Лява държава, дясна държава

Любопитно е да се наблюдава, как личности, които смятат на пръсти, се опитват да ни обяснят висшата математика и дескриптивната геометрия на българското политическо пространство. На такива бихме казали:

„О, неразумний июроде, поради что се срамиш да прочетеш с отворен разум историята на българските политически нрави? Не знаеш ли ти, че ние, наравно с другите европейски народи сме строили Трета Национална Държава с най-модерна Конституция; че ние сме имали строители на съвременна България, които по образованост, възпитание и гражданска доблест са нямали равни в европейското политическо пространство; че когато „един призрак броди из Европа", в Княжество България народът е въстанал против дивия революционен деспотизъм, партийно партизанство и шуробаджанащина и с помощта на законния Владетел е низвергнал един либерал-революционер – тиранин и сатрап?"

Пак тогава, преди 110 години, в деня когато „силните" демократи на България основаваха партията си, един друг, по думите на политическите му врагове – „къс отвсякъде човечец, политик, дипломат и държавник (Въса Пъцева)", е учредил Народна партия, която ревностни родолюбци биха могли да превърнат в образец за днешната Европейска!

Но между Княжество България на нашите първостроители и днешната демократична Република България има голяма, дори огромна разлика: тогава грамотните, възпитаните и доблестните са били едва 0,5% от населението, а днес у нас 0,5% са неграмотните, мутрите и корумпираните. Обаче има и също толкова голяма прилика: и тогава и днес тези 0,5% ни управляват!!! Затова тогава сме издържали на три национални катастрофи и един социализъм, а днес изнемогваме под завоеванията на избухналата демокрация.

Налага се да признаем: ако днес нашето общество е в някаква криза, то това сигурно е криза на гражданската доблест и кооперативната политическа стратегия. Личностите, които се изтласкват нагоре към държавния връх, в твърде малка степен притежават необходимите качества, за да отговорят на външните и вътрешните предизвикателства на времето.

За сравнение ни се иска да приведем щрихи от кратката биография на един от първостроителите на нашата Трета Държава:

...Когато завършва, заедно с други четири българчета, Роберт колеж в Цариград, чуждестранните дипломати и кореспондентите на европейските вестници са изумени от умението му да се изразява по толкова сложни теми на превъзходен английски и френски език. Освен тези езици, бъдещият първи български адвокат знае турски, гръцки, латински, арменски, руски и изучава немски. Деветнадесетгодишен постъпва студент по право в прочутия университет в Хайделберг, където слуша лекции и си води записки на Габелсбергерова стенография по: право (Общо държавно право, Международно право, Политика, наказателно право, Германско частно право, Германско наказателно право, Общогерманско гражданско процесуално право, Френско гражданско право, Австрийско държавно право, Католишко и евангелско каноническо право, Наследствено право, Облигационно право, Търговско право, Институции на римското право, Административно право, Философия на правото, Природен закон); история (История на германското право, История на римското право, История на средните векове, История на френската революция, История на реформацията, Английска история 16 и 17 век, Нова история на Европа от 1815 година насам, Културна история на Италия от времето на Данте до Макиавели, Исторически генезис на монархията, аристокрацията и демокрацията); политическа икономия (теоретична политическа икономия, Практическа политическа икономия и стопанска полиция), финанси и философия.

По препоръка на своите професори, не навършил пълни 23 години, е приет за член на Лайпцигската масонска ложа „АПОЛОН".

Младият доктор по право се включва активно в обществения живот на Източна Румелия. Отличен вече с руския орден „Св. Ана" – III степен, княз Дондуков-Корсаков го назначава председател на Софийския губернски съд, за да има възможност, въпреки своите 25 години, да участва по право в работата на Учредителното събрание. Спечелил уважението и възхищението на първостроителите на Българската държава, е назначен за член на депутацията, която предлага на Александър Батенберг избирателния акт. Очарован от обноските, образоваността и възпитанието на този млад българин, Първият Български Монарх му отправя лично покана да го придружи при обиколката му в европейските столици. Веднага след това Монархът предлага, а младият българин приема да оглави неговия политически кабинет. И така до края на своя кратък живот(1901г.), този доблестен строител на Съвременна България изпълнява всички възложени му държавни мисии, оглавява редица министерства в различни по характер правителства и сам застава начело на България през най-важния петгодишен период от нейната следосвобожденска история, за да положи здравите основи на нейното стопанско развитие, демократично устройство и национално единение, свидетелства за което са победите на българското оръжие и бързото възстановяване на нацията след жестоките политически погроми и катастрофи.

Възпитаникът на немската правна школа, съвременникът на тържеството на обединителната доктрина на Железния Канцлер израства като един от мащабните политически дейци и държавници на Княжеството. Богато надарена и всестранна личност, той оставя съществени следи в развитието на Третата Българска Държава през първите две десетилетия от нейната история. Отличава се от другите държавни мъже по онова време както с поведението си, така и с професионалната си подготовка. Той винаги е безупречно облечен и елегантен, с хладен поглед, но вежлив и учтив, чужд на формалните отношения и „провинциалния" начин на живот – шумни компании, вечерни ергенски сбирки с хазартни игри, вино и жени ... Среща се с колегите си единствено на заседания на Правителството или в редакцията на вестника, който сам е основал. Тези качества – резултат на полученото образование и възпитание, както и широко обхватната му дейност, го поставят най-близко до европейските стандарти за политик и държавник в историята на Княжество България през първите десетилетия след Освобождението.

Колко много неща е знаел и можел този доблестен мъж, а ние не знаем и не можем да си спомним дори Името му, а камо ли да следваме неговия пример !!!

И ето, виждаме днес квазиполитици, вторачени в себе си, да се занимават повече с политическа планометрия и планиметрия, отколкото с държавно строителство. Не разбират ли те, че Гражданинът (Поданикът) има нужда преди всичко от държава, от своята „рес публика", от своето справедливо „народно достояние", завещано ни от Древните Благи Българи ??? Държавата на народа е една – разумна и справедлива. Лява и дясна държава няма. Има лява и дясна антидържава. Крайно лявата държава народът нарича „тоталитарна диктатура", а крайно дясната – „олигархически деспотизъм".

Днес, в думите на нашите квазиполитици няма следа от „държава" и „държавност". Не за демократично и справедливо държавно строителство мислят те, а строят партии в „двуполюсното политическо пространство", за да се окопаят в него.

А преди 110 години ДЪРЖАВНИКЪТ също е създал партия, но със силите на всички български политици, за да положи основите на Държавата на Разума и Справедливостта. Ето програмата на тази партия, отпечатана в пътвия брой на основания от него вестник, само на една редакторска колонка под заглавие „ПРОГРАММАТА НИ":

„Ето тази программа:

Кратко, ясно и отговорно. Разликата между съвременните демагози и тези лица, които са съставлявали редакцията на споменатия вестник е в доказаните възможности. А тези лица са доказани доблестни държавници до края на живота си.

Като потвърждаване на това, привеждаме свидетелство за техният стил и метод на работа в законотворчеството на Княжество България – доклад пред VIII –то Обикновено Народно Събрание при приемането на наказателния закон, изнесен от Управляващия Министерството на Правосъдието, Министър Председател и Министър на вътрешните работи, длъжности, които е изпълнявал известно време доблестният държавник от нашия разказ.

„Доклад до VIII –то Обикновенно Народно Събрание"

От останалите в сила, след освобождението на България, Оттомански закони, най-несъвършенния и недостатъчния е наказателний кодекс. Тоя закон в много отношения не отговаря на нуждите на нашата държава и на степента на развитието на народа ни, както и на неговите правни понятия.

Системата на Оттоманский наказателен кодекс, като и на някои от произведените в него начала са вече остарели и напуснати от повечето нови законодателства; той предвижда за някои порестъпления такива наказания, които са неприспособими в Българското Княжество. Едни пррестъпления се наказват с извънмерна строгост, ..., други престъпни деяния се наказват с извънредна легкост, ..., а има цял куп деяния, за които не се предвижда никакво наказание...

Оттоманский наказателен кодекс не прави разлика между престъпленията, които са отправени против основите на обществото и против най-важните блага на человечеството и като такива имат изключително обществен и държавен характер, и онези престъпни деяния, които имат за държавата второстепенно значение, понеже повече или изключително повреждат интересите на частните лица....

Пред вид на тези недостатъци на действующия в Княжеството Оттомански углавен кодекс, повереното ми Министерство още през 1888г. взе нуждните мерки за изготовлението на един нов наказателен закон.

Наказателния закон на Княжество България трябва да отговаря на следующите условия: 1/ Той трябва да представлява последний резултат на углавната наука; 2/ Дда е съобразен с нуждите и културното развитие на нашия народ, т.е. да е практичен и приспособим. За удовлетворение на тези условия, при изработването на проекта за наказателен закон, основали сме се на най-новите изучавания по углавното право и на законодателствата, които се считат като практическо осъществление последната дума на науката. На първо място между нашите източници са Нидерландский и Унгарский наказателни закони и проекта за углавен закон на Руската империя; като спомагателни източници са ни служили: Германский, Италянский, Белгийский и Французский наказателни закони. При това ръководихме се и от опитът направен в нашето отечество, както и от съдебната ни практика.

За изучаване, поправяне и допълнение на първообразний проект, състави се през 1888г. една специална 12-членна комисия, от няколко юристи и практици, която под мое председателство обработи представения неи материал и изработи един проект, които се напечата и испрати на нашите съдии, адвокати и вещи лица, както и на някои авторитетни личности в странство... По този начин се състави проекта за наказателен закон, който се внесе за разглеждане в V-то Обикновенно Народно Събрание в II-та му редовна сесия от 1888г.

Народното събрание прие този законопроект по принцип и след като натоварената от него комисия го изучи, събранието пристъпи към второто му четене и обсъди и гласува първите 157 члена. Обаче законопроектът неможе да се обсъди до край, защото биде оттеглен от Министъра на Правосъдието.

Тази година аз предложих на една 6 членна комисия, съставена под мое председателство, повторно изучаване на внесения в 1888г. проект за наказателен закон. Законопроекта, който се предлага на вашето обсъждане и приемане е плод на изучаването на тази комисия и съдържа значителни изменения и подобрения на проекта от 1888г.

Едно от съществените нововъведения на проекта е двойственното деление на престъпните деяния. Разделението на престъпните деяния в един закон заема първо място, защото от него зависи системата на целия закон. В углавната наука се срещат две системи за делението и класификацията на престъпните деяния. Едната от тях е тройствената, според която престъпните деяния се разделят на три категории /злодеяния, престъпления и простъпки или нарушения/ и другата двойственната, по която тези престъпни деяния се разделят на две категории /престъпления и нарушения или простъпки/... Колкото обаче и да е трудно да се разграничат разните видове престъпни деяния, все пак между престъпленията и нарушенията се съглежда една разница, каквато не съществува между злодеянията и престъпленията. Тази разница е отличителната характеристика на двойственото деление и тя произлиза от това, че престъпленията имат изобщо държавно обществено значение, а нарушенията притежават местен интерес или полицейски характер. Първите нарушават обществените норми, които се отнасят до най-важните блага на человеците и на държавите, а вторите са нарушение правилата за благоустройство, редът и т.н. временни преходни интереси.

Системата на наказанията, която е приета в законопроекта, е ясна и проста. Проекта предвижда пет вида главни наказания. Наказанията тежки окови, заточение и крепост, които съществуват както в Оттоманския, тъй и в много други наказателни закони, се отстраниха от нашия проект, като не съобразени с нашите потреби и неприспособими в нашата държава. На първо място между нашите главни наказания стои смъртта на виновния ... Няма съмнение, че щяхме да бъдем по-последователни с началата, които сме провели в законопроекта, и с духът му, ако отстранявахме смъртното наказание; но и тук не най-доброто, но най-справедливото и най-полезното, при дадените условия, трябваше да се избере, и требванията на суровата действителност да преодолеят над идеалните съображения на науката. Комисията като взе пред вид географическото положение на нашата държава и опитът на нашите съдилища, както и разните степени на културно развитие, които се срещат въз нашата територия, счете за нужно да не отстранява от арсенала на нашия наказателен закон и смъртното наказание. В същото време обаче ограничиха се, доколкото е възможно, лошите страни на това наказание: 1/ то се предвижда в четире случаи само, които представляват една извънредна важност; 2/ то не е вече абсолютно наказание, защото съдията може всякога да го замени с строг тъмничен затвор /чл.62/; и 3/ то се не приспособлява на лицата от женски пол и на престарелите /чл.60/.

Наказанието лишение от определени права се налага само в определени от закона случаи, и то пак за определен срок, а не безсрочно, както е в повечето закони.

При тази проста система на наказания, проекта е въвел и предсрочното освобождение, което още повече смегчава участта на затворниците и прибавя едно силно побуждение за поправлението им.

Г-да представители,

Съставителите на проекта за наказателен закон бяха си турили за цел: да изработят един закон съобразен с нуждите на един народ, който е положил най-широките и най-свободолюбивите начала за основа на своя държавен строй, на един народ, който има похвалната амбиция да върви постоянно по пътя на напредъкът и да си присвои плодовете на европейската култура и цивилизация.

г. София, Октомврий 1895г.

Управляющий Министерството на Правосъдието,

Министър Председател и Министър на вътрешните работи

д-р К. Стоилов

Дневници /стенографски/ на Осмото Обикновенно народно Събрание. Втора редовна сесия, V заседание, 27 X 1895г., кн.I, С. 1895г., с. 124-126

Литература: доц. Д-р Евгени Йочев. Законодателство в Царство България., стр. 162-164

Никола Ников,

20.06.2004г.

30.01.2008г.

гр. Русе

Днешното време много наподобява това преди повече от 110 години. И тогава се е сгромолясала една диктатура, и тогава са хранели надежди за справедливо и демократично развитие, но с една съвсем малка разлика: имало е подготвени и доблестни политици, които са могли да осъществят народните въжделения.

Как ни се иска да се върнем в онова време, и ако не можем, поне да си спомним с добро за ЕДИН от строителите на съвременна България.

Дали ще имаме сили да повторим неговия опит?

Би ни се искало да видим отбелязването на тази дата по подобаващ начин, което е особено актуално сега, във време на роене на политически партии.

За нас, гражданите, е интересно връщането към полезните исторически примери. Това ще ни помогне много да се ориентираме в политическото ни настояще.

Благодаря!

С уважение: НИКОВ. 19. 09.2007г.

Месец май носи особена символика в българската политическа история.

В историята на Третата Българска държава той е свързан със сгромолясването на един тираничен режим и откриване пътя на мирното съзидание и общонародно сътрудничество. Преди 110 години съдбата е била по-благосклонна към Родината ни, защото е съдействала да се родят, отгледат и съхранят забележителни по своите достойнства и доблест личности.

Когато след няколко несполучливи опита за съставяне на правителство след приемане оставката на Стефан Стамболов, Н.Ц.В. Фердинанд I възлага на д-р Константин Стоилов да го оглави, Той е поздравен за своя избор с 12 000 телеграми от цялата страна, а 50-членна депутация от софийски граждани се явява в двореца, за да изкаже доверието, което гражданството има към новия министър-председател.

Едновременно със започването на държавническата дейност, в която свързва в едно идеята за свобода с идеята за законност и порядък, д-р Константин Стоилов се грижи да си осигури една широка обществена поддръжка. Застанал начело на управлението като олицетворител на цялото опозиционно течение, прогласил принципа "свобода и законност", той не иска да се облегне на никоя от старите партии, а на една нова сила, "която като сплоти и съедини всички частни и самостоятелни сили в отечеството да спомогне на правителството да изведе страната от хаоса, като въдвори законност, премахне злоупотребленията и да избави отечеството от политическото и финансово банкрутство."

Изборите протичат мирно: при голямо оживление и стичане на много избиратели.

В Осмото Народно събрание са представени всички политически течения, и то с най-видните си обществени и политически дейци; избрани са Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, журналисти, общественици, голям брой висшисти, в следствие на което то е наречено "интелигентно".

Антон Страшимиров пише: "Общо е признато, че такива свободни избори в България не е имало нито преди тях нито след тях."

Политическите противници направиха оръжие за агитация и от израза на д-р К. Стоилов за "нравственото влияние", който той употреби при отиването си във Видин.

Ние само можем да съжаляваме, че до 10 ноември 1989г. нямахме свободната възможност да се запознаем задълбочено с делата на нашите истински държавници, за да проследим следването на техния пример.