Лятното часово време различни гледни точки



Дата20.08.2018
Размер107.11 Kb.
Национална кръгла маса

“ Лятното часово време – различни гледни точки”

--------------------------------------------------------------
ЛЯТНОТО ЧАСОВО ВРЕМЕ

Общо представяне




Лятното часово време вече има над двувековна история, свързана с противоречивост - от пълното абсолютизиране, през сдържаната трезва и обективна оценка, до пълното отрицание. Въвеждането на лятното часово време най-често се мотивира с реализирането на икономия на електрическа енергия с цел по-доброто използване на дневната естествена светлина (Daylight). При тази система часово време официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време през пролетните и летните месеци. Цели се осигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често се прилага в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.

Преди години, когато не се е прилагало електрическо осветление и даже часовникът е бил рядкост, хората са се придържали при организацията на своята дейност (ставане от сън сутрин, начало и край на работното време, лягане вечер) към началото и края на светлата част от денонощието, при това към местното слънчево време на съответния пункт на обитаване и дейност. Развитието на комуникациите и повсеместното прилагане на електрическата енергия, вкл. за осветление, както и прилагането на поясното време за сравнително широки, т. нар. часови пояси и даже формирането на общи часови пояси, обхващащи няколко такива, в известна степен деформира идеята за лятното часово време. За нейното “съживяване” се търси обяснение по линия на подобряването на качеството на живота, доколкото се разчита на по-продължителната светла част от денонощието и възможностите след приключване на работното време да има повече светло време за активна почивка или за извършване на други дейности (напр. в домашното стопанство). Следва да се отбележи, че нормални, чисто човешки подходи също деформират идеята. Така например в малките селища и селата хората най-често стават от сън и си лягат съответно при изгрев и залез на Слънцето. Много пъти при въвеждане на лятно часово време хората продължават да започват работа съобразено с местното слънчево време, а не се съобразяват с официалната система часово време.

Прилагането на лятно часово време е предложено през 1784 г. от Бенджамин Франклин (Benjamin Franklin) с цел по-добро използване на дневната естествена светлина. Много по-късно – през 1907 година - англичанинът Уйлям Уилет (William Willett) [2 ] William Willett's pamphlet. The Waste of Daylight. Sloane Square, London, July, 1907] разработва обстоятелствено въпроса.

През 1930 г. в бившия Съветски съюз е било въведено т. нар. декретно време, което във втория часов пояс (в който е разположена Москва) изпреварва с 3 часа всемирното време. Още тогава е имало специалисти в областта на енергетиката, които са имали куража да оспорят целесъобразността на тази мярка.

Един от първите радетели за въвеждане на лятното часово време в България е контраадмирал Дичо Узунов. Неговата съображения са били свързани основно с търсене на възможности за подобряване на работоспособността на корабните екипажи.

В България за пръв път се въвежда лятно часово време през периода 01.04…30.09.1979 г. Това става с Решение на Бюрото на Министерския съвет от януари 1979 година, като се е планирало намаление на натоварването на електроенергийната система с около 300 MW (планирана годишна икономия на електрическа енергия около 50.106. kWh).

Лятното часово време започва в 03:00 h в последната неделя на месец март и продължава до 04:00 h в последната неделя на месец октомври, когато часовниците се връщат с 1 h назад. Тази мярка е съобразена с възприемането за целия Европейски съюз на едни и същи дати на въвеждане на лятно часово време. Така например през настоящата 2013 г. лятното часово време се въведе на 31 март в 03:00:00 h местно време, като показанията на часовниците се преместиха с 1 час напред. Връщането към поясното часово време ще се извърши в 04:00:00 h на 27 октомври 2013 г., когато показанията на часовниците ще се върнат с 1 h назад.

Традиционно е възприето въвеждането на лятното часово време да се мотивира с главно с по-доброто използване на дневната естествена светлина през светлата част от денонощието и очакваната от това икономия на електрическа енергия. В последно време в Европейския съюз като алтернатива на енергийната ефективност се лансира идеята за подобряване на качеството на живота чрез въвеждане на лятното часово време. Последното обаче не се потвърждава от по здравословни съображения. Въвеждането на лятно часово време предизвиква т. нар. външен десинхрон поради несъгласуването на денонощните ритми (биологичния часовник) на организма на човека с промененото часово време.

Република България практически като цяло се намира в западната половина от часовия пояс на Източноевропейското време (обхватът на Източноевропейското време е 300 00' +/- 70 30' ; от 220 30' до 370 30' източна дължина). За този пояс се въвежда едно и също официално часово време. По принцип местното време е еднакво за всички точки, разположени на един и същи меридиан, т.е. с еднаква географска дължина. В краищата на пояса разликата е по +/-30 мin (+/-0,5 h). Управлението на дейностите в страната (напр. работно време, програми на електронните медии, транспортни разписания, тарифно зониране в енергетиката и т.н.) става именно по официалното време.

В западната част от пояса (в която се намира Република България) светлата част от денонощието се използва по-добре, в сравнение с източната. В западната част от пояса би следвало да се очаква реализирането на по-голяма икономия на електрическа енергия за осветление при въвеждането на лятно часово време – в сравнение на източната част от пояса.





Δt, h
(цяло число и десети от цялото)






Разлика между местното и поясното време Δt

1 – София

2 – Русе

3 – Варна

4 – Благоевград

5 - Крайна точка Изток (нос Шабла)

6 – Крайна точка Запад (северозападно от връх Китка)

Анализът на електропотреблението по видове потребители показва доколко процесите са зависими от системата часово време и съответната степен на използване на дневната естествена:



  • Потребители на електрическа енергия за битови нужди.

За задоволяване на характерните битови нужди (приготвяне на храна, пране, използване на телевизор и радио, други дейности в домакинството) се използва количество електрическа енергия, съответстващо на прилаганите битови електрифицирани технически средства и технологии и задоволяваните културни потребности. Това количество зависи от качеството на живота, което може да си позволи съответният потребител в своето домакинство и е независещо от системата на часовото време. Изключение прави осветлението, чиито моменти на включване и изключване могат да попаднат както в светлата, така и в тъмната част от денонощието, в зависимост от системата на часовото време и възприетата битова схема на разпределение на времето за домакинска работа, отдих и сън.

  • Потребители на електрическа за стопански нужди

В стопанските дейности за производството на определено количество продукция се използв съответно количество електрическа енергия. То зависи от техническото, технологичното и организационното осигуряване на производството и от технико-икономическите и енергийно-икономическите показатели на производственото обзавеждане. В този смисъл относителният разход на електрическа енергия за производството на единица продукция (разходната норма) не зависи от системата системата на часовото време.

И тук изключение прави осветлението, чиито моменти на включване и изключване могат да попаднат както в светлата, така и в тъмната част от денонощието, в зависимост от системата на часовото време, възприетия режим на работното време в денонощен разрез и локацията на обекта.



  • Външно осветление (в т.ч. улично осветление)

Използваемостта и разходът на електрическа енергия за външно осветление ( в т.ч. уличното осветление) практически не се променят при въвеждане лятно часово време, защото неговите моменти на включване и изключване и съответната продължителност на включване не зависят от системата на часовото време. Следва да се отчете т. нар. “граждански полумрак”, който определя възможността уличното осветление да изключи преди изгрева и включи след залеза на Слънцето (за условията на страната е с продължителност от около 0.5 h).

Предварително следва да се отбележи, че:



  • в предприятията с трисменен режим на работа, използващи изцяло тъмната и светлата части от денонощието, използваемостта на изкуственото осветление не зависи от системата часово време, доколкото осветлението се включва и изключва при необходимост, когато осветеността от дневното естествено осветление се понижи под нормената за изкуственото осветление, при т. нар. критична естествено осветеност;

  • в двусменните предприятия, работещи обикновено през времето от 05 до 22 часа, началото на работното време (почти винаги) и краят му (винаги) попадат в тъмната част от денонощието и също системата на часовото време практически не влияе на използваемостта на изкуственото осветление;

  • в безпрозоречните помещения въпросът за използването на дневното естествено осветление не стои. При това е характерно, че поради горещините през лятото се използват масово слънцезащитни устройства (от съвременни щори и други подобни, до най-простите завеси и даже облепяне на стъклата с хартия), при което в помещения с прозорци изкуственото осветление е включено през цялото времетраене на работното време;

  • използваемостта на изкуственото осветление зависи от режима на работното време (начало и край на работното време) и в известна степен локацията на географския пункт, като все пак следва да се има предвид, че България е разположена в тесни географски граници, а различието между използваемостта на изкуственото осветление между северните и южните райони на страната е под 10 %.

Оценката на ефективността от въвеждането на лятно часово време трябва да бъде съобразена с действието на трите скали на часовото време:



Скали на

часовото време







Скалата на местното (истинското слънчево) време

Зависеща от географската дължина на съответния пункт (отговаряща на конкретните светлинни условия в изследвания пункт).


Официалната национална скала на стандартното поясно часово време (наричано и астрономическо време)

Съответства на режима на управление на всички дейности в производствената, битовата, обслужващата и обществената сфера. Тя е елемент на световната система от 24 часови пояса на часовото време (Република България е разположена във 2-ри часов пояс – Източноевропейско време).

Официалната национална скала на лятното часово време

Въвеждано съгласно нормативно уредената практика.

Още преди официалното въвеждане на лятното часово време в България в Русенския университет (тогава ВИММЕСС) започва изследователска работа, свързана с оценка на ефективността от въвеждането на лятно часово време. В далечната 1982 г. са публикувани резултати от оценката на ефективността от въвеждане на лятно часово време в двусменни и трисменни предприятия, като е оценено преразпределението на годишната използваемост на изкуственото осветление в два случая: целогодишно прилагане на стандартното поясно време; прилагане на поясно и лятно време съгласно възприетата практика. Анализът е направен по разполагаемите тогава усреднени месечни криви на изменение на дневната естествена осветеност за градовете Русе и Благоевград по местното време на съответния географски пункт, а не по официалното време. Установено е, че при тогавашните тарифни условия, се получава известно преразпределение (увеличение/намаление) на годишната използваемост по тарифните зони. Използването на върхова електрическа енергия се увеличава малко за сметка на намаляването на дневната и малко на нощната енергия.

През последните години бяха направени изследвания на енергийно-икономическите показатели на изкуственото осветление в сгради с естествено осветление по:


  • по усреднени месечни криви на изменение на дневната естествена осветеност;

  • за различни пунктове в страната;

  • за дейности с различен режим на работното време;

  • за помещения с различна критична естествена осветеност.

Изследват се следните енергийно-икономически показатели на изкуственото осветление:

  • годишна използваемост (продължителност на включване) на изкуственото осветление, Т, h/година;

  • средногодишна (следнопретеглена) цена на електрическата енергия за осветление, β, лева/кWh;

  • годишен разход за заплащане на електрическата енергия за 1 kW електрически осветителен товар, С, лева/kW.година.

Оценката на ефекта от въвеждането на лятно часово време става по относителни стойности на цитираните енергийно-икономически показатели чрез сравнителна енергийно-икономическа оценка на осветителните уредби за изкуствено осветление при системи поясно и лятно часово време. Относителните показатели се определят за базови стойности по стандартното поясно часово време.




Стойности на показателите ∆Т, ∆С, ∆β и ∆Т по тарифни зони

за работно време 08:00 h … 17:00 h),

при критична осветеност 5 klx, за Благоевград, София, Русе и Варна.

При въвеждане на лятно часово време се увеличава използваемостта на изкуственото осветление. Повишението на разходите за заплащане на електрическата енергия и на средногодишната цена на електрическата енергия за осветление е за сметка на повишената използваемост през върховата тарифна зона. За Варна за частта на работното време до 12 часа намалява, но това намаление е несъизмеримо с нарастването на използваемостта през върховата тарифна зона. За цялото работно време енергийно-икономическите показатели са с повишени стойности, в сравнение, ако не се променя системата на часовото време.


Най-общо получените резултати показват че:

  1. Въвеждането на лятно часово време в изследвани характерни режими при едносменно работно време води до увеличаване на използваемостта и на разходите за заплащане на електрическата енергия (с изключение на тези с работно време от 09 до 18 часа). Увеличението на разходите за заплащане на електрическата енергия и на средногодишната цена на електрическата енергия за осветление са за сметка на повишената използваемост през върховата тарифна зона.

  2. В двусменни предприятия има известно намаление на използваемостта, но само за ниски стойности на критичната естествена осветеност.

  3. В трисменни предприятия използваемостта на изкуственото осветление не се изменя, като разходите за заплащане на електрическата енергия са по-малки само за ниски стойности на критичната естествена осветеност.

  4. Повишението на стойностите на показателите се получава само за частта от работното време до 12 часа (по пладне)

  5. Пример. При характерни условия: период от м. април до м. октомври; работно време от 08 до 17 часа; критична осветеност 5000 lx (лукс) – приложението на лятно часово време е неефективно. Повишава се използваемостта на изкуственото осветление, особено през върховата тарифна зона, което води до повишаване на разходите за заплащане на електрическата енергия. Очакваното по-добро използване на дневната светлина не се потвърждава.

Има ли смисъл да се откажем от лятното часово време?







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница