Литература славянска филология съдържание на учебната програма



Дата19.05.2017
Размер201.93 Kb.
ИСТОРИЯ НА чешкаТА литература
СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ

  1. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА




1.1.   ЛЕКЦИИ

І семестър          

                ТЕМА 1.


ЧЕШКО СРЕДНОВЕКОВИЕ. Великоморавската мисия на Кирил и Методий и ней­ният отзвук в чешката литература. Културно-историческа характеристика на ран­но­то Средновековие. Най-стари чешки литературни паметници. Полилингвизмът като проб­лем на културната идентичност. Характеристика на средновековното литера­тур­но съзнание.

ТЕМА 2.


Духовна песен (Hospodine, pomiluj ny, Svatý Václave). Старобългарски сле­ди в първите чешки текстове. Генезис на жанра. История на създаването на първите чешки стихотворни молитви.

ТЕМА 3.


ЖИТИЙНА ЛИТЕРАТУРА. Личността на св. Вацлав и нейната литературна аполо­гия. Старочешки и латински образци. Св. Людмила – първият женски агеографски образ. Житията за св. Войтех.

ТЕМА 4.


КОЗМОВА ХРОНИКА. Характеристика на ранния средновековния историзъм. Визан­тийският и латинският историографски модел. Първи прояви на историческо съзна­ние в Чехия. Конфронтационна характеристика на библейската и истори­ографска нарация.

ТЕМА 5.


ПРОЦЕСЪТ НА ЛАИЦИЗАЦИЯ. Културно-исторически предпоставки за на­вли­зане на светски елементи в литературата. Рефлекси на лаицизацията в тематично и жан­рово отношение. Значението на Карел ІV за активизиране на този процес. Университетът и формирането на нов тип писателска личност.

ТЕМА 6.


Средновековна лирика. Лиризмът като отражение на настъпилите промени в културното съзнание. Граници на интимността. Функция на природните образни елементи. Майска песен. Куртоазна лирика. Собствена фолклорна традиция и европейски литературен модел.

ТЕМА 7.


Средновековна епика Рефлекси на лаицизацията в съществуващите жанрове. Kronika tak rečeného Dalimila – нов етап в развитието на истори­огра­фи­я­та. Legenda o Svatém Prokopu като израз на чешкия патриотизъм. Проблемът за миг­ра­­ционните сюжети и раждането на рицарския епос (Alexandreis).

ТЕМА 8.


СРЕДНОВЕКОВНА ПРОЗА. Апокрифи - предпоставки за появата и популяриза­ци­я­та на жанра. Тематична и жанрова характеристика на чешките апокрифи. Проб­ле­мът за авторството. Разказите Gesta romanorum и ролята на екзамплите в изграж­да­не на повествованието.
ТЕМА 9.

Средновековна сатира. Предпоставки за раждане на критическа дистанция спря­мо действителността. Аспекти на сатирическото изобличение. Конститутивни прин­ципи на новия персонажен тип. Функция на диалога. Пародията като интертекстуалност.

ТЕМА 10.


Средновековна светска драма. Диалогични и сценични компоненти на римокатолическата литургична структура. Схоластика и театралност. Лаициза­ци­я­та като предпоставка за появата на комедийния жанр. Mastičkář като пародия на великденски сюжет. Старозаветни и новозаветни реминисценции в комедията. Нива на пародийното.

ТЕМА 11.


ЧЕШКА РЕФОРМАЦИЯ. Политически и социални условия за зараждане на Рефор­ма­цията. Предходниците на Хус. Основни идеологически акценти във възгледите на Матей от Янов, Ян Милич и Томаш Щитни. Структурни особености на трактата като доминиращ жанр.

ТЕМА 12.


ЯН ХУС (1371-1415) – идеолог на Чешката реформация. Пражки период (трактати про­тив католическата църква, правописна реформа). Изгнаннически период и събо­рът в Констанца. Значение на неговото учение в национален и европейски план.

ТЕМА 13.


Литературни рефлекси на хусистката революция. Двете крила на хусисткото движение. Основни жанрови: революционна песен и диалогичен дис­пут. Алегоричната персонификация като характерологична особеност на художествения изказ.

ТЕМА 14.


ТЪМНАТА ЕПОХА. Културната ситуация в Чехия след погрома на революцията. Идеологията на Петър Хелчицки в светлината на хусиството. Sieť viery – особености на поетиката. Библейското притчово начало и неговите функции. Братската община - идеология и културна стратегия. Развитие на хуманитар­н­и­те науки и образованието. Характеристика на литературната продукция на Брат­ска­та община. Ян Блахослав – организационна дейност, филологически интереси. Даниел Адам от Велеславин и новото историческо съзнание.

ТЕМА 15.


РЕНЕСАНСОВ ХУМАНИЗЪМ. Ренесансовият култ към знанието и философията. Латин­ски хуманизъм (Бохуслав Хасищейнски). Поезията на Хинек Подебрад като из­раз на хедо­низ­ма. Особености на ренесансовата любовна лирика. Народен хума­ни­зъм (Викторин Корнел). Проза и драма (Микулаш Конач). Квазилитературни жанрове.
ІІ семестър          

ТЕМА 16.

Ян Амос Коменски (1592-1670). “Велика дидактика” и модерните принципи на обучението. Педагогически, филологически и други научни трудове на Комен­ски (пансофия, енциклопедизъм). Криза на ренесансовото съзнание. Labyrint svĕta a ráj srdce – структура на романа и персонажната система. Алегорията като ан­ти­утопия. Символика на лабиринта.
ТЕМА 17.

ЧЕШКИ БАРОК. Контрареформацията и нейните рефлекси върху културната ситу­а­ция. Характеристика на бароковото художествено съзнание и неговите проявления в архитектурата, изобразителното изкуство, литературата и сценичните изкуства. Особености на образната система.


ТЕМА 18.

БАРОКОВА ПОЕЗИЯ. Религиозна поезия (Адам Михна, Бедржих Бридел). Любов­на поезия (Вацлав Ян Роса). Феликс Кадлински и неговото значение за развитието на поетическия език. Протестантска поезия (Я. А. Коменски и др.). Образотвор­чески принципи и реторични фигури.


ТЕМА 19.

БАРОКОВА ДРАМА. Типология на драматургичните жанрове. Характеристика на сце­нич­ната интерпретация (монументалност, многоперсонажност, структура на сце­нич­ното пространство). Komedie o turecky vojně и диалогът между митология и акту­ална история. Карел Колчава и развитието на школския театър. Вацлав Фран­ти­шек Коцманек и процесът на онародняване на драмата. Градската среда като сцена (моритат, фрашка, интермецо).


ТЕМА 20.


БАРОКОВА ИСТОРИОГРАФИЯ. Съпоставителна характеристика между ренесан­со­вото и бароково историческо съзнание. Проблемът за националната идентичност (Бохуслав Балбин). Първи прояви на просвещенска идеология.
ТЕМА 21.

ВЪЗРАЖДАНЕ. Конфронтационна характеристика на ренесансовото и възрож­ден­ско­то културно съзнание. Периодизация. Културно-политическата ситуация в Че­хия и реформите на Йозеф ІІ. Книгопечатане, журналистика, значение на театъра. Раз­ви­тие на филологията (Йозеф Добровски) като рефлекс на просвещенския ен­цик­ло­педизъм и на проблема за славянския етногенезис.


ТЕМА 22.

ПРОСВЕЩЕНИЕ И КЛАСИЦИЗЪМ. Проблемът за синкретизма и паралелното раз­витие на просвещенска и класицистична естетика. Начало на новочешката пое­зия. Литературните алманаси като идентификационен знак на новото поколение. Литературната школа на Антонин Пухмайер – тематични и жанрови акценти.


ТЕМА 23.

ПОКОЛЕНИЕТО НА ЙОЗЕФ ЮНГМАН. Новата концепция за езика и литературата в полемика с поколението на Добровски. Филологически трудове и процесът на обособяването на самостоятелни научни дисциплини. Типът поет-учен (Юнгман, Шафарик, Палацки).


ТЕМА 24.

Идеята за славянска общност. Културно-политически предпоставки на Възраждането за многообразните проявления на славизма (руски и полски панславизъм, хърватски илиризъм, австрославизъм). Славянофилската идеология на Ян Колар (1793-1852). Slávy dcera като връх на чешкия класицизъм. Митологични реминисценции в образната система. Влияние на Данте.
ТЕМА 25.

Фолклор, фолклоризъм, фолклоризация. Култът на Възраждането към тра­ди­ционната култура. Краловедворският и Зеленехорският ръкописи и проб­ле­мът за мистификацията. Отгласовата поетика на Франтишек Ладислав Челаковски (1799-1852). Естетическа съизмеримост между романтизма и фолклора. Баладата като фолклорен и литературен жанр.



ТЕМА 26.

ЙОЗЕФ КАЙЕТАН ТИЛ (1808-1856). Театърът през Възраждането – между немския литературен и собствения фолклорен модел. Драматургията и прозата на Тил – приказна, историческа и съвременна тематика. Темата за хусиството като критерий за народно самосъзнание. Poslední Čech и литературните полемики около разказа като начало на същинската литературна критика.


ТЕМА 27.

КАРЕЛ ХИНЕК МАХА (1810-1836). Философска поезия (екзистенциални проб­ле­ми, типология на лирическия герой). Прозата на Маха като наративен еквивалент на поезията му. Принципи на повествование (субективизация, лиризация). Máj – функ­ция на пейзажа, философски проблеми. Жанрова структура на поемата (баладично начало, моритатен комплекс, палинодия).


ТЕМА 28.

КАРЕЛ ЯРОМИР ЕРБЕН (1811-1870). Романтичната балада като доминиращ жанр. Kytice – поетичните интепретации на приказни сюжети като предпоставка за нрав­ствената универсализация на личността. Проблемът за престъплението и нака­за­нието (съпоставка с трактовката на Маха). Триадната структура на наратива (ред-хаос-ред) като въплъщение на патриархалната ценностна система.


ТЕМА 29.

РЕВОЛЮЦИОНЕН РОМАНТИЗЪМ. Баховата реакционна политика като предпоставка за революционизиране на съзнанието. Раждането на революционната гражданска поезия. Йозеф Вацлав Фрич и бунтът на личността. Карел Хавличек Боровски – сатирико-алегорични поеми. Карел Сабина и развитието на прозата (политическият гнет като проблем на личностния избор).


ТЕМА 30.

Божена Немцова (1820-1862). Проблемът за прехода от романтизъм към реа­ли­зъм. Първи етап в развитието на Немцова – илюстрация на възрожденския ро­ман­тизъм в областта на прозата (нравствена проблематика, темата за патриар­хал­ност­та). Отношението й към фолклора (събирателска дейност, авторски интер­пре­та­ции на приказни сюжети). Babička и началото на чешката реалистична проза. Полемиките за жанровата идентификация на творбата като илюстрация на харак­терните особености на началната реалистична проза (битоописание, функция на предметния детайл, нравствеността като социална характеристика на персонажа).

ІІІ семестър          
ТЕМА 31.

Литературни школи и полемики от средата на ХІХ в. Литера­тур­на­та периодика и процесът на обособяване на литературни школи. “Маевци” и новата кон­цепция за литература. Поезията на Витезслав Халек като рефлекс на роман­тиз­ма. Прозата на Каролина Светла и новите тематични ориентири (градът, психо­ло­гия на жената). Кръгът около сп. Osvěta и концепцията за народностна литература.
ТЕМА 32.

Сватоплук Чех (1846-1908). Концепцията на “руховци” за литературното раз­ви­тие. Историческа, социална и актуалнополитическа тематика в поезията на Чех. Осо­бености на поетическия му изказ. Броучекиадата като литературен връх на са­ти­рическата проза. Прояви и функции на фантастичното. Пан Броучек и Бай Ганьо.
ТЕМА 33.

Кръгът около сп. Lumír. Космополитизъм и европеизация на чешката литература като естетическа алтернатива на “руховската” концепция. Модерност и литературна традиция. Поезията на Йозеф Вацлав Сладек като единение на национално и универсално. Прозата на Юлиус Зейер и началото на декаданса.
ТЕМА 34.

Ярослав Връхлицки (1853-1912). Естетически възгледи (проблемът за творческата личност, за ролята на изкуството). Митологията – основен образен страт. Цикълът от стихосбирки Zlomky epopeje като монументален образ на човечеството. Философска, любовна и пейзажна лирика. Преводаческа дейност и проблемът за европеизация на литературата. Драматургията на Връхлицки в контекста на най-новите художествени тенденции.
ТЕМА 35.

Алоис Ирасек (1851-1930). Естетическите възгледи на Ирасек в контекста на руховско-лумировската полемика. Историческата тема и нейните интерпретации в духа на възрожденския патриотизъм. Реализмът в жанра на историческия роман (проблемът личност – история). Функция на легендарното, баладичното и фолк­лорно-ритуалното в романа Psohlavci. Литературната интерпретация на старочеш­ките легенди. Хусистката тема в прозата и драматургията на Ирасек.
ТЕМА 36.

Якуб Арбес (1840-1914). Чешкият вариант на криминално-фантастична проза (съпоставка с Е. А. По). Категориите чудно, странно и фантастично и техните ли­те­ра­турни проявления. Типология на прозата на Арбес (научна фантастика, мис­тич­на фантастика). Характеристика на жанра “романето”. Между мистиката и ра­ци­о­нализма. Персонажната двойка повествовател – герой. Особености на повество­ванието (ретардация, сюжетен плурализъм, функция на публицистичното начало).
ТЕМА 37.

Ян Неруда (1834-1891). Поезията на Неруда и Маховият модел. Arabesky – нов етап в развитието на чешката проза. Функция на публицистичното начало. Povídky Malostranské типология на персонажа, структура на хронотопа. Функция на диа­ло­га и проблемът за социалната комуникация. Проблемът за циклизация на разказа. Литературна критика и журналистическа дейност (българската тема).
ТЕМА 38.

Česká Moderna. Раждането на новото литературно поколение в светлината на актуалните литературни полемики. Влияния на европейския модернизъм. Първият манифест на чешкия модернизъм. Начало на модерната литературна критика. Фр. Кс. Шалда и концепцията му за абсолютна поезия.
ТЕМА 39.

СИМВОЛИЗЪМ. Метафизика и модерност. Философията на Ницше и нейната чеш­ка рецепция в края на ХІХ в. Типология на чешкия модернизъм: философско-мис­тич­на (Отокар Бржезина), импресионистична (Антонин Сова), декадентска (Иржи Карасек, Карел Хлавачек, Станислав Костка Нойман). Основни мотиви и техните ин­тер­претации. Тропологична характеристика на поетическия език.



ТЕМА 40.

НОВИ ЯВЛЕНИЯ В ЛИТЕРАТУРАТА ОТ НАЧ НА ХХ В. Постсимволизмът като есте­тически преход от символизъм към експресионизъм. Прозата на Якуб Демл и Лади­слав Клима – проблемът за границите на битието, за отчуждението, за двой­стве­ността на личността, за съня като паралелна реалност.


ТЕМА 41.

Поколението на “бунтарите”. Литературната бохема като алтернатива на ели­тарния индивидуализъм. Поезията на Карел Томан и реминисценциите на сим­во­лизма. Нови насоки в поезията на Станислав Костка Нойман (пейзажна лирика). Горчиво-ироничната поезия на Франтишек Гелнер. Интелектуализмът на Виктор Дик в поезията, прозата и драмата. Прозата на Франя Шрамек – между импре­сио­низ­ма и натурализма.
ТЕМА 42.

ЯРОСЛАВ ХАШЕК (1883-1923). Нонконформизъм и анархия – политическа паро­дия и нейният литературен рефлекс. Разказите на Хашек – между хумора, сатирата и гротеската. Романът на столетието Osudy dobrého vojáka Svejka za světové války – твор­ческа история, предходни литературни превъплъщения на героя. Повест­во­ва­тел­ни стратегии и жанрова структура. Абсурдизмът като зараждащо се явление в литературата (Кафка).


ТЕМА 43.

ПРАЖКАТА ЛИНГВИСТИЧНА ШКОЛА. ЯН МУКАРЖОВСКИ. Струк­тура­лиз­мът като рефлекс на модерното литературно мислене от периода между двете вой­ни. Основни понятия (структура, естетическа норма). Новата интерпретация на чеш­ка­та литературна класика. Концептуална взаимозависимост между структу­рализма и авангардизма.


ТЕМА 44.

АВАНГАРДИЗЪМ. Конфронтационна характеристика спрямо символизма и реализма. Литературните езици на барока, романтизма и символизма в плана на генеалогията на чешкия авангардизъм. Западноевропейски и оригинални течения.


ТЕМА 45.

Йозеф Чапек (1887-1945). Писателската двойка братя Чапек. Йозеф Чапек и него­­во­то участие в първите изяви на чешката кубистична живопис. Взаимопро­ник­ва­не на езиците на живописта и литературата в прозата на му. Кубистичната кон­цеп­ция за художественото пространство. Персонажът на Куция странник като илю­стра­ция на неговата философска и естетическа концепция. Криминалният сюжет в Stín kapradiny – функция на баладичното начало и лиризация на прозата.


ІV семестър


ТЕМА 46.

ЦИВИЛИЗЪМ (Ст. К. Нойман, Йозеф Хора). Влияния на италианския футуризъм и гражданската поезия на У.Уитман и Е. Верхарн. Манифестите на Нойман и техните поетически илюстрации. Темата за модерния град и техническата цивилизация. Особености на поетическия език.


ТЕМА 47.

ЕКСПРЕСИОНИЗЪМ. Дейността на Бърненска литературна школа – манифести и поезия. Рихард Вайнер и неговата космогонична визия на човешкото страдание. Сънят като апокалипитична визия. Основни мотиви в разказите на Вайнер – обезлюденият свят, раздвояване на личността, екзистенциална обреченост.


ТЕМА 48.

ПОЕТИЗЪМ Естетическата полемика в групата “Деветсил”. Манифестите на Карел Тайге и Витезслав Незвал. Верижна асоциативност (pásmová poetika). Играта и детскостта като образотворчески принципи в поезията на Витезслав Незвал, Яро­слав Сайферт и Константин Бибъл. Поетизмът и изобразителното изкуство (Щирски и Тоайен).


ТЕМА 49.

ВЛАДИСЛАВ ВАНЧУРА (1891-1942). Лиризирана проза и литературна балада. Прин­ципи на сюжетиране. Концепцията за човека. Хуморът на Ванчура като въз­глед за света. Историческата тема в прозата му. Отношението на Ванчура към ки­но­то и прояви на кинематографизъм в повествователната структура. Концепцията на Милан Кундера за Ванчура като основоположник на модерния чешки роман.


ТЕМА 50.

МОДЕРНИЯТ ТЕАТЪР МЕЖДУ ДВЕТЕ ВОЙНИ Освободеният театър на Иржи Восковец и Ян Верих. Тематични акценти. Поетика на малките театрални форми. Кабаретният театър като коректив на официалната политика. Пиесите на Ванчура и Незвал като илюстрация на авангардистичната естетика. Ярослав Квапил и пиесите Princezna Pampeliška, Rusalka.


ТЕМА 51.

СЮРРЕАЛИЗЪМ. Фройдистката трактовка за езика – подсъзнание и литературен акт. Отношенията между чешките и френски сюрреалисти. Чешкият сюрреализъм като естетическо продължение на поетизма. Теоретичните студии на Тайге за изкуството, архитектурата, полиграфията, киното. Поезията на Незвал, Бибъл, Щирски, Хайслер и принципите на автоматичното писане. Психоаналитична символика в образната система.




ТЕМА 52.

КАРЕЛ ЧАПЕК (1890-1938). Философията на релативизма и плуралистичният тип повествование (трилогията Hordubal, Povětroň, Obyčejný život). Научната фантастика и проблемите на модерната цивилизация. Антиутопична проза Krakatit, Tovarna na Absolutno, Válka s Mloky. Научнофантастични драми: Věc Makropulos, R.U.R., Bílá nemoc. Структура и функции на криминалния сюжет в разказите му. Apokryfy като литературна пародия.


ТЕМА 53.

ПОЕЗИЯТА СЛЕД 1945 Г. Основни тенденции и литературни групи в навечерието на войната (Skupina 42, поколението на Франтишек Хрубин, Франтишек Халас, Владимир Холан). Литературната криза и казусът “социалистически реализъм”. Външна и вътрешна емиграция. Спиритуалистична поезия (Бохуслав Рейнек, Ян Захрадничек). Поезия на делника. Безсловесната поезия на Иржи Коларж.


ТЕМА 54.

ПРОЗАТА СЛЕД 1945 Г. Жанрови и тематични характеристики на казионната литература (антифашистката тема, производствен роман, репортажен роман). “Осъдените” романи на Лудвик Вацулик, Иван Клима и Йозеф Шкворецки.


ТЕМА 55.

ЛАДИСЛАВ ФУКС (1923-1994). Новият подход към традиционните теми и раждането на модерния психологически роман (Pan Theodor Mundstock, Obraz Martina Blaskowitze). Поетика на ужаса (Spalovač mrtvol, Smrt morčete, Myši Natálie Mooshabrové). Vévodkyně a kuchařka и проблемът за съдбовната обреченост на историята и личността. Екзистенциализмът в прозата на Фукс.


ТЕМА 56.

БОХУМИЛ ХРАБАЛ (1914-199). Синтез на реализъм и сюрреализъм (Ostře sledované vlaky и психоаналитичната трактовка на героизма). Елегичност и хумор в прозата му. Postřižiny и функция на биографизма. Хашековата следа в Obsluhoval jsem anglického krále.


ТЕМА 57.

МИЛАН КУНДЕРА (1929). Чешки период (Směšné lásky, Žert). Темата за тоталитаризма (Kniha smíchu a zapomnění, Nesnesitelná lehkost bytí). Митът за вечното завръщане. Философска универсализация на проблематиката в последните му романи (Nesmrtelnost, Identita).


ТЕМА 58.

ПРОЗАТА СЛЕД 1968 Г. Три клона на литературното развитие: официална, емигрантска и самиздатова литература. Романите на Владимир Парал и драмата на личността. Емиграция и литературен процес (Егон Хостовски, Петр Крал, Павел Кохоут, Вера Линхартова). Ъндърграунд (Егон Бонди). Романът от 90-те години на ХХ в. (Даниела Ходрова, Михал Вивег). Постмодернизъм и повествователнаи стратегии (Михал Айваз).


ТЕМА 59.

РАЗВИТИЕ НА ДРАМАТА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК. “Семафор” (Иржи Сухи, Иржи Шлитър). Пиесите на Милан Кундера и Павел Кохоут като социална алегория. Театърът на абсурда и поетика на забравата. Вацлав Хавел (1936). Политическите и литературните рискове на протеста в условията на тоталитаризма (Zahradní slavnost, Audience).


ТЕМА 60.

СЪВРЕМЕННА ЧЕШКА ПОЕЗИЯ. Поетика на тишината (Иван Скацел, Владимир Кршиванек). Поезията на Иван Верниш, Яхим Топол. Особености на поетическия език. Най-нови тенденции.




1.1.   УПРАЖНЕНИЯ

ІІ семестър          

                ТЕМА 1.


Духовна песен Hospodine, pomiluj ny - старобългарски сле­ди в най-ранния чешки текст. Характеристика на религиозното съзнание. Svatý Václave – нови моменти в образната система и езиковия изказ.

ТЕМА 2.


Средновековна епика. Белетристични елементи в Kronika tak rečeného Dalimila. Първи прояви на патриотизъм в Legenda o Svatém Prokopu. Чешкият образ на Александър Македонски в Alexandreis.

ТЕМА 3.

Средновековна лирика (Dřevo se listem odievá). Граници на фолклорното влияние. Функция на природните елементи в изразяването на любовното чувство.




ТЕМА 4.


Средновековна сатира и драма. Нива на пародийното (Podkoní a žák, Mastičkář). Принципи на персоанжна характеристика.

ТЕМА 5.


ЧЕШКА РЕФОРМАЦИЯ. Възгледите на Ян Хус в Dekret Kutnohorský и Knížky o svatokupectví. Особености на езика. Хусистка революционна песен (Povstaň, povstaň, Veliké město pražské, Ktož jsú boží bojovníci).

ТЕМА 6.


ЛИТЕРАТУРАТА НА БРАТСКАТА ОБЩИНА. Petr Chelčický. Sieť viery – Разпознаване и анализ на библейското притчово начало. Jan Blahoslav - Filipika proti mizomizům, Bible Kralická.

ТЕМА 7.

Jan Amos Komenský. Романът Labyrint světa a ráj srdce като антиутопия. Дантевият модел. Светът като лабиринт.

ТЕМА 8.


ЧЕШКИ БАРОК. Bedřich Bridel. Co Bůh? Člověk? – принципът на антиномията като израз на бароковото религиозно съзнание.
ТЕМА 9.

Václav Jan Rosa. Discursus Lypirona и бароковата любовна лирика. Стилизация на природната картина. Мотивът за изгубения рай. Антични реминисценции в образната система и сюжетната структура.

ТЕМА 10.


ПРОСВЕЩЕНИЕ. Концепцията за новата литература и езика. Josef Dobrovský - K současnému stavu české literatury. Josef Jungmann - O klasičnosti literatury a důležitosti její. Josef Jungmann. O jazyku českém. Pavel Josef Šafařík. Počátkové českého básnictví, obzvláště prozodie. Проблемът за стихосложението.

ТЕМА 11.


Начало на новочешката поезия. Литературната програма на Пухмайер. Дидактичност и възрожденски патриотизъм в поезията. Antonín Jaroslav Puchmajer - Na jazyk český. Мотивът за девичата война в поемата на Šebastián Hněvkovský Děvín (Zpěv jedenáctý)

ТЕМА 12.


Jan Kollár. Славянофилските възгледи на Колар, изразени в статията O literárnej vzájemnosti. Поемата Slávy dceraособености на класицистичния поетически език.

ТЕМА 13.


Фолклор, фолклоризъм, фолклоризация. František Ladislav Čelakovský. Ohlas písní českých (Předmluva) – особености на отгласовата поетика. Патриархалната идея за света.

ТЕМА 14.

Karel Hynek MÁCHA. Общи мотиви във философската лирика (Znělka 12, Těžkomyslnost, Noc, Poutník, Máj) и проза (Poutˇ Krkonošská).


ТЕМА 15.


Романтичната балада. Конфронтационен анализ на баладите на Маха и Kytice от Karel Jaromír Erben. Художествената реализация на триадата ред – хаос –ред.
ІV семестър          

ТЕМА 16.

Božena Němcová. Babička. Образът на бабата като литературен характер. Приниципи на реалистичния тип повествование.
ТЕМА 17.

Сватоплук Чех. Разходката на пан Броучек из ХV столетие като идеоло­гическа сатира. Пан Броучек и Бай Ганьо.
ТЕМА 18.

ПОЕЗИЯТА ОТ КРАЯ НА ХІХ В.Ярослав Връхлицки и Ян Неруда. Особености на поетическия изказ. Проблемът за Маховия модел в чешката поезия.


ТЕМА 19.

Алоис Ирасек. Песоглавци и проблемът за новия прочит на историята. Карнавалната сцена и нейната семантична функция. Старинни чешки предания – типология на разказите.

ТЕМА 20.


Якуб Арбес. Романета – криминално, приключенско и фантастично начало в Свети Ксаверий. Повествователната двойка разказвач – герой. Разпнатата и мотивът за разпятието.
ТЕМА 21.

Ян Неруда. Типология на персонажа в Арабески и Малострански разкази. Структура на хронотопа и неговата функция в изграждане на света на малкия човек.
ТЕМА 22.

СИМВОЛИЗЪМ. Отокар Бржезина - Ó sílo extasi a snů, Žeh bílý světla, Tichá bolest. Поетически аспекти на трансцедентността. Тропологични особености на поетическия изказ.


ТЕМА 23.

Постсимволистична проза. Якуб Демъл. (Крепостта на смъртта, Танцът на смъртта, Моите приятели) и Ладислав Клима (Прекрасната Немезида). Мотивът за смъртта и неговата метафизична интерпретация. Удвояване и двойственост на хронотопа и персонажа.


ТЕМА 24.

РИХАРД ВАЙНЕР. Полетът на враната. Урочасаният град. Заличеното лице. Аспекти на експресионистичната поетика в прозата на Вайнер. .


ТЕМА 25.

Ярослав Хашек. Швейковият комплекс в разказите (Партия на умерения прогрес в рамките на закона, Виолетовият гръм, Грехът на поп Ондржей).
ТЕМА 26.

КАРЕЛ ЧАПЕК и ЙОЗЕФ ЧАПЕК в съпоставителен план. Функция на криминалното начало в разказите им. Философията на Куция странник.


ТЕМА 27.

ПОЕТИЗМЪТ. Манифестите на Карел Тайге и Витезслав Незвал. Принципи на поетическия изказ в Abeceda и Edison на Незвал, в стихотворения на Сайферт и Бибъл. Владислав Ванчура. Хлебарят Ян Мархоул и концепцията на Ванчура за човека. Аспекти на лиризираната проза.


ТЕМА 28.

ЛАДИСЛАВ ФУКС. Господин Теодор Мундщок. Мишките на Наталия Мосхабър. Мотивът за сянката и двойствеността на личността като екзистенциален проблем. Екзистенциализмът и неговите проекци в концепцията на Фукс.


ТЕМА 29.

БОХУМИЛ ХРАБАЛ. Строго охранявани влакове. Психоаналитичната трактовка на героизма. Елементи на сюрреалистична поетика.


ТЕМА 30.

МИЛАН КУНДЕРА. Типология на персонажа (Смешни любови, Шегата, Книга за смеха и забравата, Непосилната лекота на битието). Митът за вечното завръщане.



  1. Л И Т Е Р А Т У Р А




2.1.   Основна литература



Художествена литература


  1. Изкусителката и нейното куче. Старочешки Декамерон от ХІV в. Прев. Димитър Стефанов. С., “Христо Ботев”, 1993

  2. Bedřich Bridel. Co Bůh? Člověk? In: Básnické dílo. Praha, 2004

  3. Václav Jan Rosa. Discursus Lypirona. In: České baroko. Antologie. Praha, 1948

  4. Jan Amos Komenský. Labyrint světa a ráj srdce. Praha, 1988

  5. Карел Яромир Ербен. Китка. Балади из народните предания. София, 1994

  6. Божена Немцова. Бабичка. София, 1946

  7. Алоис Ирасек. Песоглавци. С., “Народна култура”, 1987; Старинни чешки преда­ния. С., 1978

  8. Сватоплук Чех. Разходката на пан Броучек из ХV столетие. С., “Народна култура”, библ. “Панорама”, 1977

  9. Якуб Арбес. Романета. С., “Народна култура”, 1984

  10. Ян Неруда. Избрани творби. С., “Народна култура”, 1986

  11. Юлиус Зейер. Легенди за любовта. С., “Херон Прес”, 2003

  12. Франтишек Ксавер Шалда. Безсмъртие на творчеството. С., 1984

  13. Якуб Демъл.Крепостта на смъртта, Танцът на смъртта – сп. “Панорама”, 2002, бр. 1 (Десет чешки прозаици на ХХ век между реалността и визията), сс. 8-36

  14. Ладислав Клима. Прекрасната Немезида – сп. “Панорама”, 2002, бр. 1 (Десет чешки прозаици на ХХ век между реалността и визията), сс. 37-91

  15. Ярослав Хашек. Избрани творби в три тома. С., “Народна култура”, 1986

  16. Витезслав Незвал.Странният чародей. С., 1990

  17. Ярослав Сайферт. Цялата красота на този свят. С., 1986

  18. Карел Чапек. Избрани фантастично-утопични произведения в два тома. С., 1985; Разкази от единия джоб и от другия джоб. Книга апокрифи.С.,1978; Хордубал. С., 1946; Метеор. С., 1974; Обикновен живот. С., 1983

  19. Владислав Ванчура. Хлебарят Ян Мархоул. С., 1985

  20. Ян Мукаржовски. Студии по теория на изкуството. С., 1993

  21. Владимир Холан. Нощ с Хамлет. С., 1989

  22. Ладислав Фукс. Господин Теодор Мундщок. Мишките на Наталия Мосхабър. С., 1985

  23. Бохумил Храбал. Строго охранявани влакове. Подстригване. С., 1985

  24. Милан Кундера. Смешни любови. С., 1995; Непосилната лекота на битието. С., 2001; Шегата. С., 2001; Книга за смеха и забравата. С., 2001

  25. Вацлав Хавел. Аудиенция – сп. “Панорама”, 1990, бр. 3, сс. 115-129; Задочен репортаж. С., 1992

  26. Иван Клима. Влюбени за един ден. С., 2002

  27. Даниела Ходрова. Тета. С., 2002

Антологии


  1. Христоматия по стара чешка литераутра. Съст. Иван Павлов, Валентина Пирова.. С., УИ “Св. Климент Охридски”,1993

  2. Antologie z české literatury národního obrození. Uspoř. Jaromír Plch. Praha, 1978

  3. Десет съвременни чешки разказвачи. С., 1977

  4. Съвременна чешка литература. - сп. “Панорама”, 1999, год. ХІХ, бр. 3

  5. Десет чешки прозаици на ХХ век между реалността и визията - сп. “Панорама”, 2002, год. ХХІІ, бр. 1



Научна литература





  1. Христина Балабанова, Иван Павлов, Величко Тодоров. История на чешката литература. І-ІІ. С., “Наука и изкуство”, 1986, 1989

  2. Величко Тодоров. Световният чех. Книга за Карел Чапек. С., 1990

  3. Никола Георгиев. Цитиращият човек. С., Пропасти и мостове на междутекстовостта. Франц Кафка, Ярослав Хашек, Алеко Константинов, Иван Вазов. Пловдив, 1999

  4. Жоржета Чолакова. Лицата на човека в поезията на чешкия авангардизъм. Пловдив, 1998

  5. Добромир Григоров. Милан Кундера. С., 2000



2.2.   Допълнителна литература




Художествена литература





    1. Божена Немцова. В замъка и неговата околност. Прев. Св. Иванчев. С., 1954

    2. Алоис Ирасек. Против всички. С., “Народна култура”, 1987

    3. Якуб Демъл. Мириам. Моите приятели. С., “Херон Прес”, 2002

    4. Петър Безруч. Силезийски песни. Прев. и предг. Д. Стефанов. С., 1962

    5. Иржи Волкер.Христо Смирненски. Избрано. С., 1983

    6. Станислав Костка Нойман. Майски дъждове. Прев. Д. Стефанов. С., 1973

    7. Ярослав Хашек. Виолетовият гръм. С., 1982; Грехът на поп Ондржей. Пловдив, 1974

    8. Витезслав Незвал. Метличини и градове. С., 1965; Като две капки вода – сп. “Славянски диалози”, 2004, 2/3, сс. 142-152

    9. Карел Тайге. Поетизмът. - сп. “Славянски диалози”, 2004, 2/3, сс. 116-124

    10. Карел Чапек. Животът и творчеството на композитора Фолтин. Пловдив, 1983; Писма от чекмеджето. С., 1985

    11. Владислав Ванчура. Лъкът на кралица Доротка. – Homo Bohemicus, 99, ½

    12. Трима чешки поети. Вилем Завада. Франтишек Хрубин. Иржи Жачек. С., 1985

    13. Франтишек Хрубин. Романс за флигорна. С., 1977

    14. Бохумил Храбал. Празници на кокичетата. С., 1983; Разкази (Божествени деца, Почивка, Автоинтервю) – сп. “Съвременник”, 1989, бр. ІV, сс. 314-332

    15. Владимир Парал. Младият мъж и белият кит. Пловдив, 1983

    16. Милан Кундера. Валс на раздяла. Варна, 1992; Лицето. – сп. “Съвременник”, 1993, 3, сс. 8-33

    17. Вацлав Хавел. Силата на безсилните. С., 1994



Научна литература





      1. История чешской литературы ХІХ-ХХ веков. Москва, 1963

      2. Panorama české literatury. Olomouc, 1994

      3. Z. Tichá. Česká poezie 17 a 18 století. Praha, 1974

      4. J. Vašica. Českě literární baroko. Praha, 1970

      5. Český romantismus v evropském kontextu. Pardubice, 1993

      6. J. Janačková. Stoletou aleji. O české proze minulého století. Praha, 1985

      7. Vladimír Macura. Znamení zrodu. Praha, 1995

      8. Felix Vodička. Cesty a cíle obrozenské literatury. Praha, 1958

      9. Иван Павлов. Съвременният български и чешки роман. С., 1985


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница