Лозарски тероар "Оряхово" Шато Бургозоне за отглеждане на ефективни лозя за
Изтегляне 359.45 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Орография на лозарския тероар "Оряхово"
- Климат на тероар "Оряхово" – "Шато Бургозоне"
- Почвена покривка на тероар "Оряхово" – "Шато Бургозоне"
- Характеристика на карбонатни черноземи
| Лозарски тероар "Оряхово" Шато Бургозоне за отглеждане на ефективни лозя за
производство на висококачествено грозде за приготвяне на качествени червени сухи вина, богати на екстракти и ароматични вещества, финни бели сухи вина и висококачествено транспортабилно десертно грозде. Проф. д-р, д-р Марин Пенков, заслужил деятeл на науката, научен съветник на "Ърт уоу" Оксфордски университет – Англия. Лозарският тероар "Оряхово" обхваща голяма площ непосредствено до р. Дунав, характеризираща се с специфична геология, орография, климат и почви + подпочви. Изследваният тероар обхваща изцяло льосовата ивица край Дунава. Тя представлява най-ценния наш кватернерен субстрат, отложен главно през Вюрма. Тогава водосборния басейн на р. Дунав е бил богат с алувиални и еолични седименти от Минделско и Риско време. В долината на р. Дунав се появяват широки разливащи, особено в долното течение. Към тези материали е постъпвало значително количество ситноземи от Карпатите. Трикратната регресия на Черно море през Вюрма е довело до понижаване на нивото на подпочвените води и до пресушаване на разливащата. Това е създало условия за интензивна дефлационна дейност на сухия льос която през втората фаза на Вюрма е достигнала своя максимум. През това време се е отложил и най-мощният, най-типичният и най-разпространения льос в Дунавската равнина. Льосът заема около 14 000km2 площ и покрива приблизително 13% от територията на страната. Върху него живее около 33-35% от населението ни. Дебелината му варира от 5 до 10m. Най-голяма мощност има край р. Дунав (30-50m), а между р. Огоста и р. Искър тя достига 50-60m. Характерно е, че в посока Стара планина и западна посока мощността на льоса постепенно намалява. Отложеният льос в Крайдунавската равнина се характеризира с бозаво-жълтеникав или жълтосветлокафяв цвят, с еднороден песъкливо-глинест механичен състав. В льоса преобладава механичната фракция на праха (частици с размери 0,02-0,002mm). Количеството на глината е по-малко. Пясък с размери на частиците, по-големи от 0,2mm липсва. В минералния състав на льоса най-вече преобладава кварцът, следван от фелдшпатите и слюдите. Среща се още калцит и някои вторични глинести минерали (каолинит, монтморилонит, хидрослюди). Льосът има рохкаво сложение и много добра порьозност. Отличава се с добра водопропускливост, малка водозадържаща способност и високо капилярно покачване на подпочвените води. При слабо естествено навлажняване льосът е сравнително устойчив на разпадане и запазва устойчиви вертикални откоси, които могат да имат височина до 10 и повече метра. При по-голямо навлажняване льосът обаче загубва здравината си и силно реагира на допълнително натоварване, деформира се, пропада и се образуват свлачища. Льосът съдържа 15-30% карбонати, има от слабо до средно алкална реакция (pH във вода е 8,0-8,3) и редица растения, отглеждани върху него, страдат от варова хлороза (лозя, царевица, ябълки, праскови, круши и др.). Орография на лозарския тероар "Оряхово"Дунавската льосова равнина, поради протеклата силно денудация на льоса (през Холоцена) тя се е превърнала в хълмиста (колкото и парадоксално да звучи наименованието "хълмиста равнина") това е факт, който не може да не се отчита в земеделската практика и особено в лозарството. Този релеф, представен от загладени льосови хълмове изисква прилагане на различен подход и различни технологии на отглеждане на земеделските култури и особено за отглеждането на лозя. Като се има предвид по-голямата континенталност на климата в Крайдунавската хълмиста равнина (големите денонощни и сезонни амплитуди на въздуха), лозовите растения с по-малка студоустойчивост трябва обезателно да се засаждат само на южните склонове с отличен въздушен дренаж. При този начин на отглеждане на лозята изниква и проблема – водна ерозия, но за нейното редуциране или елиминиране могат да се намерят подходящи технически и агротехнически решения. Почвената покривка е представена от карбонатни черноземи в различна степен ерозирани.
Таблица 1. Агроклиматични показатели на лозата в тероар "Оряхово – Шато Бургозоне"
Данните от табл. 1 показват, че изследваният тероар (почви + подпочви) се намират в сравнително топъл район. Средната годишна температура на въздуха е сравнително висока (+120С). Обикновено растежът и развитието на лозата започва рано през пролетта (в началото на април около 2-3 април). Продължителността на периода с температура над 100С е 210 дни. Активната температура на въздуха (над 100 С е твърде висока 40030С). Трябва обаче да се отбележи още и това, че по сведения на нашите климатолози през последните 50 години общата сума на температурата на въздуха в България се е повишила с около +3000С, поради което имам основание да допусна, че активната температура на въздуха над 100С е повече от 40030С. В изследваният район макар и много рядко, зимните температури обаче падат до –26,50. Във връзка с това е задължително по-малко студоустойчиви лозови сортове да се засаждат само наклонените терени с южно изложения и отличен въздушен дренаж. Някои ценни лозови сортове за да се предпазят от зимните ниски температури трябва да се отглеждат на формировка Гюио и да се загребват. Абсолютните положителни температури, макар и рядко през юли достигат до 43.20С, но за кратко време и не могат да предизвикат топлинен стрес на лозовите растения. Пролетта в този район настъпва рано (в началото на април), а топлата есен продължава до 29.X. Съществува обаче опасност понякога от късни пролетни слани, във връзка с което още един път отбелязвам, че лозята трябва да се засаждат само на наклонени терени с отличен въздушен дренаж. Есента в този район е стабилна и не носи изненади за лозята от есенни слани. Характерно за климата на тероара е, че най-голямо количество валежи постъпват през студеното полугодие, докато през лятото и ранната есен преобладава засушлив период. Средната годишна сума на валежите не е достатъчна. Тя е 527mm. При проучване на почвите + подпочвите на дълбочина под 170cm обаче се установи, че те са влажни. Дори на дълбочина 220 cm, влагата почти достигаше до стойностите на ППВ. Това показва, че трябва да се разработи рационална технология за запазване на постъпилите вода от валежите и да се ограничи непроизводително изпарение с чести плитки обработки за унищожаване на плевелите и разрушаване на почвената кора за намаляване на изпарението на почвената влагата. Почвена покривка на тероар "Оряхово" – "Шато Бургозоне"В тероар "Оряхово – Шато Бургозоне" почвената покривка е представена от Карбонатни черноземи – неерозирани и в различна степен ерозирани. Морфологично списание на Карбонатен чернозем формиран върху типичен льос. Почвеният профил е направен в "Шато Бургозоне". Той е от типа  - льос
АIк орн. 0-25cm. Тъмнокафяв (10YR 4/2), сух, рохкав, леко песъкливо-глинест, троховидно-зърнеста структура, реагира на солна киселина. Преходът към АIIk е постепенен. АIIk 25-55cm. Много тъмносивкавокафяв (10YR 3/2), свеж, рохкав, леко песъкливо-глинест, троховидно-зърнеста структура, обработен от насекоми, ровещи и копаещи животни, съдържа капролити, карбонатни псевдомицели, реагира средно от солна киселина. Преходът към хоризонт АВк е сравнително постепенен. АВк 55-85cm. Тъмнокафяв (10YR3/3), свеж, рохкав, леко песъкливо-глинест, зърнесто-троховидна структура, обработен от насекоми, ровещи и копаещи животни, съдържа карполити и множество карбонатни псевдмицили, реагира средно от солна киселина. Преходът към хоризонт ВСк е добре изразен. ВСк 85-100cm. Тъмножълтеникавокафяв (10YR 4/4), свеж, рохкав, леко песъкливо-глинест, троховидно-дребнобуцеста структура, обработен от насекоми, ровещи и копаещи животни, множество карбонатни мицели, реагира силно от солна киселина. Преходът към хоризонт Ск е изразен. Ск1 100-150cm. Кафеникавожълт (10 YR 6/6), свеж много рохкав, леко песъкливо-глинест, буцеста структура (лесно се разпада), обработен е от ровещи и копаещи животни, съдържа карбонатни мицели и твърди карбонатни конкреции, реагира много силно от солна киселина. Преходът към Ск2 е постепенен. Ск2 150-200cm. Типичен льос, много бледокафяв (10 YR 7/3), свеж, много рохкав, леко песъкливо-глинест, буцеста структура (лесно се разпада), обработен от ровещи и копаещи животни, съдържа твърди карбонатни конкреции и реагира силно от солна киселина. Характеристика на карбонатни черноземиТези черноземи са наречени карбонатни, защото съдържат карбонати още от повърхността си. Отлагането на карбонатни псевдомицели в профила им може да се обясни със специфичния водно-термичен режим (смяна на по-влажни със сухи периоди). Количеството на общите карбонати по-дълбочина на целия профил варира при неерозираните карбонатни черноземи от 1-2-3% ( на повърхността), като на дълбочина 150-200cm те достигат до 30%, във връзка с което могат да предизвикат заболяването от физиологична хлороза на редица растения. Реакцията им е от слабо до умерено алкална (pH във вода варира от 8 до 8,2). Карбонатните черноземи съдържат в хумусно-акумулативния си хоризонт около 2-3% хумус. Поради това, че изследваните почви + подпочви имат лек механичен състав (количеството на глината – частици < 0,002mm – варират от 15,8 до 28,4%), много рохкаво сложение (малка обемна плътност 1,08-1,20g/cm3 и голяма обща порьозност 55,8-59,5%), обработката се извършва много лесно, като се изразходва сравнително малко енергия, тъй като имат много малко относително съпротивление – около 0,2-0,3kg/cm3. Карбонатните черноземи се характеризират с голяма водопропускливост (1,976-2,598m/24h), незадоволителен воден капацитет (ППВ=15,5-18,7%) и независимо от натрупаната влага в тях през есента, зимата и пролетта, водният им баланс не е благоприятен. Това е един от големите проблеми за отглеждането на земеделски култури (особено на пролетните) и оказва голямо влияние на тяхната оценка като земеделска земя. Ето защо там, където няма възможност за напояване (особено пролетниците), трябва чрез агротехнически мероприятия да не се допуска изпаряване на водата, натрупала се от есенно-зимните и пролетните валежи. Когато няма възможност карбонатните черноземи да се напояват, тогава трябва да се отглеждат такива земеделски култури, които могат най-рационално да използват наличната почвена влага, като зимни житни (пшеница, ечемик), пролетни земеделски култури- царевица, слънчоглед, но с по-къс вегетационен период и по-голяма сухоустойчивост. Таблица 2. Механичен състав на карбонатен чернозем на лозарски тероар "Оряхово – Шато Бургозоне"
Когато няма възможност да се ползва дъждовална техника за напояване или техника за микронапояване, повърхностното (гравитационно) напояване може да се извършва без строителството на дренажна система, тъй като нивото на подпочвените води е много дълбоко. Повърхностното напояване задължително трябва да се провежда на къси бразди и с по-висока скорост на водната струя (без обаче да се допуска разрушаване на направените напоителни бразди), по-често и с по-малко общ количество вода. Карбонатните черноземи са податливи на ветрова ерозия и е наложително да се прилагат всички мероприятия за предпазване от нея. Ветровата ерозия обикновено намира най-добри условия за проява през суха пролет, когато почвата е обработена, но няма още растителност върху нея, която да я ограничава. Карбонатните черноземи, неерозирани са много подходящи за отглеждане на голям брой земеделски култури като: пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, захарно цвекло, люцерна, пъпеши (при напояване), и лозя (особено за производство на десертно грозде и грозде за приготвяне на висококачествени червени и бели сухи вина) без напояване.
1. малък воден капацитет и голяма водопропускливост – поради което абсолютно необходимо да се напояват пролетните земеделски култури. 2. съдържа карбонати още от повърхността, поради което съществува опасност за поява на хлороза при някои земеделски култури (желязна и цинкова). 3. силно чувствителен е на допълнително натоварване (сгради, съоражения) и са възможни свлачища. Таблица 3. Някои химични и агрохимични особености на Карбонатен чернозем, лозарски тероар "Оряхово – Шато Бургозоне"
При оценката за отглеждане на различни земеделски култури върху карбонатните черноземи, необезпечени с вода за напояване трябва да се имат предвид следните особености:
Независимо от проблемите, които създават тези почви при отглеждането на някои земеделски култури те, все пак запазват висока оценка. Трябва да се изтъкне, че без напояване върху карбонатни черноземи не може да се гарантира стабилно отглеждане на някои пролетни земеделски култури като царевица, люцерна, захарно цвекло и др. поради което, ако продаваната земя не е обезпечена с вода за напояване (няма в близост водоизточник), тя не може да получи висока бонителна оценка особено, ако се закупува за отглеждане на зърнено-фуражни, фуражни, маслодайни и технически земеделски култури. Таблица 4. Общи физически свойства, пределна полска влагоемност (ППВ), съдържание на въздух, водопропускливост на Карбонатен чернозем, лозарски тероар "Оряхово – Шато Бургозоне" (Данни на М. Пенков).
Влияние на карбонатните черноземи, формирани върху льос, върху растежа, развитието и продуктивността на лозата и качеството на гроздето и виното в "Шато – Бургозоне" От типа черноземи най-интензивно за лозя се използва вид Карбонатни черноземи. По тази причина подробно ще бъде разгледано тяхното влияние върху растежа, развитието и продуктивността на лозята и по-специално на сорта Болгар и Каберне совиньон едни от най-ценните сортове. Повече от 40-годишните ми изследвания на влиянието на почвата + подпочвата върху, растежа, развитието, продуктивността и качеството на гроздето на винените и десертните сортове лози показват, че най-подходящите терени (почва + подпочва и климат) са край р. Дунав (гр. Оряхово) върху карбонатни черноземи, формирани върху льос. В подкрепа на това, че карбонатните черноземи действително се характеризират с много благоприятни условия за растеж, развитие и висока продуктивност на лозата и особено на сорта Болгар и Каберне совиньон, говорят данните от изследването на кореновата система, на надземната част и на средния добив грозде на декар. Кореновата система на сорта Болгар, присаден на Рупестрис дьо Ло и Каберне совиньон присаден на Шасла х Берландиери 41Б при условията на карбонатните черноземи, образувани върху льос, има изключително мощен растеж и развитие и се разполага на много голяма дълбочина от 550 до 580cm. Таблица 1. Разположение на кореновата система на сорт Болгар, присаден на Рупестрис дьо Ло в карбонатен чернозем, образуван върху льос, тероар "Оряхово" – "Шато – Бургозоне". Корените са преизчислени по генетични хоризонти (Данни на М. Пенков)
Данните показват, че основната маса от корените (образуващи + скелетни) и при двата сорта са съсредоточени приблизително в пределите на 30 – 200cm, след което количеството им по дълбочина постепенно намалява до 580cm. Практически интерес предсавлява разпределението на скелетните и обрастващите корени. Скелетните корени се характеризират с добър растеж развитие и проникват на дълбочина в почвата до 30 – 60cm. На тази дълбочина са установени 713.16g скелетни корени. По-голяматаконцентрация на скелетните корени в почвата – слоеве от 20 до 60cm се обяснява с обстоятелството, че тук са разположени по-голямата част от стъпалните корени на лозата. Те са основната причина за общото повишаване на количеството на корените на тази дълбочина, т.е. дълбочината на засаждане на лозите. Под тази дълбочина, количеството на скелетните корени бързо намалява в сравнение с обрастващите. Обрастващите корени, които се характеризират с много силен растеж и развитие, проникват в льоса на голяма дълбочина – до 580cm, обстоятелство, от което в много голяма степен зависи успешното отглеждане на лозята върху тези почви без напояване. За да се получи действително реална представа за влиянието на строежа, на профила, на състава и свойствата на карбонатните черноземи, върху разположението на кореновата му система тя е изчислена по генетични хоризонти. Теглото на корените на сорта Болгар и Каберне совиньон разгледани по генетични хоризонти, се разпределя както следва: в хумусно-акумулативния хоризонт са концентрирани от 1169.034 до 713.16g, в преходния от 273.615 до 267.90g и в почвообразуващата основа (льоса) от 492.263 до 331.70g. Поради това, че мощността на трите генетични хоризонта, в които е проучвана кореновата система, е различна (хумусно-акумулативният хоризонт е с мощност 60cm, преходният – 40cm, а почвообразуващата основа, в която са установени корените – 470cm), то получените данни за разположението на корените в профила на тези почви и льоса не са съпоставими. Ето защо сумата на корените, дадена по генетични хоризонти, е преизчислена също по генетични хоризонти, но на единица обем почва + подпочва – обстоятелство, което позволява да се потърси действителната връзка между кореновата система и строежа на профила (генетични хоризонти, слоеве) на почвата + подпочвата. В този случай получените данни показват, че най-голямо количество корени на единица обем има в хумусно-акумулативния хоризонт – на второ място в преходния и най-малко в льоса. Таблица 2. Разположение на кореновата система на сорта Каберне совиньон присаден на Шасла х Берландиери 41 върху карбонатен чернозем върху льос, тероар "Оряхово" – "Шато Бургозоне". Корените са преизчислени по генетични хоризонти.
Влияние върху по-дълбокото разположение на корените на лозата оказва още и по-ниската водозадържаща способност на карбонатните черноземи. Много често, когато лозята през месеците юли, август и септември имат най-голяма нужда от вода, количеството на продуктивната вода в по-горните хоризонти на тези почви в повечето случаи е много малко. Понякога тя достига почти до границата на трайно завяхване на растенията. При това положение със сигурност може да се допусне, че действително малкото количество вода в горните почвени хоризонти стимулира корените на лозата да проникнат към по-дълбоко разположените влагозапасени слоеве в льоса. Таблица 3. Количеството на вода в карбонатен чернозем, определена в лозе, засадено със сорт Болгар, присаден на Рупестрис дьо Ло гр. Оряхово, на 17.IX.1978 и 17.X.1983г. (Данни на М. Пенков).
Този изразен хидротаксис на кореновата система може да се проявява само в случаите, когато почвата и почвообразуващата скала (подпочвата) имат по-лек механичен състав, рохкаво сложение, много добри физични, водни и въздушни свойства. Тогава корените могат безпрепядствено да проникват вертикално на голяма, но все пак на определена дълбочина, а не до безкрайност. Това е биологична особеност на всяко растение, все пак на определена дълбочина да преустановява растежа и развитието на кореновата система, т.е. в случая в пластовете, в които е концентрирана продуктивната вода. Вижда се, че количеството на измерената продуктивна вода в по-дълбоките слоеве на почвообразуващата скала (льоса) е много по-голямо, отколкото в повърхностните хоризонти. На дълбочина 150cm количеството на продуктивната вода се увеличава съществено над влажността на трайно завяхване. По всяка вероятност това количество продуктивна вода най-интензивно се използва от лозите през сухите периоди на вегетацията. С това се обяснява защо лозята, засадени в карбонатни черноземи, при засушаване в цялата страна, не страдат от недостиг на вода или много по-леко понасят сушата отколкото при останалите почви, а именно сиво-кафяви и канелени горски почви, лесивирани. Например, отглежданите лозя в района на карбонатните черноземи дори при силно сушави години (1973, 1978, 1984, 1986, 1987, 1988г.) не пострадаха, докато при сиво-кафявите горски почви, лесивирани, те силно страдаха за вода, поради което не само добивът на грозде беше по-малък, но и качеството му беше много ниско. Зърната на гроздовете бяха по-дребни и с по-малко месеста част и повече вода, т.е. "воднисто" грозде. Проведените от автора многогодишни изследвания доказват, че растежът и развитието на надземната част и на кореновата система, на количеството и качеството на добива на сорт Болгар и Каберне совиньон при условията на карбонатен чернозем, поради добрите му механични, физични и физикомеханични, химични особености и добрата влагозапасеност на дълбочина на льоса, позволяват отглеждането на лозата да става без напояване. Ето защо във връзка с това усилията на нашите лозари трябва да бъдат насочени не към напояване на лозята, (оскъдното количество вода, с което разполага страната трябва да се използва най-вече за напояване на зеленчуци, някои овощни и полски култури), а към избор на най-подходящи месторастения (мощни почви + подпочви с рохкаво сложение на профила) за отглеждане на лозя без напояване. За да се подобри обаче качеството на гроздето от лозята при неполивни условия трябва обезателно да се намали количеството на гроздето на една лоза т.е. отделните лози да се натоварят с по-малко плод. За да не спадне общият добив на грозде от единица площ лозята да се отглеждат на по-малки междуредови разстояния, за да се увеличи общият брой на лозите на декар.
а) За червени сухи качествени, ароматични вина: Пино ноар (студеноустойчив), Каберне совиньон (студеноустойчив), Зарчин (студеноустойчив), Мерло (слабо студеноустойчив, да се отглежда на южен склон с отличен въздушен дренаж), Рубин ( средно студеноустойчив), Гаме ноар (студеноустойчив), Сира (при загребване), Марселан червен (средно студеноустойчив). б) За бели сухи, финни, ароматични вина: Шардоне (студеноустойчив), Врачански мискет (средно студеноустойчив), Мускат Отонел (средно студеноустойчив), Наслада (студеноусточив), Совиньон блан (студеноусточив), Италиански ризлинг (студеноустойчив), Вионие (при загребване поради ниската му студеноустойчивост). в) Сортове за десертно грозде: Болгар (малко студеноустойчив и трябва да се засажда само на южни склонове с отличен въздушен дренаж), Мискет хамбурски (сравнително устойчив на ниски температури), Черна перла (блек пърл) - само на южен склон с отличен въздушен дренаж. Риголване: Да се извърши най-малко 3 месеца преди засаждането на дълбочина 60-70cm за да бъде по ефективно риголването, захващите от риголвача почвени ивици трябва да са по-тесни за да може почвата да се обърне на 1800 т.е. тревата да попадне на дълбочина 70cm. Посоката на редовете на риголване да бъдат перпендикулярни на склона. Риголването обезателно трябва да се извърши когато почвата е суха, когато хумусно-акумулативният хоризонт е мощен (дебел) до 25cm, риголването трябва да се извърши на 60cm, а когато той е около 45-50cm може на 70cm. Запасяващо торене: В карбонатния чернозем не бива да се внася оборски тор, компост или други органични субстрати, тъй като увеличава съдържанието на активни карбонати. В тези почви + подпочви (льос) трябва да се внася само амониев сулфат и то дробно. Като правило 1-2 дни преди риголването се разпръскват минералните торове по повърхността на масива който ще бъде риголван. Амониевият сулфат се внася дробно при риголването 30kg/da, а през юли и август когато вече имат добър растеж и развитие, чрез дълбоко обработване 30-35cm се внасят още 30kg/da. Преди риголването се внася 60kg/da гранулиран суперфосфат и 70kg/da калиев сулфат и в никой случай калиев хлорид който влошава качеството на виното. Трябва да се знае, че част от фосфора и калия се свързва с почвата и става трудно усвоим. Това основно се отнася за суперфосфата. Засаждане на лозята: Най-добре е да се засадят есентта, но не е грешка и рано пролетта. Засаждането може да се извърши в ямки направени машинно с хидробур или машинно. Посока на лозовите редове: Задължително е, особено за този тероар посоката на редовете на лозите да бъдат ориентирани север-юг, обстоятелство, което ще позволи те се огряват и от двете страни на реда, т.е. няма да има неогрявани листа, които вместо да фотосинтезират и произвеждат асимилати, ще бъдат само консуматори. Засаждането на лозите по посока север-юг ще позволи не само по-добро изхранване на гроздето, но ще и повиши неговото качество. Освен това по-добре ще узреят летораслите, което от своя страна е предподставка за по-успешно презимуване на надземната част на лозовите растения, при по-ниски температури през зимата, които не са изключени. Поради специфичния строеж, сложение (рохкаво) благоприятния състав и свойства на почвите + льоса върху които са се образували позволява всички засадени сортове лози да се отглеждат без напояване, след 2-3 г. ако случайно годината е много суха. С най-голяма площ и модерни сортове лози се характеризира Шато Бургозоне, което всъщност дава и най-съвременния облик на лозарския тероар "Оряхово" – "Шато Бургозоне". Засадените качествени сортове лозя, промениха облика на ландшафта на тероара. Когато човек наблюдава Шато Бургозоне с подредените лозя изпитва гордост, че има българи които създават нов пейзаж на тероара "Оряхово" и връщат неговата стара слава и традиция като лозарски център за производство на качествено грозде, от най-ценните сортове лози. Тероарът "Оряхово" е високо перспективен и разширяването на лозята ще даде добър поминък на населението му. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 359.45 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||