Литература по темата със своите приноси особено с оглед на възприетата комплексна методология, която е почти без аналог не само в българската, но и световната научна книжнина



Дата25.02.2018
Размер49.45 Kb.
Приложение 19

групиране 4групиране 1ВОЕННААКАДЕМИЯГЕОРГИСТОЙКОВРАКОВСКИ”


СТАНОВИЩЕ

от доц. д-р Костадин Иванов Грозев

ръководител Катедра нова и съвременна история, Исторически факултет на СУ „Св.Климент Охридски“

на дисертационниятрудна доц. д-р Румен Иванов Кънчев

на тема „Стратегическата стабилност в началото на 21 век (геополитически и геостратегически аспекти”)

представен за придобиване на научната степен„доктор на науките”

понаучнаспециалност

„професионално направление 9.1 Национална сигурност, специалност: военнополитически проблеми на сигурността”



    1. Актуалност и значимост на разработвания научен проблем

Краят на Студената война в началото на 90-те години на ХХ в. промени из основи не само системата на международни отношения и баланса на силите в глобален план, но повлия съществено и върху начина на стратегическо мислене на управляващите елити и поведението на отделните актьори в световната дипломация. Военно-политическите отношения между отделните държави днес се развиват в коренно различна среда, което обусловя не само навлизането на нови модели на поведение, но и водят до преосмисляне на понятия като „международна сигурност“, „стабилност на международната система“ и свързаните с тях нови възприятия на идеята за стратегическа стабилност с оглед технологическата революция и въздействието на глобалната информационна и политическа среда на ХХІ в.

Оттук темата на представения дисертационен труд е изключително актуална, теоретично значима и със съществен практически ефект за правилната ориентация в съвременната геополитическа среда и извличането на практически идеи за действие от резултатите на едно иновативно и оригинално изследователско начинание. Доц. д-р Румен Кънчев ни е представил едно оригинално монографично изследване, имащо в своя фокус геополитическите и геостратегическите аспекти на идеята за стратегическата стабилност в съвременните условия. Впечатлява комплексният и интердисциплинарен подход, отличаващ се със стремеж за покриване на всички теоретични и практически аспекти на темата. Трудът се вписва удачно в наличната академична литература по темата със своите приноси – особено с оглед на възприетата комплексна методология, която е почти без аналог не само в българската, но и световната научна книжнина.

Доц. Румен Кънчев много добре и мотивирано развива своето изложение в рамките на възприетата структура от увод, пет глави и заключение в обем от 274 м. с. със съответния научен апарат. Съдържанието съответства напълно на темата на дисертацията, а изводите очертават конкретния практически резултат от теоретичния анализ.


    1. Оценка на научните резултати и приносите на дисертационния труд.

В основата на цялото изследване на доц. Кънчев е тезата за еволюцията на наследената от Студената война биполярност в международните отношения като на идеята за зараждащата се днес мултиполярност е противопоставено виждането за съхраняването на традициите на двуполюсното противопоставяне при отчитане на новите му измерения и проявления. Подобна теза има и опоненти, и привърженици като авторът аргументирано и критично преценява своето отношение към тях. Той представя виждането си, че въпреки очертаващите се днес нови центрове на сила в международната дипломация, военностратегическият баланс продължава да зависи от съотношението на водещите ядрени сили. Оттук в центъра на глобалната геополитика, според него, продължават да стоят – САЩ и Руската федерация. Изложението очертава от една страна наследството от годините на Студената война (особено стратегията за „ядреното сдържане“ и първите стъпки на ПРО, ограничени от съответните договорености през 70-те години на ХХ в.), а от друга – технологическата революция от последните едно-две десетилетия, позволили търсенето на нови подходи. Принос на дисертацията е както детайлното представяне на тази технологическа революция, формираща промененото стратегическо мислене, така и анализът на влиянието на двустранния баланс на ядрените сили за общото състояние на американско-руските отношения и вписването им по-общата структура на световната политика. Специално следва да се посочи анализът и оригиналното виждане на автора за появата на съвременната алтернатива на някогашната идея за „ядреното сдържане“ – разработването на системи за ПРО(техният исторически генезис преди около половин век и опити за регулирането им чрез двустранни договорености, за да се стигне до опита за едностранното им силово налагане днес с оглед на предполагаемото геополитическо превъзходство). Съществено значение има и прочитът на автора на стратегическото съперничество на двете сили. Така е изведена промяната в класическата парадигма на ядреното сдържане, особено при асиметричното развитие на ядрените триади и растяща роля на ПРО. Този извод е изведен на фона на доброто познаване на документацията и историческото развитие на военнополитическата стратегия на Вашингтон и Москва.




    1. Критични бележки

Като всяко комплексно интердисциплинарно изследване, особено такова, посветено на актуална проблематика, която е в развитие, към изследването могат да се отправят и конкретни бележки от гледна точка на отделните частнонаучни подходи. От историческа гледна точка, особено по отношение на анализа на развитието на военнополитическата стратегия и политиката на управляващите администрации в САЩ би могло да се настоява за по-голяма конкретност при анализа както на вътрешнополитическите, така и на външните фактори при налагането на дадена линия по темата (напр. пропагандните и практически измерения на ИСО на Р. Рейгън, промяната на вижданията за съотношението мултилатерализъм-унилатерализъм при Бил Клинтън, цялостната преоценка на ролята на НАТО). Прекаленото фокусиране върху ядрените арсенали и възможностите за ефективни ПРО-системи донякъде води и до маргинализирането на ролята на НАТО като елемент на геополитическите реалности днес. Основната ми бележка към подхода на автора е точно изолирането на общоевропейските аспекти на трансатлантическата сигурност – вкл. ролята на конвенционалните въоръжения и използването на „меката сила“ в международните отношение. И една чисто езикова забележка – по-добре е да се използва термина „Земята“, вместо „Глобуса“, който се среща и в дисертацията, и в автореферата.





    1. Заключение

На основата на всичко посочено дотук считам, че представеният дисертационен труд отговаря на академичните, законови и процедурни изисквания за придобиването на научната степен „доктор на науките“ в професионално направление 9.1 „Национална сигурност, специалност: военнополитически проблеми на сигурността”. Ето защо ще гласувам „за“ и препоръчвам на останалите членове на научното жури да направят същото и така да присъдят на доц. д-р Румен Иванов Кънчевнаучната степен „доктор на науките“.





    1. Оценка на дисертационния труд

Оценката ми на дисертационния труд е положителна


Член на журито:..........................


(доц. д-р Костадин Грозев)

Дата 10 май 2016 г., София









База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница