Литература „Зайковите хитрини" съставяне на разказ по серия от картинки. „Откривам звук в дума"

1. 
   „Зайковите хитрини” – съставяне на разказ по серия от картинки.
   
2. 
   „Откривам звук в дума” - (л – в началото на думата).
   
3. 
   „Улови звуковете Л и М”.
   
4. 
   „Рибарят и златната рибка” – Ал. Пушкин – възприемане на приказка.
   
5. 
   „Златни рибки” – драматизация.
   
6. 
   „Откривам звук в думата”- ( п, к – в началото на дума).
   
7. 
   „Изгубеният охлюв” – Е.Томинска.
   
8. 
   „Детска въртележка” – думи с обобщаващо значение.
   
9. 
   „Пътешествия” – съставяне на разказ по картина.
   
10. 
    „Кой с какво пътува” – беседа.
    

1. 
   „Числото четири” – формиране на представи за числото четири.
   
2. 
   „Есенни плодове” –формиране на умения за групиране на обекти по признак.
   
3. 
   „Сравняване” – формиране на умения за установявяне съответствие между дадено количество и съответстващата му цифра.
   
4. 
   „Картинно домино”
   
5. 
   „Сезони. Последователност от случки” – формиране на представи за основните части на денонощието и за годишните сезони.
   
6. 
   „Редици”
   
7. 
   „Числото пет” – формиране на представи за числото пет.
   
8. 
   „Кой къде живее?”
   

Един ден рибарят хвърлил веднъж мрежата си и нищо не извадил. Втори път пак била празна, а на третия видял в нея една рибка. Но не каква да е, а златна.

Замолила му се рибката с човешки глас:

• 
  Пусни ме в синьото море, рибарю! Ще те даря с най-скъпоценни дари!
  

• 
  Само че не посмях нищо да и поискам – признал рибарят.- Така я пуснах.
  
• 
  Ама че си глупав!- викнала бабата.- Поне едно ново корито да беше и поискал, че старото съвсем се е разсъхнало!
  

• 
  Златна рибке, от водите сини
  

Развълнувало се морето, от него се показала същата рибка и го попитала:

• 
  Защо се върна тук пре мен, рибарю?
  
• 
  Нали ми обеща безценни дари!
  

че бабиното е съвсем пробито.

Рибката плеснала с опашка и отвърнала:

• 
  Спокойно си иди при твойта баба.
  

Поклонил се старецът и забързал към колибата да зарадва стопонката си. А тя от вратата още по-силно взела да хока:

• 
  Как можа, глупако, да пуснеш рибката само за едно корито? Върни се да ти даде господарска къща. Не искам да съм вече проста селянка.
  

• 
  Защо се върна тук пре мен, рибарю?
  
• 
  Нали ми обеща безценни дари!
  

че бабата ме хока и ме връща.

• 
  Спокойно си иди при твойта баба.
  

Тръгнал той обратно и що да види! На мястото на сламената колиба се издигала голяма къща с резбовани прозорци и сенчести чардаци. Наоколо тичали слуги, а бабата ги навиква като истинска господарка.

• 
  Е, доволна ли си вече?- попитал рибарят.- Получи всичко, каквото поиска.
  

- Връщай се при рибката, глупако. Малко ми е да съм господарка. Искам истински дворец и аз в него да бъда царица.

Старецът пак се върнал при златната рибка, за да и каже какво пак иска бабата.

А тя плеснала с опашка и отвърнала:

- Спокойно си иди при твойта баба.

Дворец ще има, щом и трябва.

И наистина. На мястото на голямата къща се издигнал истински дворец. Пред покоите на царицата пазили стражи и дядото не могъл да я доближи.

Царицата, щом видяла, дала знак на пазачите и те изблъскали дрипльото навън. Един слуга здраво го хванал за ръката и го завел в конюшнята да изрива тор.

Така минала седмица, втора…

Но ето че царицата изпратила царедворци да доведат стария рибар.

• 
  Какво искаш, господарке?- поклонил се той.
  
• 
  Искам да стана царица на морето и златната рибка да ми е слугиня!
  

А морето сърдито се плискало. От вълните се показала златната рибка и попитала:

- Защо идваш пак при мен, рибарю?

А старецът измънкал:

- Ти ме надари с безценни дари,

но царицата е недоволна.

Иска власт и над морето волно,

а пък ти край трона и да плуваш

и на мойта баба да слугуваш.

Златната рибка този път нищо не отвърнала. Само плеснала с опашка и се гмурнала в морските дълбини.

Извила се бура, вълните с рев се надигнали и заблъскали скалите.

Старият рибар дълго стоял на брега и чакал отговор. Но не дочакал.

Въздъхнал и тръгнал обратно. Не смеел да вдигне глава към царския дворец, защото се страхувал да погледне алчната царица в очите. Ако не получи, каквото е поискала, тя можела да заповяда на стражите си този път не в обора да го пратят, а да го хвърлят в тъмницата!

Мислил, мислил и не можал да измисли какво да и каже този път за златната рибка.

Така вървял с наведена глава.

Но какво видял, като стигнал? Сламената колибка отново си стои на брега като преди, пред нея седи неговата баба, а до бабата – старото корито.

• 
  Ани, моля те, разкажи ми какво се е случило?
  

• 
  Аз, аз съм виновна… - проплака отново.
  
• 
  Споконо сега, нали вече не си малка и трябва да говорим като големи. Нищо не разбирам. Обясни ми всичко подред – тихо, но настойчиво каза майката.
  
• 
  Аз съм виновна, мамо. Той си беше добре там. Аз го взех – несвързано започна Ани.
  
• 
  За кого става дума?
  
• 
  За охлюва. Не разбра ли? Излязох да си играя и започнах да бера маргаритки.
  

• 
  И какво стана после?
  
• 
  Помислих, че у дома ще му е по-добре. Набрах му треве, сложих му и вода и го оставих на балкона. А сега него го няма. Разбираш ли, няма го – отново се разтрепери гласът на детето. – Сигурно се е скрил някъде и там ще умре от глад…
  
• 
  Успокой се, Ани, успокой се. Я да го потърсим двете. Може пък да го открием – предложи майка и. – Да започнем първо от балкона, а?
  
• 
  Добре – каза окуражено момиченцето.