М 1: 50 000 картен лист к-35-75-г (Николово)


Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E2)



страница6/15
Дата13.01.2018
Размер1.77 Mb.
#44907
ТипЗадача
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

4.1.2. Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E2)


Обособяването на старопалеогенски отложения от състава на т. нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за първи път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовградската група е въведена като официална единица от Goranov, Atanasov (1992). На к. л. Николово групата е представена като неподелена, тъй като литоложкият пълнеж има само частично сходство с характеристиките на единицата.

В регионален план седиментите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение (фиг. 2 и 9). В изследваната площ тези скали участват в пълнежа на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог като преотложени материали в него. Установени са под формата на олистоплака единствено в югоизточния край на с. Ридово, всред кафеникавите пясъчници на брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга от състава на Свободиновската вулкано-седиментна група.

Олистоплаката представлява уплътнена, пъстра хаотична брекча с пластинообразна форма и размери – дължина около 100 m и широчина до десетки метри. Изградена е от тектонизирани мраморни късове, както и късове от гнайси, амфиболити, нискостепенни метаморфити и кварц. Кластите са предимно необработени, с разнокъсови до блокови размери. На някои места брекчата е изключително мономиктова, кластподдържана. Матрикс почти не се наблюдава. Когато присъства, той е с псамо-псефитни до гравийни размери и с идентичен състав като типа на късовия компонент.

4.1.3. Ивановска група


Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.

Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф).

В настоящите изследвания широко разпространената червенооцветена брекчоконгломератна задруга се официализира под наименованието Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а).

В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.

Съобразно стратиграфската и позиция, възрастта на групата се определя като приабонска.

Скалите на Ивановската група представляват континентални седименти, продукт на различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с груботеригенен и разнообразен литоложки състав.


4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)


Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е въведена при настоящото изследване. Това се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1: 50 000 (Саров и др., 2008b), където се намира геоложкият епоним (с. Подрумче) и типовият разрез.

Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Боянов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1996ф).

Материалите на Подрумченската свита се разкриват в т. нар. Габровско подуване. Отделни малки разкрития от свитата се установяват в югозападна посока от околностите на с. Ангел войвода, както и западно от с. Винево.

Скалите на единицата залягат с размивна граница, дискордантно върху метаморфния фундамент или опират в него по тектонски линии. Покриват се с къс преход или трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс.

Главният съставен компонент на единицата са червено-виолетовите до червено-кафяви брекчоконгломерати. Нагоре в разреза груботеригенните скали прехождат в червеникави разнозърнести полимиктови пясъчници.

Преобладават късовете от едри чакъли и валуни, но често се срещат и блокове с размери от 1,5 до 3 m. Дребните късове и валуните са по-добре обработени. Сортировка не се наблюдава. Петрографският състав на късовете е разнообразен като преобладават двуслюдените биотит-мусковитови гнайси от непосредствената подложка. Присъстват още класти от гнайсошисти, гранити, кварц, мрамори, амфиболити и др. Скалите са класт- до матриксподдържани. Матриксът е грубопесъчлив до псефитно-гравиен.

Пясъчниците имат ръждиво-сив, сиво-зелен до червено-виолетов цвят. Изграждат неиздържани пластове с дебелина от 1 до 5 m. Минералните зърна са представени от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, мусковит и др. (Минчев и др., 1964ф).

Дебелината на свитата в изследваната площ варира от 0 m до 60 m.

Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания с характерен червено-виолетов цвят.

Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че прехожда нагоре в разреза в седименти с биостратиграфски доказана приабонска възраст, се допуска, че и тези отложения са образувани в рамките на късния еоцен.


4.1.4. Теригенен комплекс


Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра).

Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.

В регионален план комплексът изпълва Ранилистското понижение (фиг. 2 и 9).

В пределите на картния лист е застъпена само една от съставящите комплекса задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е и най-широко представената в комплекса единица в рамките на Източнородопската комплексна депресия.


4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)


Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1967ф; Боянов и др., 1995; Георгиев и др., 1996ф).

Задругата се разкрива на значителни площи в изследваната територия, в околностите на селата Габрово, Винево, Пчеларово, Николово, Широка поляна, Големаново, Бърза река, Рани лист, Долна крепост и др. Седиментите са основен пълнеж на Ранилисткото понижение.

Конгломератно-пясъчниковата задруга заляга с постепенен преход или трансгресивно върху скалите на Подрумченската свита. Задругата се отделя от метаморфния фундамент с разломна границата при с. Винево, а в околностите на с. Николово заляга несъгласно с размив върху него. В останалите разкрития долната граница не е установена. Покрива се с бърз литоложки преход от мергелно-варовиковата задруга или несъгласно от Лисичарска и Пъдарска свита. Просича се от вулканските и субвулканските скали на Николовския и Колецкия вулкански подкомплекс и от Войновския вулкански комплекс.

В землищата на селата Солище, Рани лист, Бърза река, Патица, Мургово, Долна и Горна крепост задругата е представена от незакономерна алтернация на средно- до едрозърнести пясъчници с дребно- до средночакълни конгломерати. Срещат се макар и рядко по-фини разновидности – алевролити и мергели.

Конгломератите придават основният тон на единицата. Обикновено образуват пластове с дебелина от 10 сm до няколко метра, които изклинват в хоризонтална посока. Преобладаващата фракция е едрочакълната. Слоестост или не се наблюдава, или е груба, хоризонтална или коса. Материалът е слабо сортиран. Късовият състав е от разнообразни гнайси, гранити, пегматити, амфиболити, кварц и др. Свързващата маса е песъчлива, глинесто-песъчлива и рядко варовито-песъчлива.

Пясъчниците са от дребно- до грубозърнести и често прехождат в конгломератните разновидности. Текстурата им е масивна, а структурата псамитова до алевропсамитова. Изградени са от полуръбести до полузаоблени минерални зърна от кварц, микроклин, плагиоклаз, биотит, мусковит и литокласти от метаморфити. Спойката е от базален или поров тип, с ръждивозелен до жълтеникав цвят, съставено от микрокристалинни карбонатни и глинести минерали.

В горните нива, при селата Патица, Бърза река и Три могили, единицата е изградена предимно от ръждиви и сиви на цвят дебелопластови, добре споени едрозърнести пясъчници. Освен пясъчници се срещат и прослойки от глинести алевролити, мергели и гравелити. В тези литоложки разновидности се срещат лещи и повлекла от въглефицирани растителни останки. В района северно от с. Бърза река разрезът на единицата завършва с глинесто-песъчлив пласт, съдържащ множесто фосилни останки от бракична и морска фауна.

В района на селата Габерово, Винево и Лясково задругата е изградена предимно от едрозърнести пясъчници. Конгломератите са в подчинено количество. Пясъчниците са жълтеникави, слабоспоени, прослоени от глини и алевролити. Характерно е наличието на въглищни пластове с дебелина от 0,5 до 1,5 m (Минчев и др., 1964), покрити от здрави, наплочени синкавосиви глини.

При селата Николово, Широка поляна и Големанци единицата е представена от многократно редуване на ръждиво-жълти пясъчници, мергели и алевролити. По-рядко пясъчниците преминават в дребнокъсови конгломерати. Като тънки неиздържани прослойки и лещи всред пясъчниците и мергелите се наблюдават блещиви въглища и сиво-черни въглищни шисти. Тук всред скалите на задругата присъствват и пачки от органогенни варовици (l) наподобяващи варовиците на по-високо разположената в приабонския разрез мергелно-варовикова задруга.

Дебелината на задругата в изследваната площ е значителна и достига 500 m.

В североизточната част от картния лист седиментите се образуват в плиткоморски условия, докато в Габровското и Солищенското подуване голям обем от седиментацията е с континентален характер. Плиткоморските утайки са представени от непрекъсната смяна между пясъчници, алевролити, мергели и варовици.

Приабонската възраст на единицата се определя въз основа на това, че тя прехожда постепенно в мергелно-варовиковата задруга, която е с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф, 1964; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995).



Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница