Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

“Да вземе жива птица, кедрово дърво, червена нишка, исоп и да ги потопи в кръвта на убита птица, убита над изворна вода. И да опръска очиствания от проказа седем пъти, и ще го очисти, и ще пусне живата птица в полето” (14:6, 7).

Както следва от стиха, за очистванено на човек, поразен от цараат – проказа (от тук и мицора – „прокажен”), след излекуването са необходими две кашерни птици, кедрова клонка, червена нишка (вълнена нишка от особено вещество боядисано в червен цвят) и изсъхнал исоп. Коенът завързва с червената нишка клонката от кедър с тревата исоп, заколва една от птиците над глинен съд с изворна вода, в който изтича нейната кръв, след това потопява в тази вода кедровата клонка с исопа и живата птица и пръска с тях вода върху очиствания.

В този ден и на седмия ден след тази процедура, очистваният се потапя в миква, а на осмия принася в Храма съответните жертви. Без това той ще остане нечист, колкото и време да е минало след оздравяването.

В предишната глава е приведено изказване на раби Шмуел бен Нахман, в което той позовавайки се на раби Йонатан, посочва злословието, като една от причините за появата върху тялото петната цараат.

Тосафот коментира това място в Тора така: “Думата Мицора се дели на две думи — моци ра (“да направи лошо», обича да разказва лошо за хората)”.

Баал аТурим допълва този коментар със следните разсъждения.

Пернатите непрекъснато цвърчат. Двете птици се взимат, за да напомнят за бърборенето на очистващия се.

Обикновено лашон аРа идва от гордост – аз съм по-умен, аз съм по-високо от другите, колко са глупави постъпките на този или онзи и т.н. За това кедровата клонка – едно от най-красивите високи дървета – късчето вълна, боядисано с кръв на особен червей, се съединява със сух исоп, който расте по покривите и стените. Ти мислиш себе си за кедър? Грешиш – ти си червей, тревичка.

Седем пъти се пръска върху очистващия се, което сочи седемте причини, по които той може да бъде наказан.

Едната птичка я заколват, а другата я пускат. Ако отново започнеш да сплетничиш – наказанието може отново да се върне при теб, както се връща на старото място живата птица. Ако не злословиш - няма да се върне, както не се връща мъртвата птица.
Петната могат да се появят и върху здания.

“Когато влезете в страната Кнаан, която Аз ви давам да владеете, и Аз ще сложа язви от проказа върху домовете в страната, която ще владеете и ще се наложи стопанинът на дома да отиде при коен и да му каже така: „При мен, като че ли се появи язва в дома ми“. ... И ще погледне [коенът] язвата, и ще види, че на стените на дома му има язва, изпъкнала яркозелена или яркочервена... и ще излезе коенът от дома навън, и ще затворят дома за седем дни. И когато на седмият ден, коенът се върне и види, че язвата се е разпространила по стените на дома, тогава коенът ще заповяда, да се извадят камъните, по които има язва и да ги изхвърлят извън града на нечисто място. И ще вземат други камъни и ще ги поставят на тяхно място и с мазилка и ще измажат дома. Ако язвата пак се появи и се оцвети дома след, като са премахнати камъните и се изстържат стените на дома и след измазване, когато пристигне коенът и види, че язвата се е разпространила по този дом, - проказата е разяла този дом и той е нечист. И нека да разрушат този дом, неговите камъни и дървета и цялата замазка на дома да изнесат извън града на нечисто място. И този който е влизал в дома през дните, когато е бил затворен е нечист до вечерта” (14:34-46).

Интересното е, че законите за петната са действителни само за обещаната ни страна. При това проказата поразявала домове толкова рядко, че Талмудът привежда само един случай, когато някой помнил местото където са изсипали камъни, по които имало язва.
Рамбам пише в десетата си книга от сборника закони “Яд аХазака” — “илхот тумат-цараат” (гл. 16, стр. 10) — следното: “Думата цараат се използва при различни случаи. Побеляването на кожата на човек се нарича цараат, падането на част от косата на главата или брадата също се нарича цараат, изменението на цвета на дреха или стена на дома също се нарича цараат. Изменението на цвета на дрехата или стената – това са неестествени явления. Това е било знак [свише]... за предупреждение за лашон аРа. При този, който злослови, по стените на дома му се появявали петна. Ако [човекът] се поправял, то [цараат] преминавал и домът се очиствал. Ако продължавал да злослови, тогава работата стигала до разрушаване на дома му“.

С други думи не спират електричеството на неплатилия, без да му е напомнено, че не е платено. Б-г не веднага наказва човек с болест. В началото язвата се появявала в дома. Ако грешникът не се поправи, проказата поразявала кожените изделия и дрехите. Ако той, както и преди това не променя поведението си, ще се наложи да изгори дрехите си и да разруши дома си и чак след това се появяват белите петна по тялото му.

Замислете се, казва Рамбам, какво се е случило с Мирям. Тя е била пророчица. Тя предсказала, че нейният по-млад брат Моше, ще бъде спасител на евреите, грижила се за него и била при реката, когато го пуснали във водата и не е казвала нищо лошо за него, но си позволила да го сравни с другите пророци, въпреки, че Моше е по-високо от всички пророци, които са живели преди и след него. Моше дори и не помислил да се обиди, както е казано: „А Моше бил най-скромния човек от всички хора на земята” (Бемидбар, 12:3). И въпреки това, тя била незабавно наказана с бели петна по тялото. Така, че днешните злословещи глупаци навярно няма да избегнат наказание. За това този, който желае да живее правилно, трябва да избягва местата, където сплетничат и да не беседва със сплетници. Присмехулниците и негодяите започват с бърборене, след което се изказват лошо за праведниците... След като свикнат да злословят, започват да клюкарстват за пророците, като търсят повод да се заяждат по повод думите им... След това започват да говорят против Б-г и стигат до Неговото отричане. Ето с какво се занимават злодеите, седейки в компания, водейки празни разговори и сплетни. А добрите хора от еврейския народ беседват основно за Тора и за това Б-г им го зачита, като заслуга.

Рамбам цитира пророка Малахи (3:16): “Говорили един с друг боящите се от Г-спод и приемал Г-спод, и слушал, и била написана паметна книга пред Него, за боящите се от Г-спод и уважаващи Името Му”.

Това трябва да разбираме така: ако двама човек говорят за нещо добро, угодно на Б-г, те влизат в особеният списък на Б-гобоязнените.

„И Г-спод казал на Моше следното: “Обърни се към синовете на Исраел и им кажи [от Мое име]:”Аз съм вашият Б-г, вашия Г-спод. Съгласно обичаите на земята на Египет, в която вие живяхте, не постъпвайте по обичаите в земята Кнаанска, където ще ви въведа, не постъпвайте и по законите им не живейте. Изпълнявайте Моите закони и Моите правила съблюдавайте, с изпълнението им ще живее човек; Аз съм Б-г. Към никой и към никого от близките ви по плът не се доближавайте, за да откриете голотата им; Аз съм Б-г“ (18:1-6).

“Не постъпвайте по обичаите... не живейте по техните закони”. Талмудът разказва, че в тези страни е царяла страшна разпуснатост в половите отношения.

„Съблюдавайте Моите правила и закони... Аз – съм Б-г” – Аз ще наградя изпълняващите и ще накажа нарушаващите.

„Към никой и към никого от близките ви по плът не се доближавайте, за да откриете голотата им; - не осъществявайте сексуални връзки с роднини.

Какви роднини се имат предвид? Те са изброени в тази глава, както следва: майката и сестрата на майката, жената на бащата и сестра му, жената на брата и жената брата на бащата, сестра, дъщеря, внучка, жената на сина, сестрата на жена ти (при жива жена), майката и бабата на жената, дъщерята и внучката на жената.

Грехът на тези връзки не е еднакъв. За връзка с един от изброените родственици, се предвижда земен съд и смъртно наказание, а за връзка с други, Б-г предвижда карет: душата се изтръгва, отсича от източника на святост. Тези наказания могат да бъдат отменени само с пълно разкаяние. А да се разкаеш, както вече говорихме в анотацията към разглежданата глава, означава да се признае направената грешка и да се приеме върху себе си, задължението повече така да не се постъпва. Трябва да се каже пред Б-г: аз съжалявам, че направих това и онова и се задължавам повече да не правя това.

Рамбам смята, че целувайки или прегръщайки жена, с която са му забранени сексуални отношения, човек нарушава забраната „не се приближавай”. Даже, ако той прави това чисто приятелски, без да изпитва страст, не трябва да прави така. Именно защото това действие, сякаш еднакво във всички случаи – но може да има различни мотиви (по тази причина при евреите са забранени танците в двойка).

“Не се приближавай към жената, когато е отделена, поради нечистотата и не се приближавай…” (18:19).

По еврейския закон, който се нарича закон за чистотата на семейния живот— таарат аМишпаха, половите отношения са строго забранени от началото на менструацията — включително и последната нощ или денонощие преди предполагаемото начало — и до момента, когато жената се потопи в миква.

Жената в периода на менструация се нарича нида — “нечиста”.

Понякога менструацията протича регулярно, през равни (двадесет и пет – тридесет дни) промеждутъци от време, а понякога има отклонение от няколко дни. За да се предвиди нейното начало, когато интимните отношения между мъжа и жената са забранени, жената е длъжна да знае този цикъл. За да направи разчети, съществуват правила, които може да се научат от книгите за законите на семейната чистота.

Продължителността на менструацията не е еднаква. Края и се определя по специална процедура на петия ден след началото или по-късно, ако отделенията още не са се прекратили. Когато е установено с точност, че месечният цикъл е завършил, започва отчитането на седемте чисти дни, а след това жената се потопява в миква и става позволена за мъжа.

В Талмуда и в много от древните книги е казано, че децата заченати в забранено за интимни съпружески отношения време, са склони към дързост и нахалство и обратното – децата, родени в семейства, които съблюдават законите за чистотата, обикновено са скромни, деликатни и стават добри хора (разбира се, ако се възпитават по съответния начин).

Еврейските закони, които регламентират нашето ежедневие, предизвикват интерес при непредубедените учени – ще приведем няколко такива примери в главата „Шмини”. Те искали да намерят обяснение и практическа полза от съблюдаването на правилата, предписани в Тора за евреите.

Разбира се, на медиците не е убягнало от вниманието и физиологичното явление, за което говорим. Те намирали в законите на Тора за нида много ценни неща. Така например в книгата на А. Кастнер „Гинекология”, откъси от която са поместени в брошурата „Между мъжа и жената”, издадена на иврит в Йерусалим през 1983 год. и д-р Я. Смитлин, в своя труд „Семейната чистота” ( издадена в Ню Йорк през 1936 год.), е казано следното: в отделените от половите органи на жената секрети има вещества, които унищожават бактериите, но по време на менструация тези вещества ги няма. Вместо тях се отделят други, които не унищожават микробите, а точно обратното – създават им хранителна среда. Тъй като по време на менструацията, кръвоносните съдове на матката остават открити, то те се оказват беззащитни за всякаква инфекция, която може да се предаде и на мъжа. Всичко се нормализира след десет до дванадесет дни. Самата природа е премахнала за това време естествената противоинфекциозна бариера. За това е разумно през периода на месечния цикъл да има период на въздържание от полови връзки.

Към рака възприемчивостта на всички народи е еднаква, но ракът на половите органи при еврейските мъже практически не се наблюдава. Много от учените обясняват този факт с обрязването, посочвайки канцерогенното въздействие на смегмата, отделяна от вътрешната страна на крайната плът.

В началото на шестдесетте години на миналия век в Москва, в новото здание на Московския университет, се състоял Световен конгрес на онколозите. На конгреса югославки учени направили много интересни обобщения. На базата на много обширни изследвания те твърдели, че ракът на половите органи при мюсюлманите се среща сто пъти по-рядко в сравнение с християните, а при евреите, които съблюдават религиозните закони изобщо не се срещал и обяснявали това с факта, че мюсюлманите извършват обрязването след като момчето достигне 13 годишна възраст. Но това време се оказало достатъчно, за да може секрета да окаже своето вредно въздействие.

През 1918 г. д-р Вейнберг от Виена изследвал 18 800 еврейски жени. Сред тях били открити девет случая на рак на шийката на матката, т.е. едно заболяване на 2090 жени. Съответното количество от този недъг се падали от 990 нееврейки - едно заболяване на 110 жени.

Ето още едно изследване върху разпространението на рака на шийката на матката сред еврейските и нееврейските жени: от 28 800 еврейки – тридесет и два случая – един на 900; на 2080 нееврейки – тридесет и три случая – един на 63, четиринадесет пъти повече (д-р Тейлгабер, „Хигиената при евреите”, брошурата „Между мъжът и жената”).

Старшият лекар-онколог на болницата Монтефиоре в Ню-Йорк, д-р Шмуел Корман обещал премия от сто хиляди долара на този, който доведе при него еврейска жена, която е съблюдавала законите на семейната чистота и е заболяла от рак на шийката на матката. Това е било през 60-те години на миналия век. До днес никой не се обърнал към него за тези пари.

Трябва да отбележим, че в заболявания от рак на другите органи на тялото, между евреите и неевреите няма разлика. Този факт, че еврейските жени по-рядко боледуват от рак на шийката на матката, опитват да обяснят с факта, че еврейските мъже са обрязани. Но в Ливан, където част от мъжете са (мюсюлмани ) обрязани, а друга част (християни) и в двете групи от населението, процентът на заболяване от този вид рак е еднакъв. Това позволява да се предположи, че ракът на половите органи се предопределя от съблюдаването на закона за чистотата на семейния живот.

По данни на проф. Лимбрози, случаите на смърт при раждане е 1% при еврейките и 4% при нееврейките; мъртвородените деца при еврейките са 2.25 % от родилките и при нееврейките 3.9% от случаите.

Доктор Карпелд от Лондон смята, че за всички народи в света, би било полезно да приемат еврейския подход към интимните отношения между мъжът и жената: той е безупречен от хигиенична гледна точка. Подобно мнение е било изказвано от учените многократно.

Вие можете да попитате, защо тези правила, както между впрочем и кашрута, целесъобразно признавани от много специалисти, не са предписани на всички народи. Защо, ако то е така полезно за здравето?

Защото Б-г не дава медицински препоръки. От тук, не всичко, което е полезно, Тора превръща в заповед. Има действия, които са забранени за народа, на който Б-г е заповядал да бъде свят. Другите народи имат право, но изобщо не са длъжни да постъпват така.

Законите за чистотата на семейния живот е една от най-важните заповеди на Тора. Нарушаването им е равностойно на нарушаването на поста през Йом-Кипур. Ние съблюдаваме тези закони, защото така ни е заповядал Б-г, но не поради това, че учените одобряват това.

Във всяка заповед има много причини, явни и скрити. Една от очевидните изнесъл раби Меир. Защо питал той, Тора заповядва нида да се отдели от мъжа (на мъжа е казано – „не се приближавай”, т.е. даже не се докосвай до нея) през тези дни? Той пита защо изобщо е предписано отделяне (това е разбираемо и подобни правила има и при някои други народи), но защо е посочен определен срок? Отговорът е: защото мъжът свиква със жена си и тя може да му омръзне. Сега обаче, тя отделилата се от него за известно време, ще се завърне при него като невестата в деня на сватбата.

От една страна това звучи обидно и за мъжа, и за жената. В края на краищата отношенията биват различни! Има силни чувства, за които никакво привикване не е страшно. Но такава е особеноста на мъжете: те са инициаторите в отношенията и те от време на време имат потребност от „автономно” съществуване, без което могат да загубят интереса си към жената.

От друга страна, здравината и дълбочината на чувствата в еврейското семейство са общоизвестни и поразяват много. Именно законите на Тора позволяват на съпрузите да съхраняват и постоянно да обновяват и освежават чувствата си.

Това, че физическата близост следва да се регулира, да се прекъсва от време на време се разбира от много хора (например, американският психолог Дж. Грей твърди, че при нерегулиран полов живот, пресищането настъпва след три месеца – „Мъже от Марс, жени от Венера”. Ню Йорк, 1992 год.), но в какъв режим, колко често и за колко време знае само Този, Който ни е създал. На Него са му ясни физиологичните и психологическите особености на мъжа и жената. Той е установил със заповедите на Тора определен режим, оптималността на който се потвърждава от практиката.

Аз знам много примери, когато са били изпълнявани законите за семейната чистота при тежки условия.

Известни са ми няколко случая, когато хората, решили да се женят, строят миква. Така постъпих и аз в Казан, обединих се с още двама млади хора. И ние не бяхме сами в страната. Зная за една жена – лекар от Талин, която в продължение на много години ежемесечно ходеше за миква в Рига.

Помня, когато в началото на четиридесете години, при нас в Казан се омъжваше една еврейска девойка. Тогава нямаше басейн за ритуално измиване в града и тя реши да отиде в Москва да направи твила — да се потопи в миква.

Продължаваше войната и без командировъчно удостоверение, никъде не можеше да се придвижиш, но аз тогава давах частни уроци на дъщерята на заместник директора на завода, помолих го и ми написаха командировка на името на невястата. Девойката тръгна, но по пътя проверявали документите и тя не могла да отговори на въпросите на контрольорите и се разплакала! Кого по това време можеше да трогнеш със сълзи? Но именно с нея се случва чудото: пуснали я. Даже да се помисли е страшно, какво би могло да се случи с нея и с заместник директора, а и с мен самия!

Случвало се е жени късно вечер почти до месец декември да ходят и да се потапят във Волга.

Аз познавам съпрузи (днес те живеят в Тел Авив), които са били осъдени на двадесет години затвор за ционизъм. Изпрати ли ги някъде на Енисей, а тази река както е известно се освобождава от леда само за два месеца през годината. И те не се докосвали един друг през цялото време освен през тези два месеца. Ражда им се син и се появява нова грижа: да се намери моел — човек, който да направи обрязване на детето им. И го намерили в затворнически лагер! Затворник!

Техният син учеше Тора в Йерусалим и аз забелязах в него това, което не виждах в другите негови съученици – обичайните занятия му се струваха малко и след тях, когато неговите другари си почиваха, той ходеше да се занимава при познати, които знаеха Тора. Изглежда не напразно неговата майка се потопявала в ледените води на Енисей.

Днес той работи и изучава Тора.

В Тора много строго (под угроза за смъртно наказание) се забранява полова връзка на мъж с омъжена жена, мъж с мъж и мъж или жена с животни (18:20-23). Тази забрана важи със същата строгост и се препоръчва на цялото човечество чрез законите на Ноах.

Главата завършва с думите :

“Не осквернявайте себе си с това, с което са се осквернявали народите, които Аз ще изгоня от вас. И се оскверни земята, и казах и Аз каква е нейната вина, и изтръгнала земята своите обитатели. Вие изпълнявайте Моите изисквания и закони и не правете нищо от тези мерзости, нито местния в страната, нито пришелеца, който живее сред нас. Защото всички тези мерзости правеха хората на тази земя, които[бяха]преди вас и оскверниха земята. За да не ви изтръгне и вас земята, ако я оскверните, както тя изтръгна народа, който [беше] преди вас. Защото всеки, който направи, [каквото и да е] от всички тези мерзости [ще бъде наказан]: душите, които правят [това ]ще бъдат изтребени сред своите народи ), т.е. както вече обяснихме по-горе. „отсечени” от източника на святост - И. З.). Следвайте Моето предупреждение, за да не правите [нищо]от мерзките обичаи, както са се правили преди вас и не се осквернявайте с тях. Аз – Вашия Г-спод, вашият Б-г” (18:24-30).

Каква е разликата между думите „не осквернявай себе си” и „бъдете свети”? Като че ли това е едно и също, както и призивите „не се омърсявайте” и „бъдете чисти”. Но така, както съществува разлика в отенъците във втората двойка изрази, има разлика и в нивата на първата.

“Не осквернявайте себе си” — това е най-ниската граница на святоста. „Бъдете свети” – това е указание за това, че святостта може да се издига все по-високо и по-високо. Съществуват различни нива на святост и те нямат край.

В коментарите си, Рамбан в началото на тази глава казва, че има хората, които формално не нарушават заповедите на Тора, но маниера им на поведение им пречи да достигнат святост. Такива са непристойната и безцеремонна реч, лакомията, немарливостта, пиянството, похотливостта. Уви можеш да бъдеш низък човек и в рамките на законите на Тора.

И така: главата “Кидошим” говори за много по-високи неща от „не се осквернявайте”. Тя съдържа правила за съблюдаване на святоста.

При изказване на думите „свят човек”, мнозинството от нас са готови веднага да си представят мъдър всезнаещ старец, непременно с дълга побеляла брада, велик познавач на Тора и кабала, който прекарва цялото си време в молитви и изучаване на светите книги. Но работата не стои така.

Оказва се, че всеки евреин, който има възможност и желание да развратничи и който въпреки това е съумял да потисне това желание в себе си, се нарича свят. И човекът, отказал некашерна храна също се нарича свят.

Законите за забранената храна и забраната на полови отношения Рамбам така и нарича: исурей-кдуша — “забрана заради святоста”.

Свят човек е този, който не яде трефно месо и месо с млечни продукти. В главата „Шмини”, където се изреждат забранените за храна животни, директно е казано: „Не се осквернявайте с тях... защото Аз – Съм Г-спод, вашият Б-г и се освещавайте, и бъдете святи”(11:43, 44). Всеки евреин, който се отказва от забранена храна, дори когато е гладен е свят.

В Мидраша Раба е казано (Бемидбар, 9:7): “Евреите се наричат свети, ако се предпазват от разврат”. В главата “Кидошим” преди изброяването на забранените полови връзки е казано: “И се освещавайте и бъдете свети, защото Аз – Съм Г-спод, вашият Б-г” (20:7). Това означава, че ако например, човек е обикнал чужда жена, но успява да се удържи от греха, - то той вече е свят. Свят е мъж, който не се сближава с жена, докато тя не се потопи в миква. Главата “Ахарей мот”, говорейки за забранените половите отношения предупреждава: не се осквернявайте с гнусните обичаи на народите, живели преди вас на тази земя (18:30). А стихът в главата “Кидошим” (19:2) потвърждава: не нарушавайте тези забрани – бъдете свети. В друг стих на тази глава, при завършване на изброяването на наказанията за нарушенията отново се повтаря: “Бъдете святи за Мен”.

Но нека да си кажем истината, не всякога е лесно да бъдем свети.

Имах приятел, благословена да бъде паметта му (по понятна причина не назовавам името му), удивително красив и талантлив млад човек. Той работеше в едно предприятие в Москва, в счетоводството и там забелязал, че една привлекателна млада сътрудничка не е равнодушна към него: търсила повод да бъдат заедно, въртяла се пред очите му, кокетничела... Един път се случило така, че след работния ден в цялото здание останали само той и тази жена. Познавайки себе си и своята природна пламенност, той както е прието за евреина (спомнете си Йосеф), за да избегне съблазънта, просто избягал в къщи, захвърляйки всички спешни дела, като с това рискувал да навлече върху себе си недоволството на началството си. Такава победа над себе си не е била лека, не случайно той след това сподели с мен тези преживявания.

За значението на изпитанията в живота и преодоляването им, ние сме говорили не един път (във връзка с главата “Ваера” от книгата “Бирейшит”, например). Винаги трябва да се помним: нямало е случай, в който Всевишният да е подложил човек на изпитание и да не му е дал сили да го издържи.

В тази глава много се говори за святоста при взаимоотношенията между хората. Оказва се, че святостта се състои в това, да се оставя за бедните краищата на полето, градините и лозята (т.е. да не бере от тях урожая), да не събират падналите в полето и в лозята класове и плодове, да не се забавя изплащането на заработката на наемния работник, да не се отмъщава, да не се помни лошото и да не се проклина, да се обича ближния, така както обичаш себе си, не говори за хората лошо и не сплетничи и още много други неща.

Да цитираме изцяло началото на главата.

„И Г-спод казал на Моше така: “Обърни се към цялата община с тези думи: ‘Бъдете святи, защото Аз Съм свят, Г-спод, вашият Б-г. Страхувайте се от вашите майки и бащи и съблюдавайте Моята събота. Аз – Г-спод, вашият Б-г. Не се обръщайте към идоли и не си правете лети богове. Аз – съм Г-спод, вашият Б-г“ (19:1-4).

Каква е връзката между изискването да се боим от родителите си, т.е. да ги почитаме, да не им възразяваме и да не оспорваме техните мнения, да не сядаме на тяхното място на масата и т.п., и съблюдаване на съботата? Този момент вече отбелязвахме, говорейки в главата „Итро” на книгата „Шмот”. Да се спрем на нея малко по-подробно.

Защо по-нататък е добавено „не правете за себе изляти богове”? Нима първото не съдържа в себе си второто? Не съвсем. Не го правете, даже ако нямате намерение да се обърнете към тях. Строгостта на забраната е засилена до това, че не само за самия себе си, но и за неевреите, евреинът не трябва да изготвя предмети за езически култ. За никакви пари на света. Това е забранено даже и при ситуации, когато господарят – неевреин заповядва на роба си, евреин да му помогне при изготвянето или поставянето на идола.

Раби Давид Моше от град Чортков забелязва: всичките три стиха, следващи един след друг, завършват с думите „Аз съм Г-спод, вашият Б-г”. Защо?

Раби обяснява това така. Става дума за три различни периода на духовно състояние на народа. Имало е времена, като например преди двеста години, когато евреите са били усърдни в изучаването на Тора и в службата си на Б-г - в молитвите си – и са правили много повече от това, което са били длъжни. За този период Вс-вишният казва: „Това са Мои хора! Аз съм – Г- спод, вашият Б-г”.

Тези времена преминали, стремежът към Тора и молитвата забележимо отслабнал.
Но такива заповеди, като изискването да се уважават родителите и да се освещава съботата, се съблюдавали здраво. Творецът все още казвал: „Аз Съм – Г-спод, вашият Б-г”.

Настъпили лоши времена, намаляло уважението към родителите, започнало небрежно да се съблюдава съботата. Но ако се съхрани поне вярата в Б-г (“Не се обръщайте към идолите и не си правете сами богове”), еврейските момчета да не носят комсомолски значки и да не гласуват за „Мерец” – все още „Аз Съм – Г-спод, вашият Б-г”.

Създателят се стараел да види доброто в Своя народ.

В разглежданата глава се съдържат две забрани за проклятието.

Говори се също: „Всеки, който проклина своя баща или своята майка, трябва да бъде предаден на смърт” (20:9).

В главата “Мишпатим” на книгата “Шмот” четем: “Не проклинай съдията и вождът на своя народ” (22:27). Под вожд тук се разбира царят, който се държи достойно, както се полага за главата на еврейския народ.

И така, Тора забранява проклятията, като при това конкретно посочва, кой не трябва да се проклина.

А да се проклинат освен глухия, и съдията, и вожда, и родителите – може ли?
Тора привежда примери с различни хора: от най-незначителния – глухия, до най-известния – вожда, за да ни каже: не трябва да се проклина никой. И самия себе си в това число.

След забраната за проклятие, Тора забранява злословието и сплетничеството. В главата “Тазриа” говорихме за проказата като наказание за злословието. Самата забрана за злословието е дадена в тази глава.

Казано е: “Не ходи със сплетници от народа си; не стой до покрива на ближния си” (19:16).

В стиха се съдържат две забрани. Защо те са обединени?

...Това се случи в Русия. Моят съсед го задържаха за нещо, което никъде другаде освен по тези краища е не наказуемо. Надявайки се да му помогнат, приятелите му разказали за това на един познат следовател, също съсед. Той обещал: „Аз незабавно ще поговоря с когото е необходимо и ще го пуснат”. И пристигнал един бърборко и разказал, че една вечер арестуваният се изказал за този следовател като за немарлив работник. Той кипнал: „Няма да се застъпя за него, нека да отлежи”! Човекът бе осъден и излежа цялата присъда.

„Не стой до покрива на ближния си” означава, че ако някой е попаднал в беда, то трябва да се направи всичко възможно, за да бъде спасен, - не трябва да се стои в страни. Но ако вие сте нарушили заповедта “не ходи със сплетници от твоя народ”, може да се случи така, че човекът обидил друг със сплетни, може да откаже да му се притече на помощ.

Талмудът (Авода зара, 19б) разказва, че равинът на Александрия веднъж казал на глас: “Кой желае дълголетие?” При него дошли хора, за да научат тайната на дългия живот. Той им отворил книгата “Тиилим” и им прочел псалм 34-ти: “Кой е желаещият живота, обичащият дните, за да види щастие? Пази езика си от злото...”

Какво се нарича сплетня и кой се нарича сплетник? Този, който преразказва думите на един човек за друг, като при това съобщава факти, които стават общоизвестни и могат да навредят на втория. Даже ако тези факти са истински – той сътворява зло. И то е толкова голямо, че понякога довежда до разрушаване устоите на света. Само в един случай може да се говори такава истина: ако вие сте сигурен, че с това ще донесете полза (например да предупредите човек, че партньорът му, с който той се наема да започне съвместна работа е аферист и може да го измами). Но дори и при този случай трябва да се съблюдават определени условия, които са доста сложни. При всеки конкретен случай трябва да се обръщаме за съвет към равина.

Раби Исраел Меир аКоен е написал цяла книга за това, колко внимателно трябва да се отнасяме към думата. Три са главните принципи – не сплетничи, не слушай сплетни и не се доверявайте на сплетните, ако вече сте ги чули. Тази книга се нарича “Хафец хаим” — “Жадуващият живот”. Раби я е издал анонимно и целият еврейски свят е бил поразен: сред нас се е появил велик човек!

Тъй като при евреите решаващо е личното поведение, а не призивите, които човек произнася, както разказват при раби Исраел Меир зачестили „разузнавачи”. Те захващали с него разговори на най-различни теми, за да проверят дали ще каже нещо от категорията лашон аРа. Но такова нещо не се случило нито един път! И „разузнавачите” обявили, че раби Исраел Меир изпълнява всичко, което е написал в книгата си. По нейното име раби аКоен, духовният вожд на евреите в Източна Европа, един от най-големите авторитети в съвременният иудаизъм, става известен в последствие като Хафец Хаим.

“Не отмъщавай и не помни злото от синовете на твоя народа и обичай твоя ближен, както обичаш самия себе си. Аз – Съм Г-спод” (19:18).

Тук в един стих намираме три заповеди.

Талмудът (Йома, 23а) обяснява, как да се разбира „не отмъщавай” и „не помни злото”. Да кажем, че някой помоли своя съсед да му даде своя сърп, но той му откаже. На следващата сутрин отказалият молбата на свой ред, моли да му дадат брадва. И ако първият каже на вторият: „Ти ми отказа и за това и аз няма да ти дам”, - това се нарича отмъщение. А ако той му даде брадвата, но му каже: „Аз ти дадох въпреки, че ти не ми даде сърпа си”, - той е проявил злопаметност.

Целият еврейски народ – е като един човек. И всеки си има своята роля. Един – е глава, друг – ръка, трети – крак и така нататък. Всеки заема своето място в организма – наречен народа на Исраел. Ако се е случило така, че човек падне и си натърти ръката, глупаво е да се бие кракът за това, че се е спънал в камък.

А какво означава “обичай ближния си, както обичаш самия себе си”? Това означава – да се отнасяш към здравето, имуществото и достойнството на другия като към собственото. И се старай между хората да цари мир.

Как са свързани помежду си тези три заповеди? Много просто. Какво ни пречи да обичаме? Злобата и отмъстителността. Съблюдавай двете заповеди от раздела ло таасе (не отмъщавай и не бъди зъл) — и ще можеш да изпълниш заповедта от категорията осе (обичай).

Но какво свързва тези три заповеди: не отмъщавай, не помни злото и обичай ближният си, както обичаш себе си, - с думите „Аз съм Г-спод”?

Някога много отдавна чух един такъв разказ. В него има нещо от приказката за добрия цар, но в неговата основа, както подсказват някои детайли, лежи реален факт. Впрочем това не е важно. Можем да се отнесем към него като към притча.

Един евреин се оказал в много тежко положение: нямал работа, имал много дългове, сгодил дъщеря си, но нямал средства за сватба и. Той си спомнил за един свой приятел от детството си, с който учил в хедера и който след това станал търговец от първата гилдия и се заселил да живее в Петербург. Решил евреинът да отиде в Петербург и да се обърне към приятеля си. Търговецът го приел топло: предложил му работа, дал му достатъчно пари, за да покрие дълговете си и да направи сватбата - накратко всичко направил, за да го извади от бедата. На раздяла гостът казал: „Ти изпълни заповедта „обичай ближният си, както самия себе си“ напълно. Когато се прибера в къщи, ще ти напиша писмо.

Минали две седмици, а от заминалия – никакви вести. Странно!

Какво се е случило?

Както вероятно знаете, за евреите, с изключение на търговците от първата гилдия, било забранено да живеят в Петербург. И ето, когато евреинът, живеещ в друг град бързал за влака, изведнъж се раздал изстрел. Той побягнал още по-бързо – и с това привлякъл вниманието на полицията. Задържали го. Пристигналият се объркал в своите отговори, защото не желаел да говори за това къде е бил и полицията го признала за виновен, за току що извършеното убийство на генерал.

Търговецът видял обявата за предстоящото обесване на терориста. Той отишъл да види обесването и му причерняло пред очите: неговият беден другар бил припознат като престъпник! Търговецът се промъкнал до бесилката с вика: „Вие бесите невинен! Аз го убих! Обесете мен!”

Неговият приятел, който вече си бил прочел предсмъртната си молитва се изплашил: ще обесят неговия благодетел! И също се развикал: „Не е истина! Този е човек добър! Убийството го извърших аз!”

Всички се разтревожили – що за безумци? Един през друг се хвърлят към бесилото!

Ако ние изпълняваме заповедта „обичай ближният си, както обичаш самия себе си”, то Б-г ще поиска и ще бъде с нас, като „трети”,т.е. ще ни помага. Това се отнася и до другите заповеди в този стих: „не отмъщавай”, „не помни злото” и Б-г ще бъде с теб.