Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

Предисловие

Какво е седмична глава?

Тора (Петокнижието на Моисей) се състои от пет книги, които са разделени на седмични глави. Прочитайки всяка събота по време на молитва в синагогата по една глава (на иврит такава глава се нарича парашат аШавуа), евреите в течение на годината завършват четенето на цялата Тора, така че през новата година да започнат цикъла отново. И така цял живот.

Тора е неизчерпаема. Но за да се почувства това, трябва да се учи.

Днес количеството хора идващи в Ерец Исраел от републиките на бившия Съветски Съюз и четящи руски, нарастна неизмеримо. Много от тях изпитват, засега необясним дори за самите тях интерес към Тора, но уви почти нищо не знаят за Книгата на книгите на народа си.

В Исраел сега се издава немалко литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература – от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора“ е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас.

Рав Ицхак Зилбер е роден в Казан през 1917г. Син на равин, получил „нелегално“ традиционно еврейско възпитание, от детството си учил с баща си Тора, рав Ицхак идва в Исраел, когато вече е над петдесет години. Зад гърба му е останало нелеко и необичайно детство – без задължителното за всяко съвестско дете учене в училище, работа в шлосерска работилница – като отрок, в юношеството – Рабфак и университет, после – работа като учител по математика, войната, няколко години в лагер и винаги – постоянно и твърдо противостояние на външния натиск и вяра в поддръжката от Вс-вишния.

„Всичко казано в Тора, касае всеки от нас лично“, - ще прочетете в книгата и действително ще намерите в нея немалко неща, които ще Ви подбудят отново да преосмислите миналато си и да видите света по друг начин.

Разширявайки и допълвайки предишните си „Беседи по седмичните глави на Тора“, рав Ицхак Зилбер ги издава с надежда да бъде полезен и на съотечествениците си и на евреите, живеещи в бившия Съветски Съюз.

От автора

Заради простотата на изложението съм изпуснал много препратки, но се надявам, че ще настъпи ден, когато читателите ми ще се запознаят с тези коментари от първоизточниците.

В изданието са използвани също материали от книгата ми „Пламъкът няма да те запали“.

Дълбоко признателен съм на писателя Борис Камянов за помощта при работата над тази книга.

Книга Бирешит (Битие)

Потомците на Адам благоденствували, живели невероятно дълго и се възгордели, извратили предназначения им от Б-г път, започнали да се сношават с животни, легализирали хомосексуализма. Тогава през 1656г. от създаването на света, Всевишният отприщил потоп, с който очистил Своето творение.

От потомците на Адам на земята останал само Ноах с жена си и тримата си възрастни сина с жените им. От тях произлизат всички народи на нашата планета.

Десет поколения след Ноах, светът отново забравил за Твореца.

През десетото поколение след Ноах се родил Авраам, станал първия евреин. За разлика от съвременниците си, той задълбочено се вглеждал в света и осъзнал, че съществуването му е невъзможно без Създателя и Ръководителя. Разбирайки това, Авраам започнал да пропагандира своите убеждения, т.е. да разпространява вярата в еднния Творец. Създателят сключил с Авраам и бъдещото му потомство съюз завинаги и обрязването е знака на този съюз.

Всевишният обещал на Авраам, че той ще стане баща на вечен народ, който никога няма да остави вярата си в Б-г и че завинаги му дава земята Кнаан (така са наричали Ерец Исраел). Нерушимостта на този съюз Б-г потвърдил със сина на Авраам – Ицхак и внука му Яаков

Книгата „Бирешит“ обхваща период от примерно 2300 години и завършва с това, че Яаков и седемдесетте му деца и внуци напускат Ерец Исраел, където се разразил жесток глад. Те пристигат в Египет.

Парашат Бирешит (глави 1-6)

Тора започва разказа за сътворяването на света и веднага ни съобщава, че светът е създаден от абсолютното „нищо“. Първата книга на Тора, както и първата седмична глава на тази книга и се наричат така - „Бирешит“ (В началото).

„В началото сътвори Б-г небето и земята. А земята била пуста и хаотична и имало тъмнина над бездната и духът Б-жи витаел над водите. И казал Б-г: да бъде светлина. И станала светлина. И видял Б-г, че тя е хубава и отделил Б-г светлината от тъмнината. И нарекъл Б-г светлината ден, а тъмнината нощ. И било вечер и било утро: ден един.“ (1:1-5).

На иврит „небе“ е шамаим, а „земя“ е „арец“.

В Тора е записано: „Бирешит бара Елоким ет а-шамаим веет а-арец“.

„Ет“ е предлог, който означава не само винителен падеж, но и присъединение, подобно на предлога „с“. Т.е. „ет а-шамаим“ следва да се разбира, както небето, така и всичко свързано с това понятие, всичко което е извън земята: слънцето, планетите, звездите, кометите, галактиките, атомите водород, кислород и т.н., а „ет а-арец“ - като земята и всичко, което е на земята: водата и т.н.

Първата дума в Тора е „Бирешит“, а първата буква в нея е „бет“. Във всяко издание, във всеки свитък на Тора, което и издание да вземем в ръце – тази буква, в тази дума, на това място е по-голяма от съседните по размер. Човек, четящ на иврит, по никакъв начин, разбира се не може да предположи, че това е главна буква, а на нас ни се налага да си припомним, че в иврит няма главни и обикновени букви. Тогава какво става? Защо „бет“ е по-голяма от останалите букви? В текста на Тора волностите са изключени – нейния текст, както и мелодика на четене на всеки стих следват строга традиция вече около 3000 години и всеки детайл има обяснение. Това означава, че „бет“ не е отделена случайно. Тя трябва да ни подскаже нещо.

Човешкият ум е ограничен. Има неща, които не ни е дадено да разберем. Може ли котето да се ориентира в устройството на самолета? Може ли мравката да осмисли поведението на човек? Има граници на възможностите на нашия разум. При цялата ни възможност да се абстрахираме, в края на краищата ние само виждаме, чуваме и осезаваме това, което усещаме с органите си за чувства. Може ли мозъкът ни да формира представа затова, което е било до създаването на света? Ние сме материални, а формата за съществуване на материята е времето и пространството. Затова са безполезни опитите да си представим, какво е било до началото на времето или да разберем къде свършва пространството. Затова и ни говори буквата „бет“. Закрита отгоре, отдолу и отдясно и открита отляво (по четенето на Тора), тя ни показва, че се намираме вътре в сътворения свят и затова можем да си представим, какво е било после, но не и до сътворението на света.

Говорейки за акта на творението, Тора се ползва от думата „бара“. Този глагол означава сътворяване от нищото, създаване на нещо абсолютно ново, никога преди това съществувало. Интересно е обаче, че в главата „Бирешит“ тази дума е употребена само три пъти. За пръв път „бара“ е казана в първия стих и подразбира сътворението на материята. За втори път - „и сътворил (ваивра) Б-г големите морски животни“ (1:27) – тук се говори за създаването на същества, в които, освен обикновения живот, както при всички животни има още и Б-жествена душа, съхраняваща се и след смъртта.

Какво означава думата „бездна“ във втория стих на главата? Това са отвори в земята, където после се е събрала вода, под формата на морски и подземни източници.

Особено ще отбележим думата „дух Б-жи“. С нея се въвежда представата за движение. Така, че ако в първия стих става въпрос за сътворението на материята, то във втория става въпрос за сътворението на движението.

Аз си спомням декември 1943г.. войната доведе в Казан, където тогава се учеха маса учени – едва ли не цялата Академия на науките на СССР, начело с президента Сергей Иванов Вавилов. Отбелязваха триста години от рождението на Нютон. На тържественото заседание имало четири доклада: „Ефирът, строежа на материята и светлината по Нютон“ на Вавилов, „Математичните работи на Нютон“, на моя учител Николай Григориевич Чеботаев, „Строежът на луната по Нютон“ на Иделсон и „Портрет на Нютон“ от Герасимов.

Особено интересен и дълбок беше докладът на Вавилов. Той започваше примерно така: „При мисълта за гениалността на Нютон, косите ти се изправят! Преди триста години този човек е предвидил толкова в науката!“. После академикът много цитираше от книгите на Нютон: „Във всяко място на Вселената, между две точки винаги действат сили: на привличане и отблъскване, електрически и химически. В това аз виждам вездесъщието на Б-г“.

Аз си спомням, че бях разтърсен: да рискува да каже такова нещо! Какво ли струваше на Вавилов да изтърве тази фраза или в крайна степен, да добави, че тук Нютон е давал данък на времето си. Но той нищо не пропусна и нищо не добави. И аз си помислих: „Цялата земя е пълна с Неговата слава!“ (Йешаяу, 6:3) – светът сам пее слава на Твореца си.

Да се върнем към третия стих.

„И казал Б-г (в смисъл – заповядал, повелил и Неговата воля се изпълнила): да бъде светлина. И станала светлина (1:3).

Хората сравнително скоро разбраха, че светлината е проява на дълбок вътреатомен процес, когато при прехода на електрон от една орбита на друга, квантите се отделят като енергия, под форма на светлина. Учените считат, че в слънцето постоянно стават термоядрени реакции. Ежесекундно 4 000 000 тона маса материя преминават в енергия и това е източникът на светлина и топлина. Значи, можем да предположим, че от момента на „и сътворил Б-г небето“, т.е. слънцето, звездите и всички останали небесни тела, те започнали да светят. Да но не. Тора ни казва, че процесите на отделяне на светлината са започнали чак през четвъртия ден. И затова съществува принципна разлика между светлината през първите три дни на творението и после. В първите три дни след 12 часа абсолютна тъмнина, цялата земя за 12 часа сякаш е била обляна в светлинен слой. А започвайки от четвъртия ден на творението, частта от земята, обърната към слънцето, постоянно оставала свещена. Възможно е именно затова да говори псалм 104:2: „Облял в светлина, като плащ, прострял небесата като завеса“.

По този начин, в първия ден са били сътворени материята, движението и светлината и е установено ясно разграничение между светлината и тъмнината под формата на ден и нощ.

„ И казал Б-г: да бъде свод вътре във водата и да отделя той вода от водата. И направил Б-г свод и отделил водите, които са под свода и водите, които са над свода. И станало така. И нарекъл Б-г свода небе. И било вечер и било утро: ден втори“ (1:6-8).

В тези стихове са скрити много тайни на Тора. Ние ще се опитаме да разберем, макар и само смисъла на превода. За какъв свод става въпрос? Та небесата били сътворени през първия ден, а тук се говори, че за небе е наречен именно този свод?

Сводът, създаден през втория ден, отделя „горните води“ от „долните води“. Това можем да разберем така.

Както е известно, пространството между земята и слънцето, а също и между звездите е запълнено с разреден водород. Частиците разреден водород, могат да бъдат наречени „горни води“, а водата на земята – буквално вода - „долни води“. Какво по себе си представлява разделящият ги „свод“?

Тук Тора ни разказва, как Б-г е създал условия за живота, който ще бъде сътворен впоследствие. Тя не ни разказва за тези светове, които нямат отношение към нас. Сводът, създаден през втория ден – това е атмосферата. Б-г сгъстил частиците азот, кислород и водород и създал газовата смес, която окръжава земното кълбо от всички страни като свод. Това диша всичко живо. При това, в по-низките слоеве на атмосферата, кислородът е повече (около 20%), а в по-високите – основно е водородът. Това, че въздушната атмосфера не се разрежда и не се разсейва е чудо. Затова и говорят думите на Тора: „И станало така“ (1:7), т.е. станало завинаги.

Мидрашът интересно трактува думата „шамаим“ („небе“) като „еш” плюс „маим”, т.е. огън плюс вода. Той ни указва, че Б-г е съединил огъня с водата и това станал свода, обвил земното кълбо (1:8). Огънят това е кислорода, тъй като горенето е реакция на съединение на кислорода, а водата – водорода, от който, както вече казахме, основно се състоят горните слоеве атмосфера-свод и са отделени от него, свода - „горните води“.

Раши пише, че небесата, сътворени през първия ден са били силно разредени и през втория ден Б-г ги уплътнил с думите: да бъде свод, т.е. на някакво ниво ги е сгъстил, създавайки около земята атмосфера.

И така думата „шамаим“ означава всичко, което е извън земята, започвайки със свода-атмосфера. Сводът е само долната част на небесата, но шамаим има и горе и по-горе. Както е казано: „Нали (в ръцете) на Б-г са небето и небесата на небесата, земята и всичко, което е на нея“ (Дварим 10:14).

И колко удивително надеждно атмосферата защитава всичко живо от унищожение! Тя пази земята от охлаждане през нощта и прегряване през деня. На височина до 70 километра тя съдържа слой озон, който не пропуска идващите от слънцето ултравиолетови лъчи, вредни за очите и живота на много от малките животни.

От космоса се носят смъртоносно опасни лъчения: хикс-лъчи, гама-лъчи, летят убийствените за живота алфа-частици, протони и електрони. Но започвайки от 70 километра над земята и по-горе (до 500 километра) се разполага слой, който се нарича йоносфера (състои се от йони). Този слой задържа и неутрализира опасните лъчения и частици.

От слънцето със скорост 300-600км/сек бълват електрони. За щастие, земното кълбо има магнитосфера, забавяща полета им и насочваща го към полюсите, където той се неутрализира.

Интересно е да отбележим, че сравнително скоро, дори в научната литература (в бившия СССР и на Запад) напълно разбираемо заговориха, че всички теории за произхода на Вселената не издържат проверките ни нито от гледна точка на математиката, нито от гледна точка на физиката.

В седмичната глава „Ноах“ се разказва за потопа, погубил всичко живо на земята.

Защо човечеството е било застигнато от такова наказание? И как се променил животът след потопа?

„И извратила се земята пред Б-г и напълнила се земята с грабеж“ (6:11), а по-горе е казано: „И било, когато хората започнали да се умножават на земята и дъщери им се раждали. И видели синовете на съдиите човешки, че са красиви дъщерите човешки и взимали ги за жени, каквито си изберели“ (6:1-2). За какво ни говори последователността на тези стихове? Синовете на високопоставените чиновници, ползвайки се от положението на родителите си в обществото, на сила взимали сгодени жени и чужди жени – по такъв начин, че думата „извратили“ в първия цитат указва за разпуснатост. Съгласно тълкуванията на нашите мъдреци тук става въпрос за идолопоклонства.

В Талмуда (Санедрин 108а) е казано: „Поколението на потопа се възгордяло, защото живеело прекалено добре“. Казано е и още: „Домовете им били безопасни от страх и нямало наказание Б-жие върху тях... пеели под (звуците) на дайрета и струни... прекарвали века си в блаженство“ (Йов, 21).

Тези хора живеели без да знаят, какво е глад, тежък труд, мъчителни болести, лагери, затвори... плодородната земя била щедра към тях и те, както се казва, живеели в разкош. Било им прекрасно известно, че на Б-г е противно скотоложството, хомосексуализма, прелъстяването на омъжени жени. Но те разсъждавали така: с какво ще ни накаже Той? Няма да даде дъжд? За нашия дял реките, изворите стигат. И се впуснали в „експерименти“, сношавайки се с животни.

„И казал Б-г на Ноах: Краят на всяка плът идва пред Мен, тъй като се напълни земята с грабителство и ще ги изтребя от земята“ (6:13).

Б-г заповядал на Ноах да строи ковчег и Ноах го построил за 120 години. Това продължително строителство било предупреждение за човечеството. Питали Ноах: Какво строиш? - И той обяснявал: Хората се развалиха, грабят и развратничат. Ако положението не се подобри, Б-г ще ни изпрати потоп и всички ще загинат. В отговор получавал смях: И какво друго? Ние вече хиляди години живеем така и никой не ни е пипнал. Но дори и да започне потоп, ще разбием ковчега ти на парчета.

Мидраш Раба ни говори, че Б-г прощавал на хората, докато не легализирали хомосексуализма. Но когато хората, пускали слуха, че е смешно и премълчавали, за вършеното повсеместно, легализирали извращенията – Б-г им стоварил потопа. В Талмуда (Санедрин 108а) се привежда и друга причина. Раби Йоханан казвал: „Погледни, колко е велико (наказанието за) грабежа, тъй като поколението, живяло по време на потопа, нарушило всички (човешки заповеди), но присъдата била подписана, чак когато започнали (усилено) да грабят: „ И казал Б-г... тъй като се напълни земята с грабеж... и Аз ще ги изтребя от земята“.

Случва се, че загубата и на най-нищожната сума може да подложи на опасност човешкия живот. Бащата набавил ваучер за туберкулозния санаториум за болното си дете, но в денят на пътуването с лъжа му взели неголяма сума пари и на него не му стигнали за билет, за да стигне до санаториума!

Тора, съобщаваща ни за потопа, е дадена през 2448 година от сътворението на света, чак 792 години след него. Представете си, че днес ни съобщят за потоп, например случил се преди 800 години. Какъв шум ще се вдигне! Ще се посипят опровержения...

Съдържанието на Тора за никой от народите, съществували по време на даряването и, не е било тайна. И никой от тях – нито египтяните, нито асирийците, нито вавилонците и др. не са оспорвали достоверността на това събитие...

„ И било: покланял се той (Санхерив, царя на Ашур, И. З.) в храма на Нисрох, божеството свое и Адрамелех и Сарецер, синовете му, го убили с меч, а сами избягали в земята Арарат. И възцарил се Есар-Хадон, синът му, вместо него“ (Йешаяу, 37:38).

Какво отношение към нашата тема има този епизод? Талмудът (Санедрин 96а) ни разказва, че знаменитият асирийски завоевател Санхерив се поклонял на дървен труп, останал от ковчега на Ноах. Неговият идол така и се наричал - „Нисрох“, от думата „несер“ - (дървен труп).

Има и други интересни факти, свързани с кораба на Ноах.

Халдейският астроном и историк Берусус (роден 350-340 до н.е.), известен със своята точност, разказва: „Говорят, че част от кораба на Ноах още се намира в Армения и някои си взимат късчета от него за амулети“.

В подножието на Арарат е разположено арменското селце Бейзит. От поколение на поколение в селото се предават разкази за хора, видели ковчега.

През 1892г. Д-р Нури, съобщил, че лично видял остатъци от ковчега, за което разказал и руският летец Руковицки през 1916г. Прелетявайки над Арарат, той ясно видял скелет от кораб. Очевидно, един път на няколко години, по време на размразяване, ледът се стапял и е можело да бъде видян. Снимките направени от летеца пропаднали по време на революцията. Още по-подробна информация за тези и други случаи, желаещите могат да намерят в книгата на немския археолог Вернер Келер - „Танах като история“.

През 1952г. френският учен Фернанд Навара се изкачил на височина 4200м и се натъкнал на кораб с дължина 150 метра, намиращ се под леда. (По Тора дължината на ковчега е 300 лакътя, а лакътят е равен приблизително на половин метър).

През 1969г. група американски учени, сред които и сътрудници на Американския институт за изследване на Арктика, в състав 25 човека се отправили на планината Арарат. От експедицията учените се върнали с образци дървесина, намерени от дървесни трупи, които изследвали, за да установят възрастта им. Те беседвали с един местен, Хеворг Хагофян, който разказал, че живеейки в подножието на планината, през 1904г. видял стърчащ под леда кораб и даже се опитал да се изкачи до него.

През 1972-1973г. това място било посетено от изследователя Дж. Морис, който издал книгата: „Ковчегът на планината Арарат“. Проф. Клифърд Бордик, съветник по геология на планината Арарат от САЩ и Турция, казва, че водите са се повдигали над височината и затова има доказателства.

Всички тези сведения са взети от книгата на Авраам Курман „Творението и потопа“.

Интересно е да отбележим, че сюжетът за потопа е широко разпространен в световната култура. У всички народи, дори у примитивните племена от Америка, Австралия и Африка, нямащи връзка с цивилизацията на Азия и Европа има легенди за потопа. Очевидно това предание те са получили от миналите поколения.

Историкът д-р А. Смит, специалист в изучаването на потопа е събрал библиотека за потопа – 80 000 книги на 72 езика и в 70 000 от тях се говори за остатъци от ковчега на Ноах!

Ноах бил праведник „в поколението си“. Независимо, че всички му се присмивали, той вървял по своя път. Мидраш Раба привежда предание затова, с каква любов децата му и особено Шем, хранили животните, намиращи се в ковчега. На тях почти не им оставало време за сън: зверовете се хранят по различно време, едни пред деня, други през нощта. За някаква птичка се налагало да се търсят живи червейчета сред запасите от клонки. Така благодарение на Ноах се спасило човечеството (тъй като всички народи са потомци на синовете му) и животинския свят.

„И благословил Б-г Ноах и синовете му и им казал: Плодете се и се размножавайте и пълнете земята. И страх и трепет да имат пред вас всяко животно земно и всяка птица небесна, от всичко пълзящо по земята и до всички морски риби – във вашите ръце са предадени те. Всичко движещо се, всичко живо да ви бъде за храна, като зелената трева всичко ви давам“. (9:1-3)

До потопа хората не ядели месо. Б-г казал на Адам и Хава, че те трябва да се хранят с растителна храна (виж 1:29). Сега, след потопа, когато Ноах спасил в ковчега всичко живо, на човек било разрешено да яде месо.

„Само плът с душата и (докато в нея има живот – И. З.), с кръвта (която тече в тялото и – И. З.) не яжте“ (9:4). Какво означава това? Забранено е да се яде от живо - „евер мин а-хай“ (това, което е отрязано от животното докато е живо).

И по-нататък е казано: „Но за вашата кръв от вашата душа ще изисквам, от всичко живо ще искам затова. И от ръката на човек, от ръката (проляла кръв) на брата, ще изискам за душата на човек. Който пролее човешка кръв, (нека) на този човек кръвта бъде пролята, тъй като по образ и подобие Б-жи създаде (Б-г) човека. А вие се плодете и размножавайте, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея“ (9:5-7).

В човек има Б-жествена душа, искра от Б-г, затова да се пресече живота е смъртен грях. Човек не е стопанин на живота си. Само този, който е дал душата има право да я отнема. Колкото и трудно и лошо да живее човек, той не бива да се самоубива. „Нека не те уверява твоя изкусител, че гробът ти ще ти стане убежище – тъй като не по твоя воля си бил роден и не по твоя воля живееш и не по твоя воля ще умреш и не по твоя воля ти предстои да дадеш отчет пред Царя на царете, Свят и благословен да е Той“ (Пиркей Авот, 4:29).

„За вашата кръв от вашата душа ще изискам“! Тук ясно е казано, че съществува постмортално наказание, т.е. съществува ново състояние на човек, настъпващо след физическата смърт. Иначе казано, има свят на душите и в него човек получава наказание или награда за постъпките си тук в този свят. Ако ти си се самоубил, Б-г ще изиска от теб, няма да се спасиш от наказание! „От всяко живо ще изискам“ - и от този, който не е убил със своя ръка, а е насъскал куче, хвърлил е на лъвовете. „Който пролее човешка кръв (нека) от човек да бъде пролята неговата кръв“ - за съзнателното, преднамерено убийство трябва да се наказва само със смърт.

„И не взимай откуп за душата на убиеца, който има смъртна вина, тъй като на смърт трябва да бъде предаден... И не правете грешна земята, на която сте, тъй като кръвта прави грешна земята, а за земята няма изкупление срещу кръвта, пролята на нея, а само кръвта на пролелия я. И не осквернявайте земята, на която живеете, сред която Аз пребивавам, тъй като Аз, Г-спод, пребивавам сред синовете на Исраел“ (Бимидбар, 35:31, 33, 34).

С тези думи Б-г казва на евреите, че влизайки в страната те са длъжни особено упорито да се борят с кръвопролитието и за никакъв откуп на света, да не заменят смъртното наказание на съзнателния убиец, да допуснем с доживотен затвор. Преданието гласи, че на първия човек (Адам) са били дадени шест заповеди (пет забранителни и една предписваща): забрана да служи на идоли, да проклина името на Всевишния, да пролива кръв (убийство), да развратничи (съжителство с майка, мащеха, чужда жена, сестра от една майка, с мъж, скот), да краде и граби – и предписанието да организира съд, който ще отсъжда всичко това.

На Ноах, тъй като му се разрешавало да яде месо е добавена и седмата заповед: да не яде части от живо. Заповедта да не се пролива кръв подразбира също – да не се пролива кръв на човешкия зародиш, т.е. да не се правят аборти.

Това са общочовешките задължения, за нарушението на които, Б-г навремето е наказал хората с потоп, а през разните времена с други катастрофи. Седемте заповеди на Ноах са задължителни за цялото човечество, но у еврейския народ – и затова ние ще говорим нееднократно – има много повече заповеди. За потомците на Авраам, Ицхак и Яаков, които Б-г е извел от Египет и които на планината Синай се заклели да изпълнят всичко, което Б-г каже, целият живот протича по законите на Тора от сутрешното пробуждане и до вечерния сън: тфилин, молитва, святост на храната (кашерна храна), святост на времето (събота и празници), святост в семейните отношения, святост в отношенията между хората (без сплетничество, без сквернословие, без обиди) и още много. „А вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свят“ (Шимот, 19:6).