М 1: 50 000 картен лист к-35-75-г (Николово)
Тракийска литотектонска единица
Изтегляне 1.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.4.1. Литология
- 3.4.2. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
- 4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ
3.4. Тракийска литотектонска единицаКато цяло Тракийската литотектонска единица обхваща метаморфните разрези, включващи дотриаско-юрска подложка и зеленошистно променените скали на триаско-юрската последователност, залягаща трансгресивно върху подложката. В рамките на картния лист се разкриват само изолирани разкрития от скалите на подложката, представени от метаморфозирани гранити и тяхната рамка. В стратиграфско отношение скалите от дотриаско-юрската подложка са приемани за неподелен докамбрий (Боянов и др., 1989). Долната граница на единицата не се разкрива в рамките на картния лист. От юг е срязана от Маришката отседна зона, която се прокарва (Ж. Иванов, 1998) между Тополово и Златоустово, като в посочения участък е покрита от палеогенски и неоген-кватерни отложения. Горната граница се поставя в основата на трансгресивно залягащите палеогенски и неогенски седименти.
Метаморфният фациес е зеленошистен, като в началото стресът е бил доминиращ фактор и в по-късните фази той бързо се е понижавал, а относително повишената температура е обусловила формирането на полигоналните кварцови и кварц-плагиоклазови агрегати, разположени в прекъснати ивици. В сегашният си вид скалата представлява милонитизиран и превърнат в шист левкократен плагиометагранит. Главните минерали, които изграждат скалата са кварц (в различна степен заместен от серицит и бяла слюда), плагиоклаз и по-едролюспести биотит-мусковитови агрегати. Срещат се още единични дребни зърна от гранат, привързани към преобразуващия се плагиоклаз, редки едри зърна или агрегати от апатит и железни хидроокиси. В микроскопските препарати се наблюдава ясна фолиация, маркирана от прекъснати ивици от кварц, от събраните в гънки кливажни домени слюди – мусковит и биотит, и от преориентираните и частично заместени от серицит и по-уедрени мусковитови люспи плагиоклаз. В теренните разкрития фолиацията няма проникващ характер и метагранитите имат вид на L тектонити. Описаните скали, без наличие на конкретни възрастови определения са отнесени също към неподелен докамбрий (Боянов и др., 1989; В. Георгиев и др., 1996ф). 3.4.2. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолититеКато цяло скалите на Тракийската единица са засегнати от неравномерната изява на метаморфни изменения в параметрите на среден- до нисък амфиболитов фациес, прехождащ в зеленошистен и анхиметаморфен в горните части на единицата. Анализирайки синметаморфните структури (фолиация, минерална линейност и гънки) в подложката и метаморфозираните триаски седименти Ж. Иванов (1998), доказва, че те са образувани в един етап на метаморфизъм и деформации през алпийско време. В рамките на картния лист скалите на подложката са представени от ортогнайси, протолитите на които са устанавени като плагиогранити. В стратиграфско отношение разглежданите скали са приемани за неподелен докамбрий (Боянов и др., 1989; В. Георгиев и др., 1996ф). Взетата от нас проба за U/Pb датиране от района на с. Николово, показва (Von Quadt et al., unpublished) зонален строеж на цирконите, който дава възможност за нееднозначни интерпретации. Като най-правдоподобна според авторите е карбонска възраст на протолита с унаследяване на по-стари цирконови ядра. 4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ4.1. ПАЛЕОГЕН4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скалиЛитостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат на категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали. Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи. Въведените от някои автори (В. Георгиев, Милованов, 2003, 2006a,b) официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им. Вулканските комплекси се продуцират от палеовулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено рангуване на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени (суб)структури от II, III и пр. порядък. Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложното магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на фиг. 2 и 9. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г. и доразвити при настоящите изследвания. По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Сусам. 
Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист). Абревиатурни обозначения: ТД – Тракийска депресия; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплекна структура; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; БВК – Бряговски вулкански комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|