М о т и в и по нохд №524/2014 година по описа на рс-б

М О Т И В И

Подсъдимият С. Л. П. -роден на 02.10.1995г. в гр.Б. , обл.Софийска, българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр.Б. , обл.Софийска, ул. №26 и с настоящ адрес: с.Л. , обл.Софийска, ул. №40, не женен, без образование, безработен, осъждан, с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК, през месец декември 2013г. в землището на с.Л. , обл.Софийска е отнел чужда движима вещ - 1/един/ брой кон - мъжки, на възраст 3 години, с тегло около 350-360 кг., с черно - сив косъм, на стойност 800,00лева, от владението на собственика Р. М. П. от гр. Б. , обл. Монтана, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои.

В с.з. представителят на РП-Б. намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК и подсъдимият да се възползва от правото си по чл.371, т.2 от НПК. Поддържа изцяло обвинението срещу подс. П., моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание при условията на чл.58а от НК, което да е „лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок, на основание чл.66, ал.1 от НК.

В с.з. служебният защитник-адвокат а. Я. от САК, кантора-Б. , назначен на основание чл.372, ал.2 във връзка с чл.94, ал.1, т.9 от НПК във връзка с чл.23 от ЗПП, определен с разпореждане на АС-гр.София на подс. П., дава съгласие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК и подзащитния й да се възползва от правото си по чл.371, т.2 от НПК. Не оспорва обвинението срещу подс. П., моли съдът да го признае за виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.58а от НК, което да бъде намалено с 1/3 под предвидения в закона минимум, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок, на основание чл.66, ал.1 от НК.

В с.з. подс. С. П. се признава за виновен и по реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Поддържа изцяло казаното от служебния му защитник адв. Я..

Съдът, обсъждайки направеното от подсъдимия пълно признание за всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, при съпоставка подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка, отразена в обвинителен акт от 24.07.2014г. на РП-Б. по пр.преписка № 212/2014г. по описа на РП-Б. , досъдебно производство /2014г. по описа на РУП-Б. :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Св. Р. М. П. е с постоянен адрес гр.Б. , обл.Монтана, ул. №12, но през месец декември 2013г. временно живеел в с.Л. , обл.Софийска. Св. Р. П. притежавал коне, които в един от дните през месец декември 201 Зг. пуснал да пасат на ливада, в близост до гората в землището на с.Л. , обл.Софийска, като ги бил „съпнал" /вързал им краката/. Същия ден подс.С. Л. П. и св.Н. Т. В. отишли в близост до конете, собственост на св.Р. П.. Тогава подсъдимият решил да открадне единия от тези коне - мъжки кон, на възраст 3 години, с тегло около 350-360 кг., с черно - сив косъм. В изпълнение на това свое решение, подс. П. развързал краката на гореописания кон, качил се на гърба му и го подкарал към селото, а св.Василев си тръгнал след него пеша.

След инкриминираното деяние, подс.П. отишъл с коня, предмет на престъплението пред дома на св.Л. В. П., находящ се в с.Л. , обл.Софийска, ул."Брезовица" №5. Там обвиняемият разменил отнетия от него кон, като го дал на св.Любомир П., а в замяна той му дал един от неговите коне — на по малка възраст. След като направил размяната подс. П. завел даденият му от св.Любомир П. кон в двора на дома си в с.Л. , обл.Софийска, ул. №40.

Отнетият от подс.П. кон останал в двора на дома на св.Л. П. няколко дена, след което същият го продал на непознати за него лица за сумата от 500.00лева. След продажбата св.Л. П. провел разговор със св.Р. М. П., при което последният му споделил, че му е извършена кражба на кон, като подробно му го описал. Тогава св .Л. П. разказал на св.Р. П. за извършената размяна на коне с подс. П., и му казал, че ако му върне дадения от него кон на обвиняемия, ще му даде сумата от 500.00лева. В последствие св.Р. П. отишъл в дома на обв.П. в с.Л. , обл.Софийска и провел разговор с него, в който обвиняемият си признал за извършената от него кражба на животното му и му предал коня, даден му от св.Л. П.. Св.Р. П. отвел дадения му от обвиняемия кон и го върнал на св.Любомир П., който от своя страна му дал сумата от 500.00лева.

Видно от заключението по извършената съдебно - оценителна експертиза се установява, че коня, предмет на престъплението, собственост на св.Р. П. - мъжки, на възраст 3 години, с тегло около 350-360 кг., с черно - сив косъм е на стойност 800.00лева.
По доказателствата:
Съдебното следствие е проведено по реда на диференцираната процедура на глава 27 НПК, поради което събирането и проверката на доказателства, касаещи фактите по обвинението е обвързано с реда и условията на чл. 373,ал.3 вр. с чл. 371,т.2 НПК.

С определение от 23.09.2014г. по настоящето НОХД № 505/2014г. по описа на РС-Б. по реда на чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че самопризнанията на подс. П. се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които съдът приема да ползва при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При постановяването на присъдата си, съдът се позова на самопризнанията на подсъдимия Митко П. Ташков по чл.371, т.2 от НПК, като ги намери за достоверни и подкрепящи се от събраните в досъдебното производство, кредитирани от съда, доказателства и доказателствени средства, прочетени на основание чл. 283 от НПК. Съдебният състав кредитира с доверие гласните доказателствени средства- показанията на свидетеля Р. М. П./пострадал/, св. Л. В. П., св.Н. Т. В., вкл. и дадените от тях показания по реда на чл.223 от НПК, като логични, непротиворечиви и изцяло кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, като взе предвид и обясненията на обвиняемия от ДП, също съдържащи признания в това му качество на този етап от наказателното производство и се позова на тях при постановяване на присъдата си. В тази насока съдът цени и писмените доказателства, събрани на ДП, вкл. справка за съдимост на подсъдимия, експертна справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, характеристика.

Съдът не намери основания да се съмнява в компетентността, обективността и безпристрастността на вещото лице, извършило съдебно- оценителна експертиза, поради което я присъедини към останалия доказателствен материал и изгради изводите си и въз основа на нея.

Всички изброени по-горе кредитирани доказателства и доказателствени средства, на които съдът се позовава, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, кореспондиращи се и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по категоричен и безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимия. Поради това и същото, съдът ползва на основание чл. 372,ал.4 НПК за изграждане фактическите и правните си изводи при постановяване на присъдата.

По делото няма противоречие между доказателствените материали, което да налага отделното им обсъждане.

От така възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка съгласно събраните по делото доказателства и самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, съдът намира, че се установи по несъмнен и категоричен начин, отразеното в обвинителния акт, че подс. С. Л. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 от НК.

От обективна страна, подс. С. Л. П. през месец декември 2013г. в землището на с.Л. , обл.Софийска е отнел чужда движима вещ - 1/един/ брой кон - мъжки, на възраст 3 години, с тегло около 350-360 кг., с черно - сив косъм, на стойност 800,00лева, от владението на собственика Р. М. П. от гр. Б. , обл. Монтана, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои. Подсъдимият противозаконно, е прекъснал фактическата власт на собственика върху вещта и е установил свое владение върху същата.

Подсъдимият С. Л. П. е извършил престъпното посегателство при форма на вина- пряк умисъл. Съзнавал е, че извършва противозаконно отнемане на чужди движими вещи- кражба. Същият е искал настъпването на вредните последици, свързани с отрицателно засягане правото на собственост върху отнетите вещи, като към момента на извършване на деянието е предвиждал и съзнавал общественоопасния характер на деянието си. Налице е намерение противозаконно да се присвоят вещите, предмет на престъплението, вследствие на което да се облагодетелства по неправомерен начин.

Причините, довели до извършването на престъплението са желанието за облагодетелстване по бърз и лесен начин, незачитане неприкосновенността на чуждата собственост. Условията, които са способствали за извършване на деянието са чувството за безнаказаност, формирано у подсъдимия, както и липсата на ангажираност.

При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието, извършено е престъпление против собствеността- кражба, едно от честите и най- срещани престъпления в нашето общество, както и личната опасност на подсъдимия, като оцени отегчаващите и смегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона.

.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализация на наказанието по отношение на подс. подс. С. Л. П., съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства користните мотиви, подбудили го към извършване на престъплението и като смегчаващи обстоятелства, а именно, че същия не е осъждан, признава вината си, в млада възраст е, с тежко социално и материално положение- без доходи и на основание чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали наказанието с 1/3 от 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” на 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода”. За постигане на целите на наказанието, съдът е преценил, че изпълнението му трябва да се отложи за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, от влизане на присъдата в сила.

Предвид установените данни за осъжданията на подс. С. Л. П., на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, следва да се групират наложените на подсъдимия наказания при спазване на принципа за най – благоприятно за осъдения групиране на наложените наказания, като наложеното с настоящата присъда по НОХД №524/2014г. наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години, групира с наказанието наложено със споразумение имащо силата на присъда по НОХД №544/2014г. по описа на РС-гр.Б. , одобрено и влязло в законна сила на 07.08.2014г., което е "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години, като му определи и наложи за изтърпяване едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 4/четири/ месеца, чието изпълнение се отложи за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, от влизане на присъдата в сила.

Съдът осъди подс. С. Л. П. да заплати по сметка на БРС в полза на Държавата сумата в размер на 40.00 лв./четиридесет лева/- направени разноски в хода на досъдебното производство.