Лудите години, укротяване на опърничавите или как се каляваше стоманата



Дата28.05.2017
Размер36.61 Kb.
#22229
Михаела Янкова, випуск 2007, Брой 3, година 10
Лудите години, укротяване на опърничавите или как се каляваше стоманата
(пет години в Първа английска)
Всичко започна точно на 15 септември. Преди пет години, с много вълнение, в един ужасно дъждовен ден, в един претъпкан и непознат училищен двор. Осми клас. Наричаме ги зайци, защото очакваме да дойдат точно навреме, облечени празнично, с китка в ръка, със затаен дъх и с трепетни усмивки. И ние бяхме нетърпеливи да прекрачим прага на мечтаната гимназия, дойдохме с очарователните си очаквания, за да ги загубим в последствие едно по едно. Отначало ми беше много чудно защо е този унизителен обичай да се замерват 8-класниците със зеле и моркови, но после разбрах, че това е само малък намек за многото неща, които няма да разбираме, но ще ни се случват през следващите пет години. Когато си говорим за осми клас, следва малко dark sarcasm for the classrooms (усмивка за Pink Floyd), които традиционно са уютен пристан за какви ли не изяви от страна на най-младите в Английската. Като се започне от преяждането със солети, поливането с вода, ритането на чанти и се мине към по-сериозни неща като първото преписване, първото влюбване, първите 3 двойки, получени в един ден, евентуално първият интелектуален порив и така нататък. Ех, спомени. А нашата стая беше същински Survivor. Едната стена липсваше и беше сконфузно заменена с прозорци, през които надничаха купчина треволяци, стъкла и други битови отпадъци, с две думи задният двор на Английската. По средата на стаята си имахме скривалище, дупка с размери на щраус, в която не един или двама от класа болезнено преоткриваха света. Дъска също си имахме, но от едната страна не беше закачена добре и веднъж се откъсна от пантите, но учителката оцеля и всичко беше наред. За сметка на тези липси, зад чиновете имахме цели 3 купчинки стари архиви, които пазеха училищните традиции и праха от последните 10 години. Но стига за осми клас, беше шеметна година, в която някои от нас пораснаха с повече от 10 сантиметра, други научиха повече от 5000 думи по английски, но повечето просто си скъсаха по няколко чифта чорапогащи по столовете в Английската и пейките в Заимов.

Девети клас. Какво да кажа за тази година? Някои продължиха да поумняват, други употребиха първите си 50 опаковки грим, трети направиха първите 1000 часа в Матрицата. Като цяло всички придобиха извънредно голямо самочувствие и започнаха да се надсмиват над зайците, създадоха си вроден страх от кабинета по химия, който аз така и не проумях, защото там за пръв и последен път ни нарекоха „моите малки тиквички”. (за протокола и за тези, които са се родили твърде късно, за да я познават, моля козирувайте, говорим си за г-жа Мария Атанасова, която се пенсионира миналата година, а с нея си тръгна и нещо от Английската). Девети клас беше белязан от голямото гъзареене, голямото напиване и голямото надлъгване. Естествено и времето на безпаметните купони, тип „меле-всеки-с-всеки“, на които някои пробваха наргилета, а други направиха първите си по-сериозни стъпки в свалките.

Десети клас не знам кога точно дойде, но с него взеха да идват и първите дълбоки житейски разочарования от типа: „Вече съм на 16, видял съм всичко, от нищо не ми пука”. Ученето мина в трета глуха. Настана време на яростно втурване в „реалния живот” и много от нас, претърпяха корабокрушения в океани от алкохол, за които трудно си спомняха след това. Други пък, които бързаха да пораснат, катастрофираха още по-лошо, но за разлика от алкохолните крушенци не можеха да се отърват от преживелиците си.

Единадесети клас. Алкохолът поспря да се лее, Заимов стана безинтересен, кафетата край училище - убийствено познати, но за сметка на това часовете оредяха и редиците с пушачи край оградата се сгъстиха. Английската е чудесна театрална школа и всички бяхме станали малко или много дипломирани специалисти в различни роли. Затова ми е трудно да си спомня нещо отличително за тази година, защото всичко е обвито от цигарен дим, много изгубени игри на карти и историята за Сталин и лагерите на смъртта. Настанаха сериозните времена на застрашителната равносметката „догодина сме 12 клас, ужас!” Дойде ерата на САТ-овете и истерията на частните уроци. Различията започнаха да изпъкват, единаците си останаха единаци и всеки малко или много се втурна по своята пътечка.



Дванадесети клас. Въздишка. Вече сме най-големите и коридорите са пълни с непознати лица, които вървят по извървяния от нас път и предизвикват усмивка. Както сме предизвиквали усмивка и ние. Защото сме били млади и глупави, а сега сме само глупави, шегичка. Защото сме били зелени и симпатични, а сега сме пораснали, поумнели и изтрезнели, доколкото сме могли и сме поели кой накъдето е могъл. Присъствието в часовете е рядко щастие (не това, което си помислихте де!). Връщаме се да си спомним, не за да учим уроци, защото за най-важните изпити оттук нататък няма да има учебници. Настава времето на равносметките, сълзите и разделите. Строяват в две редички 8 клас и ние минаваме по средата. Наближава еуфорията на бала, на звездните мигове за всеки от нас и на момента, когато ще си кажем довиждане и ще се пръснем във всички посоки. Едни ще отлетят надалеч, други на много, много далеч, трети ще кацнат някъде наблизо.

Пет години в Английската. Време, в който научих много уроци и написах много домашни, част от които съм забравила, още толкова пропуснала, а останалите проспала. Но сега искам да ви кажа по-важни неща - пийте чай от каркаде, ползвайте редовно пастата си за зъби, не оставяйте на случайността да ви се случва и използвайте въображението си, защото то е вашата най-важна дисциплина.
Каталог: demo -> websites -> green-tomato -> Izbrano
Izbrano -> Професия „Музикант”
Izbrano -> Форумът на Английската
Izbrano -> Никола Петров, випуск 2006, Брой 4, година 8 Мy Personal Essay
Izbrano -> I'd ask you about love, you'd probably quote me a sonnet. But you've never looked at a woman and been totally vulnerable. Known someone that could level you with her eyes, feeling like God put an angel on earth just for you ”
Izbrano -> И мъка и щастие се дави в алкохол или една съвременна приказка за любовта и виното
Izbrano -> Интернет общуването-бабини деветини, начин на живот или просто нещо полезно
Izbrano -> Програма за изкуствен интелект на него. Програмата трябва да изкарва резултат над 150 на обикновен тест за интелигентност и да пуска на всеки кръгъл час казанчето в тоалетната
Izbrano -> В кого да се влюбя (кратък размисъл над разновидностите на понятието “момче” в навечерието на Св. Валентин)
Izbrano -> Книга на Уилям Сароян "Нещо като нож, нещо като цвете и нещо като нищо на света". Дано големият американски белетрист, дори от отвъдното, не ми се разсърди, че
Izbrano -> Михаела Янкова, випуск 2007, Брой 1, година 8


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница