Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас



страница4/20
Дата30.08.2016
Размер4.5 Mb.
#7887
ТипЛитература
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Парашат Вайшалах (глави 32-36)

И така, Яаков се завръща в родният си край. Предстои му среща с Есав. Яаков има всички основания да предполага, че Есав желае да го убие. Неделната глава „Ваишлах” („И изпратил”) започва с разказа за това, как Яаков се готви за срещата с брат си. Той направил три неща: Подготвил подарък, помолил се на Б-г и се подготвил за война. И всички тези три действия са имали дълбок смисъл.

Да започнем с третото. Всичките свои спътници, и животните, и камилите, Яаков разделил на два отряда. Разчетът му е бил следният: ако загине единият отряд, то може да се спаси вторият. Действията на Яаков ни учат, че не трябва да се съсредочава всичко на едно място. Когато царицата Изевел преследвала пророците, Овадя скрил сто човека в две пещери, по петдесет във всяка и тайно им доставял хляб и вода. Струва ни се, че е по-безопасно да се добереш до едно място, а не до две. Но пък, ако скривалището бъде разкрито, всички биха пропаднали. И Овадя взима пример от Яаков.

В Талмуда е казано, че това правило се отнася и за паричните отношения. Не трябва да се влагат всички налични пари за покупката, да кажем на недвижими имоти или акции. Аз знам за случай, в който един много богат човек се разори, купувайки с всичките си пари, които бяха милиони долари, земеделски земи. Днес той е потънал в дългове. Спомням си и друг подобен тъжен случай, още от Съюза, - той бе свързан с облигациите. Отчитайки възможностите за неуспех, трябва част от парите да се влагат в една дейност, а друга част да държите при себе си.

Защо Яаков се е страхувал от Есав? Та нали Б-г му е обещал: „И ето Аз съм с теб и ще те пазя навсякъде, където и да идеш и ще те връщам на тази земя”. Отговорът ще намерим във второто действие на Яаков, в молитвата му:”... защото с жезъла си преминах Ярден, а сега стоя между два лагера. Спаси ме от ръцете на брат ми, от ръцете на Есав. Защото се страхувам от него, че като дойде ще убие майките с децата им” (32:11-12). За себе си Яаков е спокоен, но за жените и децата си нямал гаранции.

А сега за подаръка. Надявайки се, все пак да се сдобри с брат си и да избегне войната, Яаков изпратил на Есав 200-та кози, 20-козела, 200–та овце, 20-коча, 30-камили, 40-крави и 10-бика, 20–магарици и 10–магарета. Подаръкът е бил много голям и като допълнение Яаков наредил на слугите си, да му го поднесат не изведнъж, а така че „да се наситят очите на Есав”: пратениците били длъжни да спазват определена дистанция по пътя и да се явяват пред Есав постепенно, първо първия, после втория и т.н.


Тук намираме знак и урок „за децата”. (Забележете между другото, че сега знаците вече са ни дадени в историята на Яаков, сина на Ицхак.) Не един път в последствие, еврейският народ се е спасявал от различни владетели, от херцози и управители. Така са били спасени много евреи през Втората световна война. И е могло да бъдат спасени още стотици хиляди, ако евреите са следвали пътя посочен от Тора и помнейки урока на Яаков, без да следват никакви други съображения.

През нощта Яаков превежда жените и децата си през реката Ябок. „И останал Яаков сам. И се борил с него един човек до изгрев. И виждайки, че не може да го преодолее, достигнал до бедрената му става и навяхнал бедрената става на Яаков в борба с него. И го помолил: Пусни ме, защото изгрява зората. И казал (Яаков — И.З.): Няма да те пусна, докато не ме благословиш. И той му казал: Как се казваш? И той му казал: Яаков. И той му казал: няма да бъде името ти Яаков, а Исраел, защото ти ще бъдеш почитан и от ангелите, и хората, защото ти победи” (32:25-29). Какво означава “Исраел”? “Сар” — важен, уважаван човек, а също така велможа министър, “сар Е-л” — голям човек пред Б-г.

Вече споменахме, че Яаков излизайки от утробата на майка си след Есав, го е държал за петата и поради това е получил това име. Но думата „Яаков” означава също и „заобикалям, изхитрявам”, т.е. името на Яаков съдържа в себе си намек за това, че той с хитрост се е сдобил с правата на първородния. Сега никой няма да каже, че той с хитрост се е сдобил с благословението.

Защо ангелът (според мнението на талмудистите, противника на Яаков е бил ангелът–хранител на Есав) е трябвало да се бори с Яаков, бащата на еврейския народ, като увредил бедрената му става? И защо, когато ангелът се почувствал победен, пожелал да прекрати борбата и да си отиде, Яаков не го пуснал и го е помолил за благословение и то за това, че е увредил бедрото му!

За да се разбере смисъла на разказа, за борбата на Яаков с ангела, да си припомним отново правилото “маасе авот — симан леБаним”.

Яаков се спасява от преследването на брат си Есав. Вече казахме, че потомците на Есав са римляните. Но потомците на Есав са и немците. Когато в началото на 20-ти век в Ирушалаим идва немския кайзер, всички евреи излизат да го посрещнат, освен двама равини: р. Йосеф-Хаим Зоненфелд и цадикът р. Цви-Михла Шапиро. Защо? Те казали, че са чували от рав Йешуа-Лейб Дискин от Бриск (Брискер ребе), че някои германски племена произлизат от най-злия ни враг Амалек. Брискер ребе се позовава на предание от Вилнюския Гаон.

Амалек, както и предтечата на римляните Цфо, също е внук на Есав. И равините не желаели да отдадат почести на Амалек. Потомците на Амалек се отличавали с външен блясък и дълбока вътрешна ненавист към евреите и еврейството. Те не само убивали, но убивали садистично с издевателства. Името „Амалек” се състои от две думи: „ам” – „народ” и „лек” – „лакат” (кръв).

Есав е символизирал силите, опитващи се да отклонят евреите от пътя на Тора и да разрушат вярата им в Твореца. Преди началото на борбата „Яаков останал сам”. Коментарът на Раши обяснява, че през тази нощ, превеждайки всички си деца на другата страна на реката се върнал, за да вземе дребно имущество. „И се борил с един човек до изгрева на зората”. В момента, в който евреин е привлечен от материални блага и остане в нееврейска среда, веднага Есав започва да се бори с него. Борбата се води без прекъсване „цяла нощ” – т.е. през цялото време, докато не завърши изгнанието, докато не дойде Машиах (в Танаха галут се нарича „нощ”, а избавлението – „утро”— Йешаяу, 21:11-12).

Коренът на думата “ваяавек” (“борил се”) напомня думата “авак” (“прах”). В Талмуда се казва, че по време на борбата между Яаков и ангела се вдигал прах чак до престола на Вс-вишния. Както вече казахме, Есав е символа на нееврейската среда, която се опитва да отклони евреите от пътя на иудаизма; Есав се проявява под различни маски и с всички сили се опитва да хвърли „прах в очите“ на Яаков, за да не може той да види „престола на Вс-вишния”, т.е. да не види, че Б-г е царя на вселената, че Той властва над света и че в света няма случайности.

В Талмуда се представени две мнения за това, като какъв е видял Яаков изпратения посланик, да се бори с него. По една от версиите това е бил велик мъдрец, а по другата това бил страшен разбойник. Това се две от проявленията на Есав. Есав се опитва да унищожи евреите физически: така са постъпвали и някои от римските императори (Адриан и Тит), инквизицията, кръстоносците, бандите на Хмелницки, Петлюра, фашистите. Но те виждат, че няма да успеят да унищожат всички. Тогава Есав поставя маската си на мъдрец и доказва, че иудаизмът е лъжа, заблуда, заимстван от (египтяните или вавилонците или откъдето и да било другаде) и че за евреите ще бъде от полза, да се откажат от него. Така правили „просветените” елини, френските материалисти, критикуващи Танаха, посрамени в наши дни от резултатите получени от археологическите търсения (днес е очевидна нелепостта на твърдението, че Танахът е написан по-късно, от колкото се говори в еврейската традиция). Така действаха и марксистите и другите „носители на прогреса”. В книгата на Суцкевер „От Вилнюското гето” се разказва, как немците, които са се наричали другари на евреите, през 30-те години на миналия век и изучавали иудаизъм в Йерусалимския университет, след завършването си, били изпращани през 1941 год. във Вилнюс, където са търсили древни ръкописи, свитъци от Тора, редки книги на известни равини, писатели, дейци на еврейската култура и ги унищожавали. Известно е, че Кайтел, който бил голяма фигура в хитлеристката армия, е син на известен библейски критик.


В Талмуда (трактата „Мегила”, 6 а-б, където се разглежда историята и законите на празника Пурим) е казано:

„Рав Ицхак попитал: Как да се разбират думите „Не давай Г-споди, [да се сбъднат] желанията на злодея, не давай да се осъществи неговия замисъл, [нека това] да се окаже по-висок от [възможностите му] навеки!” (Тиилим, 140:9). И отговаря : Яаков, бащата на еврейския народ, казал на Г-спод: Владетелю на света! Не давай на злодея Есав [да осъществи] желанието на сърцето си. Не му давай да осъществи замисъла си. Става дума за Гермамия [произхождаща от] Едом, защото ако те започнат да воюват, то те ще унищожат целия свят (всички народи се успокояват, когато завърши войната, а те ще започнат да унищожават целия еврейски народ. — И.З.)”.

Великият коментатор Раши, живял преди 900 години, пояснява думите на рав Ицхак, като добавя: Гермамия е названието на държава, която произхожда от Едом (т.е. потомците на Есав). Рабейну Елияу Вилнюският Гаон (1720-1797), най-крупният талмудист от последните векове, който много щателно е изучавал отделни думи в Талмуда, посочва, че трябва да се чете „Германия” (а не Гермамия”). Това са северни хора със светла кожа и светли коси (коментара Елияу Раба на 6-ти том на Мишна, раздел “Нгаим”, началото на 2-ра гл.).

По-нататък в Талмуда се казва: „И казал р. Хама бар Ханина: триста короновани особи в Гермамия Едом и 365 княза [до] Рим. Всеки ден те воювали един с друг и който бил убит, на негово място поставяли друг цар”.

В тези кратки изречения са предсказани историите на средновековна Германия, която се е състояла от 300 княжества, които постоянно са воювали със съседите си и предсказание за опасността от война, с която ще започне обединението на Германия. (Ще напомня, че Талмудът е написан през 4265-та година от сътворението на света, т.е. преди около хиляда и петстотин години!).

Ако внимателно прочетем 140-тия псалм на Давид, изречението което анализира р. Ицхак, то ще забележим интересен детайл. Обикновено, когато се говори за война, в Тора се споменава за меч, копие, лък и стрела. В този псалм, където съгласно Талмуда, става дума за Германия, псалмопевецът се моли за поражение на врага така: „Да падат върху тях горящи въглени, да бъдат изхвърлени в огъня, в дълбоки ями, за да не могат да станат (Тиилим, 140:11). Пред нас, като че ли се описва въздушна бомбардировка, артилерийски обстрел, минометен огън (знаменитите „катюши”!), които както е известно са изиграли немаловажна роля за поражението на Германия, през Втората световна война.

„Този, който стои начело на тези, които са ме обкръжили, нека да се покрие със зло устата му.” (140:10). Когато съдили водачите на Третият райх (Гьоринг, Кайтел, Химлер и другите), те отричали много от престъпленията си: те казвали - ние не ме давали такива указания, не сме виновни. И тогава в съда са ги разобличавали с звукозаписи на речите им.

В псалма, Давид говори от името на еврейския народ: „Спаси ме Г-споди от злия човек, запази ме от грабителя, от тези, които ми замислят зло в сърцето си и всеки ден замислят войни. Изострят езика си като змия (т.е. активно настройват всички срещу евреите, казват че евреите са виновни за всички беди. — И.З.), имат вечно отрова в устата си. Запази ме Г-споди, от ръката на злодея, от грабителя ме запази, [от тези], които замислят да разклатят устоите ми (т.е. да ги унищожат.— И.З.). Скрили са надменни примки и мрежи за мен, разстилат постоянно за мен капани по пътищата. Казах на Г-спод: Ти си моя Б-г, чуй Г-споди гласа на молбата ми. Г-споди Б-же, сила на спасението ми, Ти скри главата ми в деня на войната. Не давай Г-споди, [да се сбъдне] желанието на злодея, не допускай да се осъществи неговия замисъл, [нека това] да се окаже над [възможностите му] навеки!”

До сега можехме да мислим, че тук става дума за всеки враг и за всеки злодей. Но Талмудът казва, че става дума за Германия! И още по конкретно, че се отнася за хитлерова Германия!

А как да разбираме факта, че ангелът изкълчил бедрената става на Яаков и Яаков за известно време куцал?

Тора понякога нарича синовете на Исраел „произлезли от бедрото (от чреслата. — И.З.) на Яаков” (Бирейшит, 46:26; Шмот, 1:4). По всяка вероятност, куцането на Яаков е някак си свързано с неговото потомство. Как именно? Възрастният човек, попадайки в лоша среда е способен да устои. Но над децата влиянието на средата е огромно. Бащата седи в петък вечер на масата и освещава съботния ден с благославяне на виното, а децата са на театър или на вечеринка. Яаков куца... Това се има в предвид в Тора.
Но е казано от пророка Йешаяу (54:17): “Всяко оръжие, което е ковано против теб, няма да доведе до успех и всеки език, който би спорил с теб, ти ще разобличиш. Това е дяла за служителите на Б-г и тяхната правота ще бъде доказана от мен, казал Б-г”.
Това означава, обяснява Маймонид (Рамбам), че опитите, както физическите, така и духовните за унищожение ще претърпят крах. В края на краищата целият свят ще се убеди в справедливостта и истинността на Тора. С наближаването на времето, когато ще дойде Машиах, хората ще започнат все повече да вярват в Б-г. Промените се забелязват вече и днес: все по-малко убедителни за хората са такива атеистични теории, като дарвинизма и марксизма-ленинизма, в СНГ в централните вестници може да се видят неща, които преди бяха невероятни, като статии на професори по физика със заглавия „Защо аз вярвам в Твореца?”, а немци, украинци, испанци поднасят извиненията си на еврейския народ.

Ангелът-хранител на Есав в края на нощта (галута) иска да си отиде, но Яаков не го пуска, докато той не му даде благословение, т.е. не признае, че благословението, което е дадено на Яаков от Ицхак е било законно и че наследството на бащите-праведници принадлежи на Яаков по право. И победеният враг отговаря: „Твоето име няма да бъде Яаков, а Исраел, защото ти си на почит от ангелите и хората и ти победи”.


И ние се надяваме, че сме близко до тази победа, до щастливото време наречено „изгрева на зората”.

Парашат Вайешев (глави 37-40)

Неделната глава „Ваешев” („И се заселил”) разказва за събитията, случили се след завръщането на Яаков при „баща си, в Мамре Кирят аАрба, той е и Хеврон, където са живели Авраам и Ицхак” (35:27), за това, как Йосеф, синът на нашия праотец Яаков, бил продаден в робство в Египет и за това, какво се случило с него в Египет.


Йосеф бил купен от Потифар, един от приближените на фараона.
“И Б-г бил с Йосеф, а той бил човек, успешен [в делата] и живял в дома на своя господар–египтянин. Господарят видял, че Б-г е с него и всичко, което той правел, Б-г превръщал в успех чрез ръцете му. И Йосеф се сдобил с милоста на господаря си и му служил. И той го назначил за негов домоуправител и всичко, което имал му предал в ръцете му. И станало така: от момента, от, който назначил Йосеф над дома и над всичко свое, което имал, Б-г благословил дома на египтянина, заради Йосеф. И било благословение от Б-г върху всичко, което имал и в дома, и в полето. И предоставил той всичко, което имал в ръцете на Йосеф и той не знаел нищо освен хляба, за да се храни. Йосеф е бил много красив и с хубав вид. След това се случило така, че жената на господаря му, вдигнала очите си към Йосеф и казала: Легни с мен! И той и отказал и казал на жената на господаря: Моят господар не знае, какво има в дома си и всичко, което има, ми е предал в ръцете. Няма [никой], който да има повече от мен в този дом и той не скрива нищо от мен освен теб, защото ти си неговата жена. Как аз да му направя такова голямо зло и да съгреша пред Б-г!Станало така, че: тя всеки ден говорила на Йосеф, а той не я слушал – да легне с нея, да бъде с нея” (39:2-10).

Интересни са преданията и коментарите на този епизод, които са записани в Мидраша.

Талантливият и безупречно честен работник, Йосеф се ползвал с пълното доверие на господаря си. Жената на Потифар се влюбила в Йосеф и цяла година се домогвала до неговото внимание. Стараейки се да му се хареса, тя си сменяла тоалетите и търсила всякакви поводи, за да говори с него. Но Йосеф дори не повдигал очи към нея. Тогава жената на Потифар заповядала, да се ушие риза със специална желязна подпора, за да не може той да си навежда главата. Ето Йосеф миел съдовете, слагал масата, постилал леглата и т.н., а тя му говорела: Виж, ако не ме послушаш, ще се наложи да работиш в още по-големи мъки. – А Йосеф отговарял: Б-г е създал съда, заради подтиснатите. – Ако пожелая, ще те затворят в затвора и там ще гладуваш. – Йосеф отговорил: Б-г дава хляб на гладните. – Така и ще умреш, попадайки в затвора. – А той и отговорил: Б-г сваля оковите на затворените. – Ще помоля мъжа си, да те изпрати на такава работа и навеки няма да можеш да се възстановиш. – Той и отговорил: Б-г изправя прегърбените. – Светлина няма да видиш и ще загубиш зрението си! – Б-г отваря очите на слепите. – Така ще те оклеветя, че всички ще те намразят. – Б-г обича праведниците.
Йосеф говорил на жената на Потифар: Как да съгреша пред господаря си?! – Като го убия (ще го отровя по някакъв начин)! – Не стига, че ще се окажа развратник, но и ще ме сметнат към убийците! Та нали имаш мъж, каква е разликата дали млякото е от бяла или черна коза! Аз се страхувам от Б-г! – А тя му отговаря: Няма Б-г! – Йосеф започва да и обяснява, че е немислимо да си представи света без Ръководител и Господар. Тя го води в спалнята си, където на стената висят идоли и ги закрива с парче плат. Но Йосеф и казва: Б-г е Всевиждащ. Тогава тя му предлага хиляда монети, но той отново и отказва.

Жената на Портифар изчакала деня на разлива на Нил, когато в Египет се провеждали големи празненства. Всички домашни слуги отишли на тържествата, а тя се престорила на болна, за да може, когато отсъстват хората, да принуди накрая Йосеф да се подчини..


“И станало в един от дните [особен ден], и влязъл той в къщата, за да си върши задълженията, и нямало никой от домашните в дома. Тя го хванала за дрехата и казала: Легни с мен! Той оставил дрехата си в нейните ръце и избягал на улицата” (39:11-12).
Тя извикала след това домашните и обвинила Йосеф, в опит за изнасилване и господарят му го пратил в затвора, където държали затворниците на царя.
И се сбъднало казаното за Йосеф: „Оковите на краката го мъчили, желязото проникнало в тялото му” (Тиилим, 105).

“И Б-г бил с Йосеф... и му дал милост, в очите на началника на затвора. И предал началникът на затвора, в ръцете на Йосев, всички затворници, които се намирали в затвора; всичко, което се е правило там, той ръководел” (39:21-22).


Йосеф прекарал в тъмницата 12 години.

Раби Хаим Шмулевич пита: защо Йосеф е оставил дрехата си, в ръцете на жената на Потифар, та тя е послужила за „веществено доказателство” за вината му? И отговаря: ако човек попада в жизнено изпитание, Б-г винаги дава сили да се справи с него. Но човек не трябва да се вторачва в изпитанието. И Йосеф разсъждавал така: Аз вече цяла година водя тежка борба, измъчен съм, но се държа. Защо трябва да се изпитвам всяка излишна минута? Той бил млад и силен и би могъл да отнеме, дрехата си, от ръцете на жената на Потифар. Но той не желаел, дори миг повече да бъде изкушаван и избягал, оставяйки в ръцете и дрехата си. И затова му действие Б-г го наградил: излизайки от затвора, Йосеф веднага станал втори човек, след фараона в Египет (за това ще разберем в следващата глава). В Мидраша е казано: „Рабан Шимон бен Гамлиел казвал: Йосеф е получил това, което му се полагало. От устата, която не дала забранената целувка, излизали заповедите, обезпечаващи хляба на Египет, тялото, което не докоснало непозволената жена, било облечено в специална дреха от лен, каквато носели във висшето египетско общество; шията, която не се склонила за греха, била украсена със златна огърлица; на ръката, която не се докоснала греховно до жената, фараонът надянал пръстен (печат, знака на властта.— И.З.), от ръката си. Краката, които не направили крачка към греха, си почивали в царската карета. Главата, отвърнала се от изкусителните мисли, Б-г надарил с мъдрост”. И още един мидраш привежда р. Шмулевич. Тълкувайки стиховете на псалма „Морето видяло и побягнало” (Тиилим, 114:3), мидрашът обяснява: „За това, че Йосеф е избягал [от жената на Потифар], морето се разцепило пред еврейския народ”. Б-г, често прави в живота така, че добрият човек, издържал сериозно изпитание, получава голяма награда.

Разбира се, виждал съм не веднъж, как след изпитания, които човек с чест е издържал, към него идва голям успех. Завършвайки тази тема, желая да обърна внимание на читателите на това, че Йосеф в периода на това изпитание е бил само на седемнадесет години и бил съвсем сам; той нямал нито другар, нито близък човек, с който би могъл да се посъветва или да сподели.

Парашат Микец (глави 41-44)

Неделната глава “Микец” (“След станалото”) започва с разказа, за това как Йосеф изтълкувал на царя на Египет – Паро сънищата му, предсказващи, че в страната ще настъпят седем години на изобилие, а след това седем години на глад. За това Йосеф бил пуснат от затвора и поставен за управител на Египет, като единствения човек, способен да предотврати тази беда. Главата завършва със срещата на Йосеф с братята му.

През годините на изобилие, Йосеф попълвал запаси от зърно за годините, на настъпващия глад, а когато настъпил гладът започнал да продава зърното.
Освен Египет, гладът поразил още три страни: Финикия, Аравия и Палестина (Палестина е крайморска местност на Ерец – Исраел, където в градовете Ашкелон, Ашдод, Екрон и Аза са живели филистимляни).

Йосеф, както е казано в Мидраша, проявил голяма смелост, като не послушал Паро! Когато започнали да идват за зърно и хора от други страни, Паро забранил продажбата му: можело и за самите тях да не стигне зърно! Йосеф казал: Не трябва, да се допусне хората да умират от глад; трябва да им се продава зърно, но при определени правила.


И Йосеф издал заповед:

1.Купувачът няма право да изпраща, вместо себе си роба си за зърно, трябвало да дойде някой от членовете на семейството му.

2. Препродаването на закупеното зърно се забранявало.

3. Купувачът е длъжен да посочи името си, името на баща си и дядо си.

Основната цел, която преследвал Йосеф, с трите си заповеди е била да види братята си и да разбере, какво се случва със семейството му. Той ежедневно проверявал списъците на купувачите на зърно и накрая успял. От един склад съобщили: идвал Реувен, син на Яаков, а от останалите бил Шимон, бен Яаков, и т.н. Десетте братя дошли за зърно, а Бинямин – най-младият, последният любим син на Рахел, Яаков се боял да прати: за да не се случи нещо с него.

„И дошли братята на Йосеф, и му се поклонили до земята. И видял Йосеф братята си и ги познал, но се престорил пред тях на непознат и говорил с тях много строго. И им казал: От къде идвате вие? И те казали: От земята Кнаан, за да купим храна. И Йосеф познал своите братя, но те не го познали. И тогава Йосеф си спомнил за съня, който сънувал за тях (че те ще му се поклонят. — И.З.), и им казал: вие сте съгледвачи, дошли сте тук, да шпионирате земите ни (тайните ни обекти.— И.З.). И те му казали: [Ние] сме дванадесет твои роби и сме дошли, за да купим храна. Ние всичките сме братя, деца на един човек от земята Кнаан. И само най-младият от нас остана с него. И Йосеф им казал: За това и ви казах, че сте съгледвачи. За това ще бъдете проверени: [кълна] се в живота на Паро, че няма да излезете от тук, ако не дойде вашият най-млад брат тук. Изпратете един от вас и вземете вашия брат, а вие ще бъдете под арест. И ще бъдат проверени думите ви, истина ли са? Ако ли не, [кълна се] в живота на Паро, че сте съгледвачи. И ги арестувал за три дни. И казал им Йосеф на третият ден: направете това и ще живеете, аз се страхувам от Б-г. Ако сте честни, ще оставя един от братята под стража, [където] вече бяхте, а вие ще отидете и ще отнесете купеното за [утоляване] на глада на семействата ви. А най-младият ви брат, доведете при мен. Така ще се докажат думите ви и няма да умрете. И те постъпили така” (42:6-20).

Възниква въпросът: защо Йосеф не е съобщил на баща си толкова време, че е жив? Защо той устройл този спектакъл с братята си, обвинявайки ги в шпионаж, а когато дошъл Бинямин, защо подхвърлил в торбата му чаша, за да го задържи и обвини в кражба?!

Баалей аТосафот казват: когато братята продали Йосеф, те наложили херем (отлъчване), на който разкаже за това. Но нима самия Йосеф не е можел да подскаже за това на баща си и да го успокои? Вярно е, че бидейки роб, а след това и в затвора, на практика той е бил лишен от такава възможност. Но когато той е станал практически цар?

Работата е там, че Йосеф не е желаел да разкаже на баща си, че братята му са го продали (той не направил това и когато Яаков дошъл в Египет). Прекалено живо си представял Йосеф тази тежка картина. Ето, че съобщават на Яаков, че синът му е невредим. Старшите братя — Йуда, Шимон и Леви — ще се изчервят и побелеят. Яаков ги моли да му разкажат истината, защото самите те са му показали окървавената дреха на Йосеф. Братята започват да мънкат нещо неразумно, стараят се по-рядко да ходят в дома на баща си и го избягват. Йосеф много ясно виждал последствията от всичко това – отслабвали връзките в семейството на Яаков, намалявало се влиянието на Яаков върху внуците му. А това е много по-лошо, дори от сълзите на Яаков за Йосеф.
Яаков двадесет и две години не знаел истината за Йосеф и я научил, едва пред смърта си (това знание било дадено на Яаков свише).

Но Йосеф не смятал, че мълчанието решава всички въпроси. Какво да направи, за да не страда баща му? И Йосеф намира решението. Б-г му показал сън, че му се покланят единадесетте братя и втори – че и баща му се покланя заедно с тях. Това означавало, че така и ще стане. И това щяло да стане именно в тази последователност. Виждайки десетте братя, Йосеф се развълнувал: сънят започвал да се сбъдва! Трябвало да ускори събитията! Трябвало е да задържи някой от братята, докато не дойде единадесетият. И той решил да задържи Шимон, този, който го хвърлил в ямата. Това ще бъде за Шимон някакво изкупление за греха му. И ето, че дошъл Бинямин и всичките единадесет братя се поклонили на Йосеф. Първото предсказание се изпълнило. Сега трябвало да задържи Бинямин, тогава вероятно ще се появи и баща му и сам Б-г ще покаже на Йосеф развръзката.

Защо братята продали Йосеф? Как са могли синове, ученици и възпитаниците на Яаков да извършат такава ужасна постъпка?

Тора ни разказва, какво ги е накарало да направят това.


Яаков подарил на Йосеф красива вълнена риза, като по този начин отделил момчето от другите с вниманието си. Той искал да поощри Йосеф, който най-успешно сред братята си, усвоявал всичко, което Яаков научил от Шем, Евер и Ицхак. Те знаели много истории и поучения; към времето на потопа Шем, синът на Ноах бил на деветдесет и седем години, така че той успял да научи много от най-стария тогава човек в света — Метушелах, който живял двеста четиридесет и три години заедно с Първия човек – Адам. По тази верига, са били предадени не малко завещани от Б-г, правила за поведение и Шем бил дълбоко осведомен в тънкостите за изпълнение на седемте мицвот, заповядани на човечеството от Вс-вишния чрез Адам и Ноах. Шем и Евер били пророци и имали свои школи, където идвал да се учи всеки, които искал това. Но мъдреците казват, че в това се състояла и грешката на Яаков – не е трябвало да откроява никое от децата, за да не предизвиква завист в другите. Това е една от причините.

Втората причина — Йосеф съобщавал на баща си, за всички неправилни по неговото мнение, постъпки на братята си. Братята му са го смятали за клюкар. А какво се е случвало в действителност?

Йосеф смятал, че баща му трябвало да знае, за всички грешки на синовете си, за да може да ги възпитава. Един път Йосеф казал на Яаков, че подозира братята си в разврат. Имал ли е той повод да каже това? Различни хора са идвали при братята да купуват мляко и вълна, сред тях е имало и девойки. Възможно е от глупост, някоя от тях да е казала:”Ох мили приятели, колко ми е домъчняло за вас, отдавна не сме се виждали”. Ако Йосеф беше предал дума по дума на баща си чутото, то Яаков би разбрал всичко правилно. Но той просто казал, че подозира своите братя в разврат.


Още един пример. Някой от синовете – Реувен или Шимон подвикнал на децата на Била или Зилпа: “Какво се бавиш, давай по-бързо!” А Йосеф казал на баща си, че братята се отнасят към децата на Била и Зилпа, както към роби.
Третата причина — сънищата. На Йосеф му се присънва, че единадесет снопа (братята) му се покланят и той разказва за този си сън. От гледна точка на братята, това означавало, че Йосеф „спи и вижда”, как ги прави свои роби. След това Йосеф разказва и за сън, в който не само братята му, но и баща му заедно с тях му се покланят. Тук братята му вече не издържат. Според тях в семейството им расте деспот, който мечтае да зароби всички тях и баща им, а с това да разруши цялото семейство на Яаков. А на тях им е било известно, че от децата на Яаков ще произлезе велик народ. Трябвало да се спасява бъдещето на народа. Шимон и Леви смятали, че Йосеф трябва да бъде убит, а Йуда казал, че трябва да бъде продаден. И чак, след двадесет и две години, когато братята сами попадат в беда, когато виждат, че на никой от купувачите на зърно, не задават никакви въпроси, а тях ги затварят в затвора и обвиняват в шпионаж, те разбрали че имат вина и са виновни пред брат си: „Ние видяхме бедата на душата му, когато той ни умоляваше, а ние не го чувахме. Затова ни застигна и нас тази беда” (42:21). И те осъзнали вината си окончателно, когато Йосеф им се разкрил, че той е техен брат, когато той хранил всичките им семейства и нито веднъж не напомнил за миналото. Тогава съвестта им започнала да ги измъчва и ги мъчила дълго...
Йосеф казал на братята си, след смъртта на Яаков: „Б-г замисли това (продажбата на Йосеф в робство — И.З.) за добро, за да... запази живота на многобройния народ. И сега не се страхувайте – аз ще храня вас и вашите деца. И ги утешавал [с думи, които влизали] в сърцата им” (50:20-22).

Идването на семейството на Яаков в Египет и дългото пребиваване на неговите потомци в тази страна – е първия галут в историята на евреите. Той е породен от враждата между братята.

Тези „дела на бащите” се повтаряли в съдбата на „децата” по време на Втория Храм, когато двамата братя – Гиркан и Аристобул си оспорвали един друг престола на Йудея и се обърнали за разрешаване на разприте си към римляните. Това позволило на Рим да въведе войски в Йудея, под предлог за регулиране на конфликта, което в края на краищата довело до разрушаването на Храма и изгнанието на евреите.
Враждата между евреите неизменно е водила до пагубни последствия за народа. И обратното, единството на евреите винаги е било източник на спасение и успех.

Парашат Вайагаш (глави 44-47)

И така, Йосеф имал намерението да задържи при себе си Бинямин, така че осъществявайки пророческия си сън, по-скоро да се срещне с баща си. Но братята му не се досещали за това. Те са ужасени. Какво ще стане с баща им, когато научи за ареста на най-малкия си син? Неделната глава “Ваигаш” (“И подходил”) продължава изложението на беседата на Йосеф с братята му. Тя се развива драматично. Йуда моли Йосеф, да се съгласи да вземе него за роб, вместо Бинямин.


Тази напрегната сцена много изразително е изобразена в Мидраша.

Когато Йуда се сърдил, очите му се пълнили с кръв, космите по гърдите му над сърцето, разкъсвали ризата му. Той горещо убеждавал Йосеф: Че ще носи вода, ще цепи дърва, ще слугува не по-лошо от Бинямин! Йуда говорел все по-високо и може би щял да се хване за меча. Но колкото повече викал и се ядосвал, Йуда, толкова повече това се харесвало на Йосеф. Той виждал, колко дълбоко съжалява Йуда за стореното.


Какво е това разкаянието?

Човек се е разкаял, ако при повтарящата се ситуация, не повтаря лошата си постъпка.


Ситуацията се повтаря: Яаков е заплашен да загуби втори си син от Рахел. Йуда моли само за едно: да вземе него за роб вместо Бинямин. А по това време, вече Йуда е минал четиридесетте и има три деца! Сега е очевидно, че той е готов да даде живота си за своя брат. И Йосеф решава, че вече е време да се разкрие. Той казал: “Йуда, ти излъга, че един от твоите братя е умрял. Тайните служби на Египет имат сведения, че той е жив и се намира в тази сграда”. И тръгнал Йосеф с Йуда из двореца, а братята ги последвали. Той се приближава до една от стаите и извиква: “Йосеф, синът на Яаков, излез!” Братята гледат, но нищо не става. А Йосеф вече е пред друга стая. Идват братята и се повтаря същата сцена. Йосеф им казва: Какво гледате? Аз съм Йосеф! И веднага „излезли от тях душите им”. А Йосеф повикал братята си по-близо и започнал да ги успокоява. Йосеф казал на братята си: „Аз съм Йосеф, вашия брат, който вие продадохте в Египет. Но сега не бъдете печални и нека да не се чете укор в очите ви, че сте ме продали тук, защото Б-г ме изпрати преди вас, за да запазя живота ви. Защото вече две години има глад на земята и още пет години няма да се оре и жъне. И Б-г ме изпрати преди вас, за да ви остави на земята и да поддържа живота във вас до великото спасение. И последно, не вие сте ме изпратили тук, а Б-г! И Той ме постави, като баща на паро и господар на целият му дом и управител на целия Египет. Побързайте и отидете при баща ми и му кажете: Така каза твоя син Йосеф: Б-г ме постави за господар над целия Египет. Да дойде при мен, без да се бави. И ще се засели на земята Гошен и ще бъде близо до мен, той синовете му и синовете на синовете му и дребния и едър скот и всичко, което има. И аз ще се грижа за него, защото ще има още пет гладни години, за да не обеднее той и дома му. И ето нека очите ви видят и очите на моя брат Бинямин, че това е моята уста, която говори с вас. И разкажете на баща ми, за цялата ми слава в Египет и за всичко, което сте видели и побързайте да доведете баща ми тук. И паднал той на шията на Бинямин, своя брат и заплакал; и Бинямин плакал на неговата шия. И целувал той всичките си братя и плакал на [гърдите] им. И след това говорили неговите братя с него” (45:4-15).

Казвайки „очите ви виждат и очите на брат ми Бинямин”, Йосеф дава на братята му да разберат: „Тъй както не съм обиден на Бинямин, който няма нищо общо с продажбата, така аз не съм обиден и на вас”. Думите „това е устата ми, говореща с вас” посочват, че до този момент Йосеф е говорил с братята си посредством преводач, а сега на свещения език иврит. Йосеф осигурил на братята си превоз и провизии за из път и освен това подарил на всеки по един костюм, а на Бинямин дал триста сребърни монети и пет костюма.

Като че ли, Йосеф повторил грешката на Яаков, който му подарил особена дреха, която му донесла толкова беди. Защото тогава той дава повод на братята си за завист! Талмудът посочва думите на рав Бинямин бар Йефет: Йосеф намеква на Бинямин, че в бъдещите му поколения ще има велик потомък (Мордехай), който ще получи като подарък от ръцете на цар пет облекла. Както е казано в Мегилат Естир (8:15): “И Мордехай излязал от царския дворец в царствено облекло, от синя вълна и бяло, с голям златен венец, ленена мантия и пурпурни дрехи]”, т.е. стихът назовава петте облекла.

Вилюският Гаон пита: „Добре. Нека петте облекла, които Йосеф подарява на Бинямин, - да са символ на бъдещето. Но нима сега не става така, че на един, той дава повече, отколкото на другите! Нима Талмудът не ни предупреждава: да не се отделя никой от синовете от другите синове, защото това ще породи завист, поради която Йосеф е бил продаден и ние сме попаднали в Египет?” (Шабат, 10б).

И отговаря: “Йосеф е дал на Бинямин пет нескъпи костюма. Всички те стрували не повече от един от костюмите на неговите братя. Така, че тук не може да има обида, а само намек”.
Основанието за този отговор намираме в самата глава. Както е известно, пълното изписване на думите в Тора, например с буквата „вав” за обозначение на звука „о”, говори за голяма важност, пълнота на предмета. Така докато Ефрон не взел пари от Авраам, неговото име се пишело в Тора с „вав” , но когато той взел от Авраам и то не малка сума – четиристотин монети, самият той паднал в цената си и името му вече се пишело в Тора без „вав” (виж 23:8, 10, 13, 14, 16). За дрехите на Бинямин е писано без „вав“ (тази дума може да се прочете и като един костюм), за дрехите на братята е написано с „вав”, което говори за голямата им ценност.
Защо Йосеф дава на Бинямин триста монети? Известният цадик р. Меир Йехиел от Островиц казва: Йосеф е разсъждавал така - ние сме дванадесет сина. Всички сме задължени да обслужваме баща си. Това означава, че на всеки се падат по тридесет дни в годината. Двадесет и две години аз не съм могъл, да се грижа за баща си. Но аз не желая да изгубя правата си за тази заслуга. Слава на Вс-вишния аз имам пари и ще заплатя на този, който е работил вместо мен. Работели единадесетте братя, двадесет и две като се раздели на единадесет, се получава две, т.е. всеки от братята е работил за мен два месеца. Но на кого да платя? На тези, който са знаели за продажбата? Които са допуснали продажбата? Да не сте продавали и няма да отработвате! Бинямин бил непричастен към продажбата. В онези времена на работник, за труда му са заплащали пет монети на ден, което означава, че на Бинямин за два месеца, т.е. за шестдесет дни работа му, се полагат триста монети.

И Яаков с цялото си семейство се „спуснал” в Египет. Заселил се в земята Гошен.


А гладът продължавал. В края на главата се разказва за това, как Йосеф се е справил с него.
През първата година на глада, Йосеф продавал зърното за пари. Но след година парите в купувачите свършили. През втората година Йосеф хранил цялото население, срещу обмяна на добитъка му. Хората давали коне, магарета, крави и дребните си животни и срещу това получавали жито. Но и животните свършили. Дошли хората при Йосеф: „Свърши ни, и среброто, и стадата ... нищо нямаме, останаха ни само телата и земята ни. Защо да умираме пред очите ти и ние, и земите ни? Купи нас, и земята ни за хляб, и ние ще бъдем роби на Паро. Дай ни семена и ще живеем, няма да умрем и земята да не опустее”. (47:18-19).
Отговорил им Йосеф:”Ето днес аз купих вас и земята ви за Паро. Ето ви семена и засейте земята. А когато приберете урожая, то тогава една пета (държавния данък) ще дадете на Паро, а четирите пети ще останат за вас, за да посеете и да ядете...” (47:23-24).

„И установил това Йосеф, като закон до сегашни дни (до момента, когато била записана Тора — И.З.) за земята на Египет: [да се дава] на Паро една пета част” (47:26). Казано по друг начин Йосиф се е погрижил за това селския данък, да не превишава повече от една пета от урожая. Интересно е къде още робите са получавали такава част преди 3500 години?! При това земята нали е държавна, те само я използват, а самите те са роби. Всеки от нас не би имал нищо против, ако всички данъци общо не превишават двадесет процента от доходите му. Набива ни се сравнението с колхозническия строй в „най–напредналото“ общество на 20–ти век, в което до неотдавна живеехме!



Парашат Вайехи (глави 47-50)

В неделната глава “Вайхи”(„И живял”) се разказва за последните дни на прародителя ни Яаков. Яаков взима от Йосеф клетва, да не го погребва в Египет, а да го пренесе в Хеврон и да го погребе там, в пещерата Махпела, заедно с Авраам и Ицхак. Той благословил децата, предсказвайки пророчески на всеки бъдещето му. Йосеф изпълнил поръката на баща си и пренесъл тялото му в Ерец-Исраел. То било съпроводено от цялото семейство на Яаков, всички слуги на Паро и всички старейшини на Египет с конници и колесници. Преди смъртта си, Йосеф също взел клетва от синовете на Исраел, че когато Б-г си спомни за тях, т.е. когато ги освободи от египетското робство, те ще вземат костите му и ще ги погребат в Ерец-Исраел.


„И се приближили дните на Исраел (Яаков. — И.З.) към смъртта и той извикал сина си Йосеф и му казал: Моля те, ако намерих милост в очите ти, сложи си ръката под бедрото ми (т.е. поклони се на святостта на съюза на Б-г с Авраам, знак, на който се явява обрязването – то е близо до бедрото. — И.З.), и бъди милостив с мен, и не ме погребвай в Египет. И аз ще легна с бащите ми (т.е. душата ми ще бъде в мир с тях. — И.З.), изнеси ме от Египет и ме погреби там, където са погребани те. И той казал: Ще изпълня думите ти. И казал Яаков: Закълни ми се! И Йосеф му се заклел” (47:29-31).

Неразбираемо е, защо Яаков е трябвало да вземе клетва, от толкова верния си и предан син - Йосеф. Нима молбата към сина (последната молба!) не е достатъчна?

Дълго време, аз не проумявах това и се мъчех над този въпрос, докато се случи нещо, което много неща ми обясни. В Казан имах един приятел, който носеше фамилно име Мазур, много достоен, умен, добър човек бивш уредник. Беше почти на деветдесет години. Той живееше заедно с жена си при сина си, професор Борис Лвович Мазур, специалист по лечение на туберкулоза (съществува разработена от него „теория на синята пръчица”). Синът много уважаваше баща си. И ето майката на професора умря. Тъй като Борис Лвович беше добър лекар и отзивчив човек и много го ценяха и за да му изкажат съболезнования дойдоха хора, на които е оказвал помощ: маса сътрудници от държавна сигурност, служители от градския и областния комитети на партията, работници от университета и т.н. Когато аз влязох в дома му нямаше никакво място. Казваха приблизително следното:“Драги Борис Лвович, вашата мъка е и наша мъка, ние ще погребем майка Ви с почести, както подобава”. Беше облечена, както е прието при руснаците и бяха приготвили място на гробището.

Трябва да кажа, че бащата и майката на професора бяха дълбоко вярващи. В първите часове след смъртта на майка му, професорът беше разстроен и потиснат, но когато се съвзел, се уплашил да възрази и да каже, че желае да погребе майка си по еврейските закони: за това ще те уволнят от работа, ще те изключат от партията. Ние познатите им от еврейските семейства, се събрахме десет човека и тръгнахме за погребението, но беше невъзможно да се мине през тълпата дори само, за да прочетем „Кадиш”. Всичко, което успяхме да направим съгласно еврейския обичай беше, че преди погребението в тъмната нощ, когато всички си отидоха, доведохме една жена, която изми покойницата и я облече с ленени тахрихим (под дрехитe). Не можех да гледам на изкривеното от мъка лице на стареца. Той говореше: „Ицхак, аз зная каква праведница беше тя. И да я погребат не по еврейски?!” Старецът ми даде един лист и ме помоли, когато му дойде часът да го дам на сина му. Там беше написано: „Мой сине, драги Борис! Ти знаеш, че цял живот аз живея по законите на еврейската вяра. Единствената ми молба към теб е, когато умра да извикаш евреи и нека те да направят всичко по еврейския закон”.

А сега нека си представим: Яаков умрял. Веднага идват всички министри и казват: „Драги Йосеф, ние ще приготвим място за твоя баща до главния жрец на Египет!” Как да им обясниш, че даже земята на Египет е противна на Яаков и той желае да бъде погребан в Ерец Исраел. За това и Яаков е поискал Йосеф да му се закълне, че може да му се довери. Така и станало.
„И свършили дните на (Яаков. — И.З.) оплакването му и Йосеф казал на придворните на Паро така: Ако имам вашата милост, то моля да кажете на всеослушание на Паро така: Моя баща ме свърза с клетва като ми каза: Ето аз умирам. Искам да ме погребеш в моя гроб, който съм изкопал за себе си в страната Кнаан. – Сега отивам, ще погреба баща си и ще се върна. И казал Паро: Иди и погреби баща си, защото той е взел клетва от теб” (50:4-6). С други думи: ако баща ти не бе взел клетва от теб, аз не бих ти разрешил. Мидрашът казва, че Паро е искал да каже: нищо страшно няма да се случи, ако ти не изпълниш дадената на баща си клетва, но след това съобразил, че тогава Йосеф ще може да си позволява, да не изпълнява дадените клетви на Паро, да не разгласява държавните тайни.

Обмислените действия на Яаков, ни подсказват, колко е важно да се погребват умрелите, както е прието при евреите. Ние виждаме, какво голямо значение са придавали на това нашите прадеди Авраам и Яаков.

Тора дава няколко заповеди за това, как следва да се постъпва с тялото на мъртвия човек. То трябва да бъде погребано в земята и трябва да бъде погребано в същия ден (както е казал Б-г на Адам: „тъй като ти си прах и в прах ще се върнеш”— 3:19). Тялото не трябва да бъде оставено непогребано през нощта, с изключение на случаите, когато трябва да му бъде отдадена почет, например заради пристигането на децата на покойника. И дори извършилият особено тежко престъпление, осъден по законите на Тора на смърт и обесване, трябва да бъде погребан в земята в същия ден.

Така и Йошуа, ученикът на Моше, постъпил с петимата царе, които нападнали евреите и претърпели поражение. Той ги погребал преди залез слънце (Йошуа, 10:27).


Не трябва да се погребва тялото в цинков ковчег, а ако се погребва в дървен, тогава трябва да му се направят отвори.

В никакъв случай не трябва да се извлича някаква изгода от мъртвото тяло (да се стрижат коси, вадят зъби и т.н.).

Нарушаването на заповедта, да се погребва тялото в земята е много тежък грях. Също толкова голям грях е, да се изгаря тялото на човек. Именно заради този грях Б-г сурово наказал моавитяните. „Така казал Г-спод: за трите престъпления на Моав [Аз бих замълчал], но за четвъртото няма да отклоня гнева Си от него; за това, че изпепели костите на Едомския цар. И Аз ще изпратя огън върху Моав и той ще изгори дворците на Кериот; и ще загине Моав в суматоха и грохот под рева на рога. И Аз ще изтребя неговите съдии и всичките му сановници ще пребия [заедно] с него - казал Г-спод” (Амос, 2:1-3). Безусловно е по-добре да се погребе близък човек, далеч от дома, без да има възможност след това да се посещава гроба му, отколкото да се кремира тялото му.

Не се погребват един до друг, били те през живота си врагове. Не се погребва грешник заедно с праведник. По закон, където и да са живели евреи, те трябва да имат свое отделно гробище.


Самият аз, когато се намирах в лагера, през цялото време си мислех: „О, не желая да ме погребат тук, искам да бъда погребан сред евреи в еврейско гробище”. Както и да се стараех да се откъсна от тези мисли, не успявах и те не ми даваха покой. По-късно чух от роднини и много познати, че и те са били завладени от подобни мисли по време на евакуацията през 1941 – 1945 години, когато те са живели в чужди краища, където е нямало еврейски гробища.
Много често през живота ми, тайно ме викаха при себе си мои познати и със сълзи са ме молили, когато умрат, да се погрижа за тяхното погребение, т.е. да помогна те да бъдат погребани, както се полага при евреите. Сред тях имаше хора, които аз дори не бих помислил, че ще пожелаят това.

Няколко думи за последните благословения на Яаков. Благославяйки Йуда, Яаков казал:„Няма да бъде отнет жезълът [властта] от Йуда и законодателят ще е потомците му” (49:10).


Както е известно, по заповед на Б-г, пророкът Шмуел е помазал царуването на Давид (семейството на Давид е от коляното на Йуда) и Б-г обещал на рода на Давид вечност: „И ще направя вечно неговото потомство, и престола му – както дните на небето” (Тиилим, 89:30). Т.е. така, както е обещана на еврейския народ, вечност и завръщане в страната им, точно така е обещано и на рода на Давид, че няма да изчезне, няма да бъде унищожен. Ще дойде време, когато начело на народа ще застане цар от това семейство и той ще събере всички евреи в Ерец-Исраел и ще построи Третия храм – това и е времето на идването на Машиах.

Благословението на Яаков за „законодателя от потомците му” означава, че от коляното на Йуда, ще произлязат много „властелини на духа” на еврейския народ, т.е. талмидей хахамим, духовни ръководители. Това се осъществява, очевидно. По времето на съдиите, народът се е оглавявал от дълбокия познавач на Тора, съдията Отниел бен Кназ — потомък на Йуда. По време на Втория храм и стотици години след това са се славили учени от много поколението на семейството на Илел (“Казал е раби Леви — има книга на родословието в Ирушалаим, в която е написано: Илел произхожда от Давид” — (Мидраш раба, Бирейшит, 98:8). Раби Йуда аНаси, записал мишнайот (Мишна, допълнение от бълг. ред.), е представител на седмо поколение на семейството на Илел. Раши, Рамбам, Абраванел, Маарал от Прага — всички те са потомци на Йуда, от семейството на Давид.

Що се отнася до първата част на благословението, то и в Исраел, и в Америка, и в Мароко има семейства, които са запазили точните предания за това, че те произхождат от семейството на Давид. Самият аз съм виждал това родословие, което е възходящо към Давид. От потомците на това семейство ще дойде при нас и Машиах.


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница