Литература услуга импровизация. „Домашен компютър Радой Киров



Дата31.03.2018
Размер49.3 Kb.
М.ФЕВРУАРИ

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК


  1. Желание – игри с думи и изречения.

  2. Премяна – беседа.

  3. Причините – разговор.

  4. Компютърче – игра със звукове.

  5. Назови точно – игра с изречения.

  6. Баба Марта – разговор.

  7. Пролет наближава – игра с думи и срички.



ЛИТЕРАТУРА


  1. Услуга – импровизация. „Домашен компютър” – Радой Киров.

  2. „Сънят на врабчето”- народна приказка – Възприемане на приказка и преразказване.

  3. „Досетливият стопанин” – народна приказка – импровизация.

  4. „Мързеливият вълк” – народна приказка – съчиняване на приказка.

  5. „Най-големият бисер”- украинска народна приказка – беседа и обяснение.

  6. „Баба Марта бързала” – Йордан Стубел – възприемане на стихотворение и заучаване наизуст.



МАТЕМАТИКА


  1. Геометрични фигури: върхове, страни, ъгли.

  2. Ориентирани върху равнина (картина, апликация, блоков лист).

  3. Числото шест и неговата цифра.

  4. Число и цифра седем. Наименования и последователност на дните в седмицата.

  5. Измерване на течности.



ДОМАШЕН КОМПЮТЪР

Радой Киров
Компютърът не зная

до днес да ме е лъгал,

познава в мойта стая

той всеки кът и ъгъл.


-Компютре, мойте книги

де мога да намеря?

Той вика: „Потърси ги,

Разхвърляни в килера!”


-Ох, че няма ми чорапа,

туй много ме тревожи!

-На кухнята в долапа

самичка ти ги сложи.


моите обувки

не знаеш ли къде са?

-Е, хайде без преструвки –

в бюрото твое те са.


Така една след друга –

от зло да ме избави –

услуга слуд услуга

компютърът ми прави.


Но нека всеки знае –

не искам да ви мамя –

компютърът това е

добрата моя мама.



БАБА МАРТА БЪРЗАЛА
Йордан Стубел

Баба Марта бързала,


мартенички вързала:
морави, зелени,
бели и червени:

Първом на гората –


да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
косер хубавец.

После на градините –


да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата


върза на ръчицата
мартенички чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.


СЪНЯТ НА ВРАБЧЕТО

Народна приказка
Заспало сивото врабче в гнездото си сред посърналата есенна шума на дърветата и сънувало чуден сън…
Пролетна градина. Високи тихи дървета ронят цвят. По белите клони на дърветата кацат дивни птички. Пъстрокрили, с жълти коремчета, с червени крачка, със зелени шийки, златни главици и очи, бистри като елмази. Въздъхнало сиромашкото врабче и си рекло наум:
– Ех, колко несправедлив е този свят! Тия птички носят дивна премяна, да им се ненагледаш, а пък аз ходя в сива перушина.
Додето изрече тия думи, една невидима ръка нашарила и него.
Полетяло врабчето към кладенчето, кацнало на едно клонче и се огледало. Сърцето му трепнало от радост, като видяло, че и то е писано и шарено като хубавите птички в градината. Но додето се нарадва, над главата му надвиснала страшна беда. Една змия извила глава и отворила уста да го налапа. Изтръпнало от ужас врабчето, подхвръкнало нагоре и кацнало на най-високото клонче. Додето се опомни, дошла друга напаст и писък огласил хубавата градина. Всичките птици се пръснали в гората. Врабчето погледнало надолу и видяло, че под дървото стои ловец с пушка и се гласи да гръмне.
– Майчице – изпищяло то, – защо ми беше тая шарена премяна! Всеки враг ме вижда отдалеч. Що ми трябваше да се перча? Ако си бях с врабешкото кожухче, никой нямаше да ме забележи в шумака.
Вдигнало се да отлети и се стреснало. Като видяло, че всичко е било само сън, подскокнало и разтворило крилца. Отишло в дола, окъпало се, кацнало на един лешник да се изсуши и зачуруликало весело:
– Чик-чирик! Чик-чирик!


МЪРЗЕЛИВИЯТ ВЪЛК

Народна приказка
Селянин дал хляб на един гладен вълк. Вълкът лапнал къшея, облизал се и казал:

    • Да, вкусна питка! А как се прави хлябът?

    • Трябва – отвърнал селянинът, - най-напред да се изоре нивата.

    • Тогава може ли да се яде хлябът?

    • Почакай! Нивата трябва да се бранува, за да разтрошат буците.

    • А след туй, нали може?

    • Почакай! Трябва да се почистят семената, да се посеят, да порасте житото, след туй да се ожъне, да се овършее, зърното да се откара на воденицата да се смели, да се опече хлябът и тогава вече можеш да седнеш да ядеш.

    • О, колко много трябва да се чака и да се работи! Живял съм досега без хляб и отсега нататък ще поживея…

Така и до днес вълкът си живее без хляб.

ДОСЕТЛИВИЯТ СТОПАНИН

Народна приказка
Крадец откраднал коня на един селянин. Подстригал му гривата и го откарал на пазаря да го продава. Наблизо минал стопанинът, познал коня, закрил му очите с ръце и рекъл:

    • Чий е този кон?

    • Мой! – отвърнал крадецът.

    • Кажи, щом е твой, с кое око е сляп?

    • С лявото!

Стопанинът открил лявото око на коня, а то било здраво.

    • Не, сгреших! С дясното! – смутил се крадецът.

Тогава селянинът открил и дясното око на коня. И всички видели, че конят не е сляп. А крадецът се засрамил и – беж да го няма.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БИСЕР

Украинска народна приказка
Един богаташ хванал славейче и поискал да го сложи в клетка.

А птичката му рекла:

- Пусни ме, ще ти дам два добри съвета, може да ти послужат.

- Добре! – обещал богаташът.

А славейчето такъв съвет му дало:

- Никога не съжалявай за това, което не можеш да върнеш!

- Добре, а вторият съвет?

- Не вярвай на неразумни слова!

Чул господарят тия съвети. Пуснал славея. Хвръкнало сладкопойното пиле и рекло:

    • Знаеш ли какво има в гърлото ми? Един голям скъпоценен камък. Който го вземе, колкото е богат, по-богат ще стане!

Богаташът се затюхкал, заскачал – искал да хване славея.

А птичката рекла:

- Сега разбрах, че не само си алчен, но и глупав. Съжаляваш за това, което не може да се върне. Повярва на думите ми за бисера. Погледни колко съм малка. Може ли да се събере в гърлото ми голям бисер? Бисер наистина имам, но не е такъв, какъвто ти си мислиш.

И сладкопойната птичка плеснала с крилца и отлетяла.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница