М о т и в и по присъда №48/21. 11. 2008 година, постановена по нохд №365/2008 година на Софийски окръжен съд



страница1/2
Дата01.01.2018
Размер0.5 Mb.
#38712
  1   2



М О Т И В И
по присъда № 48/21.11.2008 година, постановена по

НОХД № 365/2008 година на Софийски окръжен съд


Софийска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Т. Г. Г. за извършено от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, пр. 4, вр. чл. 115 НК затова, че на 15.06.2007 година около 00,15 часа на ул. „Св. К. Б. І” № в гр. Момин проход, Софийска област, с нож умишлено е умъртвил Емил Велинов Герасимов, ЕГН от гр. К., Софийска област и деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост чрез нанасяне на 17 наранявания по тялото.

Като частни обвинители и граждански ищци са конституирани ГАЛЯ ПЕТРОВА ЗАШЕВА - ГЕРАСИМОВА, АЛЕКС ЕМИЛОВА ГЕРАСИМОВА, ПЕРСИАНА ЕМИЛОВА ГЕРАСИМОВА и СТОИМЕНКА АНГЕЛОВА ГЕРАСИМОВА - съответно – преживяла съпруга, деца и майка на починалия Емил Герасимов.

Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес гр. искове срещу подсъдимия ТИХОМИР ГЕОРГИЕВ за обезщетение на претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на Емил Герасимов, предявени от гражданските ищци - ГАЛЯ ПЕТРОВА ЗАШЕВА-ГЕРАСИМОВА - в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева, АЛЕКС ЕМИЛОВА ГЕРАСИМОВА и ПЕРСИАНА ЕМИЛОВА ГЕРАСИМОВА - в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лв. за всяка една от тях и СТОИМЕНКА АНГЕЛОВА ГЕРАСИМОВА в размер на 100 000 (сто хиляди) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 15.06.2007 година, до окончателното изплащане на задължението.

Допуснато е провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК, след постигнато съгласие между страните да не се провежда разпит на вещите лица д-р ТЕОДОРА БОЯНОВА ШАРАНОВА, д-р ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ ТОПАЛОВ, ВАЛЯ НЕДЕЛЧЕВА ДЖАБАРСКА, АЛЕКСАНДРА АНГЕЛОВА АНАСТАСОВА, ДИМИТЪР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ, д-р БОРИС ИВАНОВ ЩЪРБАНОВ и ВАНЯ МИЧЕВА ГЕНКОВСКА, както и разпит на св. Нели Ставрева-Василева.


В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото на подс. Тихомир Георгиев обвинение в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 115 НК, като счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства сочат, че подсъдимият се явява конкретния извършител на престъпното деяние.

Поддържа се, че показанията на св. Юлиян Зашев безспорно доказвали, че св. Методи Георгиев и св. Борислав Тутев са поръчали на него и на подс. Тихомир Георгиев да отрежат ушите на пострадалия Герасимов, а показанията на св. Зашев, св. Димитър Ангелов, св. Любомир Струмин и св. Ивайло Петров, както и справките за регистрация на мобилни апарати и проведени телефонни разговори безспорно установявали, че подс. Георгиев е бил информиран за местоположението на починалия Герасимов от св. Венцислав Танчев, който бил провел с подсъдимият два разговора по телефон – около 18.00 часа, когато св. Венцислав Танчев е бил забелязан да минава за първи път пред питейното заведение, в което са били св. Ангелов и починалия Герасимов и втори път – по-късно около 20.00 часа. Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно са установени времевият период, в който починалия Герасимов си е тръгнал от питейното заведение след срещата със св. Струмин, часът на убийството му, както и последващите телефонни разговори, проведени между подсъдимия Георгиев и св. Ивайло Петров с цел установяване на така наречения „чист проход”, по който да могат двамата – св. Зашев и подс. Георгиев, да напуснат мястото на извършване на престъпното деяние.

Поддържа се, че от от показанията на св. Юлиян Зашев и от заключението на експертизата на веществени доказателства № 397/2007 година, от която се установява, че ДНК профилът на слюнката, намерена по иззетата в непосредствена близост до местопрестъплението маска, е на подс. Тихомир Георгиев, безспорно се установявали авторството на подс. Георгиев в престъплението, в което е обвинен. Заключението на съдебномедицинската експертиза относно механизма на причинените на Герасимов травматични увреждания, което напълно съвпадало с показанията на св. Юлиян Зашев, както и заключението на извършената трасологическа експертиза, според което намерените два броя маски за глава са изрязани и направени най-вероятно от ляв и десен крачол на един и същи спортен панталон, чието горнище пък е намерено при извършеното претърсване и изземване в дома на св. Зашев, очертавали съвсем ясно картината на извършване на престъпното деяние и конкретните действия на подсъдимия Георгиев, свързани с нанасянето на телесните удари с нож в тялото на починалия Герасимов.

Въз основа на заключението на СМЕ относно броя, интензитета и механизма на нанасяне на ударите с нож, както и въз основа на показанията на св. Зашева за състоянието на починалия Герасимов непосредствено след получаването на травмите, се прави извод, че убийството му е извършено при наличието на два квалифициращи признака – убийство, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин, поради което се иска на подс. Георгиев да бъде наложено наказание в размер на 20 години лишаване от свобода, като на основание чл. 68, ал. 1 НК с присъдата бъде постановено отделното изтърпяване на наложеното по НОХД 38937/2005 година на РС Русе наказание лишаване от свобода в размер на две години.

По отношение на приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове прокурорът е на становище, че следва да бъдат уважени в пълния предявен от ищците размер.

Повереникът на гр. ищци и частни обвинители Галя Зашева-Герасимова, Алекс Герасимова и Персиана Герасимова – адв. Розалина Апостолова – изцяло се присъединява към изложените от представителя на държавното обвинение доводи относно фактическата обстановка, при която е извършено престъплението, в което подс. Георгиев е обвинен.

Поддържа се, че от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 115 НК е осъществено, тъй като в резултат на острата кръвозагуба, причинена от нанесените 17 прободни рани, четири от които в гръдния кош в ляво, е настъпила смъртта на Емил Герасимов. Налице бил квалифициращият признак – причиняване на смъртта по особено мъчителен за убития начин, тъй като по време на извършване на деянието Герасимов е бил в съзнание, осъзнавал е извършваното, изпитвал е болки и страдания, като всички наранявания по отношение на него са нанесени приживе. Налице бил и квалифициращият признак – убийство, извършено с особена жестокост - предвид множеството наранявания на убития, обстоятелството, че подсъдимият е продължил да нанася удари и след като пострадалият е излязъл извън лекия автомобил, обстоятелството, че пострадалият е бил фиксиран към земята с крак от подсъдимия, докато е било продължено да му бъдат нанасяни удари, както и от фактът, че ножът, с който са нанасяни ударите, е бил раздвижван в раната, без да бъде изваждан.

Твърди се, че по всички тези факти и обстоятелства не може да има спор в настоящия наказателен процес. Според повереника спорът е единствено в авторството на извършване на деянието.

По този въпрос – кой е авторът на престъплението – повереникът релевира доводи, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, от които безспорно и категорично се установявало, че именно подсъдимият Тихомир Георгиев е този, който е извършил деянието.

Това се установявало от факта, че подсъдимият се е намирал по време и място там и тогава, където е извършено деянието, а този факт се установявал от писмените доказателства – писмо на М-тел кой е закупил телефон и сим карта с номер 08, показанията на св. Стефан Мицов, протоколът за претърсване и изземване в дома на подс. Георгиев, където е намерен и иззет точно този мобилен телефон с точно тази сим-карта, от протокола за доброволно предаване на мобилен телефон със сим-карта и номер № 0899/871-663 от св. Ивайло Петров, както и от разпечатките, приложени като писмени доказателства по наказателното производство за разговорите, които са провеждани от посочените два мобилни телефонни апарата.

На следващо място присъствието на подсъдимия се установявало от заключенията на медико-биологичната и заключението на ДНК експертизата, според които по вещественото доказателство – маска, намерена на улицата пред дома на пострадалия, е открит биологичен материал – слюнка, която носи ДНК характеристиките на подсъдимия.

Всички тези абсолютно обективни според повереника доказателства, свързани с разпечатки, клетки, заключения на експертизи, се потвърждавали и от гласното доказателствено средство – разпита на св. Юлиян Зашев, чрез който се установявали местонахождението на самия свидетел и неговия приятел – подс. Тихомир Георгиев и фактическата обстановка – кой и как е нанесъл ударите с нож.

Независимо, че св. Юлиян Зашев в хода на съдебното следствие е отрекъл подс. Тихомир Георгиев да е „Тишо”, за който свидетелят е разказал при разпита си и който „Тишо” е нанесъл ударите с нож, причинили смъртта на Герасимов, повереникът, анализирайки фактите, които свидетелят е съобщил в показанията си за личността, местоживеенето, месторождението, семейството и хазаина на „Тишо”, както и с кого и по каква причина „Тишо” е провел телефонни разговори след убийството, счита, че е безспорно доказано, че подс. Георгиев и „Тишо” са едно и също лице, тъй като тези факти изцяло се отнасят към личността на подсъдимия и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление, повереникът изцяло се присъединява към предложеното от държавното обвинение наказание, като го намира за правилно, както с оглед на неговата индивидуализация, така и с оглед вида и размера му.

По отношение на предявените граждански искове от преживялата съпруга и малолетните деца на пострадалия Емил Герасимов се излага становище за тяхната доказаност по основание и размер. Иска се при определяне по справедливост на дължимото от подсъдимия обезщетение да бъдат отчетени фактите, че става дума за едно младо семейство, готвило се да заживее самостоятелно, че ищцата Галя Зашева-Герасимова е останала сама в този живот, вдовица на една прекалено млада възраст, че е загубила финансовата, житейската, психическата и всяка друга подкрепа в живота си, каквато е представлявал нейния съпруг, а децата са съвсем малки и ще живеят без баща и то - не защото е починал, а защото е убит, и то по този мъчителен начин, който те рано или късно ще разберат – кога, как и защо се е случило.

Частният обвинител и граждански ищец Галя Зашева-Герасимова изцяло се присъединява към доводите на повереника си.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Стоименка Герасимова – адв. Въжарова - поддържа, че в хода на съдебното следствие подробно, точно и пълно се е изяснила фактическата обстановка по делото така, както е изложена в обвинителния акт.

Твърди, че авторството на подсъдимия Тихомир Георгиев в деянието, в което е обвинен, е доказано безспорно – през времевия период, през който е извършено деянието, подсъдимият Георгиев се е намирал именно на територията на гр. Момин проход – извод, който може да бъде направен от проведените разговори от мобилния му телефон и движението по клетки в района на Костенец, Ихтиман, Момин проход и обратно в София, свидетелят Петров пък осигурявал „чист проход” на подсъдимия, за да може той да се прибере „чист” от деянието, а на местопроизшествието е намерена и приобщена като веществено доказателство маска № 1, от която от около отвора за устата е иззет биологичен материал - слюнка, чийто ДНК профил изцяло съвпада с ДНК профила на подс. Георгиев.

Поддържа се, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен при пряк умисъл и по никакъв начин не може да се твърди, че престъпното деяние е извършено в резултат на силно раздразнение или при неизбежна отбрана с оглед съпротивата, която пострадалият Герасимов е оказал при опита от страна на подсъдимия да му отреже ушите.

Прави се искане при индивидуализация на наказанието да бъдат отчетени предишните осъждания на подсъдимия Георгиев, множеството деяния в криминалистическата му регистрация, жестокостта, с която той е нанесъл ударите, лишили от живот Емил Герасимов и обстоятелството, че той е умъртвил млад човек, баща на малки деца и съпруг на млада жена, който е бил в началото на съвместния си живот с нея. Изразява се становище, че предложеното от представителя на държавното обвинение наказание би изиграло своето възпиращо действие върху подсъдимия.

Прави се искане и за привеждане на основание чл. 68, ал. 1 НК и наказанието по присъдата от 2005 година на Русенския съд.

По отношение на предявения от гр. ищца Стоименка Герасимова иск се прави искане да бъде уважен изцяло със законните последици.

Гр. ищца и частен обвинител Стоименка Герасимова изцяло се присъединява към заявеното от нейния повереник.

Защитникът на подс. Георгиев – адв. Анев - намира, че повдигнатото от СОП обвинение към подзащитния му в извършено престъпление по чл. 116 НК, е недоказано по категоричен, безсъмнен и недвусмислен начин, поради което прави искане подс. Георгиев да бъде оправдан.

Поддържа се, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка не се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Основният свидетел на обвинението – Юлиян Зашев - категорично, ясно и точно е отрекъл пред съда, че извършител на убийството на починалия Герасимов е подс. Тихомир Георгиев. В разпита си пред съдия св. Зашев е заявил, че двама от разпитаните в настоящото производство свидетели са му се обадили със заръка какво да се свърши, но от този факт не можело да се направи извод, че тези двама свидетели са се обадили заедно на св. Зашев и на подс. Георгиев. Освен това двамата свидетели, за които говорел св. Зашев пред съда, категорично отрекли да познават подс. Георгиев. От показанията пък на св. Димитър Ангелов не се установявало, че подс. Георгиев на инкриминираната дата се е возил в л.а. „БМВ”, управляван от св. Венцислав Танчев, нито пък този лек автомобил да е бил в района на инцидента. Всички други свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие, изрично са заявили, че никога не са виждали подсъдимия Георгиев, с изключение на св. Струмин, който декларативно заявил в съда – „Да, виждал съм го някъде, но нека да не отговарям на този въпрос”.

Поддържа се, че съдържанието на проведени телефонни разговори, както и наличието на ДНК материал върху една маска, намерена в близост до извършването на престъплението, който ДНК материал е установен, че е от подс. Тихомир Георгиев, представляват улики, които, обаче, не могат да бъдат свързани така логически и последователно и в такава връзка, че да се направи категоричен и безсъмнен извод, че подсъдимият Георгиев е осъществил тези 17 пробождания на Емил Герасимов, тъй като св. Юлиян Зашев, който надълго и нашироко обяснявал и горе-долу от показанията му се подкрепяла и доказвала една част от описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, категорично не е посочил подсъдимият като извършител на убийството на Емил Герасимов.

Подс. Тихомир Георгиев не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, отрича да е автор на престъплението, в което е обвинен и се ползва от правото си да не дава обяснения.

В съдебни прения се присъединява изцяло към изявленията на защитника си и моли съдът да го признае за невинен.


Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Пострадалият Емил Велинов Герасимов живеел със съпругата си Галя Петрова Зашева-Герасимова и двете си малолетни дъщери - Алекс и Персиана - в гр. Момин проход, ул. „К. Б. І” № , в дома на родителите на съпругата си. Семейството имало намерение да си закупи свое жилище, в което да се отделят да живеят самостоятелно.

Пострадалият Герасимов се познавал със св. Станислав Стефанов, св. Юлиян Зашев, св. Венцислав Танчев, св. Борислав Тутев и св. Методи Георгиев, като с последния били и в родствени отношения - двамата били втори братовчеди.

Първоначално Герасимов бил в близки отношения с Борислав Тутев и Методи Георгиев. Всичките – Герасимов, Стефанов, Юлиян Зашев, Танчев, Тутев и Методи Георгиев били от категорията на така наречения „криминален контингент”. В последствие около 2005 година Герасимов, който по това време живеел със семейството си в София, се отделил от групата, в която се движел заедно с Тутев, Методи Георгиев и Зашев. След това разделяне, отношенията помежду им се влошили и Герасимов се опасявал да не му се случи нещо, тъй като имал разправии с братовчед си Методи и със св. Танчев.

Подс. Тихомир Георгиев се познавал със св. Юлиян Зашев. През 2007 година подс. Георгиев живеел под наем със семейството си в дома на св. Стефан Мицов в гр. С., на ул. „Х. М.” № , като в този дом е бил посещаван от св. Юлиян Зашев.

На 07.05.2007 година по молба на подс. Георгиев св. Стефан Мицов сключил с мобилния оператор „Вивател” абонаментен договор за телефонен номер 08 с номер на SIM карта 89359030111005299345 и втори абонаментен договор - с мобилния оператор „М-тел” за срок от две години, с който закупил на свое име телефон „Нокиа” 6300 с IMEI 353933017289120 и телефонен номер 08 с номер на SIM карта 8935901087033308947. Веднага след сключването на договорите, които подс. Георгиев финансирал, Мицов му предал симкартите и телефона.

На 14.06.2007 година около 18.00 часа пострадалият Герасимов се срещнал с приятеля си - св. Димитър Ангелов в заведение в гр. Момин проход, наричано „Зеленото”, където двамата пили кафе и безалкохолни напитки. По време на престоя им Герасимов забелязал, че л.а. БМВ, управляван от св. Венцислав Танчев, в който се возели още две лица, които носели шапки с козирки тип бейзболни, преминал по улицата пред заведението и завил в посока към дома му. Герасимов незабавно реагирал и споделил със св. Ангелов – „Ей ги тия, въртят се тука!”. Впоследствие, същият автомобил със същия шофьор и двамата пътници в него преминал по същия маршрут още един или два пъти, който факт отново бил забелязан от пострадалия и неговия приятел.

Св. Ангелов и Герасимов решили да вечерят заедно, напуснали заведението, отбили се Герасимов да покаже на Ангелов къщата, която възнамерявал да закупи за свое семейно жилище, след което закупили продукти и се отправили към дома на Герасимов. Около 22.00 часа пострадалият излязъл, за да посрещне съпругата си от работа, след което двамата се прибрали и вечеряли заедно със св. Ангелов.

Около 23,20 часа св. Ангелов си тръгнал, а пострадалият Емил Герасимов излязъл с личния си автомобил „Ауди” с ДКН СО 59-00 АВ и се срещнал със св. Любомир Струмин в гр. Костенец, в заведението „Пицарията”. За тази среща двамата се договорили в телефонен разговор, проведен около 22-22.30 часа. След като останали в заведението около 20-30 минути и уточнили плановете си за следващия ден, двамата си тръгнали, като Герасимов се отправил обратно с автомобила си към своя дом.

Когато Емил Герасимов стигнал до дома си, той спрял лекия автомобил успоредно на гаража на къщата, ориентиран към него с лява страна и на отстояние от около 1 метър от гаражната врата. В момента, в който отворил вратата, за да слезе, бил нападнат и блъснат с вратата на автомобила обратно навътре към купето. При протеклата борба, при която Герасимов, полегнал надясно към вътрешността на купето, се отбранявал от нападателя си с ритници и ръце, той бил намушкан многократно в областта на долните крайници и по лявата ръка. Въпреки получените наранявания пострадалият успял да се измъкне от автомобила си, като в момента на навеждането и излизането от него получил ново нараняване, което засегнало областта от вътрешния ръб на лявата ключица до основата на шията. Герасимов се опитал да избяга, но паднал на земята на дясната си страна и тогава нападателят му нанесъл още четири удара, които попаднали в гръдния кош и лявата мишница. Пострадалият започнал да вика за помощ, а нападателят му избягал.

През това време съпругата на пострадалия Герасимов чула виковете му за помощ, излязла от къщата и видяла съпруга си подпрян на входната врата на двора и целия в кръв. Тя започнала да вика за помощ своя баща – св. Зашев, който вече бил легнал да спи. Виковете й го събудили, той излязъл и видял зет си подпрян на предния капак на колата си, облян целия в кръв. Тъй като не могли да намерят ключовете на колата, св. Зашева-Герасимова изтичала и донесла резервните ключове на автомобила. Св. Зашев се качил на шофьорското място. На предната дясна седалка настанили ранения Герасимов, зад него седнала съпругата му и св. Зашев с висока скорост потеглил към болницата в гр. Ихтиман.

По път съпругата на Герасимов притискала раната на врата му, от която шуртяла кръв. Той трудно дишал, но през цялото време псувал, като твърдял, че си е знаел, че така ще се случи и че за всичко са виновни неговия братовчед Методи и Борислав Тутев. Успял да съобщи, че раните са му причинени от нож, но извън твърденията му, че нападението е организирано от Методи Георгиев и Борислав Тутев, не споменал кой или кои са лицата, които са участвали в него.

След като пристигнали в болницата в гр. Ихтиман, в 00,15 часа на 15.06.2007 година Герасимов бил приет в спешното отделение, но въпреки проведеното реанимиране, починал в 00,45 часа.

При извършения на 15.06.2007 година първоначален оглед на местопроизшествие, започнал в 02.00 часа, било констатирано, че металната врата на гаража на дома на пострадалия е непосредствено до входната врата на двора. Пред вратата на гаража на тротоара било открито петно от червено-кафява материя, наподобяваща кръв с неправилна форма и размери около 1 метър дължина и 0,60 метра ширина, на разстояние 2,50 метра от това петно в непосредствена близост до оградата било намерено второ подобно петно с неправилна кръгла форма и с диаметър 0,50 метра, като между двете петна имало капки от червено-кафява материя. На уличното платно, на разстояние 1,50 метра от входната врата на двора и на около 0,20 метра от бордюра била открита следа от червено-кафява материя с дължина от 16 метра по продължение на улицата, с неправилна форма, наподобяваща на отделни места локви и капки между тях. Края на следата бил на разстояние 1,50 от бордюра, във формата на петно с неправилна форма и с размери около 0,40 метра. Намерени били и две частични следи от стъпки на обувка с точковидна подметка. На уличното платно били открити разпръснати ключове за лек автомобил, капаче от мобилен телефон, захранваща батерия за мобилен телефон „Нокиа”, мобилен телефон „Нокиа” без капаче и батерия и текстилна верижка. Констатирано било, че на 30 метра от дома на пострадалия има светеща улична лампа, като видимостта на местопрестъплението била лоша, а на 11 метра от входната врата на двора, на срещуположения тротоар били намерени два варела, от които единият бил паднал (съборен).

Извършен бил и първоначален оглед на лекия автомобил Ауди с ДКН СО 59-00 АВ, сив на цвят, като на прага на предна лява врата от вътрешната страна, на предна дясна врата в областта на затварящото устройство от външната страна, на предна дясна седалка и на пода пред нея, била открита червенокафява материя, наподобяваща кръв. От стъклото на задна лява врата от външната страна били намерени и иззети три дактилоскопни следи, за които било установено, че едната е била оставена от пострадалия Герасимов, а другите две – от неизвестни лица, които обаче не са подс. Георгиев, св. Юлиан Зашев и св. Венцислав Танчев.

При допълнителния оглед на местопроизшествие, започнал на 15.06.2007 година в 08.20 часа при сухо и слънчево време, при който били фиксирани отново следи от червеникаво-кафява материя по уличното платно, тротоара и л.а. „Ауди” и от които били иззети натривки, на улицата „К. Б. І”, но пред № , била открита и иззета част от долнище на анцуг, черно на цвят с изрязани върху него отвори за очи и уста.

От заключенията на съдебно-медицинските експертизи и ДНК експертизи на натривките, иззети при двата огледа на местопроизшествие, неоспорени от страните и кредитирани от съда като пълни и компетнетни, безспорно се установява, че откритата кафеникаво-червеникава материя по уличното платно и лекия автомобил „Ауди” е кръв, която произхожда от пострадалия Емил Герасимов.

От заключенията съдебно-медицинската експертиза и две ДНК експертизи на намерената при допълнителния оглед на местопроизшествие маска от крачол на долнище на анцунг, неоспорени от страните и кредитирани от съда като пълни и компетнетни, се установява, че по маската няма следи от кръв, но има следи от слюнка, като първата по време ДНК експертиза е установила ДНК профила на лицето, от което произхожда слюнката, а последващата ДНК експертиза - че установения ДНК профил напълно съвпада с ДНК профила на подс. Тихомир Георгиев.

На 04.11.2007 година при оглед на местността „Синаница”, находяща се в землището на с. Горна Василица, гр. Момин проход, на югоизточния скат над улица „Извън регулация” и ул. „Радост” и преди началото на ул. „Брезовица”, върху шипков храст, било намерено и иззето като веществено доказателство парче плат, черно на цвят, наподобяващо част от крачол, с изрязани три прореза (отвора). От заключението на назначената ДНК експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като пълно и компетентно, се установява, че около прорезите няма наличие на слюнка, като този факт според експертите може да се дължи и на протекли деструктивни процеси в резултат на продължителен престой на обекта, респективно - на биологичния материал по него, на открито при неблагоприятни условия.

От заключението на трасологическата експертиза, неспорено от страните, което съдът намери за пълно и компетентно, се установява, че между двете маски (намерената при огледа на м. Синаница и при допълнителния оглед на местопроизшествие пред дома на ул. „К. Б. І” № ) има съвпадания по групова принадлежност: общи размери - ширина в основата на крачола и разширение в посока нагоре; плат - цвят, строеж на тъканта, плътност, дебелина на нишките, брой нишки на линеен сантиметър; по шев и кройка - форма и размери на съставящите елементи на крачола, вид и брой на тегелите, цвят и дебелина на използвания конец, наличие от външната страна на вертикален кант, брой форма и размери на металните капси върху маншета. От установеното сходство между двата обекта на изследване може да се направи извод, че те са изрязани и направени най-вероятно от левия и десен крачол на един спортен панталон - долнище на анцуг. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че тази вероятност се поражда от обстоятелствата, че липсва горната част на панталона, така че маските като част от него да бъдат наставени, за да бъде отговорено с категоричност, че те са изрязани от долната част на един и същи панталон.

При направеното сравнително изследване на същите два обекта - маски - с иззетото при претърсване в дома на св. Юлиян Зашев горнище от анцуг, черно на цвят, с бродиран надпис с червен конец „Lotto”, е установено съвпадение във вида и структурата на тъканта, марката на фирмата върху тях -„Lotto”, наличие на сходни капси и върху трите обекта, вид и брой на тегелите в местата на подгъване на ръбовете на плата и дебелината на конците, поради което експертът е достигнал до извод, че е налице сходство по общи признаци, но не е възможно да се установи дали двете маски са били в един екип с изследването горнище на анцуг. В съдебното заседание вещото лице пояснява, че със сигурност може да се каже, че маските са изрязани от ляв и десен крачол на анцуг, но липсват признаци, по които да се съединят двете части на спортния екип, поради което е невъзможен и категоричен извод, че панталонът от който са изразяни и горнището, иззето при извършеното претърсване и изземване в дома на св. Юлиян Зашев, са от един и същи спортен екип.

При извършения оглед на трупа на починалия Герасимов е констатирано, че ръцете му са окървавени, ноктите – дълбоко изразяни и въпреки направения опит да се вземе поднокътно вещество чрез стържене на плътта, такова не се е отделило.

При огледа и аутопсията на трупа на починалия Емил Герасимов са установени следните увреждания:

- По предната повърхност на гръдния кош в ляво, на 4.5 см от предната срединна линия и на 154 см от петите, от вътрешния ръб на лявата ключица нагоре до основата на шията - РАНА № 1, косо ориентирана- отгоре надолу и отляво надясно, с формата на равнобедрен триъгълник, с основа, с дължина 3 мм, обърната нагоре и наляво, остър връх надолу и надясно, гладки ръбове и дължина на страната 3.5 см. Външният ръб на раната е скосен, като от описаната рана започва раневия канал през левия гръдно ключично сисовиден мускул, където се установява цепковидно нараняване в цялата му дебелина с дължина 3.6 см. От вътрешния му ръб се установява прерязване напълно на клончета на вътрешната югуларна вена. Раневият канал продължава в рехавата тъкан на шията през мускулатурата върху трахеята, под щитовидната жлеза, в посока надясно и леко надолу, като достига до мускулатурата над средната трета на дясната лопатка. Дължината на раневия канал е 11 см. с посока отгоре надолу, отляво надясно и съвсем леко отпред назад, отчетена при изправено анатомично положение на тялото. От мускулатурата над гръкляна раневият канал се раздвоява, като продължава в посока леко напред и надолу с дължина 4 см, като достига и се плъзга по горния ръб на дясната ключица от средната й трета, отзад и надолу, като прерязва непълно дясната подключична артерия и вена и е с посока - отгоре надолу, отляво надясно и съвсем леко - отпред назад, отчетена при изправено анатомично положение на тялото. Меките тъкани по хода на раневите канали са с масивно тъмно червеникаво кръвонасядане.

- по предно външната повърхност на лявата мишница, горна трета, на 10 см под рамото - РАНА № 2 - косо ориентирана - отгоре надолу и отдясно наляво, с формата на равнобедрен триъгълник - основа обърната нагоре и надясно, с дължина 3 мм, с остър връх надолу и наляво, гладки ръбове, с дължина на страната 3 см. От описаната рана започва раневи канал в мускулатурата на рамото с ширина 2.7 см и дължина общо 5 см, като меките тъкани по хода на раневия канал са със съвсем леко бледо червеникаво кръвонасядане. Посоката на раневия канал е отгоре надолу, съвсем леко отзад напред и отляво надясно, отчетена при изправено анатомично положение на тялото.

- на 133 см от петите, на 29 см наляво от предната срединна линия, на 4 см под мишичната ямка, по задната мишична линия на гръдния кош, косо ориентирана отгоре надолу и отзад напред - РАНА № 3 - с формата на равнобедрен триъгълник, с основа с дължина 2 мм, обърната назад и нагоре, с остър връх надолу и напред, с гладки ръбове и дължина на страната 2.8 см. Задният ръб на раната е скосен. От описаната рана започва раневи канал в подкожието на гръдния кош с ширина 2.8 см, с посока - отдолу нагоре, отзад напред и отляво надясно, достигаща до четвърто ребро в ляво на нивото на предната му мишична линия, където в междуребрената мускулатура се установява цепковидно нараняване с дължина 6 мм. Посоката на раневия канал е отзад напред и леко отдолу нагоре, отчетена при изправено анатомично положение на тялото. Дължината му е 7 см. Меките тъкани по хода на раневия канал са с тъмно червеникаво кръвонасядане.

- на 6 см зад рана № 2, - РАНА № 4 - с кос ход- отгоре надолу и отвътре навън с дължина 3 см, с формата на равнобедрен триъгълник, с основа 2-3 мм обърната нагоре и остър връх надолу, гладки ръбове и дължина на страната 3 см. Предният ръб на раната е с изразено скосяване. От върха на нараняването започва надрез с дължина 0.9 см. От основата започва кафеникаво червеникаво охлузване с размери 1/0.3 см. От нараняването започва раневи канал в кожата и подкожието, като върви надлъжно с ширина 2.8 см и дължина 5 см. След това преминава в раневи канал в мускулатурата на гърба в посока надолу, назад и напред с дълбочина 2 см и ширина в края на нараняването 1.1 см.

- на същото ниво, по задната повърхност на гръдния кош под лявото рамо - РАНА № 5 с цепковидна форма, със същата ориентация и размери, която в дълбочина обхваща само кожа и подкожие.

- на 122 см от петите и на 24 см наляво от предната срединна линия, по средната мишична линия на средната трета на гръдния кош - РАНА № 6 -, косо ориентирана - отгоре надолу и отзад напред, с формата на равнобедрен триъгълник с основа обърната нагоре и назад, остър връх в посока надолу и напред и дължина на страната 3 см. Задният ръб на раната е скосен и охлузен с кафеникаво червеникав цвят и ширина на охлузването 2 мм. От описаната рана започва раневи канал в мускулатурата на гръдния кош, с ширина 3 см и дължина 5 см. На нивото между пето и шесто леви ребра раневият канал навлиза в гръдната кухина. Нараняването в мускулатурата между двете ребра е с надлъжен ход и дължина 4.5 см. През диафрагмата раневият канал навлиза в коремната кухина. На това ниво по диафрагмата е установено цепковидно нараняване с дължина 2.7 см. Раневият канал продължава през мастната тъкан между слезката и долния ръб на стомаха с ширина от 3.5 см. На това ниво - установено цепковидно нараняване по задната стена на дебелото черво с дължина 2.8 см. както и на задната стена на стомаха с цепковидна форма, дължина 2.5 см и скосен долен ръб. Продължава в мастната тъкан по долната кривина на стомаха, до нивото на главата на панкреаса, където е установено нараняване с цепковидна форма и дължина 4.5 см. Установено е червеникаво кръвонасядане по хода на раневия канал, много плътно в областта на дебелото черво и рехавата тъкан зад стомаха. Посоката на раневия канал е отляво надясно, отгоре надолу, и леко отзад напред. Дължината му е 21 см. На 5.5 см външно от първото нараняване на диафрагмата е установено второ такова с дължина 1.5 см. Над него е установено нараняване на задно външната повърхност на левия бял дроб към долния му ръб, с ширина 0.6 см. Около нараняването се установява участък от белия дроб на площ 3/0.2 см с червеникав цвят, надигнат над нивото на околната белодробна тъкан, който при срез е безструктурен и безвъздушен - белодробна контузия. Същото продължава в раневи канал в рехавата тъкан зад слезката в посока надолу и надясно с дължина 7 см. По хода на раневия канал меките тъкани са с тъмно червеникаво кръвонасядане.

- надлъжно линейно охлузване с дължина 5 см и червеникаво кафеникав цвят по предната повърхност на гръдния кош на нивото на лявото гръдно зърно

- надлъжно ивицесто, напречно ориентирано кафеникаво червеникаво охлузване на площ 10/4см в областта на десния хълбок, отзад и странично

- в лявата слабинна гънка, външно странично, се установява РАНА № 7 -повърхностно порязване на кожата с цепковидна форма и дължина 3 см.

- по външната повърхност на лявата предмишница, горна трета, на 9 см под лакътната ямка с установява РАНА № 8 - косо ориентирана - отгоре надолу и отвътре навън и леко отпред назад, с цепковидна форма, зиг-загообразни, гладки ръбове и остри ъгли. При събиране на ръбовете на нараняването е установено, че същото е съставено от три отделни наранявания. Външното нараняване е напречно с цепковидна форма и дължина на страната 2.4 см, средното нараняване е с коса ориентация - отгоре надолу и отвън навътре с дължина 1.4 см. Външният ъгъл и долният ръб на средната компонента на нараняването са с кафеникаво червеникаво охлузване с ширина 1-2 мм. В дълбочина, под средната компонента започва раневи канал преминава в мускулатурата на предмишницата като прерязва мускулите и съдовете в посочената област. Дълбочината на нараняването е 2 см. Меките тъкани са с масивно тъмно червеникаво кръвонасядане. На 3 см над него се установява нараняване на мускулатурата с дължина 2.5 см, подлежащо на горната компонента на рана № 5, от което започва раневи канал с ширина 2.3 см в мускулатурата на ръката с дълбочина 5 см и посока отдолу нагоре, съвсем леко отвътре навън ширина към края на раневия канал от 1.4 см.

- участъци с елипсовидна форма, напречно ориентирани с напълно отнет епидермис, розово червеникава сочна подлежаща повърхност и размери 0.3/0.4 см по предната повърхност в основата на третия пръст и средната фаланга на пети пръст на лявата ръка

- надлъжно кафеникаво червеникаво охлузване с хлътнало дъно на площ 0.4/0.2 см по гръбната повърхност на трети пръст на лявата ръка, крайна фаланга

- на 67 см от петите и на 15 см наляво от предната срединна линия на крака, по външната повърхност на лявото бедро, задна половина - РАНА № 9 - напречно ориентирана, с формата на равнобедрен триъгълник с основа 2 см обърната напред и остър връх назад, гладки ръбове и дължина на страната 3 см. Долният ръб на раната е скосен с кафеникаво червеникаво охлузване с ширина 1 мм. От раната започва раневи канал в мускулатурата на бедрото с ширина 2.9 см в посока отдолу нагоре, отзад напред и отдясно наляво. Дължината му е 7.5 см. По хода на раневия канал меките тъкани са с червеникаво кръвонасядане.

- на 60 см от петите и на 7 см наляво от срединната линия, по предно вътрешна повърхност на средната трета на дясното бедро РАНА № 10 - косо ориентирана - отгоре надолу и отпред назад с формата на равнобедрен триъгълник, основа надолу, с ширина 2-3 мм, остър връх нагоре, гладки ръбове с дължина на страната 3.5 см. Вътрешният ръб на раната е с леко изразено скосяване. От раната започва раневи канал с ширина 3 см в посока нагоре леко навънка в подкожната мастна тъкан и повърхностната мускулатура, завършващ с остър връх. Раневият канал е с дължина 2 см.

- на 45 см от петите и на 11 см наляво от предната срединна линия на нивото на дясното коляно, задно странично - РАНА № 11- косо ориентирана - отдолу нагоре и отпред назад, с дължина 3.5 см, с остър връх обърнат назад и надолу, основа обърната нагоре, с гладки ръбове. По ръба на основата, която е с ширина 3 мм на нараняването се установява кафеникаво червеникаво охлузване широко 1 мм. От раната започва раневи канал в мускулатурата на дясното бедро надолу и навътре с дължина 4 см.

- две разположени едно до друго петнисти кафеникаво червеникави охлузвания с хлътнало дъно с диаметър от по 1.8 см и епидермис забелен в посока надолу по предната повърхност на дясното коляно Под тях - подобно охлузване с диаметър 1 см с епидермис забелен наляво.

- пръснати дребно петнисти кафеникаво червеникави охлузвания с хлътнали дъна по външната повърхност на дясното коляно и долната трета на дясното бедро

- на 67 см от петите и на 15 см наляво от предната срединна линия на крака, по външната повърхност на лявото бедро, задна половина - РАНА № 12 - напречно ориентирана, с формата на равнобедрен триъгълник, с основа 2 см обърната напред и остър връх назад, гладки ръбове и дължина на страната 3 см. Долният ръб на раната е скосен с кафеникаво червеникаво охлузване с ширина 1 мм. От раната започва раневи канал в мускулатурата на бедрото с ширина 2.9 см в посока отдолу нагоре, отзад напред и отляво надясно и с дължина е 7.5 см. По хода на раневия канал меките тъкани са с червеникаво кръвонасядане.

- на 55 см от петите, леко в ляво от предната срединна линия, по предната повърхност на лявото бедро, в долната му трета - РАНА № 13 - надлъжна рана с формата на равнобедрен триъгълник, с основа обърната нагоре с ширина 2 мм. остър връх надолу, гладки ръбове и дължина на страната 2.5 см. По ръба на основата на нараняването е установено кафеникаво червеникаво охлузване с ширина 2 мм и цепване на повърхностния слой на кожата косо от вътрешния ъгъл на основата с дължина 1 мм. От раната започва раневи канал в посока назад и нагоре с дължина 3 см и ширина 2.6 см в подкожната мастна тъкан и мускулатурата, завършвщ остро.

- на 6 см от рана № 7 и леко външно от нея, по предно външната повърхност на лявото коляно - РАНА № 14 - напречно ориентирана, с формата на равнобедрен триъгълник, с основа с ширина 3 мм, напред и надясно, остър връх назад и наляво, гладки ръбове с дължина на страната 2.5 см, с дъговидно извит заден край на раната и силно скосен долен ръб. От раната започва раневи канал в мускулатурата на коляното и нагоре, в посока нагоре, с ширина на канала 2,5 см и дължина 3 см. По хода на раневия канал тъканите са кръвонаседнали с червеникав цвят.

- дребно петнисто охлузване с диаметър 2 см и епидермис забелен в посока нагоре и напред по предно външната повърхност на лявото коляно

- на 31см от петите и на 3 см наляво от предната срединна линия, по външно леко предната повърхност на лявата подбедрица, средна към горна трета - РАНА № 15 – напречна, с формата на равнобедрен триъгълник, с основа обърната наляво и назад, остър връх напред, гладки ръбове, с дължина на страната 2.5 см и скосен долен ръб на раната. От раната започва раневи канал в мускулатурата на бедрото в посока нагоре и назад с дължина 4 см и ширина 3 см.

- на 30 см от петите, на 6 см навън и наляво от предната срединна линия на лявата подбедрица, на границата средна долна трета - РАНА № 16 - косо ориентирана - отдолу нагоре отпред назад и отдясно наляво, с формата на равнобедрен триъгълник, с основа обърната нагоре и назад, с дължина 2 мм, гладки ръбове и дължина на страната 3 см. От тази рана започва общ раневи канал в подкожието с ширина 3 см и дължина 5.5 см, след което са установени две отделни наранявания на мускулатурата - едното - напречно ориентирано с ширина 3 см и дълбочина в мускулатурата от 2 см в посока назад, отчетена при изправено анатомично положение на крака, а под него - косо ориентирано нараняване - отдолу нагоре, отпред назад и отвън навътре в мускулатурата на подбедрицата на нивото между двете кости с пълно прерязване на съдовете на крака - предна тибиална артерия и вена. На това ниво нараняването на мускулатурата е с ширина 3 см. Дължината на раневия канал е 11 см. Меките тъкани по хода на раневия канал са с масивно тъмно червеникаво кръвонасядане.

- на 29 см от петите и на 2 см наляво и навън от задната срединна линия, по задната повърхност на лявата подбедрица, горна трета – РАНА № 17 - повърхностно порязване с кос ход - отдолу нагоре и отвън навътре с дължина 5 см със скосен горен ръб и изразено подкопан долен ръб

Като цяло при огледа и аутопсията на пострадалия Емил Герасимов са констатирани 17 наранявания на гръдния кош, лявата ръка и долните крайници, от които - 14 прободно порезни и 3 порезни, с нараняване по хода на раневите канали на клончета на вътрешната югуларна вена, дясната подключична артерия и вена, левите предни тибиални артерия и вени, дебелото черво и стомаха. Установени са и кръвонасядания по хода на раневите канали, най-изразени в областта на шията, гръдния кош и корема, както и белези на остра кръвозагуба – бледи отпуснати вътрешни органи, петна на Минаков под ендокарда на лявата сърдечна камера. Установени са и повърхностни порязвания на епидермиса на пръстите на трети и четвърти пръсти на лявата ръка, охлузвания на десния хълбок, двете колена и трети пръст на лявата ръка. В кръвта на трупа на Герасимов не са установени наличие на етилов алкохол и отрови, недаващи видими морфологични изменения.

Причина за смъртта на Емил Герасимов е острата кръвозагуба, настъпила в резултат на нараняванията на съдовете на шията и лявата подбедрица.

Установените при огледа и аутопсията наранявания се дължат на действието на предмет с режещ ръб и остър връх – нож, с най-малка установена ширина на острието 1,4 см при дълбочина на раневия канал 5 см, като едното от нараняванията на лявата половина гърба, това в лявата слабинна област и едното от нараняванията на лявата подбедрица са в резултат на тангенциалното действие по допирателната на предмет с режещ ръб.

Не е възможно да бъде конкретизиран размера на оръжието поради значителното му раздвижване в раневите канали.

Всички описани увреждания са получени приживе, установено от кръвонасядания по хода на раневите канали, както и от изразените белези на остра кръвозагуба.

Констатираните при огледа и аутопсията повърхностни наранявания на трети и пети пръсти на лявата ръка по своята морфология се дължат на тангенциалното действие на предмет с режещ ръб и по локализацията си добре отговарят да са със защитен характер.

Установените охлузвания и кръвонасядания са резултат от действието на предмети с широка и неравна действаща повърхност.

От заключението на двойната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно, се установява, че констатираните при аутопсията на Емил Герасимов травматични увреждания условно могат да бъдат разделени в две групи – наранявания, причинени от действието на остро оръжие и наранявания, причинени от действието по допирателната на твърди тъпи предмети – охлузвания, локализирани в областта на пояса вдясно и долните крайници.

Констатираните прободнопорезни рани се дължат на нанесени мушкащи удари с оръжие с остър връх и режещ ръб, какъвто е и ножа, като повечето от тях са и с изразена порезна компонента, установено от размера на кожната рана. При някои от нараняванията ножът е бил раздвижен в раната без да се изважда напълно, което е довело до образуването на два раневи канала при обща кожна рана.

При отчитане на данните от показанията на свидетеля Юлиян Зашев, взети предвид от експертите като показания на анонимен свидетел на досъдебното производство и приобщени от настоящия състав към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК и локализацията, групирането и направлението на раневите канали на констатираните при аутопсията наранявания вещите лица са достигнали до извод, че първоначалната група удари са нанесени в областта на долните крайници, като пострадалият е бил ориентиран основно лявостранично спрямо нападателя. Този извод се налага от локализацията на кожните рани и направлението на раневите канали с обща основна посока - отдолу нагоре, отпред назад и отвътре навън. Подобни увреждания много добре отговарят да са причинени при седящо положение на пострадалия в превозно средство, както и при опит за отбрана.

При причиняването на тези увреждания раната, локализирана на 31 см от петите и на 3 см наляво от предната срединна линия по външно леко предната повърхност на лявата подбедрица, средна към горна трета, описана под № 15 като напречна рана с формата на равнобедрен триъгълник, с основа обърната наляво и назад, остър връх напред, гладки ръбове и дължина на страна 2,5 см със скосен долен ръб на раната и раневи канал в мускулатурата на бедрото в посока нагоре и назад с дължина 4 см , е засегнала магистрални кръвоносни съдове на долния крайник и сама по себе си може да доведе до смърт от кръвозагуба. Експертите допускат възможността в този момент да са причинени и прободнопорезните рани на лявата предмишница и тези на пръстите при опит за предпазване и захващане на оръжието.

При навеждането на пострадалия в момента на излизане от превозното средство, при което движение тялото му е силно прегънато напред, е нанесен ударът, причинил описаната под № 1 рана в областта на лявата ключица. За подобно положение на тялото сочи посоката и направлението на раневия канал, както и засегнатите по хода му тъкани. Това нараняване също е засегнало магистрален кръвоносен съд, като само по себе си може да доведе до смърт от кръвозагуба.

Четирите прободнопорезни наранявания на гръдния кош вляво и в горната трета на лявата мишница са локализирани в една ограничена анатомична област, което сочи че са получени в резултат на нанесени четири мушкащи удара с бърза последователност, като тялото на пострадалия не е имало време да промени положението си. При съобразяване с показанията на св. Юлиян Зашев (анонимен свидетел № 1 на досъдебното производство) тези наранявания добре отговарят да се причинени след падането на пострадалия на терена, когато е застигнат от нападателя. В момента на причиняването им пострадалият е бил легнал на дясната си страна върху терена, а нападателят е бил от лявата странична половина на тялото на пострадалия като ударите са нанесени в посока отляво надясно, отзад напред и отгоре надолу, установено от направлението на раневите канали.

Нараняването на гръдния кош, описано под № 6 – при което е проникнато в гръдната и коремната кухини и са засегнати диафрагмата, задната стена на дебелото черво, задната стена на стомаха, главата на панкреаса и задно външната повърхност на левия бял дроб – също само по себе си може да доведе до смъртта на пострадалия от кръвозагуба.

При комплексната оценка на морфологичните характеристики на прободнопорезните наранявания, при най-голяма дължина на раневия канал и при най-малката ширина на кожната рана, приблизителните размери на оръжието, с което са нанесени раните са – едноостър (с един режещ ръб) нож с дължина на острието около 21 см, ширина на същото около 1,4 см на отстояние 5 см от върха и ширина на гърба (дебелина) 0,2 см.

Установените охлузвания по кожата на долните крайници в дясната поясна област се дължат на действието по допирателната на твърди, тъпи предмети с неравна контактна повърхност и добре отговарят да са причинени при падането на пострадалия Герасимов и контакт с терена.

Охлузването на дясната поясна област може да се получи при фиксирането на тялото му върху терена от нападателя в момента на нанасянето на ударите в областта на гръдния кош.

Според експертите, преценени като цяло, по-голямата част от уврежданията са причинени от удари, нанесени с неголяма сила, като такива са предимно тези в областта на долните крайници, видно от дължината на раневите канали.

Със значителна сила на удара са причинени нараняванията, определени като смъртоносни (рани №№ 1, 6 и 15).

При цялостната оценка на констатираните при аутопсията увреждания – тези причинени от твърди тъпи предмети и тези причинени от остри предмети - те добре отговарят да са причинени по начина, описан в показанията на св. Юлиян Зашев от досъдебното производство. Констатираните при аутопсията увреждания не са от естество да доведат пострадалия в състояние на безпомощност – т.е. за един период от време от порядъка на десетина минути той е бил в състояние да се придвижва, да оказва съпротива, да говори, да осъзнава случващото се с него, да изпитва болки и страдания, като интензивността на тези негови действия прогресивно е намалявала с напредването на кръвозагубата. За настъпилото обезкървяване на организма на пострадалия са налице сигурни морфологични данни, като е налице и включване на компенсаторните механизми на организма при по-продължително кървене.

От показанията на св. Юлиян Зашев, чиято самоличност като анононимен свидетел по делото бе разкрита, от показанията на св. Петров, св. Райков, протоколите за оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване в дома на св. Юлиян Зашев и в дома на подс. Тихомир Георгиев, протоколите за доброволно предаване на мобилните телефони от св. Венцислав Танчев и Ивайло Петров, заключение на трасологическата експертиза, както и от приложените по делото разпечатки за проведени телефонни разговори чрез различни мобилни оператори, съдът намери за безспорно и несъмнено доказани и следните релевантни към предмета на доказване факти:

На 14.06.2007 година подс. Тихомир Георгиев и св. Юлиян Зашев се придвижили от гр. София до гр. Ихтиман с неустановен автомобил, управляван от подс. Георгиев. В дома на Юлиян Зашев, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „С.” № , вх. , ет. , ап. двамата изработили от крачолите на долнище на анцуг маски за лицата си, като направили отвори за очите и устата.

Към 19.00 часа подс. Георгиев все още се е намирал в района на гр. Ихтиман и активирал мобилния си апарат Нокиа с номер 08я, закупен от св. Мицов от М-тел.

От 19.08 часа до 21.17 часа подс. Георгиев бил потърсен шест пъти, като пет от тях – от телефонен номер 08 – телефонният номер на закупената от Мицов по молба на подсъдимия сим карта на „Вивател”. Кому подсъдимият е бил предоставил тази сим-карта, както и коя клетка на мобилния оператор „Вивател” и в кое населено място е обслужвала лицето, което я е ползвало, не е установено по делото и е неустановимо предвид изтеклия период от повече от една година, през който мобилните оператори съхраняват данните за трафика - обстоятелство, установено от отговора на „Вивател”, изпратен до съда във връзка с отправеното им запитване.

В интервала между 21.17 часа и преди 22.11 часа подс. Георгиев се придвижил от района на гр. Ихтиман до гр. Костенец. В 22,11 часа на 14.06.2007 година подс. Георгиев вече се намирал на територията на гр. Костенец, когато отново е бил потърсен от телефонен номер 08.

В 22,55 часа и в 22,56 часа подс. Георгиев, който вече се е намирал на територията на гр. Момин проход, се обадил последователно и провел кратки разговори с номер 08 и с номер 08. Последният номер, видно от писмото на „Глобул” е също без данни за абонат. Към момента на проведения телефонен разговор лицето, ползвало този номер, е било обслужвано от клетка, находяща се в гр. Костенец, кв. О., бл. .

Преди нападението подс. Тихомир Георгиев и св. Юлиян Зашев са се намирали в непосредствена близост до дома на на пострадалия Емил Герасимов. Този факт съдът намира за установен по безспорен начин чрез показанието на св. Юлиян Зашев, който сочи, че двамата с подсъдимия са се били прикрили зад паркиран пред дома на пострадалия камион. Фактът, че пред дома на пострадалия е имало паркиран камион е отразен в протокола за извършен допълнителен оглед на местопроизшествие, а подобно обстоятелство не би могло да бъде известно на свидетеля, освен ако лично не го е възприел. Освен това в сравнително непосредствена близост до местопрестъплението, в един сравнително кратък период от време след извършването на деянието – около осем часа по-късно, е открита и захвърлената маска, по която е установено наличието на слюнка от подс. Тихомир Георгиев.

В 0,55 часа на 15.06.2007 година подс. Тихомир Георгиев се обадил от мобилния си телефон Нокиа 6300 с № на своя приятел - св. Ивайло Петров (на мобилен № ) и го помолил да тръгне от гр. София в посока към гр. Костенец като провери дали по пътя има поставени полицейски постове. Двамата провели до 01,40 часа на 15.06.2007 година още три разговора. При всички тези разговори мобилният телефон на подсъдимия е обслужван от клетка на територията на гр. Момин проход, докато телефонът на св. Ивайло Петров е обслужван от клетки в гр. София.

В 01,51 часа св. Ивайло Петров се обадил на св. Райков, който работел като таксиметров шофьор на мобилния му телефон и го уговорил да тръгнат на път в посока към гр. Пазарджик, под предлог, че трябва да помогнат на негов закъсал приятел. За целта след като се срещнали, Райков заредил автомобила с гориво, което Петров заплатил.

Около 02,21 часа св. Петров и св. Райков вече пътували от София в посока към гр. Костенец. По път св. Петров провел с подсъдимия Тихомир Георгиев още пет разговора – съответно в 02,21 часа, 02,51 часа, 03,11 часа, 03,26 часа и 03,27 часа, като при първите три е бил набиран от телефонния номер на подсъдимия. Движението на св. Петров по АМ Тракия, напускането на магистралата, преминаването покрай гр. Ихтиман и достигането му до района на гр. Костенец се установява от ползваните от него клетки на мобилния оператор за провеждането на телефонните разговори.

След последния разговор в 03,27 минути, когато св. Петров бил избран от подсъдимия и се намирал на място, обслужвано от клетката на гр. Костенец в кв. О., св. Петров казал на св. Райков да обърне и да се върне обратно към София.

По обратния път св. Петров провел още пет телефонни разговора с подс. Георгиев – съответно в 03,36 часа, когато се е намирал в района на пътя София-Пловдив – с. Горна Василица, в 03,39 часа - когато се е намирал в района на гр. Ихтиман, в 03,53 часа – когато се е намирал в района на гр. Ихтиман, като при тези три разговора той избирал подсъдимия, който се е намирал и мобилният му телефон продължавал да се обслужва от клетка на територията на гр. Момин проход.

В 04,07 часа подсъдимият Тихомир Георгиев, който вече се бил придвижил до района на гр. Ихтиман потърсил св. Петров, който пък се намирал в района на клетката на с. Вакарел, обслужваща АМ Тракия. Последният разговор между двамата се състоял в 05,16 часа. Тогава подсъдимият, който се намирал все още в района на гр. Ихтиман, потърсил св. Петров, който вече бил на територията на гр. София.

За това пътуване освен горивото св. Петров заплатил на св. Райков и сумата от 40 лв.

От разпечатките, предоставени от мобилните оператори, се установява още, че св. Венцислав Танчев няма проведени телефонни разговори с ползвания от подсъдимия Тихомир Георгиев по време на убийството на Емил Герасимов телефонен номер. Регистрирани са множество разговори с телефонен номер 0877/369-173, като два от тях са непосредствено около часа на покушението, извършено върху Емил Герасимов. По делото няма никакви доказателства и такива не могат да бъдат събрани за да бъде установено кое е лицето, ползвало този номер и има ли отношение към извършеното престъпление. Регистрирани са и два телефонни разговора на Венцислав Танчев с телефонен номер 0897/640-192, за който телефонен номер мобилния оператор не разполага с данни за абоната му, проведени съответно в 19,28 часа и 21.48 часа на 14.06.2007 година. Лицето, ползвало посочения номер, е било обслужвано при първия разговор от клетка в гр. Ихтиман, а при втория – от клетка района на Горна Василица, местност „Студен кладенец”.

От разпечатките, предоставени от мобилния оператор „Глобул” за проведените на 14.06.2007 година и 15.06.2007 година телефонни разговори от абонат на телефонен номер , се установява, че лицето, ползвало този номер до около 19,33 часа на 14.06.2007 година се е намирало в района на гр. Ихтиман, от около 19,53 часа до около 22,30 часа – района на Горна Василица, местност „Студен кладенец”, в 22,56 часа – в района на кв. Олимпиада на гр. Костенец, а от около 23.00 часа до 04,06 часа - не е провеждало разговори от посочения телефонен номер. След 04.06 часа на 15.06.2007 година лицето, ползващо посочения номер, е провело до 04.46 часа 6 разговора, като е било обслужвано от клетката в района на Горна Василица, местност „Студен кладенец”, от 04.54 часа до 05,16 часа – 4 разговора, като е обслужвано от клетка в гр. Ихтиман, а от 07,34 часа на 15.06.2007 година се е намирало на територията на гр. София.

Данните от справката, изготвени от органите на полицията, според която телефонен номер по време на извършване на престъплението се е ползвал от св. Юлиян Зашев, не се подкрепят от събраните по делото доказателствени материали. В показанията си пред съда св. Юлиян Зашев не припознава посочения номер като свой и заявява, че не помни какъв е бил неговият телефонен номер. Телефонният апарат и съответно – ползваната сим карта за този номер, не са открити при извършеното в дома му претърсване и изземване. Сочените в същата справка данни, че телефонен № , макар и регистриран на Анна Владимирова Тренкова, се е ползвал от приятелката на св. Юлиян Зашев (като последната дори не е посочена с имена), както и че телефонни номера и са ползвани от брата и снахата на св. Юлиян Зашев, също не са подкрепени с никакви доказателства и доказателствени средства – разпити на посочените лица, установяване на ползваните от тях телефони и сим карти чрез справки на съответния мобилен оператор, изземване на ползваните от тях мобилни апарати и огледа им като веществени доказателства, респективно - назначаването на технически експертизи и снемане на съдържащата се в тях информация за наличните записи в телефонен указател и проведени разговори.

При предприетите претърсвания в домовете на лицата, сочени от св. Галя Зашева-Герасимова и св. Любомир Струмин, като лица, с които пострадалия Емил Герасимов се е намирал във влошени взаимоотношения и които биха имали мотив да извършат посегателството над него, не е намерено средството на престъплението, такова не е намерено и при извършените на 04.11.2007 година и 26.02.2008 година претърсвания в домовете на подсъдимия Тихомир Георгиев и св. Юлиян Зашев.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно и компетентно, се установява, че по иззетите от дома на подсъдимия Георгиев вещи - кама с дължина 300 мм ведно с кожен калъф, нож с черна дръжка с дължина 300 мм, поставен в черен платнен калъф, сгъваем нож, мъжко яке и чифт плетени ръкавици не е установено наличието на кръв.

От неспореното от страните и прието по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 НПК заключение на извършената дактилоскопна експертиза, се установява, че иззетата при огледа на местопроизшествието от л.а. „Ауди” дактилоскопна следа № 1 е оставена от пострадалия Емил Герасимов, а дактилоскопни следи № 2 и № 3 – не са оставени от св. Юлиян Зяашев, св. Венцислав Танчев и подс. Тихомир Георгиев, нито пък от лице, което е включено в базата данни на системата AFIS към 12.12.2007 година.

От заключението на съдебно-морфологичната експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като пълно и компетентно, се установява, че представеният за изследване влакнест обект, иззет при огледа на вещественото доказателства - мобилен апарат „Нокиа”, модел 2610, намерен и иззет при огледа на местопроизшествие от 15.06.2007 година, представлява фрагмент от човешки косъм, с прекъснато коренов край, поради което е негоден за идентификационно изследване, тъй като космените фрагменти не съдържат достатъчно морфологични белези за сравнение и доказване на морфологично сходство и различие.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, неоспорено от страните и прието от съда за пълно и компетентно се установява, че по изследваните пет обекта, представляващи проби, иззети от петна с кафеникав цвят, открити при огледа на л.а. „Пежо” 206 с ДКН СА 83-20 АН, не се доказва наличието на кръв.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като пълно и компетентно, независимо от липсата на съдействие от страна на подсъдимия при личното изследване, предприето от вещите лица – психиатър и клиничен психолог – се установява, че подсъдимият при отказа си е демонстрирал интелектуални възможности, съответни на образованието и житейския му опит, няма данни за клинично манифестирано болестно разстройство на личността, няма данни и за психотично разстройство на съзнанието му. Отказът на подсъдимия да съдейства за извършване на психологичното и психиатрично изследване е оценено като част от защитната му позиция и в този смисъл – като нормалпсихично разбираемо. Експертите намират, че подсъдимият не страда от душевно заболяване, към момента на извършване на деянието е притежавал психичната годност да разбере свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, психичното му състояние позволява той правилно да възприема фактите по делото и ако желае – да дава адекватни обяснения за тях, както и да участва във всички етапи на наказателното производство.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите Димитър Ангелов, Любомир Струмин, Петър Зашев, Галя Зашева-Герасимова, Стефан Мицев, които са последователни, логични и убедителни, намират се в кореспонденция по между си, взаимно се допълват и са в синхрон с останалите доказателствени материали, частично от показанията на Юлиян Зашев, Ивайло Петров, Никола Райков, от заключенията на всички приети по делото експертизи – съдебно-медицински, съдебно-химически, дактилоскопна, ДНК експертизи, морфологична, трасологическа и съдебно-психиатрична, протоколи за оглед на местопроизшествие (първоначален и допълнителен), за оглед на труп, протокол за оглед на местност, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, приобщените посредством тях веществени доказателства по делото – косми, натривки, два броя маски, ножове и кама, мобилни апарати, дрехи, принадлежащи на починалия, на подсъдимия и на св. Юлиян Зашев, както и от изпратените от мобилните оператори отговори на запитвания и разпечатки на проведени телефонни разговори от техни абонати.

Съдът намери, че в показанията на св. Венцислав Танчев, св. Станислав Стефанов, св. Борислав Тутев и св. Методи Георгиев не се съдържат никакви релевантни към предмета на доказване факти. Чрез тях не може да бъде установен авторът на деянието, нито пък начинът и средствата, с които е извършено престъплението. Същевременно, доколкото с обвинителния акт е въведено твърдение, че всъщност св. Методи Георгиев е подбудителят на подс. Тихомир Георгиев да извърши престъпление против личността на пострадалия Емил Герасимов, а св. Венцислав Танчев е действал като помагач, осведомявайки подсъдимия чрез разсекретения анонимен свидетел – св. Юлиян Зашев за движението на пострадалия Герасимов на 14.06.2007 година, тези двама свидетели разполагат и с процесуалното право да не съобщават факти, с които биха уличили себе си в извършването на престъпление.

Преценявайки показанията на св. Ивайло Петров и св. Никола Райков, съдът намери, че в частта им, в която сочат, че са пътували по АМ Тракия, за да окажат помощ именно на подс. Тихомир Георгиев, те са достоверни, подкрепят се от разпечатките на телефонните разговори, водени от св. Петров и от подс. Георгиев, чрез тези разпечатки се установява и датата на пътуването им – 15.06.2007 година, както и с приблизителна точност – изминатия маршрут – от София до района на гр. Костенец и обратно.

Съдът намери показанията на същите двама свидетели за недостоверни и нелогични в частта им, в която и двамата твърдят, че не помнят и не могат да посочат на кое място са слезли от АМ Тракия, дали са минали през населени места и кои, до къде са стигнали, къде са обърнали посоката си на движение, за да се върнат обратно, а по отношение на св. Петров – и в частта какъв е бил предметът на разговор между него и подс. Георгиев, респективно – каква е била целта на предприетото среднощно пътуване.

За да достигне до този извод, съдът прецени, че конкретната ситуация не е от категорията на тривиалните, а може да бъде определена по-скоро като необичайна и рядко случваща се, след като Петров, според собствените му показания, е напускал София посред нощ съвместно със св. Райков в битието му на таксиметров шофьор с цел да окаже помощ на закъсалия с автомобила си свой приятел - подс. Тихомир Георгиев - един единствен път. Освен това св. Петров по собствените му твърдения е правоспособен шофьор. Съобразявайки се с обстоятелството, че по време на пътуването този свидетел е провел множество разговори с подс. Георгиев с цел - според показанията му - „да се доуточнят къде да спре и да се видят”, както и че в зависимост от тези уговорки е следвало да насочва св. Райков за маршрута на движение, съдът намери за нелогично обяснението му, че поради употребено преди пътуването голямо количество алкохол, той не е бил в състояние да следи маршрута, а и не помни съдържанието на проведените разговори с подс. Георгиев.

Св. Райков пък е професионален таксиметров шофьор, по собствените му твърдения непрекъснато пътува с клиенти извън София. Затова и настоящият състав намери за нелогично, свидетелят от една страна да твърди, че е стигнал по АМ Тракия до „към Пазарджик”, където е обърнал на пътен възел от магистралата по нареждане на св. Петров „преди Пазарджик”, а в същото време – да не е в състояние да каже дали по пътя си в посока към гр. Пазарджик е преминал през тунела „Траянови врати” и дали е тръгнал да се връща към София преди или след тунела „Траянови врати”.

Съдът подложи на особено внимателна преценка и анализ показанията на разсекретения в съдебната фаза на наказателното производство анонимен свидетел № 1 - св. Юлиян Зашев, когото държавното обвинение сочи за очевидец на извършеното от подс. Георгиев деяние и въз основа на чийто показания главно гради обвинителната си теза. Съпоставяйки показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие с приобщените към доказателствения материал негови показания като анонимен свидетел, чийто разпит е проведен пред съдия, както и с останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, съдът намери, че като цяло тези показания са непоследователни, фрагментарни, колебливи и противоречиви, в по-голямата си част са изолирани и не се подкрепят от другите събрани доказателствени материали и едва минимална част от съобщените от този свидетел факти, могат да бъдат кредитирани от съда като достоверни, обективни и истинни, тъй като се намират в кореспонденция с останалия доказателствен материал.

Съдът даде вяра на показанията на този свидетел в частта им, в която сочи, че двамата с подс. Георгиев от долнище на анцуг в дома на свидетеля са изработили маски за главите си, в частта им, в която описва откъде е дошъл с автомобила си пострадалия Емил Герасимов, по какъв начин е спрял пред дома си, как е бил ориентиран по отношение на улицата и дома автомобила му, къде са се били прикрили свидетелят и подсъдимият, по какъв начин е извършено покушението над пострадалия Герасимов – че това е станало с нож, като първоначално ударите са нанесени докато пострадалият е бил все още в купето на автомобила и се е отбранявал, а в последствие е понесъл удари и извън купето, на улицата, след като успял да се измъкне от автомобила. В тези части показанията на св. Зашев са в синхрон с показанията на св. Галя Зашева, Петър Зашев, с протоколите за оглед на местопроизшествие – първоначален и допълнителен, с намерените при огледите веществени доказателства, както и със заключенията на ДНК експертизите, трасологическата експертиза, огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Емил Герасимов и заключението на двойната съдебно-медицинска експертиза по следните съображения:

Конкретното местоположение на автомобила непосредствено след нападението на Герасимов – пред гаража на къщата, с лява страна (шофьорска), ориентирана към вратата на гаража и с торпедо, сочещо посоката на изкачване по улицата, се установява от показанията на св. Галя Зашева-Герасимова и св. Петър Зашев, които са изтичали на улицата, отзовавайки се на виковете на Герасимов за помощ. Показанията на тези двама свидетели се намират в кореспонденция с показанието на свидетеля, според което, когато той е стоял пред дома му „колата идваше отдолу и шофьорското място се падаше към вратата на имота”, „този имот има ограда и колата паркира към оградата”, „шофьорът се намираше до оградата”.

Фактът, че срещу имота на Герасимов, на срещуположната страна на улицата, е имало паркиран камион, се установява от огледния протокол, което кореспондира с показанието на свидетеля, че с подсъдимия Георгиев са се били прикрили и чакали пострадалия при „някакъв камион”.

Фактите, че първоначално Герасимов е бил нападнат в автомобила и се е отбранявал от нападението, а в последствие се е отскубнал и излязъл от автомобила, но нападението над него е продължило, се установява от фиксираните в огледните протоколи локви и петна от кръв върху тротоара пред гаражната врата и на пътното платно, произхождащи от пострадалия Герасимов (установено чрез ДНК експертизите на множеството натривки от тези петна, иззети при огледния протокол), както и от местоположението на фиксираните веществени доказателства – ключове на лекия автомобил Ауди, мобилния телефон, капачето му и батерията, намерени на пътното платно. Заключението на двойната съдебномедицинска експертиза относно механизма на получаване на отделните телесни увреждания, посоката на нанесените с нож удари и взаимното разположение между нападател и нападнат, подкрепят и са в синхрон с показанието на св. Юлиян Зашев в разпита му като анонимен свидетел пред съдия, по какъв начин е извършено покушението над Герасимов и къде и как е протекла борбата между него и нападателя му.

Съдът намери, че всички тези факти, макар и схематично пресъздадени от св. Зашев, с оглед на тяхната разнородност – факти относно време, начин и място на извършване на престъплението – не биха могли да бъдат възпроизведени от лице, освен ако то не ги е възприело пряко и непосредствено.

Показанието му, че двамата с подс. Тихомир Георгиев са изработили маски от долнището на анцунг в дома му в гр. Ихтиман се подкрепя от намерените две маски, заключението на трасологическата експертиза, а и от разпечатката на телефонните разговори на подс. Георгиев, според която около 19.00 часа той се е намирал в района на гр. Ихтиман.

Намерената и иззета при извършения на 15.06.2007 година допълнителен оглед на местопроизшествието маска пък, по която чрез ДНК експертизи по несъмнен начин е доказано наличието на слюнка, произхождаща именно от подсъдимия Георгиев, категорично опровергава твърдението на св. Зашев в хода на съдебното следствие, че подсъдимият Тихомир Георгиев не е лицето „Тишо”, за което е разказал както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие и с което лице „Тишо” са причаквали от 14.06.2007 година пострадалия Емил Герасимов да се прибере у дома си. Това твърдение се опровергава и от собственото му показание, че след деянието „Тишо” се е обадил на свой приятел, който тръгнал от София с такси, „за да мине и да види по улиците дали има някой и дали има полиция”. Пътуването е осъществено от св. Петров посредством таксиметровия автомобил на св. Райков, като маршрутът на движение е бил от София до Костенец и обратно, а през цялото време подс. Георгиев и св. Петров са поддържали телефонна връзка.

По изложените съображения съдът намери за доказано по несъмнен и категоричен начин, че свидетелят Зашев и подс. Тихомир Георгиев са се намирали на местопрестъплението заедно и то - в момента на извършване на покушението над пострадалия Емил Герасимов.

В останалата им част показанията на св. Юлиян Зашев са от една страна непоследователни, фрагментарни и колебливи, а от друга - в противоречие и с показанията му, дадени като анонимен свидетел пред съдия, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 НПК, а и частично опровергани чрез други доказателствени средства.

Свидетелят при разпита си в хода на съдебното следствие заявява, че не помни такива относими към предмета на доказване факти като кога и как са тръгнали с подсъдимия Георгиев от София за Момин проход, каква е била колата, с която са се придвижили, къде са я паркирали, каква е била маската, която е носел на лицето си подсъдимия, от какво е била направена, какво е направил с тази маска подсъдимия след нападението, какво е направил самия свидетел със своята маска, с какви дрехи е бил облечен по време на деянието подсъдимия и с какви дрехи е бил облечен свидетеля, имал ли е подсъдимият кръв по дрехите си, преобличали ли са се след деянието, какво е станало с ножа след деянието.

Същевременно при разпита си пред съдия същият свидетел е заявил, че до Ихтиман и в последствие – до гр. Момин проход са се придвижили с подсъдимия с лек автомобил „Пежо” малък, червен на цвят, че са обикаляли в гр. Момин проход с автомобила, че са паркирали колата си по-надолу от къщата на пострадалия Емил Герасимов вдясно, че след нападението над Герасимов са избягали с подсъдимия по улицата, подминали са колата си и са се скрили в горичка, където подсъдимия хвърлил ножа и маската си (последното твърдение пък е изцяло невярно, тъй като е опровергано от огледния протокол, с който маската е иззета от улица „Княз Б. І” пред № ), че подсъдимият е имал кръв по него и е бил облечен със сини дънки и светло на цвят яке от микрофибър, че подсъдимият е свалил тези дрехи и се е преоблякъл с дрехи на свидетеля, а своите е взел със себе си при завръщането им в София. След прочитането на дадените пред съдия показания, свидетелят пък заявява, че не си спомня как е съобщил подобни факти преди година, че не помни какво е казал тогава, че е свидетелствал под тормоз и натиск, след като е бил задържан за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Показанията пък на свидетеля Зашев в частта им, че св. Методи Георгиев е поръчал да бъдат отрязани ушите на пострадалия Емил Герасимов, а след убийството му е заплатил сумата от 3 000 лв. на св. Зашев и подс. Георгиев, които си ги поделили по равно, както и че св. Венцислав Танчев е бил лицето, което е проследило движението на пострадалия Герасимов на 14.06.2007 година и е насочвало св. Зашев и подс. Георгиев към конкретното му местонахождение, са изолирани и не намират опора в останалия събран доказателствен материал.

Преценявайки показанията на свидетеля, съдът ги кредитира в тези части, в които те се подкрепят и са в синхрон с други обективни доказателства, но като цяло ги намери за неубедителни и недостоверни.

Подс. Тихомир Георгиев е роден на 09.06.1968 година в гр. Плевен, българин, български гражданин, с висше образование, по професия инженер – минно-сапьорен профил, безработен, женен, осъден с влязла в сила на 17.05.2006 година присъда на РС Русе за извършено на 03.05.2005 година престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години





Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница