Люлката на европейския данъчен бунт: Естония

Люлката на европейския данъчен бунт: Естония

На скорошното заседание на ЕКОФИН в Шевенинген (Холандия) европейските финансови министри влязоха в конфликт относно френско-германските предложения за хармонизиране на корпоративните данъци в Европейския съюз (ЕС), за да се попречи на страните с ниско данъчно облагане да примамят инвестициите от страните с високи данъци. Още повече, че френското и германското правителство натискат за определяне на минимални данъчни ставки за целия ЕС.

За да се постигне по-голяма степен на прозрачност и да се улесни счетоводството на европейските компании, Европейската комисия (ЕК) предложи да се хармонизират основните правила за изчисляване на данъците им във всички 25 страни-членки. Но тя категорично се противопоставя на всякакви опити да се лиши от правото си отделната страна да определя собственото си равнище на данъчно облагане. Тази позиция е подкрепяна от Великобритания, Ирландия и новите членки на ЕС от Източна Европа. Фриц Болкещайн – доскорошен комисар, отговарящ за данъчното облагане на местните пазари и въпросите на митническия съюз – поддържа конкуренцията във фискалната политика. Според него: “Данъците в Европа са твърде високи и представляват заплаха за икономическото развитие”. Британският министър на финансите Гордън Браун – най-яростният опонент на френско-германската инициатива – коментира в същия дух, като настоява, че той ще се противопостави на всякаква хармонизация. “Ние вярваме, че данъчната конкуренция е най-добрият път напред... ние няма да подкрепим никакви мерки, насочени към данъчна хармонизация”, заявява той в Шевенинген.

Но някои от големите европейски страни не са съгласни. Те разглеждат ниските (корпоративни) данъци като заплаха не само за инвестициите, но и за социалната държава като цяло. Френският министър на финансите Николас Саркози, който е един от вероятните кандидат президенти през 2007 г., дори достигна толкова далеч в тормоза над новите страни-членки с твърденията си, че ако са достатъчно богати да поддържат ниски данъци, не трябва да търсят милиарди евро от структурните фондове от по-старите страни-членки. Така той в по-малка или по-голяма степен повтори предишните изявления от месец май на шведския министър-председател Першон и на германския канцлер Шрьодер, които се оплакаха, че богатите хора не са обложени достатъчно високо в новите страни-членки.

Естествено тези изявления провокираха яростно опровержение от новите членки, включващи Полша, Унгария, Чешката република, Словакия и Естония. В подкрепа на тяхната позиция новоизбраната ЕК също отхвърли френските предложения, като отрече наличието на каквато и да е връзка между данъчните ставки и структурните фондове.

Новите страни-членки се стремят да повторят ирландското икономическо чудо. Когато Ирландия се присъедини към Европа през 1973 г. доходът на човек от населението там беше само 62% от средното за ЕС; през 2002 г. той е вече 121%. Чрез намаляване на данъците и дела на държавата в икономиката ирландците успяха да се възползват от достъпа си до пазара на ЕС и да насърчат масивен приток на преки чуждестранни инвестиции. През 1998 г. делът на американските мултинационални компании в ирландския експорт беше 70%. Най-високата корпоративна ставка – възлизаща някога на 40%, сега е 12.5%; делът на държавата в БВП, който достигна 54% през 80-те, сега е 33%. Нормата на безработицата е по-малка от 5%.

Но освен Ирландия новите страни-членки имат още един модел, от собствения им ранг, и чийто успех също желаят да повторят – Естония!

Как започна всичко?

След като поведе коалицията си към изборна победа през есента на 1992 г. “златното момче” на естонската политика – 32-годишният тогава Март Лаар – състави младо правителство, което да се заеме с много от най-трудните реформи на шоковата терапия, насочвани от изключително либерални икономически възгледи. Март Лаар е историк с ограничени познания в областта на икономиката. При липсата на “ръководство за управление” за начина, по който да трансформира едно планов стопанство в пазарно той трябваше да разчита на някои фундаментални мисли, като например идеята, че по-ниските данъци ще доведат до по-високи публични приходи. Тази идея много отдавна е известна – от векове и дори от хилядолетия. Но тя не беше преоткрита преди 70-те години, когато американският икономист Артър Лафер, докато седял в ресторант и обяснявал на свой приятел механизма и, начертал графика върху една салфетката и тя по-късно станала известна като кривата на Лафер. Въпреки че бяха предприети някои скромни намаления на данъците през този период, идеята никога не е била приложена на практика по радикален начин. Естония беше тази, която постави началото с пропорционален подоходен данък от 26%. Философията на пропорционалния данък е проста. Хората, които работят повече и печелят повече, не трябва да бъдат наказвани заради това. Прогресивните данъци действат дестимулиращо. В Естония пропорционалният данък благоприятстваше за формирането на капитал, допринесе за по-високи равнища на производителност, по-високи заплати и създаване на нови работни места. Освен това пропорционалният подоходен данък е лесен за събиране и контрол. Днес в Естония се обсъжда по-нататъшно намаление на данъчната ставка до 20%.

Заедно с това в Естония бяха премахнати всички тарифи върху вноса, беше въведено законово изискване за балансиран бюджет, масивна дерегулация и т.н. В Естония беше премахнато и корпоративното облагане на реинвестираната печалба. Тези уроци последователно бяха усвоени с готовност в някои други нови страни-членки. Понастоящем в Полша, Унгария и Латвия данъкът върху печалбата е под 20%. Словакия въведе 19% пропорционален данък върху печалбата и личните доходи; при положение, че в страните-основателки той често надвишава 30%. Данъчната ставка в Германия е почти 40%, а в Швеция варира между 30 и 60%.

При изграждането на икономическата си политика в Естония са следвани идеите за либерализма на Милтън Фридмън. Както заявява Март Лаар: “Особено в страна в преход, където икономиката трябва да се придвижи от напълно контролирана от правителството система към пазарна, е много важно да се освободи частната инициатива, за да има възможност да добавя стойност. Правителството не трябва да наказва предприемчивите хора; то трябва да ги насърчава и чрез използването на данъчната система. Единственото, което трябва да осигури правителството, е честната игра.

Всичко това е твърде далеч от начина на мислене, който изглежда преобладава в страните от “Стара” Европа. Предложенията за хармонизиране на данъчното облагане извикват в съзнанието картини за данчъни картели с определени долни граници на облагане, които изстискват парите на данъкоплатците и убиват стимулите за труд.

Вятърът на свободните пазара духа от изток

Март Лаар казва: “[...] ако “Стара” Европа иска да се конкурира ефективно с “Новата”, тя трябва да намали данъчното облагане и да преосмисли системата на социалната държава, която се поддържа от тези данъци. Преди десет години Естония стана първата страна в Европа, където беше въведен пропорционален данък върху личните доходи – политика, насочена да насърчи хората и да стимулира растежа. Тя представлява огромен успех. Латвия и Литва я последваха, след това Русия, Украйна и сега Словакия.[…] Изглежда твърде възможно в рамките на пет години цялата Централна и Източна Европа да премине към пропорционално подоходно облагане”.

Март Лаар обяснява, че социалната държава е считана за съществена част от европейската идентичност въпреки негативното си влияние върху конкурентоспособността и въпреки нестабилността и в дългосрочен период. Министър-председателят Першон и германският канцлер Шрьодер се оплакаха, че богатите хора не са облагани достатъчно тежко в новите-страни членки и се опитаха да разширят властта на ЕС в областта на облагането и да премахнат националното вето относно някои регулации. Но Лаар вярва, че това ще повлияе негативно на новите страни-членки. Твърде вероятно е подобни действия да засилят вътрешните проблеми на сегашните членки и да ги прехвърли на ниво ЕС, като възпрепятства усилията на онези икономики, които подобряват конкурентоспособността си чрез радикални реформи – реформи, които се предлагат на всяка дискусия в ЕС и от всяка експертна група през последното десетилетие, но които последователно се отхвърлят от европейските лидери поради политически причини от местен характер.

Според Лаар разширяването трябва да бъде катализаторът, който в крайна сметка да ги задвижи. Трябва да се предприемат мерки срещу икономическото неразположение на Европа, ако тя иска да се конкурира със световните си съперници. Континентът се нуждае от ясна визия и от нов дневен ред през 21 век. Разширяването трябва да даде тласък да се изработи този дневен ред и да се постигне реформаторска инерция. Новите страни-членки днес са бедни и все още носят товара от комунистическото си наследство, но ако засилят решителността си и поддържат либералния си подход и отвореност на икономиките си, те биха могли да успеят не само да подобрят собственото си положение, но и да влеят в Европа динамика и желание за реформи.

Кой би повярвал преди 15 години, че най-мощните ветрове на свободния пазар ще духат от изток вместо от някъде другаде?

* Март Лаар е министър-председател на Естония през периодите 1992-1994 и 1999-2002 г. Днес той е член на Европейския парламент.

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 58.63 Kb.

Сподели с приятели: