Логистични системи за управление на търговска фирма Съдържание: стр. Въведение

В стопанската наука и практика понятието "логистика" е заимствано от военното дело. Според някои публикации използването на термина "логистика" във военното дело датира от Х в. от н.е., като се привеждат изказвания на Византийския император Лъв VI (866-912), който определя логистиката като изкуство за снабдяване и придвижване на армията. Основите на теорията на военната логистика се поставят през XVIII век от известния военен теоретик генерал А. А. Жомини (1779-1869). Неговите идеи и разработки намират добър прием в САЩ, където военната логистика се развива като един от четирите основни елемента на военната наука наред със стратегията, тактиката и разузнаването. 

В икономическата теория и практика терминът "логистика" започва да се използва след Втората световна война едновременно и като синоним на по-популярните по това време термини - "физическа дистрибуция" (physicsl distribution) и "управление на материалите" (materials management). През осемдесетте години терминът "стопанската логистика" (business logistics) започва масово да се използва като по-широко понятие, включващо в себе си физическата дистрибуция и управлението на материалите. Израз на това е преименуването през 1985 г. на американската професионална организация от Национален съвет по управление на физическата дистрибуция в Съвет по управление на логистиката.

През последните две-три десетилетия логистиката придоби изключителна популярност в страните с пазарна икономика. В редица водещи фирми управлението на логистиката е изведено на най-високо ниво на фирмената йерархия, а специалистите по логистика са едни от най-търсените и високоплатени кадри. Увеличава се броят на фирмите, специализиращи се в оказването на разнообразни логистични услуги. Реномирани производствени, консултантски и софтуерни фирми, предлагат технически и управленски решения за рационализиране на логистичните дейности. Непрекъснато нараства броят на университетите, предлагащи специализирано бакалавърско, магистърско и докторско обучение по логистика. Появяват се нови национални и международни професионални организации по логистика. Лавинообразно нараства броят на публикациите, международните, регионалните и националните научни и практически прояви в областта на логистиката.

Само до преди десетина години, логистиката беше почти неизвестна за нашата наука и практика. Постепенно в хода на прехода на страната към пазарна икономика терминът "логистика" започна да навлиза в речника на политици и бизнесмени. Зачестиха обявите в пресата от производствени, търговски, транспортни, спедиторски и други фирми за търсене на специалисти по логистика. Появиха се фирми, които наричат себе си логистични. След един сравнително продължителен период на узнаване и осъзнаване налице са външни белези, че логистиката постепенно набира скорост в нашата икономика. За съжаление, все още за голяма част от фирмите и обществото, логистиката, ако използваме терминологията на Питър Дракър, е "тъмен континент". Що е логистика и в каква степен тя е навлязла у нас? На тези въпроси ще се опитам, в рамките на тази разработка, да дам възможно най-изчерпателен отговор. 

Съществуват множество опити за определения на логистиката, които разкриват различни нейни страни. Концептуално общото между тях е, че „логистиката представлява интегрирано (взаимосвързано) управление на материалните (и свързаните с тях информационни) потоци от мястото им на зараждане през всички фази и етапи на движение до крайните потребители, с цел обезпечаване на необходимото равнище на обслужване на клиентите с минимални разходи”. 

Логистиката е концепция, свързана с необходимостта за интегриране на логистични процеси и дейности, способстващи протичането на материални потоци от мястото им на зараждане до крайните потребители.

Посредством логистиката се осигурява връзката между производството и пазара, които са разделени по време и място. Най-общо логистиката се занимава с материалния поток към фирмите и оттам към другите потребители.затова тя е управление на всички дейности по транспортирането, складирането и свързаните с тях дейности, които се извършват между пунктовете за производство и потребление. Посредством нейните дейности се доставят необходимите материални ресурси на необходимото място, в необходимото време и в желаното състояние при възможно най-ниски разходи.тя е сбор от управленческите дейности,които се повтарят многократно чрез цялата верига, по която суровините се превръщат в готови изделия. Затова логистиката се сбор от методи и средства за интегрирано управление на материалните потоци и свързаната тях информация от мястото на тяхното възникване до мястото на тяхното потребление, за да се осигури високо ниво на обслужването на потребителите при минимални общи разходи.

Логистиката притежава следните характерни черти:

- обект на логистиката са материалните потоци и свързаните с тях информационни потоци;

- логистиката е интегрирано управление на материалните потоци, които в своето движение се разглеждат в едно цяло;

В отделните фирми материалните потоци се подразделят на входящи, вътрешнопроизводствени и изходящи. По този начин се интегрират традиционно разделени дейности като снабдяване, производство и дистрибуция. Това става на базата на единство на материалните потоци. На повтаряемостта и еднотипността на управленските дейности в различните фази на движение на материалния поток като управление на запасите, управление на транспортирането, управление на складовото стопанство, управление на поръчките и др. логистичните дейности са разпръснати в различни области на фирменото управление, но главно са в снабдяването, производството и пласмента.

Полезността на формата се създава от производството, полезността на притежанието - в притежанието в процеса на продажбите, а времевата и пространствената полезност се осигуряват от логистиката. Чрез осигуряването на пространствена и времева полезност логистиката допринася за създаване на полезност на формата и притежанието.

Функциониращите логистични системи могат да бъдат подразделени на фирмени, национални и международни. Фирмените логистични системи са подсистеми на националната логистична система. Към тях се отнасят различните производствени, транспортни, търговски и други фирми, чиито връзки в рамките на националната логистична система се установява на базата на стоково-паричните отношения. Връзката между отделните фирмени логистични системи може да бъде пряка или непряка с един или с няколко посредника. Националните логистични системи са крупни системи и тяхното интегриране формира международните логистични системи. При международните логистични системи се изисква преодоляване на трудности от правов и икономически характер. Затова при тях се създава единно икономическо пространство, единен пазар без вътрешни граници, без митнически ограничения при движението на материалните, финансовите, информационните и трудовите ресурси.

В зависимост от важността дейностите на стопанската логистика могат да се подразделят на основни и спомагателни. Основните дейности се различават от спомагателните по това, че те са на лице във всеки логистичен канал, докато спомагателните са налице в зависимост от обстоятелствата вътре в самата фирма.

Тук можем да причислим: определяне потребностите и желанията и потребностите на клиентите по отношение на логистичните услуги, определяне отношението на клиентите към оказването на логистичните услуги и установяване равнището на обслужване на клиентите. Установяването на стандартите за обслужване на клиентите оказва съществено влияние върху логистичните разходи. обикновено те нарастват пропорционално на нивото на предоставените на клиентите услуги.

Транспортните разходи заемат първостепенно място в логистичните разходи. транспортирането прибавя стойността на „пространството” към продукта и осигурява придвижването на суровините и готовата продукция.

Запасите имат съществено значение за логистичното управление. Без тях е невъзможно незабавно производство и доставка на поръчаните видове и количества. Те служат като буфери между търсенето и предлагането. Запасите прибавят стойността на „времето”. Тяхното поддържане е свързано с разходи за съхраняване.

Процедурите по даването на поръчки и тяхното обработване са също важни логистични дейности. Те са важен елемент в цялото време, което е необходимо, за да се снабди купувачът с търсените видове и количества. С тях започва придвижването на продуктите и доставянето на услугите. При тях разходите са обикновено по-малки в сравнение с транспортните разходи и разходите по съхраняването на запасите.

Тези дейности обикновено са налице, когато продуктите временно са спрени в тяхното придвижване към пазара.

- снабдяване;

Тук се решават задачите какво, колко, от кого и при какви условия да се закупи.

Тя подпомага транспортирането, складирането и обработката на материалните ресурси.

те се отнасят в по-голяма степен към производствените дейности,свързани със закупуването на необходимите материални ресурси.

Те се отнасят в по-голяма степен към производствените дейности, тъй като осигурява необходимата информация.

Основните дейности обикновено са на лице във всеки логистичен канал, докато някои от спомагателните дейности зависят от дейността на отделната фирма. Основните дейности като цяло формират общи логистични разходи. Като правило стандартите на обслужване на клиентите оказват определено влияние върху логистичните разходи.

Логистиката като самостоятелна област на управленческата дейност е в тясна връзка и зависимост от производството и маркетинга.

Производството е свързано със създаването на продуктите, маркетинга- с пазарното проучване, рекламата и управлението на продажбите, а логистиката с времевата и пространствената стойност. За да се осъществява ефективна дейност е необходимо координиране на действията в тези три функционални области на управлението. Това постига посредством свързващите дейности между производството и логистиката от една страна и логистиката и маркетинга от друга страна. свързващите дейности между производството и логистиката са графиците за производство, разположението на фирмите, снабдяването и др., а между логистиката и маркетинга са стандартите за обслужване на клиентите, разположението на посредниците, пакетирането и др. стремежът към управление на свързващите дейности само от една функционална област в лицето на производството, логистиката и маркетинга може да доведе до неопптимални резултати и до възникване на междуфункционални конфликти.

Фирмената логистична верига зависи от размера на фирмата и от обхвата на производствената дейност. В нея се включват дейностите, формиращи логистичните подсистеми “снабдяване”, “производство” и “пласмент”. В логистичната верига на снабдяването се включват дейностите по управлението на материалните и информационните потоци от доставчиците на материални ресурси до складовете за производствени запаси. Такива са определяне на потребностите от материални ресурси, проучване и избиране на доставчици, сключване на договори за покупка, даване на поръчки за покупка, заплащане на заявените количества от материални ресурси, натоварване и транспортиране до складовете на фирмата, разтоварване, количествено и качествено приемане, разопаковане, комплектуване, подготовка за подреждане в местата за съхранение, вътрешно складово преместване, поставяне в местата за съхранение, приемане на поръчките от производствените звена, комплектуване на заявките, вземане от местата за съхранение, транспортиране до местата за експедиция, оформяне на документите за отпускане, натоварване на транспортните средства и транспортиране до складовете на производствените звена или до работните места.

В логистична верига на производството се включват дейностите по управлението на материалните и свързаните с тях информационни потоци от складовете за производствени запаси през отделните звена на производствения процес до складовете за готова продукция. Такива са заявяване на исканите видове и количества от отделните производствени звена, получаване на материалните ресурси от складовете за производствени запаси, натоварване и транспортиране до складовете на производствените звена или до работните места, разтоварване, временно съхраняване, вътрешно преместване от едно производствено звено в друго, натоварване и транспортиране на произведената продукция до складовете за готова продукция.

В логистичната верига при пласмента се включват дейностите по управлението на материалните и свързаните с тях информационни потоци в складовете за готова продукция и нейното транспортиране до складовете на клиентите. Такива са разтоварване на пристигналите транспортни средства с готова продукция, приемане, подготовка за съхраняване на приетата готова продукция, преместване на готовата продукция до местата за съхраняване и поставяне в тях, съхранение и контрол за състоянието на готовата продукция, приемане на поръчките от клиентите, вземане на местата за съхраняване и преместване на палетната товарна единица до мястото за комплектуване, комплектуване на поръчките и подготвяне за експедиция, подготвяне на съпроводителите и други документи след заплащане на поръчката транспортиране до клиентите.

С нарастването на логистичните услуги нарастват и логистичните разходи. Но идва момента когато нарастването на логистичните разходи не води до подобряване нивото на обслужване на клиентите т.е. самите клиенти са презадоволени.

Съвкупността от всички дейности, осъществяване при снабдяването, производството и пласмента, формира цялостната логистична верига на отделната фирма. Логистичните подсистеми „снабдяване” и „пласмент” имат пряка непосредствена връзка с макрологистичната система. Комплексът от фирмените логистични вериги формира националната логистична верига-международни логистични вериги. В рамките на националното стопанство всички фирми са свързани помежду си чрез многостранни процеси на обмяна. По този начин отделните фирми участват в националните логистични процеси.и са елемент на националната логистична система, която е и тяхна обкръжаващ среда. Националната логистична система обхваща управлението на съвкупността от материални ресурси, транспортни връзки и институции (транспортна авиация, кораби, железници, автотранспорт, железопътни линии и шосейни пътища, далекосъобщения и др.). изграждането и правилното функциониране на националната логистична система е грижа и задължение на държавата. Та изгражда транспортните комуникации и поддържа транспортните фирми и складове, които предлагат логистични услуги. Материална инфраструктура на националната логистична система са транспортиране и комуникационните връзки.

На макроравнище при движението на материалните потоци такива елементи са самите фирми (доставчици и потребители) и свързващия ги транспорт. На фирмено равнище при вътрешното движение на материалните ресурси елементи са подсистемите „снабдяване”, „производство” и „пласмент”. Посочените елементи на логистичната система (на макро- и фирмено равнище) са различни по качество, но са съвместими и образуват едно цяло. Съвместимостта осигурява единство на целите, на което е подчинено функционирането на логистичната система.

- елементите на отделната логистична система имат съществена връзка.

В националната логистична система връзката между отделните нейни елементи се осъществява на базата на сключените договори, докато при фирмената логистична система връзката е на база вътрешно производствени отношения.

Това е способността да се достави нужната стока в нужното време, на нужното място, в нужното количество и качество при минимални разходи. интеграционните качества на логистичната система позволяват да се закупят своевременно необходимите материални ресурси, да се вложат в производството на готова продукция и та се придвижи към външната среда.

Логистичната система е лесно приспособима система - има обратни връзки и изпълнява едни или други функции. Тя се състои от няколко подсистеми и има развити връзки с външната среда. Като логистична система маже да се разглежда производствената, транспортната или групи фирми. Границите на логистичната система се определят на цикъла от оборот на средствата за производство. Отначало се закупуват материални ресурси, които във вид на материален поток постъпват в логистичната система и излизат от нея във вид на готова продукция срещу постъпващите в логистичната система финансови ресурси.