М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)



страница1/12
Дата13.01.2018
Размер1.5 Mb.
#44908
ТипЗадача
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
КЪМ ГЕОЛОЖКАТА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

М 1:50 000


КАРТЕН ЛИСТ
К-35-76-В (Книжовник)

Б. Йорданов1, С. Саров1, С. георгиев1, в.вълков1,

е. балканска1, в. гроздеВ1, Р. Маринова1, Н. Марков1
С участието на К. КОЛЧЕВА2, Б. БАНУШЕВ3, Д. Синьовски3

Редактори: Б. Йорданов1, С. САРОВ1




1 НИИ „Геология и геофизика“ АД

2 СУ „Св. Климент Охридски”

3 МГУ „ Св. Иван Рилски “
СОФИЯ 2008

ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”



възложител Министерството на околната среда и водите

изпълнител Консорциум Геокомплекс ООД

по Договор № 425/20.07.2004г.

© Министерство на околната среда и водите

Българска национална геоложка служба

Печат „Унискорп” ООД

Съдържание


1. ВЪВЕДЕНИЕ 6

2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТ 9

2.1. Геоложко картиране и картосъставяне 9

2.2. Регионални и специализирани геоложки изследвания 10

2.3. Геологопроучвателни и металогенни изследвания 12



3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ 13

3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ 13

3.2. Тракийска литотектонска единица 13

3.2.1. Литология 14

3.2.2. Структурни особености 16

3.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите 17



4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 19

4.1. ПАЛЕОГЕН 19

4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скали 19

4.1.2. Ивановска група 21

4.1.2.1. Бисерска свита (BiE3) 21

4.1.2.2. Подрумченска свита (PE3) 22

4.1.3. Теригенен комплекс 23

4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3) 23

4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE3) 24

4.1.5. Свободиновска вулкано-седиментна група 24

4.1.5.1. Лисичарска свита (LiE3) 25

4.1.5.2. Пъдарска свита (PdE3) 26

4.1.6. Кърджалийска вулкано-седиментна група 28

4.1.6.1. Зимовински вулкански комплекс 29

4.1.6.2. Пирокластично-варовикова задруга 33

4.1.7. Нановишки вулкански комплекс 34

4.1.7.1. Рабовски вулкански подкомплекс 34

4.1.7.2. Чифлишки вулкански подкомплекс 35

4.1.8. Силенски риолити (SρOl1) 38

4.1.9. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм 40

4.2. ПАЛЕОГЕН–НЕОГЕН 44

4.2.1. Вълчеполска свита 44

4.3. НЕОГЕН 47

4.3.1. Песъчливо-глинеста задруга (scN1) 47

4.4. Неоген–кватернер 48

4.4.1. Алувиални наслаги (aN2-Q1) 48

4.4.2. Алувиално-пролувиални наслаги (a-prN2-Q1) 49

4.5. КВАТЕРНЕР 49

4.5.1. Плейстоцен 49

4.5.1.1. Алувиални наслаги – на надзаливни тераси (aQp) 49

4.5.2. Холоцен 49

4.5.2.1. Алувиални наслаги – руслови и заливни тераси (aQh) 49



5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ 51

5.1. Развитие на представите 51

5.2. Тектонски строеж на неозойската покривка 54

5.2.1. Съподчиненост на структурите и критерии при тектонското райониране 54

5.2.2-3. Източнородопско комплексно понижение 56

5.2.2. Понижения от ранното развитие на областта 56

5.2.3. Второразрядни структури 57

5.2.4. Разломни структури 77

5.2.5. Тракийска депресия. Горнотракийска депресия 80

6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ 83

6.1. Метални полезни изкопаеми 83

6.1.1. Благородни метали 83

6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали 84

6.3. Твърди горива 84

6.4. Строителни и Скално - облицовъчни материали 85

6.4. Термални води 85

7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ 86

7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови) 86

7.2. Процеси и явления с непрекъснато действие 87

ЛИТЕРАТУРА 89

Научни публикации 89

Фондови материали (ф) 98

1. ВЪВЕДЕНИЕ


Картен лист K-35-76-В (Книжовник) с площ 384,4 km2 е разположен в юг–югоизточната част на страната (фиг. 1).

В морфографско отношение южната част на площта включва източните отдели на рида Чуката и западните на рида Гората, вододелите между водосборните басейни на р. Марица и р. Арда. Северните части попадат в южните окрайнини на Горнотракийската равнина.

В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от горните течения на р. Бързей и р. Бисерска, десни притоци на р. Марица. Южната част се отводнява от долинната система на р. Перперек, ляв приток на р. Арда.

Районът се характеризира със сравнително сложен нееднороден геоложки строеж. Изгражда се от Тракийска литотектонска единица; палеогенски седименти – Ивановска група и теригенен комплекс; вулкано-седиментните и вулкански скали на Свободиновската и Кърджалийската вулкано-седиментна група, както и на Поповецкия, Нановишкия и Силенски вулкански комплекс; седиментите на Вълчеполската свита и песъчливо-глинестата задруга; плиоцен-плейстоценски и кватернерни наслаги. Определящи по отношение на съвременния строеж са късноалпийските структурообразувателни процеси.

От тектонска гледна точка в района попадат части от Изворовския купол, Тракийската депресия и условно възприетата като първоразрядна късноалпийска структура, обединяваща палеогенското пространство в региона Източнородопско комплексно понижение (ИРКП). От второразрядните структури в рамките на ИРКП са застъпени фрагменти от централната и източна част на Североизточнородопското понижение (СИРП) и Звинишко-Ибреджекската комплексна структура (ЗИКС).

Източната част на СИРП е представена от западните окрайни участъци на Лозенското понижение като част от Припекското съставно понижение от ранното развитие на областта. Централната част на СИРП включва части от Ранилисткото понижение и Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Звинишко-Ибреджекската комплексна структура е представена от западния фланг на Ибреджекския хорст от Звинишката кръгова структура. Южната и западната периферна част на ЗИКС включва части от Високополянското понижение и Бряговско-Вълчеполското понижение.

Към обхвата на ЗИКС и СИРП са отнесени фрагменти от „трансзоналната” Кърджалийска депресия.

Към Тракийската (Горнотракийска) депресия се отнасят окрайни зони на Хасковското и Орешец-Любимецкото понижение. Съвсем условно към нея е отнесено и изолираното, т. нар. тук Воденецко понижение.

От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като сравнително опасен. Предпоставки са възникването на




Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположението на картния лист

опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации са сложният геоложки строеж и интензивното хоризонтално разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.

Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Хасково, Ивайловград, Златоград и Кърджали“ с ръководител С. Саров. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад, който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са извършители на геологокартировъчните работи. Участието им в съставянето на записката е отразено в съдържанието.

Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкия университет – петрографски описания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”) и възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийския университет – петрографски (К. Колчева), в Геологическия институт при БАН (Геолаб) – химични. Консултант към картата относно метаморфния терен е Ж. Иванов (СУ).

Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Саров и др., 2000ф, 2002ф). Ревизионното картиране е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS. Полевите работи са извършени през периода юли – ноември 2005 г.

Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова под редакцията на Б. Йорданов и С. Саров. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.



Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница