М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)

5.2.3. Второразрядни структури

Отъждествява се с пространството, рамкирано по границата на Ранилисткото понижение, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и западните участъци на Кърджалийската депресия. Към него спадат Маджаровската и Боровишката вулкано-тектонска структура.

СИРП има генерално СЗ–ЮИ направление (~130º), дължина около 75 km и сравнително постоянна (~40 km) ширина. На СЗ то е тектонски ограничено по разломи, оформящи Тополовския клин. Югоизточният му фланг се маркира по центриклинално оформена зона, отново тектонски ограничена по ССИ–ЮЮЗ разлом, разположен между селата Багрилци и Подрумче или зоната на Авренския разлом (к. л. Крумовград – М 1:50 000). Второразрядната структура не бива да бъде съпоставяна със „Североизточнородопско понижение” (Боянов и др., 1995) и само отчасти отговаря на т. нар. Североизточнородопска зона (Boyanov, Goranov, 2001).

В обхвата на понижението се отделят четири части – северозападна, централна, югоизточна и източна. В рамките на картния лист са застъпени площи от най-източната и СИ периферия от централната и източна част на СИРП.

Северозападната граница на централната част се маркира по външния, най-често тектонски обусловен контур на разпространение на продуктите от докалдерния и син-посткалдерен етап от развитието на наложената Боровишка вулкано-тектонска структура (северозападна част). Като най-общо югоизточно разположена ограничителна линия се възприема коляновидно прегънатото трасе на Кърджалийския разлом, който я отделя от североизточната част на Момчилградското понижение и западната периферия на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура.

В пределите на картния лист в пространството на централната част попадат две треторазрядни единици – Ранилисткото понижение и Леново-Крумовградският вулкано-седиментен трог, както и част от трансзоналната Кърджалийска депресия.

Обособяването на централната част е в известен смисъл условно поради основното разпространение (продължение на изток) на части от посочените две треторазрядни единици в периметъра на Звинишката кръгова структура (ЗКС). Тези части са обособени като източна част на СИРП. Треторазрядните единици, общи за двете части, се характеризират по-долу.

Треторазрядните единици, попадащи в тази част, са или идентични, или отчасти общи и относително изкуствено разграничени от обхвата на централната част на СИРП, както и от западната част и западния фланг на източната част на ЗИКС. Отделни нейни елементи – напр. структурният контрол на приабонския среднокисел вулканизъм в източната част, носят белезите на подвластни на структурния контрол, характеризиращ особеностите на ЗИКС. Наложената преработка от късните етапи от развитието на същата формира гънково-блокови структури, отличаващи се по време, генетична предопределеност, тренд и стил от тези, обосноваващи засебяването на централната част на СИРП.

В изследваната площ фрагменти от тази структура попадат в обхвата на централната част на СИРП (между селата Маслиново и Мандра в северозападния ъгъл на картния лист). В рамките на източната част на същата второразрядна структурна зона са обхванати фрагменти от северните и североизточните ù отдели, попадащи в обхвата на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура и по западната периферия на Лозенското понижение.

В съвременните очертания на ЗИКС фрагменти от понижението изграждат северозападния сектор на Звинишката кръгова структура и големи площи от северната половина на позитивното елиптично ядро. Разкъсани и хорстовидни фрагменти в дъговидни зони или отделни блокове, изградени основно от пясъчници на конгломератно-пясъчниковата задруга, се разполагат в околностите на селата Бащино и Рудина (от ЮЗ), както и при с. Стамболово и СИ от същото село в северните отдели на кръговата структура. Други части от нея са разкрити на повърхността в Долноботевския участък от западния фланг на Ибреджекската (източна) част на ЗИКС.
Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф, 1999b). Новото наименование (с. Леново е споменато още при първоначалната дефиниция), се прилага за първи път при настоящите изследвания. Това мащабно съоръжение се залага на етапа R₂³, окачествяван често като времето на илирския преврат (Е. Бончев, 1973).

Трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм в неговите рамки. Вън от неговия периметър много рядко присъстват вулкански прояви от етапа на залагане. Той е с асиметрично сечение и неправилна в план, подчертано удължена в СЗ–ЮИ посока (~135º) форма. В най-общи линии заема пространството между с. Леново (к. л. Искра – М 1:50 000) и Крумовград (околностите на селата Пелин, Перуника и Чал. Дължината му между указаните селища е около 74 km.

По време на етапа на залагане в рамките на трога се оформят два клона – североизточен и югозападен, свързани помежду си с напречно разположен ръкав. Пълно описание на структурата се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000.

В проучената площ е застъпена част от североизточния клон. Тя включва продължението на изток (т. е. източната част на СИРП), маркирано по седиментите на Пъдарската свита между селата Черешица и Долно Съдиево (к. л. Славяново – М 1:50 000). Дължината на този отрязък е 23 km с нехарактерна, косо разположена спрямо генералното удължение на трога субекваториална ориентация. Същата обаче съвпада с И–З ориентация на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура, като заема почти изцяло южната половина на Звинишката кръгова структура (западна част на ЗИКС) и продуцира приабонския Поповецки линейно-гнездови вулкан с аналогична ориентация. Ширината на повърхността в рамките на наложената ЗИКС е около 6 km.

Поповецкият вулкан от линейно-гнездови тип обединява известен брой неголеми, неправилни, изометрични или удължени паралелно на разпространението секущи или послойни (последните упоменати от В. Георгиев и др., 1997ф) тела. Те са разположени броеницоподобно по субекваториално изтеглена линия в южните отдели на ЗКС (южно от ядрените части на структурата), северно и паралелно на удължението на Силенския линеен вулкан. Западният фланг се разполага на около 1 km СЗ от с. Страхил войвода, а източният – на около 1 km ССЗ от с. Воденци. Дължината на тази зона е приблизително 4,5 km.

Скалите на вулкана просичат или се вместват всред седименти на Пъдарската свита и следват ориентацията на троговото разклонение в източната част на СИРП. Съставът и разположението им са предпоставки за възприетата късноеоценска възраст.
Кърджалийска депресия. Това е наложена „трансзонална” структура, чийто характер, време и механизъм на залагане са установени от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф), а наименованието и дефиницията ù са предложени от Йорданов (в: Саров и др., 2005ф). Пълнежът ù се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група.

На територията на картния лист най-обширни фрагменти от тази структура са съхранени в централните, югоизточни и североизточни отдели на ЗКС, както и западно от с. Бащино, в западната периферия на частта. Реликти от кисела пирокластика на Зимовинския вулкан се наблюдават в южните отдели на Западноибреджекската дъговидна разломно-блокова зона при с. Долно Съдиево. По-значително разпространение в рамките на площта те имат в ядрените части на Маслиновската синклинала между селата Черешица и Маслиново, както и в лежащото крило на Кърджалийския разлом по западната периферия на картния лист (между с. Чифлик до западно от с. Мост).

Двете по-значителни структури от СИРП, представени в площта на картния лист, имат основно и съществено развитие в съседните райони (к. л. Николово – М 1:50 000).

Шарнирните зони на структурата се разполагат по самата южна периферия на разкритото на повърхността пространство. По-голямата част от периметъра е зает от плавно западащи под ъгъл 5–20º на север елементи от северното бедро на подуването. По-осезателно е прегъването в района северозападно от с. Маслиново, с посока на шарнира около 110º. Южното (ЮЗ) крило се явява едновременно и североизточно крило на т. нар. Маслиновска синклинала.

Цялостната характеристика на структурата се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000.

Маслиновска синклинала (Боянов и др., 1995). Структурата се разполага между Воеводинското брахиантиклинално издигане и Солищенското подуване от ЮЮЗ (к. л. Николово – М 1:50 000). Подробно описание се прави в Обяснителна записка към същия картен лист.

В рамките на изследваната площ е застъпена част от ЮИ фланг на нейното североизточно крило. Тук то се характеризира със силно тектонски усложнен и подчертано асиметричен строеж. От СИ посредством Долноголеманския разсед с посока 140–160º или чрез директни контакти ядрото на структурата граничи с ЮЗ крило на Воеводинското подуване. В строежа му вземат участие последователно скали на Пъдарска свита и неравномерно представени пачки от състава на туфитно-туфозната и пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска група). Преобладават полегатите до средностръмни наклони на ЮЗ, юг, а в най-високите части – и в ЮЮИ посока. От юг, в района северно и североизточно от с. Черешица през зоната на Черешишкия разлом асиметрично са представени срещуположно затъващи на север скали на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс от рамките на Високополянското понижение) и съхранен фрагмент от конгломерати в основата на Вълчеполската свита. От своя страна те изграждат северното крило на плавно хемиантиклинално прегъване по скалите на Пъдарска свита – т. нар. тук Черешишка брахиантиклинала. Същата се очертава добре по западащата в южна посока слоестост в околностите на с. Мост и плавно затъващите на север елементи в района на с. Черешица. На около 1,5 km западно от селото (к. л. Николово – М 1:50 000) структурата се стеснява в хорстовиден блок с ширина 0,75–1 km. В този район туфи от състава на варовиково-пирокластичната задруга затъват под ъгъл 10º на запад, оформящи западния периклинален завършек. Разстоянието между Черешишкия и Мосткия разлом в източна посока достига 3,5 km. Дължината, измерена по удължението на шарнира (105–110º) възлиза на около 4,5 km.

Залагането на скали, изпълващи Високополянското понижение директно върху отложенията на Пъдарската свита е указание за свободно, незаето от пирокластичните потоци на Зимовинския вулкан понижено пространство, разпростиращо се до околностите на с. Бели пласт (к. л. Николово – М 1:50 000). Нетрадиционната ориентация на шарнира в брахиантиклиналната структура, разломно-блоковият ù характер и фактът, че позитивното прегъване ликвидира при последвалата ерозия връзката между северното продължение на Бряговско-Вълчеполското понижение северно от с. Черешица, свидетелствува за нейното най-вероятно късно оформяне в резултат на процесите, предопределящи съвременния строеж на западната част на ЗИКС.

5.2.3.2. Звинишко-Ибреджекска комплексна структура (ЗИКС)

Като самостоятелна второразрядна структура под това наименование се отделя при настоящите изследвания. Поделена е на три отчетливи и самостоятелно обособени части: западна – Звинишка (или Звинишка кръгова структура – ЗКС); източна – Ибреджекска част (ИЧ) и външна периферна (Бряговска) дъговидна част със западно и основно южно разположение.

ЗИКС има субекваториално удължение, отличаващо я от останалите второразрядни структури в първоразрядното комплексно понижение. Дължината в рамките на изследваната територия от Източните Родопи е между 40 и 50 km при сравнително постоянна ширина от порядъка на 15–20 km.

Според повечето автори Ибреджекската зона се явява преходна (Boyanov, Goranov, 2001) или гранична между Източнородопската зона (s.l.) и Източнотракийската депресия. Тук често се прокарва и условното трасе на Маришкия разлом, разделящ Източните Родопи от Сакарската зона на север или Средногорската единица (Boyanov, Goranov, 2001).

Най-важните структурни характеристики, обуславящи обособяването и отличаващи ЗИКС от останалите второразрядни структури са именно издържаните и твърде активни през дълъг период от време дизюнктивни структури с изток–западен тренд, често променящи своя знак и предопределящи изключително сложно блоково разчленяване, съпроводено с инверсни, високоамплитудни колебания. Някои от тези разломи са с характер на дълбоко проникващи в кората магмопроводящи руптури с идентична посока, активиращи през приабона и ранния олигоцен множество преобладаващо линейно ориентирани вулкани или групирани постройки – Градищенски вулкански ареал с Шейновецката калдера и разположения на запад Светамарински риолитов купол (към ИЧ), както и Поповецкият, Зимовинският и Силенският линейни вулкани (ЗКС).

В рамките на изследваната площ е обхванат целият периметър на Звинишката кръгова структура (западна част), фрагмент от западния фланг на Ибреджекския хорст (източна част на ЗИКС), както представителни части от западните и южни отдели на периферната Бряговска част.

По отношение на размерите си ЗКС е от мезоструктурен порядък и представлява почти идеален кръг с диаметър около 15 km, централна симетрия и концентрично-радиален строеж. Тя има добре оформено позитивно, удължено в И–З посока овално ядро с размери  7 х 5 km, разположено между сeлата Звиница и Кладенец; една вътрешна, слабо наклонена към него преходна зона и много добре очертана външна зона на най-активна тектонска преработка, в която са установени значителни денивелации. Последните са резултат на комбинирано действие на радиални и концентрични разломявания с противоположен знак, извеждащи на повърхността дори геометрично оформени блокове от кристалинната подложка (с. Бащино, Горно Войводино). Отново по периферията и особено в нейния ЮЗ и южен отрязък са установени разкъсани и надхлъзнати нееднократно на ЮЗ и юг блокове от рифогенни плочи на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс). Някои от тях са със стръмни до субвертикални наклони, локално вергиращи към центъра на структурата (напр. източно от с. Кокиче).

Елементи на ЗКС са магмопроводящите крипторуптури с дълбоко заложение, разположени южно от ядрените участъци и маркирани последователно от броеницоподобно подредени тела на Поповецкия и Зимовинския вулкан южно от указания център, както и внушителното риолитово тяло („голямата дайка” – В. Георгиев и др., 1997ф) от известните, но считани за млади Силенски риолити (Силенски линеен вулкан – Янев, 1981).

Поради линейното разположение на среднокисели вулканити по субекваториална контролна зона, неприсъща за факторите, осъществяващи контрола на приабонския вулканизъм в областта, считаме, че развитието на структурата започва още в късния еоцен, а вулканските прояви в нейните рамки са продукт на поне два вулкано-тектонски стадия от нейното развитие.

Предполагаемият фуниевиден строеж на Звинишката кръгова структура и позитивните блокови движения по вътрешни концентрични разломи с елиптична конфигурация, обточващи интензивно преработените ядрени участъци, са вероятната причина и определят механизма за възсед-навлачните взаимоотношения със скалите на Вълчеполска свита по нейната западна и южна периферия (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Тези взаимоотношения са установени от Вапцаров (1970).

Основните периферни или външни оконтурващи разломи с концентрично разположение са Черньовско-Лясковецката дъговидна дислокационна зона със сложен строеж, опасваща структурата от юг и запад; Маслиновската разломна зона с Горновойводиновския дъговиден моноклинален блок като продължение на последната в северна и северозападна посока; Стамболовската зона и Голямоизворският разлом.

Към централните части на структурата се наблюдава серия от субпаралелни концентрични, издържани в различна степен, фиксирани на повърхността, покрити или предполагаеми разломи, които, в комбинация с радиално разположените зони, обуславят нейния сложен блоков строеж.

Особено показателни за разноденивелачните амплитуди на тези движения са Горновойводиновският и особено Бащинският блок. Много важен факт за изясняване на характера и относителната амплитуда на движенията от вътрешната зона на Звинишката структура е тоталната липса на пирокластика или рифогенни асоцииращи постройки от указаните външни периферни зони и същевременно появата им в горните нива от пълнежа на моноклинално западащия на североизток Кралевски блок.

Това указание за позитивни като цяло, радиални движения (емерзия) във вътрешните зони на структурата и последвала интензивна ерозия.

Важен елемент за определянето на времето на финалните етапи от доразвитието на постройката е установеният от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) Малкоизворски блок от западната периферия на Лозенското понижение, запълнен от плиоцен-плейстоценски алувиални наслаги и заключен между Кралевския блок и кристалинната рамка.

Звинишката кръгова структура е дългоживуща, заложена на един средно-късноилирски етап и дооформена в сегашния си вид на постплиоцен-плейстоценския етап. Тя има собствен облик, генезис и белези на развитие, които я отличават от разположената в съседство от изток част на ЗИКС. На един още по-късен етап се оформя окончателно Ибреджекският хорст, чийто западен фланг е отново с отчетливо (полу) кръгов характер и се налага върху- (деформира) източната периферия на Звинишката структура.

Вулкански структури. Киселите вулкански апарати от пиренейския стадий в рамките на западната част на ЗИКС са обект на изследване още в най-ранните и фундаментални проучвания за региона. Р. Иванов (1960) описва „по северната окрайнина на Ардинската вулканска ивица” локализирани по нея, според същия автор, „последни прояви на кисел вулканизъм” – Силенски, Лясковецки, Ефремски, Малкоградищенски и Белишки вулкан. Всички те са отнесени към „хоризонт на III кисел вулканизъм (О₂⁴).

Горанов (1960) счита, че Силенския вулкан е по-млад от „моласовия хоризонт”. Йосифов, Янев (1967 – по сондажни данни край с. Воденци) и Янев и др. (1983) поддържат това мнение и отнасят продуктите на вулкана към проявите на „IV кисел кисел вулканизъм”. Динков и др. (1967ф) отнасят всички прояви на киселия вулканизъм в района към „петия хоризонт на олигоцена”, т. е. преди отлагането на Вълчеполска свита. Янев (1981) предлага наименованието „Силенски линеен кисел вулкан”, обусловен от субекваториален магмопроводящ разлом. Изтъква се, че Силенските риолити са най-младите скали в изследваната площ.

На геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Хасково скалите на Лясковецкия и Силенския вулкан са означени като „Силенски риолити, перлити и агломератови туфи” с палеоген-неогенска възраст, разположени над „задругата на Вълчеполската моласа” (Вълчеполска свита – б. а.).

В. Георгиев и др. (1997ф) отделят Зимовинския риолит–риодацитов комплекс към състава на „Белипласткия риодацитов комплекс”. За основен център се приема Лясковецкият вулкан. Силенският линеен вулкан (s.s.) се описва като „голямата дайка” (синхронно внедрена по Златоустовската дислокация), а като Силенски вулкан, изграден от „риолитите на Перперешкия комплекс” (Чифлишки вулкански подкомплекс в настоящия текст – б. а.) се описват само телата западно и СЗ от с. Силен, обтечени или частично покрити от плиоцен-плейстоценски наслаги. Описаният за първи път тук Зимовински линеен вулкан се характеризира като „риолитова дайка със сложна и причудлива форма и дължина 3–4 km” (В. Георгиев и др., 1997ф).

Зимовински линеен вулкан. Под това наименование се описва за първи път при настоящето проучване. Структурата се разполага между СИ и северно от с. Лясковец до СЗ от с. Сестринско. Дължината ù по линията на разположение на екструзивните тела в указания участък е около 10 km, при максимална ширина 0,75 km (с. Зимовина). Представлява типичен линейно-гнездови вулкан от клъстърен (dome cluster) тип, чиято магмопроводяща зона преминава субпаралелно южно и в непосредствена близост с южния дъговиден отрязък от най-вътрешно разположения разлом по затворената елиптична крива, очертаващи ядрото на ЗКС. Единствено куполът в западния фланг при с. Сестринско просича южната периферия на ядрото. В централните си части ивицата е слабо изпъкнала в южна посока, а източният фланг е със субекваториално направление.

Преобладаващата част от екструзивните тела са с удължена форма, линейно изтеглени по протежението на интегралната структура. Особено характерни в това отношение са гроздовидно сбраните линейно удължени и внедрени (според съвременния ерозионен срез) на различни нива новоустановени куполни структури при кариерата на с. Зимовина. Тук се разполага удължен в посока 70º линеен купол с дължина до 100 m и широчина 20–30 m, отлично очертан по субвертикалното разположение на плоскостите на разтичане в периферията и фланговете. Същата структура има добре съхранен дъговидно повит с наклони 30–50º фрагмент от панцера (теменните части), просичащ локално и променящ приконтактно вероятно кисели туфити. Непосредствено от север е очертан фуниевиден канал с диаметър 3–4 m, указание за ствол на внедрена на по-високо ниво, понастоящем разрушена екстузивна структура. При чешмата на шосето до с. Лясковец се разполага полуизометрично (полусферично) ядро на купол с диаметър 3 х 5 m, в периферията на което паралелно на флуидалността в дребнопорфирни финоивичести риолити се наблюдават стрии или щриховка на полупластично внедряване. Северозападно от с. Поповец е новоустановен канал, запълнен от риолитови лавобрекчи – гърлов фациес.

Липсата на перлитни периферии около куполите указва за възможно по-дълбоки нива на внедряване (в т. ч. криптокуполи) спрямо отстоящия на около 2 km в южна посока Силенски линеен вулкан.

В настоящето проучване Зимовинският линеен вулкан се възприема като хипотетичен, но най-вероятен център, продуциращ основния обем кисела пирокластика, включена понастоящем към състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Развитието на вулкана следва класическия ред плийнийска–пелейска фаза в рамките на рупела. Съдейки по прослояването на кисела пирокластика в горните отдели на Пъдарска свита, началните фази на експлозивна дейност вероятно са се осъществили около границата горен еоцен–долен олигоцен.

Главното основание за възприетата подялба е централното разположение на вулканския апарат по отношение на много характерните еднотипни пемзови пирокластични потоци и асоцииращите най-често закономерно в разреза кисели туфи и туфити от състава на туфитно-туфозната задруга. В западна посока до района на р. Боровица (к. л. Комунига – М 1:50 000) това разстояние е около 35 km. На изток в Ибреджекския хорст до източно от с. Селска поляна (к. л. Славяново – М 1:50 000) то възлиза на около 20 km. В южна посока до южния фронт на т. нар. Ковил–Пчеларски пояс (к. л. Крумовград – М 1:50 000) разстоянието е 25 km. На северозапад най-отдалечените зони западно от с. Широка поляна (к. л. Николово – М 1:50 000) отстоят на същото разстояние. Пирокластичните потоци от пачката на едровитрокластичните пемзови туфи в основата на Кралевския моноклинален блок отстоят на север и ССИ само но около 9–10 km.

Освен седиментите на Пъдарска свита, риолитовите екструзивни тела на Зимовинския вулкан просичат основно същите пемзови туфи, които, отново за района на с. Зимовина, са с нехарактерна за останалите райони на разпространение значителна дебелина. В близост (ЮЗ от с. Бащино) са установени и единствените в целия регион аналогични по вид и състав туфи с пеплопаден характер.

Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) Силенският линеен вулкан е изграден от долепени куполи на изстискване, продукт на два етапа на внедряване. В рязко стесняващия се до изцеждащ на ЗСЗ западен фланг на структурата каналът е запълнен от риолитови лавобрекчи – гърлов фациес. Западно и СЗ от с. Силен изпод плиоцен-плейстоценските наслаги се очертават три вероятно самостоятелни купола, ориентирани косо до напречно спрямо удължението на вулкана. В същата посока през западно от вр. Маята до ЮЗ край на с. Лясковец е измерена и максималната ширина в ивицата (2,5 km).

Силенският вулкан се характеризира с изключително нисък коефицент на експлозивност. Малко кисели туфи, вероятно бележещи началната фаза на неговото развитие, са установени на около 0,5 km северно от с. Пътниково.
Източна част. Източната (Ибреджекската) част на ЗИКС включва сложно устроен участък от кората, чието залагане и последващи етапи на развитие са в неделима връзка с етапа на залагане на Лозенското понижение.

Източно от изследваната площ са застъпени части от няколко треторазрядни единици – Светамаринското понижение, Градищенския вулкански ареал с Лозенския вулкан, Мезекската вулкано-тектонска структура и Светамаринския вулкан, и др., чието описание се прилага в Обяснителната записка към к. л. Славяново – М 1:50 000.

Територията на картния лист е представен само западният фланг на Ибреджекския хорст и интегрираният към него т. нар. Долноботевски участък. Описанието на структурите се прави при характеристиките на гънково-блоковия комплекс на ЗИКС.
Южна и западна периферна част. Към южната и западна периферна (Бряговска) част на ЗИКС спадат фрагменти от две треторазрядни единици – Високополянското и Бряговско-Вълчеполското понижение.
Високополянско понижение. Разположението на тази структура съвпада отчасти с т. нар. Ардинска грабен-синклинала (Р. Иванов, 1960) или се включва към периметъра на „Ардинската зона” (Геоложка карта на България в М 1:50 000 – к. л. Кърджали).

Структурата е северен аналог на Плазищенското понижение (напр. к. л. Кърджали; Джебел и Кирково – М 1:50 000). Залагането им е синхронно и е свързано със събития, съпътстващи изявата на междинен пиренейски подетап. Запълва се от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс най-вероятно чрез периодични насочени взривове и значителни пирокластични потоци, свързани с пароксизма (плинийски тип активност) на треторазрядните центрове по северния отрязък от външната дъга на Чифлишкия линеен вулкан (к. л. Кърджали и Студен кладенец – М 1:50 000). Като цяло това представляват северни дистални фациеси на отлагане от втория съществен етап на полиетапната полифациална Нановишка структура, но прехвърлящи границите на Момчилградската комплексна депресия.

Южната граница на понижението най-общо се маркира по северния бряг на яз. Кърджали и северно от р. Арда с основно разпространение на повърхността между Кърджали и с. Румелия (к. л. Славяново – М 1:50 000). Дължината му в тази отсечка е 35 km. Южно и източно от Кърджалийския разлом изпълващата го вулканогенно-седиментогенна задруга се вклинява на север до околностите на с. Мост, и след известно прекъсване се следи като непрекъсната ивица с непостоянна ширина, най-общо СЗ-ЮИ посока и дължина 10 km от южно от с. Маслиново до северно от с. Бели пласт (к. л. Николово – М 1:50 000). Дъговидна ивица с дължина около 12 km се следи от с. Черньовци през с. Домище до западно от с. Воденци по западната и южна периферия на ЗКС като част от тектонски редуцираното крило на Бряговската синклинала.

Голям блоково оформен реликт от структурата е съхранен в североизточната дъговидна периферия на ЗКС между селата Кралево и Малък извор. Блоково оформени фрагменти от нея се установяват в южните отдели от зоната на съчленение между източната периферия на кръговата структурна зона и западния фланг на Ибреджекския хорст.

Извън рамките на ЗИКС не се изключва възможността за прекъсната понастоящем (СЗ от Кърджали) пространствена връзка с разположеното на запад Ненковско понижение (к. л. Николово и к. л. Комунига – М 1:50 000).

Седимент-вулканогенният пълнеж на Високополянското понижение участва в крилата на Бряговската синклинала. Деформациите се обвързват с късен или, както считат Боянов, Горанов (1997ф), „свързан с проявата на Савската фаза структурен план”.

В най-общи линии понижението очертава границите на заложено (след продължително осушаване) на етапа R₄¹ речно-езерно корито (Ламбева, Драгоманов, 1983) запълнено от седиментите на Вълчеполската свита и отчасти от пирокластика, свързана с късна (вероятно подновена) подетапна активизация на някои второразрядни центрове от външния дъговиден пояс на Чифлишкия линейно-гнездови вулкан (к. л. Кърджали и Студен кладенец – М 1:50 000). Понижението опасва от запад и основно от юг западната и източна подзони на ЗИКС. Общата му дължина, считано от реликта при с. Черешица (Йорданов, 1996ф) е около 48 km, с продължение на изток до околностите на с. Вълче поле (извън площта). Широчината му в сега съществуващите граници се изменя от 0,75 km от запад до около 7 km в източния си фланг. Въпреки интензивната тектонска преработка и редукция по източната и северната му периферия съвременната конфигурация подсказва евентуална първична структурна предопределеност. Като такава би могла да се възприеме оформена на R₄¹ етапа палеодолина, разположена между отчасти издигнатите по същото време протоструктури на ЗКС и ИЧ.

Седиментите, изпълващи понижението, се считат за аналог на Драгойновската свита и Маришката свита (Боянов, Горанов, 1997ф) от едноименните понижения в рамките на Горнотракийската депресия. Нашите нови данни не се съгласуват с досега съществуващите представи за развитието на Вълчеполска свита в Източнотракийската депресия (к. л. Ивайловград – М 1:50 000).
Характеристика на гънково-блоковия комплекс. При едни от най-ранните изследвания в района на проучване Динков и др. (1967ф) отделят следните по-значими тектонски структури: Стамболовски блок, Тънковско подуване, Ибреджекски хорст, Тънковска синклинала, Орешиновска антиклинала, Миладиновска хорст-антиклинала, Сестринско-Поповецко грабеновидно понижение с Кралевска, Лясковецка и Зимовинска грабен-синклинала и Ардинска понижена зона с Ардинска и Бряговска грабен-синклинала. Някои от тези структури намират потвърждение при настоящите изследвания. Значителна част от тях според новите данни не са достатъчно обосновани или първоначалните им определения не отговарят на техните новоустановени характеристики. Бряговска синклинала. Структурата е дефинирана от Карагюлева и др. (1956ф). Както в повечето случаи, в обяснителните записки към Геоложките карти на България в М 1: 100 000 за региона тя неточно се отъждествява с термина „понижение”. Не съвсем ясни са основанията за диференцирането ù от „Ардинска грабен-синклинала” (Динков и др., 1967ф), както и критериите за отделянето на последната. Като „Воденска синклинала” е обозначена в Й. Йовчев и др. (1976). Залагането на самото Бряговско–Вълчеполско понижение, синклиналното преобразуване и последвалата редукция на част от крилата са резултат на разноетапни блокови движения и деформации, свързани с оформянето и развитието на Звинишката кръгова структура и Ибреджекската част като елементи от второразрядната комплексна структура. Така би могло да се обясни допусканото двуетапно негативно прегъване преди и след отлагането на Вълчеполската свита, запълваща от своя страна понижените шарнирни зони на по-старата структура.

Табл. 2.

Генетични групи и гънкови (гънково-блокови) генерации в Източнородопското комплексно понижение

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс
гънкови (F) и гънково-блокови (BF) структури						деформацио- нен етап
Генетични групи		генерации, индекс	ендогенни (тектогенни)	генерации, индекс	екзогенни
			тип		тип
Постседиментационни		BF6	гънково-блокови хорст-моноклинали, грабен-синклинали,флексури и др.	F7	гънки на ерозионно разтоварване	R43
		F6	линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори			R42
			Преработка
		F5	плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални			R41
Син- постседиментационни	синккал- дерни	BF4	преобладаващо грабен-синклинали; приразломни огъвания			R3(4)
	синвулкански			F4	ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци	R32
		F3 (BF3)	моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни			R31
Син- постседиментационни	синвулкански			F23	гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение	R2(4)
				F22	гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП)	R23
		F2 (BF2)	гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали	F21	локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ)
Предсинседимен тационни (по отношение на R22)		F1 (BF1)	унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови			R1- R22

В настоящото изследване структурата се възприема като единна F₆ гънка (табл. 2), но регистрирана на подетапа R₄^1-2, основно дооформена на R₄² –етапа и интензивно преработена по крилата в редуцирани и видоизменени сектори на късния R₄³ неотектонски етап. На територията на изследвания район между селата Черньовци и Конево е разположен дъговиден фрагмент от структурата, означен от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) като Перперешка моноклинала. Западното и южното ù крило, очертано по скалите

Сестринската брахисинклинала се обрамчва от недобре оформени центриклинални зони в западната и източната периферия на ядрото (СИ от с. Татково и южно от с. Кладенец). Слабо дъговидно изпъкналата на юг шарнирна зона следва ориентацията на южния дъговиден разлом от периферията на ядрото. Дължината ù е от порядъка на 7,5–8 km, а широчината – 3–4 km. Именно това негативно прегъване в южните отдели на фона на хорстовидно издигнато ядро на ЗКС дава възможност за съхранение на по-високо разположени части от палеогенския разрез. Строежът на северното ù крило е сходен и би могъл да се обвърже с обозначените като F₂ гънки на плъзгане от етапа на троговото заложение, преработени на неотектонския етап.

Ибреджекският хорст е най-характерният съвременен строежен елемент, унаследяващ заложението на предестиниращата го второразрядна комплексна структура. Контурите му очертават приблизително първичните граници на най-ранната ровова субекваториално изтеглена структура. Следи се между с. Долно Ботево в източна посока до с. Мезек и държавната граница с Гърция (извън района на проучване). Общата му дължина в изследваната площ е 24 km, при сравнително постоянна, изменяща се от 2 до 5–6 km широчина.

Източният фланг на хорста се отъждествява със съвременния периметър на Шейновецката калдера. Централните му участъци се разполагат между калдерния разлом и Милицкия субмеридионален разлом (к. л. Славяново – М 1:50 000).

Западният фланг на „Ибреджека” се определя от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) като полукръгова структура, по-млада и наложена спрямо западната част на ЗИКС – Звинишката кръгова структура. На нейния фон тук се отделя за първи път един Долноботевски участък (ДБУ), който е понижен спрямо разположения от север Тънковски блок и високо издигнатия кристалинен фрагмент от ядрените части на западната част от юг. Същевременно като част от хорста той по идентичен начин редуцира и е издигнат спрямо по-младите наслаги от източна периферия на ЗКС. ДБУ е клиновиден в план, силно тектонски усложнен и раздробен по радиални разломи на множество фрагментирани структури, оформени по скалите на Подрумченската свита и конгломератно-пясъчниковата задруга. Пространството отчасти отговаря на т. нар. Тънковска синклинала (Карагюлева и др., 1956ф; Динков и др., 1968ф). Янев и др. (1975) го включват към периметъра на Лозенския грабен.

На територията на к. л. Книжовник попада уширената, най-западна част на западния полукръгов фланг. Приблизителният радиус е около 2,5–3 km. В строежа му участват последователно скали от висококристалинния фундамент, Подрумченската свита, конгломератно-пясъчниковата задруга (теригенен комплекс), Пъдарската свита, туфитно-туфозната задруга (Зимовински вулкански комплекс) и варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс – Нановишки вулкански комплекс).

В западния си фланг Ибреджекският хорст изцяло се припокрива с площта на разпространение на Подрумченската свита от изолираното т. нар. Лозенско понижение. Това предполага една, макар и твърде отдалечена във времето, взаимовръзка, указваща за променливия знак на блоковите движения.

Структурата видимо има отношение към факторите, обуславящи разпространението на вулкано-седиментния трог (на изток в хорста няма канали на горноеоценски вулкани). Тук е зоната на съчленение с източния завършек на Звинишката кръгова структура, в т. ч. и източните флангове на Зимовинския и Силенския линеен вулкан.

Друго важно обстоятелство е значителният градиент на осъществените денивелации, тъй като в западния фланг е установен почти целия палеогенски разрез, а на повърхността са изведени обширни блокове от висококристалинната подложка.

Характерен е полукръговият и сложен строеж на фланга, изразен в блокова дезинтеграция, симетрия и разположение на концентрични и радиални разломи, извеждащи на повърхността асоцииращи понастоящем в съвсем тесни зони блокови пластини от скали с най-разнообразно заложение и възраст.

Западният фланг на Ибреджекския хорст отчетливо редуцира, отнема или „отхапва” част и се налага върху източната периферия на Звинишката кръгова структура. С издигането си по външния, периферен полукръгов разлом той чувствително деформира скалите на Пъдарската свита, обточващи периклинално издигнатия от изток блок. Елементите на слоестостта по скалите от трога обтичат и идеално повтарят външните очертания на западния полукръгов фланг. Наклоните им във висящия блок (Звинишката структура) по самата външна периферия на фланга достигат 70–85 към северозапад, запад и югозапад. За вертикалния характер на движенията тук говори фактът, че тези приразломни деформации са характерни за зона с не повече от 500 m широчина и бързо затихват в западна посока.

С отделянето на двете обособени части на ЗИКС се приема, че Златоустовската дислокация (Карагюлева и др., 1956ф) не е единна, генерирана на един и същи етап тектонска линия. Касае се за две сходни по характеристики, но разделени във времето и пространството външни ограничителни руптурни зони. Те са разположени по южните периферии на две относително независими структури като съставни части на второразрядната ЗИКС – Звинишката – на запад, и Ибреджекската – на изток. Съвременното оформление на източната част е сравнително по-късно и се налага върху предходната.

За да се подчертае самостоятелният им характер, за опасващата от запад и юг ЗКС тук се възприема наименованието Черньовско-Лясковецка дъговидна дислокационна зона, а за източната, очертаваща западния фланг на хорста – Западноибреджекска дъговидна разломно-блокова зона.

Западно от субекваториалната отседна линия до района между селата Кладенец и Долно Ботево се очертава дъговиден, повиващ на ЮИ грабен с дължина около 7 km, запълнен от скалите на туфитната пачка (пирикластично-варовикова задруга от Кърджалийската група). На този фон между северно от с. Кладенец до отседа от запад се разполага слабо дъговидно изпъкнал едностранно стъпаловидно пропаднал в същата посока грабен, дължина 4 km и широчина 0,5 km. Структурата е оформена по много добре изразен морфоложки в релефа рид, паралелно разположен и точно преповтарящ от ССИ, ССЗ и север очертанията на издигнатото ядро. Самите елементи на слоестостта по скалите на туфитната пачка в границите на блока са с преобладаващо средностръмни наклони (40–65º), рязко отличаващи се от плавните наклони (10–15º) по същите скали в дъговидния, широк ~ 1,5 km грабен от СИ, заключен между указания блок и Кралевския блок от североизток. ССИ от с. Кладенец елементите спазват тенденцията на повиване и западане навън към периферията на ЗКС и само южно от с. Долно Ботево обратните средностръмни наклони на запад (55–65º) са преориентирани в тясната зона, повлияна при последвалото издигане в западния фланг на Ибреджекския хорст.

5.2.4. Разломни структури

Кърджалийски разлом. Под това наименование се описва за първи път от Р. Иванов (1960). Като „Кърджалийска разломна зона” структурата е упомената в обяснителната записка към Геоложка карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали). Като синоним пак там се посочва „Ардинска разломна зона”; „Кърджалийско-Златоустовски разлом” (Боянов, Кожухаров, 1968); Ардинска грабен-синклинала (Р. Иванов, 1960). Мисленото продължение на изток се е възприемало като регионален разлом, белязан по линейното разположение на Хисарския, Перперешкия, Студенкладенецкия и Маджаровския вулкан (Янев и др., 1968).

В регионален план структурата се следи от западно от Кърджали до с. Мост. Отсечката между СЗ от с. Мъдрец до СИ от вр. Каябаши е характеризирана от Попов и др. (1972) като флексурно прегъване с посока 30–50º, продължение на т. нар. Чифлишка разломно-флексурна зона. По протежението ù са установени леви възсед-отседни движения, фиксирани по тектонски огледала. Според авторите тя представлява отрязък от непотвърдения при настоящите изследвания Добромирски разломен сноп с регионален характер, описан като „първоразрядна структура, част от Твърдишкия линеамент” (Попов и др., 1972). Повече данни относно характера и трасето на Кърджалийския разлом и Чифлишката разломно-флексурна зона в частност са изнесени в Обяснителните записки от картни листове Николово и Кърджали (М 1:50 000).

На к. л. Книжовник е представено северното продължение на разлома. В изследвания район той е със субмеридионално направление и дължина 5 km. Представлява преобладаващо субвертикален разсед с вероятно ондулираща, полегато наклонена на изток повърхнина, накъсана от серия малоамплитудни, предимно дясноотседни отмествания със субекваториална посока. Лежащото, западно крило е изградено основно от скалите на туфитно-туфозната и пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска вулкано-седиментна група). Висящият блок се явява и продължение на повиващия в северна посока фланг на Перперешката моноклинала, изградена от скалите на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански комплекс) и Вълчеполската свита. Предполагаемата амплитуда на разсядане вероятно надхвърля 100 m, а според Попов и др. (1972) денивелацията по разлома в този участък възлиза на около 1000 m.

Мостка разломна зона (Динков и др., 1967; Попов и др., 1972). Структурата се разполага между с. Черньовци до южно от с. Черешица, откъдето преминава на к. л. Николово (М 1:50 000). В източния си фланг зоната се състои от два стъпаловидно пропаднали на юг разседа, косо до радиално разположени спрямо западната периферия на ЗКС. Южният от тях е с посока 100º, повиваща до 150º в южните окрайнини на с. Мост. Разломът просича и слабо отмества Черньовско-Лясковецката дъговидна дислокационна зона. В източния си фланг по него е осъществено пропадане на клиновиден блок от пачки кисела пирокластика към състава на варовиково-пирокластичната задруга спрямо издигнат от север, моноклинално затъващ на юг и ЮЮЗ блок с размери 2,5–3 x 1,5–1,7 km, разположен СЗ от с. Бащино. Същият е изграден от скалите на Пъдарската свита и туфи и туфити от състава на Зимовинския вулкански комплекс. В западна посока (западно от с. Черньовци) разломът е северна граница на разпространение на конгломератите на Вълчеполската свита от Бряговско-Вълчеполското понижение, а западно от с. Мост прекъсва северното продължение на Кърджалийския разлом в тесен тектонски клин със ССЗ посока.

Североизточният издигнат блок е изграден изцяло от скалите на Пъдарската свита, оформящи най-общо ориентирано в изток–западна посока хорстовидно хемиантиклинално прегъване със силно усложнен вътрешен строеж. Северозападното продължение на Мосткия разлом е с посока 135–140º.

Югозападният блок е изграден последователно от скалите на варовиково-пирокластичната задруга, изпълваща Високополянското понижение, и пачката на киселите витрокластични пемзови туфи (туфитно-туфозната задруга – Зимовински вулкански комплекс). В самия западен край на картния лист посоката на разлома се изменя до 110º. Разломът е ясно морфоложки изразен. Съдейки по ситуацията северно от с. Черешица, където над директно залягащата върху Пъдарската свита варовиково-пирокластична задруга е съхранен фрагмент от пълнежа на Вълчеполска свита, то амплитудата на пропадане в този участък вероятно възлиза на 300–350 m.

Крински разлом Разломът е от серията радиални разломи, разположени по югозападната и западна периферия на ЗКС. Следи се от ЮИ от с. Крин до източно от с. Мост с посока 80º и дължина около 3 km. Представлява разсед с пропаднал ЮЮИ блок, охарактеризиран по-горе при описанието на Мостката разломна зона. Кринският разлом ограничава от север разпространението на Пъдарската свита и извежда на повърхността скали на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга с характерно за вътрешните периферни зони на ЗКС моноклинално затъване на запад, навън от центъра на кръговата структура. Елементите на слоестостта в северното крило са ориентирани почти напречно на структурите в едностранно затъващите на юг структурни елементи в блока СЗ от с. Бащино. Вероятната амплитуда на пропадане не превишава 150 m. Разломът се възприема като условна граница между северния фланг на Черньовско-Лясковецката дъговидна дислокационна зона и разломите, очертаващи Горновоеводинската хорст-моноклинала като СЗ периферия на ЗКС.

Към разломите или разломните зони, разположени навън от периметъра на ЗКС, но вероятно косвено зависими от процесите в нея могат да се приемат: северното продължение на Кърджалийския разлом, западното продължение на Мостката разломна зона, ограничаваща от ЮЗ Белипластката разломна зона с продължение на СЗ до района западно от с. Широка поляна (к. л. Николово – М 1:50 000), Черешишкият разлом, както и Високополянската разломно-блокова зона, изградена от радиално насочени към условен център (ЮИ от с. Висока поляна) малоамплитудни разседи, оформящи секторно разположени тектонски клинове от рифови варовици и кисели туфи на варовиково-пирокластичната задруга (югозападния ъгъл на картния лист).

Черньовско-Лясковецка дъговидна дислокационна зона. В предишните изследвания (Динков и др., 1967ф; Боянов и др., 1992; В. Георгиев и др., 1996ф, и др.) зоната е схващана като част (западно продължение) от Златоустовската дислокация поради сходните си характеристики, близкото си разположение и взаимоотношения със скалите, изпълващи Бряговско-Вълчеполското понижение. Като независима структура под горното наименование, пряко подчинена и резултат на късните етапи от развитието на ЗКС се обособява за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф). Зоната очертава от запад, ЮЗ, юг и ЮИ южната половина на ЗКС. Следи се от западно от с. Мост до източно от с. Лясковец с дължина около 20 km и максимална ширина 1,5 km. Посоката ù се изменя от субекваториална през СЗ–ЮИ в дъговидното прегъване СИ от с. Перперек, след което тя придобива субекваториално направление до западно от с. Воденци, отъдето повива на североизток. Източно от с. Лясковец тя се прекъсва и пресича от ЮЗ полудъга на Западноибреджекската дъговидна разломно-блокова зона.

Черньовско-Лясковецката зона е с „люспест” характер, обусловен от многократно надхлъзване на привидно „алтерниращи” морски и континентални седименти от ядката и източното и северното редуцирано крило на Бряговската синклинала към периферията на ЗКС. Срязванията са с преобладаващо възседен характер, но, съдейки по наклоните в телата на поредицата от пластини (напр. северно от с. Долище), не се изключват и типично навлачни взаимоотношения.

Южно от с. Кокиче в десния шкарп на шосето рифови варовици възсядат на ЮЗ (50/40º) белезникави пясъчници на Вълчеполската свита в зона с ширина над 50 m. Промените се изразяват в брекчиране, катаклаза, стриване и ожелезняване. Източно от с. Черньовци по същата зона със субекваториално направление и вероятно разседен характер се наблюдават интензивна хидротермална промяна, както и серия напречно ориентирани разседни линии от системата на Мостката разломна зона. Серия напречни размествания с преобладаващ лявоотседен характер и амплитуда до 500 m са установени при с. Долище. Дясноотседни движения с посока 15–20º и незначителна амплитуда се наблюдават западно от с. Воденци.

Западноибреджекска дъговидна разломно-блокова зона. Зоната се дефинира при настоящето проучване. Разглежданата структура обгръща от юг, запад и север западния полукръгов фланг на Ибреджекския хорст. От юг, западно от Милицкия субекваториален разлом и западно от с. Златоустово (к. л. Славяново – М 1:50 000) тя се възпрема като естествено продължение на Златоустовската дислокация със субекваториално до ИСИ–ЗЮЗ направление. В района на с. Долно Съдиево повива дъговидно на северозапад и север, очертавайки изпъкналия на запад фланг на хорста. Външният дъговиден разлом и периферните блокови издигания деформират в маркирана по многобройни термални извори зона източния фланг на ЗКС. В ССИ посока продължението на външния разлом се означава като Голямоизворски разсед, отсичащ от ЗСЗ Тънковското подуване (блок). Паралелни концентрични разломи от вътрешната периферия на западния фланг очертават от юг указаното подуване, като източно от с. Тънково (к. л. Славяново – М 1:50 000) се съчленяват с големия Орешиновски разсед, отделящ Ибреджекския хорст от Орешец-Любимецкото понижение. Движенията по Западноибреджекската разломно-блокова зона и Орешиновския разлом са доказано най-късните и интензивни прояви на неотектонска активизация в Източнородопския регион.

5.2.5. Тракийска депресия. Горнотракийска депресия

Редица въпроси, свързани със строежа, геологията и неогенските седименти на Горнотракийската депресия, са разработени от Брънкин (1962), Панов (1962), Брънкин, Станчева (1965), Каменов, Панов (1976), Ненов и др. (1986ф), Boyanov, Goranov (2001) и др.

Горнотракийската депресия като западна част на Тракийската депресия е структура, наложена върху южната периферия на Средногорската зона. Тя е ориентирана субекваториално и следи в общи линии старите („средногорски”) направления. На юг депресията опира в Родопския масив посредством Маришката отседна зона (дълбочинния разлом на Маришкия шев – Е. Бончев, 1946), като в малка степен е заграбила и приобщила към себе си и части от масива. От север се отделя от разкритата част на Средногорската зона чрез разседи.

В хода на тектонската еволюция в югоизточната част на Горнотракийската депресия се образуват млади наложени понижения, запълнени с неогенски и неоген–кватернерни седименти, проучени, описани и номинирани от Коюмджиева, Драгоманов (1979), Драгоманов и др. (1981, 1984), и др. В изследваната площ попадат малки части от южната периферия на Хасковското понижение и югозападните окрайни зони на Орешец-Любимецкото понижение.

Хасковско понижение. Структурата е обособена от Йовчев (ред., 1976) на Тектонската карта на България в М 1:500 000.

В изследвания район понижението е запълнено от алувиални плиоцен-плейстоценски наслаги с дебелина от порядъка на 5–30 m, заемащи северните отдели на картния лист в района на селата Долно Войводино, Орлово, Жълти бряг и Корен. Блоково ограничени фрагменти (Динков и др., 1967ф; В. Георгиев и др., 1996ф) се разполагат северно и източно от с. Царева поляна. Отделни изолирани площи са установени южно от същото село, както и между селата Звиница и Татково.

Орешец-Любимецко понижение. Въведено е за първи път от Вапцаров и др. (1983) като източно продължение на Хасковското понижение. Основното му разпространение е на изток и североизток (к. л. Славяново и Харманли – М 1:50 000). Залага се като негативна структура на фона на Лозенското палеогенско понижение през понта и се развива през меот-холоценско време.

Границата между Хасковското и Орешец-Любимецкото понижение се прекарва условно по линията с. Жълти бряг – с. Корен. Части от югозападната му периферия заемат СИ ъгъл на картния лист между селата Корен и Голям извор. Запълва се от миоценски и главно плиоцен-плейстоценски седименти, разполагащи се върху пенепленизирана пъстра подложка. Неоген-кватернерната надстройка е с максимална дебелина до 100 m и е представена от седиментите на песъчливо-глинестата задруга, плиоцен-плейстоценски и кватернерни наслаги.

Воденецко понижение. Под това наименование се определя за първи път при настоящите изследвания. Структурата е сравнително малка, локална и с изолирано разположение, поради което отнасянето ù към обхвата на Горнотракийската депресия е условно. Разположена е в района на селата Воденци, Силен и Маджари и по същество се явява наложена спрямо Бряговско-Вълчеполското понижение. Изпълва се от недебели (до 10 m) алувиално-пролувиални плиоцен-плейстоценски наслаги, установени при проучването на Динков и др. (1967ф). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Хасково) тези седименти са отнесени към състава на Вълчеполската свита, което пък е едно от главните основания за определянето на Силенските риолити като най-младата вулканска проява в района (Боянов и др., 1992).

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: