М е д и т а ц и и върху знаците на зодиака

Докато Близнаците подражават и поемат идеи и от други хора, от места или книги, и ги обработват в пред стави и понятия, като ги съсредоточават в един умствен фокус, Раците играят роля на имитатори и живо драматизират другите. Силата на въображаемите чувства ги довежда твърде лесно до такова нагорещява не, че някои от Раците стават най-добрите актьори и актриси и чрез същия показател лесно затъват в ком плекси на героизъм и мъченичество. Тъй като Ракът е знакът на душата и на психичните чувства, не е тру дно да се осъзнае колко попиваща е тази част от Зодиака. Като знаем това, виждаме защо толкова често хората Раци поемат в себе си скръбта и нещастието на другите; фактически чрез такава осмоза те започ ват да подражават и поемат и маниера и самата интонация на говора на онези, с които са в близост. Тази им сила да чувстват душите на другите и да абсорбират тяхното съдържание би трябвало да бъде голямо предупреждение за Раците твърде внимателно да подбират приятелите си и обстановката.

Ракът не само възприема и попива, но по-малко еволюиралите индивиди имат желание за власт над други те; понякога, ако не всякога, това желание да имат власт над другите е фино и прикрито. Силната себецен тричност не може да търпи никакъв водач или учител и въпреки че изглеждат свити и срамежливи, все пак държат да са напред. Втъкано в силите на този знак е желанието за слава, волята да са на преден план и винаги да са там. Това желание винаги е налице и с него и силата за настойчивост и постоянство.

И дори когато тези подтици не са очевидни, те се носят тихо, но все пак твърдо, вътре, защото индивиди те Раци желаят да движат и оформят другите и с тази цел те използват дейните сили на чувствата си. Тази тиха сила може да се види как работи от онези, които имат качествата да виждат. Само при напредналата, придържаща се към Христос душа, в атмосфера на свобода без принуда, тази сила на Рака може да помо гне истински за по-доброто и по-бързото еволюиране на човека и планетата; в ненапредналите и злите, тази сила става решаваща за всички наоколо и преди всичко за самата душа Рак, която става жертвата на своята собствена зла настойчивост. Защото злото, не-зависимо къде се намира и от кого бива изпращано, винаги се връща, като бумеранг, към своя изпращач.

Парадокс от безразсъдство и боязливост; горещ и студен; хем смел, хем срамежлив; учудващо деен, но все пак апатичен; настоятелен, но безразличен; ,напрегнат, но инертен; необмислен, но въздържан; желаещ да бъде първи, но все пак да е и последен; с желание да има власт над другите и същевременно да бъде без властен; съчувстващ, но егоист; раздаващ, но все пак и държащ на собственото си - такива са душите Раци, заплетени в противоречиви емоции и настроения. Тези противоречия са нещастието на тези индиви ди, докато не осъзнаят колко са психически впечатлителни и не започнат да придобиват самоконтрол пра вилно да управляват както възприемчивостта си, така и подбора на хората, което е силно необходимо в този знак, управляван от Луната. Луната е сферата, която отразява и нейните психично-астрални сили трябва да бъдат ръководени от духовната светлина на Слънцето. Тук трябва да бъде излято Разтопеното Море: водната Луна и огненото Слънце, двата противоположни елементи и трябва да бъдат смесени в небесна хармония.

Всички Раци притесняват сами себе си и живеят в самосъздадена нараненост, докато намерят светлината на Сина от Слънцето и чрез нея превърнат личността си в свръхлична, духовна сила. Водата и огънят мо гат да се съчетаят само когато мъдростта на любовта освети душата със слънчева истина; с никакво друго средство ние хората не можем да съчетаем тези другояче несъчетаеми елементи. Срещането и обединява нето в този смисъл трябва да стане в сферата на Луната в Рака, защото земните сили на физическата форма идват от Слънцето през Луната. Да се практикува трудното изкуство на самозаличаващо се безпри страстие, като същевременно се вижда действителното и се осъзнава великата илюзия на сетивата и въпре ки това да се живее в реалността на Духа - това е „Великата Работа" за всички, но особено за онези, родени под Рака, защото такива хора се държат здраво за личното и за отживялото, архаично минало. Така те не могат да схванат силите на бъдещето, докато живеят в настоящето, не знаят истинската важно ст на отминаващия и настоящ момент, а налагащият се и отминаващ настоящ момент е Вечното Сега.

Въпреки че почти е невъзможно да обучаваш индивида Рак, поради преобладаващите физически и психи чески негови сили, все пак има една отворена вратичка: изясняването, дадено тук, обясняването нуждата на мъдро смесване на Слънце и Луна. Посредством това търсещо себепознание, чрез това езотерично под робно разглеждане на женската отрицателна лунна светлина, силата на Рака, потвърдихме голямото неспокойствие, крайната подвижност на Луната. В този психичен, физически оформящ, етерно-астрален знак трябва да се срещнат два силови потока - този на Луната и този на Слънцето и да се хармонизират. Нестабилната, подвижна и отделяща се лунна сила трябва да бъде ръководена и мъдро овладявана от
неподвижната, огнена сила на Сина-Слънце, чиято сила е стабилността на самата вселена. И трябва напъ лно да се осъзнае, че въпреки че Луната храни децата на Земята, все пак източникът на живот за тези деца ,за техния разумен и духовен живот, за техния нероден безсмъртен живот, идва от Слънцето. Тъй като човечеството е вече възмъжало по душа чрез слизането и влизането на Христос в Земята, средствата за да бъде излято „Разтопеното Море" са вече тук за всички, които биха ги използвали.

Човешкото тяло е храмът на Бога и са го построили съществата от Духовните Йерархии в течение на еони от време. Духовното Аз слиза във въплъщение и се облича с формата на гъстото физическо тяло, като да ва на това тяло своето душевно качество и го из-ползва като инструмент за земните си човешки дей-ности, за растеж и напредък. Основната структура за изразяване и проявление на „АЗ СЪМ" или Аза, духовното себе, се изготвя в този воден, кардинален знак, в който живият организъм намира своите сили за растеж, защото чрез формиращите сили на луната и с помощта на Ангелите - чиято сфера е Луната - човешкото същество отново намира своя път обратно към земно въплъщение. Това е входът в земен живот, както и обратното - е също и изходът от него в Духовните светове.

Така да се каже, Луната е майката на всичко, което живее във физическа форма. И въпреки това като Пер сефона тя е царицата на мъртвите, защото всички същества, които вземат физическа форма трябва да напуснат тази форма, когато тя се износи и вече не служи. Точно в това взимане на форми при раждане и изоставянето им при смърт, Луната чудесно служи, подтиквайки човешката еволюция и давайки необхо димата новост на живота, възобновяването, което преобразява човека и го прави „ново същество". В Луна та се намира оплодяващата женска сила, която пренася всички същества на по-високо равнище на съзна ние, на все по-нова спирала от еволюцията, като ги снабдява с физически тела.

При медитирането върху Рака, моята цел е да извлека онова настроение за преобразяване, онази сила и функция за промяна, волята да се направи промяна и да се внесе новото в опитностите на Аза, защото стремежът на Духа е за все по-високи равнища на живот и за все по-широко изявяване на съзнанието, чрез правилно разгъване. Движещата сила на промяната, на изменението, внимателно оформя и мъдро променя формиращите сили в човешкия живот чрез непрекъснато повтарящия се бърз цикъл на Луната, който поражда нови енергии всеки месец. Така всяко Новолуние е нова възможност за душата да прибави свеж подтик за истински растеж в Бога.

Тъй като Ракът е знак на преобразования, предизвикващи промени от старото към новото, начин за дви жение, от голямо значение е да се наблюдава как град Ню Йорк, където повечето от новодошлите в САЩ пристигат, е управляван от Рака. В Ню Йорк човек напуска Стария свят за Новия, но все пак множество прояви на Европа са все пак налице и положително никой не е видял или познал Америка, който не е жи вял извън този град, който е свързващата брънка между старото и новото. Ню Йорк е градът, където мно зина променят своето съзнание, независимо от това дали го осъзнават или не.

Силната емоционалност на Рака често се изразява в голямото възхищение, което се отдава на герои и изве стни хора, като към първите прелетели океана, а след това и към космонавтите, които посетиха Ню Йорк. Никой друг град на земята не проявява такова изобилие на чувства. Влиянието на Луната проличава също и в търговията на града, включително и в бързия оборот. Малки печалби, но бързо придобивани, е силата на родените под Рака, дължащи се на бързото преминаване на Луната през всичките дванадесет знака на Зодиака ежемесечно и поради непрекъснатите промени, вродени в Рака.

Поради астралното, лунно качество в Рака има силна вътрешна чувствителност, която получава и събуж да впечатления. Поради това душата може да подлежи на психични сътресения и емоционални напреже ния, които са така силни и толкова вътрешни, че почти да не е възможно да се изразят външно. Това може да предизвика мрачно раздразнение и недоволство, които създават настроение за противоречия, кои-то пък от своя страна могат да доведат до потиснатост и изолация, до някакво оттегляне както морският рак в своята дупка, дори до степента на рака-отшелник. Тези чувствителни души в своите контакти с външ ния свят клонят да се отдават на свитост и страх и да се оттеглят в себе си, вместо да скочат към по-хубав, по-свободен, нов и по-пълен живот.

На душите Раци често им липсва хармония, поради техния неуравновесен подтик да живеят предимно в своите чувства и емоции. Усещанията или симпатии ги изкарват извън равновесие, усещат се наранени от една дума или поглед, като приемат за обида думи или действия, които никога не са имали за цел да ги наранят. Само когато душите Раци се научат да овладяват чувствата си и осъзнаят своята психична приро да, когато упражняват подходящ себе-контрол и себе-пазене срещу влияния на хора и места, ще придо бият здравословно равновесие и ясна перспектива, защото мрачни емоционални сили, които тези хора

Ракът изразява парадокса на самотност всред цяла тълпа, на усамотяване, което индивидът усеща дори всред шума на градска тълпа. Като че ли Раците казват „чувствам се самотен, макар около мен да има цяла тълпа". Парадоксът на това „нищо" и все пак „всичко" у Раците е тайната на „идвам и си отивам", качество на хората Раци - желанието да са в центъра на светлината и същевременно да се оттеглят колко то е възможно по встрани; това обяснява тяхното очевидно противоречие, въпреки че нямат намерение да противоречат.

Поток от чувства се надига и оттегля при всички водни знаци; но психични опитности се събуждат или надигат предимно в Раците, така както радио антените откликват на звукови вълни. Следователно чувст вата им стават селективни и имат голям обсег в този деен и люлеещ се знак. В Скорпиона чувството се засилва, съсредоточава или се притегля към център на действия с определен ритъм, като дава в резултат възобновяване. Рибите, от друга страна, предлагат огромен океан от чувства и емоции така разпръснати, както е самият океан или така неми, както самият океан се движи безмълвен вън, чието мълчание само онези, осветени от мъдростта на любовта, могат да разберат. Трябва да се разбере как тези водни знаци служат за полета на различни емоционално-жизнени опитности, и как Ракът е полето на отворна връзка с различни видове чувства, така че се учи като служи на емоционалните сили. На мъдрия индивид Рак му се помага и той прави големи крачки в еволюцията си, като се научава да познава собствената си истинска природа и да повиши качеството на душата си, защото тогава придобива небесното качество истинския такт.

Ракът притежава задържаща памет за нещата на физическия живот, както и волята да живее винаги в миналото; истинската паметова сила идва във Водолея, в който предишни животи и животът преди ражда нето могат да бъдат достигнати от по-напредналите членове на този знак. Раците обаче често помнят неща, които са най-добре да бъдат забравени и за някои от тях можем да кажем това, което бе казано за Кралете Бурбони: „Те нищо не научиха и нищо не забравиха." Това може да им стане пречка за напредъка ,защото онзи, който не може да забрави истински, не може да се движи напред. Той би трябвало да каже заедно с Апостол Павел: „Аз ежедневно умирам", защото Раците страдат пропорционално на тяхното прилепване към миналото. Има също така и прилепване към притежания, особено към неща, които имат и сантиментална стойност. Писма, получени в тяхната младост, често запазват до старост. Упоритостта е също често характерна черта на Морския Рак.

И все пак Ракът е ключът и начинът за преобразяване при еволюционното изкачване, скокът от старото към новото. Ракът е, който изгражда къщата, човешкото тяло чрез Лунните формиращи сили; тук Азът живее по време на земното си обучение. Така Ракът дава физическата форма за божествената капка Дух, която е подслонена в плът през всеки земен живот. Ракът е главният фактор, който дава физическата обстановка на Духа, така че Духът, чрез Христовата медитация с течение на времето усъвършенства сама та материя на Земята и на Луната в слънчева субстанция. Тогава Ракът образува здрава основа за Христо вото „АЗ СЪМ"-същество, „Господа от небето", който се ражда в плът, където се учат уроците на дванаде сетте знака на Зодиака и егоистичното усещане за себе се превръща в алтруизма на свръх-личността. В Рака живите сили на растежа се организират и съчетават в едно Христово цяло.

Грешката и недостатъкът на душите Раци, които все още живеят в своето низше Аз е, че те не могат да бъдат докосвани, нито поучавани, поради елемента на недоверие, вроден в този лунен знак. Лицето често е раздразнително и недоволно или твърде бързо попада изобщо в начумерено, намръщено настроение. Тогава Луната препречва и замъглява светлината; тя кара лицето да живее в тъмнина и да я предпочита, вместо светлината. Силите на закона на Йехова, лунния, расовия Бог, все още продължават да действат в множество души, макар че вече слънчевият Христос е слязъл от Слънцето и човек се ражда за Духа, които обхваща всичко, не е родов, феодален, нито расов, национален или разделящ. Вечно скрито, горящо недо верие и някаква киселост и мрачност правят Раците нехармонични, неуравновесени, незавършени в състо яние на мрачно недоволство. Това продължава докато те продължават да живеят изцяло под закона на Луната и се отказват от всеобщата, обединяваща любов на Слънцето. Когато хората Раци се научат да поз нават себе си в истинската им съставка от душа и дух, те започват да имат вяра в себе си и с тази вяра в себе си започват да изграждат доверие и в други те и да виждат истински в правилна перспектива.

Истинската същина на Рака е чувствителност, възприемчивост, ясно различаване чрез психичните сили, защото източникът и центърът на усещанията им се намира там. В този знак на усещането всяко настрое
ние се усеща и проучва: настроението на всяка фаза на Луната, настроенията на целия обсег от променя щи се, многообразни, планетни аспекти и тези на Луната в нейното месечно, и на Слънцето в неговото годишно преминаване през дванадесетте знака на Зодиака. И колкото повече човекът се издига в еволюци ята,толкова повече усеща растящото единство с целия космос и се самоосъзнава.

Както при Девата, така и при Рака действат крайните противоречия на егоизъм и съчувствието. И тези качества обикновено са съсредоточени в тесните рамки на семейството и домашната сфера; и все пак инди видите Раци трябва да се научат да обичат без никаква мисъл за отплата и за тях това е твърде труден урок, защото въпреки че са готови да пожертват всичко за собствените си семейства, засега малцина от тях могат да осъзнаят и да се издигнат до Единното Христово Семейство, до гражданство на космоса, защото те все още живеят - или пък твърде често са атрофирани - под лунния закон, като все още не са израснали до благодатта и истината, които идват чрез Христос Исус, Слънцето Син. Въпросът е Ракът да израства в Бога, което пък извиква разтворителят на небето, който донася преобразуванието от себецентри чност към самопожертвувателност и себеотрицателност.

в който наистина живее Божествен Бог;

Свещеният Храм е опорочен,

докато човек с Бога не се помири.

ЛЪВ - ЛЪВЪТ

Медитирайки върху Зодиака, припомняме си простата красота на деветнадесетия псалом „Небесата възве стяват славата на Бога и твърдта възвестява делата на ръцете Му. Ден на ден реч предава (за премина ването на планетите през знаците на Зодиака) и нощ на нощ знание разкрива. Няма език и няма наречие гдето да не се чува техният глас. Тяхната насока се носи по цялата земя и техните думи до краищата на вселената. В тях той (Зодиакът) е направил подслон за Слънцето и то излиза като жених из брачния си чертог, радва се като исполин да измине пътя си: от единия край на небесата е изходът му, а шествието му до другия им край; и от неговата топлина нищо не се укрива. Законът на Господа е съвършен – преобразя ва душата..." (В българската Библия това е 18 псалом.)

Следователно, Зодиакът е една огромна звучаща арфа и хармониите и дисонансите й са свързани с преми наващите сили на планетите при тяхното винаги променящо се положение. Всяко човешко същество, пос редством своето Аз и с помощта на Духовните Йерархии, избира само своите планетни положения (конфи гурации) при всяко влизане в земен живот. Слънцето е динамичният силов център за енергиите на Зодиа ка и го е също така вътрешният подтик и огнената енергия, които дават израз на „Аза".

Без Слънцето, което е сърцето на нещата, не ще има сили за растеж и еволюиране и няма да има творче ски жив организъм. Човек изразява вътрешното си себе външно и се размножава и е творец благодарение на Слънцето и неговия знак Лъв, нещо повече, чрез тях той е в състояние да пресъздаде себе си във всяко ново въплъщение. Никакъв живот не слиза и не влиза в плът освен чрез силата на Слънцето, въпреки че Лунните сили трябва да изготвят тялото, което дава физическата форма на живот.

През близо двете хиляди години, откакто Христос слезе и се въплъти на Земята, четирите неподвижни зна ка на Зодиака - Човекът, Лъвът, Телецът и Орелът - са били използвани за символи на четирите Еванге лия: Св. Матеи, Св. Марк, Св. Лука и Св. Йоан съответно. Духовно-научният изследовател д-р Рудолф Щайнер е описал как Евангелията са във връзка с неподвижните знаци. Лъвът свързан с Евангелието на Марко е символ на мощ, която пулсира през своя и дава възможност много неща да се изпълнят и проти чат през света като творческа сила. Силата и енергия)а на знака Лъв, произтичащи от много възвишените същества Тронове, наричани също Духове на Волята, пожертваха собствената си субстанция, за да поло жат основите на човешкото физическо тяло още в самото начало на човешката еволюция, начало известно като Сатурновия Период. И този жертвен дар ние все още носим в себе си. Върховната сила и енергия на Троновете, направлявани през Христовото Слънчево Същество, достигнаха до нашата Земя при влизането на Христос в Исус от Назарет. Това качество на Христос Исус бе описано в Евангелието на Св. Марко, „изпълненото със сила" Евангелие, изобразяващо космичната воля, работеща в Христос Исус, за да доведе мъдростта и любовта до осъществяване. Слънцето е неизчерпаемият, вечно-бликащ животодатели, въпре ки че изглежда планетите да са назначените посредници, вършейки своята съответна длъжност и функ ция, все пак всяка сила в края на краищата се извлича от Сина-Слънце, Христос. Тази сила, която е посто янна и вечна, чийто жив огън е самата дреха на Бога, е духовното Слънце, което е зад физическото Слън це. Както Слънцето е център на нашата слънчева система, така и в рождения хороскоп Слънцето показва вечното безсмъртно същество, индивидуалността, истинското Аз, чиято сила направлява и осведомява по-низшата, земна, свързана с мозъка личност и това става толкова по-силно, колкото човекът е по-узрял в еволюцията си. Земната личност е преходна и доста ефемерна, въпреки че нейните опитности са от огром на стойност за духовната индивидуалност, за висшето Аз. Тази небесна, слънчева индивидуалност има живот, който е вечен и сила, която е несломима; тя изгражда последователните земни личности.

Лъвът дава подтик и освобождение на жизнената сила, известна като жизненото, както и на слънчевия дъх на Христос. който дава живот на Земята и човека. Поради толкова огромната сила за живот, която се намира в знака Лъв и залива целия свят с блясъка на Слънцето, нейният израз в човека, докато той е във физическо тяло, зависи от неговата душевна възраст, защото блясъкът на живота, който бушува в този знак на Слънцето, се проявява или като силни животински нагони или пък като истински живот на Духа. Родените под Лъва имат изобилен живот и свръх сила, издръжливост и устойчивост чрез жизнеността, която тази наистина силова централа дава. Такива души имат енергия, която те проявяват без никакво уси лие, както и способността да поддържат, управляват и направляват, и способността да се издигат и да бъдат обучавани до степента, до която те самите са облагородени чрез своя съзнателен или несъзнателен допир с Христовата Сила.

Този знак на Слънцето дава възможност на родените под него да изразяват истинската човешка индивиду алност, самото „АЗ СЪМ", Слънчевия елемент, свързан с Христос от Слънцето, Сина Божий. Никой знак на Зодиака не може напълно да бъде разбран без знанието за неговия противоположен знак и това е много съществено, като говорим за Лъва, защото чрез този знак и неговия противоположен, Водолея, човекът възкръсва от мъртвите, което означава, че се ражда от Христос и става Слънчев посветен. Синът Човечес кий, който се намира в противоположния знак Водолей, предлага своята чиста душа на Сина Божий. Духовната божествена тройка слиза от горе, за да срещне прочистената троична есенция - това розово масло, така да се каже - от сетивната душа, интелектуалната душа и съзнателната душа, работата и плода на астралното, етерното и физическото тяло в резултат на дейността на Аза. Така Синът Човечески, т.е. Водолеят, се облагородява и издига, за да срещне Сина Божий от Слънцето в Лъва. По този път минаваха онези, които в древните Мистерии се наричаха „Слънчеви Герои", които бяха способни да се свързват с

След идването на Христос всички души са подходящи да станат съзнателни за Христос - истински инди види на Сина, чрез знака на Слънцето и неговите връзки - всяка душа неповторима индивидуалност в тялото на Бога. Както физическото слънце развива цветовете на растенията, така духовното Христос-Слън це развива Аз-съзнанието на човека до пълно разцъфтяване на „АЗ СЪМ". Осъществяването на това истинско „АЗ СЪМ" същество, на естеството на Христовото „АЗ СЪМ", е едновременно себе-разкриване и отново възстановяване на Христос.