Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас



страница2/20
Дата30.08.2016
Размер4.5 Mb.
#7887
ТипЛитература
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Парашат Лех Леха (глави 12-17)

Седмичната глава „Лех леха“ ни разказва за първия евреин – Авраам-авину.

Авраам се е родил през 1948г. от Сътворението на света. Много рано той започнал да се замисля затова, как е възникнало всичко съществуващо. Ходът на мислите му не е остарял и до днес.

Авраам разсъждавал така: аз живея в дом, който има стени, покрив, в който периодично се появява и изчезва светлина. Как се получава всичко това? От само себе си ли стените са се слепили, случайно ли са застанали под прав ъгъл, случайно ли вятърът е довял клоните и глината, за да се получи покрив? Разбира се не! Това е направено от някой. Но светът е неимоверно, милиони пъти по-сложен и всичко в него е взаимосвързано – хората, животните, растенията. (Някои от тези примери са ни известни още от ученическата скамейка: хората и животните дишат кислород, а издишват въглероден двуокис, растенията обратно. Насекомите опрашват растенията, нещо без което последните не биха могли да се размножават и плодоносят – самостоятелно човек не е в състояние да извърши опрашването, дори на един хектар, та там растат милиони цветя! Ако изчезне от света някое насекомо - започват да изчезват някои видове растения и птици: птиците се лишават от храна, а ние без пчели и насекоми, например – не бихме имали нито круши, нито ябълки, нито детелина, нито люцерна).

Авраам ясно виждам, че във всичко съществува хармония. Вижда се, че светът има Велик Творец и Ръководител – силата на всички сили и причината на всички причини.

И Авраам започнал да обяснява това на хората. А хората през онези времена, с малки изключения, се покланяли на отделните природни сили: на огъня, слънцето, луната, звездите, морето.

Бащата на Авраам – Терах бил търговец на идоли. Един път, в отсъствие на баща си, Авраам разбил фигурите на идолите и сложил пръчка в ръката на най-големия от тях. Баща му се върнал, видял погрома и попитал какво е станало? Авраам „обяснил“: някаква жена донесла на идолите хлебно приношение, те се сбили заради него и най-големият надвил останалите. „Но те не могат да се движат!“ - възкликнал баща му. „Защо тогава им се покланят?“ - „удивил“ се Авраам.

Терах заемал висок пост в армията на Нимрод и разказал за случката на царя. Авраам бил извикан на разговор при Нимрод.

„Аз вярвам, че огънят е източник на всичко“ - казал Нимрод. Авраам му отговорил: „Водата гаси огъня“. „Тогава да служим на водата“, - съгласил се Нимрод. „Но водата я носят облаците“, - уточнил Авраам. „Тогава ще служим на облаците!“ - „Но вятърът ги разнася“. „Тогава ще служим на вятъра“, - зарадвал се Нимрод. Но Авраам възразил, че човек е по-силен от вятъра и му обяснил защо. Нимрод не издържал: „Стига. Аз служа на огъня и ще те хвърля в него. Нека твоя Б-г, в който вярваш те спаси“.

Авраам бил хвърлен в огъня. Но Б-г извършил чудо и Авраам излязъл жив от огъня. Това било първото изпитание за Авраам. Така той положил за нас, неговите потомци пътя. Ние вървим по него, пазейки вярността към Б-г, дори с цената на живота. Стотици евреи са отивали в огъня с думите: „Слушай Исраел, Г-спод е нашия Б-г, Г-спод е един“. Те са отивали на смърт, но не са се отрекли от вярата си.

Б-г наградил Авраам с пророчески дар. Това означава, че Авраам станал човек, с който Б-г говорил направо.

Всеки изобретател, обикновено прилага към прибора си инструкция, указваща ни как да се ползва. Творецът на природата и човечеството е дал на особено достойните хора способност да встъпват с Него в пряк разговор, за да могат те да указват на останалите пътя в живота. Такъв учител и пророк станал и Авраам.

„И казал Б-г на Авраам (обърнете внимание, че първоначално бащата на народа ни, се наричал Аврам, а не Авраам – И. З.): „Тръгни си от земята твоя и от роднините твои и от дома на баща си в страна, която ще ти покажа. И Аз ще те направя велик народ и ще те благословя и ще възвелича името ти...“ (12:1-2). Това било още едно от изпитанията на Авраам. (Всичко Авраам издържал през живота си десет изпитания).

Да се преселиш не е лесно и днес, когато в услуга са ни коли и самолети. Какво да говорим за далечните времена – преди 3728 години – когато всичко се пренасяло с магарета, когато е трябвало да се пътува под жаркото слънце, а и да се водят стадата. Тежко е да се напусне страна, в която дълго си живял, още повече родната страна и още повече бащиното семейство. Мидрашът обяснява интересно, защо е трябвало Авраам цял живот да странства. Авраам е като съд с благовония. Ако съдът лежи някъде, закътан – от него никой няма полза. Ако се сложи на кола и се клати по пътя, всички наоколо ще усетят възхитителния му мирис. За Б-г е било угодно, Авраам да обиколи повече места и да се запознае с повече хора. Те се учели от него да правят добро на другите, да вярват в Единния Б-г.

Златното правило, към което ни насочва Мидрашът и за което още не веднъж ще говорим, гласи: „Маасе авот – симан ле-баним“ (всички събития ставащи с бащите ни, делата на отците ни са знак за децата, т.е. те ни показват, какво ще стане с децата). С други думи записаните, в Тора събития се повтарят после в нашата история. С нас става това, което вече е било с Авраам, Ицхак и Яаков.

“Лех леха“ - „тръгни от себе си“, „тръгни“. И действително цялата история на нашия народ е наситена със странстване. В края на краищата Авраам пристига в Ерец Исраел. Ние също се връщаме в страната си. Казано е: „.. и странствал Аврам, насочвайки се на юг“. Раши обяснява, че „на юг“ е в посока Йерусалим, т.е. Аврам постигнал Йерусалим, след като обиколил цялата земя Исраелска. И ето след смъртта на Моше, Йошуа довел дванадесетте колена Исраелски в Обетованата Земя. Интересно е, че местата, където Авраам влязъл по-рано (Шихем, Бейт Ел, Ай), евреите завоювали още по време на Йошуа, а Йерусалим, където Авраам влязъл по-късно, бил завзет много по-късно, по времената на цар Давид, т.е. след четиристотин години.

„И казал Б-г на Аврам: “Повдигни очите си и погледни от мястото ти (на което, се намираш), на север и на юг, на изток и на запад. Тъй като цялата земя, която виждаш, на теб ще дам и на твоето потомство вовеки. И ще направя твоето потомство като прахта земна. Така, ако някой може да изброи земния прах, то и потомството ти ще бъде преброено. Стани, премини по тази земя на длъж и шир, тъй като на теб ще Я дам“ (13:14-17).

Авраам обходил Ерец Исраел надлъж и шир, обозначавайки с това, че тук ще живеят неговите деца – еврейския народ.

„На теб ще я дам и на твоето потомство вовеки“ - следователно, еврейският народ е вечен и земята му принадлежи вовеки. Ние сме изгонени от нея, заради греховете си, но там е твърдо обещано, че Б-г ще ни върне в страната ни. И ето след почти две хиляди години изгнание ние се връщаме. Има ли подобен пример в човешката история? И кой от народите от онова време се е съхранил като народ, с вярата на прадедите си?

Б-г говорил на Авраам: „Ще направя твоето потомство, като праха земен“. А на друго място в Тора е казано: „като звездите в небето“, „като пясъка по морския бряг“. Смисълът е един – потомството ти ще бъде многобройно, но сравненията са различни. Защо?

Очевидно става въпрос за различни периоди. Били са времена (например при управлението на Шломо, Йошафат, Узияу), когато евреите са процъфтявали, когато народите се възхищавали на живота на евреите и се учили от тях, когато те са били като „звездите небесни“, даващи светлина.

Били са времена, когато евреите сравнително нелошо са живеели в изгнание. Истина е, че не са били долюбвани, в много ги ограничавали, замисляли са против тях заговори, но невидимата ръка не позволявала осъществяването на коварните планове. Така морските вълни заливат пясъка, но всеки път се връщат обратно.

Най-страшните времена – когато евреите са били тъпкани като земя, като „прахта земна“, когато евреите са били унищожавани. Но съществува неизменен закон: всеки „тъпчещ“ земята, в края на краищата в нея ляга. Земята има и още едно свойство: зарови в нея желязо, мед те ще се разложат, но земята каквато си е била, такава остава. Могъщите управници, възнамеряващи да унищожат евреите, никога не са свършвали с добро и последващите ги поколения са предавали имената им на позор. Най-силните идеологични движения, непризнаващи единния Б-г, търпят крах и се разпадат без следа, а вярата в Б-г и Б-жествения произход на Тора остават вовеки.

„И бил Аврам на деветдесет и девет години и явил се Б-г на Аврам и му казал: Аз съм Б-г, Всемогъщ. Ходи пред Мен и бъди непорочен. И Аз ще сключа завет Мой, между мен и теб и ще те умножа изключително. И паднал Аврам на лицето си и говорил с него Б-г така: Аз – ето Моя завет с теб и ти ще бъдеш баща на много народи. И от сега няма да се наричаш Аврам, а да бъде името ти Авраам, тъй като Аз ще те направя баща на много народи. И ще те разплодя изключително и ще произведа от теб народи и царе ще произлязат от теб. И Аз установявам Моя завет между Мен и теб и между твоето потомство след теб и в поколенията завет вечен: да бъда за теб Б-г и за потомството твое и след теб. И Аз ще ти дам и на потомството твое след теб, земя за преживяването твое, цялата земя на Кнаан, във вечно владение и Аз ще им бъда Б-г“ (17:1-8).

Смяната на името „Аврам“ на „Авраам“ се обяснява така: досега Аврам бил духовен баща на местността Арам (Месопотамия) – Ав-Арам, сега ще му се роди син – Ицхак, от който на свой ред, ще произлезе еврейския народ (от потомците на неговия син Яаков) и едомейския (от потомците на неговия син Есав) народ. Авраам ще стане баща на много народи – Ав-хамон (хамон на иврит означава „множество“, „тълпа“). Но буквата „р“ - озвучена като „ра“ - от името не изхвърлили и се получило „Авраам“. Какво означава изразът: „... вечен завет: да бъда за теб Б-г и за твоето потомство“? Това е гаранция за вечността на еврейския народ. Но такава гаранция Авраам вече беше получил! Тук гаранцията е за евреите като народ, който ще носи в света вярата в Единния Б-г, че ще продължи делото на Авраам. (Всеки път, когато ви се струва, че се сблъсквате с повторение в Тора – знайте: то има допълнително значение, някаква нова страна, макар че, ние може би не винаги ще отбелязваме това.)

А как да разберем: „И Аз ще дам на теб и твоето потомство... цялата земя Кнаан за вечно владение“? По-горе вече казахме: че това е гаранцията за връщането, ако по някаква причина бъдем изгонени от страната си. Това, което с вас виждаме сега е началото на връщането, приближаването на края на галута (изгнанието). Б-г събира евреите от различни места в Ерец Исраел.

Сега да уточним, за какво потомство на Авраам става въпрос: та той има двама сина. Ицхак и Ишмаел.

В същата глава, в стихове 19-21, четем:

„И казал Б-г: Обаче Сара, жена ти ще ти роди син и ти ще го наречеш Ицхак и Аз ще установя Моя Завет с него, завет вечен за потомството му и след него. Колкото до Ишмаел... Аз ще го направя плодовит и ще го умножа изключително. Дванадесет князе ще породи той и Аз ще го направя голям народ. Но Моя Завет ще установя с Ицхак“. И така става въпрос за еврейския народ, потомците на Ицхак.

Непосредствено след фразата „и Аз ще ти дам... цялата земя Кнаан за вечно владение“ следва заповедта за обрязването. Това дава още един смисъл на полученото от Авраам обещание и той указва пряката връзка между обрязването и пребиваването в Ерец Исраел.

„И казал Б-г на Авраам: А ти завета Мой съблюдавай, ти и потомството ти след теб и в поколенията. Ето завета Ми... Обрязан да бъде всеки от мъжки пол ... и това ще е знак за завета между Мен и вас. На осмия ден след раждането да бъде обрязан всеки от вас, в поколенията ваши от мъжки пол... и ще бъде завета Мой на вашето тяло – завет вечен“ (17:9-13).

Трябва да кажем, че потомците на Авраам, ишмаелтяните – арабите, в памет на своя произход от Авраам също правят обрязване, макар че дълго време са били езичници. Но те извършват обрязването по-различно от евреите.

„И Авраам бил на деветдесет и девет години при обрязването на крайната му плът. А Ишмаел, синът му бил на тринадесет години при обрязването на неговата плът. В този същия ден обрязан бил Авраам и Ишмаел, сина му“ (17:24-26).

Така завършва главата.

В древната кабалистична книга „Зоар“ се съдържа абсолютно точно изпълнено предсказание за бъдещето на страната на Исраел след изгнанието на евреите от нея.

Един път (преди около 1800г.) раби Йоси и раби Хия, вървейки по пътеката, си говорили за Тора (диврей Тора – буквално: „думите на Тора“). Стигайки до думите „И Сара била безплодна, нямала дете“ (11:30), раби Хия започнал да въздиша и плаче:



  • Нещастно е това време, нещастен е този ден, когато Агар родила Ишмаел (от който водят началото си арабите – И.З.)!

  • Защо? - попитал раби Йоси. - Та нали после Сара ражда и то какъв син!

  • Да, - отговорил раби Хия – ти виждаш и аз виждам, но аз слушах раби Шимон (бар Йохай – И. З.). И аз плача за времето, когато Сара била бездетна. Тъй като Сара, виждайки че няма деца, предложила на Авраам своята служанка Агар като наложница и тя му родила Ишмаел. Авраам молил Б-г за Ишмаел и Всевишният му отговорил: А за Ишмаел те чух, ето аз го благослових и ще го разплодя и многократно ще го умножа, дванадесет князе ще произведе той и ще го направя велик народ. А Своя съюз ще сключа с Ицхак, който ще ти роди Сара“. (17:20,21).

Ишмаел бил обрязан. Неговия ангел-хранител попитал Б-г: „ Този, на който правят обрязване, трябва ли да получи награда от Теб?“ Всевишният отговорил: „Да“. Ангелът отново попитал: „Защо тогава Ти не даваш награда на Ишмаел?“ Б-г отговорил: „Те правят обрязване, но не така, както трябва. Освен това синовете на Ицхак се обрязват на осмия ден, а момчетата от рода на Ишмаел правят обрязване много по-късно“. Ангелът казал: „Все пак им се полага някаква награда, някакво поощрение за изпълнението на Твоята воля“. (И Всевишният се съгласил с него – И. З.).

В това и е причината за моите сълзи! Как постъпил Всевишният с децата на Ишмаел? Той ги отделил от истинската святост, но им отдал светите места на Ерец Исраел по времето през което страната ще бъде пустинна. Святата Земя ще принадлежи на децата на Ишмаел дотогава, докато не се изчерпи за тях милостта на Б-г като заслуга затова, че правят обрязване. И те ще препятстват връщането на евреите в страната им. Синовете на Едом (за потомци на Едом-Есав, еврейската традиция счита европейските народи – И. З.) ще се опитват нееднократно да отнемат земята от ишмаелтяните, но няма до постигнат успех. Ще има кръвопролитни войни, земята ще преминава от ръце в ръце, но синовете на Едом няма да я получат (като пример може да приведем борбата на европейците за обладаване на Святата Земя чрез кръстоносните походи – И. З.) (Зоар, Шимот – Ваера, 32а).

С други думи рав Хия плакал, тъй като предвидил злото, което ще причинят ишмаелтяните на синовете на Исраел, той оплаквал евреите, погинали вече в наши времена от ръцете на Ишмаел! (Забележете, че той предвидил и историческите събития като войните на европейците за Ерец Исраел!)

Любопитно е, че много политици, икономисти, социолози от миналия век (в това число и немския писател и общественик, евреина Макс Нордау) са считали, че главното е - да получат съгласие от европейските народи за заселването на Палестина с евреи („чартър“), а с арабите проблеми не би имало: те са близки с евреите по религия и произход, евреите ще им поднесат достиженията на цивилизацията, всички блага на процъфтяващите икономики – очевидно, че между евреите и арабите ще се установят дружески отношения. Тези прогнози не се оправдават. Събитията се развиват именно както е указано, преди много години, в „Зоар“.

И още няколко думи за обрязването. В СССР много евреи са се боели да правят обрязване. И ето ние доживяхме този час, когато евреите идващи от бившия СССР, си правят масово обрязване. Как тук да не си спомним, че преди изхода от Египет всички евреи си направили обрязване, принесли пасхална жертва и яли от месото на животно, свято за многото египтяни.

Като заслуга „ на кръвта на обрязването и кръвта на пасхалната жертва“ евреите и излезли от робството. И изпълнението на тази заповед ги укрепило на родната земя.



Парашат Ваера (глави 18-22)

В неделната глава „Ваера” (И се явил”) се разказва за полученото от Авраам предсказание, че Сара ще роди син, кога ще стане това и за градовете Сдом и Амора (или обичайното приетите в българския език имена на тези градовете - Содом и Гомор), за тяхното унищожение и спасяването на Лот, за това, как цар Авимелех взел Сара при себе си в двореца, но бил принуден да я върне на Авраам, за раждането и обрязването на Ицхак, отделянето на Ишмаел, съюза с филистимския цар Авимелех и за последното десето изпитание на Авраам — изискването на Б-г да принесе в жертва Ицхак.


Авраам авину (на ивр. баща ни) и Сара имейну (на иврит майка ни) винаги били много гостоприемни. Техният дом имал няколко входа с цел гостите, които идват да не ходят излишно. Там в пустинята те щедро гощавали своите гости и с мляко, и с месо, и с вино. Те не се стискали и давали и духовна храна: беседвали с хората, обяснявали и доказвали, че светът е възникнал не сам по себе си, че има Творец и Господар, който управлява всичко. Когато пътниците пожелавали да платят на Авраам за даденият им подслон и храна, той отказвал и им казвал: „Благодарете на Б-г, Сътворилият всичко това”.

Казано е за Авраам: “И той посадил ейшел (вечно зелен храст — И.З.) в Беер-Шева, и огласил името на Г-спод, Б-га на вселената” (21:33).


Затова, колко Авраам обичал да приема гости, можем да съдим по епизода в началото на седмичната ни глава. Знаем, че Авраам току що е направил „колективно” обрязване в дома си: на себе си, на сина си Ишмаел и на всички домашни. Той безусловно е чувствал слабост и е имал нужда от почивка. За това три дни не приемал в дома си гости – за целта Б-г специално разстлал жарава пред дома му, за да не безпокоят пътници Авраам. Но Авраам не се стърпял. Той седнал пред входа на шатрата си с надежда: дали няма да премине някой наоколо. В този момент Б-г се явява на Авраам и започва да му говори. И изведнъж Авраам вижда в далечината трима пътници. Той помолил Б-г да прекрати навреме беседата им, а самият той побягнал да посрещне гостите и започнал да им се кланя до земята.

Добрите хора обещават малко, но правят много, а лошите хора обратното. Ето вече Авраам говори на пътниците: „Не преминавайте, моля ви без да се отбиете. Ще ви донесат малко вода, с която да измиете краката си и си полегнете под дървото. Ще разчупя хляб и ще подкрепите сърцата си с него, а след това ще продължите [по нататък], нима ще подминете вашият роб...” (18:3-5). А самият той: „И побързал Авраам и отишъл в шатрата при Сара и казал: Побързай! Три мерки брашно замеси и направи хляб. И побягнал към животните Авраам и взел едно нежно и хубаво теленце и го дал на сина си (Ишмаел. — И.З.) и го накарал да побърза и го приготви. И взел той сметана, мляко и теленцето, което приготвил и ги поставил пред тях. И той стоял покрай тях под дървото (т.е. беседвал с тях и ги развличал— И.З.), а те се хранили” (18:6-8).

На това, че трябва да бързаме, за да правим добро, сме длъжни да се учим от бащите си: Авраам, Ицхак, Яаков — и майките: Сара, Ривка, Рахел, Лея. Защото четем за Авраам:


“И побягнал срещу тях (гостите. — И.З.)...”;

И побързал Авраам към колибата при Сара и казал:

“Побързай...” (18:2,6).

И ние четем за Ривка:

“И тя побързала и пуснала своята стомна в коритото, и побягнала към кладенеца, за да напои всичките си камили” (24:20).

Точно обратното на Авраам, постъпили жителите на Сдом и Амора за които се говори по наттатък в главата.


Близко до мястото, където живеел Авраам се намирали градовете, Сдом, Амора, Адма, Цвоим и Бела. Талмудът казва, за жителите на тези градове, че изобилието от блага, което им дал Б-г ги е направило самоуверени и започнали да разсъждават така: “Ние имаме много хляб, злато, скъпоценни камъни. За какво са ни гости минаващи и идващи? Само чисти загуби има от тях.” И със специално постановление забранили, да се приемат гости по домовете, т.е. в тези градове е било забранено да се дава на гостите и храна и пиене, а още повече не трябвало да им се предоставя легло за преспиване без „содомско разрешение”. Постановлението на „градските съветници” на Сдом, Амора, Адма, Цвоим и Бела предвиждало строго наказание, за нарушителите на този закон. Чашата на Б-жието търпение преляла, когато една девойка от Сдом, която дала хляб на един преминаващ, била намазана с мед и била поставена за жилене от пчелите. Б-г съобщил на Авраам за Своето решение да унищожи тези градове и Авраам започнал да се моли за тях: „Може би ще се намерят там петдесет праведници (т.е. на всеки град по десет човека. — И.З.)...

Нима ще унищожиш и няма да простиш, заради тези петдесет праведници?” Б-г отговорил: „Ако намеря...петдесет праведника, то ще запазя цялото място заради тях” (18:24, 26).

Но не се намерили дори десет.


От това може да се направи извода, че присъствието в града на праведник, укрепва благополучието на този град. Известни са случаи, когато в град преживявал един праведен човек и всичко в този град е било относително наред. А след неговата смърт или заминаването му, върху града се стоварвали нещастия.


И второ. Разбира се, че на Авраам са били противни обичаите и поведението на жителите на Сдом, но въпреки това, той молил Б-г за тях. В книгата “Зоар”, Ноах е обвинен, че когато Б-г му съобщава за предстоящият потоп, е мълчал и не се е молил за хората. От тук е извода: трябва да се молим на Б-г, да дарява хората със стремеж да се поправят и да им даде възможност да направят това.


По-нататък в главата се разказва, че жената на Авраам Сара, била взета в дома на царя Авимелех. В същата нощ целият царски двор заболява - всички имали проблем със спиране на уринирането. И през тази нощ, Б-г се явил в съня на царя Авимелех, и му казал: „Ето, ти ще умреш заради жената, която си взел независимо, че тя е омъжена... Върни жената на този човек... и нека той се помоли за теб и ти ще останеш жив. А ако не я върнеш, знай, че ще умреш ти и всичко твое” (20:3, 7).


Защо на Б-г е била нужна молитвата на Авраам за Авимелех?


В Талмуда се казва, че ако човек нанесе телесна повреда на друг и му заплати пълна компенсация, грехът въпреки това не е снет от него напълно, докато той не помоли опрощение от потърпевшия и той не му прости. Същото се отнася до кражбата и връщането на откраднатото - трябва да се получи и прошка. Това се отнася и за всяка друга обида. Доказателство за това намираме в разглежданата глава. Б-г казва на Авимелех: “Върни жената на този човек и нека той се помоли за теб и тогава ще бъдеш жив”. Защо на Б-г е необходима молитвата на Авраам за Авимелех? Б-г раздава правосъдие заради ограбените, а Авимелех взел Сара в харема си самоволно и така накарал Авраам и Сара много да страдат. Думите за молитвата означават: че докато не направиш за Авраам толкова добрини, че той да забрави обидата и се помоли за теб, няма да измиеш греха си докрай. Работата е там, че обиждайки човек, вършим два гряха: против Б-г, който е забранил това и против човек. Докато не изгладиш обидата, нанесена на човек, Б-г няма да ти прости. Но и този, на когото са върнали отнетото и обезвъзмездили за преживяната болка и обида, след като го помолят за опрощение не трябва да бъде жесток, а трябва да прости. Така постъпил и Авраам.


Минали няколко години и Авимелех предложил на Авраам да сключи с него приятелски съюз. (Преди това, главата разказва за две важни събития, станали по това време в живота на Авраам: Г-спод изпълнил обещанието си - Сара родила на Авраам син, който нарекли Ицхак; по желание на Сара, Авраам отделил от своя дом Агар и Ишмаел.) Виждайки, че Б-г във всичко благоволи за Авраам, Авимелех пожелал не само Авраам, но и неговите потомци да бъдат в добри отношения с Авимелех и неговите потомци.


Като знак за сключване на съюза, Авраам дал на Авимелех дребен и едър скот. Но седем овце от стадото, дребни животни, той отделил. „И казал Авимелех на Авраам: защо постави тези седем овце отделно? И той казал: защото тези седем овце ще вземеш от ръката ми, за да ми бъде свидетелство, че аз изкопах този кладенец” (21:29-30).


Неразбираемо. Защо Авраам дава на богатият човек седем овце като добавка към знака за съюза? И как овцете могат да служат за доказателство, за каквото и да било?
Работата се свеждала до това, че Авраам изкопал кладенец, а робите на Авимелех го взели. И когато Авраам упрекнал за това Авимелех, той казал, че не знае, кой е направил това и даже не е чул нищо от самия Авраам (21:25-26).

И ето Авраам му отговаря: ще ти докажа, че този кладенец съм изкопал аз.


Разбира се всички ние знаем за съществуването на условните рефлекси. Изследвайки ги, руският учен Павлов, сред другите опити провеждал и такива: на площадка на различни места сложили храна и пускали опитни животни, котки или кучета. В едно от тези места им е било разрешено да ядат, а от останалите места ги гонели. След известно време животните вече сами се насочвали към разрешената точка.

Тази особеност на животните имал предвид Авраам, когато говорил с Авимелех. Ето кладенецът е близо. На теб ти е известно, че моите животни пият вода и ядат само от разрешени от мен места. Ако към кладенеца подходят една или две овци, ти можеш да кажеш, че това е случайно, Но ако всички седем тръгнат, то това вече е доказателство.


Авраам свалил намордниците на овцете и те всички побягнали да пият вода от изкопания от Авраам кладенец.

Вернер Келлер пише в книгата си „Танах като история” (вече споменахме за нея), че освен огромното си духовно и нравствено въздействие, което не може да се измери или претегли, Танаха има и голямо чисто практическо значение.


Потвърждение за това много лесно може да се намери в нашата глава и не само в нея.


От 1948 год. Книгата на книгите става надежден съветник за възраждането на Ерец-Исраел. Оказва се, че книгата която е на повече от 3300 години съдържа в себе си информация, която е много актуална за възстановяване на селското стопанство и икономиката на страната. Ето няколко примера:

1.Всяко заселване на Негев се оказва безперспективно. В южните Иудейски планини, от Хеврон до Египет се простира пустиня. Метеоролозите казват, че средногодишното количество валежи там са по малко от 150 мм. Много са смятали, че за заселването на Негев не може и дума да става. Но в нашата неделна глава (20:1) е казано: “И се отправи Авраам към страната Негев, и се засели между Кадеш и Шур, и живял той в Грар”. А, тъй като Авраам се е занимавал със скотовъдство, без вода той не би могъл да се размине. „И отново Ицхак разкопа водните кладенци, които са били изкопани по времето на Авраам, неговия баща” (26:18).


Позовавайки се на данни от Тора, геолозите организирали своите търсения в пясъците и скалите на Негев и намерили чиста питейна вода (маим хаим — жива, т.е. изворна вода). Там имало и подземни солени води. И до сега кладенецът, до който живяла Агар, робинята на Авраам и сина му Ишмаел (21:14-19), обезпечава с вода 60 семейства не далече от Бер-Шева.


2. Какви дървета могат да се приспособят към Негев? Исраелският специалист по лесовъдство Йосиф Вейц, отговорил на този въпрос така: „Дървото ейшел, което садил Авраам в Беер-Шева”. И били посадени два милиона такива дървета.


3. И още няколко думи за лесовъдството. Дърветата растят най-добре там, където са расли някога. Професор Захари от Йерусалимския университет предложил: “Дайте да се позовем на думите от Книгата на книгите. А какво е казано там? В Книгата Йошуа (17:17, 18) се казва, че когато хората от колената на Ефраим и Менаше се оплакали на Йошуа, че народът им е много, а земята им е малко, тогава той им казал: „Навлезте и изсечете гората”. Следователно там е имало гора. А там, където е имало гора, ще се захване и отново”.


4. Казано е в Тора: “Страната, камъните на която са от желязо, а в планините и ще добиваш мед” (Дварим, 8:9). Геолозите започнали да търсят и намерили в Тимне мед.


Главата завършва с описание на десетото изпитание на Авраам. “Б-г изпитва праведника, а нечестивия и обичащ насилието ненавижда душата Му” (Тиилим, 11:5).


Това означава, че Б-г изпраща изпитание на хората, на които предварително е дал сили да го издържат. Грънчарят показва на купувача глинени грънци, чука с пръсти по най-здравите: погледни няма никакви пукнатини. Така постъпва и продавачът на конци, когато демонстрира на купувача здравината на своята стока. Изхождайки от опита на целият мой живот аз зная: не е имало случай Б-г да изпрати изпитание на човек, без да му е дал духовни сили, за да издържи. Човек не може да каже: „Аз бях принуден да открадна, убия, изнасиля, защото така не става. Ако той знае твърдо, че за това веднага ще му отрежат ръката, че ще му се наложи цял живот да плаща за това, съвсем конкретна и много прилична сума (примерно хиляда и триста долара), той би се удържал.

Защо съществуват изпитанията? За това има много обяснения. Едно от тях е, че изпитанието е необходимо, за да даде на хората пример за правилно поведение в определени ситуации. Авраам издържал десетте изпитания, от които най-тежкото било десетото. Вие помните, че когато той е бил все още много млад е бил хвърлен в огъня за това, че не желаел да се откаже от вярата си в Единият Б-г. Но тогава е ставало дума само за собственият му живот. Сега на него, много милосърдния човек, Б-г заповядва: „Вземи, моля [те], своя син, единственото твое нещо, което обичаш, Ицхак и иди в земята Мория и го принеси там в жертва на една от планините, която Аз ще ти кажа” (22:2). И Авраам, без да се замисля се отправил на път. Цели три дни той ходи заедно със сина си към определеното място. Но нали тази заповед на Б-г, противоречи на поведението Авраам, по време на целия му живот! А хората? Та нали Авраам е учил всички да правят само добро! Как хората сега ще се отнесат към неговите думи? Но Авраам разбира, че Б-г разбира по-добре от нас, какво трябва да правим и ние сме длъжни да изпълняваме заповедта на Б-г, даже в този случай, когато за нас е неразбираема неговата цел и той ни се струва абсурден. Длъжни сме защото ние сме Негови слуги. Изпълнявайки волята на Твореца, дори и да не разбираме нейния смисъл, ние правим най-добро от това, което можем.


„И дошли на мястото, което Му указал Б-г. И построил Авраам жертвеник, и сложил дърва, и вързал Ицхак, своя син, и го положил на жертвеника върху дървата. И протегнал своята ръка Авраам и взел ножа, за да убие син си. И се обърнал към него ангелът Г-споден от небесата и казал: Аврааме, Аврааме! И той казал: Ето ме. И казал: Не вдигай ръка срещу отрока си и не му прави нищо. Защото сега зная, че ти се боиш от Б-г, и не пожали своя единствен син заради мен” (22:9-12).


Защо Авраам връзва своя син? И възможно ли е да се върже здрав 37 годишен мъж против неговата воля?


По правилата на еврейската религия, при убиването на жертвеното животно и въобще на животните или птиците ножа трябва да бъде прекаран леко без натиск с едно движение. Ицхак казал на баща си: „Може изведнъж да трепна и действието да се окаже неправилно”. И тази самоотверженост на сина направило изпитанието още по-трудно за Авраам.


Изпитанията, на които е бил подложен Авраам, имат още една цел. В историята на еврейския народ е имало и ще има не малко чудеса, т.е. изключения от общите правила. И мнозина питат за хората, заради които се извършват чудеса: защо те са любимци на Б-га? „Сега зная, че ти се боиш от Б-г”, т.е. – сега зная, какво ще отговори на този въпрос.


Бащата и синът без да се замислят, са били готови да дадат живота си по заповед на Г-спод. Но на Б-г не са нужни човешки жертви. Това е било само изпитание. Б-г не казал: убий сина си или го изгори. Казано е (22:2): “Принеси го в жертва” – възнеси го с цел да принесеш жертва. Авраам го издигнал и сложил върху жертвеника – това стигало. И до днес ние ежедневно си спомняме за тази заслуга на Авраам и Ицхак в молитвите си.


Именно на планината Мория, там където дошъл Авраам с Ицхак е бил построен Храмът, а храмовият жертвеник на мястото, където е стоял жертвеника на Авраам. И Авраам нарекъл това място: “[Нека] Б-г да види...” (22:14). Авраам помолил Б-г, че ако потомците на неговия син се забъркат с грехове, то Б-г да си спомни („да види“) готовността на Ицхак, да си върже и да ги пожали.

Интересен е произходът на думата „Ирушалаим”. Авраам нарекъл това място „Йире” – „Да види”, а дотогава то се наричало „Шалем”. Такова име му дава сина на Ноах, Шем, когато бил там цар. Б-г си казва: Какво да правя? Ако оставя името „Шалем”, ще се обиди Авраам, ако оставя името „Йире”, ще се обиди Шем. И Б-г решил да слее двете имена в устата на хората: Йире Шалем – Йрушалаим.



Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница