Литература по въпросите на краезнанието и приложението му в обучението по история

ПИСМЕНА РАЗРАБОТКА

НА ТЕМА:


“ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЕЛЕКРИФИКАЦИЯТА НА ГРАД ПЛОВДИВ В ПЕРИОДА 1919 - 1944 Г. И ОПИТ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ ВЪВ II КУРС”

автор: Стоянка Спасова Костова

учител по история
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н Е

Увод………………………………………………………………………3

ГЛАВА ПЪРВА. Електрификацията на град Пловдив в периода между двете световни войни …………………………………………..5

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. Преглед на научната и научно-популярната литература ………………………………………………………………5

РАЗДЕЛ ВТОРИ . 1919 - 1929 г. Проблеми на електрификацията ……………………………………………………………………………8

РАЗДЕЛ ТРЕТИ. Електроснабдяването на Пловдив в периода 1929- 1944 г. - проблеми, резултати и значение ……………………………21

ГЛАВА ВТОРА. Организация на урочната дейност по проблемите за електрификацията на град Пловдив ………………………………….33

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. Преглед на методическата литература по въпросите на краезнанието и приложението му в обучението по история …………………………………………………………………33

РАЗДЕЛ ВТОРИ. Организация на урочната работа във II курс с приложение на краеведска информация, свързана с електрификацията на град Пловдив в периода 1919-1944 г. …...…38

Заключение ……………………………………………………………43

Приложения ………………………………………………………..44-71

Литература …………………………………………………………….73

УВОД
Пловдив е град с богато историческо минало. През междувоенния период под грижите на местното ръководство и широката гражданска инициатива, той заема първостепенно място в стопанското, търговско и политическо развитие на България.

Изучаването на неговата история в синхрон с националната българска история ускорява процеса на формиране на историческо съзнание у учениците, на гражданска позиция и отговорност. Така се осигурява неразривната връзка между обучението и възпитанието, защото осмислянето на историческото минало поражда съпричастност и към съвременните проблеми на града и обществото, а това е от особено значение в етапа на демократизация на цялостния обществено-икономически и политически живот.

С настоящото изследване се прави опит за обогатяване историческите знания на учениците. Изборът на поставената тема е продиктуван от особения интерес към нея в Техникума по електротехника и електроника (ТЕЕ) - град Пловдив, защото тя е свързана с историята на училището и с професионалната насоченост на обучаваните.

От научна гледна точка с издирването, проучването, подбора, систематизирането и обработката на историческите източници по темата, както и извличането на нужната информация от тях, се стремим да допълним писаното досега за историята на града и да направим едно по-цялостно, системно изложение по въпроса за елекрификацията му в периода 1919 - 1944 г., каквото в историческата литература досега липсва.

В методически план усилията са насочени към подпомагане на досега съществуващата практика за осигуряване на взаимовръзка между обучението по история и дейностите по краезнание.

Предмет на изследването е усъвършенствуването на формите, методите и организацията на работа в учебните часове по общозадължителна подготовка с цел повишаване ефективността на учебно-възпитателния процес чрез използуване на знанията за родния край.

В тази връзка се проведе експеримент с учениците от II курс на техникума през учебната 1993/94 година.

Целта на нашата работа се насочи към разкриване на необходимостта от приложението на краеведския принцип в историческото обучение за формиране и развитие у учениците на умения и навици с познавателен, практически и творческо-изследователски характер, за обогатяване на историческото им съзнание.

От така конкретизираната цел произтичат следните основни задачи:

1. 
   Запознаване с теорията и практиката по поставения проблем;
   
2. 
   Проучване на възможностите и желанието на учениците да се занимават с въпроса за елекрификацията на град Пловдив в разглеждания период.
   
3. 
   Подбор на целесъобразни методи и средства за педагогическо въздействие, чрез които учениците да овладаят определен обем системни знания по темата за икономическото развитие на България и в частност на родния град в междувоенния период, предпоставките за това развитие и разбирането за електрификацията като една от тях; изграждане на умения за работа с архивни източници, материали от периодичния печат и други исторически извори, както и използуването на получените знания и умения за овладяване на нова информация;
   
4. 
   На базата на получените резултати - достигане до определени изводи и насоки за бъдещата дейност.
   

Цялостната ни работа премина през няколко етапа:

1. 
   Проучване и подбор на краеведските материали по темата.
   
2. 
   Тяхното систематизиране и научна обработка.
   
3. 
   Запознаване с методическата литератира по въпроса.
   
4. 
   Въвеждането на краеведска информация в обучението и отчитане на постигнатите резултати в периода 1993 - 1995 г., както и изработване на становище, за бъдещата работа в тази насока.
   

Г Л А В А П Ъ Р В А

Раздел I

В българската история и в частност в областта на краезнанието все още въпросът за електрификацията е слабо застъпен, което в еднаква степен се отнася и за транспорта и съобщенията. Липсва и цялостно написана история на града Пловдив с изключение на издадената през 1926 г. книга на Ст. Н. Шишков, в която разглеждайки въпросът за възникването на индустриални предприятия в града след Освобождението, споменава, че към 1926 г. съществуват “пет електрически централи и една термична централа при р. Въча”.¹

Още през месец май 1928 г. чрез вестник “Победа” се препоръчва интересната книга на Вл. Лебедев “По нов път”² , в която между другото е описан и Пловдивския край, и хубавото начинание на синдиката “Въча”.

През 1963 г. излиза книгата на Митре Ал. Стаменов и инж. Емил Андр. Василев - “Развитие на електрификацията в България”. В нея авторите си поставят за цел да изложат системно и в пълноста развитието на елекрификацията от зараждането й до началото на 60-те години, разделяйки този процес на два етапа - до 9 септември 1944 г. и след това. В духа на тогавашното време те представят пътвият етап, изпълнен с едно незадоволително, безпланово и разпокъсано електроизграждане с малки мощности, задоволяващи ограничени нужди, със скъпа, недостатъчна и недоброкачествена електроенергия. Вторият етап разглеждат като един непрекъснат възход в електрификацията. Не се отчита ентусиазмът на първите деятели в тази област, трудностите, с които се преборват след Освобожнеието, в междувоенния период, в годините на

икономическата криза 1929-1933 г., в навечерието и първите години

на Втората световна война, за да успеят на дело да поставят основите

на елекрификацията, за да променят обществения

облик на нашите градове и села.

Авторите правят кратък преглед на създаването и строителсната дейност на Електропроизводителна кооперация “Въча” - с.Кричим от 16 ноември 1919 г. до 1942 г.³ За времето към 1942 г. те оценяват “Въча” като едно от най-големите елекроснабдителни предприятия на юг от Балкана наред с тези на Държавните мини “Перник”, Столичната община, “Гранитоид”, Андрее. Търсят причината за по-доброто електроснабдяване на Южна България с наличието на повече енергийни източници в сравнение със Северна България, което налага построяването на електропороводи за пренасяне на електрическата енергия от юг на север.⁴

В книгата на Никола Х. Тодориев и др. “Енергетиката в България - минало, настояще и бъдеще”, издадена през 1982 г. се споменава за влизането “в действие на ВЕЦ “Въча” със 7 MW мощност през периода 1930-1944 г”.⁵

По време на научната сесия, проведена в Пловдив през 1992 г. на тема: “Сто години от Първото българско земеделско промишлено изложение”, Борис Аврамов разглежда въпроса за началните появи на електрическото осветление в България и използуването му на изложението. Като прави преглед на историческите етапи в развитието на средствата за осветление и оценява значението на електрическото осветление, той представя отделните опити в използуването му у нас през последните двадесет години на XIX век⁶ в Княжеския дворец в София при посрещането на новоизбрания княз на България Алексадър Батемберг на 1 юли 1879 г., в текстилната фабрика “Фердинанд I” (Успех) в Габрово през 1888; при задвижване на динамо от водното колело на воденицата на габровския фабрикант Иван Хаджиберов през 1891 г.; при замеделско-промишленото изложение в Пловдив през 1892 г.

_________________________________________________

³ Стаменов, М. и Е. Василев, Развитие на електрификацията в България, С. , 1963, с. 50-54

⁴ Стаменов, М. и Е. Василев, Развитие на електрификацията в България, С., 1963, с. 65

⁵ Тодориев, Н. И др. Енергетиката в България - минало, настояще и бъдеще, С. 1982, с. 22

⁶ Аврамов, Б., Начални появи на елекрическото осветление в България и използуването му на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив - 1892 г. Сб. “100 години от първото българско земеделско-промишлено изложение”, Пловдив, 1992, с. 59-61

През тази учебна година в Пловдивските училища се въвежда изучаването на родната градска история в часовете по краезнание и главно в часовете по свободноизбираема подготовка в IX клас. За целта е удачно използуването на сборника “Очерци из историята на Пловдив”. В него авторите разглеждат въпроси от икономичестото, политическото и културно развитие на града през Възраждането и след Освобождението (1878 г.). Обръщат внимание на първите стъпки в развитието на Пловдивската индустрия, на първото замеделско-промишлено изложение. В очерка “Общинското управление и кметове от 1878 до 1944 г.” Христо Иванов в няколко реда споменава за ролята на общинската техническа комисия и фирмата “Бергман”, за строежът на градска електрическа мрежа от 1927 г. и на подстанция до парната централа “Въча” за захранване на града с електричество, тъй като до този момент термичната централа “Въча” снабдява с електроенергия само центъра на града.⁷ Тук електрификацията не е обект на специално изследване, а служи само да се очертаят по-пълно мерките на общинското управление за благоустрояването на града и неговият икономически просперитет.

От изложеното до тук става ясно, че липсва едно цялостно, системно и пълно научно изследване на въпроса за електрификацията на град Пловдив, в периода 1919 - 1944 г. Настоящата работа е опит да се направи необходимото в тази насока.

Ценна информация по проблема се съдържа в публикациите във вестиците “Борба”, “Юг”, “Пловдивски общински вести” и др., където автори като Димитър Константинов, Атанас Трифонов и др. пишат в емоционално-приповдигнат, публицистичен тон за първите стъпки в електрификацията на града и нейното значение. За жалост оригиналните вестици, съхранявани в народна бибилиотека “Иван Вазов” - гр. Пловдив, поради голямата отдалеченост във времето, не са в достатъчно добро състояние, което затруднява използуването им. Този факт, както и оскъдните научни публикации до момента наложи настоящото изследване да се опре повече на архивни източници. Това даде възможност да се черпи историческа информация от извор. За целта са използувани: фонд 392 к - съдържащ материали от 1919 до 1940 г. за Електро-производителна кооперация “Въча” - с. Кричим, Пловдивско; фонд 395 к - за Държавно областно електроснабдително предприятие

_________________________________________________

⁷ Шивачев, Ст. , Очерци из историята на Пловдив, Пловдив, 1994, с. 131

(ДОЕСП) “Въча” - Пловдив; фонд 29 к на Пловдивската община; 455 - личен фонд на Тодор Близнаков “Изграждане на индустрия в Пловдив до национализирането й”; фонд 147 к на Търговско-индустриална камара Пловдив 1895 - 1943 г.

Работата с тези материали доведе до възстановяване на историческия спомен за хората, участвували в това благородно начинание - електрификацията, за техния ентусиазъм и всеотдайност, за проблемите, с които се сблъскват в междувоенните години и за приноса им в издигане културното равнище на пловдивските граждани, на тяхното самочувствие, за промяната в социалния им живот, за прогреса в индустрията, занаятите, търговията, транспортното дело.

Раздел II

1919 - 1929 г

Проблеми на електрификацията

В новата история на град Пловдив въпросът за електрификацията има голямо социално и икономическо значение.

Електрическата енергия е непрекъснат спътник в живота на човека. Тя се използува както за улично и къщно осветление, така и за двигателна сила в индустрията, за търговски и културни цели, за домакински нужди, за транспорта, позволява да се открият нови отрасли на производството по пътя на индустриализацията на града.

Пловдивските граждани за пръв път виждат електрическа светлина по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. Те възторжено посрещат това олицетворение на човешкия прогрес.

До края на XIX век чужди компании правят предложения за електроснабдяване на града, а в началото на XX век компанията “Пловдивско електричество” работи за построяване на електрическо осветление и трамвай.

През 1900 г. се изготвя проект “да се направи електрическа централа на реката Чай”⁸ над Станимака - изоставен поради безплодни спорове за броя на лампите в пловдивските улици.

Когато през 1908 година се заговаря за тази река, стига се до примирието и сключването на Ньойския договор, липсата на петрол и високата му цена ускоряват въпроса за по-скорошното снабдяване на града с електрическа енергия за осветление.

В Пловдив има естествени условия за разширяване на индустрията и търговията. Той е един от първите градове в страната по големина и стопанско значение. Населението му непрекъснато нараства. Но в благоустройствено отношение изостава. Няма достатъчно вода, няма улична регулация и паваж, няма канализация, нито осветление, които са необходими за многолюдните градове.

След войната се поставя началото в задоволяването на някои от тези нужди, започва и процесът на електрификацията. Така докато някои много по-малки градове от Пловдив като Габрово, Казанлък и др. са били осветлявани още преди Балканската война, втората
⁸ В/к “Юг”, Пловдив, бр. 169, 16 май 1919, с. 2

⁹ ДА, Пловдив, ф. 455 к, оп. 1, а.е. 11, л. 211
столица на България се електроосветлява след Първата световна война.¹⁰

През лятото на 1919 г. Пловдивската община изпитва нужда от около 4 000 конски сили за общинско и частно осветление за проектираната грамадна градска мрежа и за съществуващата тогава индустрия в землището на града.¹¹ На общината е необходима електрическа енергия за извеждане подпочвената вода за пиене и качването й в градските резервоари на Бунарджика. Така тя би се отървала завинаги от несгодите да филтрира в село Сотир водите на Фердинандовската река, преди да ги пусне за консумиране в градската водопроводна мрежа.

Задоволяването на тези нужди налага превръщането на работилницата на Черноземски-Корладинов изключително в електротехническа. Както пише в своите спомени Т. Близнаков: “Малкото електромоторче от 4 конски сили, което е било използувано първоначално за осветление на някои от локалите на града, постепенно бива заменявано с други от по-голяма мощност, достигащи до 250 конски сили.¹² Това дава възможност осветлението да се разшири и да обхване някои от централните улици на града, където движението е било най-голямо, да замени газовото осветление в домовете на отделни семейства.

След войните изниква и малката електрическа централа на Йордан Бончев¹³ за добив на енергия за осветление, а пловдивските жители Велезар Багаров и Димитър Павлов с разрешението на индустриалния съвет при Министерството на търговията се ползуват от водата на реката над Старо Ново село за добив на електрическа енергия за индустриални цели.¹⁴

В Пловдив има около десетина фабрики - сапунени, тютюневи, фабриката “Изида” (свързана с каменоложката индустрия), захарна фабрика. Развива се кожарството, дърводелството, мелничарството. В сравнение с други селища градът изостава. Габрово например е наричан “българския Манчестер - с повече от 50 големи фабрики”¹⁵

-------------------------------------------------

Ето защо се търсят пътища за използуване водите на реките Марица, Чай, Кричим, Бързица и др. за добив на електрическа енергия, която ще тласне напред развитието на индустрията. През 1919 г. има проект да се направи инсталация от р. Бързица при воденицата на Булгуров или от реката Стряма.¹⁶ До практически резултати не се стига по разбираеми причини - малкото води на реките и най-вече тяхната отдалеченосто от града, с която би се намалила силата на прекараното електричество.

Преди да се появи “Въча” частните електропроизводителни предприятия поставят началото на градското осветление и замяната на разните видове двигатели с електричество. В това се изразява тяхната историческа заслуга.

В началото на месец април 1919 г. комисия от инженери и други вещи лица извършва проучване в околностите на село Кричим относно използуване водите на реката Кричим (Въча) за построяване на една електрическа юзина и добив на ток, с който да се осветят населените пунктове в Пловдив, Пещерско и част от Пазарджик. В търговските регистри при Пловдивския окръжен съд е зарегистриране и е публикувано в Даржавен вестник, броя 89 от 25 юли 1919 г.¹⁷ командитното дружество “Киро Г. Стефанов и с-ие”, Пловдив - концесия за електричество, което да се заеме със строежа. Предвиждало се това предприятие да бъде завършено в три годишен срок. По-нататъшният развой на събитията не ни дава основание да считаме, че това дружество е реализиранало своята цел.

На 16 ноември 1919 г. група ентусиазирани кооператори основават предприятие под наименование “Електро-производителна кооперация “Въча” - с. Кричим, което е утвърдено от Татар-Пазарджишкия окръжен съд с определение N 3563 от 17 декември същата година (обнародвано на 14 март 1920 г. в Държавен вестник, брой 275)¹⁸ Кооперацията е създадена от Борис Атанасов Гюлеметов от село Брацигово, Стефан Джумаданов от София, Пеьо Попов, Панаьот Петров и Петко Тодоров от с. Кричим, Димитър Иванов от село Куртово Конаре, Никола Русев от село Козарско и др. Тяхната цел е да постоят ВЕЦ на р. Въча, която да произвежда енергия за ползуване от населението. Още в началото се натъкват на трудности, породени от факта, че държавата е дала водите на реката на една белгийска фирма за сплаване на трупи, а последната не е разрешавала никакъв строеж.

________________________________________________

На 16 ноември 1919 г. е взето решение за общо, колективно кооперативно използуване на водата.

В първите месеци от управлението на земеделското правитество, оглавяване от Александър Стамболийски е обявено за пректатено даденото разрешение на частната концесия върху водите на р. Въча и се отстъпва това разрешение на Електропроизводителната кооперация “Въча”. От създаването си обаче до този акт през м. август 1920 г. “Въча” изгубва един цял строителен сезон. Но кооперацията е облагодетелствувана от Закона за повдигане на местната индустрия и получава право на строеж по Закона за благоустройството на населените места от Министерството на търговията, промишлеността и труда (МТПТ) и Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ).

На 22 октомври 1920 г. влиза в сила Закон за водните синдикати.²⁰ Същият налага преустройството на Електропроизводителната кооперация “Въча” във Воден синдикат “Електрическа централа Въча” от 27 март 1921 г. Следователно първите месеци от същата година се губят в преустройството на организаицята.

Още през лятото се правят измерванията и се работи върху плановете, които се утвърждават през зимата, а на следната 1922 г. започват постройките. До тогава главната грижа на управлението на Централата е да записва повече членове, да събира повече дялов капитал, за да осигури постройките. Изработен е устав на “Въча”, определящ правата и задълженията на личните и колективни членове, размера на дяловия капитал. Избран е Управителен съвет с председател П. Хр. Попов. За тяхнически директор е назначен инж. Т. Романов²¹

_________________________________________________

През 1921 г. на Водния синдикат е отпуснат правителствен кредит за две годишен срок в метериали. ²²

Началото на строежа на първата централа се поставя през 1922 година. Българската централна кооперативна банка помага на “Въча” като на свой член, ходатайствувайки пред държавата за организиране на доставки, за осигуряване солидни планове и реализирането им. “Въча” среща затруднения в набирането на персонал. Международни капацитети участвуват в преценката на предложените проекто-планове за строежа на първата централа.

Между тях са: проф. Ернст Лауда - началник на Водната служба в Австрия; проф. Рудолф Халтер; проф. Фридрих Шафернак - началник на Водно-изпитателната станция при Виенския технически университет; проф. Д-р Роман Гренч - геолог при същия университет.²³

Проекто-планът, разгледан и одобрен от Стопанския съвет се утвърждава от Върховния съвет по водите и министерството на земеделието и държавните имоти. Заедно с това същите институции с Протокол N 59 от 8 август 1922 г.²⁴ дават на Централата правото да изучава и строи всички силопроизводни обекти по р. Въча и притоците й в продължение на 75 години, както и да експлоатира същите постройки с граница от 600 метра в местността “веявица” над яза на Церю Хаджиев до “Манастирската нива” при развалините на манастира “Св. Богородица”, 5 500 кв. м. в землището на село Кричим. С това фактически приключва и големият въпрос за отменяне даденото разрешение за частната концесия върху водите на р. Въча и отстъпването й изцяло за обществено ползуване от Водния синдикат.

Следва постройката на необходимите домакински помещения, основите на зданието на двете централи и на канала на помощната централа.

Предприятието не накърнява частни имотни интересни, защото всички постройки са на общински и държавни места. Само за направата на път до централата се налага отчуждение на 3,8 дка - част от градината на Щерю Хаджиев и 0,100 дка - от хармана на Илия Янаков.

_________________________________________________

Според тогавашните проучвания и изчисления “тя представлява едно народно богатство от 100 000 конски сили, 1 конска сила е равна на 20 работника, а 100 000 конски сили са равни на 2 000 000 работника, т.е. да се използуват напълно водните сили на р. Въча, значи все едно да се създадат нови 2 млн работници.”²⁵

Пропагандата на делото на “Въча” става чрез събрания в село Козарско, гр. Брацигово, Пещера, Ново село и др. През месец ноември 1922 г. такова събрание се провежда и в Пловдив с участието на техническия директор на Синдиката инж. Романов и административния директор Борис Гюлеметов. Пловдивската община и гражданите все още имат резервирано отношение към “Въча”.

Електрическата централа получава висока оценка от Луиз Георг Микел - делегат на министъра на земеделието в САЩ. След като посетил централата, в една докладна записка той писал: “Тя е първенеца на България като лост за икономическо повдигане”.²⁶

Още в края на 1921 г. Петко Тодоров - инспектор от “Въча”, е изпратен в Пловдив да записва нови членове. Една година по-късно за Кричим заминават дванадесет инженери и архитекти от града, за да се запознаят непосредствено с работата на електрическата централа.

По същото време държавата в качеството си на консуматорка в лицето на държавните учреждения в района на централата се всписва като колективен член на Синдиката с напълно внесен 10 млн лева дялов капитал срещу условието да се представлява в Стопанския съвет от четирима делегати: началника на Отделението за буджета и отчетността при финансовото министерство, пловдивският окръжен управител, пловдивският финансов началник и председателя на Пловдивския окръжен съд.

За да се осигури по-бързото завършване на предприятието, а именно - постройката на тунела и своевременната доставка на машините за голямата централа, както и постойката на мрежата, _________________
²⁵ Сп. “Западна ехо”, бр. 16, 15 малт 1923; ДА, Пловдив, ф. 392 к, а.е. 389, л. 30

²⁶ В/к “Юг”, Пловдив, бр. 1211, 8 дек. 1922, с. 2

по лична инициатила на министър-председателя Александър Стамболийски, държавата с постановление на Министерския съвет от 28 март 1923 г. увеличава записания дялов капитал с още 20 млн лева. БНБ също става член на “Въча” с 1,5 млн лева. ²⁷

През 1923 г. завършва постройката на помощната централа, дековилния път и най-необходимите стопански постройки, извършени са почти всички организационни строителни работи и започва строежът на отделните обекти (Приложение N 1, 2, 3 и 4) на първата голяма централа за използуване водите на р. Въча: тунела, баража и зданието на централата. Постройката на тунела се отдава на австрийската форма “Рала-Нефе” с договор от 27 юни 1923 г.²⁸, а доставката на машините за помощната централа е възложена на Будапещенската фирма “Ганц”.

В същата година наред с много други общини, член на “Въча” става и Пловдивската градска община с 5 000 000 лв. дялов капитал.²⁹ Предприятието се подкрепи още и от Пловдивската търговско-индустриална камара.

Делото на “Въча” привлича симпатиите на наши сънародници, живеещи в Америка, където електричеството е вече в пълна услуга на хората. С високото съзнание на добри българи-родолюбци, те изпращат суми за подпомагане на строителните работи.

През 1923 г. на Никулден “Въча” се сдобива с първата електрическа искра, а до края на следващата година има улично осветление и такова в държавните и обществени учреждения в селата Кричим, Перущица, Козарско, Куртово Конаре, Ново село и Устина, на гара Кричим и в град Брацигово.

В началото на 1924 г. в строителната програма на Водния синдикат е предвидено изграждането на транспортната мрежа високо напрежение до град Пловдив, а през следващата 1925 година доставката на машините и исталирането на Парната централа

_________________________________________________

²⁷ ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 109, л. 40

²⁸ ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 109, л. 56

²⁹ ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 109, л. 60
и Подстанцията в Пловдив се възлагат на виенската фирма “Гефия” и на нейните поддоставчици - фирмите “Стал” - Швеция и “Елин” - Австрия. Условията за доставката се преценяват от Виенския професор д-р Вист и се одобряват от Контролната власт. Пристъпването към тези строежи е оправдано от намерението да се подобри производството на централата “Въча” при малки води и в моменти на голяма консумация. Помощната и резервна парна централа в Пловдив се разглежда като част от голямата ВЕЦ. Първоначално тя трябва да дава 2 000 конски сили, но зданието се пригажда с оглед на други 2 000. В момента ограничаването на размера й се налага от съкратената строителна програма на “Въча”, наличните финансови средства и очакваната ограничена консумация за първите есплоатационни години.

Има становище парната централа да се строи при мина “Марица”, за да спести транспорта на въглища. То не се реализира

съобразно сравнителните изчисления за този транспорт, респективо за постройката и поддържането на електропроводната мрежа от около 70 км от гара Раковски до Пловдив. Решението да се построи в Пловдив е много по-изгодно и рационално, защото градът безспорно е най-големият консуматор. Пловдивската градска община отпуска място за постройката в квартал “Кючюк Париж”.³⁰ Предвиждат се слагания на терена, поради това, че гр. Пловдив е предприел изкопаването на редица кладенци за водоснабдяване.

От фонда за постойката на зданието на финансовото министерство с постановление на Министески съвет е отпуснат 50 млн лева заем на “Въча” с 8 % годишна лихва. По-голяма часто от него се запазва за изграждане на обектите в Пловдив.³¹

Така с усилията на държавните и обществени учреждения, с широката обществена подкрепа се пристъпва към реализирането на това велико дело. Проучванията за изработването на план за разпределителната мрежа на град Пловдив, започват през 1925 година, разширяват се през 1926 година. План за мрежата е разработен от общинска комисия в състав: градския електроинженер Толев, електроинженерите от “Въча” - Багатериян и Учкунов. Проектът предвижда в града да има 44 трансформаторни постове, дължина на кабелната мрежа около 27 км за 15 хил. волта, а консумативната мрежа - от трансформаторите до къщите и фабричните заведения - около 320 км.³²

_________________________________________________

Електрификацията е трудна и сложна работа, изискваща много средства. Съществуват благоприятни условия за преодоляване на финансовата трудност чрез заем, защото от една страна Пловдив действително е закъснял в благоустройствено отношение, но от друга страна - има сравнително по-малко задължения от други градове. Дължи кръгло 8 300 000 лв. , а именно: към БНБ - 5 500 000 лв. и към наследниците де Бакер - 2 800 000 лв.³³

Възникват въпросите: кой и как да строи електрическата мрежа в града и чия собственост да бъде тя? Те практически се свързват с финансирането на предприятието и сроковете за завършването му. Отдаването на концесия или ангажирането на общината сама да инсталира мрежата, би означавало много формалности по закона за отчетността и предприятията, значително би поскъпило и забавило реализирането на това дело. “Въча предлага на общината да постои електрическата мрежа в града, като запише 15 млн лева дялов капитал, платим в срок от 5 години.³⁴ Тя претендира да бъде пълен господар на мрежата, страхувайки се, че в противен случай, при една промяна на общинската управа, последната може да заведе преговори с други станции. Този страх има известни основания, защото Протокол на общинската комисия по електрификацията на град Пловдив от 20 октомври 1926 г. е вписано, че общината трябва да остане собственик, “не за да увеличава доходите си, а за да гарантира електрическа енергия за себе си и за гражданите и да има възможност да я поевтинява в случай, че след време възникне някой нов източник с по-евтина енергия”.³⁵

В пловдивския клон на Българското инженерно-архитектно дружество за електрификация надделява становището, че въпросът кой ще извърши строежът на мрежата, не предрешава този за по-нататъшните й владения и за разпределението на енергията. В резолюция от 6 октомври 1926 г. то подчертава: “… мрежата да се построи от “Въча” за сметка на Пловдивската община, чиято собственост да остане, а разпределянето на електрическата енергия в града да се извърши от общината въз основа на договор с “Въча”.³⁶

_________________________________________________

³³ В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 1, 14 май 1926, с.2

³⁴ В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 5, 9 юни 1926, с. 4

³⁵ В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 23, 20 окт. 1926, с. 2

³⁶ В/к “Пловдивски общински вести”, Пловдив, бр. 22, 6 окт. 1926, с. 2

Непрекъснатият растеж на града, а заедно с това и необходимостта от електрическа енергия са безспорни. “Въча” се явява най-благонадеждния източник като най-голям производител, а Пловдив - като най-голям консуматор. Следователно същестуват взаимни интереси противоречията да бъдат притъпени.

Като се опира на чл. 2, т. 3 от Устава на Водния синдикат: “Да доведе и тури на разположение на членовете си и населението в района на синдиката електрическа енергия.”³⁷ Пловдивската община решава, че “Въча” не може да прескочи колективния член, за да отиде до личния. Общината представлява 110 хилядно население, а “Въча” има в града лични членове около 3000 души. Общинският съвет приема окончателно решение: вътрешната електрическа мрежа да бъде собственост на града и да се построи за негова сметка.

През месец ноември 1926 г. на Петото си редовно събраниее Стопанският съвет на централата възприема по повдигнатия въпрос гледището, че разпределителната мрежа трябва да се строи от синдикати и да е негова собственост.

Така в края на 1926 година се разработват и два проекто плана за мрежата и поемните условия за построяването й от предприемач - единия от синдиката и другия - от техническия отдел на общината начело с инженер Толев. Комисията към общината възприема проекта на “Въча” с някои корекции съобразно директивите на Толев: да има задължителна кабелна мрежа за ниско напрежение в улиците “Иван Вазов”, “Княз Александър” и “Търговска” до река Марица; да се обхване и частта на града на левия бряг на река Марица; да се ревизира броя и мощността на осветителните тела на уличното осветление в зависимост от важността на улицата и финансовите възможности на общината; да се изключи пълното монтиране на мрежата за двигателна сила в първоначалното й изграждане по финансови съображения, а впоследствие да се монтира, където има нужда; пак по финансови причини да се изостави предвиденото автоматическо палене и гасене на електрическите лампи.

Приемането на проекто-плана на “Въча” означава, че последната го е предоставила на общината, че е възприела становището общината да строи и стопанисва градската електрическа мрежа. Причините за поведението на “Въча” можем да търсим в две направления:

Така обективните условия налагат координирани действия между синдиката и Пловдивската градска община.

Проекто-планът е изпратен за утвържвдаване в министреството на благоустройството, което намалява волтажа от 15 000 на 6 000 V. С това мрежата става по-скъпа и негодна да приеме енргията направо от Парната централа, а се налага изграждането на междинна подстанция. Пловдивската община, без да обръща внимание на забележките на “Въча”, обявява търг по утвърдените поемни условия и планове за 9 юли 1927 г.³⁸

Предвижда се градската електрическа мрежа да бъде изградена на два етапа: първият да обхване главните проводни линии до всички квартали в срок от седем месеца, а вторият да обхване разклоненията по второстепенните улици и да се изгради съобразно наличната консумация на енергии от гражданите.

Първоначално търгът пропада. Явява се само една фирма - Сименс Шукерт. На страниците на пловдивските вестници видни общественици търсят причината в агитацията против търга от лица в Пловдив и София, заинтересовани градската електрическа мрежа да се строи от “Въча”.

Възниква възможност строежът на подстанцията в Пловдив да изпревари строежа на мрежата. Пловдивските граждани основателно са разтревожени, че ще се снабдят с електрическа енергия много късно, а през това време централата в града ще осветява селата в Родопите.

Най-после на 15 септември 1927 г. търгът се произвежда с участието на фирмите: “Датски Концерн”, “Симент- Шукерт” от Берлин и Виена, “Елин” от Виена, “Бергман” от Берлин. Тримата електроинженери Толев, Павлов и Писонов разглеждат офертите и подготвят данните, по които впоследствие се произнася професорът от Белгия Кунциге Търгът е спечелен от фирмата “Бергман”.

От пролетта на 1928 година електроинженерите на общината и “Бергман” се разделят на 3 групи, като всяка една от тях взема определена част от града. За да се изработват технически правилно, напълно обезопасени от пожар и нещастия електрически

инсталации, общината нарежда това да става от лица - електроинженери или електрокондуктори с право на част на практика. Проблеми в изграждането на мрежата възникват вследствие на земетресението през 1928 година. Предварителното решение на общинския съвет е изисквало събарянето на стотици постройки за резширение на улиците, през които ще мине електрическата мрежа. След природното бедствие гражданството, а и Дирекцията по възстановяване искат да не се събарят оцелелите сгради, а вместо черните дървени стълбове, да се употребят конзоли, прикрепени към самите здания, както това се практикува във всички европийски държави. Фирмата “Бергман” е имала готовност за това, като още в офертите си е предвидила цени за конзоли и части към тях .

Надеждата, че до края на 1928 година градската електрическа мрежа ще бъде привършена и годна за експлоатация не се оправдава поради късното провеждане на търга и противоречията около класацията на участниците в него. Едва през м. август същата година “Бергман” започва изтеглянето на жиците. А строежът на парната централа от 1926 г. продължава и през 1927 г. с бързина, примерна организация и солидност, благодарение на които станалото на 18 април 1928 г. заметресение не причинява никакви повреди. Монтажът и инсталацията окончателно са привършени в края на 1927 г. и на 16 декември с.г. парната централа е пусната в действие, без да окаже дефекти.³⁹ Скоро след това транспортната линия Кричим - Перущица - Брестовица е продължена до Парната централа при Пловдив, като минава през селата Фердинандово (Първенец), Малково и Ахланево.

През 1928 г. в новите 100 км транспортни линии на “Въча” влиза и тази от Пловдив до Държавния конезавод. Построяват се и транспортната линия - клон до гара Пловдив и до Трудовото бюро край града, 14 трансформаторни поста, от които 8 са специално за даване на енергия за индустриални цели и напояване. Започва строежа на транспортната линия Пловдив, Пазарджик, която минава през и покрай селата Царацово, Мързян, Карнофола, Радиново, Костиево, Цалапица, Говедаре, Хаджиево, Саладиново и Мюселиме. Широко се протагандира делото на “Въча” и предприятието добива все по-очертан обществен кооперативен характер.

От 14 юни 1928 г. влиза в сила Закон за насърчение на местната индустрия.⁴⁰

_________________________________________________

Предстои решаването на тези проблеми в годините на остра икономическа криза, настъпила от 1929 г.

Раздел 3

Електроснабдяването на Пловдив в периода 1929 - 1944 - проблеми, резултати, значение

С Протокол N 7 от 1 януари 1929 г.⁴¹ Пловдивската община основава Общинско стопанско предприятие за електроснабдяването на Пловдив и гражданите с енергия, купувана от “Въча”. Същото предприятие експлоатира и градски превоз. За това е наречено Пловдивско общинско стопанско предприятие за електроснабдяване и превоз (ПОСПЕП). Ръководството му се установява в зданието на благотворително двужество “Майчина грижа” на ъгъла на улиците “Княз Фердинанд” и “Петко Каравелов”.

Дейността на предприятието се урежда от специален правилник, утвърден от Министерството на вътрешниште работи под N 1112 от 24 януари 1929 г.⁴² То е самостоятелно, автономно, със свой бюджет и управление. Общинският съвет само одобрява таксите и бюджета, като контролира изпълнението им. Всичко останало е сложено на самостоятелни начала, със самостоятелно счетовоство и специално подготвен персонал. В стопанския съвет на предприятието влизат: административният директор Милош Хр. Данов, делегатът от общинския съвет Нейко П. Нейков, електроинженера Иван Попов.

Към 21 май 1929 г.⁴³ градската електрическа мрежа е приета окончателно от общинска техническа комисия и е дадена на ПОСПЕП безвъзмездно като капитал. Общинското ръководство начело с кмета Еню Манолов остава да се справи със задължението към фирмата “Бергман”, а ПОСПЕП да дава на общината всичките си печалби, които придобива.

На 31 януари 1929 г. е подписан договор между предприятието и Водния синдикат, въз основа на който в срок от 5 години, т.е. от 1 юли 1929 г. до 30 юни 1934 г. ПОСПЕП ще откупи от “Въча” 19 млн кв/ч електроенергия.⁴⁴ Предприятието се

задължава да не допусне пускането на енергия от други централи,

_________________________________________________

⁴¹ ДА, Пловдив, ф. 857 к, оп. 1, а.е. 1, л. 1

⁴² ДА, Пловдив, ф. 857 к, оп. 1, а.е. 1, л. 1

⁴³ В/к “Борба”, Пловдив, бр. 2416, 21 май, 1929, с. 1

⁴⁴ ДА, Пловдив, ф. 857 к, оп. 1, а.е. 1, л. 1

както и съществуването на частни подземни и надземни инсталации по и през улиците на града.. Допуска се само временното съществуване на частната мрежа по главната улица, докато се монтират кабелните къщни съединения.

В консумацията на 19-те млн кв/ч електроенергия се включват индустриални предприятия и други заведения като: гара Пловдив, железарската фабрика и лаярница на Амбарев и Цанков, болтовата фабрика на братя Цанови, дружеството “Спирт”, Мелницата на Ляпчев, мелницата на Т. Николов, фабриката на Калпакчиев и трудовите казарми.

Застроената и предназначена за застрояване площ на града се обозначава на един план, подписан от двете страни. “Въча” има право да строи разпределителни мрежи и да продава електрическа енергия извън тази площ, минавайки транзитно през нея, като се грижи за безопасността на местата. Със съгласието на Пловдивския общински съвет тя може да строи вътре в неелектрифицираната част на града леки мрежи - временни и да дава в тази част енергия на свои членове и нечленове по цени и условия, по които ПОСПЕП продава в електрифицираната част. Общинското електроснабдително предприятие има право през договорния период да откупи от Водния синдикат тези мрежи.

“Въча” и след сключване на договора може да записва от града членове-кооператори срещу дялов капитал, а ПОСПЕП - да продава енергия както и членове, така и на нечленове, но с 1 лв. по-скъпо за кв/ч.⁴⁵

Първите 4 трансформатора са пуснати на 28 януари 1929 година, а към края на м. март - почти всичките.

С електрифицирането на Пловдив започва бърз подем в индустрията, търговията, обслужването, занаятчийството. Индустриалните заведения използуват двигателна сила за изработка и преработка на стопански блага. Електроенергията се ползува в хотели, гостилници, кръчми, кафенета, всякакъв род магазини, аптеки, банки, адвокатски и други помещения, клубове с бюфети, фурни, бръснарници, бани, в смесени помещения - със занаятчийски или индустриален характер (в тях същевременно се упражнява търговия или посредничество, като понякога осветлението на витрините им служи за реклама). Обслужват се жилища, църкви, училища, библиотеки, болници, санаториуми,

_________________________________________________

Градът е разпределен на три електрификационни зони.⁴⁶ Първата обхваща най-гъсто населената му част, включително и търговската и като най-рентабилна се електрифицира най-рано.

Разширението на мрежата от ПОСПЕП изисква кредит и средства за материални разходи, каквито по бюдьжета на предприятието и общината липсват. Затова стопанският комитет на ПОСПЕП решава да не пречи на удължението на мрежата за сметка на заинтересованите граждани. Такъв е случаят с братя Матеви, притежатели на колбасна фабрика.⁴⁷

До месец юни 1929 г. преобладава консумацията на уличното осветление. Електрификацията на жилищата става с бавни темпове, поради липсата на средства у стопаните. Те насочват голяма част от разходите си към възстановяване на къщите след земетресението. До тогава са електрифицирани около 1670 сгради с 3200 електромера. Голяма част от тези инсталации съществува преди градската мрежа.⁴⁸ Трансформира се осветлението на площад “Княз Борис” (Джумаята). Движението там е най-голямо и вместо околните лампи, бива построен в средата върху пиеделстал стълб с три големи лампи по триста свещи.

Неестественият разход за улично осветление и несъответствуващият му кредит в общинския бюджет, налагат ПОСПЕП да ограничи уличното осветление с въвеждане на режим.

Тарифирането на електроеенергията става в зависимост от целите, за които тя се използува. Най-висока е цената за търговско осветление.

До средата на 1929 г. всички налични суми на ПОСПЕП са съхранявани и олихвявани в Пловдивската популярна банка, а по-късно започват да се внасят суми и в Кооперативната кредитна банка “Задруга”.

През лятото на 1929 г. ПОСПЕП се споразумава с “Въча” да закупува от нея енергия за съдийския квартал “Лаута” от готовия трансфроматор при Трудовите казарми.

Слабата консумация на електрическа енергия през лятото,

_________________________________________________

Слабата консумация на електрическа енергия през лятото, значително се увеличава с настъпването на есента. Вече има 2330 инсталации с 4480 електромери.⁴⁹

В края на 1929 г. електрификацията на града не е завършена поне в главната си част. Всичките му входове без гарата са в мрак. Една значителна част от консумативното население е вън от мрежата. Много от крупните индустриални предприятия не са електрифицирани поради високата цена на енергията за двигателна сила. Гражданите нямат средства за къщните инсталации. В тази връзка ПОСПЕП преговаря успешно с “Въча” да пусне електрическа енергия за двигателна сила на по-ниска цена, а за гражданите небавя със заем нужните суми и ги кредитира. Същевременно то решава да строи мрежа само в места, гдето са предварително електрифицирани 30% от сградите.⁵⁰

Със задълбочаването на финансовата и стопанска криза се намаляват консумативните способности на учрежденията и гражданите. Кино “Екселзиор” се отказва от ползуването на електрическата енергия.. Фирмите Амбарев & Цанков, братя Цанови, които са едни от най-крупните консуматори “проявяват намерение да си доставят дизелмоторна електропроизводителна централа и търсят начини да напуснат “Въча”, което би се отразило и на други клиенти.”⁵¹ В изработената през 1929 г. “Тарифа за таксите на Дирекцията за осветлението (така за по-кратъко се нарича ПОСПЕП - б. моя) и за продажната цена на електрическия ток”, общинският съвет при утвърждаването й “заличава следния текст: Освобождават се от такса: държавните, окръжните и общинските учреждения и заведенията на организациите - религиозни, благотворителни, културно-просветни и спортни.”⁵² Видно е, че всякакви облекчения се премахват. Констатира се съществуването на индустриални предприятия, прикачени към градската електрическа мрежа, но работещи изключително със собствени дизелови двигатели, като електрическтвото им служи за резерва, в случай на повреда на собствения двигател. Муден е прирастът на новите електрически инсталации по домовете. Наложена е строга икономия при електроползуването. Продажните цени на енергията обаче не са увеличени, защото частните

инсталации са още в период на строеж, а консумацията на новопостроените вече инсталации покрива намалението на енергията от принудителната икономия. Въпреки това в условията на кризата въпросът за събирането на таксите постепенно става най-голямата грижа на Дирекцията за осветлението.

При електрификацията се срещат нарушения с частен характер - частни свръзки с градската разпределителна мрежа, обръщане на електромерите в обратен ход с цел кражба на ток и др.

В критичния първоначален период на своята дейност (1929 - 1933 г.) ПОСПЕП успява да устои на разходите и не допуска кризисно положения. Още през 1929 г. то реализира чиста печалба от 1 434 387 лв.⁵³ Част от тях (70%) отиват в приход на общинския бюджет, 15% за фонд разширение и подобрение на мрежата, 10% за фонд евентуални загуби и 5% за фонд собствени сгради и работилници. Строгостта в режима на плащанията дава добри резултати и действува възпитателно, като приучва гражданите на ред.

През 1930 г. “Въча” строи нови линии и трансформаторни постове, а ПОСПЕП построява и инсталира електропроводна мрежа от трансформатора на синдиката при артилерийските казарми до Общинското полско замеделско стопанство за сметка на общината. Продължава разширението на мрежата в крайните квартали - “Борислав”, “Малък Париж”, “Лаута” и около френския колеж.⁵⁴ Общата й дължина достига 83 км.⁵⁵ Но поради кризата общината отказва да отпусне на предприятието суми за заменяне на изгорели крушки, повредени глобуси, фасунги, арматури, намалява сумата на щатния персонал за заплати, за добавки. Заличават се средствата за фонд недоконсумирана енергия и за фонд заслужени награди за чиновниците и служащите, намаляват се средствата за обществени осигуровки.

В общи линии това означава ПОСПЕП да се ползува само от припечеленото.

В същата 1930 г. Стопанският комитет разрешава на “Въча” да електроснабди дъскорезната работилница на Тихол Стойчев. Тогава строежът на Голямата водна централа в Кричим вече е завършен.

Независимо, че разширението на мрежата през 1931 г. е по-малко в сравнение с 1930 г., все пак са направени 830 инсталации,

_________________________________________________

⁵³ ДА, Пловдив, ф. 857 к, оп. 1, а.е. 1, л. 170

⁵⁴ В/к “Борба”, Пловдив, бр. 2788, 21 авг. 1930, с. 1

⁵⁵ В/к “Борба”, Пловдив, бр. 2867, 23 ноемвр. 1930, с. 1

от които 768 къщни и дюкянски и 62 моторни.⁵⁶ Стойността на мрежата с нейното подобрение до 1932 г. възлиза на 31 765 478 лв.⁵⁷ Построени са нови трансформаторни постове в квартал “Малък Париж”, Каршияка - на моста, Каршияка - Рибница, Орта-мезар, кв. “Лаута”, при училище “Максим”, Военен клуб и училище “Маразли”, Циганска баня, Чифте баня, Пожарната команда, до Марково тепе, на площад Съединение, площад “Княз Борис”, на улица “Капитан Райчо”, Електрическа енергия, включена в 19-те млн кв/ч, получават направо от “Въча”: гара Пловдив, железолеярна фабрика Амбарев & Цанков, болтова фабрика братя Цанови, Акционерно дружество “Спирт”, мелниците на Атанас Ляпчев и Трендафил Николов, керамичната фабрика Калпакчиев, трудовите казарми, II пионерна дружина и много други.

Налага се Българската земеделска банка да води преговори с доставчиците на подстанциите в Пловдив и Пазарджик и на далекопроводите 60 000 волта от Кричим до същите градове за компенсацията на доставките с кооперативни тютюни. Тъй като се забавя пускането им в действие “Въча” поддържа парната централа и след като почва експлоатацията на Голямата водна централа, за да се задоволят част от нуждите на консуматорите - главно от града Пловдив. Това води до загуби от разходи на въглища и персонал за Синдиката.

Строежът на главните обекти на Електрическата централа “Въча” е привършен през 1934 г. Към края на годината управлението й се премства от село Кричим в гр. Пловдив. Поради изтичане на договорния срок с ПОСПЕП се сключва едно временно споразумение за даване на електроенергия на града.⁵⁸ защото е невъзможно сключването на нов договор при възниквалите спорове. “Въча” иска от Пловдивската община обезщетение от 13 млн лв. за недоконсумираното договорно количество енергия.⁵⁹ Предварителната уговорка е ПОСПЕП да заплати обезщетение за недостига по 2,47 лв за кв/ч плюс 12% върху сумата за времето през втората половина на договорния срок. Недостигът е от 4 476 000 кв/ч.

От изложението по-горе става ясно, че този недостиг не е израз на зла воля, нито на грешки в предприятието, а на общата стопанска криза, при която стопанският живот на града замира,

_________________________________________________

консумативната способност на пловдивското гражданство намалява, а консумацията на електрическата енергия в града не нараства с нужните темпове. Същото се отнася и за другите населени места. То дава отражение върху прираста на дяловия капитал във Въча.(Виж Диаграма в приложението N 5). По тези причини ПОСПЕП иска удължаване на договорния срок, което искане не е удовлетворено през 1934 г. Остава градът да се снабдява с електричество по временното споразумение.

В началото на 1934 година е завършен строежът на далекопровода от ВЕЦ - Кричим до Подстанцията при Парната централа в Пловдив, с което става възможно целият товар на мрежата да се поеме само от ВЕЦ, а Парната централа да спре и да остане за резерва.

От 9 юли 1934 г. председател на “Въча” става министърът на Народното стопанство К. Бояджиев. Режимът на 19-томайци променя Закона за водните синдикати и Устава на “Въча”, като фактически я прави държавно предприятие⁶⁰ още едно доказателство за активната намеса на държавата в ръководството на икономиката.

През втората половина на 30-те години тарифната политика на Водния синдикат спомага твърде много за привличане на нови индустриални предприятия към използуване на електрическа енергия. С увеличаване на консумацията, цената й намалява.⁶¹

През 1936 г. приключват преговорите между “Въча” и ПОСПЕП. Изработен е нов проекто-договор за срок от 5 години, считано от 1 януари 1937 г., но проблемът за заплащане на недоконсумираната енергия остава открит.

През същата година “Въча” електроснабдява шест индустриални заведения в Пловдив: оризарната фабрика, електрохимичната фабрика “Сода каустик”, Табашката работилница на Хр. Караджов, вакуумната инсталация “Юнион експорт”, работилницата на Н. Станчев, помпата за напояване на Н. Григоров.⁶²

С учредяването на Главната дирекция за строежтие към МОСПЕ през м. май 1938 г., в състава на която се включва и Отделението за водите при Министерството на земеделието и държавните имоти, водният синдикат преминава под ведомството

_________________________________________________

⁶⁰ ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 112, л. 28

⁶¹ ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 111, л. 10

⁶² ДА, Пловдив, ф. 857 к, оп. 1, а.е. 4, л. 80

на МОСПЕ. С това председател на Управителния съвет на синдиката по право става неговия министър. През същата година вследствие на маловодието се налага да работи и Парната централа при Пловдив.

Към края на 30-те години пласметът на електрическата енергия чувствително се повишава, нараства размерът на дяловия капитал във “Въча” (Виж Приложение № 5). Само в Пловдив през 1939 г. са поставени окол 300 броя нови електрически стълбове, електрифицират се нови квартали.⁶³ Причините трябва да търсим в икономическия подем вледствие активната намеса на държавата в ръководството на икономиката и в изживяването на икономическата криза.

С 11-то министерско постановление от 10 ноември 1938 г., протокол № 151, обнародвано в брой 257 на Държавен вестник от 18 ноември 1938 г.⁶⁴ на Водния синдикат “Въча” е отдадена Пловдивската електрификационна област. Границите й се определят както следва: на север - билото на Стара планина; на изток - селата Голямо село, Розовец, Брезово, Белозем, Патриарх Евтимиево, Малко Тополово и Върбина, като селата и землищата им се включват в електрификационната област; на юг - границата с Гърция; на запад - от селото Корал на гръцката граница и през върховете Еленин, Ай-Гидик, Мусала, Белмекен, селата Долна баня, Стамболово, заедно със землищата им и източно от град Ихтиман и от село Байлово, изключая землищата им в северна посока по билото на Стара планина между селата Чурен и Горно Камарци. (Виж Приложение № 6)

На 1 януари 1939 г.⁶⁵ се сключва нов договор между “Въча” и ПОСПЕП за срок от 10 години, с което приключва периодът на бездоговорни отношения.

Фирмата “Симент” доставя два нови трансформатора за новата подстанция Филипово северно от гр. Пловдив. През 40-те години тази подстанция доказва голямото си стопанско значение чрез обслужване на индустриалния квартал в северната покрайнина на града. Чрез нея при нужда се получава електроенергия от Карловската общинска централа до 800 киловата и от термичната централа при мина “Марица” около 900 киловата.

В края на 30-те години е разширена разпределителната мрежа

_________________________________________________

около Пловдив, прави се охладителна кула при Парната централа.

“Въча” строи далекопроводи за общинския разсадник, за фабриката на Бъчваров. Увеличава се пласмента на електрическа енергия за двигателна сила, цените на която са по-ниски от тези за осветление. Главният източник на печалбата на ПОСПЕП е разликата между покупната и продажната цена на електрическата енергия. Други приходи то получава от такси, лихви, вложени материали в частни инсталации.

Бушуващата война и свързаното с нея политическо и стопанско разстройство на целия свят се отразява зле и на ПОСПЕП. На пазара липсват повечето от необходимите материали. Тези пък, които ги има, поскъпват значително, защото по-голяма част от тях са от чуждестранен произход. От друга страна по законодателен път се въвеждат редица увеличения на данъците и налозите, като се създават и нови такива. Властите забраняват свободното използуване на наличните медни проводници и трансформатори. Това се отразява отрицателно на електрификацията.

От 1 яонуари 1941 г. със закон⁶⁶ Водният синдикат “Въча” предава всичките си активи и пасиви на новото Държавно областно електроснабдително предприятие (ДОЕСП) “Въча”. Към него преминава и ПОСПЕП.

За редица благотворителни дружества, съюзи и организации е въведено безплатно ползуване на определено количество електрическа енергия за осветление. Такива са: женското благотворително и просветно дружество “Подкрепа”, дружество “Червен кръст”, женско дружество “Майчина грижа”, Съюза за закрила на децата в България - клон Пловдив, дружество “Инвалид” и др. В следствие повикването на обучение във войската на мнозина служители при предприятието, ходът на работата значително е забавен. Влошава се финансовото му състояние. То не може да участвува в 2-млд-ния заем за нуждите на народната отбрана.⁶⁷

През 1941 г. подстанцията Филипово е включена само като разпределителна, а не като регулираща напрежението. Доставчикът “Сименс” е държал регулиращите трансформатори да се поставят от специалист на самата фабрика, а такъв поради международното положение не пристига до края на годината. Консумацията на електрическа енергия от гр. Пловдив въпреки военното време се увеличава. През 1941 г. тя се равнява на 19,40 % от областния пласмент, а през 1942 г. - на 21,73 % от същия.⁶⁸ В

_________________________________________________

Забелязва се необичайно голям строеж на нови индустриални предприятия, предизвикан от инфлационните процеси и желанието на богатите хора да вложат парите си на по-сигурно място. С това необходимостта от нови количества енергия надхвърлят възможностите на централите.

Налага се заведенията в Пловдив да бъдат разпределени в 5 групи, като се въведе режим в електроползуването. Обектите, свързани с нуждите на войната, се ограничават само в изключителни случаи. Такива са: воден синдикат “Тракийска низина”, Главно интендантство, летище - Пловдив, инженерен полк, ж.п. Тракия и депо, Пловдивска община.⁶⁹ С голямото засушаване през 1942 г. ограниченията нарастват. Потребителите на енергия за двигателна сила са предимно с военен характер, което води до забавяне и преустановяване изпълнението на нарядите. Такова е състоянието и през 1943 военна година. С разпределянето на енергията и налагането на ограниченията се занимава специална комисия към МОСПБ. Трудно се урежда редовноата доставка на въглища, за Парната централа от мина “Марица”. Голяма част от миньорите са ангажирани във военно обучение. Налага се използуване на въглища от частните мини “Вяра”, “Динамика”, “Надежда”, “Меричлери” от Маришкия каменовъглен басейн. ДОЕСП е изправено пред финансова катастрофа, принуждавайки се да купува две трети от необходимите за централата въглища от тези мини, по цена 520 - 700 лв. за тон, вместо по 310 лв., колкото ги купува от мина “Марица”.⁷⁰ Така цената, по която се продава енергията, не може да покрие дори разходите за въглища.

През есента на 1943 г. максимално се ограничава уличното осветление в град Пловдив, забранява се осветлението на витрините, прекратява се работата в индустриалните заведения през определено време. Не са редки случаите на спиране на тока през цялата нощ. Положението се влошава още повече от 4 ноември 1943

г., когато Парната централа на синдиката “Въча” спира да работи, а Водната - дава едно незначително производство.⁷¹ С това се засягат

_________________________________________________

Въпреки тежките военни условия, усилията за разширяване електрификацията на Пловдив и неговата област продължават. ДОЕСП води преписка с МОСПБ за строеж на далекопровод Пловдив - Марино.⁷³ През месец декември 1943 година се доставят 6 броя трансфроматори за градската електрическа мрежа в Пловдив от българското акционерно дружество “Аед” - София⁷⁴, обсъжда се въпросът за построяване на язовир в местността “Таш-Боаз” за нуждите на синдиката⁷⁵, с което да се снабдява с достатъчно енергия не само Пловдив, но и съседната Старозагорска електрификационна мрежа. По това време Пловдивската стопанска камара отправя молба до правителството до завържването на “Таи-боаз” да подпомогне “Въча” в приключване на работите по

_________________________________________________

⁷² ДА, Пловдив, ф. 395 к, оп. 1, а.е. 49, л. 59

⁷³ ДА, Пловдив, ф. 392 к, оп. 1, а.е. 387

⁷⁴ ДА, Пловдив, ф. 857 к, оп. 1, а.е. 7, л. 36

⁷⁵ ДА, Пловдив, ф. 395 к, оп. 1, а.е. 4, л. 1

изравнителния басейн, с който да се подобри електропроизводството с 15-20%.⁷⁶

През пролетта на 1944 г. започват бомбандировките на англо-американските сили. Министерският съвет взема решение за евакуация на учрежденията в по-големите градове на страната, между които са и тези в град Пловдив. За службите на Водния синдикат с изключение на Пловдивското районно бюро и парната централа е определено с. Куртово Конаре.⁷⁷

Според спомените на Петър Чакалов, голямо нещастие сполетява Кючук Париж “може би заради електрическата централа “Въча” близостта на Централната ж.п. гара, силозите в началото на Кукленското шосе”.⁷⁸

Днес в непосредствена близост до жилищния комплекс “Въча” на квартал “Кючук Париж” се намират развалини от някогашната централа, които напомнят за нейното съществуване, за хората, които са я създали, за стремежа им чрез електрическата светлина и електрическата енергия да внесат прогресивни изменения в икономическия, културен и социален живот на пловдивските граждани.

_________________________________________________

Г Л А В А В Т О Р А