Лоши впечатления



Дата19.09.2017
Размер21.72 Kb.
#30538
ТипГлава
56 глава Лоши впечатления

Преди 25 години започнах да ходя на СУ. Най-очевидната грешка, която правеха (и ПРОДЪЛЖАВАТ да правят) учи-

телите беше (и е), че говореха по един странен начин, който прави лошо впечатление (особено на грамотните хора) и издава не само лош вкус, но и акцентира върху празноти в образованието и кул- турата.

Можеш ли да разказваш?

Цитат от Библията

„На сутринта Авраам подрани, та оседла осела си и взе със себе

си двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за все-

изгарянето, стана, та отиде на мястото, за което беше му казал. На

третия ден Аавраам подигна очи и видя мястото надалеч. Тогава

рече Авраам на слугите си: „Вие останете тук с осела. А аз и момче-

то ще отидем до там (…)“ (Бит. 22:3-5).

Няколко въпроса

Кой и как разказва в този пасаж? Еврейската и христинската

традиция твърдят, че разказвачът е Моисей.

Но Моисей живее много по-късно. Тук вече има проблем –

разказвачът (писателят) говори като пряк свидетел на събитията.

Дали великият водач не знае как да разказва? Едва ли – той е учен

човек: „Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост; и бе

силен в слово (…)“ (Деян. 7:22).

Има решение. И то е, че Бог е показал на Моисей онова, което

се е случило. Писателят разказва какво е видял. И спорът спира.

Преизказно време

Къде има преизказно време в Бит. 22:3-5? В 22:5: „мястото, за

което Бог му беше казал“. Писателят разказва (преразказва) като

свидетел. Това е уместно.

Така и ние можем да разкажем случката с Авраам пред групата:

„На сутринта Авраам подранил, оседлал осела си и взел двама от

слугите си и сина си Исак; и като нацепил дърва за всеизгарянето,

станал и отишъл на мястото, за което Бог му е казал“.

Това е правилен начин да се разкаже една история, но дали

няма друг начин за разказване, приет и употребяван в литератур-

ните среди?

Сегашно историческо време

Вече близо 20 години се боря с лъвско усърдие с учителите в СУ

да променят начина си на разказване – без успех. Но ще опитам за

пореден път, дано.

Нека отново да разкажем Бит. 22:3-5: „ Сутринта Авраам подра-

нява, оседлава осела си и взема двама от слугите си и сина си Исак,

и като нацепва дърва за всеизгарянето, става и отива на мястото,

за което Бог му е казал“. Така историята зазвучава с вечното си

послание за истинността на случващото се.

Това е стандарт

„Провеждайки религиозна реформа, Ехнатон се опира на сред-

ните слоеве от населението, чиито представители образуват около

него нова група придворно чиновничество. Тези нови велможи

в надписите си се гордеят не с потекло, а с благосклонността на

фараона, комуто са задължени за своето издигане; те подчертават

предаността си към фараона и верността си на новото религиозно

учение, на което фанатичен проповедник е самият Ехнатон“ (В. И.

Авдиев. История на древния Изток, с. 161).



Учителю, утре или вдруги ден ще имаш урок. Как ще разкажеш библейските истории? Помисли кой ще те слуша. Преподаватели, учители, студенти? Ако говориш за Исус, помни, че Той ще бъде в Съботното училище. И няма да Му бъде безразлично как разказ- ваш за Него.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница