Людмила живкова през погледа на радио „свободна европа щефан Трьобст



Дата05.02.2018
Размер52.66 Kb.
#55121
ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РАДИО „СВОБОДНА ЕВРОПА”
Щефан Трьобст
Драги колежки и колеги, дами и господа,

Благодаря за поканата и се извинявам за моето недостатъчно владеене на българския език. Преди 36 години, когато станах първият специализант от ФРГ в Историческия факултет на Софийския университет – по линия на културната спогодба, сключена през 1975 г. между Бон и София по инициатива на Людмила Живкова – ми беше значително по-лесно да говоря български. Тогава имаше десетки кандидатури на млади български учени за стипендии във Федералната република, но само двама бяхме заинтересованите от другата страна – аз и моят колега Волфганг-Уве Фридрих, който от много години е президент на университета в Хилдесхайм. Днес вече над хиляда българи следват в Обединена Германия, а стотици немски студенти идват в България в рамките на програмата „Еразмус”. И това може да се определи като наследство на културната политика на Людмила Живкова.

Темата на моя доклад е един извънредно детайлизиран и много информативен текст на „Йордан Керов”, озаглавен „Людмила Живкова – фрагменти от портрета”, публикуван на 27 октомври 1980 г. в серията „Анализи” (Background Reports) на отдела „Изследване и развитие” на Радио „Свободна Европа” (От известно време този текст може да се намери в електронната страница на Фондация „Отворено общество”)1. Централата на американската радиостанция Радио „Свободна Европа” тогава се намираше в Мюнхен във ФРГ. Българската редакция на радиото внимателно следеше политическото, икономическото и културното развитие на комунистическа България и по-специално кариерите на ръководните й лица. Сътрудници на българската редакция бяха видни полиически емигранти като литературоведът Георги Славов, внучката на Найден Геров Рада Николаева, детският писател Димитър Инкьов, журналистите Румяна Узунова, Стефан Груев и Владимир Костов, писателят Георги Марков и други2.

Всекидневните емисии на българската програма на Радио „Свободна Европа” се базираха, от една страна, върху така наречените „Ситуационни справки”, т.е. кратки актуални анализи, а от друга – върху вече споменатите „Анализи”. Последните бяха по-подробни по съдържание, но и по-рядко публикувани. И „Ситуационните справки”, и „Анализите” се изпращаха като ръкописи на циклостил до редица абонати и библиотеки по света – разбира се, извън Източния блок. Обаче българските дипломати на Запад имаха свободен достъп до тези материали, например в Библиотеката на Института за Източна Европа на Свободния университет в Берлин, където често можех да видя официалните и неофициалните сътрудници на Генералното консулство на НРБ в западните сектори на Берлин около копирната машина.

Теми на „Анализите” бяха например промените в ЦК и Политбюро на БКП, българо-съветските и българо-югославските отношения, външнополитическите инициативи на НРБ като предолежинето за безядрена зона на Балканите и други подобни. Споменатият „Анализ” на „Йордан Керов” за Людмила Живкова се отличаваше от другите поне в две отношения. Първо, той се състоеше от 32 печатни страници и имаше 126 бележки, което го правеше извънредно дълъг. Второ, в него бяха анализирани не само политическата кариера и културната политика на Людмила Живкова, а и нейният мироглед, личните й пристрастия към езотериката, източните религии, теософията, сугостологията, йога-та, народната медицина и др. Текстът съдържаше дори едно допълнение, посветено на мистичното учение на Георги Гурджиев, основател на Института за хармоничното развитие на човека във Франция, и за неговите ученици Пьотр Успенский, Катрин Мансфелд и Алфред Ораге (не зная как се произнася на български!!)3.

Оценката на автора за Людмила Живкова беше нееднозначна, но балансирана, даже fair, поне ако се вземе под внимание, че Радио „Свободна Европа” беше важен елемент от противопоставянето вепохата на Студената война. Не беше случайно, че именно сътрудникът на Радио „Свободна Европа” Георги Марков беше убит от Държавна сигурност, а и Владимир Костов беше атакуван от атентатор от Държавна сигурност. Цитирам политическата оценка за Людмила Живкова на „Йордан Керов”:

„Също както е и при баща й, и на Людмила Живкова й липсва харизма, но за разлика от него тя е развила нещо като личност, а нейното интелектуално равнище е очевидно по-високо от неговото. Също така за разлика от баща си Людмила Живкова изглежда много по-либерална или, да го кажем по-точно, по-малко консервативна. В повече от едно отношение тя е значително „подобрен вариант” на своя баща”4.

От една страна, на автора му е направило впечатление, че Людмила Живкова е развила собствени, иновативни идеи в областта на естетическото възпитание, че тя е направила много за представянето на българската култура в чужбина, че подкрепя либерални историци, писатели, драматурзи и други интелектуалци. От друга страна обаче, той критикува синкретизма на нейната духовна орбита. Отново цитирам „Йордан Керов”:

„Тя използва един твърде необикновен езотеричен език, пълен с идеи и метафизични метафори, почерени директно от източната философия и начин на мислене. По политически причини този език е комбиниран, с крайно малко подбрани и повтаряни марскистко-ленински термини […] Двата непримирими мирогледа – марксизмът-ленинизмът и източният мистицизъм, създават един псевдоинтелектуален и псевдонаучен език, който е продукт на нейната подчертано хибридна идеология”5.

В края на текста авторът резюмира общата си оценка и дава следната характеристика на личността на Людмило Живкова. Отново цитирам „Йордан Керов”:

„Каква личност е Людмила Живкова в края на краищата? Несъмнено тя не може да се определи като мислителка, понеже не демонстрира способности за ясно мислене. Тя със сигурност показва склонност към изкуството, но независимо от личните й предпочитания към естетиката (най-висока ценност за един художник) и чувствителността, която показва в своите занимания с източна философия и мистицизъм, Людмила Живкова е на първо място човек на действието. Не е изключено обаче тя да продължи търсенето на верния път за своята самореализация. Във всеки случай не може да се отрече, че тя притежава силен характер и е изтъкната и уникална личност”6.

Така изразена, според мен, оценката е реалистична и мъдра „западна” характеристика за една влиятелна „източна” политическа фигура – нещо, което беше рядко срещано във времето на остра конфронтация между Варшавския договор и Северноатлантическия пакт.

Остава още един въпрос. Кой се криеше зад псевдонима „Йордан Керов”? В един некролог за Людмила Живкова, който написах и публикувах през 1981 г. в западногерманския годишник Südost-Forschungen (Югоизточни изследвания), предположих, че зад този псевдоним се крие българският писател в изгнание в САЩ Атанас Славов7. Самият той тогава категорично отрече, че е бил автор на анализа8. И най-вероятно с право, защото като привърженик на учението на Петър Дънов сигурно би споменал за интереса на Людмила Живкова към основателя на Бялото братство. А името на Дънов не се среща в текста на „Йордан Керов”. От текста обаче личи, че неговият автор добре знае български, има тесни връзки с България и проявява особен интерес и познания в областта на историята на философията, без да е личен познат или близък на Людмила Живкова. А на тези критерии отговарят около десетина души, сътрудници или свързани по някакъв начин с българската редакция на Радио „Свободна Европа” през 1980 г.9

Ако един от присъстващите знае името на автора или ако авторът лично присъства в залата, разбира се, бих бил много благодарен, ако сподели това с мен.



Благодаря за вниманието!



1 Kerov, Yordan: Lyudmila Zhivkova – Fragments of a Portrait. – In: RFE-RL. Radio Free Europe/Radio Liberty Research. RAD Background Report/253 (Bulgaria), 27 October 1980 (URL http://www.osaarchivum.org/files/holdings/300/8/3/text/8-8-11.shtml). За Живкова виж и Atanasova, Ivanka N., Lydmila Zhivkova and the Paradox of Ideology and Identity in Communist Bulgaria. - In: East European Politics and Societies 18 (2004), 278-315, и Mitewa-Michalkowa, Rumjana: Ästhetische Erziehung auf dem Weg Bulgariens nach Europa. Die Kulturpolitik Ljudmila Živkovas in den 1970er Jahren. – In: Themenportal Europäische Geschichte (2009) (URL: http://www.europa.clio-online.de/2009/Article=342).

2 Инкьов, Димитър. Радио „Свободна Европа” на български език. (URL http://www.predavatel.com/bg/istoriya/rfe).

3 Kerov: Lyudmila Zhivkova, 11-15.

4 Пак там, с. 7.

5 Пак там, с. 10.

6 Пак там, с. 22.

7 Troebst, Stefan: Ljudmila Todorova Živkova-Slavkova (26. VII. 1942 - 21. VII. 1981). In: Südost-Forschungen 46 (1982), 351-352.

8 Виж един допълнителен лист (писмо?) на Славов в една от неговите публикации за Дънов: Duno, Beinsa [Petăr Dănov]: The First Day of Love. Texts and Songs by Beinsa Duno. Notes and Translation by Atanas Slavov. Bethesda, MD, 1986.

9 Във връзка с първата годишнина от смъртта на Людмила Живкова, Радио „Свободна Европа” публикува още един „Анализ” за нея: G. S. [Georgi Slavov], D. T.: Bulgarians Observe the Anniversary of Lyudmila Zhivkova’s Death. Radio Free Europe/Radio Liberty Research: RAD Background Report/207 (Bulgaria), 12 October 1982 (URL http://www.osaarchivum.org/files/holdings/300/8/3/pdf/8-10-9.pdf).

Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница