Логистичният подход в управлението на фирмата Същност на логистиката

Глава 1

Не­об­хо­ди­мост­та от при­ла­га­не на ло­гис­тич­ни­те прин­ци­пи за пла­ни­ра­не, ор­га­ни­за­ция и кон­т­рол на дос­тав­ки­те се про­я­вя­ва осо­бе­но сил­но по вре­ме на Вто­ра­та све­тов­на вой­на и впос­лед­с­т­вие при ре­а­ли­зи­ра­не­то на пла­на “Мар­шал”. Та­ка пос­те­пен­но ло­гис­ти­ка­та се въз­п­ри­е­ма ка­то кон­цеп­ция за уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци, чи­е­то осъ­щес­т­вя­ва­не изис­к­ва ко­ор­ди­ни­ра­не и ин­тег­ри­ра­не на уси­ли­я­та и въз­мож­нос­ти­те на всич­ки учас­т­ни­ци в то­зи про­цес.

По­пу­ляр­ност­та на ло­гис­тич­ния под­ход на уп­рав­ле­ние се уве­ли­ча­ва с из­к­лю­чи­тел­ни тем­по­ве през пос­лед­ни­те два­де­сет го­ди­ни, през ко­и­то в ико­но­ми­чес­ка­та те­о­рия и прак­ти­ка се из­пол­з­ват раз­лич­ни тер­ми­ни ка­то: “фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция”, “уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­а­ли­те”, “ло­гис­ти­ка на дис­т­ри­бу­ци­я­та”, “мар­ке­тинг ло­гис­ти­ка”, “вът­реш­на ло­гис­ти­ка”, “биз­несло­гис­ти­ка” и др. Из­пол­з­ва­не­то на те­зи тер­ми­ни се сре­ща и по­нас­то­я­щем, но об­що­то, ко­е­то ги обе­ди­ня­ва, е схва­ща­не­то, че ло­гис­ти­ка­та е си­но­ним на уп­рав­ле­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те и на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция.

През 1991 г. Съ­ве­тът по уп­рав­ле­ние на ло­гис­ти­ка­та в САЩ я де­фи­ни­ра ка­то “про­це­сът на пла­ни­ра­не, осъ­щес­т­вя­ва­не и кон­т­ро­ли­ра­не на ефи­кас­но­то и ефек­тив­ното прид­виж­ва­не и съх­ра­не­ние на ма­те­ри­а­ли, про­дук­ти, ус­лу­ги и свър­за­на­та с тях ин­фор­ма­ция от мяс­то­то на из­точ­ни­ци­те до мяс­то­то на пот­реб­ле­ние с цел удов­лет­во­ря­ва­не пот­реб­нос­ти­те на пот­ре­би­те­ли­те” (6, стр. 4). В та­зи де­фи­ни­ция се съ­дър­жат по­ве­че­то от еле­мен­ти­те на ло­гис­тич­ния про­цес и се под­чер­та­ва не­об­хо­ди­мост­та от то­тал­но уп­рав­ле­ние на дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­ал­ни­те ре­сур­си до про­из­вод­с­т­во­то и на го­то­ви­те про­дук­ти до край­ни­те пот­ре­би­те­ли.

В ико­но­ми­чес­ка­та ли­те­ра­ту­ра се лан­си­рат и ре­ди­ца дру­ги оп­ре­де­ле­ния за ло­гис­ти­ка­та, вся­ко от ко­и­то се опит­ва да раз­к­рие по-точ­но и пъл­но ней­на­та същ­ност. Та­ка нап­ри­мер Дж. Хес­кет оп­ре­де­ля ло­гис­ти­ка­та ка­то “съв­куп­ност îò äåé­íîñ­òè è óï­ðàâ­ëå­íèå íà ïî­òî­öè­òå îò ïðî­äóê­òè, êî­îð­äè­íè­ðà­не на из­пол­з­ва­не­то на ре­сур­си­те и па­зар­на­та ре­а­ли­за­ция при да­де­но рав­ни­ще на ус­лу­ги­те с ми­ни­мал­ни раз­хо­ди” (7, стр. 18). Аме­ри­кан­с­ки­те про­фе­со­ри Ма­ги, Ка­па­чи­но и Ро­зен­фелд пък отъж­дес­т­вя­ват ло­гис­ти­ка­та с “из­кус­т­во­то да се уп­рав­ля­ват по­то­ци­те от ма­те­ри­а­ли и про­дук­ти от из­точ­ни­ка до пот­ре­би­те­ля” (1, стр. 11). За Е. Матье и Д. Тиксь­е ло­гис­ти­ка­та обе­ди­ня­ва “две и по­ве­че дей­нос­ти за це­ли­те на пла­ни­ра­не, осъ­щес­т­вя­ва­не и кон­т­рол на по­то­ци­те от су­ро­ви­ни, по­лу­фаб­ри­ка­ти и го­то­ви про­дук­ти от мо­мен­та на въз­ник­ва­не­то им до мо­мен­та на пот­реб­ле­ни­е­то им (7, стр. 26). А Дж. Га­тор­на раз­ши­ря­ва оп­ре­де­ле­ни­е­то за ло­гис­ти­ка, ка­то вна­ся в не­го и ня­кои не­ма­ло­важ­ни до­пъл­не­ния. За не­го тя (ло­гис­ти­ка­та) е “про­цес на стра­те­ги­чес­ко уп­рав­ле­ние на при­до­би­ва­не­то, прид­виж­ва­не­то и съх­ра­не­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли, ре­зер­в­ни час­ти и за­вър­ше­ни про­дук­ти (и съп­ро­вож­да­щи­те ги ин­фор­ма­ци­он­ни по­то­ци) в ор­га­ни­за­ци­я­та и ней­ни­те мар­ке­тин­го­ви ка­на­ли за из­пъл­не­ние на по­ръч­ки­те по най-ефи­ка­сен на­чин, до­ба­вя стой­ност и мо­же да иг­рае жиз­не­на ро­ля в ор­га­ни­за­ци­он­на­та рен­та­бил­ност” (8, стр. 25).

Ед­на от най-дос­тъп­ни­те и съ­щев­ре­мен­но най-крат­ка­та из­меж­ду ци­ти­ра­ни­те де­фи­ни­ции е та­зи на про­фе­со­ри­те Ма­ги, Ка­па­чи­но и Ро­зен­фелд. В нея на­ми­рат мяс­то как­то ма­те­ри­а­ли­те, ко­и­то са пред­мет на снаб­дя­ва­не­то, та­ка и про­дук­ти­те, ко­и­то са пред­мет на дис­т­ри­бу­ци­я­та. Лип­с­ват оба­че ин­фор­ма­ци­он­ни­те по­то­ци, ко­и­то опос­ред­с­т­ват ло­гис­тич­ния про­цес и пра­вят въз­мож­но не­го­во­то уп­рав­ле­ние.

Ев­ро­пейс­ка­та асо­ци­а­ция по ло­гис­ти­ка (ELA) отъж­дес­т­вя­ва ло­гис­ти­ка­та с “осъ­щес­т­вя­ва­не и уп­рав­ле­ние на дви­же­ни­е­то и раз­по­ла­га­не­то на хо­ра и/или про­дук­ти, как­то и под­дър­жа­щи дей­нос­ти, свър­за­ни с то­ва дви­же­ние и раз­по­ла­га­не, в рам­ки­те на сис­те­ма, ор­га­ни­зи­ра­на за пос­ти­га­не­то на оп­ре­де­ле­ни це­ли” (3, стр. 10). За от­бе­ляз­ва­не е, че то­ва оп­ре­де­ле­ние, ма­кар и дос­та об­що, се из­пол­з­ва в пос­лед­с­т­вие от ня­кои ав­то­ри ка­то ос­но­ва за раз­ши­ря­ва­не об­х­ва­та на ло­гис­ти­ка­та и включ­ва­не в не­го не са­мо на ма­те­ри­ал­ни­те и ин­фор­ма­ци­он­ни­те, но и на фи­нан­со­ви­те по­то­ци (12, стр. 147). Не­що, в ко­е­то има ре­зон, тъй ка­то ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци се опос­ред­с­т­ват от ин­фор­ма­ци­он­ни­те и фи­нан­со­ви­те по­то­ци, а и не са­мо от тях, т.е. тях­но­то уп­рав­ле­ние не мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва без връз­ка по­меж­ду им.

Спо­ред про­фе­сор Р. Юне­ман ло­гис­ти­ка­та включ­ва “всич­ки дей­нос­ти, не­об­хо­ди­ми за пре­о­до­ля­ва­не­то на не­съ­от­вет­с­т­ви­я­та от вре­ме­ви, ко­ли­чес­т­вен и прос­т­ран­с­т­вен ха­рак­тер, за­поч­вай­ки от снаб­дя­ва­не­то с ма­те­ри­а­ли, тях­на­та пре­ра­бот­ка и за­вър­ш­вай­ки с дис­т­ри­бу­ци­я­та на го­то­ва­та про­дук­ция до пот­реб­ле­ни­е­то. Те­зи дей­нос­ти включ­ват пла­ни­ра­не­то, осъ­щес­т­вя­ва­не­то и кон­т­ро­ла на тран­с­пор­та, скла­ди­ра­не­то и ма­ни­пу­ли­ра­не­то, как­то и ин­фор­ма­ци­он­ни­те по­то­ци, не­об­хо­ди­ми за те­зи опе­ра­ции” (3, стр. 11). Оп­ре­де­ле­ние, ко­е­то ко­рес­пон­ди­ра, спо­ред мен, на­пъл­но с из­вър­ш­ва­но­то в прак­ти­ка­та и ко­е­то се пре­ци­зи­ра до из­вес­т­на сте­пен от Бер­ко­вич, Ке­рин и Ру­бе­ли­ус, ко­и­то уточ­ня­ват, че ло­гис­ти­ка­та е “ко­ор­ди­на­ция на по­то­ци­те от су­ро­ви­ни, не­за­вър­ше­но про­из­вод­с­т­во и го­то­ва про­дук­ция с цел дос­ти­га­не­то на же­ла­но­то ни­во на об­с­луж­ва­не при ми­ни­мал­ни об­щи раз­хо­ди” (2, стр. 379).

Виж­да се, че в поч­ти всич­ки от по­со­че­ни­те оп­ре­де­ле­ния на­ми­рат мяс­то как­то ма­те­ри­ал­ни­те ре­сур­си, ко­и­то са пред­мет на пър­ва­та фа­за на ло­гис­тич­ния про­цесснаб­дя­ва­не­то, та­ка и про­дук­ти­те, ко­и­то са пред­мет на не­го­ва­та за­вър­ш­ва­ща фа­задис­т­ри­бу­ци­я­та. Не нав­ся­къ­де фи­гу­ри­рат оба­че ин­фор­ма­ци­он­ни­те по­то­ци, ко­и­то за­ед­но с ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци са обект на ло­гис­ти­ка­та. В по-съв­ре­мен­ни­те оп­ре­де­ле­ния за ло­гис­ти­ка то­зи обект се до­пъл­ва с фи­нан­со­ви­те по­то­ци и с по­то­ци­те от хо­ра и ус­лу­ги, ма­кар че в ос­но­ва­та му си ос­та­ват ре­ал­ни­те по­то­ци от фи­зи­чес­ки осе­за­е­ми про­дук­ти. До­кол­ко­то за фир­ма­та е важ­но и ос­во­бож­да­ва­не от ве­че не­пот­реб­ни ма­ши­ни и от­па­дъ­ци, обек­тът на ло­гис­ти­ка­та се до­пъл­ва и с вто­рич­ни­те ма­те­ри­ал­ни по­то­ци, ко­и­то въз­ник­ват след от­дел­ни фа­зи на про­из­вод­с­т­ве­ния про­цес.

И та­ка под ло­гис­ти­ка ще раз­би­ра­ме съв­куп­ност­та от ме­то­ди и сред­с­т­ва за осъ­щес­т­вя­ва­не на ин­тег­ри­ра­но уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци от мяс­то­то на тях­но­то въз­ник­ва­не, през всич­ки фа­зи и ета­пи на дви­же­ние, до мяс­то­то на край­но­то пот­реб­ле­ние с цел пос­ти­га­не на ви­со­ко ни­во на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те с ми­ни­мал­ни раз­хо­ди.

Ло­гис­ти­ка­та спо­соб­с­т­ва за пос­ти­га­не на кон­ку­рен­т­ни пре­дим­с­т­ва, ка­то ин­тег­ри­ра дей­нос­ти­те, ко­и­то до­ба­вят стой­ност, и оп­ти­ми­зи­ра вза­и­мов­ръз­ки­те по­меж­ду им. То­ва ста­ва, ка­то раз­лич­ни­те еле­мен­ти на ло­гис­тич­ния про­цес се раз­г­леж­дат във вза­им­на за­ви­си­мост и обус­ло­ве­ност.

Стре­ме­жът към ра­ци­о­нал­но ор­га­ни­зи­ра­не на про­дук­то­ви­те и ин­фор­ма­ци­он­ни­те по­то­ци в от­дел­ни­те ста­дии на сто­пан­с­ка­та дей­ност чес­то пъ­ти е при­чи­на за по­лу­ча­ва­не­то на про­ти­во­ре­чи­ви ре­зул­та­ти и взи­ма­не­то на неп­ра­вил­ни уп­рав­лен­с­ки ре­ше­ния. В раз­лич­ни­те фун­к­ци­о­нал­ни об­лас­тиснаб­дя­ва­не, про­из­вод­с­т­во и дис­т­ри­бу­циясе сблъс­к­ват раз­лич­ни ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си, ко­е­то зат­руд­ня­ва нор­мал­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на сто­пан­с­ки­те ор­га­ни­за­ции. Ло­гис­ти­ка­та си пос­та­вя за за­да­ча да пре­о­до­ля­ва те­зи про­ти­во­ре­чия чрез на­ми­ра­не на ком­п­ро­мис в об­ласт­та на въз­мож­ни­те ре­ше­ния, ка­то уп­рав­ля­ва ин­тег­ри­ра­но от­дел­ни­те дей­нос­ти и оп­ти­ми­зи­ра връз­ки­те по­меж­ду им. Тя ори­ен­ти­ра опе­ра­тив­ни­те дей­нос­ти на фир­ма­та спря­мо ней­ни­те стра­те­ги­чес­ки це­лиза за­паз­ва­не на ста­бил­но па­зар­но при­със­т­вие, за на­рас­т­ва­не на па­зар­ния дял, за кон­ку­рен­т­на по­ли­ти­ка. При­ла­га­не­то на ло­гис­тич­ния под­ход на ин­тег­ри­ра­но уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци е пред­пос­тав­ка за оси­гу­ря­ва­не на дъл­гос­ро­чен ус­пех на фир­ма­та чрез раз­к­ри­ва­не на ре­зер­ви за на­рас­т­ва­не на ней­на­та ефек­тив­ност и кон­ку­рен­т­нос­по­соб­ност.

Ло­гис­ти­ка­та е свър­за­на с дос­та­вя­не­то на про­дук­ти­те и ус­лу­ги­те там, къ­де­то са не­об­хо­ди­ми, ко­га­то са нуж­ни. По­ве­че­то пот­ре­би­те­ли във ви­со­ко раз­ви­ти­те ин­дус­т­ри­ал­ни дър­жа­ви при­е­мат ло­гис­ти­ка­та ка­то не­що да­де­но. Ко­га­то оти­ват в ма­га­зи­на, те очак­ват тър­се­ни­те от тях про­дук­ти да са на­лич­ни и прес­ни. Ето за­що е все по-труд­но да си пред­с­та­вим мар­ке­тин­га или про­из­вод­с­т­во­то без по­мощ­та на ло­гис­ти­ка­та. Всич­ко то­ва прев­ръ­ща из­пол­з­ва­не­то на ло­гис­тич­ния под­ход в ед­на от най-въл­ну­ва­щи­те и пре­диз­ви­ка­тел­ни об­лас­ти на ме­ни­д­ж­мън­та.

Ло­гис­ти­ка­та включ­ва ин­тег­ра­ци­я­та на ин­фор­ма­ция, тран­с­порт, за­па­си, скла­до­ве, ма­ни­пу­ли­ра­не и опа­ко­ва­не. Вся­ка ед­на от те­зи фун­к­ци­о­нал­ни об­лас­ти пред­ла­га раз­но­об­ра­зие от ог­ра­ни­за­ци­он­ни струк­ту­ри и дей­нос­ти, чи­я­то ком­би­на­ция прев­ръ­ща ло­гис­тич­но­то уп­рав­ле­ние в пре­диз­ви­ка­тел­на и доб­ре пла­те­на ка­ри­е­ра. Ето за­що, в мно­жес­т­во фир­ми, осъз­на­ли не­об­хо­ди­мост­та и си­ла­та от при­ла­га­не­то на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция, спе­ци­а­лис­ти­те по ло­гис­ти­ка са из­меж­ду най-тър­се­ни­те вис­ши уп­рав­лен­с­ки кад­ри.

Ос­нов­на­та кон­цеп­ция за ло­гис­тич­но­то уп­рав­ле­ние е при­ло­жи­ма за ре­ди­ца дей­нос­ти от час­т­ния и об­щес­т­вения сек­тор. Въл­ну­ва­що­то и но­во­то в ло­гис­ти­ка­та ид­ва от ком­би­ни­ра­не­то на тра­ди­ци­он­ни ра­бот­ни об­лас­ти в ин­тег­ри­ра­но стра­те­ги­чес­ко на­ча­ло. Ме­ни­д­жъ­рът по ло­гис­ти­ка е ка­то меж­ду­фун­к­ци­о­на­лен ди­ри­гент на ра­бо­та­та вът­ре и из­вън фир­ма­та. Вът­ре във фир­ма­та пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во­то е да се ко­ор­ди­ни­рат уме­ни­я­та на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те ра­бот­ни мес­та в ед­на ин­тег­ри­ра­на ком­пе­тен­т­ност, фо­ку­си­ра­на вър­ху об­с­луж­ва­не­то на пот­ре­би­те­ли­те. В по­ве­че­то си­ту­а­ции же­ла­ни­ят об­х­ват на та­зи ко­ор­ди­на­ция над­х­вър­ля ин­ди­ви­ду­ал­на­та ек­с­пер­ти­за, ка­то включ­ва как­то пот­ре­би­те­ли­те, та­ка и дос­тав­чи­ци­те на ма­те­ри­а­ли или ус­лу­ги. От стра­те­ги­чес­ка глед­на точ­ка ме­ни­д­жъ­рът по ло­гис­ти­ка се стре­ми да улес­ня­ва ефек­тив­ни­те вза­и­мо­от­но­ше­ния във ве­ри­га­та за дос­тав­ки. Въл­ну­ва­що­то на съв­ре­мен­на­та ло­гис­ти­ка е прев­ръ­ща­не­то на ком­би­ни­ра­ни­те ре­зул­та­ти от вът­реш­на­та и вън­ш­на­та ин­тег­ра­ция в ед­на от ос­нов­ни­те ком­пе­тен­ции на вся­ка фир­ма.

На­рас­т­ва­не­то на зна­че­ни­е­то на ло­гис­ти­ка­та ре­зул­ти­ра в съз­да­ва­не­то на на­ци­о­нал­ни и меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции по ло­гис­ти­ка. Мно­жат се из­с­лед­ва­ни­я­та и пуб­ли­ка­ци­и­те в та­зи об­ласт. Бър­зо се уве­ли­ча­ва и бро­ят на уни­вер­си­те­ти­те в све­та, пред­ла­га­щи обу­че­ние на ни­во ба­ка­ла­вър, ма­гис­тър и док­тор по ло­гис­ти­ка.

Рад­ва­що в то­зи ас­пект е съз­да­ва­не­то у нас на Бъл­гар­с­ка­та асо­ци­а­ция по ло­гис­ти­ка (БАЛ) и раз­к­ри­ва­не­то на спе­ци­ал­ност “Сто­пан­с­ка ло­гис­ти­ка” в Уни­вер­си­те­та за на­ци­о­нал­но и све­тов­но сто­пан­с­т­воСо­фия. Обу­че­ни­е­то по спе­ци­ал­ност­та се из­вър­ш­ва по съг­ла­су­ван с уни­вер­си­те­ти­те в стра­ни­те от Ев­ро­пейс­кия съ­юз уче­бен план, ко­е­то га­ран­ти­ра по­лу­ча­ва­не­то на ви­со­ки зна­ния и прак­ти­чес­ки уме­ния от сту­ден­ти­те и ги пра­ви тър­се­ни и пред­по­чи­та­ни от фир­ми­те със съв­ре­мен­на па­зар­на ори­ен­та­ция.

1.2. Ос­нов­ни ха­рак­те­рис­ти­ки на ло­гис­ти­ка­та

Ви­дя се, че мно­го­об­х­ват­ни­ят и мно­го­ас­пек­тен ха­рак­тер на ло­гис­ти­ка­та зат­руд­ня­ват изяс­ня­ва­не­то на ней­на­та същ­ност в ед­но крат­ко оп­ре­де­ле­ние. Ана­ли­зът на спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та ли­те­ра­ту­ра да­ва ос­но­ва­ние да се из­ве­дат след­ни­те по-важ­ни ха­рак­тер­ни чер­ти на ло­гис­ти­ка­та:

Без­с­пор­но във всич­ки оп­ре­де­ле­ния на ло­гис­ти­ка­та в ка­чес­т­во­то на не­ин ос­но­вен обект се по­соч­ват по­то­ци­те от фи­зи­чес­ки осе­за­е­ми про­дук­ти (су­ро­ви­ни и ма­те­ри­а­ли, не­за­вър­ше­но про­из­вод­с­т­во и го­то­ва про­дук­ция) и свър­за­ни­те с тях ин­фор­ма­ци­он­ни по­то­ци. Имен­но по­то­ци­те от про­дук­ти­те са глав­но­то съ­дър­жа­ние на обек­та на ло­гис­ти­ка­та. В по-но­ви­те оп­ре­де­ле­ния за ло­гис­ти­ка­та в ней­ния обект се включ­ват фи­нан­со­ви­те по­то­ци и по­то­ци­те от ус­лу­ги и хо­ра. Без да ома­ло­ва­жа­вам уп­рав­ле­ни­е­то на по­то­ци­те от хо­ра и ус­лу­ги, ко­и­то в оп­ре­де­ле­ни сфе­ри и от­рас­ли имат из­к­лю­чи­тел­но важ­но зна­че­ние (ту­ри­зъм, во­ен­но де­ло, здрав­но об­с­луж­ва­не), ще под­чер­тая, че оп­ре­де­ля­щи за обек­та на сто­пан­с­ка­та ло­гис­ти­ка са по­то­ци­те от фи­зи­чес­ки осе­за­е­ми про­дук­ти и свър­за­ни­те с тях ин­фор­ма­ци­он­ни по­то­ци. Тях­но­то ин­тег­ри­ра­но уп­рав­ле­ние изис­к­ва и съ­об­ра­зя­ва­не с фи­нан­со­ви­те по­то­ци.

Дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци е свър­за­но с из­вър­ш­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни фи­зи­чес­ки про­це­си и дей­нос­ти. В обек­та на ло­гис­ти­ка­та се включ­ват всич­ки про­це­си и дей­нос­ти по дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци без не­пос­ред­с­т­ве­ни­те про­из­вод­с­т­ве­ни опе­ра­ции. То­ва са дей­нос­ти­те глав­но по тран­с­порт, съх­ра­не­ние и об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те.

1.2.2. Ло­гис­тич­ни дей­нос­ти

Дей­нос­ти­те, чи­я­то ко­ор­ди­на­ция и син­х­ро­ни­зи­ра­не е в ос­но­ва­та на съз­да­ва­не­то на ло­гис­тич­ни сис­те­ми, се под­раз­де­лят на ос­нов­ни и спо­ма­га­тел­ни.

А) Ос­нов­ни­ ло­гис­тич­ни дей­нос­ти са:

 об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те;

 тран­с­пор­ти­ра­не;

 фор­ми­ра­не, под­дър­жа­не и уп­рав­ле­ние на за­па­си­те

Б) Спо­ма­га­тел­ни или под­дър­жа­щи дей­нос­ти са:

 за­ку­пу­ва­не;

 съх­ра­не­ние;

 опа­ко­ва­не;

 мар­ки­ра­не;

 об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те;

 под­дър­жа­не и об­ра­бот­ка на ак­ту­ал­на ин­фор­ма­ция;

 ма­ни­пу­ли­ра­не;

 то­ва­ре­не/раз­то­вар­ва­не;

 уед­ря­ва­не на то­ва­ри­те;

 ком­п­лек­тов­ка, раз­фа­сов­ка на про­дук­ти­те.

Всич­ки оп­ре­де­ле­ния за същ­ност­та на ло­гис­ти­ка­та под­чер­та­ват важ­ност­та на ин­тег­ри­ра­не­то на те­зи дей­нос­ти, ко­и­то оси­гу­ря­ват прид­виж­ва­не­то на про­дук­ти­те до оп­ре­де­ле­но мяс­то.

Ло­гис­ти­ка­та си пос­та­вя за цел ця­лос­т­но­то из­г­раж­да­не на сис­те­ма­та за уп­рав­ле­ние на снаб­ди­тел­ни­те, тран­с­пор­т­ни­те, скла­до­во-ма­ни­пу­ла­ци­он­ни­те и всич­ки дру­ги ло­гис­тич­ни дей­нос­ти чрез оп­ти­ми­зи­ра­не на раз­хо­ди­те за тях­но­то из­вър­ш­ва­не. По-кон­к­рет­но цел­та на ло­гис­ти­ка­та се със­тои в ед­нов­ре­мен­но­то ре­ша­ва­не на три­е­дин­на­та за­да­ча:

 оси­гу­ря­ва­не на прос­т­ран­с­т­ве­на и вре­ме­ва “по­лез­ност” на про­дук­та,

 оси­гу­ря­ва­не на оп­ти­мал­но ви­со­ко ни­во на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те,

 ми­ни­ми­зи­ра­не на об­щи­те ло­гис­тич­ни раз­хо­ди.

Най-ла­ко­нич­но та­зи три­е­дин­на цел е из­ра­зе­на в об­що­из­вес­т­но­то пра­ви­ло на се­дем­те “П”:

 Под­хо­дя­щи­ят про­дукт, в

 Под­хо­дя­що­то ко­ли­чес­т­во,

 Под­хо­дя­що със­то­я­ние и ка­чес­т­во, на

 Под­хо­дя­що­то мяс­то, в

 Под­хо­дя­що­то вре­ме, на

 Под­хо­дя­щия кли­ент, с

 Под­хо­дя­щи­те раз­хо­ди.

Из­вес­т­но е, че все­ки про­дукт, за да мо­же да удов­лет­во­ри оп­ре­де­ле­ни пот­реб­нос­ти, тряб­ва да при­те­жа­ва че­ти­ри “по­лез­нос­ти”“по­лез­ност на фор­ма­та”, ко­я­то се съз­да­ва в про­из­вод­с­т­во­то, “по­лез­ност на при­те­жа­ни­е­то”, ко­я­то се съз­да­ва в про­це­са на про­даж­ба­та, и “прос­т­ран­с­т­ве­на и вре­ме­ва по­лез­ност”, ко­и­то се оси­гу­ря­ват от ло­гис­ти­ка­та. За да бъ­де упот­ре­бен да­ден про­дукт, не е дос­та­тъч­но са­мо да бъ­де съз­да­ден и ку­пен (при­те­жа­ван), а е не­об­хо­ди­мо той да бъ­де до­ве­ден до мяс­то­то на пот­реб­ле­ни­е­то, и то то­га­ва, ко­га­то въз­ник­ва пот­реб­ност­та от не­го.

Ло­гис­ти­ка­та ос­нов­но оси­гу­ря­ва прос­т­ран­с­т­ве­на и вре­ме­ва по­лез­ност на про­дук­та. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва тя съ­щес­т­ве­но доп­ри­на­ся за съз­да­ва­не­то на “по­лез­ност на фор­ма­та” и “по­лез­ност на при­те­жа­ни­е­то” чрез оси­гу­ря­ва­не на ус­ло­вия за нор­мал­но про­ти­ча­не на про­из­вод­с­т­ве­на­та дей­ност и до­веж­да­не на го­то­ва­та про­дук­ция до кли­ен­ти­те.

Ос­нов­на­та цел на ло­гис­ти­ка­та е оси­гу­ря­ва­не­то на ви­со­ко ни­во на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те. Об­с­луж­ва­не­то на кли­ен­ти­те об­х­ва­ща це­лия ком­п­лекс на вза­и­мо­от­но­ше­ния меж­ду дос­тав­чи­ка и кли­ен­та, ка­то се за­поч­не от пред­п­ро­даж­бе­на­та фа­за, фи­зи­чес­ко­то дос­та­вя­не на про­дук­ти­те и се за­вър­ши със след­п­ро­даж­бе­но­то об­с­луж­ва­не. В то­зи ком­п­лекс от вза­и­мо­от­но­ше­ния ло­гис­ти­ка­та иг­рае важ­на, а мно­го чес­то (ко­га­то ре­ша­ва­щи са на­деж­д­ност­та, сроч­ност­та и точ­ност­та на дос­тав­ки­те как­то на ос­нов­ния про­дукт, та­ка и на ре­зер­в­ни час­ти за не­го) и оп­ре­де­ля­ща ро­ля.

В ос­но­ва­та на уп­рав­ле­ни­е­то на ло­гис­тич­ни­те дей­нос­ти ле­жи кон­цеп­ци­я­та за “об­щи­те ло­гис­тич­ни раз­хо­ди”. При­ло­же­ни­е­то на та­зи кон­цеп­ция изис­к­ва да се из­с­лед­ват про­ти­во­ре­чи­ви­те връз­ки и за­ви­си­мос­ти­те меж­ду еле­мен­ти­те на ло­гис­тич­ни­те раз­хо­ди в три нап­рав­ле­ния и на та­зи ос­но­ва да се тър­сят пъ­ти­ща за тях­но­то оп­ти­ми­зи­ра­не. Пър­во, меж­ду еле­мен­ти­те на ло­гис­тич­ни­те раз­хо­ди (тран­с­пор­т­ни­те раз­хо­ди, раз­хо­ди­те по под­дър­жа­не­то на за­па­си, ин­фор­ма­ци­он­но-уп­рав­лен­с­ки­те раз­хо­ди, за­гу­би­те от де­фи­цит) на оп­ре­де­ле­на фа­за на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци нап­ри­мер в снаб­дя­ва­не­то. Вто­ро, ко­е­то е по-съ­щес­т­ве­но, меж­ду ло­гис­тич­ни­те раз­хо­ди в раз­лич­ни­те фа­зи на про­ти­ча­не на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци, т.е. меж­ду раз­хо­ди­те в снаб­дя­ва­не­то, про­из­вод­с­т­во­то и дис­т­ри­бу­ци­я­та, вклю­чи­тел­но и в ор­га­ни­за­ци­и­те и зве­на­та, учас­т­ва­щи в та­ка на­ре­че­ни­те “снаб­ди­тел­ни ве­ри­ги”. Тре­то, меж­ду ло­гис­тич­ни­те раз­хо­ди и ни­во­то на ло­гис­тич­но­то об­с­луж­ва­не.

В по­ве­че­то де­фи­ни­ции за сто­пан­с­ка­та ло­гис­ти­ка се съ­дър­жат тер­ми­ни­те ко­ор­ди­на­ция, дви­же­ние на по­то­ци­те, об­щи раз­хо­ди и ни­во на об­с­луж­ва­не.

Ин­тег­ри­ра­но­то уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци е пред­пос­тав­ка за нор­мал­но про­ти­ча­не на про­из­вод­с­т­ве­ния про­цес и за ефек­тив­на и ефи­кас­на ре­а­ли­за­ция на про­дук­ци­я­та. В ре­зул­тат на съг­ла­су­ва­не­то на дей­нос­ти­те на от­дел­ни­те струк­тур­ни зве­на на фир­ма­та ста­ва въз­мож­но осъ­щес­т­вя­ва­не­то на прин­ци­па на се­дем­те “П”“под­хо­дя­щи­ят про­дукт с под­хо­дя­що­то ко­ли­чес­т­во и под­хо­дя­що­то със­то­я­ние на под­хо­дя­що­то мяс­то в под­хо­дя­що­то вре­ме на под­хо­дя­щия кли­ент с под­хо­дя­щи­те раз­хо­ди” (3, стр. 13), из­ра­зя­ващ край­на­та цел на ло­гис­тич­на­та дей­ност.

Та­зи ха­рак­те­рис­ти­ка на ло­гис­ти­ка­та включ­ва прос­ле­дя­ва­не дви­же­ни­е­то на по­то­ка от фи­зи­чес­ки осе­за­е­ми про­дук­ти до във и от фир­ма­та до потребителите. Су­ро­ви­ни­те, ос­нов­ни­те и спо­ма­га­тел­ни­те ма­те­ри­а­ли об­ра­зу­ват по­то­ка, пос­тъп­ващ във фир­ма­та и обез­пе­ча­ващ про­из­вод­с­т­во­то на про­дук­та, а го­то­ва­та про­дук­ция, пред­наз­на­че­на за ре­а­ли­за­ция на па­за­ра, е из­хо­дя­щи­ят по­ток, пос­тъп­ващ в дис­т­ри­бу­тор­с­ка­та мре­жа.

В за­ви­си­мост от “те­жест­та” на еди­ния или дру­гия по­ток (вхо­дящ или из­хо­дящ) мо­же да се нап­ра­ви след­но­то де­ле­ние на фир­ми­те:

 фир­ми с пре­об­ла­да­ва­що вхо­дя­ща ло­гис­ти­ка;

 фир­ми с пре­об­ла­да­ва­що из­хо­дя­ща ло­гис­ти­ка;

 фир­ми с ба­лан­си­ра­на вхо­дя­ща и из­хо­дя­ща ло­гис­ти­ка;

 фир­ми с пре­об­ла­да­ва­що из­хо­дя­ща и об­рат­на ло­ги­сит­ка (фир­ми, чи­я­то про­дук­ция се ба­зи­ра на ре­цик­ли­ра­ни су­ро­ви­ни и ма­те­ри­а­ли).

Ма­кар и пос­та­вя­ни на вто­ро мяс­то, тук се включ­ват и по­то­ци­те от ин­фор­ма­ция и хо­ра, ко­и­то иг­ра­ят важ­на ро­ля и обез­пе­ча­ват ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци.

Дру­га за­да­ча на ло­гис­ти­ка­та е ми­ни­ми­зи­ра­не­то на об­щи­те раз­хо­ди от про­ти­ча­не­то на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци през всич­ки фа­зи и зве­на на ор­га­ни­за­ци­я­та и скла­ди­ра­не­то на про­дук­ти­те, ко­и­то фир­ма­та из­пол­з­ва и про­из­веж­да. За раз­лич­ни­те фир­ми об­щи­те раз­хо­ди са ин­ди­ви­ду­ал­ни и в за­ви­си­мост от мо­де­ла на из­г­ра­де­на­та ло­гис­тич­на сис­те­ма към тях мо­гат да се от­на­сят раз­хо­ди­те по тран­с­пор­та, об­ра­бот­ка­та на ма­те­ри­а­ли­те, скла­ди­ра­не­то, под­дръж­ка­та на за­па­си, дис­т­ри­бу­ци­я­та и т.н.

Меж­ду те­зи раз­хо­ди съ­щус­т­ву­ва об­рат­но про­пор­ци­о­нал­на за­ви­си­мост и ко­га­то ня­кои от раз­хо­ди­те на­ма­ля­ват, то­ва ста­ва за смет­ка на дру­ги раз­хо­ди, ко­и­то се уве­ли­ча­ват.

При­мер за та­зи за­ви­си­мост е пред­с­та­вен на фиг. 1.2.

С уве­ли­ча­ва­не броя на скла­до­ве­те, раз­хо­ди­те по под­дръж­ка на за­па­си­те се уве­ли­ча­ват, ка­то съ­щев­ре­мен­но на­ма­ля­ват тран­с­пор­т­ни­те раз­хо­ди в ре­зул­тат на то­ва, че под­дър­жа­ни­те за­па­си са в по-го­ля­ма бли­зост до кли­ен­та. То­ва оз­на­ча­ва, че кри­ва­та на об­щи­те раз­хо­ди е в своя ми­ни­мум в точ­ка, в ко­я­то ни­то един от два­та ин­ди­ви­ду­ал­ни раз­хо­да (по за­па­си и тран­с­пор­ти­ра­не) не е ми­ни­ми­зи­ран, но ефек­тът за сис­те­ма­та ка­то ця­ло е най-до­бър. В да­де­ния при­мер оп­ти­мал­ни­ят за сис­те­ма­та ефект е при де­сет скла­да, ко­е­то съв­па­да с ми­ни­му­ма на об­щи­те раз­хо­ди.
1.2.7. Високо ниво на обслужване

Ако при­е­мем да раз­г­леж­да­ме ло­гис­ти­ка­та ка­то тръ­боп­ро­вод, през кой­то про­ти­чат про­дук­ти­те от мяс­то­то на про­из­вод­с­т­во до мяс­то­то на пот­реб­ле­ние, то е ло­гич­но да си пред­с­та­вим, че в края на то­зи тръ­боп­ро­вод са кли­ен­ти­те. Учуд­ва­що е, че мно­го фир­ми под­це­ня­ват зна­че­ни­е­то на об­с­луж­ва­не­то на кли­ен­ти­те за своя ими­дж и чес­то пре­неб­рег­ват ор­га­ни­за­ци­я­та на та­зи дей­ност.

Цел­та на ло­гис­ти­ка­та в то­зи ас­пект е да оси­гу­ри за­до­во­ля­ва­не на пот­ре­би­тел­с­ко­то тър­се­не по от­но­ше­ние на кри­те­ри­и­те вре­ме, удоб­с­т­во, на­деж­д­ност на дос­тав­ки­те и ко­му­ни­ка­ции:

 Вре­меин­тер­ва­лът от вре­ме от мо­мен­та на да­ва­не на по­ръч­ка­та до мо­мен­та на ней­но­то из­пъл­не­ние. Пъл­ни­ят ци­къл за из­пъл­не­ние включ­ва още и мо­мен­ти­те на прог­но­зи­ра­не на бъ­де­що­то тър­се­не (т.е. поз­на­ва­не на нуж­да­та от по­ръч­ка, ко­я­то пред­с­тои да нап­ра­ви кли­ен­тът), об­ра­бот­ка­та, прид­виж­ва­не­то и дос­та­вя­не­то на прат­ка­та.

 Удоб­с­т­вов ре­зул­тат на раз­лич­ни­те пот­реб­нос­ти на кли­ен­ти­те сис­те­ма­та за об­с­луж­ва­не тряб­ва да е гъв­ка­ва и да мо­же да ре­а­ги­ра сво­ев­ре­мен­но на про­ме­ни­те в тър­се­не­то, за да бъ­де ефек­тив­на.

 На­деж­д­ностка­сае обез­пе­ча­ва­не­то на фир­ма­та с не­об­хо­ди­ми­те ре­сур­си, спо­соб­с­т­ва­щи за без­п­роб­лем­но­то осъ­щес­т­вя­ва­не на дос­тав­ки­те. Ха­рак­те­рис­ти­ка по то­зи по­ка­за­тел да­ват точ­ност­та, си­гур­ност­та и ко­рек­т­ност­та на дос­тав­ка­та.

 Ко­му­ни­ка­цииин­фор­ма­ци­я­та, по­лу­че­на при об­щу­ва­не­то с пот­ре­би­те­ли­те би мог­ла да спо­мог­не за прог­но­зи­ра­не на тър­се­не­то, про­вер­ка на кон­ку­рен­т­нос­по­соб­ност­та и ус­та­но­вя­ва­не на пос­тиг­на­то­то ни­во на об­с­луж­ва­не.

Цел­та на фир­ми­те е чрез ло­гис­ти­ка­та да пос­тиг­нат под­хо­дя­що ни­во на об­с­луж­ва­не при оп­ти­мал­ни за то­ва раз­хо­ди. Не­ре­а­лис­тич­но ви­со­ко­то ни­во на об­с­луж­ва­не би до­ве­ло до по­кач­ва­не на раз­хо­ди­те, а в съ­що­то вре­ме нис­ко­то ни­во на об­с­луж­ва­не би мог­ло да от­б­лъс­не кли­ен­ти­те и да на­ма­ли кон­ку­рен­т­нос­по­соб­ност­та на фир­ма­та. Ба­лан­си­ра­не­то на раз­хо­ди­те и ни­во­то на об­с­луж­ва­не е по­ка­за­но схе­ма­тич­но на фиг. 1.3. Все­ки раз­ход и фак­тор за пос­ти­га­не на оп­ре­де­ле­но ни­во на об­с­луж­ва­не оказ­ват раз­лич­но вли­я­ние вър­ху ор­га­ни­за­ци­я­та на дис­т­ри­бу­ци­я­та.

Сис­тем­ни­ят под­ход в уп­рав­ле­ни­е­то, кой­то е за­ло­жен в ос­но­ва­та на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция, пре­по­ръч­ва раз­г­леж­да­не­то не са­мо на фир­ма­та, но и на вся­ка дру­га ор­га­ни­за­ци­он­на струк­ту­ра ка­то сис­те­ма. В то­зи сми­съл сис­те­ми са ико­но­ми­чес­ки­те гру­пи­ров­ки от на­ци­о­на­лен и меж­ду­на­ро­ден ка­ли­бър, ве­дом­с­т­ва­та, бол­ни­ци­те, уни­вер­си­те­ти­те, ми­нис­тер­с­т­ва­та, об­лас­ти­те и дър­жа­ва­та ка­то ця­ло, ко­е­то по­ви­ша­ва из­к­лю­чи­тел­но мно­го въз­мож­нос­ти­те за при­ла­га­не на ло­гис­тич­ния под­ход в тях­но­то уп­рав­ле­ние.

Ло­гис­тич­на­та сис­те­ма съ­е­ди­ня­ва най-важ­ни­те про­це­си на про­из­вод­с­т­во­то и пот­реб­ле­ни­е­то. Ин­тег­ри­рат се три ос­нов­ни под­сис­те­ми:

 под­сис­те­ма снаб­дя­ва­не;

 под­сис­те­ма опе­ра­тив­но уп­рав­ле­ние на про­из­вод­с­т­во­то;

 под­сис­те­ма фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция.

“Ло­гис­тич­на­та сис­те­ма включ­ва ця­лос­т­ния ма­те­ри­а­лен по­ток от дос­тав­ка­та на су­ро­ви­ни­те до до­веж­да­не­то на го­то­ва­та про­дук­ция до край­ния пот­ре­би­тел, как­то и свър­за­ни­те с не­го ин­фор­ма­ци­он­ни по­то­ци” (1, стр. 11). Глав­ни­ят ре­зул­тат от фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на ло­гис­тич­на­та сис­те­ма се из­ра­зя­ва в дос­тав­ка­та на оп­ре­де­ле­ни ви­до­ве су­ро­ви­ни, ма­те­ри­а­ли, ком­п­лек­ту­ва­щи из­де­лия и про­дук­ти на оп­ре­де­ле­ни мес­та, в точ­но оп­ре­де­лен мо­мент, с въз­мож­но най-нис­ки раз­хо­ди.

В за­ви­си­мост от об­х­ва­та ло­гис­тич­на­та сис­те­ма мо­же да се раз­г­леж­да ка­то:

 вът­реш­но­фир­ме­наоб­х­ва­ща дей­ност­та на тра­ди­ци­он­но обо­со­бе­ни­те зве­на (снаб­дя­ва­не, нор­ми­ра­не и из­пол­з­ва­не на ма­те­ри­а­ли­те, опе­ра­тив­но уп­рав­ле­ние на про­из­вод­с­т­во­то, мар­ке­тинг и плас­мент), през ко­и­то пре­ми­на­ва ма­те­ри­ал­ни­ят по­ток в ор­га­ни­за­ци­он­на­та струк­ту­ра на ед­на фир­ма, и свър­за­ни­те с тях ко­му­ни­ка­ци­он­ни про­це­си;

 меж­ду­фир­ме­наоб­х­ва­ща ор­га­ни­за­ции с раз­ли­чен пред­мет на дей­ност, ко­и­то оси­гу­ря­ват дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­ал­ния по­ток от точ­ка­та на не­го­во­то за­раж­да­не през всич­ки ста­дии на пре­ра­бот­ка и дис­т­ри­бу­ция до точ­ка­та на не­го­во­то по­га­ся­ва­не при край­ния пот­ре­би­тел;

 меж­ду­на­род­наобе­ди­ня­ва въз­мож­нос­ти­те за ин­тег­ра­ция на ор­га­ни­за­ции от раз­лич­ни стра­ни с цел оп­ти­ми­зи­ра­не на дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци.

Дей­нос­ти­те в ед­на та­ка­ва сис­те­ма, би­ла тя от вът­реш­но­фир­мен, меж­ду­фир­мен или меж­ду­на­ро­ден тип, са вза­и­мос­вър­за­ни и вза­и­мо­об­вър­за­ни. Вся­ка дей­ност е ло­гич­но след­с­т­вие и про­дъл­же­ние на из­вър­ше­на пре­ди нея дей­ност. Сле­до­ва­тел­но тя е за­ви­си­ма от ка­чес­т­во­то на пред­шес­т­ва­ща­та я дей­ност и след­ва да се въз­п­ри­е­ма ка­то пред­пос­тав­ка за из­вър­ш­ва­не на след­ва­ща дей­ност.

Ло­гис­ти­ка­та ин­тег­ри­ра и ко­ор­ди­ни­ра дей­нос­ти­те на всич­ки зве­на в ед­на фир­ма с цел ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не на ней­ни­те дейс­т­вия ка­то сис­те­ма. Тя изис­к­ва вся­ка дей­ност да се осъ­щес­т­вя­ва то­га­ва, та­ка и до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то под­по­ма­га пос­ти­га­не­то на об­що­сис­тем­на ефек­тив­ност. Си­нер­гич­ни­ят ефект е ва­жен за ло­гис­тич­на­та сис­те­ма, къ­де­то чрез ана­ли­зи­ра­не и кон­т­ро­ли­ра­не на мно­го­по­соч­но­то вли­я­ние на ло­гис­тич­ни­те дей­нос­ти се тър­си тех­ни­ят ком­п­лек­сен ефект.

Обект на уп­рав­ле­ние в ед­на ло­гис­тич­на сис­те­ма са слож­ни, раз­но­об­раз­ни и раз­но­род­ни по своя ха­рак­тер дей­нос­ти. Бо­гат­с­т­во­то от ме­то­ди, фор­ми и сред­с­т­ва за тях­но­то уп­рав­ле­ние во­ди до при­о­ри­тет­но при­ло­же­ние на сис­тем­ния под­ход. При­ла­га­не­то на то­зи под­ход се из­ра­зя­ва в ком­п­лек­с­но­то раз­г­леж­да­не и оце­ня­ва­не на еле­мен­ти­те на вся­ка ло­гис­тич­на сис­те­ма.

В сво­е­то дви­же­ние ма­те­ри­ал­ни­ят по­ток пре­ми­на­ва през раз­лич­ни ста­дии. В за­ви­си­мост от фа­за­та на прид­виж­ва­не ма­те­ри­ал­ни­ят по­ток ус­лов­но се под­раз­де­ля на:

 вхо­дящ (от су­ро­ви­ни и ма­те­ри­а­ли);

 вът­ре­шен (про­дук­ти на раз­ли­чен ста­дий на пре­ра­бот­ка);

 из­хо­дящ (от го­то­ви про­дук­ти);

 об­ра­тен (от вто­рич­ни ре­сур­си).

Раз­ли­чи­я­та в същ­ност­та на те­зи по­то­ци са по­ро­де­ни от раз­ли­чи­я­та в ор­га­ни­за­ци­я­та на от­дел­ни­те фа­зи на дви­же­ние. Ло­гис­ти­ка­та пред­по­ла­га пре­о­до­ля­ва­не на те­зи раз­ли­чия чрез тър­се­не на об­щи ре­ше­ния за ця­ла­та сис­те­ма и на­ла­га раз­г­леж­да­не на от­дел­ни­те фа­зи (еле­мен­ти) на ло­гис­тич­ния про­цес не са­мос­то­я­тел­но, а в тях­на­та вза­им­на връз­ка и обус­ло­ве­ност.

Ево­лю­ци­я­та на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция се ха­рак­те­ри­зи­ра с неп­ре­къс­нат стре­меж за ин­тег­ри­ра­не на фун­к­ции и дей­нос­ти. Въз­ник­ва­не­то на по­ня­ти­я­та “уп­рав­ле­ние на ма­те­ри­а­ли­те” и “фи­зи­чес­ка дис­т­ри­бу­ция” е след­с­т­вие от осъз­на­та­та не­об­хо­ди­мост за съв­мес­т­но ре­ша­ва­не на проб­ле­ми­те в про­це­си­те на снаб­дя­ва­не и ре­а­ли­за­ция.

Тра­ди­ци­он­на­та фун­к­ция на ма­те­ри­ал­но­то снаб­дя­ва­не раз­г­леж­да дей­нос­ти­те по за­ку­пу­ва­не и за­па­ся­ва­не са­мос­то­я­тел­но. Уп­рав­ле­ни­е­то на ма­те­ри­а­ли­те се по­я­вя­ва в ре­зул­тат на иде­я­та за сис­тем­но ори­ен­ти­ра­не и об­вър­з­ва­не на про­це­си­те по снаб­дя­ва­не и про­из­вод­с­т­во на фир­ма­та.

Из­ме­не­ни­я­та, нас­тъ­пи­ли на све­тов­ния па­зар в сре­да­та на XX век, пре­вър­нал се от па­зар на про­из­во­ди­те­ли­те в па­зар на пот­ре­би­те­ли­те, во­дят до по­ви­ша­ва­не зна­че­ни­е­то на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция, ко­я­то има за за­да­ча дос­та­вя­не­то на го­то­вия про­дукт на же­ла­но­то мяс­то и в же­ла­но­то вре­ме при оп­ти­мал­ни раз­хо­ди. Фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция оси­гу­ря­ва раз­п­ре­де­ле­ни­е­то и раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на про­дук­ти­те.

Из­пол­з­ва­не­то на ло­гис­ти­ка­та в ико­но­ми­чес­ка­та те­о­рия и прак­ти­ка се свър­з­ва с но­ва стъп­ка в про­це­са на ин­тег­ра­ция. Ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция се ос­но­ва­ва на твър­де­ни­е­то, че из­с­лед­ва­не­то и ко­ор­ди­ни­ра­не­то на вза­им­на­та връз­ка меж­ду всич­ки про­це­си, оси­гу­ря­ва­щи дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­ал­ния по­ток от из­точ­ни­ка на ма­те­ри­а­ли до пот­ре­би­те­ля на го­то­ви про­дук­ти, под­дър­жа ло­гис­тич­на­та сис­те­ма в оп­ти­мал­на кон­ди­ция. Ло­гис­ти­ка­та об­вър­з­ва па­зар­нона­со­че­но­то за­ку­пу­ва­не с вът­реш­но­за­вод­с­ки­те за­да­чи и въз­мож­нос­ти и с пот­ре­би­тел­с­ко­то тър­се­не с цел оп­ти­ми­зи­ра­не на ло­гис­тич­на­та сис­те­ма по от­но­ше­ние на об­щи­те раз­хо­ди, по­ро­де­ни от про­це­си­те по прид­виж­ва­не на ма­те­ри­ал­ния по­ток и ни­во­то на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те ка­то кри­те­рий за оцен­ка на фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на ло­гис­тич­на­та сис­те­ма.

Ло­гис­тич­ни­ят под­ход пред­по­ла­га ин­тег­ри­ра­не не са­мо на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци в раз­лич­ни­те ста­дии на дви­же­ние, но и на са­ми­те об­лас­ти на фир­ме­но уп­рав­ле­ние. Ло­гис­ти­ка­та се стре­ми да пре­о­до­ля­ва раз­ли­чи­я­та в ин­те­ре­си­те на от­дел­ни­те об­лас­ти и при­ла­га в ар­гу­мент на то­ва един­с­т­во­то на ма­те­ри­ал­ни­те по­то­ци и сход­с­т­во­то на въз­ник­ва­щи­те проб­ле­ми, под­ле­жа­щи на уп­рав­лен­с­ко ре­ша­ва­неуп­рав­ле­ние на за­па­си­те, уп­рав­ле­ние на тран­с­пор­ти­ра­не­то, уп­рав­ле­ние на по­ръч­ва­не­то. В тър­се­не на ре­зер­ви за по­ви­ша­ва­не на ефек­тив­ност­та ло­гис­ти­ка­та пле­ди­ра за оп­ти­ми­зи­ра­не на връз­ки­те, ко­и­то съ­щес­т­ву­ват меж­ду еле­мен­ти­те на ед­на ло­гис­тич­на сис­те­ма.

Ево­лю­ци­я­та на ло­гис­ти­ка­та ка­то уп­рав­лен­с­ка кон­цеп­ция из­ли­за из­вън рам­ки­те на от­дел­на­та фир­ма и об­х­ва­ща та­ка на­ре­че­ни­те “снаб­ди­тел­ни ве­ри­ги” (supply chains), “ве­ри­ги/мре­жи на до­ба­ве­на­та стой­ност” (value-added networks) или “ло­гис­тич­ни ве­ри­ги/мре­жи” (logistic chains/networks). Те пред­с­тав­ля­ват стра­те­ги­чес­ки съ­ю­зи (strategic alliances) меж­ду ор­га­ни­за­ции с раз­ли­чен пред­мет на дей­ност (про­из­вод­с­т­ве­ни, тър­гов­с­ки, тран­с­пор­т­ни и дру­ги фир­ми), учас­т­ва­щи в ця­ла­та или в част от ве­ри­га­та на съз­да­ва­не­то и дис­т­ри­бу­ци­я­та на оп­ре­де­ле­ни про­дук­ти. В ос­но­ва­та на уп­рав­ле­ни­е­то на те­зи ве­ри­ги е об­ме­нът на ин­фор­ма­ция и съв­мес­т­но пла­ни­ра­не на ло­гис­тич­ни­те дей­нос­ти за по­ви­ша­ва­не ефек­тив­ност­та и кон­ку­рен­т­нос­по­соб­ност­та на ло­гис­тич­на­та сис­те­ма ка­то ця­ло. Съв­ре­мен­на­та ло­гис­тич­на кон­цеп­ция улес­ня­ва ре­ор­га­ни­зи­ра­не­то и ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не­то на ор­га­ни­за­ци­он­на­та струк­ту­ра на ло­гис­тич­ни­те ве­ри­ги, за да се оси­гу­ри и по­ви­ши ефек­тив­ност­та на всич­ки зве­на, раз­по­ло­же­ни по тях­но­то про­те­же­ние.

При­ла­га­не­то на ло­гис­тич­ния под­ход ре­зул­ти­ра в ин­тег­ри­ра­не­то на ос­нов­ни­те об­лас­ти на фир­ме­на­та дей­ност. Вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то на ло­гис­ти­ка­та с те­зи об­лас­ти во­ди до обо­со­бя­ва­не на сфе­ри на вза­им­но вли­я­ние, къ­де­то се про­я­вя­ват свър­з­ва­щи­те ло­гис­тич­ни дей­нос­ти.

В про­це­са на ин­тег­ри­ра­но уп­рав­ле­ние на снаб­дя­ва­не­то, про­из­вод­с­т­во­то и дис­т­ри­бу­ци­я­та се съз­да­ва:

 Ре­а­лен гра­фик за про­из­вод­с­т­восъ­об­ра­зен с пот­реб­нос­ти­те и ка­па­ци­те­та на са­мо­то про­из­вод­с­т­во, как­то и с въз­мож­нос­ти­те на дос­тав­чи­ци­те, с цел оси­гу­ря­ва­не на без­п­роб­лем­но про­ти­ча­не на про­из­вод­с­т­ве­ния про­цес на съз­да­ва­не на го­то­ви про­дук­ти, ко­и­то мо­гат да бъ­дат ре­а­ли­зи­ра­ни. Раз­ра­бот­ва­не­то на гра­фи­ци за про­из­вод­с­т­во пред­с­тав­ля­ва по съ­щес­т­во опе­ра­тив­но пла­ни­ра­не на кон­к­рет­ни и из­ме­ри­ми це­ли, съ­об­ра­зе­ни със стра­те­ги­чес­ки­те це­ли на фир­ма­та. Те мо­гат да се съз­да­ват въз ос­но­ва на по­лу­че­ни по­ръч­ки за оп­ре­де­лен ин­тер­вал от вре­ме или чрез пре­циз­но прог­но­зи­ра­не на пот­ре­би­тел­с­ко­то тър­се­не. Пра­вил­но­то им оп­ре­де­ля­не съз­да­ва пред­пос­тав­ки за ефек­тив­но уп­рав­ле­ние на дей­нос­ти­те по снаб­дя­ва­не, тран­с­порт и за­па­ся­ва­не.

 Ра­ци­о­нал­но раз­по­ло­же­ние на про­из­вод­с­т­во­то по от­но­ше­ние на раз­хо­ди­те за пре­о­до­ля­ва­не на раз­с­то­я­ни­я­та до снаб­ди­тел­ни­те па­за­ри и до пот­ре­би­те­ли­те. Бли­зост­та до ку­пу­ва­чи­те раз­ши­ря­ва въз­мож­нос­ти­те за ус­та­но­вя­ва­не на пре­ки кон­так­ти с тях и по­ви­ша­ва­не ка­чес­т­во­то на об­с­луж­ва­не.

 По-доб­ри ус­ло­вия за по­ръч­ва­нечрез ана­лиз и оцен­ка на рис­ко­ви­те фак­то­ри, въз­мож­нос­ти­те на дос­тав­чи­ци­те и про­из­вод­с­т­ве­ния ка­па­ци­тет (гра­фи­ци за про­из­вод­с­т­во). Ме­то­дът на по­ръч­ва­не реф­лек­ти­ра вър­ху ме­то­да на за­па­ся­ва­не на фир­ма­та, ко­е­то на­ла­га не­го­во­то ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не. Съз­да­ва­не­то на ефек­тив­ни струк­ту­ри на дос­тав­ка и дъл­гос­роч­но сът­руд­ни­чес­т­во с дос­тав­чи­ци­те во­ди до ста­би­ли­зи­ра­не на фир­ме­ния прес­тиж по от­но­ше­ние на ка­чес­т­во­то и це­на­та на го­то­ви­те про­дук­ти.

В об­ласт­та на вза­им­но­то при­об­ща­ва­не и фун­к­ци­о­ни­ра­не с мар­ке­тин­га ло­гис­ти­ка­та оси­гу­ря­ва:

 Ви­сок стан­дарт по об­с­луж­ва­не на пот­ре­би­те­ли­те, по­ви­ша­ващ на­деж­д­ност­та на плас­мен­та на го­то­ви­те про­дук­ти. Удов­лет­во­ря­ва­не­то на же­ла­ни­я­та и пот­реб­нос­ти­те на ку­пу­ва­чи­те мо­же да се осъ­щес­т­ви чрез ка­чес­т­ве­но об­с­луж­ва­нена­ма­ля­ва­не на вре­ме­то за дос­тав­ка, на­деж­д­ност на дос­тав­ка­та и т.н.

 На­деж­д­на и съ­щев­ре­мен­но пред­с­та­ви­тел­на опа­ков­каима за цел да улес­ни съх­ра­не­ни­е­то и ма­ни­пу­ли­ра­не­то на про­дук­та, да опол­зот­во­ри тран­с­пор­т­но­то обо­руд­ва­не, да оси­гу­ри за­щи­та и да спо­мог­не за про­даж­ба­та на про­дук­та. В об­ласт­та на ло­гис­ти­ка­та опа­ков­ка­та оп­ти­ми­зи­ра от­но­ше­ни­е­то меж­ду тег­ло­то и обе­ма (Q/V) на про­дук­та (ка­то про­дук­то­ва ха­рак­те­рис­ти­ка с ло­гис­ти­чен ха­рак­тер), ко­е­то во­ди до на­ма­ля­ва­не на раз­хо­ди­те по тран­с­пор­ти­ра­не и съх­ра­не­ние. Ос­вен то­ва, за­щи­та­вай­ки про­дук­та, тя на­ма­ля­ва раз­ме­ра на рис­ко­ви­те раз­хо­ди.

 Кон­ку­рен­т­но це­но­об­ра­зу­ва­нев про­це­са на фор­ми­ра­не на про­дук­то­ва це­на се включ­ват раз­хо­ди­те за из­вър­ш­ва­не­то на ло­гис­тич­ни­те дей­нос­ти тран­с­пор­ти­ра­не, скла­ди­ра­не и ма­ни­пу­ли­ра­не. На­ма­ля­ва­не­то на тях­на­та ве­ли­чи­на спо­ма­га за съз­да­ва­не на ре­ал­на и кон­ку­рен­т­на це­на, ко­я­то е ва­жен кри­те­рий при фор­ми­ра­не на по­ве­де­ние за за­ку­пу­ва­не.

 Пра­вил­но раз­по­ло­же­ние на тър­гов­ци­те на ед­ро (ТЕ) и тър­гов­ци­те на дреб­но (ТД)ло­гис­ти­ка­та изис­к­ва ре­ша­ва­не на въп­ро­са за мес­то­раз­по­ла­га­не на дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те зве­на по най-ра­ци­о­на­лен на­чин. Из­бо­рът на ка­нал за дис­т­ри­бу­ция на го­то­ви­те про­дук­ти е важ­на за­да­ча, чи­е­то ре­ша­ва­не се от­ра­зя­ва вър­ху це­на­та на го­то­вия про­дуктуве­ли­ча­ва­не­то на учас­т­ни­ци­те в дис­т­ри­бу­ци­он­ния ка­нал во­ди до на­рас­т­ва­не на ло­гис­тич­ни­те раз­хо­ди, ко­и­то вли­я­ят в съ­ща­та по­со­ка на на­рас­т­ва­не вър­ху об­щи­те раз­хо­ди. В про­ти­во­вес на ка­за­но­то оба­че се тър­си или кон­с­т­ру­и­ра та­къв ка­нал за дис­т­ри­бу­ция, кой­то ще оси­гу­ри ви­со­ко рав­ни­ще на об­с­луж­ва­не на пот­ре­би­те­ли­те посредством доб­ли­жа­ва­не на про­дук­та до тях посредством под­хо­дя­ща асор­ти­мен­т­на гру­па.

От съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за ус­пеш­но­то при­ла­га­не на ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция са ко­ор­ди­на­ци­я­та и син­х­ро­ни­за­ци­я­та на ло­гис­тич­ни­те дей­нос­ти, ко­и­то оси­гу­ря­ват и съп­ро­вож­дат прид­виж­ва­не­то на ма­те­ри­ал­ния по­ток от не­го­во­то за­раж­да­не до не­го­во­то по­га­ся­ва­не. Ос­вен об­щи­те, свър­з­ва­щи ло­гис­тич­ни дей­нос­ти, из­вър­ш­ва­ни в ре­зул­тат на ин­тег­ра­ци­я­та на от­дел­ни­те об­лас­ти на фир­ме­но уп­рав­ле­ние, в ло­гис­тич­на­та сис­те­ма се осъ­щес­т­вя­ват и ос­нов­ни ло­гис­тич­ни дей­нос­ти, ко­и­то се про­я­вя­ват на все­ки ста­дий от дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­ал­ния по­ток.

Oпи­тът на Ба­лоу (11) да кла­си­фи­ци­ра въз­мож­ни­те ло­гис­тич­ни дей­нос­ти в ед­на ло­гис­тич­на сис­те­ма в за­ви­си­мост от сте­пен­та им на при­ло­же­ние е показан на фиг. 1.7.

Ло­гис­тич­на­та кон­цеп­ция раз­г­леж­да вза­им­на­та връз­ка меж­ду от­дел­ни­те ло­гис­тич­ни дей­нос­ти и на тях­на ос­но­ва тър­си на­чи­ни за по­ви­ша­ва­не ефек­тив­ност­та на ло­гис­тич­на­та сис­те­ма. Тра­ди­ци­он­ни­те под­хо­ди за ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не на от­дел­ни­те дей­нос­ти до­ка­за­ха своя нез­на­чи­те­лен при­нос за съз­да­ва­не на ефек­тив­но и ефи­кас­но фун­к­ци­о­ни­ра­ща сис­те­ма. Ло­гис­тич­ни­ят под­ход се ха­рак­те­ри­зи­ра с из­г­раж­да­не на оп­ти­мал­ни връз­ки и ра­ци­о­на­ли­зи­ра­не на съ­щес­т­ву­ва­щи­те та­ки­ва меж­ду ло­гис­тич­ни­те дей­нос­ти в ед­на ло­гис­тич­на сис­те­ма.


3. Дистрибуцията в логистичната система
Ло­гис­тич­на­та сис­те­ма обе­ди­ня­ва в сво­и­те струк­ту­ри под­сис­те­ми­те снаб­дя­ва­не, опе­ра­тив­но уп­рав­ле­ние на про­из­вод­с­т­во­то и дис­т­ри­бу­ция. Вся­ка от тях из­пъл­ня­ва оп­ре­де­ле­ни фун­к­ции и дей­нос­ти по прид­виж­ва­не на ма­те­ри­ал­ния по­ток от су­ро­вин­ни­те из­точ­ни­ци през про­из­вод­с­т­во­то до мяс­то­то на пот­реб­ле­ние на го­то­ви­те про­дук­ти. Снаб­дя­ва­не­то оси­гу­ря­ва вхо­да на фир­ма­та със су­ро­ви­ни, ма­те­ри­а­ли, го­ри­ва, ма­ши­ни, по­лу­фаб­ри­ка­ти, ре­зер­в­ни час­ти и дру­ги ви­до­ве ма­те­ри­ал­ни ре­сур­си. То­ва е пър­ва­та фа­за от ло­гис­тич­ния про­цес, ко­я­то за­поч­ва с из­бо­ра на дос­тав­чи­ци и за­вър­ш­ва с пос­тъп­ва­не­то на до­го­во­ри­ра­ни­те ко­ли­чес­т­ва във фир­ми­те по­лу­ча­те­ли. Опе­ра­тив­но­то уп­рав­ле­ние на про­из­вод­с­т­во­то (прог­ра­ми­ра­не, нас­т­рой­ва­не и пре­нас­т­рой­ва­не на тех­но­ло­гич­ни­те ли­нии, съх­ра­ня­ва­не и ефек­тив­но из­пол­з­ва­не на ма­те­ри­а­ли­те, фор­ми­ра­не на про­из­вод­с­т­ве­ни за­па­си и дру­ги) об­х­ва­ща вто­ра­та фа­за от дви­же­ни­е­то на ма­те­ри­ал­ния по­ток вът­ре в ин­дус­т­ри­ал­на­та фир­ма. Тре­та­та фа­за е свър­за­на с пла­ни­ра­не и осъ­щес­т­вя­ва­не на ре­а­ли­за­ци­я­та на про­из­ве­де­ни­те про­дук­ти. Тя за­поч­ва с при­е­ма­не­то на по­ръч­ки­те на кли­ен­ти­те и за­вър­ш­ва с дос­тав­ка­та на тър­се­ни­те про­дук­ти до тях.

Ка­то за­вър­ш­ва­ща фа­за дис­т­ри­бу­ци­я­та ма­те­ри­а­ли­зи­ра нап­ра­ве­ни­те уси­лия и пос­тиг­на­ти­те ре­зул­та­ти в пред­шес­т­ва­щи­те две фа­зи. Ето за­що ней­на­та ор­га­ни­за­ция и уп­рав­ле­ние са от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние за пос­ти­га­не­то на же­ла­ния ефект от фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на ло­гис­тич­на­та сис­те­ма. Вся­ка греш­ка в то­ва от­но­ше­ние е пред­пос­тав­ка за вло­ша­ва­не на от­но­ше­ни­я­та меж­ду про­из­вод­с­т­во­то и па­за­ра, за за­ба­вя­не на дос­тав­ки­те и по­ви­ша­ва­не на раз­хо­ди­те за тях, за на­ма­ля­ва­не на при­хо­ди­те от про­даж­би­те и за на­ру­ша­ва­не на стан­дар­ти­те за об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те.

Осъ­щес­т­вя­ва­не­то на дис­т­ри­бу­ци­я­та е свър­за­но с из­г­раж­да­не­то на ор­га­ни­за­ци­он­ни струк­ту­ри, през ко­и­то да пре­ми­на­ват про­дук­ти­те по пъ­тя им от про­из­во­ди­те­ли­те до пот­ре­би­те­ли­те, и с из­вър­ш­ва­не­то на ком­п­лекс от дей­нос­ти. Те­зи дей­нос­ти спо­ред Кот­лер (10) са об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те, скла­ди­ра­не, фор­ми­ра­не на за­па­си и тран­с­пор­ти­ра­не. За Прайд и Фе­ръл (9) дей­нос­ти­те, свър­за­ни с фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция, са: при­е­ма­не на по­ръч­ки­те, об­ра­бот­ка на ма­те­ри­а­ли­те и про­дук­ти­те, ор­га­ни­за­ция на скла­до­во­то сто­пан­с­т­во, уп­рав­ле­ние на за­па­си­те и тран­с­пор­ти­ра­не. Ба­лоу (11) пък включ­ва към дис­т­ри­бу­ци­я­та дей­нос­ти­те тран­с­порт, скла­ди­ра­не, под­дър­жа­не на за­па­си, об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те, опа­ко­ва­не, ин­фор­ма­ци­он­но оси­гу­ря­ва­не и раз­ра­бот­ва­не на про­из­вод­с­т­ве­ни гра­фи­ци.

Ана­ли­зът по­каз­ва, че с най-го­ля­мо зна­че­ние за нор­мал­но­то про­ти­ча­не на дис­т­ри­бу­ци­он­ния про­цес са дей­нос­ти­те об­ра­бот­ка на по­ръч­ки­те, скла­ди­ра­не, уп­рав­ле­ние на за­па­си­те, тран­с­пор­ти­ра­не, опа­ко­ва­не и ин­фор­ма­ци­он­но оси­гу­ря­ва­не.

Вся­ка фир­ма се стре­ми да скъ­ся­ва ци­къ­ла по­ръч­капла­ща­не. Кол­ко­то по-дъ­лъг е то­зи ци­къл, тол­ко­ва по-го­ля­ма е не­у­дов­лет­во­ре­ност­та на кли­ен­ти­те и по-мал­ка пе­чал­ба­та на фир­ма­та. По­то­кът от по­ръч­ки е об­ра­тен в сво­е­то дви­же­ние на ма­те­ри­ал­ния по­ток и е показан на фиг. 1.8.

Об­ра­бот­ка­та на по­ръч­ки­те изис­к­ва из­пъл­не­ни­е­то на три ос­нов­ни за­да­чи:

 При­е­ма­не на по­ръч­ка­таза­поч­ва с мо­мен­та на ней­но­то по­лу­ча­ва­не по те­ле­фо­на, по­ща­та, по ком­пю­тъ­рен път или ди­рек­т­но.

 Уп­рав­ле­ние на по­ръч­ка­таслед ка­то ед­на по­ръч­ка е при­е­та, тя се про­ве­ря­ва от­нос­но це­ни­те, ус­ло­ви­я­та и кре­дит­ния рей­тинг на кли­ен­та. Про­вер­ка­та се из­вър­ш­ва, след ка­то се пот­вър­ди на­ли­чи­е­то на тър­се­ни­те про­дук­ти в скла­да. Ако всич­ко е на­ред, скла­дът по­лу­ча­ва на­реж­да­не за из­пъл­не­ние на по­ръч­ка­та.

 Ек­с­пе­ди­ра­не на по­ръ­ча­ни­те про­дук­титук дей­нос­ти­те са след­ни­те: из­бор на кон­к­ре­тен вид тран­с­порт подготвяне на пратките, натоварване, фак­ту­ри­ра­не, по­пъл­ва­не на за­па­си­те и дос­тав­ка до кли­ен­та.

По­ред­ност­та на опе­ра­ци­и­те при из­пъл­не­ни­е­то на по­ръч­ка­та е по­ка­за­на на фи­г. 1.9.

Процесът на изпълнение се предизвиква от постъпването и приемането на поръчка от клиент (1). Най-напред поръчката се проверява за правилно и надлежно оформяне и за платежоспособност на клиента (2). Установяват се наличността или възможността за набавяне на търсения продукт в склада (3), като същевременно с това се потвърждава поръчката (4). Изработват се експедиционните документи и удостоверения за доставка (5), което е повод за комисионирането (подготовка на количеството, което трябва да се достави) и в крайна сметка за извършването на самата доставка (6). Автоматично се осчетоводяват материалните наличности, което във всички случаи предизвиква поръчка за попълване на склада (7). Написва се фактурата на клиента и му се изпраща (8), осчетоводява се приходът (9) и се регистрира последващото плащане (10).

Вся­ка фир­ма тряб­ва да скла­ди­ра сво­и­те про­дук­ти до ре­а­ли­за­ци­я­та им. Съх­ра­не­ни­е­то е не­об­хо­ди­ма фун­к­ция на фи­зи­чес­ка­та дис­т­ри­бу­ция, за­що­то про­из­вод­с­т­ве­ни­те и пот­ре­би­тел­с­ки­те цик­ли ряд­ко съв­па­дат.

Фун­к­ции, ко­и­то един склад из­вър­ш­ва (9, стр. 223):

 дос­та­вя про­дук­ти за съх­ра­не­ние;

 по­лу­ча­ва про­дук­ти­те;

 иден­ти­фи­ци­ра про­дук­ти­те;

 сор­ти­ра про­дук­ти­те;

 съх­ра­ня­ва про­дук­ти­те;

 на­ми­ра, из­би­ра и взи­ма про­дук­ти;

 фор­ми­ра и под­реж­да прат­ки­те;

 из­п­ра­ща прат­ки­те.

Скла­до­ве­те би­ват две ос­нов­ни ка­те­го­риичас­т­ни и пуб­лич­ни. Най-чес­то оп­ти­мал­ни­ят ва­ри­ант е тях­на­та ком­би­на­ция.

Ръ­ко­вод­с­т­во­то на скла­да има за цел да под­дър­жа в го­тов­ност оп­ти­мал­ни скла­до­ви ко­ли­чес­т­ва, за да мо­гат да се удов­лет­во­ря­ват бъ­де­щи­те за­яв­ки. Сле­до­ва­тел­но тряб­ва да се оп­ре­де­ли ко­га и в как­ви ко­ли­чес­т­ва ще бъ­де по­ръч­ва­но. Ре­ша­ва­не­то на та­зи за­да­ча за оп­ти­ми­зи­ра­не за­ви­си по прин­цип от три фак­то­ра: пър­во, от раз­хо­ди­те за под­дър­жа­не на склад, вто­ро, от раз­хо­ди­те за по­ръч­ки, и тре­то, от раз­хо­ди­те при де­фи­цит на за­па­си­те (stock-out). Те­зи фак­то­ри би след­ва­ло да се съ­пос­та­вят един спря­мо друг.
3.3. Управление на запасите

Уп­рав­ле­ни­е­то на за­па­си­те включ­ва фор­ми­ра­не­то и поддържане­то на адек­ват­ни асор­ти­мен­ти от про­дук­ти, за да бъ­дат пос­рещ­на­ти пот­реб­нос­ти­те на кли­ен­ти­те. Тъй ка­то ин­вес­ти­ци­и­те на ед­на фир­ма в за­па­си обик­но­ве­но пред­с­тав­ля­ват око­ло 30-40% от об­щия й ак­тив, ре­ше­ни­я­та за за­па­си­те имат важ­но зна­че­ние за раз­хо­ди­те по физичес­ка дис­т­ри­бу­ция и за рав­ни­ще­то на об­с­луж­ва­не на кли­ен­ти­те. Пер­со­на­лът по про­даж­би­те же­лае фир­ма­та да под­дър­жа дос­та­тъч­но за­па­си, за да удов­лет­во­ря­ва по­ръч­ки­те на кли­ен­ти­те. Но не е ефикасно ед­на фир­ма да под­дър­жа тол­ко­ва го­ля­мо ни­во на запаси. Разходите за за­па­си се уве­ли­ча­ват бър­зо, ко­га­то ни­во­то на об­с­луж­ва­не расте.

Най-об­що сис­те­ми­те за уп­рав­ле­ние на за­па­си­те мо­гат да се раз­де­лят на две ос­нов­ни гру­пи:

 В чи­я­то ос­но­ва стои пред­ла­га­не, ба­зи­ра­но на прог­но­зи. Тук вли­зат сис­те­ми­те за пе­ри­о­дич­на про­вер­ка на за­па­са, пос­то­ян­но сле­де­не на за­па­са, “пла­ни­ра­не на пот­реб­нос­ти­те от ма­те­ри­а­ли” (MRP), “пла­ни­ра­не на дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те ре­сур­си” (DRP). При те­зи сис­те­ми фир­ма­та про­из­веж­да та­ко­ва ко­ли­чес­т­во от про­дук­ти, как­во­то е оп­ре­де­ле­но чрез прог­но­зи­ра­не.

 Сис­те­ми за уп­рав­ле­ние на за­па­си­те, в чи­я­то ос­но­ва стои пред­ла­га­не, ба­зи­ра­но на по­ръч­ки­те. Тук се включ­ват уп­рав­ле­ни­е­то на за­па­са при “точ­но нав­ре­ме” (JIT) и сис­те­ма­та с ну­ле­ви за­па­си. Ве­ри­га­та за по­ръч­ки се за­дейс­т­ва от кли­ен­та та­ка, че фир­ма­та про­из­веж­да то­ва, ко­е­то се про­да­ва в мо­мен­та.

За от­бе­ляз­ва­не е, че все по­ве­че фир­ми се ори­ен­ти­рат от пред­ла­га­не, ба­зи­ра­но на прог­но­зи към ве­ри­га от пред­ла­га­не, ба­зи­ра­но на кон­к­рет­ни по­ръч­ки. То­зи мо­дел е за пред­по­чи­та­не, за­що­то зна­чи­тел­но се на­ма­ля­ват раз­хо­ди­те за за­па­си и в съ­що­то вре­ме на­ма­ля­ват и рис­ко­ве­те, свър­за­ни с тях.

Тран­с­пор­тът съз­да­ва удоб­с­т­ва от вре­ме и мяс­то на про­дук­ти­те на фир­ма­та, ка­то ги прид­виж­ва от мяс­то­то на про­из­веж­да­не до мяс­то­то на тях­но­то край­но пот­реб­ле­ние. Из­бо­рът на тран­с­порт влияе на це­но­об­ра­зу­ва­не­то на про­дук­та, на нав­ре­мен­на­та дос­тав­ка и на със­то­я­ни­е­то на про­дук­ти­те при прис­ти­га­не­то, ка­то всич­ко то­ва за­ся­га удов­лет­во­ря­ва­не­то на кли­ен­та и фор­ми­ра не­го­во­то бъ­де­що по­ве­де­ние.

При пре­во­за на про­дук­ти фир­ма­та мо­же да из­бе­ре пет на­чи­на на тран­с­пор­ти­ра­не: