. д-р Андроника Мартонова,

Институт за изследване на изкуствата – БАН

Представените от докторантката Людмила Миланова Класанова документи – дисертационен труд, автореферат, списъци с публикации по темата на дисертацията, участие в конференции в различни академични институции, педагогическа активност с разнообразни лекционни курсове, протоколи от успешно взети изпити по изискванията за докторантски минимум, са в необходимия обем и доказват недвусмислено качествата на кандидата за защита на научна и образователна степен доктор по научна специалност 05.04.06 в катедра „Класически Изток”, СУ „Климент Охридски”.

Познавам Людмила Класанова от периода на обучението й и отлично завършване на магистърска степен „Източноазиатски култури” към ЦИЕК, СУ „Климент Охридски”. Следя пътя й на формиране и израстване в полето на една специфична и определено уникална област не само за българското, но и световното изтокознание и дори източно изкуствознание: будистката иконография и будисткото културно наследство. Няма да е пресилено, ако тук подчертая, че в България специалистите в контекста на изкуствата на Азия са тясна гилдия, и обучението на нови професионалисти е мисия, която гарантира разширяване и актуално артикулиране на конкретната научна област, особено важна както в и в перспективата на диалога Изток-Запад, така и във вектора Азия-България.

През годините съм в течение на участията на Класанова в научни конференции (една от тях в Института за изследване на изкуствата – Изкуствоведски четения`2008), както и на публикуваните по темата на дисертацията текстове (общо 5 на брой). Работата върху дисертационния труд „Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет”, под ръководството на научния ръководител проф. дфн. Александър Федотов е естественото, продължение и зряло надграждане на познанията, научните търсения, практически опит. Това отразява и професионално отношение от страна на докторанта. Високо оценявам качествата на Людмила Класанова като перспективен млад учен, който ерудирано и задълбочено върви по пътя на знанието в необятния ареал на Класическия Изток.

Жанрът на рецензията ме задължава да приведа и нужните биографични данни. Людмила Класанова е родена на 16 март 1978 г. Преди горецитираната магистърска степен по Източноазиатски култури, тя завършила е бакалавърска степен към Националната Художествена Академия в специалност „Книга и печатна графика”. В хода на обучението си е специализирала по програма „Сократ” във факултета по изящни изкуства към в университета Кастиля Ла Манча, Испания. Класанова има и богат опит като практик в изобразителните изкуства, графичния дизайн и анимацията, както и в преподаването по рисуване. Това категорично показва отличното познаване на западните естетически системи и концепти във визуалните изкуства. Нещо повече, което обаче е уникално за артистите у нас: в своя пълен творчески потенциал като художник, самата Людмила Класанова рисува познавайки в детайли и спазвайки напълно канона (образи, композиция, пропорции, цветове, символика и тн.) на будистката иконография. Не случайно подчертавам това. От една страна – това е доказателство за задълбочения практически поглед отвътре в характерната специфика на източното сакрално изобразително изкуство. Безспорен опит, който е съществен и в по-сетнешното й развитие като теоретик в многоизмерните вселени на будизма, неговите проявления и смисли в световете на културата и изкуствата, както в аспектите на традицията, така и на съвременността.

За да обобщя – Людмила Класанова, в синхронизирането на придобитите знания и умения в практиката и теорията, категорично заявява себе си като artistic researcher (артист-изследовател): позиция, която все повече се цени, формира, насърчава, търси в големите европейски академични и изследователски центрове. Във формулировката на така наречения artistic-led scientific research е заложена идеята, че изследователят не противопоставя теория срещу практиката, а е вдъхновен от практикума си в изкуството, като успява научно да обоснове тезите и визиите си. В крайна сметка, благодарение на това хармонизиране и баланс между двете работни сфери, той ражда ново познание, което е приложимо в интердисциплинарен контекст. Дисертационния труд на Людмила Класанова „Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет” категорично доказва това, защото съчетава както академичен подход, така и личностен, авторски прочит, базиран и на предходното образование на докторанта. Трябва да подчертая и още нещо много важно, което прави впечатление в първия досег с дисертационния труд, реализиран към Катедра „Класически Изток”: филологическия и културологичен базис, натрупан благодарение на обучението по тибетски език. Без него работата с анализ, превод и синтез на извори свързани с темата не би била същата.

В този компендиум на гореизброените факти, изборът на тема „Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет” на Людмила Класанова намирам за напълно логичен, адекватен, актуален, и не на последно място дисертабелен. Още повече, че темата е нова за България, а в международен план не е изследвана в нейната историческа цялост, особено пък и с паралели към съвременността. Също така има теоретична и практическа приложимост.

Трудът е с общ обем 402 страници, от които 297 страници основен научен текст. Състои се от увод, четири глави и заключение. Главите са както следва:



  1. Генезис на женския образ в ранния будизъм на Индия и Тибет;

  2. Развитие на женския образ в Махаяна будизма на Индия и Тибет;

  3. Развитие на женския образ във Ваджраяна будизма на Индия и Тибет;

  4. Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет в съвременния свят;

Библиографията на дисертацията обхваща 186 заглавия. Особено впечатление правят приложенията (абсолютно задължителни, според мен при такъв тип дисертационна разработка) – старателно обозначени илюстрации (338 на брой); преводи от тибетски език (молитви, фрагменти от молитви, химни) дадени в оригинал и на български език; таблици с детайлна класификация, изведена терминология на санскрит и тибетски, символика на изследваните образи).

Трудът е отлично структуриран, ясен, конкретен, следващ неотклонна логика и поетапно развитие и анализ на женския образ в будистката традиция на Индия и Тибет, но и с препратки към Непал, Бутан и източноазиатските култури, и диаспорите в западния свят. Глобалната схема, която се следва в разработката, е: същност на образа, иконография, литературни свидетелства, развитие и роля в различните перспективи на будизма, философска обосновка, ритуален практикум и култ, значимост – т.е. тя е напълно работеща и ефективна за целите на изследването. Последните са дефинира като проучване на генезиса и развитието на женския образ в будистката традиция на Индия и Тибет; Установяването, взаимоповлияването и трансформирането на женските образи – майтхуна, якшини, Маядеви, Махапраджапати Гаутами, Яшодхара, Суджата, Праджяпарамита, Тара, второстепенни богини в Махаяна, главни във Ваджраяна – дакини ( в това число и в човешки облик), форми на ваджрайогини, и второстепенни; Изследване на съвременността, в която се търси до каква степен, дали, как и защо някои от тези образи и представи от индо-тибетския будизъм са съхранени или не. Застъпен е и концептът на дакини в западната наука. Намирам, че тези цели на дисертационни труд са изпълнени. Като резултатът е едно детайлно, дълбоко, мултидисциплинарно, отлично балансирано иновативно изследване.

Трябва да се подчертае, че темата на труда никак не е лека, и е особено предизвикателство и за опитни изследователи. Проблемът за идеята на женското начало в космогоничен смисъл, неговата онтология и теофания в еволюцията на будизма (в направленията Тхеравада, Махаяна и Ваджраяна, връзките с хиндуистката традиция), спецификата на проявленията в различните културологични и религиозно-философски пластове, е много сложен. Образите на богини (в мирни, полугневни, гневни и страстни ипостаси) и исторически жени, са асоцирани с природните сили, майчина любов, състрадание, мъдрост, лечение, защита, свобода (глави І – ІІІ). Людмила Класанова изследва различните аспекти на тези асоциации и епифании, но с едно много важно уточнение: те се проявяват в своята цялост във връзката си с мъжкия образ. Бихме могли да кажем, че синергичните връзки между всички тези елементи са заплетени като магическо кълбо – някои нишки и възли се виждат, други – не. В хода на разработката, докторантката умело я „разплита”, за да покаже сакралната игра на амбивалетните стойности и категории: образ – отражение (отражение в извори, литературни първоизточници, визуални артефакти, живи хора); видимо – невидимо, форма – пустота, познаваемо – непознаваемо, действително – недействително и тн. Всичко това е центрирано около проблема, изразен чрез комплекса: просветление и равнопоставеност. Особено силна е ІІІ глава в разработката, която е и най-предизвикателна, обемна и трудна от гледна точка на изследователя - Развитие на женския образ във Ваджраяна будизма на Индия и Тибет (с.150 -239), тъй като обектът е фокусиран върху тантризма. След детайлни анализи и съпоставки на многоспектърния пантеон от богини и полубогини, Людмила Класанова прави и следният извод, който се явява и логически преход към развиването на темата за съвременността (също много ярка ІV глава!): „Богините на Ваджраяна отбелязват важна промяна в статута на женския образ в будистката традиция. Махаянските богини се възприемат като божествени спасителки, които избавят съществата от страданията им, но не са постигнали крайната духовна реализация. За разлика от Махаянските, тантрическите богини се приемат като просветлени Буди и тяхната основна цел е да помагат на чувстващите същества да постигнат крайно освобождение, Вместо да изпълнят техните желания, те разпознават илюзорността на страданията.” (с.237) /…/ „Вярата във физическите превъплъщения на тантрическите богини е запазена в съвременността и пренесена на Запад, където могат да се срещнат и жени разпознати като дакини.” (с.239)

Научния подход е изцяло мултидисциплинарен и това е най-точният избор. Само така правилно може да бъде разгледана тази своеобразна джендър проблематиката, поставена на фундаменталния пиедестал на религиозно-философските доктрини. Методиката е компаративистична, в чиято основа е залегнал историографски синтез и анализ. Езикът и стилът на текста е ясен, конкретен, чист, кратките изречения помагат за доброто възприемане на не малкия информационен обем, не натоварват. Може би трябва да се помисли, при едно издаване на дисертацията като книга (което горещо препоръчвам) за подбор на някои думи – да речем „мащеха” в българския език като че ли има по-негативен оттенък, дошъл от вълшебните приказки; честата употреба на глагола „инвокирам” (доста навлязъл в юридическата стилистика) вероятно на места би могла да бъде заменена с аналогични синоними, имащи български еквиваленти (възвание, призоваване, проявление и тн.)

Специално внимание искам да обърна върху обстойните, детайлни иконографски анализи, които са неотменна част от всеки един елемент на научното изследване на образите. Людмила Класанова отлично се е справила с изложението на композицията, символиката, цветовите решения и канона въобще в различните начини на изобразяване на божествените и полубожествените фигури. Не са пропуснати и и анализи на семиотичните кодове на изображенията. Няма да е пресилено ако кажем, че в своя текстов вариант тези „текстови илюстрации” оживяват в съзнанието на читателя на дисертацията.

Тук обаче е моментът на вметна и една препоръка, която би било силно да нарека недостатък към работата. Както в контекста на великолепните и прецизни иконографски анализи, излагане на разнообразни визуални концепти, в които също се проследява еволюцията на женския образ в ареала на будистката традиция в изкуството, така и в контекста и на подробните приложения, струва ми се че липсва във въведението на труда една кратка част, която би дала още повече плътност и мащаб на дисертацията. Съвсем успешно, тази липса, би могла да бъде запълнена с въведение, фокусирано върху спецификата на будисткото изобразително изкуство, както в своето жанрово многообразие, така и в характеристиката на регионите – основно Индия и Тибет, и историческа еволюция. Сакралната визуална култура също е наратив – и това недвусмислено личи от дисертационния труд. Наратив, който не просто допълва, и е единно свързан с наративите на свещените текстове и звуци, които настройват индивидуалните визуализации на практикуващите. Конкретната естетизация на визуалният образ също има силата да призовава божественото, без значение дали този образ е материален (да речем под форма на скулптура, фреска или тханка), или е нематериален - в пречистващият се ум на целящия просветление. Тоест – още един акцент върху канала на комуникацията с визуалния образ, в контекста на будистката култура, по аналогия със звуковата комуникация на сричките от мантрите, би бил допълнителен плюс. Допълнителен аргумент за това мога да дам с въпроса за рецепцията на утвърдени, устойчиви сакрални женски образи в съвременното изкуство на Индия и Тибет, който присъства така или иначе в дисертационния труд. Прекрасен пример за това, Людмила Класанова е дала с позоваване на рекламната кампания срещу насилието „Спасете нашите сестри” (с.273 -274), който артикулира визията на богините срещу злоупотребата над човешките права (домашно насилие, трафик на жени и деца). В тези шокиращи (дори за западния човек) рекламни постери, пребитите, насинени лица на Лакшми, Дурга и Сарасвати (!) придобиват съвсем други прочити в социален план, като интересното е, че запазват и прочита си на божествена функционалност.


Акценти върху приносните моменти на „Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет”:

  • Иновативна работа, с висока степен на научна сложност, но и научна приложимост в изтокознанието, изкуствознанието и релативиращите им дисциплини;

  • Разработката обогатява българската хуманитарна наука, като разширява обхвата на активните предметни области в нея;

  • Отлично реализиран цялостен поглед върху божествения будистки пантеон, съпопоставен в исторически и културологичен фон;

  • Високата информативност на систематизираното знание, съхранено в индийските и тибетсктите будистки текстове, трактати, изображения, доктрини, митове, ритуални практики;

  • Прецизно класифициране и анализиране на многоаспектната природа на образите; отлично боравене и излагане на терминологичния апарат (и на санскрит , и на тибетски);

  • Сенергетичен и полисемантичен анализ на взаимовръзките, спецификите и прилики/разлики на първостепенните и второстепенните богини (определенията са вкарани в научно обръщение от Людмила Класанова);

  • Приложенията също има своята важна приносна стойност;

Темата на „Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет” е мащабен и сложен изследователски обект, обхванат цялостно. Всичко това ми дава основание убедено да подкрепя представения дисертационния труд и категорично да заявя позицията си, че на Людмила Миланова Класанова следва да бъде присъдена образователна и научна степен „доктор” по научна специалност 05.04.06.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница