М о т и в и по присъда №7/10. 03. 2015 година, постановена по



Дата24.05.2017
Размер111.92 Kb.
М О Т И В И
по присъда № 7/10.03.2015 година, постановена по

НОХД № 25 по описа за 2015 година на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Софийска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение пред съда на подс.И. И. А., роден на ****** г. в гр. С. , българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********, за това, че на . година в гр. М. п. , ул. , използвал данни от платежен инструмент - банкова карта № ., издадена от „Банка ..” ЕАД, без съгласието на титуляра Е. Б. А., за да извърши превод чрез интернет сайт „Paypal” на сумата от 648, 37 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) за закупуването на телефонен апарат, марка „Nokia N-8”, като деянието не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК.

Проведено е съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подс.А. признава всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и дава съгласие за тези факти да не се събират доказателства в съдебното следствие.

В съдебни прения прокурор П. от СОП сочи, че направеното самопризнание от подсъдимия напълно кореспондира с доказателствата по делото. Иска се подсъдимия И. А. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като при индивидуализация на наказанието същото да бъде определено при условията на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 58а от НК, без обаче да бъде прилагана разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като се счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Изтъква се чистото съдебно минало на подсъдимия, с оглед на което наказанието да бъде определено към минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 249 от НК, а именно две години ЛС, което да бъде намалено с една трета, тоест - да бъде наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. По отношение на веществените доказателства – диск, съдържащ запис от охранителната камера в офиса на фирма „Е. Е.” ООД и един брой диск, съдържащ кореспонденция по скайп, се счита, че следва да останат към материалите по делото, а за компютъра без обособена марка, с надпис „V33B/S350W CE/CB/TUV”, се взема становище да бъде върнат на подсъдимия И. А..

Защитникът на подсъдимия А. - адв. Р. от САК, пледира при определяне на наказанието да бъде взето предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, оказаното от него съдействие на органите на разследването за разкриване на обективната истина, затрудненото му материално положение и изразеното от него искрено разкаяние за извършеното. Иска се прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК спрямо подсъдимия, по отношение на него да не бъде налагано предвиденото наказание глоба; като изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода бъде отложено на основание чл. 66 от НК.

Подсъдимият А. в съдебни прения поддържа казаното от защитника и изразява съжаление за постъпката си. В последната си дума пред съда моли за налагане на наказание в по-нисък размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Свидетелката Е. Б. А. живеела в село Г. В. , общ. Костенец, заедно със семейството си – свидетеля Н.Ал. (неин съпруг), и по-малкият си син – свидетелят К. . До 2013 г. в същото село живеел и подсъдимият И. А., който поддържал приятелски отношения със синовете на свидетеля Н. А. и многократно работил за семейството срещу заплащане.

Свидетелката Е. А. била земеделски производител и като такъв имала открита сметка в „Банка ДСК” ЕАД клон К., по която й били превеждани субсидии от ЕС. Във връзка с тази сметка, на свидетелката А. била издадена дебитна карта „VISA” с № ., ползвана единствено свидетелката. ПИН кодът на картата бил известен и на останалите членове на семейството й – синът и съпругът й; като свидетелката предоставяла при необходимост дебитната карта на съпруга си или на сина си, за извършване на тегления на парични суми, необходими за осъществяваното земеделско производство. Тъй като достъп до платежния инструмент на свидетелката А. имал и синът й – свидетелят К. А., при контактите си с него подсъдимият А. узнал и запомнил номера на банковата карта на свидетелката А..

На 26.03.2013 г. свидетелката А. изтеглила от сметката си в „Банка ДСК” ЕАД сумата от 50.00 лв.; като след осчетоводяването на тегленето проверила наличността по сметката и установила, че всичко е наред.

На 27.03.2013 г. подсъдимият А. бил у дома си в гр. М. п. , и от компютъра в дома си посетил сайта за обяви TECHNOBG.COM, на който видял обява за продажба на мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „N-8” на цена 648.37 лв. Подсъдимият харесал телефона и решил да го закупи. Той подал заявка № 210, в която посочил вещта – която закупува – а именно мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „N-8”, както и начина на плащането на вещта – чрез системата PAYPAL. При използването на финансовите услуги на PAYPAL не е необходимо да се активира услугата на банковата карта за интернет банкиране през обслужващата банка, а необходимо и достатъчно е банковата карта да бъде регистрирана в сайта PAYPAL, чрез което може да се извършват интернет финансови транзакции от банковата карта, като посредник по тях ще бъде PAYPAL – установено от заключението на компютърно-техническа експертиза.

Подсъдимият А. посетил интернет сайта PAYPAL и въвел данните на платежния инструмент, притежаван от свидетелката Е. А., а именно – дебитна карта „VISA” с № ., издадена от „Банка ДСК” ЕАД, като по този начин извършил превод на сумата от 648.37 лв. от банковата сметка на свидетелката А. в полза на дружеството, стопанисващо сайта TECHNOBG.COM – „Т. А.” ЕООД, с управител свидетелят Г. А.. Като купувач на мобилния апарат подсъдимият А. посочил имената на свидетеля Н. А., посочил телефонен номер № ., и имейл – адрес: nofear890919@abv.bg, гр. К., пощ. код 2030. Подсъдимият посочил също така, че доставката следва да бъде извършена чрез куриерска фирма «Е. Е.» ООД, като стоката ще бъде получена в офиса на куриерската фирма в гр. К., Софийска област.

На следващия ден – 27.03.2013 г. свидетелката А. предоставила дебитната карта на съпруга си – свидетеля Н. А., за да изтегли пари. При тегленето на паричната сума свидетелят Н. А. бил заедно със сина си – свидетеля К. А., като изтеглили сумата от 50.00 лв. Тъй като се нуждаела от допълнителни средства, свидетелката А. помолила съпруга си и сина си да отидат отново до града и да изтеглят още пари. Двамата изтеглили още 250.00 лв., като при връщането си предоставили парите и разписката на свидетелката А.. Преглеждайки разписката, свидетелката констатирала, че от сметката й липсват пари. На следващия ден – 28.03.2013 г., свидетелката А. посетила офиса на „Банка ДСК” ЕАД – клон К. и поискала да й бъде предоставено извлечение за движението на паричните средства, при което установила, че на 27.03.2013 г. е извършено плащане чрез системата за електронни разплащания PAYPAL в размер на 648.37 лв.

Междувременно, след приемане и обработване на заявката, вещта – мобилен телефонен апарат марка „Нокиа”, модел „N-8” бил изпратен с товарителница № . до офиса на фирма «Е. Е.с» ООД в гр. К.. Стоката била приета в офиса на 02.04.2013 г.

На 04.04.2013 г. в офиса се явил подсъдимият А., представяйки се за свидетеля Н. А.в. Свидетелката А. Б. – С. (служител в офиса на куриерската фирма) поискала на подсъдимия документ за самоличност. Подсъдимият А. заявил, че няма документи за самоличност, тъй като «живеел в гората». Тогава свидетелката Б. – С. отказала да му даде пратката. Подсъдимият А. цитирал съдържанието й, но въпреки това свидетелката не се съгласила да му предаде пратката и на 09.04.2013 г. същата била върната на подателя й - „Т. А.” ЕООД, с управител свидетелят Г. А..

Извършена е СТЕ на представен за изследване диск, съдържащ видеозапис от охранителната камера на офиса на фирма „Е. Е.с”ООД гр. К., като видно от заключението на вещото лице, не се установяват следи от намеса или манипулация, но представеният за изследване видеозапис е негоден за идентификационно изследване.

Подсъдимият И. А. предал с протокол за доброволно предаване компютър без обособена марка, с надпис „V33B/S350W CE/CB/TUV”, като саморъчно записал, че сам направил компютъра и че от него поръчал мобилния апарат, използвайки IP адресите 88.203.208.15; 255.255.255.0; 88.203.208.1; 212.50.2.202 и 212.50.0.10.

От заключението на извършената компютърно-техническа експертиза на предадения компютър се установява, че IP адреса на обекта е 88.203.208.15; в обекта се съдържат данни относно посещение на интернет магазин TECHNOBG.COM и сайта на PAYPAL; не се съдържат данни относно датата и часа на тези посещения; не се съдържат и данни относно самото извършване на заявка за покупка от дата 27.03.2013 г. на мобилен телефон от интернет магазин TECHNOBG.COM. При самото плащане на стоката, осъществено чрез интернет финансов посредник PAYPAL, не се запазват данни за финансовата транзакция поради причини за конфиденциалност на информацията, а се запазват само данни за посещение на сайтовете: сайта, от който се закупува стоката, и сайта на PAYPAL (https://paypal.com/bg/.)

От писменото доказателство справка от „Банка ДСК” ЕАД се установява, че на името на свидетелката Е. А. има издадени два броя банкови карти към различни разплащателни сметки; в периода от 25.03.2013 г. до 31.03.2013 г. са извършени транзакции само с карта № .; като на 27.03.2013 г. е извършена транзакция на сума в размер на 648.37 лв. чрез PAYPAL в полза на “Termoavangard”.

Фактическата обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия А., събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Е. А., К. А., А. Б.а – С., Н. А.в, Г. А., М. П.; от заключенията на СТЕ и компютърно-техническа експертизи; писмените доказателства – протокол за доброволно предаване от 27.05.2013 г.; писмо от директора на Дирекция „П.” в „Е. Е.” ООД; справка от банка „ДСК” ЕАД; и от веществените доказателства – диск, съдържащ записи от охранителна камера, диск, съдържащ кореспонденция по скайп и компютър без обособена марка; които са в синхрон по между си, взаимно се допълват и не се откриват каквито и да е било противоречия между тях.


Подсъдимият И. И. А. е роден на ****** г. в гр. С. , български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан – установено от писмените доказателства декларация за семейно и имотно състояние и справка за съдимост.


ОТ ПРАВНА СТРАНА


Авторството на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен, се доказва по несъмнен и категоричен начин от самопризнанието на подсъдимия, което не е изолирано, а се подкрепя от останалите гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство (по-специално от показанията на свидетелката Б. – С., която като служител на «Еконт Експрес» ООД е следвало да предаде пратката с мобилния телефон на подсъдимия; и от показанията на свидетелите Е., Н. и К. А.– относно близките взаимоотношения на подсъдимия с тяхното семейство), както и от заключенията на назначените в досъдебното производство експертизи.

Начинът, по който подсъдимият А. се е снабдил с данните от платежния инструмент банкова карта, е доказателство и за изискуемия от обективна страна признак - това ползване да е станало без съгласието на титуляра Е. А.. Това той е сторил при близките си контакти със свидетеля К. А. (син на свидетелката А., който по молба на майка си при необходимост извършвал теглене на парични средства с тази карта), при които контакти подсъдимият А. узнал и запомнил номера на банковата карта на свидетелката А..

Деянието на подсъдимия не съставлява по-тежко престъпление.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК при пряк умисъл - съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод съдът направи от признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – че направил поръчката, посочвайки като купувач на мобилния апарат имената на свидетеля Николай Александров; и посетил офиса на „Е. .Е.с „ООД, представяйки се за същия свидетел – което несъмнено сторил с цел закупуване на мобилния телефон посредством платежния инструмент да не бъде свързвано с неговата личност.

По изложените съображения, съдът намери, че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

Институтът на съкратеното съдебно следствие в хипотезата по чл.371, т.2 от НПК задължава съда да индивидуализира наказанието при условията по чл.58а от НК.

За извършеното престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

Преди да се занимае с въпроса какво конкретно наказание следва да бъде наложено на подсъдимия А., съдът изследва въпроса за наличието или липсата на смекчаващи или отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства; и специално се спря на доводите на защитата за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – за каквито се изтъкват чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, оказаното от него съдействие на органите на разследването за разкриване на обективната истина, затрудненото му материално положение и изразеното искрено разкаяние за извършеното.

Действително, счете съдът, в конкретния случай са налице изтъкнатите от защитата в лицето на адв. Р. обстоятелства, които съдът прецени като многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Това е така, тъй като те предпоставят по-ниска лична опасност на дееца в сравнение със случаите, визирани в закона; и следователно могат да бъдат ценени в насока приложение в случая на разпоредбата на чл. 55 от НК. Макар и навършил пълнолетие няколко години преди случая, подсъдимият А. все още се е намирал в млада възраст, а жизненият му и социален опит, необременен до момента с подлежащи на наказателно преследване постъпки, не се е оказал достатъчен да бъде противопоставен ефективно на желанието за притежаване на вещ, която обективно няма как да бъде закупена от него предвид установеното му тежко материално положение.

Съдът отчете, че в настоящия случай липсват отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства; и прие, че са налице кумулативните предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК спрямо подсъдимия А.. Съдът намери, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено наказание в размер под предвидения от закона минимум от две години лишаване от свобода, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК - да не бъде налагано по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а именно глоба.

При така изложеното съдът достигна до извода, че наказанието по отношение на подсъдимия А. следва да бъде определено в близост, макар и не непосредствена, до минималния допустим от закона размер, като бъде отмерено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 66 от НК, тъй като са налице предпоставките за прилагането на текста, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години. Този срок, счете съдът, ще бъде достатъчен да бъдат изпълнени целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК, а именно - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин подсъдимият, който е млад човек в началото на жизнения си път, ще има възможността да потърси и започне работа за осигуряване на средства за собственото си и на болната си майка битие, а наказанието ще има възпитателно въздействие спрямо него. Едновременно с това под угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание подсъдимият А. ще се въздържа занапред от противоправно поведение. В тези си граници, намери съдът, наказанието ще е и справедливо възмездие за извършеното от него деяние, и ще гарантира в личен план достатъчно време той сериозно да преосмисли поведението си.


ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Веществените доказателства - 1 брой диск, съдържащ записи от охранителна камера в офиса на фирма „Е. Е.”ООД в гр.К.и 1 брой диск, съдържащ кореспонденция по скайп, съдът постанови да останат по делото и бъдат унищожени заедно с него, след изтичане на срока за съхранение на делото.


Вещественото доказателство - 1 брой компютър без обособена марка с надпис V33B/S350W CE/CB/TUV, съдът реши след влизане на присъдата в сила да се върне на И. И. А.. Касае се за вещ, установена в дома, който освен от подсъдимия е обитаван и от неговата майка, при което съдът приема, че в хода на наказателното производство не е установено с нужната за прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. а от НК категоричност, че именно подсъдимият А. е собственик на вещта.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия А. и сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 258,50 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:

(Ан.Игнатова)








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница