Мергелно-варовикова задруга (mlE3)

4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE₃)

Скалите на мергелно-варовиковата задруга изграждат най-горните нива на Ранилистското понижение. На по-големи площи под формата на рифови постройки скалите на единицата се разкриват в околностите на селата Иванци, северно от с. Звезден, западно от с. Рани лист, югозападно от с. Бърза река, както и югоизточно от с. Пъдарци при стената на яз. Кърджали. Като отделни тънки ивици от нея се установяват южно от селата Стремци, Горна крепост, Мургово, Ю от с. Николово и ССИ от с. Големанци.

Задругата заляга с бърз литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Източно от с. Николово тя заляга несъгласно с трансгресивен характер върху кристалинната подложка. Само на отделни места седиментите на единицата се покриват несъгласно с размив от скалите на Лисичарска свита или трансгресивно от материалите на Пъдарската свита. Задругата се процепва и се покрива от вулканитите на Николовския вулкански подкомплекс.

В изследваната площ единицата е представена основно от два литоложки типа скали – рифови варовици с голяма дебелина и площно разпространение и мергелна пачка.

Рифовите варовици са изградени от типични рифостроящи организми – корали, водорасли и др. Освен тях изобилстват организмови останки от бивалвии, гастроподи, ехиниди, нумулити и др. Структурата на варовиците е микрозърнеста до криптокристалинна. В някои случаи (при с. Патица) рифовите постройки се прослояват от отделни мергелни и глинесто-варовити пластове.

Мергелната пачка заляга под формата на по-локално разпространени тънки пластове (в околностите на селата Мургово, Горна крепост, Стремци, Големанци). Тя е съставена от мергели, глинести до песъчливи варовици и пясъчници.

Най-широко застъпени са мергелите. Те са тъмносиви до синкави, с неяснослоеста текстура и алевритова до пелитова структура (Георгиев и др., 1996ф).

Глинестите варовици се срещат предимно всред мергелните нива. Те са синкавосиви, тънкопластови плътни скали. Изградени са от криптокристалинен калцит и диспергирано глинесто вещество.

Варовито-глинестите пясъчници са с масивна текстура и псамитова до алевропсамитова структура. Спойващото вещество е изобилно, от базален и поров тип с варовито-глинест състав.

Дебелината на скалите от задругата в изследваната площ е силно изменчива и варира от 0 до 100 m.

Приабонската възраст на единицата е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1967ф) и пр.

4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна група

На геоложките карти на България в М 1:100 000 за разглеждания район вулканските скали от състава на групата са описвани в рамките на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” скалите на групата са означени от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) ги разглеждат като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”.

С въвеждането на двете свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и разнороден строеж.

Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен.

Новопредложената за официална единица обединява скали на различни фациеси, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. В изследваната площ попадат скалите на Лисичарската свита, Пъдарската свита, брекчо-конгломератно-пясъчниковата задруга, органогенните постройки от рифови варовици и вулканитите на Минзухарският и Войновският вулкански комплекси.

4.1.6.1. Лисичарска свита (LiE₃)

Свитата е широко площно разпространена в околностите на селата Даскалово, Дядовско и Стремци. Отделни по-малки разкрития се установяват западно от с. Снежинка при яз. Кърджали, северозападно и южно от с. Големанци, в землището на с. Люлаково, както и ЮЗ от с. Болярци. Единицата се явява базален брекчоконгломерат, маркиращ периферията и изпълващ придънните части на новозаложения Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Лисичарска свита заляга привидно съгласно с регресивна граница спрямо подстилащите я конгломератно-пясъчникова и мергелно-варовикова задруга. Покрива се с рязка литоложка граница или се зацепва в средните и горните си части с материалите на Пъдарската свита.

Единицата е изградена от сивкави, хаотични уплътнени в различна степен поли- или мономиктови брекчи и брекчоконгломерати. На отделни места се наблюдават тънки мергелни и глинесто-песъчливи пластове.

Късовият състав на брекчите е изграден предимно от органогенни варовици, но се срещат и разнообразни гнайси и шисти, амфиболити, мрамори, гранитоиди, среднокисели вулканити, мергели и др. Размерът на късовете варира в широки граници от чакъли и валуни до блокове. Скалата е класт- до матриксподдържана. Матриксът е варовито-глинесто-песъчлив, като на места напълно липсва.

При с. Стремци брекчата е монокластична, изградена от чакълни до блокови олистостромни късове с най-разнообразни размери, изградени изключително от органогенни варовици. Матриксът е сивкав, варовито-глинесто-песъчлив, като на места оформя изчистени от кластика кални потоци (Йорданов, 1996ф).

При селата Дядовско и Даскалово блоковете от метаморфната подложка са с изключително пъстър състав. Характерно е и присъствието на блокове от уплътнени брекчи и брекчоконгломерати, вероятно част от неподеления пълнеж на Крумовградска група. Северно от с. Дядовско се наблюдават мраморни олистоплаки с размери, надхвърлящи 200 m. Като „Даскаловска екзоолистострома” е охарактеризирана от Московски (1987). Скалите са описвани от Боянов, Маврудчиев (1961) като базални брекчи от основния приабонски хоризонт. Р. Иванов (1960) ги приема за разкрития на кристалина в зоната на Дядовския разлом. Московски (1987) отбелязва, че това са образувания, които са обусловени от първичен басейнов склон, като търси източника в областта, която се заема понастоящем от Боровишката калдера. По наше мнение Даскаловската олистострома представлява фронта на изключителна по интензитет скална лавина, хлъзната на СИ по североизточното крило (палеоборд) на Централнородопската подутина при троговото заложение. Обемът и инерцията на тази маса позволява преодоляването на дълбоко врязания ЮИ клон на трога и опиране на челните части (фронта) в срещуположния склон на басейна (ЮЗ крило на Габровската антиклинала). Този механизъм е по-близък до определението за „див флиш”, за което говорят Минчев и др. (1964).

Дебелината на свитата в изследваната площ варира от 30 до 100 m.

Строежът, разположението и генезисът на тази олистостромна единица са пряко свързани с колапса на вулкано-седиментния трог. Подводни течения примесват „проксималната” кластика, представена главно от опасващия бариерен разрушаващ се и преотлагащ се приабонски риф с разнородни по състав, размери и степен на обработка късове, продукт на различни подхранващи области.

Свитата е с приабонска възраст, определена по стратиграфската и позиция спрямо биостратиграфски характеризираните като приабонски скали отдолу (мергелно-варовикова задруга) и отгоре (Пъдарска свита).

Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Въвеждането и като официална литостратиграфска единица е направено в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008с), където е и типовият разрез. Там са отбелязани и предидущите обозначения на единицата.

Особеност на единицата е непрекъснатата алтернация на нормални седименти и туфозни утайки, които определят флишоподобния и характер.

Скалите на свитата се разкриват на големи площи в изследваната територия и се явяват основният пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Пъдарска свита се разполага с бърз литоложки преход въху Лисичарската свита, като между двете единици се установява и хоризонтално съчленяване чрез взаимно вклиняване. Покрива трансгресивно по същество с регресивна граница конгломератно-пясъчниковата задруга. Единицата се покрива с различна по характер граница от скалите на Зимовинския вулкански комплекс, Кърджалийската вулкано-седиментна група и Чифлишкия вулкански подкомплекс. В нея са внедрени разнообразни вулкански, субвулкански и интрузивни скали от Свободиновската вулкано-седиментна група.

Единицата е изградена от непрекъсната честа, преобладаващо незакономерна, латерално изменчива ритмична алтернация на мергели, алевролити, пясъчници, варовити пясъчници, туфити и среднокисели туфи. Тези скални разновидности постепенно или рязко прехождат помежду си. Макар и рядко, в алтернацията присъстват и характерни пясъчници с изразена градационна слоестост.

Най-широко разпространение имат мергелите, които образуват тънки, добре издържани латерално пластове. Те имат светлобежов до сив цвят и са изградени от равномерно примесени микро- и дребнозърнест калцит с пелитови глинести минерали. На места количеството на варовития компонент се увеличава значително и скалата преминава в глинест варовик.

Между селата Черноочене и Пчеларово мергелите изграждат самостоятелни и издържани пространствено пачки (Йорданов в: Саров и др., 2002ф), което е едно от главните основания те да бъдат отнасяни към състава на мергелно-варовиковата задруга (Боянов и др., 1995). Подобна е седиментацията и в т. нар. Храбрецки ръкав (к. л. Джебел и Кирково в М 1:50 000).

Пясъчниците изграждат издържани пластове със силно варираща дебелина. Те са жълтеникави, сиви, бежови или кремави, преобладаващо дребнозърнести. Текстурата най-често е масивна, а структурата – дребно- до среднозърнеста. Минералните зърна са представени от ортоклаз, кварц, биотит, гранат, епидот, апатит и др. Спойващата маса е неравомерно разпределена, варовита до глинесто-варовита, от поров или базален тип.

Алтернацията варовити пясъчници – мергели без наличие на среднокисела пирокластика е характерна за ниските отдели от разреза на свитата, разкрити в шкарповете на шосето Кърджали–Черноочене. Така напр. северно от разклона за с. Патица отделните цикли са най-често от типа А-В, с дебелина на отделните слоеве 3–6 cm. Същата тънкослойна алтернация, обозначена като А+В=С, участва в цикли от типа А–В–С, където дебелината на отделните ритми е от порядъка на 30–60 cm до 1,2 m.

При с. Черноочене алтернацията е изградена от дебелослоести (>1,5 m) тъмноивичести жълтеникави финозърнести алевритови пясъчници и дебели над 2–3 m пачка от сиви наплочени мергели и алевритови мергели. В редуването участват и споменатите по-горе много характерни сиви едро–грубозърнести пясъчници с градационна слоестост и дебелина до 1m, върху които се разполагат дебели до 60 сm интраолистостромни пакети.

Туфитите са жълтеникаво-сиви или зеленикаво-сиви здрави скали, със зърнест изглед, като образуват пластове и лещи с непостоянни размери. Текстурата е масивна, а структурата им е дребно- до среднопсамитова. Теригенният материал в някои случаи е над 50 %, като на места туфитите прехождат в туфозни пясъчници. В други случаи вулканотеригенният материал е в количество до 90 % от скалата и е изграден от ръбести до полузаоблени литокласти от среднокисели вулканити, рядко метаморфити, кристалокласти и стъклени фрагменти. Вулканомиктовият материал е с андезитов до дацитов състав (В. Георгиев и др., 1996ф), а кристалокластите са представени от плагиоклаз, кварц, биотит, мусковит и др.

Туфите изграждат по-горните нива на единицата. Те са сиво-бежови среднопластови скали, с масивна, рядко ивичеста текстура. Структурата им е псамитна, витролитокристалокластична. Туфите са изградени от литокласти от среднокисели вулканити, зеолитизирано вулканско стъкло и малки количества кристалокласти (В. Георгиев и др., 1996ф). В чистите разновидности теригенният и варовит компонент е слабо застъпен, а при по-високи съдържания скалите преминават в разнообразни туфити.

На различни нива в единицата се наблюдават пластове и лещи от органогенни, детритусни варовици.

В околностите на селата Габрово, Железник и др. места всред седиментите на свитата се наблюдават множество интраолистостромни тела (io), повечето от които с неголеми (извънмащабни) размери. Характерен за тях е разнокъсовият, най-често груб полимиктов брекчоконгломератен състав и неравномерно разпределеният глинесто-варовит матрикс.

Дебелината на Пъдарска свита в изследваната площ варира от 100–200 m докъм 400 m.

Всред варовитите и мергелни нива е определена разнообразна приабонска фауна (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961). Тази възраст се потвърждава още от Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф) и Саров и др. (2006ф). Присъствието на Isthmolithus recurvus Deflandre и Dictyococcites bisectus Hay, които се появяват в средата на приабона, Lanternithus minutus Stradner, изобилен до началото на олигоцена и Ericsonia formosa Kamptner, която изчезва в края на приабона, ограничават стратиграфският интервал на единицата в рамките на горния приабон. Установената нанофосилната асоциация е по определения на Д. Синьовски.

4.1.6.3. Брекчоконгломератно-пясъчникова задруга (bsЕ₃)

В регионален план материалите на задругата заемат сравнително високи нива от пълнежа на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Те са развити в югозападния клон на структурата между селата Охлювец, Божурци, южно от Житница, с. Крушка и с. Багра. Друг обособен район в изследваната площ се очертава между селата Блатна, Бленика, Снежинка до района на Старо село (к. л. Кърджали – М 1:50 000).

Единицата покрива с бърз литоложки преход или се зацепва латерално със седиментите на Пъдарска свита. Покрива се нормално от изолирани рифогенни постройки. Процепва се и се покрива от среднокиселите вулканити на Войновския вулкански комплекс. В незаети от тях пространства се покрива съгласно с рязка литоложка граница от разнообразните пирокластити от състава на туфо-туфитната задруга (Зимовински вулкански комплекс).

Скалите на задругата са представени от сравнително еднообразни грубо- неяснослоести кафеникави разнозърнести полимиктови пясъчници, прослояващи се на места от пачки латитови бомбени туфи. В по-долните си нива пясъчниците включват и мергелни пакети, посредством които се осъществява преходът към Пъдарската свита. Източно от с. Старо място в състава на задругата преобладават разнокъсови полигенни брекчоконгломерати.

Пясъчниците са среднозърнести и изграждат средно- до дебелослойни добре издържани в пространството пластове без градационна слоестост. Структурата им е псамитна до псамо-псефитна. Минералните зърна са изградени от фелдшпати, кварц, биотит и др. Спойващата маса е глинесто-варовита, от поров или базален тип. В много случаи се наблюдават литоложки преходи към туфопясъчници и туфити.

При с. Бленика всред пясъчниците се установяват олистолитни блокови насищания (Йорданов, 1996ф), а в околностите на селата Старо място и Бленика – изолирани блокове и пакети с вариращи размери, изградени от моногенни (мраморни, амфиболитови и пр.) силно уплътнени брекчи, възприети като блокове или плаки от състава на Крумовградска група (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).

Материалите на брекчоконгломератната задруга се схващат като продукт на сортирана груба флуксо-турбидитна седиментация, изпълваща локално оформени минидепресии в подножието на басейновия склон.

Дебелината на единицата достига 150 m.

Всред пясъчниците на задругата в околностите на село Багра Минчев и др. (1964) описват прояви на див флиш. В пясъчников матрикс са вложени най-разнообразни по размери и степен на насищане блокове от висококристалинния фундамент – амфибол-биотитови гнайси, мрамори, амфиболити, мигматити, пегматити и пр. Московски (1987) обвързва този тип скали с екзоолистостромни явления, подобно на Лисичарска свита от района на селата Даскалово и Черна нива. Тези екзоолистостромни тела с характер на див флиш (wf) са показани на геоложката карта. Според нас подчертано „хомогенният” (в т. ч. наличието на блокове от брекчи на Крумовградска група) характер на пълнежа указва за относително късен емерзионен импулс в подуването от юг, свързан с процеси на обрушване и преотлагане по неговата северна периферия към окрайните и вътрешни части на късноприабонския басейн. В рамките на брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга са осъществени и типични интраолистостромни (ендоолистостромни – Московски, 1987) процеси, свързани с локални подводно-свлачищни явления. Подобно голямо интраолистостромно тяло (io) всред седиментите на задругата е установено и отделено на геоложката карта при с. Севдалина (Йорданов, 1996ф). В неговия състав преобладават епикластити от среднокисели вулканити.

Приабонската възраст на задругата е биостратиграфски установена. Определената от Д. Синьовски варовита нанофосилна асоциация съдържа важни стратиграфски репери – Isthmolithus recurvus Deflandre и Ericsonia formosa Kamptner, които ограничават хроностратиграфския диапазон на единицата в рамките на късния приабон (Саров и др., 2006ф).

4.1.6.4. Органогенни постройки (lE₃)

На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са обединени към „ритмичната пачка” от „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Описваните скали се наблюдават като множество малки разкрития, разпръснати в почти всички части на картния лист. Те изграждат отделни обособени тела, заемащи различни нива на разреза. По тази причина не са обособени като единна литостратиграфска единица.

Рифовите варовици се разполагат всред и в горните части на Пъдарската свита и брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга. Подстилат, прослояват се, захващат се по периферията на и се просичат от вулканити на Минзухарския и Войновския вулкански комплекс. Изграждат изолирани биохермни и биостромни рифови постройки.

Варовиците са светлосиви до кремави, биодетритусни и органогенни, рифови. Наблюдават се множество фосилни останки (под формата на детритус или цели черупки и биоконструирани скелети) от фораминифери, фитогенни алгии, бивалвии, бриозои, криноиди, нумулитиди и др. Често присъства известно количество глинест и песъчлив материал, както и вулканска кластика. Когато се наблюдава повишено количество на тези компоненти, те преминават в силно песъчливи, глинести или вулканокластични варовици. Вулканският примес е представен от витрокласти, кристалокласти (плагиоклази, биотит, амфибол, кварц, пироксен) и литокласти от среднокисели вулканити.

Максималната дебелина на скалите не превишава 30 m.

Рифовите варовици са определени като приабонски въз основа на богати фосилни съобщества (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Даракчиева във: В. Георгиев и др., 1996ф).

4.1.6.5. Минзухарски вулкански комплекс

Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Сусам М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008d). Наименована е на с. Минзухар. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисели вулканизъм”.

Скалите от единицата просичат или се разполагат с размив върху конгломератно-пясъчниковата задруга, съгласно, в някои случаи с преход върху Пъдарската свита. Покриват се от Зимовинския вулкански комплекс или Ангелвойводската свита. Вулканските прояви са съсредоточени в североизточния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Минзухарският вулкански комплекс обединява вулканити с относително сходен химизъм (шошонити до латити, рядко до андезити), като в отделните подкомплекси се установяват вариации в алкалиите. Изграден е от лави, лавобрекчи, пепелни и агломератови туфи, както и епикластити. Установяват се и монцонитоидни интрузии и субвулкански тела.

В пълния си обем комплексът включва няколко единици, обединяващи слоестите и секущи тела от състава му: Колецки, Буковски и Николовски вулкански подкомплекс, както и Ястребските шошонити. Всички те, без скалите на Буковския подкомплекс са представени на картния лист.

По стратигарафска позиция и K-Ar датировки, възрастта на скалите се приема за приабонска (Фиг. 3).
Колецки вулкански подкомплекс. Под това име единицата е означена за първи път от Р. Иванов (1972). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите ù са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „Колецки базалт-андезитов комплекс” те са означени от В. Георгиев, Милованов (2006а).

В пределите на картния лист скалите от подкомплекса се разкриват в околностите на селата Ангел Войвода, Караманци, Петелово и на юг към с. Пчеларово, като площно разпрстранение имат на север от разглежданата площ (к. л. Сусам – М 1:50 000). Изграждат Колецкия вулкан.

Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (по: Мушински , 1980; Lilov et al., 1987; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Yanev, Pecskay, 1997; Marchev, Singer, 1999; Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Milovanov et al., 2005). Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al., (1987), В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф), Georgiev et al. (2003), Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975)

Скалите лежат върху и процепват седименти от Пъдарската свита и конгломератно-пясъчниковата задруга. Покриват се с размив от Ангелвойводската свита.

Единицата е съставена от среднокисели вулкански продукти с шошонитов (к. л. Сусам – М 1:50 000) до латитов, рядко до андезитов състав. В основата на разреза се разполага ниво от пепелни до лапилно-агломератови туфи. Нагоре се налага последователност от лавови потоци от лавобрекчи и лави, най-вероятно образувани в субаквална обстановка. Внедряват се секущи и субвулкански тела, както и изтрузивно тяло от дребнозърнести монцонитпорфири до монцодиоритови порфирити, обособени като Караманска интрузия.

Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и K-Ar датировки отговаря на приабон.

Колецкият вулкански подкомплекс в пределите на картния лист е представен от две единици от слоести и секущи скали (от долу на горе): среднокисели вулканити и Караманската интрузия.
Среднокисели вулканити. Единицата е изградена от преобладаващо латитови, по-рядко до андезитови лави и лавобрекчи, изграждащи предимно лавови потоци.

В основата на единицата се разкриват лавобрекчи (1КlλЕ3). Съставът им е сходен с разположените отгоре латити (2КlλЕ₃), изграждащи предимно лавови потоци, всред които лавобрекчите са в незначително количество. Представени са от тъмносиви, черни до сиво-зелени масивни дребно- до среднопорфирни латити. Първичните минерали са плагиоклаз (андезин – лабрадор), клино- и ортопироксен, биотит и амфибол. Акцесорни минерали са апатит, магнетит и илменит. Основната маса е хиалинна или с хиалопилитова структура. Всред лавите се установяват различни по големина миндали, запълнени с хидротермална минерализация. Характерна особеност за скалите е почти повсеместната хидротермална промяна.

Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и К-Ar датировки (37 Ма на лавите при с. Сърница (к. л. Сусам – М 1:50 000) – Milovanov et al., 2005) е приабонска.
Караманска интрузия (KmμE₃) Отделена е под същото наименование от Боянов, Маврудчиев (1961) и от Р. Иванов (1972). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”, като е запазено същото наименование. Отнесени са към Колецкия вулкански подкомплекс поради сходство в химическия състав, пространствена привързаност и сходна възраст.

Караманската интрузия е изградена от няколко линейно удължени в изток–югоизточно направление тела в околностите на селата Ангел войвода и Караманци. Скалите са внедрени в седименти от конгломератно-пясъчниковата задруга и Пъдарската свита или пресичат лави на Колецкия вулкански подкомплекс. Контактите са интрузивни, стръмни, но в някои участъци са силоподобни.

Караманската интрузия е внедрена в хипоабисално до субвулканско ниво. Характерна особеност е сферичното изветряне на скалите. Изградена е от сиви до зеленикаво-сиви дребно- до среднозърнести масивни монцонити, монцонитпорфири до монцодиоритови порфирити. Структурата е хипидиоморфнозърнеста, порфирна и гломеропорфирна (по плагиоклаз). Първичните минерали са представени от плагиоклаз, К-фелдшпат, клино- и ортопироксен и биотит. Основната маса е пълнокристалинна. Изградена е от микролити от зонален плагиоклаз, К-фелдшпат, фемични минерали, руден минерал, безцветен иглест апатит и кварц, обхващащ микролитите, създавайки впечатление за нетипична микропойкилитова структура.

Възрастта на скалите, определена по взаимоотношенията им с другите единици и K-Ar датировки (37 Ма – Milovanov et al., 2005), е приабонска.

Николовски вулкански подкомплекс. Като „Николовски латитов комплекс” скалите са описвани от В. Георгиев, Милованов (2006a). Наименовани са на с. Николово. В настоящата записка се прави ревизия на ранга на единицата – от „единица от смесени скали” във вулкански подкомплекс към състава на Минзухарския вулкански комплекс. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

В пределите на картния лист скалите от единицата се разкриват в околностите на селата Козлец, Зорница, Пчеларово, Три могили и Люляково, както и южно от селата Стремци и Горна крепост, в околностите на вр. Карчалък тепе, северно от с. Иванци и севроизточно от с. Звезден. Изграждат Николовския вулкан от кластърен тип.

Разглежданите скали се просичат и се разполагат с размив върху седименти от конгломератно-пясъчниковата задруга, с преход върху Пъдарската свита. Покриват се съгласно от варовито-пясъчниковата задруга и локално от кисели пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс. Границите с последните са предимно тектонски. Често асоциират с приабонски органогенни варовици.

Николовският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с шошонитов до латитов състав – лави, лавобрекчи, пепелни до агломератови туфи и епикластити. Наблюдават се лавови потоци и секущи тела. Според В. Георгиев и др. (1996ф) по геофизични данни в района на с. Бели пласт в дълбочина се локализира монцонитоидна интрузия.

Подкомплексът е изграден от няколко суперпозиционно разположени единици, обединяващи слоестите и секущи тела от състава му (от долу на горе): Ястребски шошонити, туфозна задруга и среднокисели вулканити.

Възрастта на скалите по стратиграфска позиция и К-Ar датировки е приабонска.

Ястребски шошонити. Под това име и с ранг на основна неслоеста единица се въвежда в настоящата записка. Наименувана е на с. Ястреб. Шошонитите са отделени като самостоятелна единица поради специфичните им характеристики, а са отнесени към Николовския вулкански подкомплекс поради териториалната им и вероятно генетична връзка.

Вулканитите са описвани като „дребнопорфирни базалти” към „Колецкия вулкански комплекс” от В. Георгиев и др. (1996ф). Като високобариеви базалти се описват от Marchev et al. (2004). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Ястребските шошонити се разкриват в околностите на селата Бостанци, Три могили, Ястреб, Люляково и Зорница. Ареалът им на развитие попада изцяло в пределите на к. л. Николово, като типовият локалитет е около с. Ястреб, където са съсредоточени и основните разкрития на единицата.

Дефиниращ белег на единицата са базичният (най-често шошонитов) състав на вулканитите и тъмният им сиво-черен до черен цвят.

Скалите се разполагат с преход върху и процепват седименти от Пъдарската свита, а при с. Ястреб лежат и върху приабонски органогенни постройки. При с. Зорница се покриват от приабонски рифови варовици и от вулканити от по-горните нива на Николовския вулкански подкомплекс, а в по-южните разкрития – само от последните.

Единицата е изградена от лавобрекчи в незакономерна алтернация с лапилно-блокови и агломератови туфи и епикластити (1YbβψE₃), както и лави с преобладаващо шошонитов състав (2YbβψE₃). По петрографски характеристики някои от лавите се определят като базалти.

Лавобекчите изграждат основната част от обема на единицата. Често алтернират със лапилно-блокови и агломератови туфи и епикластити. Съставът на късовете е сходен с този на лавовите тела от единицата.

Дебелината на лавовите потоци достига 70 m.

Лавите изграждат предимно малки секущи тела и къси лавови потоци. Съставът им е предимно шошонитов. Някои от тях имат петрографски характеристики на базалти (Marchev et al., 2004). Скалите са сиво-черни, сиво-зелени до сиво-кафеникави дребнопорфирни, масивни. Структурата е порфирна и гломеропорфирна (по клинопироксен). В повечето случаи първичните минерали изграждат 15–20 % от обема на скалата. Предствени са от дребни порфири и субпорфири от плагиоклаз (лабрадор – битовнит), порфири (0,5–1,8 mm) от клинопироксен, цялостно променени в серпентин и карбонати, субпорфири от оливин, рядко опацитизиран биотит. Акцесорните минерали са апатит и магнетит. Основната маса е с микролитова, интерсертална, понякога с долеритоподобна структура. Съставена е от плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат, клинопироксени, рудни минерали, иглест апатит и голямо количество финопрашести рудни минерали. Понякога се наблюдават миндали, запълнени със смектити в периферните и аналцим в централните части. Вторични минерали са хлорит, смектити, серицит, Fe хидроксиди и зеолити.

По данни на Marchev et al. (2004) възрастта на скалите, определена по К-Ar метод, е 33,1 (±1,3)–29,2 (±1,1) Ма, което не съответства на геоложката им позиция. Така, покриващите лави от по-високата част на подкомплекса, датирани при с. Минзухар, показват приабонска изотопна възраст. На тази основа и за Ястребските шошонити е възприета приабонска възраст.

Туфозна задруга (1NE₃). В пределите на картния лист скалите от единицата се разкриват на ограничени площи североизточно от с. Пчеларово, като по-широко разпространение имат на север от изследваната площ (к. л. Сусам – 1:50 000).

Скалите от туфозната задруга се разпологат с преход върху Пъдарска свита. Покриват се от лавобрекчи на подкомплекса (к. л. Сусам – М 1:50 000).

Единицата е изградена от незакономерна алтернация на среднокисели грубопепелни до агломератови туфи и епикластити. Литокластите са със сходни петрографски характеристики като лавовите скали от подкомплекса.

В пределите на картния лист дебелината на пачката не превишава 30 m.

Възрастта, определена по стратиграфската позиция, е приабонска.
Среднокисели вулканити. Скалите от единицата се разполагат съгласно върху Пъдарската свита. Подстилат се и се покриват от приабонски органогенни (рифови) варовици. Разполагат се също върху скали от туфозната задруга и Ястребските шошонити, като ги просичат.

Единицата обединява лавите и лавобрекчите от състава на подкомплекса. Скалите са с преобладаващо латитов състав.

В състава на вулканитите са отделени три скални разновидности, които изграждат картируеми тела, показани на геоложката карта. Те бележат и определена стратиграфска последователност.

Латитови лавобрекчи (2NλE₃). Разполагат се в основата на единицата. Изграждат потоци, като всред тях се срещат отделни нива от среднокисели туфи и епикластити. В околностите на с. Зорница се зацепват с интраолистостроми от състава на Пъдарската свита. По петрографски характеристики са сходни с дребно- до среднопорфирните латити от единицата.

Дребно- до среднопорфирни латити (3NλE₃). Разкриват се на ограничени площи западно и източно от с. Гълъбец. Рядко се наблюдават и шошонити. Изграждат лавови потоци. Скалите са сиво-зелени до сиво-виолетови, масивни, с порфирна структура. Първичните минерали изграждат 20–40 % от обема на скалата. Плагиоклазите (олигоклаз-андезин, рядко до лабрадор) са преобладаващи, като понякога са с тънка неиздържана периферия от санидин. Мафичните минерали са представени от клинопироксен, дребни редки цялостно променени кристали от ортопироксен и люспи от опацитизиран биотит. В по-базичните разновидности се срещат променени субпорфири от оливин. Акцесорни минерали са бледокафяв апатит и магнетит. Основната маса е с микролитова и пилотакситова структура. Изградена е от субпаралелно ориентирани по слоевете на течение микролити от плагиоклаз и санидин, дребни зърна магнетит, микролюспест опацитизиран биотит и незначително количество вулканско стъкло.

Дребнопорфирни латити (4NλE₃). Изграждат малки секущи тела. Петрографските им особености са близки до описаните по-горе лави.

За лави от Николовския вулкански подкомплекс в околностите на с. Минзухар е определена по К-Ar метод възраст 35,5 Ма (В. Георгиев, и др. 1996ф). Това, както и взаимоотношенията им със скали от другите единици, определя възрастта им като приабонска.

4.1.6.6. Войновски вулкански комплекс

Като „Войновски латитов комплекс” разглежданите скали са означавани от В. Георгиев, Милованов (2006a). В настоящата записка се прави ревизия на характера на единицата – вулканска вместо от „смесени скали”, както е категоризирана от авторите ù. Наименована е на с. Войново (к. л. Комунига М 1:50 000).

На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) без да са самостоятелно обособени скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Скалите на Войновския вулкански комплекс се разкриват на широки площи в западната част на картния лист между селата Черна нива, Черноочене, Охлювец и Илиница. Площно разпространение имат на запад от изследваната площ.

Скалите от комплекса се разполагат върху, зацепват се и просичат седименти от Свободиновската вулкано-седиментна група. Покриват се съгласно от туфити и кисели пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс. Вулканските прояви са съсредоточени в югозападния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Войновският вулкански комплекс е изграден от среднокисели до базични вулкански скали. Основният обем на единицата е съставен от преобладаващо латитови до андезитови, локално до андезитобазалти, потоци от лави и лавобрекчи, прослояващи се с разнообразни среднокисели туфи, туфити и епикластити. Едни от късните вулканити от комплекса (в района на селата Женда, Безводно и Планинско – к. л. Комунига в М 1:50 000) са с по-базичен състав – шошонити и абсарокити (с локално разпространение), което определя локалната антидромна еволюцията на вулканизма в този район. В други случаи при най-късните вулкански прояви, свързани с Бездивенския вулкански подкомплекс (к. л. Комунига – М 1:50 000), промяната на състава е от латити до трахидацити (хомодромен ход).

В пълния си обем Войновският вулкански комплекс е поделен на няколко единици, обединяващи слоестите и секущи тела от състава му (от долу на горе): Рибнодолски вулкански подкомплекс, Кадънски шошонити, Женденски абсарокити, Бездивенски вулкански подкомплекс и Крушовски андезити.

Възрастта на скалите, определена въз основа на радиоизотопни датировки и взаимоотношенията им с другите единици, се приема за приабонска, като късните лавови тела от Бездивенския вулкански подкомплекс и Крушовските андезити по K– Ar определения са рупелски.

В пределите на картния лист се разкриват само скали от Рибнодолския вулкански подкомплекс и Крушовските андезити.

Рибнодолски вулкански подкомплекс. С това име скалите са означавани от Р. Иванов (1972). Наименован е на с. Рибен дол (к. л. Комунига – М 1:50 000). Те са отнасяни към „долна ефузия на андезитите и латитите от четвъртия хоризонт на приабона” (Боянов, Маврудчиев, 1961).

Единицата е съставена предимно от латитови (рядко до андезитови) лави и лавобрекчи, изграждащи лавови потоци, в алтернация с туфи, туфити и епикластити. По-рядко се срещат тела и къси потоци от феноандезитобазалтови, възможно шошонитови лави и лавобрекчи, разположени в различни нива от разреза на единицата. Внедряват се субвулкански тела от едропорфирни латити. Скалите от подкомплекса изграждат отделни, застъпващи се вулкански постройки.

Подкомплексът се поделя на две единици: среднокисели вулканити и среднокисели вулканити – субвулкански фациес.

Възрастта на скалите от Рибнодолския вулкански подкомплекс, определена по К-Аr метод (37–38 Ма – В. Георгиев и др., 1996ф) и по взаимоотношенията им със скали от другите единици, е приабонска.

Среднокисели вулканити. Скалите от единицата изграждат основната част от обема на Рибнодолския вулкански подкомплекс. Обединява среднокиселите лави и лавобрекчи и алтерниращите с тях туфи, туфити и епикластити. В основата на разреза (в разглежданата площ), в повечето случаи, преобладават туфите, туфитите и епикластите. Във височина се налага последователност от потоци и покрови от лави и лавобрекчи. Лавите и лавобрекчите в околностите на селата Бели вир, Яворово и Черна нива изграждат поредица от площно издържани сложни потоци и покрови. В останалите части от разпространението им, в околностите на селата Ходжовци, Свободиново, Черноочене, Охлювец и Костино, се разкриват като отделни, изолирани къси потоци и секущи тела, процепващи, прослояващи се или покриващи седиментите и туфитите от Свободиновската вулкано-седиментна група. Покриват се съгласно от туфити и кисели пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс.

Лавобрекчи (1RbλOl₁). В пределите на картния лист изграждат долната част от разреза на единицата, докато на запад (к. л. Комунига – М 1:50 000) се разполагат на различни места в разреза. Имат сходен състав и петрографска характеристика на късовете с описаните по-долу лави от единицата. Представени са предимно от латити (рядко до андезити) и локално феноандезитобазалти (вероятно шошонити). Изграждат поредица от потоци, всред които се срещат тънки, неиздържани (извънмащабни) нива от лави и разнообразни туфи и туфити. В някои случаи лавобрекчите изграждат окологърловия фациес на секущите тела.

Всред брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга, северно от с. Свободиново се разкрива къс поток от тъмнозелени до черни феноандезитобазалтови лавобрекчи. Първичните минерали изграждат 20% от обема на скалата. Представени са от променени плагиоклази, клинопироксен и изцяло променени ортопироксен и оливин. Основната маса е съставена от голямо количество безпорядъчно ориентирани плагиоклазови микролити, изометрични рудни минерали, клинопироксени, финопрашести рудни минерали и девитрифицирано вулканско стъкло между тях. На места те са със субпаралелна ориентировка, което определя пилотакситовата структура в тези участъци.

Максималната дебелина на лавобрекчите север–северозападно от с. Яворово надхвърля 150 m, докато на тези всред седиментите на Свободиновската вулкано-седиментна група е значително по-малка.

Латити до андезити (2RbλOl₁). Вулканитите имат предимно латитов (до андезитов) състав, като в отделни локални разкрития се установяват феноандезитобазалти (или шошонити). Преобладават лавите. Скалите изграждат поредица от сложни потоци и покрови, брекчирани в основата и периферните си части, къси потоци и секущи тела.

Преобладаващата част от скалите са представени от сиво-зелени до розово-виолетови, дребно- до среднопорфирни латити с масивна текстура и порфирна до гломеропорфирна (по плагиоклаз) структура. Първичните минерали (около 20 % от обема на скалата) са представени от плагиоклаз (андезин), клинопироксен, биотит, рядко ортопироксен. Акцесорните минерали са от апатит и магнетит. Основната маса е преобладаващо с микролитова и микрофелзитова структура. Съставена е от плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат, клинопироксенови и рудни зърна и кафеникаво, частично девитрифицирано вулканско стъкло.

Западно от с. Бели вир и в околностите между селата Яворово и Ходжовци се разкриват тъмносиви, плътни, масивни феноандезитобазалти. Скалите изграждат малки секущи тела и потоци, просичащи и покриващи туфите и туфитите. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (базичен андезин – лабрадор), клинопироксен, оливин и биотит. Основната маса е с микролитова структура.

Максималната дебелина на лавовите потоци север–северозападно от с. Яворово достига 200 m, докато на тези всред седиментите на Свободиновската вулкано-седиментна група е значително по-малка.

Източно от с. Черна скала се разкрива субекваториална латитова дайка, просичаща седиментите на конгломератно-пясъчниковата задруга. По петрографски характеристики скалите са сходни с тези на лавите от единицата.

Туфите, туфитите и епикластитите заемат по-широки площи в околностите между селата Крушка, Яворово и Бели вир. Зацепват се и се разполагат с преход върху седиментите от Пъдарска свита и брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга. Южно от с. Крушка в тях са внедрени Крушовските андезити. Установяват се преходи в отделните разновидности, както в латерално, така и във вертикално направление.

Пирокластитите са представени от разнообразни сиви до сиво-зелени пепелни до агломератови и лапилно-блокови среднокисели туфи, често преминаващи от една разновидност в друга. Късовата компонента в скалите е представена от среднокисели вулканити, сходни с лавите от подкомплекса. Поради отлагането им в субаквална обстановка, туфите в някои случаи са преработени и преминават в туфити и епикластити. Туфитите и епикластитите бележат моменти на временно прекъсване на вулканската активност.

Максималната дебелина на скалите (в долните части) достига 200 m, като пластовете и лещите, прослояващи се с лавите и лавобрекчите, са значително по-тънки – 10–20 m.
Среднокисели вулканити – субвулкански фациес (3RbλE₃). Северно от с. Мартиново се разкрива малко субвулканско тяло, внедрено в туфи и лави от подкомплекса и седименти на брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга.

Субвулканското тяло е изградено от черни до тъмносиво-зелени масивни латити до андезити. Първичните минерали изграждат до 60 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз, санидин, орто- и клинопироксен, и биотит.

Крушовски андезити (KrαOl₁). Като „Крушовски подкомплекс” скалите са описани от Р. Иванов (1972). В настоящата записка се прави ревизия на ранга и отчасти на обема на единицата. Наименована е на с. Крушка. Отнесени са към Войновския вулкански комплекс поради териториалната им привързаност. Вероятно представляват продължение на магматичната активност, свързана с комплекса.

Разглежданите скали са отделени и характеризирани от Боянов, Маврудчиев (1961). Описвани са от В. Георгиев и др. (1996ф) като „Божакски шошонитов сил”, а на Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.

Крушовските андезити имат ограничено разпространение в югозападния ъгъл на картния лист, в околностите на селата Илиница, Крушка, Божак и на юг по Коджадере към язовир Кърджали.

Вулканитите са вместени (като в някои случаи пресичат) на границата между седиментите на Пъдарската свита, среднокисели туфи и туфити от Войновския вулкански комплекс и туфити и кисели пирокластити на Зимовинския вулкански комплекс. Изграждат поредица от силоподобни и лаколитоподобни тела. Понякога се наблюдава термична закалка във вулканитите и термично въздействие върху вместващите скали.

Южно от с. Крушка се наблюдава добре изразена субвертикална призматична напуканост, докато в други случаи лавите имат масивен облик. Характерна осбеност са множеството субхоризонтални сплеснати миндали, запълнени с хидротермална минерализация (халцедон, калцит и др.). Южно от с. Крушка се наблюдава субвертикална ориентация на миндалите, по която се маркира един от проводящите канали на телата. Наличието на множество миндали се свързава със застиването им в субвулкански условия в близост до повърхността (Милованов във: В Георгиев и др., 1996ф).

Крушовските андезити са тъмнокафяви до зеленикави, масивни, порести, преобладаващо дребнопорфирни. Структурата им е порфирна. Първичните минерали изграждат 10–25% от обема на скалата. Представени са от плагиоклази (интензивно променени в бяла слюда и жълтозеленикав хлорит-смектитов агрегат), клинопироксени с включения от магнетит и ортопироксен (?). Акцесорните минерали са от призматичен до иглест апатит и магнетит. Основната маса е с хиалопилитова до интерсертална структура. Изградена е от плагиоклазови микролити, редки клинопироксени, хлоритизирани биотитови люспи, рудни минерали и иглест апатит. Скалата е подложена вероятно на по-късна К-фелдшпатизация (но без доказано наличие на адулар), на която се отдава попадането на някои от резултатите от анализите в полето на латита.

Дебелината на телата достига максимално до 50 m, а дължината – до 2 km.

Радиоизотопната датировка по K-Ar метод (33,5 Ма – В. Георгиев и др., 1996ф), както и взаимоотношенията им с другите скали, определя Крушовските андезити като раннорупелски.

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 1.77 Mb.

Сподели с приятели: