М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)

Изтегляне 1.5 Mb.

страница	7/12
Дата	13.01.2018
Размер	1.5 Mb.
	#44908
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 12

4.3. НЕОГЕН

4.3.1. Песъчливо-глинеста задруга (scN₁)

Песъчливо-глинестата задруга е отделена като неофициална литостратиграфска единица от Саров и др. (2000ф). Седиментите на задругата са включвани в състава на Ахматовската свита – втори макроцикъл (Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Драгоманов и др., 1981, 1984).

Единицата се разкрива в района на с. Корен в североизточната част на картния лист.

Долната граница на задругата е неравна, размивна с метаморфитите на Тракийската литотектонска единица. Горната граница с плиоцен-плейстоценските наслаги има същия характер. Там където седиментите се разкриват на повърхността, в горната си част са обогатени с карбонатно вещество – наблюдават се ядки, конкреции, повлекла и тънки до 0,15–0,20 m лещи и пластове от прахообразни карбонати.

Седиментите са континентални, алувиални утайки – пясъци, слабоспоени пясъчници и глини. Гравийните и дребночакълните седименти имат подчинено участие.

Неспоените пясъци и слабоспоените пясъчници са сиви, светлосиви, сиво-зелени, сиво-жълти, белезникави, разнозърнести. На места се наблюдава коса слоестост. Те са полимиктови, със зърна от кварц, фелдшпат, слюда, ръбати и заоблени скални късчета от по-старите скали. Често преминават в песъчливи глини и глинести пясъчници. Спойката им е рахла, глинеста.

Глините и глинестите алеврити образуват различно дебели пластове. Цветът им е сив, тъмносив, сиво-зелен, жълто-зелен, кафеникав.

Гравийните, дребно и среднокъсови чакълни седименти образуват тънки пластове и лещи всред пясъците, пясъчниците и глините. Те са рахли, с песъчлив матрикс, слабоспоени, с добре заоблени късове от метаморфни скали, вулкано-седиментни скали и кварц.

Дебелината на описаните седименти се изменя в широки граници в зависимост от неравната подложка, но не превишава 50 m.

Възрастта е меотска, доказана с бозайна фауна (И. Николов, 1985).

4.4. Неоген–кватернер

Отделянето на континенталните плиоцен-плейстоценски наслаги е направено за първи път от Саров и др. (2000ф) въз основа на литостратиграфски и биостратиграфски данни. По литоложки и генетични особености те са алувиални и алувиално-пролувиални.

4.4.1. Алувиални наслаги (aN₂-Q₁)

Алувиалните наслаги с плиоценско-плейстоценска възраст имат по-голямо площно разпространение в северната част на площта, в района на селата Жълти бряг, Корен и Малък извор. Разкриват се и по левия склон на р. Бързей, между с. Татково и с. Царева поляна, при с. Долно Войводино и с. Орлово.

Наслагите покриват с размивна, неравна граница неогенските и палеогенските седименти и метагранитите. Горната им граница с алувиалните наслаги с плейстоценска възраст има същия характер.

В основата плиоценско-плейстоценските наслаги са изградени от несортирани до грубосортирани разнокъсови много добре заоблени полимиктови чакъли и разнозърнести ръждивокафяви пясъци. Преобладават късовете от ожелезнен кварц, количеството на които достига до 80%. Между селата Горно Войводино и Долно Войводино наслагите са представени от разнозърнести пясъци и слабоспоени пясъчници с коса слоестост и жълтеникаворъждив цвят. На места се прослояват от неиздържани лещи и прослойки от дребно- до среднокъсови чакъли, гравий и глинести пясъци до песъчливи глини. Нагоре следват от дребно- до среднокъсови чакъли и разнозърнести пясъци.

Източно от с. Мандра и с. Орлово, както и южно от с. Книжовник се разкрива основният чакълен хоризонт. Чакълите са много добре заоблени, с различна големина, предимно от ожелезнен кварц. Матриксът им е от разнозърнести, кафяворъждиви до ръждиво-червени пясъци и глинести пясъци, количеството на които се увеличава в горната част на разреза.

Дебелината на плиоцен-плейстоценските наслаги се изменя от 5–7 m до 15–30 m.

При с. Мандра в тези наслаги е намерена гръбначна сухоземна фауна – Anancus arvernensis G r. et J o b. (И. Николов, 1985).

4.4.2. Алувиално-пролувиални наслаги (a-prN₂-Q₁)

Алувиално–пролувиалните наслаги се разкриват в района на с. Силен. Покриват с неравна ерозионна граница седиментите на Вълчеполската свита.

Наслагите са изградени са от грубокъсови чакъли и по-рядко валуни с глинесто-песъчлив матрикс. Късовете са с разнообразен състав, но преобладават тези от кварц. В източна посока чакълите постепенно издребняват и се увеличава количеството на песъчливо-глинестия компонент.

Дебелината достига до 10 m.

4.5. КВАТЕРНЕР

4.5.1. Плейстоцен

4.5.1.1. Алувиални наслаги – на надзаливни тераси (aQp)

Наслагите се установяват се североизточно от с. Жълти бряг, където изграждат първа надзаливна тераса на р. Бързей. Изградени са от различни по форма и степен на заобленост чакъли и валуни, с грубопесъчлив матрикс. Над тях следват разнозърнести пясъци до глинести пясъци, опочвени в горната част. Дебелината достига до 4–5 m.

4.5.2. Холоцен

4.5.2.1. Алувиални наслаги – руслови и заливни тераси (aQh)

Алувиалните наслаги изграждат заливните тераси на р. Перперек в долното и течение, р. Селска, р. Бързей, р. Карандере и по-големите им притоци.

Наслагите са представени от пясъци и глинести пясъци, които преобладават, и дребнокъсови добре заоблени чакъли с разнообразен състав. Пясъците са разнозърнести, на места с лещи и прослойки от глини или примес от чакъли. Имат груба хоризонтална слоестост. Русловият фациес е чакълно-валунен, с незначително количество грубопесъчлив матрикс. Към горното течение на реките преобладава чакълно-валунната фракция. Чакълите и валуните са различно заоблени, а петрографският им състав зависи от подхранващата област. Преобладават тези от кварц, вулканити, брекчоконгломерати, пясъчници и много рядко от метаморфни скали.

Дебелината достига до 8–10 m.

5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ

5.1. Развитие на представите

Разглежданата площ заема междинното пространство между Източните Родопи и Сакар. В резултат на това, този район е разглеждан като типична автохтонна Родопска структура (Яранов, 1960; Боянов и др., 1965; 1984). Ж. Иванов (1998) и Герджиков (1999) отнасят същия район към Сакарската тектонска единица. Според тях тя има автохтонен характер и ранноалпийска възраст на структурите. Районът около Харманли, Книжовник, Тънково и Стамболово се разглежда като част от Изворовския купол. Ядрената му част е изградена от равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити, разглеждани от тях като алпийски синтектонски гранити, метаморфозирани през алпийско време.

Според нас допалеогенският фундамент в района като цяло (дотриаско-юрската подложка и триаско-юрската последователност) е участвал в ранноалпийската компресионна навлачна постройка на Родопите. Аналогични по възраст материали като част от тази навлачна пластина се откриват в скалите на Мандришката литотектонска единица в Източните Родопи, независимо от установените фациални и литоложки разлики в триаско-юрските метаседименти и вулканити. В началото на късната креда единната дотогава навлачна пластина е срязана от Маришката отседна зона и Сакарската част от пластината е придвижена дясноотседно в сегашното ù положение.

Представите за развитието на процесите, оформили съвременния строежен план на Родопите, както и тясната позиционна и темпорално-генетична връзка между залагането на Източнородопската комплексна депресия и късноалпийските структури от други части на региона, генерирани във фундамента, са коментирани в Обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Крумовград, Кърджали, Златоград и др.

Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в: Саров и др., 2006ф). Плейтектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Авроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, частично представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук поясът е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989, 1998). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за Източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”.

Фиг. 11. Тектонска схема

1 – Тракийска литотектонска единица; 2-11. – Източнородопско комплексно понижение: 2 – Лозенско понижение; Североизточнородопско понижение: 3-4. Централна и източна част: 3 – Ранилистко понижение; 4а – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог с: 4б Поповецки вулкан; 5-8. Звинишко-Ибреджекска комплексна структура (ЗИКС): 5-6. Западна част: 5а – Кърджалийска депресия („трансзонална”) с 5б – Зимовински вулкан; 6 – Силенски линеен вулкан; 7-8. Южна и западна периферна част: 7 – Високополянско понижение; 8 – Бряговско-Вълчеполско понижение; 9. Тракийска депресия–Горнотракийска депресия: 9а – Орешец-Любимецко понижение; 9б – Хасковско понижение; 9в – Воденецко понижение; 10 – неподелени кватернерни наслаги; 11 – 13 Гънкови структури: 11 –– моноклинала; 12 –– антиклинала; 13 –– синклинала; 14 – разломи:  Черньовско-Лясковецка дъговидна дислокационна зона;  Западноибреджекска дъговидна разломно-блокова зона;  Кърджалийски разлом; Гънково-блокови и блокови структури:  Воеводинско брахиантиклинално издигане;  Горновоеводиновска хорст-моноклинала;  Сестринска синклинала;  Миладиновска антиклинала;  Перперешка моноклинала;  Бряговска синклинала (шарнири на второразрядни негативни прегъвания);  Кралевска хорст- моноклинала

Абревиатури: ЗКС – Звинишка кръгова структура; ИХ – Ибреджекски хорст – западен фланг (ЗИКС – източна част); ДБУ – Долноботевски участък; СБ – Стамболовски блок; ТБ – Тънковски блок;