Литература „Рисунки за мама" съставяне на кратък разказ по картина. „Денят на мама"



Дата10.04.2018
Размер38.63 Kb.
М.МАРТ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

  1. „Рисунки за мама” – съставяне на кратък разказ по картина.

  2. „Денят на мама” – Г.Струмски – активно слушане и възприемане на стихотворение.

  3. „Парадът на животните” – правилно произнасяне на звукове.

  4. „Надбягване” – съставяне на прости разширени изречения.

  5. „Гръмотевичната буря и вълшебните пера” – съставяне на кратък разказ по картина.

  6. „Кога, какво правя” – образуване на практическа основа за сегашно, минало свършено и просто бъдеще време.

  7. „Откри ли, що е то?” – възприемане на гатанки.

  8. „Открий думата” – запознаване с думата като речева единица.

  9. „Заенце Баенце” – Тр.Симеонов – слушане и възприемане на приказка.

  10. „С Карина на разходка” – съставяне на разказ по серия от нагледни опори.



МАТЕМАТИКА

  1. Числата до пет – формиране на елементарни количествени представи.

  2. Моделиране с геометрични фигури – формиране на елементарни представи за геометрични фигури.

  3. Групиране – групиране на предмети по даден признак.

  4. Прилики, разлики. Ляво, дясно. – формиране на умения за откриване на прилики и разлики.

  5. Редици - подреждане.



ДЕНЯТ НА МАМА

Георги Струмски
Буди се с усмивка

мартенска зора.

Добро утро,

моя майчице добра.

Свих ти росна китка

в пролетния ден,

мила моя мамо –

слънчице над мен.



ЗАЕНЦЕ БАЕНЦЕ

Трайко Симеонов
Срещнали се веднъж Кума Лиса със Заенцето Баенцето и се сдругарили.

    • Хайде, Заенце Баенце, да си направим съседски къщички и да заживеем по братски – казала Кума Лиса.

Почнали работа. Заенцето Баенцето се трудило ден и нощ. Събирало съчки и кори, трева и шума и си направило хубава къщичка. А Кума Лиса надве-натре си направила къщичка от лед.

Настъпила пролетта. Грейнало златно слънчице. Потекли вадички. Стопила се и ледената къщичка на Кума Лиса. А Заенцето Баенцето си стояло в хубавата къщичка на топличко и мекичко. Измръзнала Кума Лиса.

-Чук-чук-чук, отвори ми Заенце, дай ми да си стопля поне едното краченце, а после и другото.

Заенцето Баенцето било много добродушно и позволило на Кума Лиса да си стопли краката.



    • Ех, Заенце, ти си добро, пусни ме да си стопля и главата. Заенцето позволило и това.

    • Заенце Баенце, да вляза ли при тебе?

    • Влез, влез, Лисанке! Нали сме си наши! Добре дошла!

Влязла Кума Лиса и се настанила на топличко, на мекичко, лежи и не мисли да си върви.

А Заенцето се сърди и мърмори.

- Чувай, Заенце – казала Кума Лиса,- тая къщичка е моя. Хайде вън, ако не – ще те изям.

Заплакало Заенцето и излязло. Върви по пътя, а сълзите му текат ли, текат. Ето насреща му Шаро.



    • Ей, Късоопашатко, защо плачеш? – запитало кучето.

    • Как да не плача! Имах си, Шаро, къщичка, хубавичка, топличка. Помоли ме Кума Лиса да я пусна на топличко. Пуснах я, а тя ми взе къщичката… и ме изпъди!

    • Не плачи, Заенце! Аз ще я изгоня! Отишли при къщичката.

    • Джаф-джаф! Джаф-баф! Хайде, Лисо, вън!

А Лисана отговаря:

- Я мълчете, не ревете,

като стана, кого хвана –

разберете, - на парчета

ще го сторя, вам говоря!

Уплашило се Заенцето. Уплашил се Шаро. Подвил си опашката и избягал. Тръгнало Заенцето Баенцето и пак плаче. Срещнала го Баба Меца.



    • Защо плачеш, Късоопашатко?

    • Как да не плача, Бабо Мецо, как да не тъжа! Имах си, къщичка, хубавичка, топличка. Помоли ме Кума Лиса да я пусна на топличко. Пуснах я, а тя ми взе къщичката… и ме изпъди!

    • Не плачи, Заенце. Аз ще я изгоня! Отишли при къщичката.

    • У-у-у! – заревала Баба Меца. – Хайде, Лисо, вън!

А Лисана отговаря:

- Я мълчете, не ревете,

като стана, кого хвана –

разберете, - на парчета

ще го сторя, вам говоря!

Като чула това Меца, уплашила се и беж да я няма… Скрила се в гората.

Тръгнало Заенцето Баенцето и пак заплакало. Ето че насреща му се задава Петльо герест-златоперест.


    • Защо плачеш, Заенце?

    • Как да не плача, Петльо, как да не тъжа! Така и така – разправило Заенцето всичко от игла до конец.

    • Ах, разбойницата! Не плачи, Заенце! Ей сега ще я прогоня.

    • Тя е лоша, Петльо. Не ще я изгониш от моята къща. Не ще я изгониш. Шаро я пъди, не я изпъди! Меца я пъди, не я изпъди!

    • Аз ще я изгоня! Петльо да не ми е името, ако не я изгоня. Отишли при къщичката. Викнал Петльо, колкото му глас държи:

    • Ку-ку-ри-гу!

Сега Лиса ще се слиса,

нося коса, за да кося,

хайде, Лисо, вън!

Щом чула Лиса тия страшни думи, изтръпнала от страх – изгубила ума и дума.



    • Почакайте, почакайте, стягам се – отговорила тихо тя.

А Петльо вика ли, вика, та си дере гласа:

    • Ку-ку-ри-гу!

Сега Лиса ще се слиса,

нося коса, за да кося,

хайде, Лисо, вън!

Още Петльо не довършил, ето че Лиса Се обажда:



    • Обличам си кожухчето. Ей сегичка… Ей… - още не доизрекла, побягнала към гората. Отишла, та се не видяла!

Засмял се Петльо от сърце и казал:

    • Видя ли, Заенце, не ти ли казах, че съм юнак над юнаците.

Зарадвало се Заенцето Баенцето. Засмяло се, та от радост му се цепнала горната устна. От тогава Петльо герест-златоперест със Заенцето Баенцето си заживели братски.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница