Лято 2006,брой 2 (16) Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив Редакционен съвет



Дата08.05.2018
Размер329.97 Kb.
#67924

Издава, отпечатва и разпространява

Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"

Лято 2006,брой 2 (16)
Отговорен редактор:

Стефка Стойчева - Пловдив



Редакционен съвет:

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев - Трявна

Павлина Тачева - Сандански
Коректори:

Керанка Милушева и

Мария Костова
Технически редактор:

Здравко Лекишев


Използваните стихове от Библията са от издание 1938 г. и превод от New international version.

Издава се на брайл, аудио касети, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.


Адрес:

4006 Пловдив

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/68-20-55,

032/83-92-89

GSM: 0888-347-284

E-mail: grace@evrocom.net

Web:www.gracebg.org



Съдържание

От редакцията.....................................................3

С Божието слово/псалми/...................................4
По стъпките на Исус
В святата земя.....................................................15
Да сме по-добри
Тоз, който умря за мен........................................19
Из “духовна обнова”
В светлината на Божието слово..........................28
Поезия
С поезията на ВеличкаГушева-Кърпарова..........34
Новини и свидетелства
Намерих живот вместо смърт...............................37

Заедно в молитва Алжир......................................41

Новини от Благодат...............................................44

Извикайте към мен

и ще ви отговоря и ще ви кажа

велики и тайни неща,

кито не знаете.

( Еремия 33 3 )

От редакцията
Здравейте приятели! Благодарим ви, че сте отново с нас.

Много хора вярват,че има Бог, че Исус Христос е Негов син и че Святият Дух е третото лице на Бога. Много хора вярват също, че Исус Христос се е родил на земята, живял, бил разпънат на кръст, умрял за греховете на човеците и възкръснал за да живее вечно. Но това не е достатъчно да получиш място в Божието царство. Трябва да повярваш, че Исус Христос е умрял лично за тебе и да приемеш, че само чрез Неговата жертва получаваш право на вечен живот. Това ще стане, ако повярваш, че Библията е Божие слово и всичко написано там е истина. А там пише, че:

“ Чрез никого другиго няма спасение, защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което можем да се спасим” (Деяния 4 12)

Вярваш ли? Ако имаш въпроси, пиши ни. Ще се опитаме да ти отговорим.

Стефка Стойчева

С Божиието слово

Псалми


Продължение
ПСАЛМ 76

1.(По слав. 75). /За първия певец, върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен/

Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му.

2.В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.

3.Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села).

4.Светъл се явяваш, о Славни, от хълмовете с користите.

5.Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във вечния си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.

6.От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.

7.Ти, сам Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?

8.Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна.

9.Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).

10.Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш.

11.Обричайте се и изпълнявайте обреците си на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.

12.Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.


ПСАЛМ 77

1.(По слав. 76). /За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом/

Викам към Бога с гласа си, Да! Към Бога с гласа си и Той ще ме послуша.

2.В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3.Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4.Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз, щото не мога да продумам.

5.Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6.Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, като казва:

7.Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8.Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9.Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10.Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11.Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността.

12.И ще размишлявам върху всичко, що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13.Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14.Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15.Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Йосифови. (Села).

16.Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17.Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18.Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19.През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20.Водил си като стадо людете Си С ръката на Мойсея и на Аарона.


ПСАЛМ 78

1.(По слав. 77). /Асафово поучение/

Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2.Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

3.Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха.

4.Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши.

5.Защото, Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си.

6.За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.

7.За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди.

8.И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чиито дух не биде непоколебим за Бога.

9.Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10.Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят.

11.А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12.Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

13.Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14.Води ги денем с облак, И цяла нощ с огнена виделина.

15.Разцепи канари в пустинята,И ги напои изобилно като от бездни.

16.И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

17.Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18.Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си.

19.И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20.Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21.Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля.

22.Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще ги избави.

23.При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати.

24.Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25.Всеки ядеше ангелски хляб. Прати им храна до насита.

26.Повдигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27.Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък.

28.И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

29.И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30.А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им.

31.Гневът Божий ги обсипа, та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32.При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33.Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34.Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно.

35.И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36.Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха.

37.Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38.НоТой,като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не повдигаше всичкото Си негодувание.

39.И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40.Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна.

41.Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42.Не си спомняха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника.

43.Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис.

44.И превърна водите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият.

45.Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха.

46.И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци.

47. Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им.

48.И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии.

49.Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя - Нашествие на ангелите на злощастието.

50.Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им.

51.Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама.

52.А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята.

53.И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри.

54.Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби.

55.И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56.Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му.

57.Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58.Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59.Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля.

60.Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците.

61.И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62.Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

63.Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64.Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65.Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика.

66.И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67.При това Той се отказа от Йосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра.

68.Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69.Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70.Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете.

71.Отподир дойните овце го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72.Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.


ПСАЛМ 79

1.(По слав. 78). /Асафов псалом/

Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини.

2.Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове.

3.Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да ги погребва.

4.Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.

5.До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?

6.Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти.

7.Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.

8.Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.

9.Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.

10.Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

11.Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила упази осъдените на смърт.

12.И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.

13.Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.
ПСАЛМ 80

1.(По слав. 79). /За първия певец. Асафов псалом/

Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.

2.Пред Ефрема, Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.

3.Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.

4.Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?

5.Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.

6.Направил си ни предмет на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.

7.Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим.

8.Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.

9.Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.

10.Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри.

11.Простря клончетата до морето. И ластарите си до Ефрат.

12.Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?

13.Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.

14.Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза.

15.И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла който Си направил силен за Себе Си.

16.Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.

17.Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

18.Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.

19.Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се Спасим.


По стъпките на Исус




В Святата земя


Джанет Стафорд

Превод от английски:

Стефка Стойчева
Святата земя е уникална и красива. Богата с различни исторически, археологически и религиозни паметници. Тя е микс от древност и съвременност. Библейската история е затрупана от хилядолетията и заселниците, които са я нарекли свой дом. За много от местата ние можем да прочетем в Библията. Можем да направим вълнуващи разходки по стъпките на Библейските герои. Авраам е бродил по хълмовете й преди четири хиляди години, а Давид е царувал тук преди три. Тук е роден Исус – Божият Син. Тук Той е израснал в мъдрост и зрялост. Тук също е бил разпънат, но пак тук, Бог Го възкреси от мъртвите.

В следващите няколко броя ще ви разведем из различни места от Святата земя, за които се разказва в Библията.

През северната област текат много потоци, които се вливат в река Йордан, а чрез нея – в Галилейското море, а то се намира в централната част на региона. На изток се извисяват Голанските възвишения и острият връх Ермон. Красив и очарователен е пейзажа на Галилея простираща се от запад до Средиземно море и скритите между планините плодородна долина Ила (1 Царе 17:2) и река Йордан. Там има буйна растителност и много други природни богатства. В югозападната част на региона, близо до морския бряг се намират връх Кармил и град Хайфа. В южната част на северния регион се издига връх Гелвуе. Множество долинки образуват мрежа. Исус е живял тук почти през целия си живот. Според Евангелията и служението Си е започнал от тук. Още могат да се видят всички места, където Исус е поучавал, изцерявал, хранил множествата или извършвал много други чудеса.

Галилейското море е много важно място и въпреки съвременното развитие, промените не са значителни от времето, когато нашият Господ е ходел по бреговете му. Галилейското море е известно и с други имена като: Кинеретското езеро, Тиберийско море, Генисаретското езеро и Сирийско море.

По-голямата част от служението на Исус е преминала на северната страна на Галилейското езеро. По това време е имало седем големи града и основния поминък на населението е бил риболова. Рибарите могат да се видят и днес край бреговете хвърлящи мрежите си или с лодките си да ловят риба от изгрев до залез.

Често силни бури предизвикват образуването на огромни вълни, а след тях задълго следва пълно затишие. Жито и плевели растат заедно из околните поля, а през пролетта цъфтят пищни цветя, които ни напомнят за думите на Господ Исус Христос: „Даже Соломон в най-голямата си слава не се е обличал като тези цветя.”

Блещукащите светлини от средновековен град високо в планината илюстрира точно думите на Исус: „Град поставен на хълм не може да се скрие.” Сутрешния птичи хор от околните дървета и розовите отблясъци по водата преди изгрев слънце са чудеса, които сам Исус е преживял тук.

Около бреговете на Галилейското море има още много интересни места. Нека да си представим за момент формата му като циферблат на часовник. Движейки се по посока на часовниковата стрелка виждаме, че на девет часа се намира Тиберия. Между девет и десет - са Хорнс на Хатим – наречени са така понеже повърхността им образува гърбици, приличащи накрая на рогове. На десет часа се намира Магдала. Смята се, че това е рожденното място на Мария Магдалина. То се намира на около пет км северно от Тиберия. По времето на нашия Господ е било много важно място за риболов. На 11 часа е Ноф Гиносар и съвременните кооперативни стопанства наричани Кибуци. Тук са запазени останки от стара риболовна лодка открита през 1986 година, когато водата на езерото е била спаднала твърде много. На север е Табха – мястото където Исус нахрани петте хиляди души и където се появи на учениците си след възкресението си. Почти точно зад Табха е мястото на Проповедта на планината. Три и половина километра на север от планината Батитуд е Хоразин (Мат. 11:21) – един от трите прокълнати от Исус градове поради тяхното неверие. На 1 км от там се намира възможното място, където нашият Господ е проповядвал притчата за сеяча. Продължаваме да се движим по посока на часовниковата стрелка и на 12 намираме Капернаум, а на 4 км на изток от него се намира река Йордан, в която Исус е кръстен от Йоан Кръстител. Близо до 1 часа се намира Витсаида (Лука 10:13) – другият град прокълнат от Исус поради това, че не се е покаял. Сега на мястото му има мочурище. Тук е мястото от Марко 8:22-26, където Исус изцерява слепия човек. На три часа, на източната страна на езерото, почти срещуположно на Магдала, е Курси. Тук Исус изцерява човека страдащ от зли духове и ги праща в стадото свине пасящи наблизо, а те се хвърлят след това в езерото.

Надявам се вече, по-ясно да си представяте местата описани в Евангелията.

(Продължава)



Да сме по-добри

Тоз, който умря за мен


Преди години имах силно желание да отида мисионерка в някоя чужда страна, но на всяка стъпка срещах препятствия, които не ми позволяваха да осъществя желанието си. Годините бързо минаваха, докато най-после реших да отида да живея в Калифорния, на тихоокеанския бряг.

Суров беше животът в тая рудничарска страна, където със семейството си се установих да живея.

Веднъж чух да разказват за един работник, болен от туберкулоза, който живеел в усамотена къща вън от града.

- Той е толкова зъл - ми казваха, че никой не може да стои при него, та и другарите му само веднъж на ден му носят храна,поставят я наблизо, за да може да я вземе, и си отиват. Някой ден ще

го намерят мъртъв - колкото по-скоро, толкоз по-добре. Навярно той никога не е имал близки.

Три дни наред тая тъжна история ме преследваше и аз сторих всичко възможно, за да намеря някой да ме заведе при него. Всички обаче равнодушно отказваха. Най-после ми хрумна мисълта: "Защо да не отида сама? Ето мисионерска работа! Нали търсех такава?"

Когато най-после реших да отида, бързо изкачих хълма, зад който се намираше малка къщица, състояща се само от една стая. Вратата беше отворена и в единия ъгъл се виждаше легло от слама и няколко вехти одеяла. Там лежеше умиращият. Грехът бе оставил страшни белези по

лицето му и ако не знаех, че не може да се движи, бих избягала. Щом съгледа сянката ми върху пода, той повдигна глава и ме посрещна с ужасно проклятие. Като пристъпих още няколко крачки, други проклятия последваха.

- Не говорете така, приятелю - казах аз.

- Не съм ви никакъв приятел, аз нямам приятели! - извика той.

- Но аз съм...

- Вие не сте ми приятелка. Никога не съм имал приятели, нито пък ми трябват - изсъска той и нови проклятия се изсипаха върху мен.

Аз оставих на леглото му плодовете, които му бях донесла, и като отстъпих няколко крачки назад, застанах на прага и го запитах помни ли майка си. Така, мислех си аз, може би ще се засегна някоя нежна струна в душата му. Но в отговор той я прокле. Запитах го имал ли е жена, но той и нея прокле. Заговорих за Бога, но и Него прокле.

Опитах се да заговоря за Исуса и смъртта Му за нас, но той ме пресече с проклятия и каза:

- Всичко това е лъжа: никой никога не е умирал за другите.

Отидох си натъжена и обезкуражена. "Знаех, че ще е безполезно" - си казах аз. На другия ден пак отидох. Две седмици наред непрекъснато ходех всеки ден, но той не прояви никаква любезност, нито признателност. В края на втората седмица реших да не ходя вече. Същата вечер, като приспивах малките си момченца, не споменах болния в молитвата си както обикновено. Малкият Чарли забеляза това и ме подсети:

- Мамо, ти не се помоли за лошия човек.

- Не - казах аз с въздишка.

- Отказа ли се вече от него, мамо?

- Да, тъй ми се струва.

- Ами Бог отказал ли се е от него, мамо?

Не можах да заспя цяла нощ. "Тоя човек умира тъй озлобен към света и никой не иска да знае" - си мислех аз. Оттеглих се сама да се помоля, но щом коленете ми допряха пода, силно изобличение ме обзе и аз почувствах колко малко значение имаха молитвите ми. Нямах вяра, нямах онова силно желание и воля, които движат планини, само някакво съжаление ме подтикваше. Какъв срам за мисионерското ми усърдие! Аз паднах на лице и извиках:

- О, Исусе, дай ми поне отчасти да видя колко струва човешката душа!

Стоях коленичила, докато Голгота за мен стана реалност, същност. Не бих могла да опиша тия часове. През тази нощ разбрах, че човешката душа трябва да се потърси. Видях Господа както никога по-рано.

Като се върнах в столовата, мъжът ми каза:

- Е, какво стана с твоя болник?

- Той ще бъде спасен - отговорих аз.

- А как? - запита той.

- Господ ще го спаси. Как - не зная, но Той ще го спаси - отговорих аз.

На следващата заран научих още един урок по християнска работа.

Въобще друг път аз си свършвах работата заран, а след обяд се обличах, слагах си ръкавиците и щом се позахлади и засенчи, превалях малкия хълм за удоволствие и разходка. Тоя ден обаче, щом момчетата ми отидоха на училище, оставих работата си и без да чакам сянка и прохлада, бързо се упътих към баира. Отивах не да видя болник, а да спечеля една душа. Бързах. Човекът щеше да умре.

Като вървях, една съседка излезе от дома си и ми каза:

- Иска ми се и аз да дойда с вас.

Нямах желание да я взема, но сметнах, че така е по-добре.

Божиите планове бяха много по-добри от моите. Малкото й момиченце дойде също с нас и когато стигнахме колибата на болния, съседката ми каза:

- Аз ще ви почакам тук. Няма да се бавите, нали?

Болният ме посрещна както обикновено с клетви, но този път не ме заболя както преди. Докато изливах легена с вода и сменях кърпата

за лице, нещо, което всеки ден вършех и за което той никога не бе ми благодарил, веселият смях на момиченцето огласи хълма.

- Какво е това? - попита болният.

- Едно момиченце ме чака вън.

- Ако обичате, повикайте я - каза той с тон, по-различен от всеки друг път.

Аз застанах на вратата и извиках малката, която щом погледна вътре, се отдръпна и каза:

- Страх ме е.

Аз я улових нежно за ръка и казах:

- Горкият човек е болен и не може да стане, а иска да те види.

Тя беше същински ангел - с благи сини очи, златни къдрици и сияйно лице. В ръката си държеше букет от полски цветя, които беше набрала в полето. Като се наведе към болния, тя каза:

- Жал ми е за тебе, заповядай тези цветя. Той сложи костеливата си ръка върху цветята, върху нейната малка розова ръка и едри сълзи се

зарониха по страните му.

- И аз си имах някога малко момиченце, но то умря. Казваше се Лили. Тя ме обичаше. Никой друг не ме е обичал. Аз щях да бъда друг, ако тя беше жива. Откакто тя умря, аз намразих всички.

Сега вече улових ключа за неговото сърце и изведнъж заговорих:

- Когато ви питах за майка ви и за жена ви, вие ги проклехте.

Те сигурно не са били добри към вас, защото никой не би проклел добрата си майка.

- Добри? Вие не знаете какви бяха те. Такива жени вие надали сте виждали!

- Е, добре, ако момиченцето ви бе живяло и пораснало между тях, и то би заприличало на тях. Вие не бихте искали да стане така, нали?

Изглежда, че той никога не бе мислил върху това, та втренчено ме загледа, след което с болка извика:

- О, Господи, не! По-скоро бих я убил. По-добре, че умря.

Протегнах ръка, хванах клетника и казах:

- Благият Бог не е искал тя да бъде като тях, и затова я е взел при Себе Си, за да я предаде на грижата на ангелите. Той я пази за вас. Сега тя ви чака. Не искате ли да я видите пак?

- Хиляди мъки бих претърпял само да можех да я видя пак, да можех да видя пак малката си Лили!

Тоя момент ми представи щастливия случай да разкажа старата, блажена повест. Чувствах се тъй близо до Голгота. Докато говорех, лицето на болния бледнееше, той се мяташе като в агония, задушаваше се, поемаше тежко дъх и най-сетне стисна ръцете ми и каза:

- Какво разправяхте вие, нещо за говорене с някого, когото не виждаме?

- Да - отвърнах аз с молитва. - Аз Му казвам всичко, каквото искам.

- Кажете Му сега, кажете Му, че искам да видя момиченцето си пак, кажете Му всичко, кажете Му както искате!...

Аз хванах детските ръчички и ги поставих върху треперещите ръце на болния. Тогава коленичих заедно с детето и му казах да се помоли за тоя баща, който е изгубил малката си Лили. И детето се помоли така:

- Мили Исусе, тоя човек е болен... и е изгубил малкото си момиченце, и му е мъчно за него. И на мене ми е мъчно за него. Помогни му и му кажи къде да намери момиченцето си. Моля Ти се, направи това.

Амин.

Небето като че ли се отвори над нас. Пред нас като че стоеше Исус с прободени ръце и нозе.



Детето се изплъзна и се отправи към вратата, но болният повтаряше:

- Кажи Му още, кажи Му повече, кажи Му всичко. Но ти не знаеш...

И той изля всичката си душа пред нас в такава изповед, която аз едва бих понесла, ако не бях подкрепена от Този, с Когото бях отишла.

Дните минаваха. Болният здраво се държеше за Могъщата Спасителна ръка, за "Тоз, Който умря за мен". Той живя още няколко седмици. Бог искаше като че ли да подчертае промяната. Един ден, като му разправях за едно събрание, той каза:

- Бих искал поне веднъж да ида на събрание. Никога не съм посещавал такива неща.

Реших да уредя едно събрание в неговата стая.

Много от работниците рудокопачи изкачиха хълма и изпълниха стаята му.

- Сега, момчета - каза той - коленичете всички и нека Доди разкаже за "Тоз, Който умря за мен".

Бях свикнала да мисля, че жена не бива да говори на събрание, но тук ми се виждаше естествено да заговоря и аз се опитах да разкажа

простата повест за кръста. След малко той каза:

- Момчета, не можете да си представите какво чувствам, иначе бихте заплакали. Вдигнете ме, момчета, искам да кажа нещо.

Повдигнаха го и като кашляше и тежко дишаше, той каза следното:

- Момчета, вие знаете как водата тече в шлюзовете и отвлича всички нечистотии, а златото остава на дъното. Кръвта на Този, за Когото тя разказа, мина сякаш през душата ми точно така. Кръвта отвлече всичко, почти всичко и ми остави надеждата да видя пак малката си Лили и Този, Който умря за мен. Момчета, не можете ли да Го

обикнете и вие?

След няколко дни погледът му се измени. Краят наближаваше.

Когато си отивах, аз му казах:

- Какво да кажа тази вечер, Жак?

- Само лека нощ - отвърна той.

- А какво ще ми кажеш, като пак се видим?

- Добро утро, горе там.

На следващата заран вратата беше затворена и като влязох, намерих двама от работниците, седнали мълчаливо до една широка дъска,поставена на два стола. Те откриха покривалото и аз погледнах лицето, чието изражение бе смекчено, приело Божи образ.

- Само да бяхте видели, когато издъхваше! - казаха те.

- Разкажете ми!

- Към полунощ изведнъж лицето му се озари, оживи се и той усмихнато каза: "Отивам, момчета. Кажете й, че отивам при Лили. Кажете й, че отивам при Този, Който умря за мен" - и издъхна.

Коленичих, сложих ръка върху студените му ръце, които някога са били опетнени с човешка кръв, и се молих в себе си да мога да разбирам все повече и повече стойността на човешката душа и по-дълбоко да схвана Христовото състрадание, изразено с думите: "Бог не благоволява в смъртта на нечестивия."

Из "Духовна обнова"
В светлината на Божието слово
МЪЛЧАЛИВА Е НЕГОВАТА ЛЮБОВ

Откъс от книгата "Велик капитан се става в бурни морета и дълбоки води" на Кетрин Кулман.


Велико е нашето наследство в Исус Христос. Велика е нашата сигурност в Божия Син, защото знаем, че Той ни пази. Ние сме под сянката на Неговата любов. Дълбоките води никога няма да прелеят и Той дава благодат, когато е нужна повече благодат. Той дава вяра, Неговата вяра, когато е нужна вяра. Неговата любов никога не изгасва!
Според мен един от най-прекрасните пасажи от Божието Слово се намира в Стария Завет, Еремия 31:3 „Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост”. Безброй много пъти в тъмнината на среднощния час, без нито една звезда на небето, аз знаех за тази любов. Тогава, когато стоях пред един празен гроб, аз знаех за тази любов - и тази любов е моята сигурност днес. Аз ще заложа всичко, което имам. Ще заложа живота и душата си на тази любов, защото съм напълно уверена в Този, който е дал това обещание.
Ние говорим много за плодовете на Духа, но знаеш ли, че всички плодове на Духа могат да бъдат обобщени само в една дума - Любов! Бог е любов. Като твърдя това, аз съм сигурна, че има повече от един човек, който пита точно сега: „Ако Исус наистина ме обича толкова много, защо тогава Той ми изпраща толкова много мъки и страдания? Не мога да разбера Неговата любов към мен.” Имало е моменти в живота на всеки един от нас, когато сме се съмнявали в тази любов, когато сме се чудили и питали: „Защо? Защо ми се случи това?” Ти и аз сме човешки същества и като такива е нормално да искаме нашия живот да мине без неприятности, без проблеми, без мъки, без страдания. И когато тези неща влязат в живота ни, веднага поставяме под съмнение любовта на Бог, като забравяме Божието Слово, което обещава: „Всяка пръчка, която дава плод, очиства я, за да дава повече плод” (Йоан 15:2).
Един ден една жена, която водила битка вътре в себе си, се чудела дали наистина Бог я обича, защото имала много страдания в своя живот. Тя се питала дали Той не я е забравил. Веднъж като вървяла сама, тя минала покрай едно лозе през есента, което представлявало красива гледка. Много листа покривали лозите, но нямало никакъв плод, само листа. В този момент Небесният Градинар й прошепнал: „Чудиш ли се на изпитанията в твоя живот? Чудиш ли се на нещастията, които идват върху теб и на проблемите, с които се срещаш? Запомни, дете Мое, градинарят спира да кастри и подрязва, да браносва и обработва само, когато не очаква нищо повече от лозата. Искаш ли да спра да те подрязвам? Искаш ли да не очакваш нищо повече освен листа от твоя живот? Искаш ли да те оставя? Ако твоят отговор е да, тогава Аз ще престана да подрязвам, ще престана да те обработвам, ще престана да те браносвам и няма да очаквам от теб нищо повече, освен листа.” Тя погледнала нагоре, като избърсала горещите сълзи от бузите си и разбрала.

О, ако можехме само да видим така, както тя е видяла в този момент! Вместо сълзи на скръб, тя проляла сълзи на радост; погледнала и извикала: „Скъпи Небесни Градинарю, аз го виждам! Как съм могла да бъда толкова сляпа през тези месеци? Браносвай ме и ме обработвай! Ако изпитанията, които си позволил да дойдат в моя живот, ще ме направят по-добра християнка, ако дълбоките води ще помогнат да ме моделираш в по-полезен съд, ако чрез тези мъки и нещастия може да бъде донесен плод от моя живот, тогава моля Те, култивирай моя живот!”

Радвай се, възлюбени! Въпреки, че всяко твое желание, всяка твоя мечта и надежда може да пропадне и изчезне, запомни нещо: ръката на Божествена любов е тази, която подрязва лозата. Говорим за вяра и може би има такива, които се хвалят със своята вяра. Но никога не забравяй, че голямата вяра е дадена от Отец, за да издържиш ГОЛЕМИТЕ ИЗПИТАНИЯ. Голямата вяра има пълна увереност в съвършеното знание и съвършената мъдрост на един съвършен Небесен Баща.
Повтарям: голямата вяра е дадена, за да издържиш големите изпитания. Някой, който чете тези думи като човек, може да каже: „Само, ако можех да видя лицето на Учителя за един миг през тези дълги часове, дни и месеци на преминаване през големи изпитания, голямо страдание и нещастие. Ако можех да погледна към личността на Исус, ако можех буквално да почувствам Неговите силни ръце да стискат моите, ако можеше Той да ми даде знак или нещо осезаемо, аз щях да бъда в състояние да премина през всичко.” Да, зная, но не си ли мислил някога, че мълчанието на Исус е толкова красноречиво, колкото и говоренето Му? Неговото мълчание в твоята ситуация може да бъде не знак за Неговото неодобрение, а за Неговото одобрение. Точно така! Позволи ми да ти разкажа една история, която чух преди години, но не мога да я забравя.
Една християнка сънувала три фигури, които се молели на колене. Тя ги наблюдавала тихо. Учителят се появил и се навел над първата фигура. С огромна нежност Той я прегърнал, усмихнал й се и й говорил успокоителни думи. Тази, която Го наблюдавала, си казала: „Той трябва да я обича много. Тя сигурно е избран съд, отделен от другите. Видя ли как Той се усмихна и как нежно я докосна?” След това тя видяла Учителя да отива до втората коленичила фигура и Той й положил ръка. Това било всичко. Той нито й говорил, нито се навел да й се усмихне. Нежно положил ръка на главата й и си тръгнал. Тази, която наблюдавала, извикала: „Спасителят сигурно не я обича, колкото обича първата, защото нито й се усмихна, нито й говори. Просто положи нежно ръка върху главата й.”

Тогава, докато се чудела, тя видяла Учителя да приближава третата коленичила фигура. Без да я погледне и без да й говори, Той я отминал. Нито дума не казал, нито протегнал ръка да я докосне. Наблюдаващата била смаяна от сцената и разсъждавала: „Сигурно е наскърбила дълбоко Учителя, защото Той не й говори, не я докосна, нито се спря да й се усмихне.”

Изведнъж обаче тя усетила присъствието на Учителя. Той застанал до нея и започнал да й говори: „Мое дете, ти не разбираш. Първата, която коленичеше в молитва, се нуждаеше от цялата Моя нежност и грижа, за да задържа краката й в Моя тесен път. Тя се нуждаеше от увереност в Моята любов, тя има нужда да й бъде напомнено, че Съм близо, за да й помогна. Тя е слаба във вярата, просто едно бебе. Тя се нуждае от цялата сила, която мога да й дам. Втората имаше по-силна вяра и по-дълбока любов към Мен. Тя е уверена в Моята мъдрост и във всяко Мое наставление. Но третата! О, само да можеше да разбереш!

Тази, на която Аз нито говорих, нито се спрях да й положа ръка, нито се наведох да й се усмихна, има огромна вяра и любов. Аз я обучавам за най-високото и свято служение. Както Моят Отец Ми се довери и имаше вяра и увереност в Мен, когато ходех по земята, така това скъпо Мое дете има увереност и вяра в Мен. Аз мога да й се доверя при всички обстоятелства, без значение колко тежи кръстът и критичността на кризата. Аз й имам доверие, когато е в най-трудния час, в най-болезненото страдание и жестоко изпитателно време. Аз мога да разчитам да ми се довери при всички обстоятелства и този живот Аз използвам в голяма мярка. Аз Съм мълчалив в Моята любов, защото обичам толкова, че силата на думите не е достатъчна, за да могат човешките сърца да разберат.”

Възлюбени, там, където падат най-много дъждове, там тревата е най-зелена; и там, където намираш огромни мъгли от сълзи и скръб, ти винаги ще откриваш сърца, които са изпълнени с мира и любовта на Бог.
И така, когато твоят Бог крие Своето лице, не казвай, че те е забравил. Той се грижи за това, да направи да Го обичаш, и подрязва лозата, за да може да дава по-изобилен и по-съвършен плод.


Поезия

С поезията на Величка Гушева-Кърпарова


Миниатюри от последната й книга «Не можем без Икар».

Събуждам се

Преди

Будилника.


Сега

Той е


Безработен.
Има ли

Борса


За будилници?

Стига


си копал, бе братче,

на другия гроб!


Трябва ли

На сатаната

Да си вечен роб?
Не разбираш ли,

Че няма


За злините храм?
В тая яма що копаеш,

Ще се срутиш сам.

Открий във себе си живеца –

Магическия знак и виж –

Изобретателят – Творецът,

Рисувал те е да летиш.

Усмихвай се!

Където и да си.

За да не мръзне

...душата ми.


В унисон

Дъждовните цимбали

Възвестяват

Подранила есен.


Зимата не чака.

И не жали.

Да допеем

Пролетната песен.

Цветята

Плачат,


Когато

Ги откъсваме.


Закичвай ме

С ... усмивка!

Ръцете ни са

Полюси различни,

А пръстите ни –

Връзки с Небето.


Докоснем ли се –

Светлина изтича!

Космичен звън

Отеква във сърцето...

Попътен вятър

На всеки е потребен;

Приятелство И

Божи благослов

Във този свят

Бездушен И

Суров.


Новини и свидетелства

Намерих живот вместо смърт

Превод от английски:

Стефка Стойчева
Бразилия. Осъден на повече от 100 години затвор. Кабо Бруно предаде живота си на Исус Христос. Униформен полицай, той е отхвърлял и мразел Божието слово, но получава Библия в затвора и Бог му се открива истинен и праведен. Ето неговото свидетелство.
На 20 години аз влязох в жандармерията. Произхождам от малък град, където насилието беше нечувано и затова ми беше трудно да приема жестоката реалност на Сао Паоло. Беше също като да си живял в рая, а след това да те захвърлят в ада. Виждах мизерните условия, в които живееше населението от бедните квартали и как ставаха жертва на криминални престъпления. Липсата на справедливост ме отвращаваше.Престъпниците бяха освобождавани бързо и отново започваха омразните си действия. Реших да се боря с тези безкруполни хора. Смятах себе си за всемогъщ. Понеже имах власт мислех, че мога да решавам съдбата на човешките животи. Започнаха да намират мъртви хора из околностите на Сао Паоло, главно близо до мястото където живеех аз. Разпространи се слух, че полицията е отговорна затова. Пресата започна да свързва убийствата с мен, наричайки ме Ефрейтор Кабо Бруно, южния убиец. Бях обвинен за убийството на шест души. Бях арестуван и изпратен в градския изправителен дом за военни. Аз не можех да допусна да бъда затворен и разбира се се опитах да се освободя. Използвах единственото нещо, което знаех, а именно силата. При тази акция един от стражите на затвора искаше да ми попречи и аз го застрелях. Три пъти бягах и отново ме връщаха.

По това време не исках да слушам за Бог. Ако някой ми говореше за Библията, аз му отговарях с подигравки, защото за мен Тя беше по-лоша от всяка друга книга писана някога. Много пъти бях казвал, че Библията трябва да се изгори.

Погребан жив.

След последното ми бягане, бях затворен в най-строгия затвор, от който никой не беше успял да избяга.

Когато тежката врата се затръшна зад гърба ми, аз бях сигурен, че ще умра или от мъка или от ръцете на моите врагове. В килията се чувствах като погребан жив. Изтощен и изоставен, аз обвинявах Бог за всичко. Изпаднах в отчаяние, а наоколо затворниците крещяха „Бруно ще умре.” Положението изглеждаше безнадеждно. Отчаянието ми растеше. Не виждах светлина в тъмнината, която изпълваше живота ми. Виждах единственият изход в самоубийството.

Тогава получих Библия от една жена, която беше чула за мене. Тя казваше, че има само един изход и той е Исус. „Мислех да изхвърля Библията, но не го направих. Започнах да я чета с покаяние в сърцето си. Тя стана за мен неизчерпаем източник на ежедневна храна. Посланията й преминаваха пред очите ми и аз бях пленен от описанията на толкова много чудеса. Четейки Библията аз познах истински Бога като милостив, благ, състрадателен и всепрощаващ. Когато разбрах как Исус е пострадал за моите грехове, аз Го обикнах.

Плач.

Много бързо прочетох Библията и в мен започна голямата промяна. Покаянието в сърцето ми беше толкова дълбоко, че аз виках цяла нощ изричайки всичките жестокости които бях извършил и плаках неудържимо в присъствието на Бог. Светлината на надеждата изгря и аз усещах, че за мен започва нов живот. Чрез словото Си, Бог ми показа, че ме е благословил за нов живот, но чувствах тежестта на моите грехове. Скоро разбрах, че за да бъда спасен, трябва да изповядам греховете си на Господ Исус Христос и да Го поканя да влезе в живота ми и да го ръководи. Направих така и през 1991 година намерих живот вместо смърт. Тежкия товар от греховете ми беше отмахнат. И всичко се промени. Бях изпълнен с необясним мир, облекчение и огромно желание да живея и да обичам.



Мощно оръжие.

Като израснах духовно, имах непреодолимо желание да споделя благата вест с другите затворници. Няколко души приеха Исус като техен спасител. Аз водех събрания за изучаване на Библията с тези на които килиите бяха близо до моята. Ние не можех ме да се виждаме, защото бяхме изолирани един от друг. По време на събранията, лягахме на пода зад вратите на нашите килии и разговаряхме през цепнатините им.

Днес моята молитва е всички да познаят Бога и специално полицията да се научи да обича. Да смени оръжията, които убиват с Божието слово – оръжието, което дава живот.

Заедно в молитва

Алжир
Площ 2 382 000 км2. Население: 33 555 370. Столица: Алжир с население 3 558 660.

Официален език: Арабски и Френски. Грамотност: 50%. Религия:

Мюсюлмани 99,4% Християни: 0,45% Мисионери в Алжир 25 (1 на: 1,3 милиона население)



Молитвени нужди:

1. Опозицията на Евангелието е силна. Стотици години на сеене на семето, чрез упоритото работене на мисионерите е родило малко плодове. Мюсюлманите имат дълга и горчива памет за "християнските" завоевания, колониализъм и зверства, така че чудеса са необходими за да се преодолеят тези спомени и да се разчупят предразсъдъците. Зад това стоят не вързаните легиони на Сатана, които държат земята в робство.

2. Бог да постави управници с демократични разбирания и уважаващи религиозната свобода.

3. За здрава Алжирска църква с ефективни водачи стъпили върху Словото, посветени на паството си и дързостно прокламиращи Евангелието.

4. За закрила на алжирските християни от преследванията и заплашванията от семействата си, приятелите, работодателите и мюсюлманските екстремисти. Страхът води до отдръпване от общение, компромиси и връщане на зад. Молете се за твърдост, желание да страдат за Господ Исус вместо да бягат и смелост в свидетелстването.

5. Недостигнатите представляват на практика цялата нация: Растящите градове - образования елит, средната класа и отхвърлените бедни; Младите хора, които са разочаровани от действителността в страната си. Те представляват 66% от населението; Берберските народи в Атласките планини; Туарегите - 1-2 вярващи между тях. Работата там е спряна; Мзаб - градове-оазиси в Сахара. Нито един известен християнин между тях и не е правен никакъв опит да бъдат достигнати в тяхните затворени общества.

6. Активното мисионерство е в прогресивен упадък от 1970 г. Мисионерите са строго ограничени в своята дейност. Повечето използват светска работа за да получат виза и възможност за свидетелстване. Личното свидетелство и обучение, лагери и групи за изучаване на Библията са главните неща в служението им. Каква мъдрост, такт, смелост и вяра тези Божии слуги трябва да имат всред чести обезкуражавания и несигурност! От каква чувствителност те се нуждаят в тактичното помагане на няколкото групи вярващи в тяхното израстване без да доминират над тях!

7. Преводът на Библията на берберските езици (14) и разпространяването им; християнската литература, която е в голям недостиг; християнското радио и филма "Исус", които да бъдат мъдро използвани за привеждане на нови души към Господа.

Бъдете изобилно възнаградени от Господ за Вашите молитви за тази страна.

Новини от Благодат
Започнахме опити за аудио вариант на списанието, но не успяхме да го сглобим цялото навреме и затова не го пуснахме. Поднасяме извинения на всички, които са очаквали да го слушат на компактдиск или касета. Можете да го намерите в интернет на нашия сайт.

На сайта ни можете да намерите каталозите на литературния ни фонд във всичките му варианти.

Чрез вашите дарения издаваме списание Благодат. Благодарим на всички. Бог ще възнагради щедростта ви.
Приемат се записи на адреса на редакцията и името на отговорния редактор Стефка Йорданова Стойчева.

Благодарим ви!




Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница