М 1: 50 000 картен лист к-35-75-г (Николово)


Кърджалийска литотектонска единица



страница4/15
Дата13.01.2018
Размер1.77 Mb.
#44907
ТипЗадача
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

3.3. Кърджалийска литотектонска единица

3.3.1. Обща характеристика, разпространение и граници


Кърджалийската литотектонска единица се разполага в тектонска суперпозиция спрямо Боровишката единица. Като литотектонска единица е отделена от Саров и др. (2004). Една част от нея е описвана като Кърджалийски комплекс от В. Георгиев и др. (1997ф). На геоложката карта в М 1:100 000 включените в единицата разкрития са отнесени от Кожухаров и др. (1989) към Рупчоска група на Родопската надгрупа (докамбрий).

Като цяло единицата е изградена от милонитизирани и диафторизирани биотитови гнайси, хлоритови шисти, кварцити, дребнозърнести мрамори, метабазити и ултрабазити, засегнати от процесите на наложен зеленошистен метаморфизъм. Основните и разрези се наблюдват извън пределите на картния лист в дълбокия дол между селата Опълченци и Петлино, по пътя Опълченци – Воловарци и Кърджали – Ардино и стената на яз. Кърджали. Петрографските изследвания на скалите от посочените места определят една част от скалите като ретроградно променени в зоната на милонитизация в зеленошистен фациес. Този факт се обяснява с развитието на милонитната зона върху скалите на Боровишката и Кърджалийската единица.

Долната граница на единицата представлява милонитна зона, свързана с изявата на Кържалийската зона на срязване (Саров и др., 2004). На к. л. Николово срязването е с крехко-пластичен характер. То е продължение на зоната от к. л. Кърджали, установена в участъка Каменарци – Звъника, където има отседен характер.

Горната граница се поставя в основата на несъгласно залягащите върху нея палеогенски седименти и вулканити на Свободиновската група. Част от границата е късно разседно нарушение, минаващо западно от с. Снежанка


3.3.2. Литология


На картен лист Николово са отделени мрамори и ултрабазити, които разглеждаме като част от пълния разрез на единицата.
Серпентинизирани ултрабазити (Kr/u). Серпентинизираните ултрабазити се разкриват като лещовидно тяло западно от с. Снежинка, показващо се под седиментите на Свободиновската вулкано-седиментна група. Навсякъде екзоконтактите на ултрабазитите с вместващите ги скали са силно променени, натрошени и превърнати в талк-хлоритови и талк-актинолит-хлоритови шисти. Серпентинизацията е повсеместна. Единствено в по-големите тела извън картния лист са запазени реликти от първичните минерали – оливин и акцесорен хромшпинелоид. По състав отговарят на перидотити, които са характерни за долните части на офиолитовите комплекси (Желязкова-Панайотова и др., 1977).
Ултрамилонит по мрамор (Kr/c). В голямата си част скалата е изградена от карбонатен минерал. Той е почти криптозърнест, смлян. Въпреки че общият вид е масивен, под микроскопа се установява едва доловима шистозност, маркирана от микроскопични ивици от удължени зърна от карбоната. Освен това, макар и много рядко, сред тази почти криптокристалинна карбонатна маса се открояват по-едри класти от деформирани ламелирани карбонатни зърна.

Мраморът е бил замърсен със силикатни минерали, които като по-твърди и не така пластични са се запазили като дребни порфирокласти. Те са представени от епидотови, от кварцови и по-рядко от плагиоклазови зърна. По-едрите класти от кварц са полизърнести, като отделните зърна в класти са със зазъбващи се очертания и вълновидно потъмнение, т. е. те са силно деформационни и частично прекристализирали. Много рядко се установят съвсем дребни, огънати, разпокъсани и частично хлоритизирани люспици от биотит.


3.3.3. Структурни особености



Фолиация. Наблюдаваната фолиация в скалите на Кърджалийската литотектонска единица има милонитен характер. Като цяло тя потъва на североизток с променливи наклони между 45 и 60°.
Линейност. Повсеместно наложената катаклаза върху скалите на единицата не дава възможност за систематичното измерване на линейностите в разглежданите разкрития. По-ясни линейности са установени извън картния лист, около отседното срязване западно от село Каменарци. Там синметаморфната линейност е хоризонтална, с посока север–юг. Късната стриационна линейност е преобладаващо ориентирана към североизток и лежи по страната на фолиацията. Това дава основание формирането на този вид линейност да се обвърже с разседните движения по ръба на палеогенските басейни.

3.3.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите


Липсват конкретни термо-барометрични изследвания за характера и времето на проява на метаморфните изменения за тази част от единицата и като цяло. Петрографските изследвания на скалите от Кърджалийската литотектонска единица позволяват отделянето на две метаморфни събития в общия ход на алпийския метаморфизъм – метаморфни промени в амфиболитов фациес (без мигматизация) и наложен в резултат на срязването във високите части на кората ретрограден метаморфизъм в зеленошистен фациес.

Данните за термо-барометричните условия на метаморфизма в амфиболитов фациес са взети на базата определените в рамките на Боровишката единица (Овчарова, 2005). Те показват Т 550–510°С и вариращо налягане от 6–9 kbar до 4–2 kbar за по-ниско температурните интервали, следвайки ретроградния ход на метаморфизма по посока на часовниковата стрелка. Фактът, че има метаморфозирани гранити с възрат на протолита 150 Ma показва, че промените в амфиболитов фациес са започнали преди или синхронно с внедряването на тези гранити. Това време би могло да се разглежда като валидно и за амфиболитовия фациес на промените в Кърджалийската литотектонска единица. Съдейки по развитието на декомпресионния ход на метаморфните процеси в етапа на екстензия и механизма на поетапното изнасяне (Овчарова, 2005), определящи 47 Ma за Старцевската и 53 Ma за Боровишката литотектонски единици, може да се приеме, че тези събития за Кърджалийската литотектонска единица са станали по-рано от 53 Ma. Ако тези събития са предшествали формирането на палеогенскте басейни, най-ранните от които са с възраст 65 Ma, вероятното изнасяне на разреза на Кърджалийската единица и времето на приключване на ретроградния метаморфизъм в зеленошистен фациес е в рамките 53–65 Ma.

Петрографските данни за скалите от Кърджалийската литотектонска единица характеризират известна част от протолитите. Установени са метабазити като продукт от метаморфизма на базични вулканити (Кожухарова, 1984) и ултрабазитови тела като перидотити от метаофиолитов комплекс (Желязкова-Панайотова и др., 1977). Установени са данни и за метаседименти – мрамори, гранат слюдени шисти и др. Тези данни дават основание за характеризирането на скалите на единицата като метаморфозиран вулканогенно-седиментен разрез, включващ тела от перидотитови ултрабазити. Липсват данни за възрастта на протолитите.


Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница