М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)
Тектонски строеж на неозойската покривка
Изтегляне 1.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2.2-3. Източнородопско комплексно понижение
- 5.2.2. Понижения от ранното развитие на областта
5.2. Тектонски строеж на неозойската покривка5.2.1. Съподчиненост на структурите и критерии при тектонското райониранеПодходите на тектонското райониране, разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), са заложени в доразвит вид в схемата за съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източните Родопи (фиг. 12). При тектонското райониране, отразено на геоложката карта и обяснителната записка към нея, е възприет терминологичен подход, по-различен от използвания в по-рано издадените карти и обяснителни записки. Терминът „структурна зона” (респ. „подзона”), употребяван в традиционния си по-широк обем, тук е заменен с по-неутрални понятия като „структура”, „част” или „участък”. Промяната е мотивирана от по-тесния смисъл, който понястоящем (при тектонското райониране на Алпийките и Карпатските терени) се влага в термина „зона”, касаещ регионални структури с определен по-висок ранг. Като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния (преимуществено вулкански) строеж и пространствена изменчивост.
В рамките на второразрядните структури се осъществяват разноетапни разнородни деформации. Крайният им ефект се отразява във формирането на съответен гънково-блоков комплекс, който отразява последователността от различни по обхват и стил тектонски събития. Във второразрядните структури с различна степен на условност (по характера на вътрешния строеж) пространствено се обособяват съставни части. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с една или комбинация от две и повече треторазрядни структури.
Схемата не отразява локално проявени размиви, осушавания или трансгресии, свързани напр. с калдерното развитие на Боровишкия, Сушицкия и Нановишкия вулкан. Характерно за целия периметър на първоразрядната структура е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост. Обвръзката на етапността с гънковите и гънково-блокови генерации е показана на табл. 3. Етапността в структурообразуването се осъществява по механизма „емерзионен импулс – блокова дезинтеграция” (Йорданов, 1999а). Залагането на второразрядните структури с характер на комплексни депресии в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие (фиг. 12). За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с „трансзонален” характер. Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране са изложени в Ояснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Кърджали и Искра.
На територията на картния лист са застъпени само части от Припекското понижение. Припекско понижение. В рамките на първоразрядната структура понижението има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на разпространение спрямо подстилащото – Крумовградско понижение (фиг. 12), по отношение на което се явява наложено. Маркира се по развитието на запълващите го материали на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченска свита. Заложено е на етапа R21. В състава му могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред. Като структура от указания тип в пределите на изследваната площ попадат части от западната периферия на Лозенското понижение. Лозенско понижение. Структурата е дефинирана за първи път от Боянов и др. (1958ф) и е сравнително подробно описана в Боянов и др. (1992). Според авторите тя е полуизометрична и се очертава по центриклиналното разположение на палеоцен-еоценските (Крумовградска група) и приабонски отложения (брекчоконгломератна и въгленосно-песъчлива задруга). Към понижението е отнасян и Лозенския вулкан или т. нар. задруга на Лозенския кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992). Боянов, Горанов (1997ф) го включват към единна „Лозенско-Ибреджекска зона”. При настоящата подялба Лозенското понижение се очертава само по разпространението на Ивановска група в- и северно от Ибреджекския хорст. То представлява най-голямата по площ и дебелина на изпълващите го седименти съставна структура в обхвата на Припекското понижение. В частното понижение, за разлика от останалия ареал на разпространение на групата, се осъществява сравнително разнотипна седиментация. Дължината на структурата е 24 km при максимална ширина 18 km. На територията на к. л. Книжовник западният контур на разпространение на Подрумченската свита в рамките на Ибреджекския хорст от района на с. Долно Ботево е първично обусловен (Йорданов в: Саров и др., 2002ф), т. е. тук се очертават западните граници на Лозенското понижение от етапа на неговото заложение (R21). На север в околностите на с. Малък извор тази рамка се маркира по скалите на Бисерската и Подрумченската свита, разположени директно върху кристалинния фундамент. На R22 – ранноилирския подетап западните части на структурата стават поприще на морска седиментация, осъществена в най-източните окрайни зони на наложеното Ранилистко понижение. Фрагменти от него са съхранени и в източна посока (Лозенски вулкан – к. л. Славяново – М 1:50 000).
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.5 Mb. Сподели с приятели:
|
