М е д и т а ц и и върху знаците на зодиака

Сила, енергия и воля са качествата на този царствен знак Лъва. Когато други са слаби и многократно побеждавани от превратностите на живота, душите силни в Лъва имат енергията и волята да посрещат смело, интелигентно и по царски всички трудности на живота. Силата, притежавана от силния Аз, роден под Лъва, действа за добро или за зло, според зрелостта на душата, лицето става или деспот и арогантен диктатор или творчески добър организатор и диктатор, основаващ действията си на мъдрост и любов.

Лъвът обича аристокрацията и царствеността и самият е аристократ и царствен; но негативността в този знак търси земно изтъкване и обича да управлява и да покровителства, става строг господар, приема почести и подчинение, смята ги в реда на нещата и реагира силно, когато не му се дават. Положителната душа обаче, придобила Христово качество и подход е от истинската небесна аристокрация, царствена и царуваща.

Както Лъвът притежава величие и достойнство, спокойствие и равновесие, когато не е раздразнен, така и родените под Лъва показват благородно спокойствие. Такова благосклонно благородство трябва по-скоро да се наблюдава, отколкото описва, защото в него има блясък, който е истински царствен. Добре аспекти раният Лъв излъчва„радостта..на.самия живот; сърцето му е пламенно и обгръща целия свят, а гостоприе мството му е царско. Но когато бъде зле аспектиран, роденият под Лъва използва същите качества, за да спечели похвали и одобрение,така че да се забележи неговата щедрост. Така любовта му към почести и ласкателства ще възпрепятстват щедростта му. Слабите души с готовност вярват както на лъжи и хвалебс тва, за да задоволят чувствата си, така и на истината.

Поради тези склонности, често е наложително за родените под този слънчев знак да не се поддават на мненията или фалшивите похвали на другите, защото душите Лъвове могат да се хранят от жаждата си за почести. Те трябва да се научат да бъдат сами и да виждат себе си такива каквито са; в противен случай могат да потънат в тресавище, което сами са си създали, поради суетата, егоистичната амбиция, такъв пример е Лъвският Слънчев човек Наполеон. В тази фаза на Лъва може да се надигне голям, силен и дъл бок егоизъм, именно защото е толкова силен пламъкът на сърцето. Всеки роден под Лъва трябва да знае, че за него в края на краищата няма по-голямо постижение от това да не търси никакви почести и слава. Само душа, родена от Духа може да осъществи такава благодат на несебичност.

Ако душите Лъвове научат тайната на своя знак, първото нещо, което би трябвало да направят е да отхвъ рлят гордостта, защото никога не ще станат проводници на благословена духовна сила, нито носители на възвишени стремежи, плодоносни на земята, докато завинаги не се откажат от гордостта на място, власт и суета. Проклятието на отрицателната душа в този висш знак е желанието за земно царуване. Обаче когато това отрицателно себично настроение бъде променено чрез роденото от Христос Аз, блясъкът на Слънце то се осъществява и се освобождава небесен поток, протичащ през пламенно сърце, изпълнено със сърде чен и висш оптимизъм, работещ за истинска полза на човечеството.

Трябва да се отбележи, че зле аспектираните души Лъв не могат да изразяват .хармония и любов, най-положителните качества на този знак. Те нямат способността да стават интимни, близки с приятели и често се самоограждат и отдалечават от другите чрез жестокост, която не е прикрита, а явна. Не е само Са турн, който пречи и слага огради около душите, но също и Слънцето чрез Лъва може поради гордо високо мерие да отдалечи човека от другите, вместо да го свърже с тях хармонично.

Силната енергия на Слънцето от знака Лъв дава на положителните души голяма светлина и любов, дока то в изродените същата енергия се превръща в лъжи и страст, и показен егоизъм. Властно самоналагане, понякога деспотично и жестоко, е белегът на човека, който живее в тъмнина. В такива души има страст към власт, обидно присвояване на авторитет и надзор, които могат да разрушат всичко човешко и духов но. Лъвът е огънят, който е неподвижен; ето защо винаги свети и заедно със Слънцето подхранва и целия живот. Когато такъв огън бъде изроден, понижен, той разпространява страсти и разрушение в околната среда, но истинският му блясък излъчва духовна светлина, любов и живот.

Няма по-лоша гледка от бомбастичната суетност и надуването като пуяк на човек зле аспектиран в Лъва,

Когато царствената сила на личността Лъв, през нейното дълго еволюционно ученичество в много живо ти, придобие от своя противоположен знак Водолей демократична всемирност, тогава душата отказва по-вече да бъде „олъвчавана" и се освобождава от фалшивостта и лъжата, от всичко, което така дълбоко е снижавало и израждало отрицателната душа Лъв. Когато към огненият гняв на Лъва се прибави търпели востта на Водолея, тогава настъпва онова спокойствие, което донася раждането на новия човек в Христос. Целта на живота в този знак е да се оплоди хармонията вътре и вън. След като веднъж тази хармония бъде осигурена, проявява се истинска любов чрез сътрудничеството между сърцето и главата. Душата загубва желанието да се прави противна чрез господаруване над другите или като изисква тяхната почит; гордостта и показността изчезват, както и суетното желание за надутост. Животът на някои Лъвове бива обезпокояван твърде много, поради тяхното „достойнство", те имат твърде голяма любов към външен жи вот. Често те ценят само външни неща вместо душевно-духовната действителност на живота.

В сърцето на всяка уравновесена Лъвска душа на трон седи любовта към истински достойните хора, чиято цена е явна, защото в края на краищата благородството е крайъгълният камък на възвишената сила на Слънцето и тя не търпи нищо неблагородно.
Лейди Клара Вир дьо Вир,

от мен не ще получиш почит:

ти мислеше да нараниш селското ми сърце

за забавление, докато се върнеш в града.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Но както и да е, мен ми се струва,

благородно е да бъдеш добър;

благородните сърца струват повече от корони,

а простата вяра от Норманската кръв.

Тези стихове са от Алфред Лорд Тенисън, чието Слънце бе в Лъва и показват благородството и вярата на този знак на сърцето, който също го подтикна да напише: „Добра жена е чудесно същество, тя се придър жа към правото и доброто при всички промени; прекрасна в своята младежка хубост, прекрасна през це лия си живот, поради хубостта на сърцето." Топлото сърце и благородността на Тенисън му спечелиха мнозина приятели, един от които казва за него: „Онова, което най-много поразяваше у него бе съединение то между сила и изтънченост."

Истинският човек Лъв лесно се познава и извиква възхищение, защото хармонията на Слънцето се излива през физиономията му и го прави средоточие на светлина и радост, които външно се проявяват в приятен характер, чието весело присъствие действа като лечителна сила. Дълбоката вяра на душите Лъвове е толкова голяма, че те често са в състояние да премахват страховете и съмненията на другите чрез съветите и жизнеността, които предават. Те разпръскват съмнението, страха, мрачността така, както Слънцето над делява тъмнината и студа.

В едно истинско Лъвско сърце има сгряващ огън, огънят на любов, който изгаря болестни идеи, изопаче ни понятия и чувства, загнили от дълга инерция или от липса на отклик на Духа. Тайната на тази вътреш на сила е толкова силно, топло съчувствие, че проумява проблемите на другите в прегръдка, която наисти на е от Слънцето - слънчева, огнена сила. Здравословното сърце в един Лъв придава весела, свободна, бла га и все пак царствена природа. Движещата сила се изразява в динамична напрегнатост, а интуицията е остра и чувствителна във всички, които живеят живот в чистота и любов. За добро или зло, сърцето носи силата и целта на човека, защото в сърцето са съсредоточени жизнените сили, които определят положение то му, неговата възраст в еволюционния душевен растеж. Псалмопевецът казва: „Сърцето ти ще живее веч но." Изворът, който подхранва и поддържа сърцето е Лъвът, заедно с неговия управител Слънцето, сърце то на нашата слънчева система.

Яростта и терзанията на Овена, първият огнен знак, буен и външно изразяващ се, както и жизнените му
енергии предизвикват хаос и шум. Те могат да се поставят под надзор от неподвижния огнен знак Лъв и да се направляват към хармонията на сърцето, към истинския ред. За огнените знаци Лъвът е главната съгласуваща сила, съчетаваща енергиите на трите огнени знаци. Лъвът позволява жизнените потоци така да протичат, че да дават устойчивост и сила. Тук се извършва преобразяването на съзнанието и огнените чувства на сърцето осведомяват главата; и поради тази топлина и просветление правят възможна силата на Христовата царственост и нейното завършване става действителност, когато индивидът е душевно възрастен.

Първият огнен знак Овенът е архитектът на първообразите, парникът, така да се каже, откъдето произти чат творческите сили, чието оплодяване изглежда да идва от Луната; и все пак жизнеността и голямата сила за размножение протича от Лъва, защото, след всичко, източникът и средището на живота са в Лъва и в Слънцето. Можем да повторим, че Овенът е творческият архитект с пионерска сила, а Лъвът е творчес кият съживяващ организатор, чиято направляваща идея е божествена, той е източникът, от когото всички неща произтичат; но нещата и системите се развиват и довеждат до изпълнение чрез Стрелеца. Организа торската сила е главна в родените под Лъва и чрез техните възможности за добре направлявана енергия, наистина огромни са постиженията им често и в света на материята. Да вземем за пример Хенри Форд, чийто организаторски гений и развитието на физическите му възможности бяха наистина огромни.

В този знак на динамична, сърдечна енергия и чувство за възможна всякаква форма на творчество и себе изразяване, в този знак се дава власт на човешкото същество да бъде актьор на земната сцена. Творчество то е характер на Лъва и той с щедрост дава своята сила за това. Всяко творчество изтича от Лъва и от Слънцето; тук изкуствата намират своя израз и излаз.

Създаването на нашите физически деца също се намира тук, защото качества за живот и за раждане се взи мат от Слънцето и от петия знак Лъва. Човекът като актьор и изпълнител сътворява и излиза на сцената на земята чрез слънчево-жизнения знак Лъв. Като актьор на световната сцена, човекът проявява различни степени от най-ужасна тирания до най-чудесно великодушие. Тук би трябвало да внимаваме, за да не станем сценично суетни, изгаряни от огромен егоизъм. В Лъва можем да изпитаме докъде сме стигнали в алтруизма и смирението.

Лъвът е едновременно и аристократ, и самодържец, проявява висок дух и естественото му държание е благородно спокойствие, напомнящо тайнствения поглед на лъва, който никога не гледа направо, но виж да ясно и отвъд физическия човек. Човекът би трябвало да проучи това чудо в лъва, ако има възможност, защото „лъвът е едно от онези животни, които наистина са слънчеви животни; животни, в които слънцето развива своята крайно особена сила". „Лъвът повече от кое и да е друго животно има съвършена хармо ния между дишането си и биенето на сърцето... Цялото то е организъм от гръден кош; това е животно, което чрез външната си форма и начина на живеене дава пълен израз на ритмичната система и проявява взаимоотношението между биенето на сърцето и дишането, между сърце и бели дробове... Ако потърсим у човека нещо подобно, което намираме в лъва, това е човешкият гръден кош, в който ритмите се срещат, ритмите на кръвообращението и дишането", казва Рудолф Щайнер.

По-нататък Щайнер обяснява дълбоките космични връзки, които раздвижват сърцето, когато тези връзки се разбират; как птиците, представени от орела, при смърт носят одухотворено земно вещество в духовния свят, докато пък преживящите, представени от кравата или бикът, чрез своите астрални сили при смърт дават духовно вещество на земята. Чрез установяване хармония между дишането и кръвта, лъвът създава равновесие между духовно вещество и физическо вещество. Следователно груповата душа на лъва поддър жа равновесието между силите, които текат нагоре и надолу, като направлява колко орли и колко крави са необходими. Така лъвът е наистина цар на животните. Във всяко отношение Лъвът е царствен знак.

Поради характера на Лъва, обусловен от сърцето, което този знак управлява, никой, роден под Лъва, не ще бъде по-благороден и по-щедър в същината си, отколкото това разрешава сборът от неговите изминали животи, като този сбор е изразен чрез Слънцето. Този израз на Слънчевата индивидуалност е, разбира се, мярката, с която се мери човека във всеки хороскоп. При Лъва тази мярка се проявява в качествата на сър цето, дали то е добро или жестоко, животинско или благородно, защото огнените сили на слънцето могат да изразяват както любов, така и омраза, и то с не по-голяма сила, отколкото дава този могъщ, неподви жен, огнен знак.

Когато душата Лъв има сърце, което използва волята, за да сътрудничи с главата, човекът е индивидуали зиран и, ако е духовно осъзнат, тя или той ще стане силов център за подпомагане облагородяването и спа сяването на хората и планетата. Така положителните души Лъв имат топлина на волята, която е свързана

На индивидите Лъв никога не им липсва решителност, защото те винаги са решителни в едно или друго направление, никога не са индиферентни, въпреки че често са импулсивни; но дори и когато са импулсив ни, те винаги показват своята вродена щедрост. Когато са положителни, тези души правят действителност от своите идеали и практикуват на дело истинното и благородното, вместо само да говорят за такива доб родетели. Овенът също така често си изработва мрежа от благородни идеали, но тези идеали завинаги остават само в мисълта му. Овенът обещава много повече, отколкото може да изпълни, което прави роде ните под Овена да изглеждат понякога неистинни, въпреки че не са такива, защото Овенът винаги се стре ми към непостижимото. Но стабилните, положителни индивиди Лъвове, с мълчалива сила, могат тихичко да превърнат своите идеали в действителност. Накъсо, Лъвът изпълнява онова, което Овенът съзерцава като видение. Индивидите Лъв притежават вроденото качество на вътрешна воля и светлина, намират пра вилния път и използват правилно най-добрите обстоятелства. И колкото повече желанията на тези души се одухотворяват, толкова по-блестящи са техните постижения. Когато тяхната воля съвпадне с Божията воля, те могат планини да изместят и повлияват на огромно число хора за добро.

Всеки, в чийто хороскоп Лъвът е силен, обича да управлява и да поучава и тази отличителна способност произтича от импулса на сърцето. И според качеството на сърцето и възрастта на душата, ще бъде и управлението и поучението. Голяма е даващата живот топлина, която се излъчва от развитите и христия низирани души Лъв, които действат като балсам за лекуване на човешките сърца; а и толкова големи са страданията, скръбта и болките, които едно лице Лъв може да причини, ако се превърне в предател на истинското мъжество и стане деспот.

Топла лъчезарност на сърцето се проявява в Лъва и дава изключително изобилна щедрост. Това величие е царски дар, който прави от тези мъже и жени такива, че без погрешка можем да ги наречем „великолеп ни". Колко чудесен е благославящият и божествен блясък, изливан от физическото Слънце върху земята! Как тази огромна сфера топли и въздига всички ни! Какво бихме били без Слънцето? Не би имало живот. И зад физическото Слънце е духовният Син, Христос, който сега живее в нашата планета и превръща Земята в Слънце! Живата Христова, Слънчева сила е раз-лична във всяка жива душа; всяко човешко сър це носи лъч от Христос-Син, който е едно с Отец. Така можем да разберем колко дълбока е връзката на Мистерията на Голгота, неповторимо Христово Събитие, с нашия действителен живот. Не без значение се пее в един древен химн: „Слънце на моята душа, мой Спасител драг, не е нощ, когато Ти си наблизо."

Слабостта на душите Лъв лежи в техните желания и чувства, тъй като те много лесно могат да бъдат под веждани и заблуждавани от хитрите и подлите, които се възползват от техните топли сърца и ги водят към разточителство и разпуснатост. Виждал съм такива души да полудяват, поради слизането им в нощта на страстите. Но въпреки това те могат да бъдат излекувани, поради истинския духовен огън, който винаги гори светло вътре в тях. Никой друг знак не може така бързо да възстанови родените под него, както знака Лъв след някакво падение, причинено от животинската страна на знака и злоупотребата с низшата природа. Всъщност, когато индивидите Лъв видят духовната светлина, те откриват пътя с лесно та и сила, за да се възвърнат към Бога, като напредват, поради бързия им отклик на Духа, подсилен от ост рата им чувствителност. Целият им живот след това те посвещават на вършене добро, и околната им обстановка се напоява от голямата им вяра. Те имат силата да повдигнат и други до пътя, който води към любовта, който е дом и небе за всички, област на истината, където живее мъдростта на любовта.

Лъвът е знакът на авторитет и власт, дава благородство на характера и личността става податлива на всичко възвишено; родените под Лъва обикновено имат способността да управляват, да ръководят, да организират и обучават. Щедростта им е неограничена и въпреки че са амбициозни, тяхната амбициозно ст обикновено е обърната към онова, което усъвършенства човека, за да придобият истинско проникнове ние и уравновесен себе-контрол. Сърдечната им интуиция е винаги дейна и истинна, хармонира с качест вото на сърцето, възрастта на душата и типа. Лъвът обединява хората и ги държи заедно чрез силата на

Истинската светлина на Лъва, изразена чрез Христовото съзнание, прави от човека истински цар, който помага и облагородява тълпи от хора, като дава любов и състрадание така безкористно, както Слънцето своята топлина и светлина, светеща за всички.

всяка душа трябва да мине през моята врата

на любов;

АЗ СЪМ вратата, ако се мине през нея

идват отново светлина и любов, и живот.
Кое е това ръководство в сърцето ми,

което не ми позволява да се отклоня от истината?

Стоя пред светлината на Твоя вечен пламък

и се стремя да направя душата си бяла.

винаги с мен и вечно виждащ;

от Тебе, о Господи, не бих могъл да се скрия,

защото в Твоето сърце пребивавам.

ДЕВА - ДЕВИЦАТА

ДЕВА, Девойката, обикновено се рисува като младо момиче с няколко житни класове в ръка. Самият сим вол ще даде голяма жътва, ако човек се съсредоточи към него в медитация, защото това е истинският на чин да се проучи същината на звездния ръкопис; плодовете на това проучване са в неговия езотеризъм, в окултните сили и първообразния факт, в духовната сърцевина вътре и зад външната обвивка.

В символа на девойката с житните класове трябва да се вижда изразена идеята за девическа чистота, пър воначалната, божествена чистота - напълно женствена - на човешкото същество преди неговото разграни чаване в земни тела с все повече увеличаваща се гъстота, с връхна точка настоящата, егоистична личност. Тогава душата все още е била неопетнена и безгрешна, без петно или недостатък и свободна от всякакви нечисти желания. Житните класове символизират казаното от Христос в шестата глава на Евангелието на Св. Йоан, където се казва: „Той им даде хляб от небето да ядат... Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света... Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее... Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб ще живее во веки."

Част от човешкото астрално тяло е неопетнено и безгрешно, без петно или недостатък. Има и друга част, която би трябвало да бъде очистена, защото нейното зло трябва да бъде преобразено, както казва Исайя: „Да бъдат греховете ви и като багрено - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур - като вълна ще избеля." (1:18)

Знакът Дева указва на такова възобновяване и изчистване чрез непорочното духовно раждане, което става

Великолепната Сикстинска Мадона на Рафаел по този начин става истински символ на Дева. Воалът на сетивата е отмахнат, за да се изрисува Девата Майка и Детето-Христос, непорочно заченато, родено от областта на най-възвишена чистота, божествената, ангелска област. Това е истински християнски символ от най-висока класа, показващ чистота, необходима за всеки индивид, за да може да роди Христос във собствената си душа. Дева представлява също силите на душата, издигнати до девствено съвършенство чрез прочистване или катарзис, т.е. едно очистване на астралното тяло от всички пречещи енергии, така че то да стане хармонично организирано и да развие по-висши органи за възприятие. В езотеричното Християнство такова прочистено астрално тяло се нарича „чистата, целомъдрена, мъдра Девица София". Най-висшата представителка, която бе Майката на Исус, която по този начин можа да получи просветле нието на Светия Дух и да даде живот на детето, Конго по-късно, при Кръщението в реката Йордан, стана носителят на Христос. Делото на Христос даде на Земята и на цялото човечество онези сили и енергии, които дават възможност на всеки индивид, който се възползва от тях, да преобрази своето астрално тяло, чрез прочистване, в Девицата София и така да получи духовно просветление и да достигне до Христо оподобяване на своего Аз.

Шестото блаженство „Благословени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" се отнася до всички чове шки души, но още по-специално към онези Азове, чиято съдбовна задача е силно под влиянието на шес тия знак, Дева, работещ за постигането на Девата София и тогава да дойде до състояние „да види Бога", т.е. да се издигне до духовния свят и да участва в божествеността. Такова едно Аз може да изговори изявлението на Дева: „АЗ СЪМ Майката и Детето, АЗ СЪМ Бог, вложил в тяло от материя слънчевия Дух на живота". Но когато в този знак управляват материята и егоизмът, земният мироглед, свързан с мозъка, представя частичното виждане за сетивния свят. Тогава изявлението на Дева става: „Нека материята да управлява и царува, моята светлина е тъмнината на мозъка." Такъв човек живее изключително чрез физи ческите си сетива, без никакво знание за духовните области и ценности.

Дева дава извисяването на физическите опитности и тяхното преобразяване в засилено себе-съзнание, раз вива Аза в неговата чистота и го довежда до крайно съвършенство. За да се работи за чистота на всички нива на тяло и душа. За да се разбере подхода на Дева към гази задача, необходимо е да се знае естеството на мисленето, чувстването и волята, свойствено за Дева.

Дева непрекъснато поставя въпроса: „Защо?" Дева винаги се съсредоточава върху един единствен въпрос в дадено време, докато Близнаци си задава няколк6 въпроса едновременно, Дева е критична и аналитич на; Близнаци е възприемателен и синтетичен. Дева възприема идеите, мислите и гледищата частично. Бли знаци възприема всички идеи и възгледи като мисли и позволява на душата си да ги пресее и сортира и душата Близнаци има силата да отдели истинното от лъжливото. И двете форми на мисловна сила са необ ходими за развитието на душата, защото така тя придобива мъдрост, опознава цялото, както и частите му. Душата Дева оцветява мислите си с психични чувства, докато Азът Близнаци облича чувствата си в мисли.

От съвпадението на узрели мисли и чувства произтича това рядко извисяване, наричано здрав смисъл, здрав разум. Дева анализира, докато Близнаци синтезира. Чрез решението от анализа и синтеза, Азът най-после е в състояние да различи и отдели трите енергии - мисъл, чувство и воля, а и да ги съгласува. Това е пътят на истината, който води до посвещение. Дева не може да достигне до истината, докато силният, деен елемент на психичното чувстване ще бъде отделено и не се държи настрани от разума, вроден в Мер курий, който е доста освободен от чувство.

Дева, бидейки отрицателен Меркуриански знак, е повече градивен, отколкото творчески, методичен, твърд на реда и изпълнителен, като от тези личности излизат отлични плановици и дизайнери. Те се занимават твърде много с подробности; те знаят частите и има опасност да загубят от погледа си цялото; поради което са в състояние да се задавят с комара, а да погълнат камилата. Те са до дребнавост придир чиви, което често дразни околните. Умовете им работят бързо, но стават често тесногръди и вървят в уста новена линия. Главната грижа на лицето Дева е подробностите - статистически и биографични подробно сти и тях те обичат, използват и цитират. Чрез тази сила за подробности - частите от Цялото - и чрез мисъ
лта, вродена в Дева, този знак в най-добрата си фаза дава най-добрият слуга и ангел хранител.

Дева винаги търси причината; иска да знае защо. Везни напротив, знае защо; интуитивно осъзнава исти ната, която Дева иска да осъзнае като истина. Дева, използвайки мозъка, изисква виждане и знание, за да разбере как човек знае защо. Дева казва: „Покажи ми как ти знаеш защо!" Интелектуалното й качество кло ни към студенина, скептичност и понякога дори циничност; ето защо е необходимо да се направи и даде на сетивата нагледно обяснение. Това е много добре илюстрирано от ученика Тома (Неверний), който раз читаше на външен вид, защото нямаше онази вяра, която вижда отвъд нагледните факти. Дева е знакът на Неверний Тома.

Дева е знак на поправяне и уравновесяване. Умът е критичен и дисектира и чрез критичен анализ Дева достига до силата за различаване, защото различаването е най-необходимото нещо за душата Дева. Как-во е различаването, ако не способността да отделим истината от неистината, същественото от несъществе ното! Развитите души в този знак достигат до сърцевината, до самата ядка на външния човек, както и до средището на нещата. Не е възможно истинско здраве нито цялостност у човека, докато не достигне до тази точност на преценката и проникновение на душата, които пробиват тъмнината на грешките. В този шести знак трябва да се придобие проницателност, която да показва висока степен на интелектуална способност, едновременно целенасочена и всеобхващаща, както и интуитивното съчувствие, което преце нява от един поглед характера и обстоятелствата. Човек трябва да придобие различаването преди по-вис шите способности да могат да заработят. Успехът или пропадането на индивидите Дева зависи от разли чаването и мъдростта, които те са развили и от различаването и мъдростта, с които те се отдават на гради вно и изпълнено с любов служене.

Под знака Дева човек съди сам себе си, защото в този знак се произнася присъдата не само на самия себе си, но и на всички творчески дейности в живота. Оттук и подробното самонаблюдение, силния критичен анализ на самия себе си и на всички неща, което определя Дева като знак на самоосъждането и приспосо бяването. И все пак тази вътрешна нужда за сверяване и поправяне възниква само, когато душата развие положителното качество различаване, силата да се различи истината от неистината на лице, място, обстоя телство, нещо, идея или каквото и да било. Нахлуващи чувства и съчувствие твърде често затлачват душа та, така че откритията на чистия разум биват разкривявани и преценката и отсъждането стават неистин ни. В този знак податливостта към съчувствие и оцветяването на мисленето от такава симпатия могат да разрушат по-висшия досег, който казва истината; но когато мисленето бива отделено от чувстването, тога ва може да действа светлината на Духа. В този знак на дребни подробности различаването трябва да се прилага и към чувствата, не само към мислите.

За да постигне необходимата сила за различаване, душата Дева трябва да се научи да победи навика си, или склонността, да бъде цинична, светски умна и хитра и да надделее разрушителното критикуване. Онзи, който анализира .с неодобрение, разрушава истината, която би могъл да види и глупостта винаги да се намират грешки и да се цепи косъма отхвърча, вместо да разкрива, първообразната същност, истин ският ключ и следа, която се търси и човек става неприятен с тези си дисекции. Дева трябва да се научи да използва градивно своята естествена сила за анализ, по този начин ще стане наистина различаваща.

Дева носи съществените уроци на непрекъснато повторение, многократни сблъсквания с повтарящи се неща или действия през години и през животи, за да се оживи и изгради елемента време и ритъма на етер ното тяло, което образува силите на матрицата за човешкото физическо тяло. Човек ще продължава да има онова, което светът нарича „лоши времена", докато не придобие в етерното си тяло едно по-фино усе щане за истинското време и не влезе в унисон с космичния ритъм. Етерът в и зад земната личност придобива особена важност при този крайно чувствителен знак, който управлява сетивното движение. Повторението на ритъма, видим в този знак, може да стане безсмислено и сервилно и да се превърне в неинтелигентен отговор на автомат или може да доведе до повтарянето като папагал на идеи по отноше ние на доброто и злото, истинното или неистинното; или пък, когато е положителен, ще може да роди и да даде висшата сила на чудесна, стабилна личност, надарена с одухотворена воля.

В Дева Азът би трябвало да се изкачи до своето чисто развитие, но в много души Деви днес той е обърнат навътре (ингравертен). От усилието съзнателно да се направи онова, което е скрито във вътрешното съще ство, възникват болка и конфликт, душевни борби, умствено измъчване. Тук е коренът на чувството за малоценност, толкова присъщ на Девите, който сблъсък в края на краищата е Аз-съзнанието или егоизма, задушен и прикрит. Поради тяхното чувство за малоценност, души със силна Дева създават истинска мизерия от живота си, като непрекъснато се държат с нездрави, мрачни и неистинни мисли и чувства.
Дева е знак твърде психичен, но и интелектуален и индивиди, които още не са напълно уравновесени, в не го проявяват както негативни чувства, така и много непостоянна мисъл. Тъй като често слънчевият възел е по-деен, отколкото мозъкът и когато мозъкът не е просветен и свободен от своите енергии чрез Духа, тогава Девите носят в себе си неистината, която ги кара не само да се самоизлъгват, но и твърде погрешно да преценяват околните. Както градивната критика при Дева води до мъдро различаване и до дълбока проницателност, така правилно самопреценяване води до здравословно изправяне на Аза, а умната анали за води до мъдрост; но неуспехът да се дойде до разцъфтяване на тази мъдрост поврежда душата и тя става глуповато слабаче без воля.

Въпреки че силите на съчувствие и служене са вродени в този знак, приятелството не е вградено в него. Когато човекът Дева показва определените Дева качества, той сключва малко приятелства, ако няма под крепата на някои други знаци. Индивидите Дева рядко могат да бъдат разбрани при първа среща, защото по същина са срамежливи и резервирани, но когато сключат приятелство, третират добре приятелите си. Те обаче нс показват много от себе си, дори и на интимните си приятели. Мнозина от личностите Дева се отделят от другите и остават самотни, поради критикарската си природа. Поради своя остър анализ като под микроскоп често си създават неприятели вместо приятели. Този факт е свързан с неминуемото чувст во за малоценност в този знак на работа и служене, който издига стена между душите Деви и техните интимни приятели и събратя, а често съществува голяма пропаст между родители и деца.

При практичните ежедневни работи - банкерство, търговия или индустрия, включващи обикновено непре къснати повторения - душите Дева научават най-големите си уроци. Но твърде трудни уроци им идват в брака и дълбоко им се въздейства при тези отношения, а самият брак зависи преди всичко от чистотата на партньора, отколкото от каквото и да е друго нещо. Педантичността на стара мома на този знак, понякога дава предпочитание към оставане неженен или неомъжена или пък довежда до отвращение към брака.

Великата мистерия на пола и любовта са вродени в Скорпиона, Везни и Дева, управлявани съответно от Марс, Венера и Меркурий. Марс е най-страстният, Венера изтънчва чувствата, докато Меркурий повдига отношенията до областите на мисълта. Чистота е първата цел на Дева, знакът на Майката на Исус и на непорочното зачатие. Когато човек духовно се събуди за Божия план, тогава се задвижва от силата да изх върли сметта и да очисти личността си. Тогава материя и Дух могат да се смесят чрез посредничеството на Христос.

Всяка личност Дева, независимо каква е неговата или нейната душевна възраст, държи на физическата чистота и чистоплътност. Обичат науката и хигиената, а хигиената особено се довежда до крайност, като се поддържат прекомерно чисти и баните. Сапунът и санитарните препарати са слабото място на Девите; за тях те са някакъв фетиш.

Дева и шестият дом на рождения хороскоп управляват здравето и родените в този знак, когато откликват положително, като че ли никога не остаряват. Те са непрекъснато в добро здраве. Но онези, които са отри цателни, непрекъснато се страхуват от болести и често си въобразяват, че са болни, така че самата идея за лошо здраве не трябва да се споменава пред тях от приятелите им, нито да им се задават такива въпроси. Чистотата на тялото зависи главно от изпразването на червата, които се управляват от Дева. Склонността на родените под Дева да се тревожат действа бързо върху този очистващ орган. Те често имат страх от кръв и не понасят да гледат кръв, но ако това бъде победено, жените Деви стават изключително добри медицински сестри. Те проявяват чудесно съчувствие към боледуващите и към онези, които имат неприят ности и раните, лекувани от Деви, лесно заздравяват. Не е случайно загдето Дева указва на чистота и здра ве, както на душата, така и на тялото, защото здравето зависи от чистотата на кръвта; а чисти мисли и желания, както и чиста храна, поддържат чистотата на кръвта.

Никой друг знак не е така чувствителен към умствени, психични и атмосферни условия както Дева. Тела та им са като барометри и те усещат промяната на вятъра и времето преди тя да стане. Те са толкова чув ствителни към заобикалящата ги среда, че хора и места, както и времето, им въздействат за добро или зло повече отколкото те осъзнават това. Всяка атмосфера на ум, чувство, душа и дух въздейства на душите Деви, следователно те ще бъдат умни, ако си създадат силата за себезапазване, така че да избягват бъде щи наранявания. Растящата чистота на душите им изисква все по-голяма чистота на заобикалящата обстановка и на връзките им. Дори и това, което те четат има решително въздействие върху им; така че ако искат да се предпазят от зло, трябва да проявят различаване и мъдро да избират онова, което четат, особено преди ядене и преди заспиване.

В резултат на тяхната загриженост за подробностите и желанието им за различаване, индивидите Дева,

Само когато любовта на Дева към чистотата се изкачи до по-високо равнище, отколкото това на тялото и се издигне до душата, можем да кажем, че чистота е непосредствено важното след божествеността, защото хигиената на душата е решителен тласък и помощ за нашия подход към духа на истината. Небесна хигие на става чистотата, която разказва за истината, това непосредствено духовно знание, символизирано от мъдрата девица с „маслото" за душевен растеж чрез Христос, единствено осветяващ. Всички души имат лампи, но не всички имат масло в тях.

Бихме могли да си съставим по-добър портрет, да вникнем повече в естеството на Дева, ако размислим върху жената, именувана Марта в Евангелието на Св. Лука. В десетата глава четем как Христос е бил приет в нейния дом: „Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Исуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й прочем да ми помогне." Никакви думи не са така ценни и толкова валидни като преценка за този шести знак - толкова чувствителен и психичен и все пак често така егоистичен в самосъчувствието си, без мъдрост в състраданието и без истинско различаване - както думите, отправени към Марта от Христос Исус: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме."

Мария е една от онези мъдри девици, която прие светлината на Господа и по този начин си осигури необ ходимото масло за лампата. Тук виждаме доказателство за работата на положителната сила в душата, за да произведе индивидуалност. Хора като Марта се обременяват с подробности и земни тревоги, „ти се грижиш и безпокоиш за много неща", но не и за „едното нещо, което е потребно", което изисква волята на положителното виждане и състрадание, родени от любов. Докато не се съсредоточи мисленето и силата му не стане постоянна чрез приложение и медитация, не може да се спечели проникновението, което изгра жда волята и чрез това се поема надзор над инак убягващите и флуидни Меркуриеви сили на този психи чен знак. Марта показва незадоволство, и критичност, поради нейния неумен и неправилен анализ; тя е носител на погрешно настроение, липсва й светлината на виждането. Докато човек остава в Мартината категория, ще се тревожи прекомерно за материални неща.

Дева чувства връзката между материя и Дух твърде добре, но Меркурианското разделяне и разпръсване прави духовното знание инертно, разрушава набожността и отрича убеждението. Дева има силата за духо вно различаване и родените под този знак могат извънредно много да се интересуват от духовна дейност, но тяхната сръчност в подробности, посветена на дребни грижи, ги кара да загубят поглед за цялостния план и принцип на живота. Понеже Дева възприема само малки части, а не е като Везни,които виждат цялото, душите Дева могат да постигнат много повече, когато са под ръководството на силни индивиди с кардинални знаци, освен ако кардиналните и неподвижни знаци са силни и в техния рожден хороскоп. Съвършенството на перспективата е резултат от работа, извършена в знака Дева, дори и когато това съвършенство и да не е видимо, докато не се влезе в следващия знак Везни. Но не може да се придобие никаква перспектива, докато не бъде преобразувана слабостта към раболепие и егоизъм. Когато духовно различаване най-после освети ума на родените под Дева, тогава истинското съчувствие ще направи душа та дейна в служене, което е силата на този знак.

Лев Толстой, който имаше много планети, както и Слънце, в Дева, е казал: „Щастието на човека се състои в живот, а на живота в труд... Призванието на всеки мъж и всяка жена е да служат на другите." Когато се касае до работа, индивидите Дева често предпочитат да използват ума си отколкото ръцете; предпочитат да използват своята изобретателност вместо тежката работа, въпреки че те съвсем не са мързеливи нито се страхуват от работа. Те обаче винаги се стремят да избягват онова, което им е неприятно или ги смущава. Дева е знакът на подчинения, този който служи или работи, работещата класа и така наречените низшесто ящи, т.е. всички онези, които други ги управляват и насочват; но те често служат с голяма способност.

Раболепна сервилност понякога е злото у Девите, въпреки че не е толкова неприятна, както сервилността често намираща се в любезничащия, отрицателен Козирог. Всяка работа или мисъл би могла да бъде дос тойна, поради божественото в нас. Не може петно да бъде хвърлено на никой, който истински служи, неза висимо дали лъска обуща или е президент на някой народ. Няма работа толкова низша, която да не може да бъде облагородена от Христовото отношение. Христос не само казва: „Онзи, които иска да бъде най-
велик всред вас, нека бъде слуга на всички," но Той самият го показа на дело, като изми краката на своите ученици и по този начин смирено показа как висшите или по-еволюиралите зависят от по-малко еволюи ралите. Апостол Петър истинно казва: „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Исус Христос, Който бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци" (Послание до Филипяни 2:5-7) Това качество на служене е премного вродено в Дева. Разумно, здравословно и съчувстващо служене е съществено за Дева, и най-далеч и най-бързо в еволюцията си отиват онези, които осъзнават това и правят усилие към него, дори като отразяват качеството саможертва, показвано от допълнителния им знак Риби. Всеки трябва да бъде смирено благодарен за привилегията да служи на другите. Никой не може да заповядва, докато не се е нау чил да се подчинява, а послушанието се учи чрез служене и подходящо подчинение, но в него няма ника ква сервилност.

Родените под Дева често са свързани с обективни, практически длъжности. Те обикновено лесно се при способяват към индустрия и търговия, банкерство и бизнес. А същевременно в този земен и умствен и все пак психичен знак има онова, което създава човека на изкуството, който изобразява нежно, с подробности - подробности с паяжинна деликатност. В рисуване и музика характерното за Дева е свръхизтънченост. Това се проявява при музиката в големия майстор Шопен, които има за изгряващ знак втория деканат на Дева, Слънце в Риби; както това се проявява и в музиката на Менделсон, с Луна в Дева и специално при Моцарт, при чието раждане изгрява Дева. Също така художникът Дюрер, прекрасен гравьор и художник, е имал за изгряващ знак Дева, със Слънце и Луна в Близнаци. Литературният гений и вещ учен - въпреки че това все още рядко се признава - също и практичен държавник, Гьоте, е имал Слънцето в Дева. Духов но събуденият Дева приема своето знание и изкуство като общо благо и го използва само за доброто на света - в служене на другите. Ако човек търси нежни подробности и финес в изкуството, трябва да търси обществените знаци и специално Дева. Мисловна сила, както и най-нежни артистични подробности в изкуството идват от този необщителен и въздържан знак, въпреки че това не винаги е очевидно, нито дос татъчно се отглежда от родените в този знак.

Индивидите Деви, които са духовно събудени, се отдават със стремително действие на служене на човече ството; а несъбудените служат само на себе си, както те по погрешка мислят, като работят за повече дола ри, които някои от тях непрекъснато броят. Целият им живот е посветен на придобиване, докато най-пос ле разберат колко разрушително и ограничаващо е това занимание, и осъзнаят, че техните физически енер гии и заслепеният мозък затварят пътя им към небето и отнемат прозорливостта им, забавят усъвършенст ването на душата им.

Един от най-лошите пороци на този психично-мисловен знак е егоизма, придружен от крайно изискване от другите и критикарско отношение, което е разрушително и пречи на растежа на собствената им душа. Тук също се намира понякога и много фино лукавство. Терминът „лисица" в тези случаи е много добре приложим към този знак в отрицателната му фаза. Положителният Дева индивид, обаче, прилага тази фина енергия по подходящ градивен начин, като открива правилните отговори на бързи, наложителни въпроси и положения. Тогава той използва градивна критика, развива способността си за истинна, логич на цел и колкото е по-чист мотива, толкова стават по-фини етерното и астралното му тяло. Така разцъфтя ват знанието и мъдростта му.

Дева, както и Близнаци, е знакът на познанието, но Дева стои между „дявола" на егоизма и „дълбокото море" на неразумно съчувствие, като и двете тези са вродени в психичната природа на този знак. Трябва да се търси равновесие чрез светлината, която се добива само от мъдростта, а за тази мъдрост трябва да се работи чрез придобиване на способността за бързо вътрешно различаване. Тайната за развитието на тези способности лежи скрита в любовта, която родените Деви трябва да събудят у себе си и да я накарат да даде плод. Дотогава, докато личността Дева остава роб на сетивата си, трябва насила да бъде ограничава на в нейните крайно практични, уталитарни възгледи.

Дева е знакът, който носи психични опитности, но твърде мнозина объркват психичните енергии с растеж на душата и с духовни постижения. Има твърде огромна разлика между чувствителността към атмосфера та на астралния свят от една страна и от друга страна любовта и чистотата, необходими за да може човек безопасно да влезе в духовните области благодарение на собствената си сила и самонаправляване. Първо то е обикновено остатък от атавистичното или инстинктивно ясновидство, докато второто е истинско про светително съзнание. Обаче мнозина в това време на материализма нямат никакъв интерес към ученията на духовната наука, докато не получат някои собствени психични опитности. Индивидите Дева са спосо

Чрез Дева се дават остри самоизпитания и непрекъснати самозапитвания. Вътрешният живот се съсредото чава в много усърдна дисекция, при която не се пропуска никаква подробност. При високоразвития инди вид гази усилена, умствена деятелност довежда до толкова голямо възвишаване, че мисълта се одухотворя ва до степен, при която душата търси божествената представа за Бога, като единствена направляваща идея, както търси и волята на Отец. Правилната умствена дейност най-после довежда до правилна духов на мисъл и направление. Родените под Дева би трябвало непрекъснато да пречистват мисълта си чрез непрекъснато търсене, подреждане на идеи и достигане до правилни и истинни отговори на всички въпро си. Друго нещо, което над всичко трябва да се преобрази, е навикът на Дева да се тревожи и то особено за незначителни неща. Меркурий като че държи личностите Деви винаги в напрежение и по този начин те опропастяват много от най-добрите си сили. Те ще трябва също така да се пазят да не критикуват разру шително, а вместо това да преобразяват подтика си да съдят другите. Може другите да бъдат анализирани градивно, но лицата Деви често се прехвърлят в отрицателната страна и стават разрушителни в мислите си и цинични в отношенията си. Чрез скъперничество и цинизъм някои се отдалечават от самата идея за Бога и забравят всякакво съчувствие.

Цел и задача на всяко лице Дева непрекъснато трябва да бъде уравновесяването, което отвежда Аза до нови степени и създава нови отношения към опитностите на живота. Човекът Дева трябва да премахне от себе си разрушаващата душата склонност към дребнаво критикуване, докато все още има силата за правилен и умен анализ, като същевременно се учи да избягва безцелното многословие и изграждането и изразходването си в празни приказки. Би трябвало непрекъснато да упражнява надзор над мислите. Чрез този надзор над мисленето се постига и съхранението на говоренето и действие и растеж в мъдрост - нещо напълно необходимо за всяко развиващо се Аз.

Неразвитият Аз много изисква от другите и е толкова самодоволен, че е нетолерантен към идеите на окол ните, към възгледите им или към ученията им; той подценява или изобщо не обръща внимание на никак ва друга преценка освен на собствената си. Това отношение е резултат от частичното, разделящо, мозъчно мислене, „тъмнината", в която неразвитият човек от този знак живее. Той живее чрез малките неща на жи вота, частите и парченцата, вместо с мироглед, обгръщащ цялото. Това ограничение е, което прави тези души почти слепи и взискателни - склонност, която те носят със себе си и се опитват да я налагат и на другите, което е и коренът на придирчивостта им и претенциозността им, които са в основата на повечето техни тревоги, с изключение на психичната докачливост, вродена в този знак. Никой човек не може да ста не истински добър или красив по душа, нито истински толерантен, докато не осъзнае ясно своите собст вени грешки. Такова осъзнаване, придружено с растящо себе-познание, ще даде силен подтик да се преодо лее нежелателния навик на Девата към прекомерна дисекция и разрушителна критика, които неразвитите души практикуват непрекъснато, когато са родени в този знак.

Задачата на родените под Дева е да виждат и анатомизираj, да анализират и оценяват, за да станат мъдро различаващи. Разграничаването дава възможност на човека да види направляващите принципи всред подробностите, да се държи към същественото и да бъде умно състрадателен. Роденият Дева съди себе си и всички неща; така той подлага живота си на непрекъснато нагаждане. Докато остава в тъмнината на своя завързан за мозъка интелект, той поддържа практичен мироглед често облечен в силен материали зъм, но в момента, когато види вътрешната светлина, никой не отдава по-прекрасно и по-голямо служене и никой не показва по-голям душевен растеж. Такива Азове стават истински градивни в мирогледа и в критиката си и тогава те са в състояние да помогнат на другите чрез своята ясна проницателност на схващания и служене.

Страхът, който родените под Дева често усещат, е пряк резултат от живеенето им в тъмнината на свърза ния със земята интелект. Склонността към материя е твърде господстваща; би трябвало Духът много пове че да освети материята. Когато душите на Дева все повече се продават на материята и занемаряват Духа, те се опетняват. Когато обаче успеят да се освободят от своите материалистични и егоистични импулси, тяхната сила да прочистят себе си ги кара да блестят със своята вътрешна, вродена божественост. Душите Деви стават съзнателни за истината на мъдростта на любовта, стремят се да живеят в целомъдрената чистота на знака Девицата-София, най-мощно представена от Тази, за която Св. Йоан не използва име, а я нарича „майката на Исус".

Когато Дева господства в рождения хороскоп, належаща е нуждата от чистота и прочистване. Макар че
тези хора са често фанатични, що се касае до личната им чистота и хигиена, само такава чистота не е достатъчна; не трябва да се спре до тук, но трябва да се разпростре и като хигиена на душата на мислите и чувствата, и се стигне до небесна хигиена, работеща алхимично, за да очисти душата чрез воля, която работи с мъдрост. Точно тази различаваща мъдрост е „единственото необходимо нещо", защото Деви са души, които трябва да работят, за да придобият равновесие между мрачна егоистичност и хлъзгаво съчув ствие и се освободят от желанието да бъдат обслужвани, а да намерят своята вътрешна сила, за да служат те на другите, защото слабостта на Девите е егоизма, а тяхната слава - служенето на другите. Индивиди, родени в знака Дева, намират истинско задоволство от живота си и правят истински напредък, когато с радост се предложат в мъдро служене на другите.
О, обърни мисли към космичния живот,

обхвани света отвъд борбата,

поеми осветения възглед

отвъд сетивата, осветен от Духа.

движението на групата Духове,

Елохимите, и живей в цялото,

Самият Христос, който храни твоята душа.

служи на Бога и човека и живей като свободен;

телесната преграда, тясно прилепнала,

трябва да се разхлаби, за да видиш светлината.

вътре в личността ти на Земята;

за да живее човекът живота и любовта,

ще накара да се роди Господа отгоре.

ВЕЗНИ - РАВНОВЕСИЕТО

ВЕЗНИ, Равновесието или Двете Блюда е седмият знак на Зодиака, въздушен по елемент и кардинален по качество. Неговият първообраз изисква равновесие. И така лицата със силни Везни винаги се стремят да осъществят и поддържат в себе си равновесието, както онзи, който в цирка върви по опънато въже, така и съдията Везни в съдебната зала. Двете блюда трябва винаги да бъдат уравновесени. Непрекъснато душите Везни ги претеглят, а и те самите непрекъснато претеглят себе си, за да видят какво им липсва, за да поддържат спокойствие и равновесие. Не може у човека да съществува хармония, ако не създава непрекъс нато равновесие, нито може физическият организъм да съществува без бъбреците, които се управляват от Везни, както и кръста и слабините, централната част на тялото.

Вътрешната и външната хармония дава за резултат цялостност - обединяването на троичното човешко

За Везни, този централен, свещен, седми знак, образно можем да кажем, че е маховикът на Зодиака, защо то така, както сила и движение в дадена посока се поддържат пропорционално на поддържащото равнове сие и дадената стабилност от въртящата се балансираща сила, така също човекът се издига по на-нагорни те спирали на еволюцията, като все повече придобива увеличаваща се хармония на равновесието. Да ста не човек хармоничен, значи да стане цялостен, а целостността е резултат само на обединение на силите. Тази цялостност се придобива, когато Христос работи вътре в душата, като свързва душата с духа в пъл но Аз-съзнание.

Не може да има правилно разбиране на знаците на Зодиака без нарастващо приложимо знание за значени ето на Христос. Този факт е от жизнена важност, когато разглеждаме седмия знак, защото той служи на силата на разпятието. Когато Слънцето влезе във Везни, то променя своя курс от северното към южното полукълбо; преминава се екватора. Ден и нощ са равни по дължина, уравновесени са светлината и тъмни ната. Така качеството на равновесието се осъзнава, когато Слънцето достигне екватора, средата между Тропика на Рака и Тропика на Козирога.

Когато при раждането господства Везни, в живота става преминаване, преминаване на или-или, разпятие на човека и, чрез това разпятие във Везни, човек достига до истинска хармония и намира мира, който „надминава всяко разбиране", безусловната радост, която само Христос може да даде.

Венера, управителят на Везни, управлява не само венозната кръв и нейната циркулация, но също така и деня петък; а Разпятието стана в петък. Езотеричният ученик ще забележи, че родените под Везни преми нават през Разпети Петък понякога, като през истинска опитност. Св. апостол Павел казва: „Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите." (Галатяни 5:24) Степента и силата на такова разпятие са в унисон с напредъка на душата. Родените под Везни трябва да пожертват плътта заради Духа, така че душата им да може да бъде изфинена. По този начин те се издигат от скръбта и страданието, което ги кара усилено да мислят за своите опитности чрез чувствата и постигат равновесие между главата и сърцето чрез волята. Само по този начин се постига онази цялост, която дава здраво словност и самообладание.

„Колко разпятия има в любовта", казва Херрик. Любовта е фактически животът на Везни; родените в или под този Венерин знак биват разпъвани и по плът, поради техните желания и чувства, докато прочиства нето напълно изфини душата и я доведе до състояние на равновесие и спокойствие. Всички земни бракове са само сянка на небесния модел. След като човек е преживял божествения брак, свързвайки низшето си себе с висшето, този знак с всички негови страдания най-после довежда през Голгота до короната Христо ва. Тогава се чува гласът, които премахва последната следа от болка с думите: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши." (Йоана 14:27)

Като продължим да медитираме върху Везни, средният знак на Зодиака, ясна ни става идеята, че той е маховик, уравновесяващата сила и по този начин, поради неговата сила за съгласуване на трите душевни сили - мисъл, чувство и воля - в резултат се получава по-голямо равновесие. Само онези, които под Везни са живели напрегнато, могат да кажат много за силата на този знак и това само ако са живели във всички други знаци на Зодиака толкова положително, че са вече просветени от висшето интуитивно съзнание. Духовната работа, съчетана със страданието в плът събужда човека и го довежда в съприкосновение с Христос вътре в него.

От трите знака Дева, Везни и Скорпион, средният знак, Везни, се стреми да прочисти качествата на три те, взима чистата есенция на всеки и довежда и трите в хармония, като създава истинско равновесие, а чрез това и спокойствие. Когато това равновесие бъде спечелено, като се победи яростната атака на вътре шните противоречия и като се преминат изпитанията по плът, когато бунтът на желанията най-после е овладян, тогава изниква човекът, изпълнен с истинско състрадание към човечеството. Везни предизвикват страст към спокойствие и донася спокойствие чрез страстта, защото в този знак равновесията се постигат чрез борби. Това звучи парадоксално, но как другояче може да се постигне спокойствие, освен чрез

Във Везни просветлението идва чрез интуицията, когато душата изтънчва желанията и става посредник между низшето и висшето себе.В Дева душата трябва да придобие различаване чрез дисекция и отстраня ване и по този начин се научава правилно да разпознава мисъл и чувство, които преминават през пречист ване в този психоумствен знак. Този процес още повече се усилва чрез пречистването на чувствата и жела нията в знака Скорпион, Резултатът е дестилат от чисто съзнание, което нагажда душата в съзвучие със света на . хармонията и единството.

И така виждаме, че всички души по някое време, в някой живот, се прочистват и изфинват в този знак на разпятието, докато низшето себе на сетивата се доведе до равновесие с висшето себе, като се уравняват сърцето и главата чрез суверенната воля. Така преобразен, човекът придобива изтънчеността, която съз дава положителни душевни сили и това е важно да се знае, защото ние идваме на Земята именно, за да придобием това Христово-съзнание.

Като разглеждаме Везни, добре е да погледаме една везна с чифт блюда. Блюдата са символи на мисълта и чувството, главата и сърцето. Двете блюда би трябвало да имат точно еднаква тежест и по този начин да са уравновесени. Точката на висенето на везните опорната точка, символизира волята. Медитиране върху този символ на Везни показва, че това е една троица, свързана с Троицата. Душите Везни желаят съвърше на хармония, която да произтича от уравновесения троичен човек, чиито мисъл, чувство и воля тук на земята се разделят, стават свободни, независими и все пак трябва да са съгласувани и под надзора на Аза. Христовото съгласуване е истинското спокойствие, ала това спокойствие не може да бъде установено в човешката личност, докато напредъкът в съсредоточение и медитация не освободи еднакво и независимо силите на мисъл, чувство и воля. Това съгласуване с Христос, чрез което изпълнените с грижа и страх сър ца престават да страдат, идва при човека, когато той използва своята воля за духовна дейност, за да изис ка от себе си справедливо уравновесяване и съвършена хармония.

Онзи, който иска да достигне през Седмия ден до това състояние на почивка, която прави душата повече съзнателно дейна, трябва да постигне тази вътрешна уравновесена сила. Тройните сили на мисъл, чувство и воля би трябвало да бъдат уравновесени, както това е при истинския символ на Везни, везната с две блюда. Човечеството е в процес на развитие в Йерархия, известна като „Духовете на Свободата и Любов та". Свобода и любов са качествата, които ние всички трябвало да развием тук, в плът, на Земята. Когато нашето съзнателно Аз стане духовно деятелно чрез волево мислене, ставаме все по-свободни. И когато вне сем мислене в живота на нашата воля, ще усъвършенстваме действията си и ще достигаме до по-големи дела на любов. Във Везни се вижда как на душите се дават възможности да изпитат своите качества и да придобият хармония и понякога да довеждат до приключване цяла серия минали животи на Земята. Този знак на почивката, този знак на Седмия ден, ни напомня поканата: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя" (Матея 11:28). Никой не може да постигне тази почивка, това съгласува не с Христовото съзнание, хармонията, която носи спокойствие, докато не придобие равновесие, защото това е единственото необходимо нещо, за да може човек да се освободи от страх, земни грешки и грижи.

Така както търговските везни винаги се стремят към равновесие, също и душите на Везни винаги копнеят и се мъчат да придобият вътрешно равновесие. Те знаят, че такова състояние на стабилна сила, придобита чрез равновесие, ще ги освободи от всякакви страдания. Като се придобие такова равновесие, светлината на по-висш свят ще проблесне за земния човек. Везните интуитивно намират пътя към по-висшето съзна ние. Във Везни душите могат да достигнат до успех във всички сфери на живота, когато осъществят своето вътрешно спокойствие и „почивка", които този уравновесяващ знак дава.

Творческо балансирана сила се проявява и в свободните сили на сътрудничество в космоса, без които пла нетите и съзвездията никога не биха вървели по своя път. Планетите се въртят на осите си, движат се по своите орбити и поддържат всички свои други движения, поради вложената благодат на Бога. Така се съз дава хармонията на сферите, симфонията на звучащото равновесие и съгласуване на космоса, което, биде йки истинска музика, е гласът на Бога. По същия начин, човекът, микрокосмосът вътре в макрокосмоса, чрез Везни трябва да потърси да се приближи до Христовата Мистерия, която ще го уравновеси и ще го направи сътрудник на космоса, като му даде възможност винаги да се изкачва по своя път върху звездна та спирала на еволюцията към разкриване на нова истина.

Във Везни светлината на света подтиква човека да намери пристанището на небесната хармония, чрез чийто звучащ тон душата усъвършенства своята хармония и придобива равновесието на любов и спокойс твие. Везни казват: „АЗ СЪМ душата на спокойствието и любовта, въплъщението на музика, възторже

Всички звезди се движат и изкачват по спирала по своя път, придружавани от музиката, която те създа ват; всяка сила в света била и най-мъничката или най-мощната, издава свещена песен и това е Словото, което беше „в началото". Ако Словото на Христовия живот все още не звучеше, щеше да съществува само една празнота, а не живот. Човекът е създаден творец и деен чрез звучащия тон и слово в света, макар че той не знае това.

И въпреки горното, човешкият живот днес е безцветен, абстрактен, празен, дори катастрофален, защото човекът вече не осъзнава света на Словото, поради своята невежествена интелектуална опозиция и отри чане на духовните светове и същества. Лудостта на материализма е направила хората глухи за Словото. Въпреки че бе необходимо човек да се потопи в материализма, за да може да постигне Аз-съзнание и свобода, сега е времето отново да се придобие висшето съзнание. За да направи това, човекът трябва да победи дракона на материализма. В този знак на справедливост и хармония, Везни, човек среща сатани нския дракон, противодействащ на Христос, защото това е спънката на злото, поставена срещу Христос и през някое време, в някой живот, трябва да се направи избор на пътищата, на насоките. Мъдър е този, кой то избира Михаиловия път към Христос, защото този, който иска да бъде в отношение и връзка с Хрис тос, може да направи това чрез Архангел Михаил, който сега е образ на Христос. В 1879 г. Михаил навле зе в Земната сфера на духовна деятелност и стана управител на всички онези, които търсят благотворните сили, необходими за тяхното правилно развитие и здравословен напредък. През времето на Везни е Михаиловата литургия, на 29 септември. Преминаването на Слънцето всяка есен през Везни е времето на Михаил, който убива дракона на Аримановите носещи смърт сили на земния интелектуализъм, който иска да отрече Духа. И човекът има право на избор - или да стане помагач на Михаил или пък слуга на Аримановото войнство.

В настоящето време човек все още не може да различи божествения план, нито пък да чуе Християнизира ните тонове, звучащи в небесните хармонии, макар че ден и нощ самият човек непрекъснато издава свой собствен звук, добър или лош, хармоничен или дисхармоничен, според своето състояние и качество в еволюцията. Накъсо, музикален звук лежи в основата на всеки живот и чрез уравновесяващите тактове на Везни човек винаги се изфинва и повдига до по-висока хармония, защото във Везни трябва да се постигне равновесие и божествените същества, които направиха човека по свой образ, бдят над неговата съдба, като искат да усъвършенстват човека до истинско спокойствие, да се балансират двете блюда. Докато не се спечели тази способност да се открие равновесието, не се намира Утешителят, нито ще дойде този мир, който Христос дава, сила, която не е от този свят. Човекът е изпълнен със страх и е тревожен много дока то не намери своето равновесие в знака на небесните хармонии и музика, знака на справедливост и съгла суване, в който се претеглят всички хора, живот след живот, докато те не достигнат истинско и резултат но равновесие и самообладание.

Музиката означава много повече, отколкото само нейните земни тонове, защото зад звучащия елемент, пренасян от химическия етер, се намира нейната духовна същност, независимо от това дали човек знае това или не. Тази духовна есенция, небесната душа на тона, отделя ухото от земния звук. Също така и у човека има много повече, освен неговата физическа форма, която стои пред нас, защото скрити в човека и извън погледа на физическите очи, живеят душата и духа, макар че хората, които се отъждествяват днес с физическото тяло, не съзнават тяхното съществуване. Чрез силата на светлината на Везни можем да израс тем до там, че да виждаме и гази част на човека, неговия душевно-духовен живот, сега прикрит от нашия поглед.

Силата на звучаща музика трепти през Везни, като свързва чувствителните души с Божествения Музика нт. Когато големи симфонии се свирят от оркестри, музикантите се вдъхновяват от небесните господари на музиката посредством звучащия седми знак на Зодиака, Везни. Ако човек наистина можеше да вижда с духовно око, там над изпълнителите музиканти би могъл да види надигащите се стегнати редици на създа ващите музиката същества, които издават тона и цвета в чисто добавъчно съзвучие.

Няма по-прекрасен път към духовните светове от пътя на музикално звучащия тон чрез Везни. Тук
намираме очертания на радостна красота, съзвучието на безброй цветове, съчетани в симфония от звуците на крилата, на които издигаме нашите души до висините на възвишени радости, превърнати в екстаза на Христовия живот. Чрез гази звучаща сила влизаме в унисон с любовта, която прониква цялата Земя. Любовта е тайната на живота и нейната сила се проявява в музиката, в звучащата песен на Бога. Онова, което някога жреците са постигали чрез храмовите ритуали, сега се постига чрез музиката. Днес истински ят музикант е йерофант на Мистериите, стараейки се да повдигне човечеството чрез тонове до по-голяма та сила на Духа.

Истинската красота на любовта се създава чрез хармонията, която любовта Божия придава чрез своя Хри стос. Същината на Христос се намира във всички форми, които любовта създава и там живее и светлина та на Везни, както и във всички онези души, които искат да служат на душите на хората, да закрилят слабите, обидените, наранените раси, болните и падналите, чиято светлина е замъглена или затъпена от жестоките каданси на болката. От хармонията, която е любов, са създадени всички неща и чрез същата величествена музика всички ще бъдат облагородени и накрая преобразени. Тази любов не е чувство, а движеща сила, която се вплита във всички неща и дава всичко необходимо на всеки за съвършеното разгъване на съзнанието. Задачата на човека на Земята е не само да осъзнае закона на любовта, но също и да осъществи себе си, да стане самата тази любов и да препраща нейния блясък. Тогава низшата природа ще бъде одухотворена от висшия човек, Господа от небесата. И когато човек придобие това висше съзна ние, всички негови творения, на всички нива и във всички области, стават по-красиви и съвършени. Азът използва силите на душата, за да твори, независимо дали ще ушие рокля, ще направи къща, параход, ще сътвори песен или стихотворение. Везните често изразяват любов и хармония чрез цвят и тон. Дори и ако човекът не е творчески настроен, Везни винаги му дават възможност да оценява красотата, особено в изкуството и музиката.

Онзи, който иска да намери красотата на любовта и да постигне спокойствие, трябва да осъществи светли ната, която води до съюз чрез действената цялост на знака Везни. Христос каза, че Той е дошъл за онези, които имат нужда от лекар, защото Той иска да направи хората здрави, цялостни. Да бъдеш цялостен значи да си излекуван от Онзи, който спасява земния човек потънал в материя. Везни представляват над личностното, духовното себе, което е противоположното на личното себе, земното Аз, представяно от Ове на, допълнителния знак на Везни. Тези, които разтварят сърцата си за любов, изравняват душите си с чистата светлина на Везни, въздушния знак, който обединява, като в обща атмосфера, душевните сили на всички, с които идва в досег. Подчертаната сила на Везни е обединяване, характеристиката му е съпруже ство и истински брак.

Така че качеството на вливане, стремежа за обединяване с други е вроден във Везни, защото това е знакът на свързване, на душевна асимилация и сливане, знакът не само на брака, но също и на привличане към общества и групи. Онзи, който има силни Везни и се държи надалече от другите, отрича сам на себе си своето най-добро еволюционно развитие и отрича самата цел на този въздушен знак, който подтиква дру гаруване, съдружия, а специално и брак. Везни водят към брак, но когато е много зле наранен, този знак може да доведе до разтрогване или нестъпване в брак. Този знак или свързва хората, или ги разделя,спо ред техните наклонности или степени на еволюция. Лошото на Везни е, когато се държат отдалечено, неосъзнавайки чувството за цялостност, което могат да достигнат чрез другаруване. Само отрицателното откликване на Везни води човека да отбягва хората и ако се държи изолиран от другите, унищожава въз можностите си за разширен живот и растеж.

„Силата за безпристрастност, тази психична свобода, тази способност да се усетиш дълбоко заинтересо ван в съдбата на другите дори в момент, когато усещането на съюз с любимия човек е прекомерно налице,