М 1: 50 000 картен лист к-35-75-г (Николово)


Кърджалийска вулкано-седиментна група



страница8/15
Дата13.01.2018
Размер1.77 Mb.
#44907
ТипЗадача
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15

4.1.7. Кърджалийска вулкано-седиментна група


Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Обяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008а).

Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита (въведена при настоящото проучване в Обяснителната записка към к. л. Джебел – М 1:50 000). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Освен тях в състава на задругата се обособява и пирокластично-варовикова задруга. Вулканските скали принадлежат на Зимовинския вулкански комплекс. Голяма част от пирокластитите и туфитите от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група се въвеждат като Дъждовнишка свита (Янев, 2007) с типов разрез, разположен по северозападния склон на Шабандере (северно от с. Дъждовница).

Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката кръгова структура (к. л. Книжовник – М 1:50 000).

В пределите на картния лист групата е представена в непълен обем – от варовито-пясъчниковата задруга, туфитно-туфозната задруга на Зимовинския комплекс, Ангелвойводската свита и туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга.


4.1.7.1. Варовито-пясъчникова задруга (lsOl1)


Единицата като пачка е обособена от Йорданов (в: Саров и др., 2000ф). Преди това седиментите ù са представяни обединено с другите скали на „първи хоризонт на олигоцена” (Динков и др., 1966ф), а на Геоложката карта в М 1:100 000 (к. л. Искра) – на мергелно-варовиковата задруга с приабонска възраст.

Задругата заема малка площ в североизточната част на картния лист, южно от с. Зорница, както и западно от с. Козлец.

Единицата покрива с бърз преход седиментите на Пъдарската свита или заляга трансгресивно върху среднокисели вулкански продукти от състава на Николовския вулкански подкомплекс (Минзухарски вулкански комплекс). Покрива се съгласно или прехожда в пирокластити от туфо-туфитната задруга на Зимовинския вулкански комплекс, като СЗ от с. Долно Големаново се установява и латерално съчленяване с последната.

Скалите са представени от преобладаващо светлосиви, средно- до дебелослоести разнозърнести варовити пясъчници и по-рядко песъчливи варовици, съдържащи кристалокласти от биотит. Наличието му е указание за синхронна кисела вулканска активност по време на отлагане на седиментите.

Дебелината на единицата не превишава 20 m.

По взаимоотношения с подстилащите и покриващите я единици възрастта на задругата условно е приета за рупелска.


4.1.7.2. Зимовински вулкански комплекс


Под това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) и В. Георгиев, Милованов (2006b), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластки риодацитов комплекс”. Тук се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен, Зимовински вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пълния си обем комплексът включва две единици – туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (риолити). Последните изграждат групирани линейно подредени и удължени куполи и некове, продуцирали, според нас, твърде значителната по количество и площно разпространение пирокластика на комплекса.

Комплексът е наименован на с. Зимовина (к. л. Книжовник – М 1:50 000).

В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са причислени към „задруга на първи кисел вулканизъм”, а преди това – към съответстващи ù различно означавани „хоризонти” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Кацков и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Подробна историческа справка се прилага в Обяснителната записка към к. л. Книжовник – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008е).

В регионален план скалите на комплекса изпълват Кърджалийската депресия. Киселите пирокластити от състава на пирокластично-варовиковата задруга, заемаща по-високо ниво в Кърджалийската вулкано-седиментна група, биха могли да се свържат с по-късна проява на експлозивна фаза от развитието на Зимовинския вулкан, но възможно и с други, неустановени центрове. Втората възможност, отчитайки подчиненото количество на вулканския материал по отношение на седиментния, мотивира възприетата от нас условна позиция на тази задруга извън състава на Зимовинския вулкански комплекс.

Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около и в началото на долния олигоцен. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка.

Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. В. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с прибонска (?) възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (к. л. Книжовник М 1:50 000). Тези датировки не съответстват на наблюдаваните в разкритията геоложки взаимоотношения. Поради факта, че скалите на комплекса се подстилат от приабонски седименти и се покриват от доказано долноолигоценски скали, се приема рупелска възраст.

В пределите на картния лист от обема на Зимовинския вулкански комплекс се разкриват само скали на туфитно-туфозната задруга.
Туфитно-туфозна задруга. За първи път под това наименование с включените в нея пачки се отделя при настоящите изследвания в състава на Зимовинския вулкански комплекс. Yanev et al. (2006), Янев (2007) правят описание на състава и вулканоложка интерпретация на скалите от задругата.

Задругата обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района.

В пределите на изследваната площ единицата е представена от 4 суперпозиционно разположени пачки (от долу на горе): карбонатно-туфитно-туфозна; пъстра пирокластична пачка; пачка на киселите витрокристалокластични туфи и пачка на киселите едровитрокластични туфи.

Карбонатно-туфитно-туфозна пачка (1ZmOl1). Единицата е разпространена на сравнително малки площи най-общо в южните и източните части на картния лист.

Скалите на пачката се разполагат с бърз преход върху седиментите на Пъдарската свита и брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга или прехождат от материалите на варовито-пясъчниковата задруга. В западната част на картния лист те покриват среднокисели вулканити от Войновския вулкански комплекс (северозападно от с. Севдалина) и Крушовските андезити (южно от с. Мартино). Над тях се разполагат съгласно материали от другите пачки на задругата.

Пачката е изградена от органогенни варовици, глинести варовици, кисели туфи и туфити.

Варовиците са преобладаващи. Те са бели до кремаво-бели, здрави, плътни, яснослоести. Структурата им е микрозърнеста, на места органогенна или литокластична. Изградени са от калцит с реликти от микрофауна. Кластичният компонент е представен от полузаоблени късчета вулканско стъкло. На места преминават в глинести варовици.

Дебелината на пачката не надвишава 180 m.

Пъстра пирокластична пачка (2ZmOl1). Единицата се разполага на малки площи северозападно от с. Севдалина, южно и северно от с. Горна крепост, западно от с. Козлец, както и в околностите на с. Големанци.

Пирокластитите на пачката прехождат от материалите на пирокластично-варовиковата пачка или покриват с бърз преход седиментите на Пъдарската свита, варовито-пясъчниковата и брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга. Покриват се съгласно от отложенията на по-горните пачки на туфитно-туфозната задруга.

Единицата е изградена от бързо изменяща се във вертикална и хоризонтална посока последователност от разнообразни на цвят (сиви, охрени и резедави), размери и вид на кластите кисели туфи.

Дебелината на пачката достига 100 m.



Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (3ZmOl1). Единицата заема малка площ в югозападната и североизточната част на картния лист. Под формата на няколко тънки ивици се наблюдава и западно от с. Чифлик.

Туфите се разполагат с бърз преход върху скалите от предходните две пачки, както и върху седиментите на варовито-пясъчниковата задруга. В околностите на с. Дъждовница те покриват съгласно отложенията на Пъдарската свита. Просичат се от Крушовските андезити. Покриват се съгласно, с рязка литоложка граница от пачката на едровитрокластичните кисели туфи.

Пачката е изградена от пепелни до грубопепелни, предимно резедави до белезникави пирокластити с пеплопаден (?) характер. В повечето случаи туфите са масивни и много рядко финослоести, което не е характерно за пеплопадните пирокластити. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят е резултат от промяната на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Пирокластичният компонент е представен от напълно променен в микроскопски недиагностицируем агрегат, променени безцветни витрокласти и кристалокласти от биотит със субпаралелна ориентировка на люспите. Присъстват и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове от кварцити и редки ювенилни от риолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и кварц.

Максималната дебелина на пачката надхвърля 200 m.



Пачка на киселите едровитрокластични туфи (4ZmOl1). Тези характерни скали са продукт на мощни подводни пирокластични потоци (Алексиев, Джурова, 1977). В изследваната територия туфите са разпространени на значителни площи в южната и източна част на картния лист.

Единицата заляга съгласно, с рязка литоложка граница върху скалите от предходните три пачки, а на места и върху седиментите на Пъдарската свита. Покрива се също съгласно, с преход от отложенията на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс или от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група.

Скалите са преобладаващо дебело- неяснослоести до масивни резедави, слабо- до средноспечени едро-грубовитрокластични (пемзови) пирокластити (игнимбрити). Продукт са на подводни пирокластични потоци. Структурата е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц, плочести свежи зонални кисели плагиоклази, санидин, биотит и по-рядко амфибол, клинопироксен, магнетит, апатит, циркон и титанит (Янев, 2007). Литокластите са много редки – риолитови и среднокисели с размери под 1 mm. Пемзите (витрокластите) са зелени или белезникави на цвят, с неправилна до изтеглена сигмоидално и огъната морфология или със сферични кухини с големина 1–50 cm. В околностите на с. Костино се наблюдава обратна сортировка на пемзите (Yanev et al., 2006; Янев, 2007) – количеството и размерите им се увеличава с изкачване в разреза. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Скалите са почти изцяло до цялостно зеолитизирани.

В пределите на картния лист дебелината достига 150 m.

Поради голямата дебелина на пирокластитите в района, големината и обратната зоналност в размера на пемзите, Yanev et al. (2006), Янев (2007) предполагат наличието на вулкански център от типа „туфов конус” ЮЗ от с. Костино, който продуцира пирокластиката на туфитно-туфозната задруга.


4.1.7.3. Ангелвойводска свита (AvOl1)


Въвежда се като свита от Боянов и др. (1995). Типовият разрез се намира в околностите на едноименното село. Боянов и др. (1960ф) причисляват скалите на свитата към „втори хоризонт на приабона”.

Отложенията на единицата заемат малка площ в северозападния ъгъл на картния лист, западно от с. Ангел войвода. В регионален план те изпълват част от пространството на Кърджалийската депресия.

Свитата покрива несъгласно, с размив седиментите на конгломератно-пясъчниковата задруга от състава на теригенния комплекс и среднокиселите вулканити на Колецкия и Брястовския вулкански подкомплекс

Единицата е изградена от незакономерна алтернация от разнообразни седименти – брекчоконгломерати, пясъчници, алевролити, варовици, алевритови пъстри глинести скали, прослояващи се от пачки кисели туфи, латитови агломератови туфи и латитови потоци.

Алевролитите заемат долните нива на разреза. Те са сиво-зелени, глинести, тънкослоести.

Пясъчниците са сиво-зелени, среднопластови, полимиктови. В състава им присъстват литокласти от кисели пирокластити, както и късове от метаморфити.

Брекчоконгломератите са сиви до сиво-виолетови, дебелопластови. В късовия компонент преобладават левкократни гранити, гнайси, кварц, кварцити, мрамори, калкошисти и среднокисели вулканити. Матриксът е песъчлив до глинесто-песъчлив. Всред тях се наблюдават сидеритови конкреции.

Варовиците са сиви, сиво-виолетови до черни, микрозърнести, финослоести и плътни, по-рядко ядчести. На места прехождат в песъчливи варовици.

Киселите туфи са бели до светлозелени, витрокластични, глинясали, с късчета от вулканити и вулканогенен кварц.

Дебелината на свитата достига 210 m.

Боянов и др. (1995) корелират скалите на свитата с т. нар. задруга на първи кисел вулканизъм, фиксиращи същевременно емерзионен период с активизиране на твърде отдалечени подхранващи провинции.

Възрастта на единицата по стратиграфска позиция се приема за раннорупелска.


4.1.7.4. Пирокластично-варовикова задруга


В пълния обем на задругата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова, и горна, предимно туфитна, от които само втората е представена на картния лист.

Туфитна пачкa (tl/tfOl1). Традиционно, в т. ч. и на Геоложката карта на България в М 1:100 000, е отнасяна към единицата (хоризонт или задруга) на I кисел вулканизъм. По-късно (В. Георгиев и др., 1997ф) е причислявана към Белипласткия или Рабовския комплекс.

Разкритията на туфитната пачка на картния лист се разполагат в източната част, южно и югозападно от с. Големанци и в южната част в околностите на селата Пъдарци, Скална глава, Дъждовница и Бялка, както и северно от с. Чифлик.

Седиментите на пачката покриват съгласно, с преход пачката на киселите едровитрокластични туфи на туфитно-туфозната задруга (Зимовински вулкански комплекс). Покриват се съгласно от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс.

Пачката е изградена от сивкави, жълтеникаво-охрени или кремави финопепелни до пепелни туфи, преминаващи във варовити туфити и дори туфозни варовици. Туфите са здрави, плътни, с масивна до слабо изразена слоеста текстура и кристаловитрокластична до витрокристалокластична структура. Кристалокластите са представени най-често от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат, санидин, биотит, клинопироксени и амфиболи. Витрокластите са безцветни до бледожълтеникави и бледожълто-зеленикави. Те са с микрофлуидална и пореста текстура. В редица случаи са интензивно променени в смектити и зеолити. Литокластите са най-редки и са представени от единични полузаоблени късове от фенориолити с фелзитова структура. Скалите имат много общи белези с пачката на варовитите туфити към туфозно-варовитата задруга от основата на Зимовинския вулкански комплекс.

Туфогенните варовици са най-често микрозърнести (микритни), бели до кремави, с лек зеленикав оттенък и масивна текстура. Пирокластичният компонент е представен от кристалокласти и витрокласти. Кристалокластите са от редки кафяви биотитови люспи и плагиоклази. Кластичният компонент е в незначително количество, представен от единични кварцови зърна, мусковитови люспи и удължени варовикови късове. Преобладават организмовите останки от фораминифери, като на места присъстват и остракоди.

Дебелината на пачката достига до 150 m.

Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963, и др.).


Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница