Парашат Ве Зот аБраха (глави 33-34)

Последната глава на Петокнижието „Везот aБраха” („И ето благословението”) започва с думите „И ето благословението, което дал Моше, човек Б-жи, на синовете на Исраел преди смърта си”. Моше завършва своя живот, благославяйки еврейския народ. На всяко от колената, Моше дал особено благословение, предсказвайки им бъдещето, подчертавайки техните заслуги и молейки Твореца за опрощаване на извършените от тях грехове. Главата отбелязва изключителното място на Моше в редицата от еврейските пророци, както тези преди него, а така също и тези, които ще бъдат след него.

За да има благословението сила, то трябва да се обоснове пред Б-г. Като защитник, който доказва основанието, поради което се е заел да защитава своя клиент, Моше доказва, че евреите законно са си заслужили благословението.

“И казал той: “Г-спод дойде от Синай... от дясната Му ръка — излезе огнено учение за тях... и те се събраха до Твоите нозе, произнасяйки Твоите думи:”Учението, [което] ни заповяда Моше - е наследството на общината на Яаков”. И [Той] бил Цар за Йешурун, когато се събрали главите на народа, [събрали се] заедно колената на Исраел” (33:2-5).

Нека да обясним отначало няколко израза от този откъс.

“Огнено учение за тях” — евреите чули Десетте Заповеди, когато пламъци обхващали планината Синай;

“за Йешурун” — еврейският народ се нарича Йешурун, от думата яшар – „пряк”.

А сега за общия смисъл на откъса.

Моше говори, че евреите са заслужили благословение поради три причини.

Първо, защото „те се събрали до Твоите нозе” – в подножието на планината Синай, до „краката” на Вс-вишния и когато Той чрез Моше им предложил да приемат върху себе си изпълнението на Неговите заповеди, за да станат най-ценния Му дял от всички народи, да бъдат свят народ, евреите отговорили: „Всичко, което Б-г каже... ще направим, [а след това] ще чуем [Неговите думи]”. (Шимот, 24:7). От начало те казали „ще направим”, т.е. показали, че са готови на всичко, а след това „ще слушаме”: за да знаят, какво правят.

Второ, „ще носят Твоите думи”. Евреите са носили, носят (вече повече от три хиляди и триста години, бел. доп. на бълг ред., по думите на рав Зилбер) и ще носят вярата в единия Б-г и Неговата Тора, през всички премеждия, при тежки условия, отхвърляни от всички народи, унижавани и презирани, унищожавани и гонени от много страни. Първите думи, на които учат еврейското дете, когато започне да говори са : „Учението, което ни е заповядал Моше - е наследство на общноста на Яаков” (6:4) и “Слушай, Исраел: Г-спод е нашия Б-г, Г-спод е един!”

Забележете: “събрали се” е казано e в множествено число, минало време, а не „идват” – в единствено число, сегашно време. Защо? „Събрали се” сочи, първо на конкретен епизод при планината Синай (това се е случило в миналото) и второ подразбира се, че един човек не може да получи Тора, с това се удостоява само целият народ. Да се носи Тора, както обяснява Ибн Езра, е възможно и от един човек. Ще добавим: и е длъжен - всеки. И времето на това действие е до края на вековете.

Трето, „и [Той] бил Цар на Йешурун” – при всички случаи и през всички исторически периоди, по време на съдиите, царете или мъдреците от Втория Храм, главите на народа, събирайки се, да решат някакви въпроси, са изхождали от това, че Б-г е нашият Цар и нашата задача е да постъпваме съгласно Неговото учение. Може да се спори върху това, какво в дадения случай изисква Тора, но няма съмнение, че всички те са искали, да направят така, както им е заповядал Б-г.

Обосновавайки правото на евреите на благословия, Моше благославял всички колена на Исраел. Той започнал с първия син на нашия праотец Яаков: „Да живее Реувен и да не умира...” – и завършва с общо за целия народ благословение (33:6-29).

Благословението на Моше се преплита с това, което е дал на своите синове праотецът Яаков.

Казвайки така: „Да живее Реувен и да не умира, и неговите хора [да са по] брой”. Моше пожелава военен успех на Реувен, който се заселил на източния бряг на Ярден, но заедно с другите колена, преминал на западния бряг, за да помогне да завоюват Ерец Исраел. Аналогично благословение дава и Яаков на Гад, чието коляно също получило част от източната част на Ярден: „От Гад ще дойдат отряди и той ще се завърне [по своите] стъпки”(Бирейшит, 49:19). Яаков благославя Гад, чийто отряди също се отправят да извоюват Ерец Исраел, за да се завърнат всички те по своите места, без да понесат загуби.

Яаков казал за Звулон: Звулан е на брега на морето и се e укрепил в корабни пристанища, а границата му е до Цидон” (Бирейшит, 49:13). Моше казал на Звулон и Исахар: „Радвай се Звулон, на твоя излаз, а Исахар – в шатрите си... Защото, ще се храните с морските богатства и съкровищата, които са скрити в пясъците” (33:18, 19).

Минали двеста и четиридесет години от времето, когато Яаков произнасъл благословението си. Евреите вече са Ерец Исраел. Те разделили цялата страна на дванадесет части и ги разпределили между дванадесетте колена. Частите били равностойни. Ако земята някъде е била с по-лошо качество – да кажем, пясъци – това се компенсирало с увеличаване площта на участъка.

И ето стои първосвещеникът Елазар и гледа на урим веТумим на нагръдника си, светещите от него букви. Там е и Иеошуа бин Нун. Извикват представителите на колената. Всеки от тях тегли жребий, с името на един от дяловете. Но още преди да направи това, Елазар чете урим веТумим и казва: на това коляно се падна тази част. И само след миг всички се убеждавали в това.

Когато се приближил представител на коляното Звулон, Елазар казал, че на него му се пада Акко (древен пристанищен град) и местността около него. Така и се получило.

Представителят на Звулон казал: „На мен се предоставят пясъци, а на моя брат Нафтали - прекрасни земи.” Отговарят му: „Ако по желанието на Б-г, на теб ти се дават пясъци, те ще ти донесат не по-малко, ако бяха чернозем”. И действително, хората от това коляно се научили да произвеждат стъкло и станали в тази работа големи майстори. Освен това, те ловили цени риби и се занимавали с мореплаване и търгуване с риба и стъкло. Така се е изпълнило благословението на Моше: “...ще се изхранвате с богатството на морето и съкровищата скрити в пясъците” (33:19).

Братът на Звулон, Исахар се е занимавал със земеделие, а цялото си свободно време посвещавал на учене. Много хора идвали при него с въпроси по Тора и получавали изчерпателни отговори.

Звулон казвал на Исахар: „Братко мой! През цялото време, което имам аз много пътувам и не мога да отделям време за Тора. Нека да се договорим: ти учи Тора и не се безпокой за нищо друго, а аз ще ти помагам винаги. Когато ти се налага да направиш големи разходи – например, когато ти се наложи да жениш сина си или да омъжиш дъщеря си, тогава аз ще поема разходите, за това върху себе си. Разчитай на мен в този свят”. Така и направили.

Между другото, по подобен начин постъпил и братът на великия Рамбам, раби Давид. Виждайки, какви блестящи способности има брат му, той поел докато е жив да обезпечава напълно него и семейството му. „Занимавай се с Тора, - казал той, - не трябва такова дарование да пропада”. Така, ако не бил раби Давид, възможно е Рамбам, да би създал по-малко произведения.

Думите на Моше „ радвай се, Звулон на изхода си, а Исахар – на шатрите си”, което означавало: радвай се, че имаш възможност да помагаш на брат си, която ти дават твоите морски пътешествия; защото ти ще получиш за това награда отгоре.

От тези двама братя Исхар е по-възрастният, но Моше първо благословил по-младия Звулон, - поради това, че Исхар е учи Тора, благодарение на своя брат.

Име и общи неща в благословенията, дадени от Моше и Яаков на Йеуда. Яаков казал: „На теб, Йеуда, ще ти се поклонят твоите братя. Твоята ръка е хванала за гушата твоите врагове; ще те възхваляват синовете на твоя баща” (Бирейшит, 49:8). Моше казал: „Чуй Г-споди гласа на Йеуда и го направи чуваем за народа му; неговите ръце [са достатъчно силни, за да може той] да се защитава...” (33:7). Тези две благословения са дадени на Йеуда като на цар, който ще побеждава във войните: той ще започне да обръща в бяг врага (ръката му е на гърлото му) и ще се връща при своя народ с мир.

Благославяйки Бинямин, Яаков казал: „Бинямин е хищен вълк: сутринта ще яде улова си, а вечер ще дели улова си” (също там, 49:27). Тук, в пряк смисъл се говори за зората на еврейската история, когато начело на народа стоял цар Шаул и за началото на залеза и изгнанието, когато важна за нас фигура става Мордехай. И двамата воюващи с Амалек, произлизат от коляното на Бинямин.

Моше казал на Бинямин: „Обичан е от Б-г [той; Шхина] ще почива плътно над него, ще го осенява през целия ден, между неговите плещи [Самият Б-г] се е разположил” (33:12). Както знаете Първият и Вторият Храмове са били изградени на едно и също място и то се намирало в часта, отредена за коляното на Бинямин — “[Шхина] си почива непоклатимо на нея”. И от тогава, когато Храмът бил построен, това място е определено, като свято завинаги – „за всеки ден”. Храмът е бил разположен не на най-високото място на страната, а малко по-ниско (както плещите са по-ниско спрямо главата на човек) – „между неговите плещи [Самият Б-г] се е разположил”.

И така благословението, което Моше дал на Бинямин, касае Храмът. И тук също може да се види нещо общо, с благословението на Яаков, където също се съдържа указание за Храма, но в скрит вид. Онкелос, авторът на Таргума – преводът на Тора на арамейски език, казва, че под думите „утро” и „вечер”, в благословението на Яаков се подразбира времето, когато коаним ще ядат месото на жертвите в Храма, разположен в дяла на Бинямин.

„И се изкачил Моше, от степта на Моав, на планината Нево, на върха, който е срещу Йерихо, и Г-спод му показал цялата страна от Гилад до Дан, и цялата [част] на Нафтали, и земята на Ефраим и Менаше, и цялата земя на Йеуда до крайното (Средиземното — И. З.) море, и Негев, и долината Йерихо, градове на палмите, до Цоар” (34:1-3).

Мидрашът споменава, че Б-г показал на Моше не само Земята Исраел, но като на кино и събитията, които ще се случат на нея. Моше видял, как Йеошуа завзема страната, как пророчицата Двора и Барак бен Авиноам воюват и побеждават пълководеца на финикийците Сисра, как Гидон побеждава мидянитяните, как филистимляните нападат евреите и как Шимшон се бори с тях, всички войни на Давид и цялата история на страната, завършвайки с идването на Машиах.

„И му казал Г-спод: „Ето страната, за която Аз се заклех на Авраам, Ицхак и Яаков, като им казах: „На твоето потомство ще я дам“. Аз ти позволих да я видиш със собствените си очи, но там ти няма да отидеш”. И умрял там Моше, робът на Г-спод в земята на Моав, срещу Бейт Пеор и никой не знае [местото] до ден днешен, където е погребан. Моше бил на сто и двадесет години, когато умрял; очите му не потъмнели и свежестта му не прекъснала. И синовете на Исраел оплаквали Моше, в степите на Моав тридесет дни и завършили дните за траурното оплакване на Моше. А Йошуа бин Нун се преизпълнил с дух на мъдрост, защото Моше положил своите ръце върху него (т.е. на него предал всички предания и тайни на Тора - И. З.), (34:4-9). слушали го синовете на Исраел и правили това, което Г-спод заповядал на Моше“

Тора е записана от Моше. При това там е записано: „И умрял... Моше и го погребали... и го оплаквали... Моше... тридесет дни”. Как да разбираме това? Та нали не е възможно човек да пише за своята смърт като за нещо, което се случва.

За това съществуват няколко мнения.

Може лесно да се каже, че тъй като Моше е писал цялата Тора, под диктовката на Б-г, така е описал и своите последни минути и това са пророчески думи – значи скоро неизбежно ще се случат!

В Талмуда се посочва мнението на раби Йуда, който е смятал, че последните осем стиха на Петокнижието, е записал Йеошуа по заповед на Б-г.

Раби Шимон възразява на тази теза: ако е така то се получава, че в Тора, дадена на Моше, не стигат няколко думи. Но нали е написано, че тя трябва да бъде взета, излязла от ръцете на Моше - книга на Учението и да се положи в Ковчега на Завета (виж Дварим, 31:26). А книгата, която трябва да служи за образец, не може да бъде непълна. Поради това раби Шимон смята, че Моше е писал всичко сам, но последните думи са писани със сълзи.

На това може да се даде и друго обяснение. Както вие може би знаете, Тора е записана от Моше без огласяване – некудот,веЙикбор — “и ще погребе”; ваЙивку — “и оплаквали”, веЙивку — “и ще оплачат”. По този начин в момента, когато Моше е писал тези думи, той е подразбирал бъдеще време: „и ще умре”, „и ще погребат”, - ние четем тези думи в минало време: „и умрял”, „и е погребан”. т.е. без гласни (така се пишат и до ден днешен свитъците Тора, които се четат на глас в синагогите; Тора с огласовки не е пригодна за публично четене с благословения). А глаголните форми на бъдещето и миналото време в иврит, се различават именно по гласните, например: ваЯмат – „и умрял”, веЯмот – „и ще умре”; ваЙикбур – „и погребал”,

“И нямало повече в Исраел пророк, подобен на Моше, който да познавал Г-спод, [срещайки се с Него] лице в лице. По всички знамения и чудеса, които му е изпратил Г-спод, да извърши на египетската земята, над фараона и над всички негови слуги, и над цялата му страна. И със силна ръка и с всички страшни деяния, които извърши Моше, пред очите на целият Исраел” (34:10-12).

Думите „с всички знамения и чудеса... на египетската земя над фараона, над всички негови слуги и над цялата негова страна” се подразбират десетте бедствия и преходът през морето.

Думите „и със силна ръка” посочват на получаването на скрижалите (именно Моше е донесъл скрижалите с десетте заповеди; намек, че скрижалите са каменни плочи с размери лакът на лакът и половин лакът дебелина – намираме в думата „силна”) и за получаването на Тора (именно Моше е получил Тора от Б-г – сякаш от „от ръка на ръка”).

Думите „и с всички страшни дела, които извърши Моше пред очите на целия Исраел”, сочат за потресаващи съзнанието чудеса, извършени във великата и страшна пустиня: ман, облакът, които са защитавали лагера на Исраел от горещините, чудото с водата.

„И не е имало повече в Исраел пророк, подобен на Моше, който да е познавал Г-спод, [да се е срещал с Него] лице в лице”. Между Моше и останалите пророци има принципна разлика. Моше Рабейну – е главата на всички пророци. Всички останали пророци са получавали своите пророчества в съня си, а Моше на яве. Всички пророци са ги получавали в образ, смисълът на който е трябвало да бъде разкриван, а при Моше те са в съвършено ясна форма. Всички други са изпитвали страх и трепет, а Моше разговарял с Б-г, както с приятел. Всички пророци са пророкували, когато Вс-вишният пожелавал това, а не когато те пожелавали, докато Моше се обръщал към Твореца по всяко време, както е казано: „Почакайте и аз ще чуя, какво ще заповядва Б-г” (БиМидбар, 9:8); „И представял Моше техните дела пред Б-г” (също там, 27:5), т.е. всички пророци „чукали на вратата”, а за Моше „вратата” винаги е била отворена”.

Затова нищо не може да отмени пророчество на Моше.

“Всичко, което Аз ви заповядвам изпълнявайте строго, без да прибавяте или отнемате нещо от него” (Дварим, 13:1); “...ние и нашите деца сме длъжни да изпълняваме всички думи на това Учение” (пак там, 29:28).