М 1: 50 000 картен лист к-35-75-г (Николово)
Геологопроучвателни и металогенни изследвания
Изтегляне 1.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
- 3.2. Боровишка литотектонска единица
- 3.2.2. Литология
- 3.2.3. Структурни особености
- 3.2.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
2.3. Геологопроучвателни и металогенни изследванияМеталогенните особености и полезните изкопаеми са били предмет на дългогодишни геологопроучвателни и специализирани металогенни изследвания. Резултатите от предшестващите геологопроучвателни работи и металогенни изследвания са анализирани и обобщени от В. Георгиев и др. (1996ф). Направен е металогенен анализ и е съставена металогенно-прогнозна карта в М 1:50 000. 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИМетаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите, както и преобладаващото участие на интрузивни (гранитоидни и др.) тела, затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип. Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
3.2. Боровишка литотектонска единица3.2.1. Обща характеристика, разпространение и границиБоровишката литотектонска единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Като цяло тя е изградена от пластинообразни тела и лещи от серпентинизирани ултрабазити, масивни тела от метагабра, мрамори, биотитови гнайси и гнайсошисти и тела от пластично деформирани порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Метаморфизмът на скалите е в умерено температурен амфиболитов фациес без следи от мигматизация. Разрезът е изцяло с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в телата от пластично деформирани метагранити. Сред описания метаморфен разрез извън картния лист има и тела от недеформирани или частично деформирани неметаморфозирани гранити. В рамките на к. л. Николово единицата се разкрива на много малка площ в района на селата Рибарци и Снежинка, където се разкриват единствено порфирни метагранити и амфиболити. Долната граница не се разкрива в рамките на картния лист. Горната граница се поставя по Кърджалийската зона на срязване, която представлява милонитна зона в основата на ултрабазитите и мраморите западно от с. Снежинка и от късни разседи, южно от с. Пъдарци. 3.2.2. ЛитологияАмфиболити (Br/a). Телата от амфиболити, които се разкриват в района на с. Рибарци разглеждаме като рамка на порфирните метагранити. Амфиболитите са дребно- до среднозърнести. Текстурата им е ивичеста, а структурата – гранобластна и нематобластна. Главните минерали, изграждащи амфиболитите, са амфибол и плагиоклаз. Амфиболът е доминиращият минерал или е в количество, съизмеримо с плагиоклазовото. Зърната му са дребнопризматични и ксенобластни и най-често призматичните кристали са еднопосочно ориентирани. По-едропризматичния амфибол често изгражда мономинерални ивички. Понякога по-едрите зърна са зонални – различно оцветени: в централната част са бледозеленикави, а към края с по-наситен цвят като този на дребнозърнестия, ксеноморфен амфибол. Плагиоклазът е представен в по-дребни и по-изометрични зърна. Някои от тях са ламелирани и имат слабо зонално устройство. Понякога образува мономинерални ивички или лещовидни участъци, в които се среща епидот. Като второстепенен минерал освен калцит в амфиболитите има и епидот. Порфирни метагранити (Br/pmγ). Разкриващите се на картния лист метагранити са част от ивицата, която се проследява от с. Русалско, през долината на река Арда, около селата Каменарци, Бойно и Генерал Гешево. Те са сиви на цвят, средно- до едрозърнести, интензивно деформирани и милонитизирани с фолиация, отговаряща на общорегионалната, засягаща и пъстрия разрез, който ги вмества. В района на с. Каменарци фолиацията е стръмна до вертикална, с ясна отседна линейност и S/C строеж, като по „С” срязванията и фелдшпатови сигми е определена северна посока на синтектонски транспорт и критерии за ляво отседно срязване. По-често са равномернозърнести, но на места се наблюдават и различно големи порфирокласти от калиев фелдшпат с големина до 2 cm, преориентирани паралелно или косо на фолиацията, пълни със зонално разположени включения от по-рано изкристализирали минерали. В по-равномернозърнестите разновидности метагранити се срещат деформирани (изтеглени по шистозността) включения. Структурата на деформираните порфирокластични метагранити е неравномернозърнеста, като на фона на средно- до дребнозърнестата основна маса се открояват едри порфирокласти от калиев фелдшпат. Главните скалообразуващи минерали са калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит, кварц, а акцесорни са апатит, циркон, аланит, епидот. 3.2.3. Структурни особеностиФолиация. Фолиацията следва регионалнално изявената ориентировка. В рамките на цялата единица тя затъва на североизток, изток и югоизток. В разкриващата се част от единицата на к. л. Николово тя затъва преобладаващо на североизток. Наклоните варират, като в обсега на Кърджалийската зона на срязване тя е стръмна до вертикална. Линейни структури и посока на тектонски транспорт. Линейните синметаморфни структури са представени от линейност по минерали и стриационна линейност по кварц и фелдшпат. Минералната линейност включва линейност по биотит и амфибол. Стриационната линейност е развита по кварц и фелдшпат. Ориентировката и е преобладаващо на север – северозапад, почти хоризонтална. Установените мезоскопски критерии на срязване показват транспорт на северозапад, което индикира ляво отседно срязване. 3.2.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолититеКонкретни изследвания на условиятя на метаморфизъм в рамките на к. л. Николово не са правени. Представените тук условия са определени на базата на изследванията на Овчарова (2005) за южните части на единицата. Основните изменения в скалите на цялата единица са станали в рамките на амфиболитов фациес без мигматизация. За метагранитите Овчарова (2005) определя условията на метаморфизъм по състава на биотитите, като температурните условия варират от 550 до 510°С. Направените изчисления за Р-Т условията в гнайсошисти и метагранити от Боровишката единица показват също регресивен ход на метаморфизма, подобно на хода в Ардинската и Старцевската единици, но при по-ниски пикови температури, в полето на ставролит-кианитовата зона (Т 590–645°С) до преобладаващо в полето на гранатовата зона (Т 550–470°С). Налягането варира от 6–9 kbar до 4–2 kbar за по-ниско температурните интервали, следвайки ретроградния ход на метаморфизма по посока на часовниковата стрелка. Изледванията върху характера и възрастта на протолитите на метагранитите (Овчарова, 2005) показват, че те са продукт на вулканско-дъгов магматизъм с единични точки, насочващи към пост-колизионните гранити. Времето на генериране, внедряване и кристализация на гранитна магма се определя на около 150 Ma. Петрографските данни характеризират пластична деформация за кварца и биотита и крехко-пластична деформация за фелдшпатите. Времето на термалния пик в метагранитите, определено по новообразуваните монацити, е 53 Ma. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|