М о т и в и по присъда №5/05. 02. 2010 година, постановена по нохд №581/2009 година на Софийски окръжен съд

НОХД № 581/2009 година на Софийски окръжен съд

Пострадалият от престъплението Т. П. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от П. срещу подс. П. в размер на 45 000 лв. за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, причинени с престъплението.

В съдебни прения прокурорът поддържа обвинението и счита, че то е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Сочи, че подсъдимият, който е вменяем и не е бил повлиян или улеснен от други обстоятелства, е извършил деянието без да е бил провокиран от пострадалия, за когото нападението е било внезапно и неочаквано.

От фактите, че подсъдимият е държал в ръката си нож и е извършил Х-образни движения, посредством които е причинил порезната рана с дължина от 18 см със засягане в дълбочина на кръвоносни съдове и мускули на шията на пострадалия в област, където са локализирани магистрални кръвоносни съдове, както и от фактите, че подсъдимият се е опитал няколкократно да нарани пострадалия с ножа все в една и съща област, независимо че е бил предупреждаван да спре, се прави изводът, че подсъдимият е извършил деянието умишлено.

Иска се на подсъдимия да бъде наложено ефективно наказание, което да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер около средния, предвиден от закона, поради наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които според държавното обвинение се изразяват в това, че подсъдимият е в изключително млада възраст, не е осъждан, има добри характеристични данни и най-вече поради факта, че конкретните вредни последици от деянието му били далеч от предвидения в състава на престъплението по чл. 115 НК съставомерен резултат и в този смисъл – от престъплението не са настъпили опасни и сериозни последици каквито биха могли да бъдат те в обикновените случаи на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 НК.

По отношение на предявения граждански иск се взема становище да бъде уважен.

Повереникът на гр. ищец и частен обвинител П. – адв. С. – поддържа изцяло обвинението наред с прокурора, както и предявения граждански иск.

Сочи се, че подсъдимият не е имал никакви причини и подбуди да разчиства сметки с пострадалия, че младежите, които са се нахвърлили върху пострадалия пред заведението „Райски кът” в гр. Е., за да го бият, не се били в никакви близки родствени отношения с подсъдимия, че подсъдимият е носел в себе си нож и без да е бил провокиран чрез някакви психотропни вещества или алкохол, го е извадил и хладнокръвно, с няколко замаха, е успял с един от тези посягащи удари да нанесе порезна рана с дължина 18 см. Акцентира се на дължината на раната и нейното местоположение, на обстоятелството, че е поразен жизнено важен орган на човешкото тяло, какъвто е човешката глава като се твърди, че не са засегнати важни артерии само благодарение на това, че силата на удара е била повече в задната част на главата, а отпред ножът само се е приплъзнал.

Сочи се, че в хода на съдебното следствие са се оформили три категории свидетелски показания – на лица, които са участвали в боя, на лица, които нищо не се видели и чули и на лица, които са преки очевидци, възприели са нанасянето на удара с нож, оттеглянето на извършителя, качването му в автомобила, записали са номера на автомобила, а подсъдимият е разпознат, като показанията на третата група свидетели кореспондират и със заключението на вещото лице, според което е напълно възможно ударът да е бил нанесен така, както заявяват свидетелите и самият пострадал. Именно последната група свидетели е тази, която доказвала авторството на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен.

Повереникът не счита, че са налице многобройни и смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, макар и да не се оспорва фактът, че деецът не е лице с висока степен на обществена опасност, тъй като е млад, има добри характеристични данни и не е осъждан. Твърди се, че подсъдимият, обаче, няма и не е показал критично отношение към стореното от него, поради което се застъпва тезата, че не може да се приложи чл. 55 НК.

Иска се уважаване на предявения граждански иск в пълен размер като се сочи, че макар и да не са настъпили толкова опасни и дълбоки за здравето на пострадалия Павлов последици, раната, причинена от удара с ножа, е зараснала с голям белег и този белег ще е налице през целия му живот, ще оказва и оказва влияние както върху психиката му, така и върху контактите и взаимоотношенията му с близки хора, като се подчертава, че тя вече е довела и до промяна на нормалния му начин на живот, тъй като контактите му с момичета не били такива, каквито са били преди деянието.

Гр. ищец и частен обвинител се присъединява изцяло към доводите на повереника си.

Защитникът – адв. К. счита, че събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не установяват по несъмнен начин повдигнатото пред съда обвинение на подсъдимия П.. Акцентира се, че от всички разпитани свидетели единствено пострадалият П. описвал механизма на изпълнителното деяние по указания в обвинителния акт начин, а неговите показания били подкрепени само от показанията на св. П., който бил негов втори братовчед и чийто показания били депозирани крайно заинтересовано, неубедително и противоречиво.

Сочи се, че в подкрепа на отделни елементи от обвинителната теза били и показанията на свидетелите П., Д. и М., но те също били пряко заинтересовани да свидетелстват по начина, по който са го сторили поради близките си отношения с пострадалия и факта, че в деня на инцидента са били заедно с него на една маса в заведението.

Сочи се, че другите две групи свидетели – от една страна – Й., С., Ч., В., П. и М., и от друга – Н. и К., дори и по косвен начин не подкрепят обвинителната теза, но чрез тях безспорно се установявало, че е било предизвикано и осъществено масово младежко сбиване в следствие на предходно пререкание между пострадалия П. и св. Й., развило се още в заведението и в резултат на което, за съжаление, е била причинена порезна рана на П..

Според защитата - от кого е била причинена раната и какъв е бил механизмът на породения ексцес, държавното обвинение не е успяло да докаже, тъй като свидетелите П., Д. и М. в най-добрия случай указвали, че в един момент подсъдимият е държал нож, но никой от тези трима свидетели не сочел, че подсъдимият е нанесъл удар. Освен това на досъдебното производство не бил открит и ножът-веществено доказателство.

Сочи се, че подсъдимият не е имал какъвто и да е било мотив да умъртви пострадалия – не е имал пряко спречкване с него преди инцидента, двамата дори слабо са се познавали, а доводът – че е участвал, за да помогне на приятелите си срещу пострадалия – бил най-малкото несериозен. От друга страна държавното обвинение изобщо не било обсъждало тезата, че е възможно друг от свидетелите да е използвал процесния нож, който впоследствие да е бил иззет от подсъдимия, за да предотврати по-нататъшен екцес.

Затова и защитата намира, че в конкретния случай, с оглед събраните доказателства в съдебното следствие, било налице най-малкото сериозно съмнение във фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В условията на алтернативност, в случай че бъде прието, че е доказано авторството на подсъдимия в деянието, защитата счита, че обвинението не е доказано от субективна страна, като внимателният анализ на доказателствата не водел до извода, че оръдието на престъплението е използвано целенасочено, за да бъде умъртвен пострадалия, при някоя от формите на престъпния умисъл по чл. 11, ал. 2 НК. Поддържа се, че показанията на св. П. били противоречиви, крайни и непоследователни, а самият пострадал говорел за размахване на ножа от подсъдимия по посока на буквата „Х”, в резултат на което подсъдимият го порязал първоначално леко по устната и в по-сериозна степен след това – в лявата част на врата под брадата. Тази действия на подсъдимия водели до извод, че усилията му били само за сплашване на пострадалия, че той не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а най-малкото пък е искал или дори допускал тяхното настъпване. По тези съображения защитата счита, че повдигнатото срещу подс. П. обвинение за опит за умишлено убийство на пострадалия П. не е несъмнено и убедително установено в процеса и се прави искане той да бъде признат за невинен по обвинението в извършване на престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК като бъде освободен от наказателна отговорност с произтичащите от това законови последици.

Алтернативно, в случай че съдът приеме, че подзащитният му е автор на деянието, предмет на обвинението, се поддържа, че се касае до причиняване от обективна и субективна страна на лека телесна повреда при условията на чл. 130, ал. 1 НК, тъй като причиненото увреждане с оглед събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-медицинската експертиза, не се покривало с нито един от елементите на чл. 128, ал. 2 или чл. 129, ал. 2 НК. В случай, че съдът достигне до подобен извод, се прави искане санкцията да бъде определена по втората алтернатива на предвиденото в закона наказание - пробация и като се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата младост, утвърдени трудови навици, проявената критичност, след приложение на чл. 55, ал. 2, б. „в” НК, да му бъде наложено наказание глоба. Защитникът счита, че подобно наказание би изиграло превантивно-превъзпитателната си роля както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото и би постигнало предвидените в чл. 36, ал. 1 НК цели.

По отношение на предявения граждански иск, защитникът счита, че с оглед заетото от него становище за недоказаност на обвинението, той следва да бъда отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, алтернативно – съдът като приеме, че престъплението съставлява лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК – да го уважи пропорционално и по справедливост, като бъде съобразено и обстоятелството за наличието на съвина у пострадалия, който с провокативното си поведение в ексцеса е допринесъл в известно отношение за причиняване на противоправния резултат.

Защитникът на подс. П. – адв. Ф. – изцяло споделя фактическите и правни аргументи на адв. К. и в допълнение сочи, че пострадалият в две поредни заседания се е явявал пред съда с риза, с широко разкопчана яка, без да носи поло или някакъв шал, от което прави извод, че пострадалият не е с понижено самочувствие заради белега си, след като не предприема никакви действия за неговото прикриване.

Подсъдимият се ползва от правото си по чл. 115, ал. 4 НПК и не дава обяснения по повдигнатото му пред съда обвинение.

В съдебни прения поддържа заявеното от двамата му защитници и заявява, че не се признава за виновен, тъй като не е извършил деянието, в което е обвинен. В последната си дума отново декларира своята невинност и моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Г. П. и пострадалият Т. П. живеят в гр. Е. и се познават.

Вечерта на 10/11.04.2009 година към 19.30-20.00 часа св. П. заедно със свидетелите Х. Д., П. М. и П. П. отишли в заведението „Райски кът” в гр. Е., което се намирало на центъра в близост до църквата. По-късно, към 21.30-22.00 часа към тях се присъединил и братът на св. М. – Л. М..

Управител на заведението бил св. Е. Н., а св. М. К. поради приятелските си отношения с управителя бил поел ангажимент вечерно време да следи за реда в заведението, включително и за това да не стават сбивания, скарвания или ексцеси.

На съседна на компанията на пострадалия П. маса били свидетелите Р. Й., П. С. и В. Ч.. В заведението се намирали още свидетелят П. В. и свидетелят В. П., втори братовчед на пострадалия П., който се черпел със свои приятели.

Между пострадалия Т. П. и свидетеля Р. Й. възникнало спречкване, породено от факта, че св. Й. си поставил краката върху маса, съседна на тази около която седяла компанията на П. и то, повторно, зад гърба на св. К., който вече веднъж му бил направил забележка и го бил накарал да ги свали от масата. Св. П. също направил забележка на св. Й. като му казал да си тръгва. Компанията на Й. от една страна и св. П. от друга скочили един срещу друг, но св. К. се върнал обратно и ситуацията се уталожила.

Около 01.30 часа, когато заведението вече привършвало работа, св. Р. Й., св. П. С. и св. В. Ч. излезли от него, но останали пред входа му, изчаквайки появата на св. П., за да го набият. Близо до тях имало и други лица, сред които бил и св. П. В..

В това време покрай заведението с лек автомобил „Фолксваген джета” с врачанска регистрация, в чийто регистрационен номер имало цифрите „0877” минали подс. Г. П. и св. М. П., които били тръгнали да се возят по града. Подс. П. управлявал автомобила. Двамата със св. П. забелязали групата на св. Р. Й. и решили да спрат и да отидат при тях. Подс. П. паркирал колата на около 20-тина метра от заведението в близост до църквата. Когато двамата със св. П. се присъединили към свидетелите Й., С. и Ч., от проведения с тях разговор разбрали за спречкването между св. Й. и св. Т. П. и постепенно у подсъдимия и неговия приятел М. П. се оформило намерението и те да участват в боя.

След като изчакали около 5-10 минути, подс. П. изпратил св. П. С. да извика св. Т. П. под предлог, че трябва да премести колата си, която била паркирана в близост до входа на заведението. Компанията на П. вече била приключила консумацията, сметката им била платена и младежите се готвели да си тръгват. Свидетелките П. М. и П. П. се отправили към тоалетната, която се намирала в непосредствена близост до изхода на заведението, а св. Т. П. излязъл от заведението, а след него вървял и св. Х. Д..

Подсъдимият П. и свидетелите Р. Й., В. Ч. и П. С. веднага нападнали св. Т. П. и започнали да го удрят. Св. Д. и св. П. В. се намесили и започнали да ги дърпат, за да ги разтърват. Биещите се и разтърваващите ги се изместили от тротоара пред заведението на уличното платно. Св. В. успял да издърпа Р. Й. настрани, а св. Д. се опитвал да отърве П. от Ч., С. и подс. П.. Св. П. успял да се измъкне от подс. П. и останал на разстояние от около метър от него, отстъпвайки назад. В това време от заведението излязла и св. П. П..

Подсъдимият извадил дясната си ръка иззад гърба, в която държал нож, с дължина на острието от около 20 см, насочено напред и пристъпил към св. П., размахвайки го. П. продължил да отстъпва назад като му казал да махне ножа, на което подсъдимият отвърнал „Ела, ела”, след което замахнал с ножа и ръката му описала „Х”-образно движение с посока отляво надясно и отдолу нагоре, след което завършил замаха си отдясно наляво и отгоре надолу. Пострадалият П. усетил порязване по горната устна и отляво на врата и се хванал с ръка в областта на нараняването на шията, откъдето започнало обилно кръвотечение.

Св. Д. и св. П. забелязали как подс. П. държи в ръката си нож, но не видели удара, от който П. пострадал.

След удара Р. Й., В. Ч. и П. С. се разбягали. Св. Д., като видял, че св. П. кърви, се отправил към подсъдимия, който държал ръцете си отзад. Подсъдимият му викнал „Бягай, бягай оттук” и тогава св. Д. решил, че е по-разумно да отиде да извика полиция, тъй като схванал фразата като предупреждение, че е по-добре да си тръгне, за да не пострада и той.

Подсъдимият П. се отправил заедно със св. М. П. към църквата, където се намирала колата му. През това време от заведението били излезли вече и св. П. М., св. К., а малко по-късно – и св. Е. Н., които видели как пострадалия Т. се държи за врата, откъдето тече кръв.

Св. Д. казал на П. и на М. да се обадят на „Бърза помощ” и тръгнал към полицията. Св. М. решила, че няма време да се чака „Бърза помощ” и че ще откара пострадалия П. в болницата. Тя се отправила към колата си и видяла как до шофьорската врата на л.а. „Фолксваген Джет”, в чийто регистрационен номер се съдържат цифрите 0877 стои младеж, който държал в ръката си нож. В тъмнина М. не успяла да го разпознае. Младежът се качил в автомобила, който бил паркиран до една беседка, в близост до църквата, седнал на шофьорското място и потеглил, а М. записала контролния номер на колата. След това тя качила в своя автомобил пострадалия Т. П. и го откарала в болницата, където бил оставен на стационарно лечение, което продължило до 14.04.2009 година.

От заключението на изготвената по писмени данни и след личен преглед от експерта съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, и пълно, се установява, че при Т. П. са констатирани следните увреждания:

- порезна рана с дължина 18 см в лявата горна част на шията със засягане в дълбочина на кръвоносни съдове и частично на гръдноключичносисовидния мускул, без да е налаган шев на мускула. Раната не е била съпроводена от застрашаващо живота кървене, което се установява от лабораторните показатели и стойностите на кръвното налягане и пулсовата честота, отразени в здравното заведение един час след инцидента. Това увреждане е причинило на пострадалия лека телесна повреда от вида – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Раната е заздравяла с оформянето на голям ръбец, локализиран в открита видима част на лицето и шията, което води до значително променяне на нормалния външен облик и може да бъде преценено като обезобразяване, покриващо медикобиологичните критерии на средна телесна повреда от вида – обезобразяване на лицето и шията.

- хематом около дясното око, съчетан с оток на дясната буза и охлузвания на лявата буза, причинили на пострадалия лека телесна повреда от вида – болка и страдание.

- мозъчно сътресение, за което има сигурни данни от свидетелските показания, че е протекло без изпадането на пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмите, причинило на пострадалия лека телесна повреда от вида – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Уврежданията в областта на лицето се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети, като могат да бъдат получени при нанасянето на побой.

Порезната рана на шията вляво е получена в резултат на действието по допирателната на предмет с остър режещ ръб, какъвто е и всеки нож като добре отговаря да е причинена със замах на ръката, държаща оръжието, предвид нейната дължина, разположение и локализация. В тази зона на шията са локализирани магистрални кръвоносни съдове, при засягането на които смърт би настъпила за кратко време.

В съдебно заседание експертът уточнява, че раната в областта на шията вляво с дължина от 18 см е с частично прерязване на мускула от мастоидеуса до гръдноключичната става или т.нар. гръдноключичносисовиден мускул, който се намира отстрани на врата под ухото към ключицата. Принципно в участъка между гръкляна и гръдноключичносисовидния мускул минават първо югуларните вени, а под тях – общата сънна артерия, която е разположена непосредствено пред гръбначния стълб и е в по-голяма дълбочина. И двата кръвоносни съда са от категорията на магистралните. При различните хора, в зависимост от охранване и вид мускулатура, дълбочината, на която е разположена общата сънна артерия, е различна. В случай, че е настъпило прерязване на югуларната вена, която е по-повърхностно разположена, е щяла да настъпи веднага въздушна емболия, тъй като вената е близо до сърцето и смъртта на пострадалия е било възможно да настъпи за секунди. В случай, че е била прерязана общата сънна артерия, в зависимост от засягането, смъртта би могла да настъпи за минути.

В конкретния случай раната на шията на пострадалия е плитка, с основно засягане на кожа и подкожа, като нараняването на мускула е било съвсем повърхностно, което не е наложило налагането на шев и на мускула, докато самата рана е била обработена хирургически, което е било наложително, тъй като е била голяма и е било задължително да се извърши точна ревизия, за да се определи нейната дълбочина, какво е засегнато и налага ли се спешно извършване на кръвоспиране.

Независимо, че раната е плитка, тя е била съпроводена с обилно кървене, тъй като шията и лицето са богато кръвоснабдени зони, което, обаче, не е било животозастрашаващо.

Експертът уточнява, че в участъка на раната преминават разклонения на югуларната вена и на сънната артерия, които хранят съответните мускули и други тъкани, включително и щитовидната жлеза и които съдове са от по-малък калибър, но не представляват капиляри.

Като цяло - ударът, който е причинил раната, е повърхностен, с изразена порезна компонента и плитко разположение, нанесен е със замах, като е минал по допирателната на тялото, тъй като ако ножът е бил допрян до шията и дръпнат под натиск, би се реализирало прерязване в дълбочина.

В момента на нараняването пострадалият не е усетил болка, а тя се появила впоследствие при развитието на тъканния оток и въпреки, че засягането на мускула е било повърхностно, движението на главата от пострадалия е било затруднено и болезнено.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от показанията на свидетелите Е. Н., М. К., П. П., П. В., Х. Д., П. М., Л. М. и Т. П., които съдът кредитира изцяло като последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви, намиращи се в кореспонденция по между си и подкрепени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, частично от показанията на свидетелите Р. Й., П. С. и М. П., от приобщените към доказателствения материал заключение на съдебно-медицинската експертиза, допълнено и в съдебното заседание, протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, предоставената от лечебното заведение медицинска документация (ИЗ 1250) относно състоянието на пострадалия П. в момента на неговото приемане за лечение, съответно – проведените манипулации във връзка с обработването на порезното нараняване, констатациите на конкретните увреждания в областта на шията и проведеното лечение, представеното медицинско свидетелство за пред съда.

Показанията на св. Р. Й. кореспондират с показанията на св. П. и на св. К. в частта относно причината за възникването и развитието на конфликта в заведението между свидетеля Й. и пострадалия П., кореспондират с показанията на св. М. П. относно обстоятелството, че подс. П. е пристигнал с неговата кола „Фолксваген Джета” и е паркирал в близост до заведението до църквата, както и че между Й. и подс. П. е протекъл разговор, в който свидетелят е уведомил подсъдимия за възникналия в заведението конфликт с пострадалия П.. От показанията на същия се свидетел се установява и обстоятелството, че след приключването на боя пред заведението, от който е пострадал св. П., подсъдимият се е отправил към колата си – в тази част показанието на св. Й. се намира в кореспонденция с показанията на св. Д., св. М. П. и св. П. М., а последната е възприела не само качването на подсъдимия в автомобила, но и обстоятелствата, че той се е качил именно на шофьорското място и че именно този човек, който е потеглил с колата „Фолксваген Джета” преди това е държал в ръката си нож.

Съдът не кредитира показанията на св. Й. в частта им, че не знае кой точно е влязъл да извика пострадалия от заведението, че не знае каква е била целта на това повикване, че не е възприел лично подсъдимият да се бие с пострадалия Т., че не му е известно с каква цел св. П. С. е влизал обратно в заведението, както и относно обстоятелството, че е стоял с компанията си пред заведението, за да не си ходи сам.

В тази части съдът оцени показанията на свидетеля като нелогични от гледна точка на развитието на взаимоотношенията му с пострадалия през протеклата вечер и по същество – за изцяло опровергани от показанията на св. М. П., според които компанията на св. Й., сред която са били св. С. и св. Ч., е стояла пред заведението именно поради факта, че тези свидетели са изчаквали пострадалия да излезе, за да го набият.

Съдът кредитира показанията на св. С. в частта им, в която той съобщава, че именно подс. Г. П. го е изпратил в заведението, за да извика под благовиден претекст пострадалия да излезе отвън, тъй като относно този факт те се намират в кореспонденция с показанието на св. П. кое лице го е извикало и по какъв повод, показанията на св. Д., който е възприел личността на св. С. и фактът, че е „казал нещо на Т.” Съдът, обаче, не дава вяра на показанията му в частта, според която той си е тръгнал веднага за своя дом и не е участвал в сбиването, тъй като те се опровергават в тези части от показанията на св. П..

Съдът в цялост не кредитира като истинни и достоверни показанията на св. В. Ч., които не се подкрепят в нито една своя част от останалия доказателствен материал. Според този свидетел за инцидента пред заведението „Райски кът” той бил разбрал по-късно и изобщо не е участвал в него – факти, които са опровергани от показанията на св. Х. Д., св. Т. П. и частично – и от показанията на св.М. П.. Пак според този свидетел той се бил срещнал на вратата на заведението с някакво непознато слабо високо момче, което поискало от него да извика пострадалия Т. П. навън, не е видял подс. Г. П. пред заведението и не е участвал в сбиването – твърдения, които изцяло се опровергават както от показанията на Т. П. и Х. Д., така и от показанията на самия св. П. С., който е категоричен във факта, че именно подсъдимият Г. П. го е изпратил да повика гр. ищец и частен обвинител отвън, а не някакво трето неизвестно слабо и високо момче и от показанията на св. П. В., според които именно св. Й. и подс. П. са първите, които са се нахвърлили върху пострадалия Т. П..

Съдът кредитира показанията на св. М. П. в частта им, в която той описва кога, как и по какъв начин заедно с подс. П. са се озовали пред заведението „Райски кът”, кого са възприели отвън, какъв разговор е протекъл между подсъдимия и компанията на св. Й. относно намерението им да се сбият с компанията на св. П., в частта им, в която описва, че подсъдимият е нанасял удар с юмруци в лицето на пострадалия П. – обстоятелството, което се подкрепя както от показанията на самия пострадал, на св. В. и на св. Д., така и от заключението на СМЕ относно характера и механизма на причиняване на телесните увреждания в областта на лицето на св. П. – хематом около дясното око и охлузвания на лявата буза.

Съдът не даде вяра на показанията на св. В. П., тъй като те не се подкрепят от останалия доказателствен материал и то в една изключително важна част – какъв е механизмът на причиняване на увреждането от нож в областта на шията на пострадалия П.. Според св. П., който твърди, че лично е възприел, че подсъдимият П. е автор на това нараняване, то било извършено чрез „забиване” на ножа със замах. Това показание е изцяло опровергано от обективната находка, сочеща на порезно нараняване с дължина от около 18 см и от заключението на вещото лице – съдебен медик, според което са касае за повърхностно нараняване, с изразена порезна компонента, плитко разположение и засягане основно на кожа и подкожа, причинено от замах по допирателната.

Освен това според св. П. пред входа на заведението изобщо не е настъпило сбиване, а този факт се опровергава от показанията на свидетелите П., Й., С., Ч., В., Д., П. и П.. Според същият свидетел целият конфликт между пострадалия П. и подсъдимия се е състоял в приближаване на подсъдимия към П. и забиване на нож в тялото му, при което бликнала кръв „като на агне право нагоре”, което се опровергава от показанията на В., Д. и П., от констатираните други увреждания в областта на лицето – около дясно око с оток на дясната буза и охлузвания на лявата буза, които отговарят да са получени от удари при нанасянето на побой, както и от заключението на СМЕ, според което нараняването от ножа е порезно, а не прободно.

От друга страна, сами по себе си показанията на св. П. са непоследователни, променливи и вътрешно противоречиви. На досъдебното производство, в разпита си пред съдия, свидетелят е заявил, че подсъдимият бил застанал с двете си ръце отзад зад гърба и когато ги е извадил пред себе си, в дясната си ръка е държал нож, дълъг повече от 20 см, с който нанесъл удар, който според свидетеля бил целенасочено отправен - право напред и надолу, а после, в същия разпит – ударът бил нанесен отгоре – надолу. В съдебно заседание, пък, само четири-пет месеца по-късно, същият свидетел вече твърди, че видял подсъдимият да вади нож, да замахва и да го забива в пострадалия, като замахът с ръката бил с посока отгоре-надолу, но не бил видял откъде подсъдимият е извадил ножа, нито пък с коя ръка (дясна или лява) го е държал, когато го е забил.

Подс. Г. Х. П. е роден на 27.03.1989 година в гр. Б., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи като шофьор в „Т.” – С., неосъждан.

Роднините и близките му са добросъвестни и съзнателни граждани, ползващи се с авторитет, в семейството му няма конфликти и няма отрицателни отзиви за него сред обществото. Самият подсъдим също се ползва сред съгражданите си с добро име и авторитет, известен е като лице, което води нормален начин на живот, общителен е, поддържа връзки и дружи със сходни на него лица, няма регистрирани извършени противообществени прояви и закононарушения, както и не проявява склонност към злоупотреба с алкохол, наркотични и други вещества.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Авторството на подсъдимия и средството, с което е причинено увреждането на пострадалия П. (посредством употребата на нож) се установяват косвено и чрез показанията на свидетелите П. П. и Х. Д.в, които пряко и непосредствено са възприели факта, че именно подсъдимият е държал в ръката си нож непосредствено преди П. да пострада, чрез показанията на св. П. М., която пряко и непосредствено е възприела, че водачът на лекия автомобил, чийто номер е записала, държи в ръката си нож, чрез показанията на св. М. П., който установява, че от мястото на инцидента са си тръгнали заедно с подсъдимият П., като именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил с рег. № 0877, идентичен със записания от св. М. и чрез показанията на св. Е. Н., който е възприел подсъдимият П. на местопроизшествието непосредствено след инцидента на разстояние от около 20 метра от пострадалия П..

Налице е неразривно свързана верига от преки и косвени доказателства, която налага като единствен възможен и обоснован извод, че именно подсъдимият П. е нанесъл удара с нож, довел до причиняването на порезна рана с дължина 18 см в лявата горна част на шията на Т. П. със засягане в дълбочина на кръвоносни съдове и частично засягане на гръдноключичносисовидния мускул, заздравяла с оформянето на голям ръбец, локализиран в открита видима част на лицето и шията му.

Тази връзка между доказателствата не се разкъсва или поставя под съмнение от факта, че по време на разследването не е търсен или не е открит ножа, с който е причинено порязването на пострадалия, каквито доводи се навеждат от защитата в съдебните прения. Изводът за неговото наличие и употреба се налага с несъмнена категоричност от посочената по-горе доказателствена съвкупност, в която с относително най-голяма тежест са показанията на пострадалия, обективните находки, констатирани в болничното заведение и заключението на СМЕ.

Същата тази доказателствена съвкупност оборва и доводите на защитника - адв. К., че събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не установявали по несъмнен начин повдигнатото на подсъдимия П. обвинение пред съда, тъй като изложения от държавното обвинение механизъм на осъществяване на изпълнителното деяние почивал единствено на показанията на пострадалия П. и заинтересованите, неубедителни и противоречиви показания на св. П., а косвените доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П., Д. и М. се дискредитирали, тъй като това били лица също заинтересовани да свидетелстват по начина, по който са го сторили, поради близките си отношения с пострадалия.

Принципно - доказателствената стойност на едни или други показания не може да бъде отхвърлена изначално на основание близки или родствени отношения между свидетели и пострадало от престъплението лице. Тя подлежи на преценка от гледна точка на логичност, последователност, вътрешна непротиворечивост, както и дали тези показания са изолирани или се подкрепят и от останалия доказателствен материал.

Прилагайки тези критерии, съдебният състав не намери основание, поради което да не даде вяра на показанията на св. П., св. П., св. Д. и св. М.. Във всяко едно от тези показания е налице необходимата логичност, последователност и вътрешна непротиворечивост, като те се намират в кореспонденция по между си, взаимно се допълват и не се отричат, а тези на пострадалия, касаещи авторството на подсъдимия и начинът, по който е бил порязан от него с нож в ляво на шията - се подкрепят от обективни данни, каквито са данните, съдържащи се в медицинската документация от болничното заведение, заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът намери за пълно, компетентно и достоверно, и според което е напълно възможно констатираното при стационарното лечение нараняване да е причинено по описания от пострадалия начин – с „Х”-образно движение на ръката, държаща нож.

Изхождайки от показанията на св. П. съдът направи извод и за наличието на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия, довели до причиняването на порезна рана с дължина 18 см в областта на открита видима част на шията и лицето, и последващото зарастване на тази рана с оформянето голям ръбец, което е довело до значително променяне на нормалния външен облик на пострадалия – и в този смисъл – до неговото обезобразяване, а последното - от обективна страна представлява увреждане, което отговаря на медико-биологичните критерии за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.

Отчитайки фактите, че подсъдимият е разбрал за намерението на свидетелите Й., С. и Ч. да се сбият с П. по повод възникналия преди това конфликт между Й. и П. в заведението, че подсъдимият е този, който е изпратил св. С. да извика под благовиден предлог П. от заведението, че подсъдимият заедно със св. Й. веднага след излизането на П. са започнали да го бият, а в последствие – подсъдимият сам, но от дистанция от около един метър от пострадалия е извадил нож, пристъпил е към П., запазвайки дистанцията по между им и е извършил с Х-образно движение с ножа, при което го е наранил в областта на шията, съдът достигна до извод, че подсъдимият е имал намерение да причини на П. телесна повреда, но не и да го умъртви умишлено.

За да достигне до този извод, съдът съобрази и че целият физически контакт между двамата е протекъл за изключително кратко време, че в конкретния случай увреждането не е причинено от директен удар с нож, а чрез неговото еднократно размахване и описването Х-образно движение с него, след което подсъдимият, въпреки че в този момент не е бил по никакъв начин възпрепятстван да посегне повторно, е прекратил действията си сам. Съдът съобрази, също така, че независимо, че нараняването е причинено в част от тялото, в която в дълбочина са разположени магистрални кръвоносни съдове, чието засягане би довело до настъпването на смъртта на П. за кратко време, обективно ударът е бил насочен по допирателната, без натиск на ножа към тялото, като нараняването на шията на пострадалия е било повърхностно, с изразена порезна компонента и плитко разположение и са били засегнати кожата, подкожата и съвсем повърхностно - гръдноключичносисовидния мускул, поради което не се е наложило и налагането на шев върху него. Като цяло увреждането не е било придружено дори и с животозастрашаващо кървене, тъй като час след инцидента при настаняването на П. в болничното заведение не е била констатирана промяна в стойностите на кръвното налягане и пулсовата честота. Накрая, но не и на последно място, съдът съобрази и обстоятелството, че нараняването в областта на шията е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК.

Всички тези факти, обсъдени във взаимовръзката им, налагат извода, че подсъдимият П. е имал намерение и е целял да нанесе на Т. П. телесно увреждане, без значение какво по вид – леко, средно или тежко, а предвид средството, което е употребил – нож, и мястото, към което е посегнал – шията на пострадалия, макар и от дистанция - се налага и извода, че подсъдимият е допускал и възможността да причини на пострадалия П. такова нараняване, с което да причини неговата смърт, но е останал безразличен и си е примирил с настъпването на такава общественоопасна последица. Последното, обаче, сочи на косвен умисъл за умъртвяване на П., а опитът за извършване на което и да е умишлено престъпление е възможен единствено и само при наличието на пряк умисъл. В този смисъл и П-2-57-ВС, т. 4, Р-72-77-ІІ н.о., Р-32-91- І н.о., Р-130-92-ВК, Р-109-09-ІІ н.о.

Съдът не споделя фактическите твърдения на повереника на пострадалия, че порезната раната е причинена от подсъдимия хладнокръвно, след няколко замаха и посягащи удара, а жизненоважните магистрални кръвоносни съдове не са засегнати благодарение единствено на факта, че силата на удара е била повече в задната част на главата, а напред ножът само се е приплъзнал, тъй като те не намират опора в доказателствения материал. Сам потърпевшият в разпита си пред съда разказва, че подсъдимият е посегнал само един път с ножа, описвайки Х-образно движение с него, а според вещото лице – се касае за плитка порезна рана, по допирателната на тялото, без допиране до шията и дръпване на ножа с натиск, което би довело до прерязване в дълбочина на тъканите.

Затова и настоящият състав намери, че деянието на подс. П. не съставлява опит за убийство на пострадалия П., а осъществява всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Съдът не споделя доводите на защитата, че съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза подсъдимият би могъл евентуално да отговаря за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК.

Вярно е, че като цяло причинените на св. П. травми – мозъчно сътресение, хематом около дясното око, съчетан с оток на дясната буза, охлузвания на лявата буза и порезна рана в лявата горна част на шията - са леки телесни повреди, причинили на пострадалия болка или страдание и временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Порезната рана, обаче, е зараснала с оформянето на голям ръбец – с дължина 18 см, който има траен и постоянен характер, разположен е в открита видима част на лицето и шията, лесно забележим е и води до значително променяне на нормалния външен облик. Тези характеристики на белега изцяло отговарят на медикобиологичните критерии за наличието на обезобразяване на лицето и на други части на тялото (в конкретния случай – на шията), което е средна телесна повреда.

По изложените съображения съдът преквалифицира обвинението, като призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 НК и го оправда по първоначалното обвинение да е извършил престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

При определянето на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелствата чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата млада възраст – 20 годишен, много добрите характеристични данни за него, както и обстоятелството, че инкриминираното деяние очевидно се явява инцидентно негово противоправно поведение. В този смисъл, съдът намери, че деецът не се отличава с някаква висока степен на обществена опасност. Самото деяние, обаче, в конкретния случай, разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните средни телесни повреди, тъй като разкрива характеристиките на очевиден „бабаитлък”. То е осъществено по отношение на лице, с което подсъдимият бегло се познава, не поддържа някакви отношения или да се намира във влошени взаимоотношения, не е бил предизвикан по какъвто и да е начин от пострадалия и въпреки това подсъдимият е бил настоятелен в преследването на целта си да увреди именно П. – обстоятелство, за което съдът прави извод от факта, че именно той е изпратил св. С. да го изведе от заведението под благовиден предлог, както и че въпреки опитите за прекратяване на побоя от страна на св. В. и св. Д., той е продължил с действията си за достигане на поставената цел. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете и средството, с което подсъдимият е причинил телесната повреда - чрез нож, както и времето и мястото на извършването – късно вечер, на публично място, в присъствието на множество хора.

Съдът, при обсъждането си какво е адекватното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление, не намери, че чистото съдебно минало, неговата младост и утвърдени трудови навици са обстоятелства, които се отличават с някаква изключителност и/или многобройност, и които да водят до извод, че и най-лекото предвидено от закона наказание е несъразмерно тежко. Освен това, съдът не намери, че подсъдимият по някакъв начин е обективирал, че действително се отнася самокритично към деянието си и се разкайва за стореното, каквото е твърдението на защитата. По делото не се установяват факти, от които да бъде правен извод, че подсъдимият се е интересувал от състоянието на пострадалия, предлагал му е някаква помощ и съдействие във връзка с лечението и възстановяването му или по какъвто и друг начин да е изказал своето съжаление и разкаяние за случилото се.

Преценявайки обществената опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер по-близък до минималния – от една година лишаване от свобода, като счете, че с подобно наказание биха се постигнали целите на генералната превенция, а по отношение на подсъдимия, предвид добрите му характеристични данни – целите на специалната превенция – да му бъде въздействано предупредително-възпиращо и поправително-възпитателно – биха се постигнали и ако изтърпяването на наказанието се отложи за срок от три години.

Пострадалият Т. П. претендира подсъдимият да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., като твърди, че след посегателството от страна на П., представляващо опит за умишленото му умъртвяване чрез порязване в областта на шията в ляво, близо до сънната артерия с нож, е преживял болки и страдания от нараняването, причинена му е психична травма от опита да бъде лишен от живот, тъй като го е страх да се среща и общува с хора, не смее вечер да закъснее и се прибира в къщи, не може да живее нормално и да спи спокойно, а полученият на мястото на нараняването траен белег го притеснява поради загрозяването на външния му вид и е пречка свободно да контактува с момичета.

Гражданският ищец счита, че обезщетение в този размер би го репарирало изцяло по справедливост за преживените от него болки и страдания.

Съдът намери, че независимо, че гр. ищец претендира обезщетението като пострадал от опит за убийство, предявеният от него граждански иск е доказан по основание. Деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, е преквалифицирано от извършване на опит за убийство в причиняване на средна телесна повреда и с присъдата е признато наличието на причинно-следствена връзка между виновното деяние на подсъдимия П., с което той е причинил на гр. ищец порезна рана с дължина 18 см върху открита видима част на лицето и шията му и настъпилия престъпен резултат – обезобразяване на лицето и шията на Т. П. поради заздравяването на порезната рана с оформянето на голям ръбец.

За да определи справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от престъплението, съдът отчете, че пострадалият, непосредствено след настъпването на увреждането не е изпитвал болка, но по-късно се е развил тъканен отток, който наред с повърхностното засягане на мускула, са довели до болезненото и затруднено движение на главата му. Съдът съобрази и обстоятелството, че размерът на раната е предопределил и нейната задължителна хирургическа обработка, както и налагането на шев, което неминуемо е довело до изпитването и на допълнителна физическа болка от страна на П. по време на манипулацията, както и болки по време на задължителните смени на превръзките на раната. От друга страна – съдът съобрази и обстоятелството, че по време на целия инцидент пострадалият е бил в съзнание, могъл е адекватно да възприема всички действия на подсъдимия и в този смисъл – неизбежно е изпитал уплаха от факта, че е наранен със средство, което би могло да причини смъртта му, че увреждането е настъпило в жизнено важен орган на тялото му – шия и лице и че това увреждане обилно кърви.

Неминуемо, пък, наличието на толкова голям белег – с дължина 18 см, разположен в открита, видима част на тялото, лесно забележим за околните, събужда и ще събужда любопитството у тези лица, които не са сред кръга на близките и приятелите на пострадалия, ще поражда догадки и въпроси – кога и как П. е пострадал, а по този начин пострадалият отново ще се връща към спомена за изживяното.

Затова и съдът намери, че следва да определи по справедливост обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., което не следва да бъда намалявано съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в каквото посока е искането на защитата в съдебни прения, за разликата до пълния претендиран размер от 45 000 лв. – искът да бъде отхвърлен като недоказан.

Подсъдимият не е бил в заведението, когато между пострадалия и св. Й. е възникнал някакъв мимолетен конфликт, породен от провокативното поведение на последния, но не и от това на П.. Нещо повече – по неясни фактически подбуди, които биха могли да бъдат определени само като младежки „бабаитлък” и криворазбрана солидарност и взаимопомощ, именно подсъдимият е този, който е дал тласък (чрез изпращането на св. С. в заведението със заръка да извика св. Павлов), а в последствие - и активно е участвал в разразилия се последващ конфликт, приключил със сериозни последици.

Съдът не споделя и доводите на защитата, че очевидно пострадалият не изпитва някакво понижено самочувствие, след като в съдебните заседание се явявал без да се старае да прикрива белега. Подобно твърдение е и неуместно, след като белегът е разположен на границата между шията и долната челюст със засягане и на лицето гр. ищец П. и ако в зимния сезон подобно прикриване би могло да бъде възможно, то през летните месеци то би било мъчително и пораждащо неудобство.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

С оглед осъдителния диспозитив на присъдата, съдът възложи на подсъдимия Г. П. на основание чл. 189, ал. 3 НПК всички направени в хода на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция разноски в размер на 120 лв., както и да заплати по сметка на С. окръжен съд и 4% държавна такса върху уважената част от 15 000 лв. от гражданския иск - 600 лв. – или общо разноски по производството в размер на 720 лв.

На същото основание, по искане на гр. ищец и частен обвинител П., съдът възложи на подсъдимия и направените от тази страна разноски в размер на 850 лв.

По делото като веществени доказателства са приложени 2 бр. марлени тампони, представляващи натривки, иззети при огледа на местопроизшествие, за които съдът постанови след влизането на присъдата в сила да бъдат унищожени, тъй като съдържат биологичен материал и не подлежат на отнемане по реда на чл. 53 НК.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: