Литература основни характеристики план Българско възраждане

Тема: БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА – ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

1. Българско възраждане

1.1. Название

1.2. Епоха

1.3. Същност

1.4. Специфика

2. Литература на Българското възраждане

2.1. Название

2.2. Генезис

2.3. Периодизация

2.3.1. От средата на ХVІІІ в. до средата на ХІХ в.

2.3.2. От Кримската война до Руско-турската освободителна война

2.4. Специфика

2.5. Жанрови тенденции

2.6. Първите издания
Практичне заняття 2

Тема: “ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И ДРУГИТЕ ИСТОРИОГРАФСКИ СЪЧИНЕНИЯ ОТ ХVІІ И ХVІІІ ВЕК

1. 
   Българската дамаскинарска книжнина от ХVІІ и ХVІІІ век
   
2. 
   Сведения за българите в европейската историография
   
3. 
   Историографските съчинения на българските католически книжовници
   
   0. 
      3.1. Петър Богдан Бакшев – „История на България” – 1667 г.
      
   1. 
      3.2. Блазиус Клайнер - „История на България” – 1761 г.
      
4. 
   Историографските съчинения на българските монаси от Зографския манастир
   
   0. 
      4.1. Неизвестен автор – „История во кратце о болгарословенском народе”
      
   1. 
      4.2. Йеросимонах Спиридон - „История вкратце о болгарском народе словенском” – 1792 г.
      

Практичне заняття 3

Тема: “ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ - ЖАНРОВА СПЕЦИФИКА И ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПОСЛАНИЯ.
План

1. Исторически извори и жанрова специфика на „История славянобългарска”.

1.1. Историята на Мавро Орбини

1.2. Старобългарски ръкописи и царски грамоти

2. Композиционни и съдържателни особености.

2.1. "Ползата от историята" - взаимстван от П. Скарга

2.2. "Предисловие към тия,които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история"

2.3. От трета до девета глава - същинско историческо изложение.

2.4. Послеслов

3. Образът на българския народ.

4. Идеологически послания на книгата. Реторични стратегии на тяхното осъществяване

5. Образът на твореца според съдържанието на творбата

6. Културноисторическо значение на „История славянобългарска”
Практичне заняття 4

Тема: ПОВЕСТТА „БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ”

1. Творческа история.

2. Основни тематични ядра

2.1. За човешките слабости и пороци като носители на страдания и зло

2.2. Преклонение пред фолклорната традиция, пред народната старина

2.3. За деспотизма и консерватизма на старите и борбата на младите срещу тях

2.3. За конфликта между доброто и злото, между красивото и грозното

3. Особености на поетиката

3.1. Функционалната значимост на детайлите

3.2. Ролята на диалога

3.3. Речта на повествователя

4. Образна система и аксиология

Практичне заняття 5

Тема: ДЕГРАДАЦИЯТА НА ЛИЧНОСТТА И ОБРАЗЪТ НА НИКОЛЧО В ПОВЕСТТА „МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ” НА КАРАВЕЛОВ

1. Обща характеристика на българската сатирична проза през 19 век

2. Сатирични модели в Каравеловото творчество

3. „Маминото детенце” – идеологическа идентичност на сатиричното

4. Новаторската поетика на Каравелов

5. Литературноисторическо значение на повестта

Тема: ОБРАЗЪТ НА СВОБОДАТА В ПОЕЗИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ

1. 
   Основна тема в поезията на Христо Ботев – пожеланата, нравствено изстраданата и героично отстояваната свобода
   
2. 
   Водещи мотиви
   

1. 
   За неразбрания и страдащ самотник
   
2. 
   За самотата
   
3. 
   За изпепеляващата раздвоеност и разтерзаност на душата
   
2. 
   Основни образи
   
   1. 
      Лирическият събеседник
      
   2. 
      Лирическият аз
      
   3. 
      Образът на родината
      
   4. 
      Образът на смъртта;
      

2. 
   Характеристиките на лирическия аз
   

Практичне заняття 7

Тема: ПОЕТИКА НА БОТЕВАТА ПОЕЗИЯ
План

1. Основни характеристики

1.1. Диалогичност

1.2. Изповедност

1.3. Елегизъм

2. Художествени генерализации

2.1. Образът на любимата съвпада с традиционния образ на хайдушкото либе

2.2. Върхов художествен синтез е сливането на образите на майката и родината

2.3. Родината в поезията на Ботев е свръхценност, недокосваема святост, критерий за всички човешки дела, синтез на историческата памет на нацията. (Народът е обект на остра критика, на презрение, родината – никога).

3. 
   Психологически интензитет и драматизъм
   
4. 
   “Чужбината” и “Родината” – двете основни оси в координатната система на Ботевото поетическо пространство
   
5. 
   Корените на Ботевата поетика откриваме в народната песен
   
6. 
   Песенно звучене и говорни интонации
   
7. 
   Лексикално и стилово многообразие
   
8. 
   “Действеност” на езика
   
9. 
   Графичната строгост на багрите - контрастна двуцветност (бяло – черно, изкл. “зелена гора”, “лъвове златни”)
   

Практичне заняття 8

Тема: ЛЕВСКИ КАТО ХРИСТОС: МИТОЛОГИЗАЦИЯТА НА ИСТОРИЧЕСКАТА ЛИЧНОСТ ВЪВ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ. ДЯКОНЪТ. ОСНОВНИ ЧЕРТИ ИЗ ЖИВОТА МУ” ОТ ЗАХАРИ СТОЯНОВ
План

1. Стоянов и създаването на българските националноисторически митове

2. Документално и художествено в З.-Стояновата книга за Левски

3. Библейски модели в книгата. Функционалност.

4. Културноисторическо значение на З.-Стояновата книга за Левски
Практичне заняття 9

Тема: «ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ» НА ИВАН ВАЗОВ. ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕ НА ЦИКЪЛА. ЖАНРОВАТА ПОЛИВАЛЕНТНОСТ

1. 
   Творческа история на цикъла
   

1.2. Моделът – цикъл от оди

1.3. Патосът и формата на стихотворенията

1.4. Първи издания

2. Идеен замисъл на цикъла “Епопея на забравените”

3. Социалната задача, която си поставя поетът

4. Жанрови особености на произведението

4.1. Единадесет поеми и едно късодиалогично стихотворение “Волов”

4.2. Дванадесет оди

4.3. Цикъл от оди

4.4. Епопея

5. Композиционни особености на цикъла

5.1. От образите на националните герои до величавите колективни прояви на саможертва и героизъм

5.2. Очертава отделните етапи на дългия исторически процес на Възраждането

6. Времето и пространството в цикъла
Практичне заняття 10

Тема: «ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ» НА ИВАН ВАЗОВ. НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПОЕМАТА “ПАИСИЙ”НА ИВАН ВАЗОВ

1. Стилистични особености на поемата “Паисий”

1.1. Основен стилистичен похват - плеоназъм

1.2. По формални признаци и идеен патос поемата “Паисий” е ода

1.3. Монологът на Паисий и акумулиращият принцип на историческото повествование

2. Художествена структура

3. Пространствено-темпоралните измерения на метафората “тъмен”

4. Пространствено-ценностни измерения на метафоричното противопоставяне “мрак – светлина”

5. Образът на лирическия герой

6. Делото на лирическия герой и неговата значимост

Тема: «ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ» НА ИВАН ВАЗОВ. НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПОЕМАТА “ЗАЩИТАТА НА ПЕРУЩИЦАТА” НА ИВАН ВАЗОВ

1. Творческа история

2. Композиционни и съдържателни особености

2.1. Уводна част

2.2. Лиро-епическото повествование

2.3. Сюжетен център на одата - подвигът на Кочо Честименски

2.4. Лирическо отстъпление

2.5. Заключение

3. Съдържателни особености и идейни внушения на лиро-епическото повествование

3.1. Експозиция

3.2. Картина на съпротивата и башибозушкия стан

3.3. Завръзка - Да се не вдадем на турските орди!

3.4. Кулминация - “Изведнъж видяха там зидът съборен”

3.5. Лирическо отстъпление

3.6. Развръзка – подвигът на Кочо и неговата жена Теофана – сюжетен център на поемата.

4. Образът на героя

Тема: «ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ» НА ИВАН ВАЗОВ. НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПОЕМАТА “ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА” НА ИВАН ВАЗОВ

1. 
   Творческа история
   
2. 
   Съдържателно-композиционни особености – триделна контрапунктова структура
   

2. 
   Средищна част – описва тридневната битка;
   
3. 
   Заключително победно четиристишие
   
2. 
   Встъпителна част – идейно-художествен анализ
   
3. 
   Средищната част – идейно-художествен анализ
   
4. 
   Мястото на лирическия герой в одата
   
5. 
   Заключителна част
   

Практичне заняття 13

Тема: РОМАНЪТ “ПОД ИГОТО” НА ИВАН ВАЗОВ - ЕПОПЕЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ЖИВОТ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
План

1. 
   Творческа история
   

1.2. Издания

1.3. Заглавие

2. 
   Жанрова характеристика на „Под игото”
   

1. 
   Битово-исторически роман
   
2. 
   Роман-епопея (М. Цанева)
   
3. 
   Сензационно-приключенски роман
   
4. 
   Роман –река – повестта „Чичовци”, романът „Под игото” и романът „Нова земя”
   
5. 
   Роман-синтез
   
2. 
   Композиционни особености на романа
   
3. 
   Тема на романа
   

Тема: РОМАНЪТ “ПОД ИГОТО” НА ИВАН ВАЗОВ. ОБРАЗНА СИСТЕМА

1. 
   Апостолите – носители на новото, другото, тъмното, необикновеното
   
   0. 
      Епопейно-героични черти в образа на Бойчо Огнянов
      
   1. 
      Доктор Соколов
      
2. 
   Жителите на Бяла черква – хора на реда, на авторитетите, на нормалното, на светлото и ясното
   
   0. 
      Манастирската общност
      
   1. 
      Рада Госпожина
      
   2. 
      Лалка и кака Гинка – двете лица на българката от възрожденската епоха
      
   3. 
      Градските нотабили
      
3. 
   Образът на Бай Марко – символ на преображението, на пиянството и свещената лудост
   
4. 
   Образът на Боримечката – първичната народна сила, доброта, чистосърдечност, носи представата за движещите сили на революцията
   
5. 
   Българското чорбаджийство – представено в двете противоположни прояви – туркофилство и русофилство
   
   0. 
      Чорбаджи Минчо
      
   1. 
      Йордан Диамандиев, Кириак Стефчов
      

6. 
   Маргиналните образи – носители на карнавалното ренесансово начало
   
   0. 
      Мунчо – разумен идиот
      
   1. 
      Колчо – слепец с очи
      
   2. 
      Безпортев – образът на шута
      
   3. 
      Милка Тодоричкина - благородна блудница
      

Практичне заняття 15

Тема: АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ. «БАЙ ГАНЬО» - ПОЕТИКА И КУЛТУРНОИСТОРИЧЕСКА ПРОБЛЕМАТИКА.
План

1. 
   Творческа история
   
   0. 
      История на издаването
      
   1. 
      Заглавие
      
   2. 
      Съдържателна неустановеност
      

2.1. Търговците Айвазиян, търговецът от Казанлък Ганьо Сомов

2.2. Разказите на Иваница Хаджиконстантинов

2.3. Компанията «Весела България»

3. Жанрова неустановеност

3.1. Светлозар Игов – роман

3.2. Стефан Елефтеров - сборник очеркови разкази

4. Композиционни особености на книгата

4.1 Двуделна структура: «Бай Ганьо тръгна по Европа» и «Бай Ганьо се върна от Европа»

4.2. Основен композиционен принцип

4.2.1. Разказ в разказа

4.2.2. Принципът на мозайката

4.2.3. Аксиологични пространства

5. Образът на бай Ганьо - образ-тип, образ-явление.

6. Образът на разказвача
Практичне заняття 16

Тема: ФЕЙЛЕТОНИТЕ НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ -- ХУДОЖЕСТВЕНО ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА ЧОВЕШКИ ПОРОЦИ И СОЦИАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

1. Ал. Константинов – най-яркият представител на второто поколение български фейлетонисти

1.1. Жанрови особености на фейлетона

1.2. Първите български фейлетонисти

1.3. Предизвикателствата на следосвобожденската действителност пред фейлетониста Алеко Константинов

1.4. Псевдонимите на твореца

2. Идейно-съдържателни особености на Алековия фейлетон

2.1. Конкретност на изобличението

2.2. Открито изразена гражданска позиция

3. Обекти на изобличение

3.1. Фейлетони срещу монарха – Фердинант 1: “Херострат 2”, „Торжествующая Болгария”, „Смерт опозиции”, „Миш-маш”

3.2. Фейлетони срещу народни представители, министри, кметове: „По изборите в Свищов”, „Угасете свещите”, „И той ако не е симпатичен, артък…”, „Депутат с побъркани местоимения”

3.3. Продажната журналистика – 4Сеятели на рабски чувства”

3.4. Покварата сред широките народни маси: „Разни хора, разни идеали”