М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)


Тектонски строеж на неозойската покривка



страница8/12
Дата13.01.2018
Размер1.5 Mb.
#44908
ТипЗадача
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

5.2. Тектонски строеж на неозойската покривка

5.2.1. Съподчиненост на структурите и критерии при тектонското райониране


Подходите на тектонското райониране, разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), са заложени в доразвит вид в схемата за съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източните Родопи (фиг. 12).

При тектонското райониране, отразено на геоложката карта и обяснителната записка към нея, е възприет терминологичен подход, по-различен от използвания в по-рано издадените карти и обяснителни записки. Терминът „структурна зона” (респ. „подзона”), употребяван в традиционния си по-широк обем, тук е заменен с по-неутрални понятия като „структура”, „част” или „участък”. Промяната е мотивирана от по-тесния смисъл, който понястоящем (при тектонското райониране на Алпийките и Карпатските терени) се влага в термина „зона”, касаещ регионални структури с определен по-висок ранг.

Като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния (преимуществено вулкански) строеж и пространствена изменчивост.

Второразрядните структури обединяват или представляват междинна категория спрямо структурите от трети ред. От своя страна те са с тектонски и/или вулкано-тектонски характер. Отделени са три второразрядни структури. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж.

В рамките на второразрядните структури се осъществяват разноетапни разнородни деформации. Крайният им ефект се отразява във формирането на съответен гънково-блоков комплекс, който отразява последователността от различни по обхват и стил тектонски събития.

Във второразрядните структури с различна степен на условност (по характера на вътрешния строеж) пространствено се обособяват съставни части. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с една или комбинация от две и повече треторазрядни структури.

Тензионните трансзонални зони са самостоятелни структури извън горепосочения йерархичен ред. Терминът „зона” се запазва поради традиционно наложилата се употреба, т. е. въвеждането им като такива в българската геоложка литература. Структурообразувателните процеси са обособени в 4 главни етапа: R1 – ларамийски; R2 – илирски (късноеоценски); R3 – пиренейски (ранноолигоценски) и R4 – неотектонски (хат-рецентен). Всеки от тях е поделен на съответния брой подетапи (структурни подетажи) в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури (фиг. 12).


Фиг. 12. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източнородопското комплексно понижение (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист)
Абревиатурни обозначения:

ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплексна структура със СМП – Св. Маринско понижение; ВПП – Високополянско понижение (северна дистална зона на Нановишкия вулкан); ТД – Тракийска депресия; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ХМП – Харманлийско понижение; АКБВ – Ареа на късния базичен вулканизъм; ПТЗ – Планинецка тензионна зона; ГТЗ – Галенитска тензионна зона; ЗТЗ – Загражденска тензионна зона; ТВТС – Татаревска вулкано-тектонска структура; ХП – Хайкънско понижение; ЗВТС – Звезделска вулкано-тектонска структура; ГИП – Горскоизворско понижение; ИРР – Източнородопски риф

Схемата не отразява локално проявени размиви, осушавания или трансгресии, свързани напр. с калдерното развитие на Боровишкия, Сушицкия и Нановишкия вулкан.

Характерно за целия периметър на първоразрядната структура е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост. Обвръзката на етапността с гънковите и гънково-блокови генерации е показана на табл. 3. Етапността в структурообразуването се осъществява по механизма „емерзионен импулс – блокова дезинтеграция” (Йорданов, 1999а).

Залагането на второразрядните структури с характер на комплексни депресии в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие (фиг. 12). За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с „трансзонален” характер.

Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране са изложени в Ояснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Кърджали и Искра.

5.2.2-3. Източнородопско комплексно понижение


В тази първоразрядна структура са обособени структури от началото на алпийското развитие на областта, както и такива от по-късните му етапи. Последните са обособени в три второразрядни структури. От тях в пределите на картния лист са застъпени части от Североизточнородопското понижение и Звинишко-Ибреджекската комплексна структура. От третата второразрядна структура – Момчилградското понижение е установен съвсем малък фрагмент източно от с. Калоянци, очертан по развитието на туфо-туфитната пачка (туфитно-туфозна задруга на Рабовския вулкански подкомплекс). В южна посока задругата изгражда основата на големия Нановишки вулкан. Подробно описание на тези структури се прави в Обяснителните записки към картни листове Кърджали и Студен кладенец (Йорданов и др., 2008а,b).

5.2.2. Понижения от ранното развитие на областта


Този тип структури, предшестващи формирането на второразрядните, са отделени за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф; Йорданов, 1999b). Към тях се отнасят Крумовградското и Припекското понижение, чиито дефиниции са допълнени с характеристики за обхватност („панизточнородопски”) и сложност („съставни”, фрагментарни депресии).

На територията на картния лист са застъпени само части от Припекското понижение.


Припекско понижение. В рамките на първоразрядната структура понижението има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на разпространение спрямо подстилащото – Крумовградско понижение (фиг. 12), по отношение на което се явява наложено. Маркира се по развитието на запълващите го материали на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченска свита. Заложено е на етапа R21. В състава му могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред. Като структура от указания тип в пределите на изследваната площ попадат части от западната периферия на Лозенското понижение.

Лозенско понижение. Структурата е дефинирана за първи път от Боянов и др. (1958ф) и е сравнително подробно описана в Боянов и др. (1992). Според авторите тя е полуизометрична и се очертава по центриклиналното разположение на палеоцен-еоценските (Крумовградска група) и приабонски отложения (брекчоконгломератна и въгленосно-песъчлива задруга). Към понижението е отнасян и Лозенския вулкан или т. нар. задруга на Лозенския кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992). Боянов, Горанов (1997ф) го включват към единна „Лозенско-Ибреджекска зона”.

При настоящата подялба Лозенското понижение се очертава само по разпространението на Ивановска група в- и северно от Ибреджекския хорст. То представлява най-голямата по площ и дебелина на изпълващите го седименти съставна структура в обхвата на Припекското понижение. В частното понижение, за разлика от останалия ареал на разпространение на групата, се осъществява сравнително разнотипна седиментация. Дължината на структурата е 24 km при максимална ширина 18 km.

На територията на к. л. Книжовник западният контур на разпространение на Подрумченската свита в рамките на Ибреджекския хорст от района на с. Долно Ботево е първично обусловен (Йорданов в: Саров и др., 2002ф), т. е. тук се очертават западните граници на Лозенското понижение от етапа на неговото заложение (R21). На север в околностите на с. Малък извор тази рамка се маркира по скалите на Бисерската и Подрумченската свита, разположени директно върху кристалинния фундамент. На R22 – ранноилирския подетап западните части на структурата стават поприще на морска седиментация, осъществена в най-източните окрайни зони на наложеното Ранилистко понижение. Фрагменти от него са съхранени и в източна посока (Лозенски вулкан – к. л. Славяново – М 1:50 000).


Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница