Парашат Хайей Сара ( глави 23-25)

В неделната глава “Хаей Сара” (“Животът на Сара”), се съобщава за смъртта на Сара (Сара умира на 127 години), подробно се разказва за покупката от Авраам на пещерата Махпела и за женитбата на Ицхак.

Авраам помолил жителите на град Хеврон, да му продадат пещера, за да направи в нея семейно гробище (той искал да погребе там Сара). Еврон, собственикът на този участък, в края на който се намирала тази пещера, му прави невероятно безкористно на пръв поглед предложение – той бил готов да „даде” на Авраам полето, и пещерата. “Да даде” – би трябвало да означава, да му го предостави безплатно. Забележете - и полето, и пещерата, въпреки, че Авраам не е молил въобще за полето. Зад „безкористното” предложение се криел намек за по-голяма сделка. Ефрон знаел, че Авраам е щедър човек, а така също е знаел, че за щедрия е достатъчен дори и намек. Действително, Авраам уговаря Ефрон да посочи цената, с намерението веднага изцяло да я плати. Ефрон без да се бави поискал огромната за това време сума – четиристотин шекела (тогавашни шекела – това е било много голяма монета). Авраам незабавно му претегля действащите (тези, които са били в обръщение и признати от всички търговци), така наречените големи шекели.

Авраам погребва Сара и участъкът завинаги става място за погребение на семейството на Авраам. В пещерата Махпела са погребани Авраам и Сара, Ицхак и Ривка, Яаков и Лея и съгласно преданието там са погребани също така и Адам и Хава.

Трябва да се отбележи, че Авраам не извършил покупката, докато цялото население на града не дало, своето съгласие тази земя да се използва за гробище.
“Твуат аАрец” (уникална книга, издадена през 1820 год. от р. Йосеф Шварц) ни съобщава маса ценни сведения за географията, растителния и животински свят на Ерец Исраел. За пещерата Махпела там се говори следното: „За това дали точно е определено мястото, където се намира гробището не може да има никакво съмнение. Тора свидетелства, че нашите бащи и майки (Авраам, Сара, Ицхак, Ривка, Яаков, Лея) са погребани в пещерата Махпела в покрайнините на града Хеврон. Йосиф, синът на Матитяу (Йосиф Флавий), пише, че сградата над гробницата на дедите е направена от червен мрамор. През шести век там християните построили черква, а мюсюлманите, след като превзели страната превърнали тази черква в джамия”. В книгата детайлно се описва това място.

Мидрашът отбелязва, че ако някой пожелае да оспори нашите права над Ерец Исраел съществуват три места, в които нашето право е безспорно.

Мястото, където е погребана Сара, купено от Авраам.

Мястото, където е погребан Йосеф, е купено от Яаков: “А костите на Йосеф, които са изнесени от синовете на Исраел от Египет, са погребани в Шхем, на поле, което купил Яаков от зецата на Хамор, главата на град Шхем, за сто ксита (ксита – монета.— И.Р.)” (Йошуа, 24:32). Там била шатрата на Яаков (33:19).

Мястото за Храма е купил цар Давид, за да построи на него жертвеник. Предишният му собственик, Аравина-иевусей, който е продал на царя този участък за не малко пари, бил много доволен от сделката. Той пожелал на Давид: „Нека Г-спод, твоя Б-г те благослови” (виж. Шмуел II, 24). И пожеланието се сбъднало. Говорейки за това Талмудът прави извода : пазете се от проклятието, на който и да е човек, а благословението даже на обикновения човек нека бъде ценно в очите ти.

По-нататък се говори за женитбата на Ицхак.

Авраам решил да ожени сина си. Намирането на невяста за Ицхак, той поръчал на верния си слуга Елиезер. Авраам поискал от Елиезер, да се закълне пред Б-г на земята и небесата, да не вземе жена за Ицхак от кнаанейците, сред които те живеели. Това са били хора с разпуснати нрави, които не познавали милосърдието и състраданието (да си спомним за Сдом).

Авраам изпратил Елиезер в семейството на брат си Нахор: роднините на Авраам, макар, че сред тях се срещало идолопоклонство, се отличавали със своята доброта и скромност.
Защо Авраам пратил слуга? Защото Ицхак е нямал право да напуска пределите на Обетованата страна, защото има закон съгласно, който предназначената за Б-г жертва, не трябва да напуска Ерец Исраел. Ицхак е бил определен за жертва още приживе. Авраам, вероятно по здравословни причини не можел да тръгне.

И ето Елиезер пристигнал с десет камили в града, където живеел братът на Авраам. Но как да намери отсъдената, как да разбере, става ли девойката за жена на Ицхак?

“И станало: още недовършил думите си и ето Ривка излязла – тази, която се е родила на Бетуел, сина на Милка, жената на Нахор, брат на Авраам, — и стомните на раменете и... И тя се спуснала към източника и напълнила своята стомна и се приближила. И побягнал роба (Елиезер. — И.З.) към нея и казал: Дай ми да си пийна малко вода от твоята стомна. Тя му отговорила: Пий мой господине. И тя побързала свалила стомните на ръката си и го напоила. А [когато] го напоила му казала: Така и твоите камили ще поя, докато не престанат да пият. И тя бързо изпразнила стомните си в поилката и побягнала към кладенеца, за да извади вода за всички камили” (24:15-20).

Попитали Ривка, ще тръгне ли с този човек. Ривка отговорила: ще тръгна. И Елиезер се отправил по обратния път заедно с Ривка, доволен от успеха си.

“И разказал робът на Ицхак за всичко, което направил. И я довел Ицхак в шатрата на майка си Сара. И взел той Ривка и тя му станала жена и той се влюбил в нея. И се успокоил Ицхак след [загубата] на майка си” (24:66-67). Ицхак видял, че Ривка във всичко прилича на Сара – благочестива, скромна, гостоприемна и се убедил, че делото на Сара и Авраам се продължава от Ривка.

Моят баща и учител, благословена да е паметта му, рав Бенцион Зилбер, винаги ми обръщаше внимание на думите: „И казал Авраам на своя роб, най-старшия в дома му, който напълно се разпореждал с всичко, което му принадлежало: да предположим...че взема от теб клетва пред Г-спода, Б-га на небесата и Б-га на земята, че ти няма да вземеш (т.е. няма да избереш. — И.З.) жена за моя син измежду дъщерите на Кнаан, сред които аз живея. Но ще отидеш на моята земя и на моята родина и вземеш жена за моя син Ицхак” (24:2-4).

Защо тук са посочени всички пълномощия на Елиезер: „най-старшия в дома” и т.н.? Та нали ние вече знаем това от предишните повествования. Тук баща ми разказа един епизод от живота на известния праведник – роби Леви Ицхак от Бередичев. Било време, когато той, както и много от великите хора от това време се разхождал из градовете, криейки кой е той, т.е. сам изпращал себе си в изгнание (галут). Един път рано сутринта – било още тъмно – той влизал в някакво градче. Насреща му някакъв месар гонил телета. Виждайки човек с благообразен вид той помислил, че това може би е колач – шохет (кашерен колач, получил разрешение от еврейски съд съгласно алаха, бел. на бълг. ред.). Месарят веднага се обърнал към идващият с думите: Вие можете ли да колите животни? – Да, - отговорил раби Леви Ицхак. — Може би вие ще заколите тези телета, - предложил му месаря. – Аз мога да направя това – казал му раби Леви Ицхак,- но аз имам към вас една молба. По пътя ми свършиха всички пари. Дайте ми назаем рубла и половина или две! За кратко време! Дайте ми адреса си и аз скоро ще ви върна дължимото. – Извинявайте, не ще и дума – казал месарят, но сам разбирате, че аз не мога да дам рубла и половина на заем на човек, когото виждам за първи път! – Сега помисли, - казал раби Леви Ицхак. – Когато аз заявих, че мога да бъда колач ти ми се довери веднага. Но, ако аз не съм специалист, то ти ще нахраниш с трефа (забранено за ядене месо от алаха) минимум няколко десетки човека. А когато работата опря до твоя джоб и всичко, което можеш да загубиш е рубла и половина и ти пожела гаранции.

Ние сме длъжни да се учим на това от Авраам. Трябва да се грижим за бъдещето на нашите деца и внуци и за това сме длъжни да искаме гаранции, преди всичко по духовните въпроси, т.е. да обезпечим на нашите потомци безупречно еврейско възпитание.

В седмичната глава “Толдот” (“Родословие”) се разказва за раждането на двамата сина близнаци на Ицхак и Ривка — Яаков и Есав. Синовете пораснали и Яаков купува от Есав първородството. Настъпил глад. Ицхак искал да напусне пределите на Обетованата земя и да отиде в Египет, но Б-г му обещал своето благословение в тази страна и му заповядал да не напуска (в предишната глава вече говорихме за това, защо Ицхак не е трябвало да напуска Ерец Исраел). Ицхак копаел кладенци и няколко пъти откривал вода. Главата завършва с това, че Яаков се преструва на Есав и получава благословението на баща си като първороден.

„И се молил Ицхак на Г-спод седейки срещу жена си (той в – единия ъгъл, а тя - в другия. — И.З.), защото тя била безплодна и Г-спод чул молитвата му и заченала жена му Ривка. И се бутали децата в утробата и и тя казала: Ако е така (карам тежка бременост — И.З.), защо ми е (толкова се молех и исках.— И.З.)? И отишла да попита Б-г (чрез пророка Шем.— И.З.). И Б-г и казал: Два народа има в утробата ти и две държави от утробата ти ще произлязат. И едната държава ще бъде по-силна от другата и старшият ще служи на младшия. И започнали дните на раждането на близнаците. И излязъл първият червен, целият, като плащ мъхнат и го нарекли Есав (направен, завършен. — И.З.). А след това излязъл неговия брат, а ръката му държала петата на Есав и го нарекли с името Яаков (акев – пета.— И.З.). Ицхак е бил на шестдесет години при тяхното раждане” (25:21-26).

Ицхак се жени, когато е на четиридесет години, а Ривка е била на четиринадесет. Те нямали деца двадесет години, а когато след дълги молитви Ривка забременяла, децата в утробата и се бутали едно с друго. Тя питала много жени, но никоя от тях не помнила подобна тежка бременност. По това време живели двама велики пророци: сина на Ноах - Шем и правнука на Шем - Евер, който предсказал, че хората ще започнат да говорят на различни езици и ще се разделят. А чрез Шем на нея и е бил даден такъв съвет: това са необикновени деца, това са два велики народа с различен мироглед и поведение. И затова те се бутат в утробата на майката. Мидрашът обяснява това образно: „Когато Ривка минава покрай храма на идолопоклонниците, Есав се насочва към него. Когато тя минава покрай училището на Шем и Евер, Яаков се втурвал натам. С израстването на единия отслабвал другия и те не могли едновременно да са силни.

„Старшият ще служи на младшия”. От това Ривка направила за себе си извод, че главното бащино благословение трябва да получи това от децата, което излезе второ.
След девет месеца („започнали дните на раждането”) „излязъл първият, червен”. Това е символа на кръвопролитието: Есав не виждал нищо страшно в това, за увеличението, да кажем на територията или за „честта” на нацията, да се започват войни и да се пролива кръв. Та и при римляните, и при немците войната се изобразявала, като проява на доблест. А от гледна точка на Тора, войната е принудително дело и тя е допустима само за спасяване на живота. По законите на Тора и Талмуда не трябва да се започва война, без да бъдат изложени всички аргументи пред върховният религиозен съд от седемдесетте и един мъдреци. Ако те разрешат, тогава се започва война. Но дори и тогава съгласно заповедите в последните минути, когато са провалени всички опити за договаряне, трябва отново да се предложи мир.

“И пораснали юношите, Есав станал човек [разбиращ] от лов, човек на полето, а Яаков – станал не хитър човек, който живее в шатрите (в училището на Шем и Евер.— И.З.). Ицхак обичал повече Есав, защото и той обичал лова, а Ривка обичала повече Яаков. Яаков сварил храна, а Есав пристигнал от полето уморен. И казал Есав на Яаков: „Влей в мен, (т.е. аз ще отворя уста, а ти наливай. — И.З.), от червеното, от това червеното (леща – И. З.), защото съм уморен. Затова го нарекли Едом (червен: кожата му била с червен оттенък и обичал червена леща. В последствие, потомците на Есав са наричани едомитяни. — И.З.). И казал Яаков: Продай като ден (т.е. ясно, определено и завинаги – И. З.) първородството си на мен. И казал Есав: След като отивам на смърт, за какво ми е притрябвало първородството? И казал Яаков: Поклони ми се като ден (т.е. без притворство. — И.З.). И той се заклел и продал първородството си на Яаков. А Яаков дал на Есав хляб и лещена чорба и той ял и пил и станал и тръгнал и пренебрегнал Есав първородството си.” (25:27-34).

За какво е било необходимо първородството на Яаков?

Известно е, че изпълнението на свещената служба в тези времена, се е възлагала на първородния, т.е. на синовете, които са били първо дете в семейството (виж. Шмот, 24:5; Раши в трактата “Звахим”, 112б). Първородните били лишени от това право много по-късно, когато взели участие в поклонението на златният телец (свещеничеството било отнето от тях и дадено на коляното на Леви, от което нито един не е бил замесен в историята със златния телец). Това означавало, че свещенослужител е трябвало да стане Есав. Но Есав не се е стремял към молитвите и принасянето на жертви. Между другото за него това e било рисковано. Към свещенослужителя, Б-г предявява особени изисквания и за нарушаването им е можело да съкрати живота. Така например, не може да се изпълнява свещената служба, ако не се е подстригвал дълго време или е пил вино. Това е сериозен грях, а Есав изобщо не е желаел да се ограничава, в каквото и да е.

Спомням си, че при един мой познат, в една дървена барака, се търкаляха покрити с прах много ценните книги Талмуда и Шулхан Арух. Ясна е работата си казах аз и му предложих да ми ги продаде...

Така и Яаков очаквал случай, за да предложи на Есав да му продаде първородството.

С въпроса за благословението на бащата, преди кончината си към първородния син, нещата стоят така.

Животът на Есав далеч не е бил праведен. Есав като цяло не изпълнявал заповедите. Наистина една мицва – да уважава баща си, той изпълнявал за слава. Рабан Шимон бен Гамлиел казва: „Аз много се стараех да проявявам уважение към родителите си, но с Есав не мога да се сравня. Изпълнявайки за родителите си мръсните работи, се обличах просто, а Есав от уважение към родителите си обличал най-хубавата си дреха, даже работейки мръсна работа”. Ривка , която като роза сред тръни, е расла сред лъжци и измамници (нейният баща Бетуел и брат и Лаван са били лицемери), разбирала, че Есав не е искрен. Ицхак е имал добро мнение за Есав. На Ривка, както знаем още преди раждането на Яаков и Есав и е било казано, че старшият ще служи на младшия. Освен това Есав се е държал недостойно и жените му се кланяли на идоли: „И те били душевно огорчение за Ицхак и Ривка” (26:35). Ривка не желаела да опечалява Ицхак още повече (той и така ослепял), скрила от него истинското поведение на Есав, което свидетелствало за това, че той е недостоен за благословение и заставила Яаков, да се престори на Есав и да получи благословението вместо брат си.

Не всяко позволено действие непременно трябва да се изпълнява. И ако понякога имаме право, временно да нарушаваме закона, то трябва да сведем тези нарушения до минимум и никак да не се радваме на извършеното. Болният, на който е разрешено да яде в Йом-Кипур, трябва да яде не повече от необходимото. И това трябва да прави по малко с прекъсвания и без да си доставя удоволствие. Ако животът на евреина е в опасност, правим всичко, което е необходимо за неговото спасение, даже в събота, но не повече от необходимото. А ако се наложи да излъжем, то закона изисква от нас да кажем поне една лъжа по-малко.

Когато Яаков, по настояване на майка си, отишъл (съгласно преданието със сълзи на очи), с измама да получи благословението на баща си, той се постарал да лъже по-малко. Баща му го пита: кой си ти сине мой? „И казал Яаков на своя баща: Аз съм(при четенето на Тора тук се прави малка пауза. — И.З.), Есав — твоя първороден” (27:19). Не казал: Аз съм — Есав. За втори път Ицхак пита (27:24): “Ти [ли] си, моя син Есав? И казал той: Аз”.

Не казал — Есав.

Но нали Яаков е искал неговият баща да помисли, че той е Есав. За какво са били необходими тези хитрости, какво променят те? За това, че дори когато човек е принуден да излъже, той е длъжен да говори, колкото се може по-малко и то така, че неговите думи да могат да бъдат разбрани различно.

Първородството на Яаков е потвърдил сам Б-г, когато той заповядал на Моше да предаде на Паро (египетския фараон): „Така казал Г-спод”: Сине мой, първороден мой Исраел” (Шмот, 4:22). Исраел — е едно от многото имена на Яаков. За това, при какви обстоятелства го е получил, се разказва в глава “Ваишлах” (вижте по-нататък).

“И засял Ицхак тази земя, и събрал в тази (неурожайна. — И.З.) година стократно повече, и Б-г го благословил. И станал велик мъж, и се възвеличавал все повече и повече, до толкова се възвеличал много. И той имал стада от дребен и едър скот и голямо стопанство и му завидели филистимляните. И всички кладенци, които били изкопани от робите на баща му в дните на Авраам, неговия баща, филистимяните зарили и засипали със земя. И казал Авимелех (царят на филистимляните. — И.З.) на Ицхак: Махни се от нас, защото ти стана много по-силен от нас. И Ицхак се махнал и се заселил в долината Грар и заживял там. И наново Ицхак разкопал водните кладенци, които били изкопани по времето на баща му Авраам, а филистимляните ги зарили след смъртта на Авраам. И ги нарекъл с имена, както били наречени от неговият баща. И копали робите на Ицхак в долината и намерили там кладенци с изворна вода. И спорили овчарите (от града. — И.З.) Грар с пастирите на Ицхак, казвайки: Водата е наша. И той нарекъл този кладенец с името „Есек” („спорна работа”.— И.З.), защото спорили с него. И изкопали друг кладенец и за него спорили и той го нарекъл „Ситна” („пречка, препятствие”. — И.З.). И той се преместил от там и изкопал друг кладенец и вече не спорили за него и той го нарекъл с името “Реховот” (“разширение”. — И.З.) и казал: Защото сега Б-г ни даде простор и ще се разплодим на земята” (26:12-22).
Тук ние намираме още едно потвърждение на правилото „Делата на бащите - са знак за децата”, сега като пример го виждаме при Ицхак, сина на Авраам.
Ицхак живял мирно сред филистимляните, докато те не му завидели за богатството: ”Махни се от нас, защото ти стана много по-силен от нас”. Той се маха и копае нови кладенци, но овчарите ги превземат.

През всичките векове на скитане, евреите не били закачани, докато били бедни и незабележими. Когато те забогатявали и ставали велики са ги прогонвали – да си спомним прогонването на евреите от Англия, Франция, Испания. И ако евреите са намирали нови източници за съществуване, те са им били отнемани.

Трите извора, които са изкопани от Ицхак са праобрази на бъдещите три Храма.

В началото на строежа на Втория Храм, враговете на евреите написват донос до персийските власти: те казали, че ако Храмът бъде построен, няма да има мир в Близкия Изток. И по времето на царстването на Ахашверош, в началото на неговото царстване, написали донос (ситна - в оригнал. — И.З.) за жителите на Йуда и Йрушалаим” (Езра, 4:6). Последвала заповед за спиране на строежа, след това минали осемнадесет години, преди да се възобнови строителството. За тези препятствия говори името на втория кладенец — “Ситна”.

При строителството на Третия Храм, никой от народите няма да спори и няма да пречи. Третият Храм това е третият кладенец, “Реховот”: “Б-г ни е дал простор”.

Парашат Вайеце (глави 28-32)

Неделната глава “Ваецe” (“И излязъл”) започва с това, че Яаков заминал за Харан при Лаван – арамееца, брат на майка му Ривка, да си вземе жена, от дъщерите му и завършва със завръщането му по родните места след двадесет години с деца, жени, слуги и стада.

Яаков нарекъл това място “Бейт-Ел” — “Домът на Б-г”(28:19).

Защо Тора разказва така подробно за тази крайпътна нощувка? Защото от текста е видно, че това е пророчески сън. Яаков казал: „Много е страшно това място!” (28:17). Мидрашът ни обяснява, че в съня му са били показани историята на еврейския народ. Яаков видял: ангелът, олицетворяващ Вавилон, който се издигнал до 70 степен и се спускал. Това означавало, че на потомството на Яаков предстои вавилонско изгнание, което ще продължи 70 години. След това се издигнал ангелът, олицетворяващ Персия. Той се издигал и спускал 52 степени. И Яаков разбира, че толкова години неговото потомство, ще се намира под игото на Персия. На 180 степени се издигнал и слязал ангелът, олицетворяващ Гърция. Но ето, че започнал да се издига ангелът, който олицетворявал Едом, той се издигнал 100 степени, после на 200, на 300 и все по-високо и не се виждал край: страшно указание за галута на Едом – римското изгнание, което продължава и до сега (както е известно от книгата на Йосиф Флавий, Цфо, синът на Елифаз, внука на Есав-Едом, се заселил на земята, където по-късно възниква Рим и много от неговите потомци управлявали страната).

Яаков е бил дълбоко потресен – дали ще може да се издържи такова дълго изгнание? За това, веднага след думите за съня и стълбата, Тора съобщава, че Б-г потвърждава: това, което Аз съм обещал на Авраам и Ицхак, ще бъде изпълнено. Когато казва на Яаков: „И ето Аз съм с теб и ще те пазя навсякъде, където и да идеш, Аз ще те връщам на тази земя”. Б-г е имал предвид не само Яаков, но и цялото му потомство, всички нас.

Разказва се, че след този сън „Яаков се изправил на крака” (т.е. окуражил се духом и му станало леко да продължи - 29:1) и тръгнал в страната на синовете на Изтока (арамейците). Стигнал до Харан и видял: кладенец сред полето, а около него три стада овце, а кладенецът бил затворен с голям камък. Яаков се поинтересувал, защо не дават на овцете да пият, какво чакат. Отговорили му, че те не са в състояние да преместят камъка. Като се съберат всички стада, тогава пастирите ще успеят да преместят камъка и да напоят овцете и отново да затворят с камъка кладенеца. В това време дошла Рахел, дъщерята на Лаван, която пасяла овцете на баща си. И Яаков се приближил до кладенеца и сам махнал камъка, който можел да бъде преместен само, ако всички пастири обединят усилията си.

Защо този епизод е приведен в Тора? Яаков отивал в Харан с тъжни мисли. Когато сватосвали неговия баща, като подарък за невестата и нейното семейство били изпратени десет камили, с всякакви цени стоки и женски украшения. Яаков отишъл да се жени с празни ръце. Това, което му дала майка му, за из път му е било отнето от сина на Есав, Елифаз, добре, че не го е убил. И отишъл той в дом, където обичали парите. И Яаков питал себе си: от къде ще ми дойде помощ? И си отговарил: помощта ми ще дойде от Б-г, който е сътворил небесата и земята. Не зная как, но тя ще дойде. И Яаков получил знак свише: седят трима здрави, отпочинали си пастири и нямат сила да преместят камъка. Яаков въпреки, че бил уморен от пътя, веднага и то с лекота отворил кладенеца. Когато Б-г пожелае в нас се появяват сили, за които не можем дори да знаем или да мечтаем. (Това ми каза, благословена да е паметта му, раби Шломо Боков от Саратов, човек който обикаляше през целият си живот Съюза и правеше обрязвания. Той умря по пътя за Куйбишев, където трябваше да направи обрязване на още едно еврейско момче.)

Странното - за Лаван се е знаело, че е алчен човек, несправедлив и неизпълняващ обещанията си. И изведнъж такъв благороден порив! Какво става?

В Съюза ние получавахме неголеми заплати. И много се устройваха на дребни длъжности и си „доработваха” незаконно , т.е. просто крадяха. От това се опасявал и Лаван. Нима, мислил той, мой брат (човек от рода ни!) ще ми работи даром? Той само си говори така, а сам ще открадне три заплати, без да му е съвестно – заслужил си ги е. Затова – „Кажи ми, колко да ти платя? (така ще бъда сигурен, че няма да ме крадеш).

По-нататък в главата се разказва за това, как Яаков си отработил седемте години и как Лаван го измамил, като му дал за жена вместо Рахел Лея и как се наложило на Яаков да отработи за Рахел, още седем години и той работил пак честно, както първите седем. И през тези седем години на Яаков се родили всичките му синове, освен Бинямин и дъщеря му Дина.