Мадридска декларация НедискриминациЯ + позитивни мерки =

позитивни мерки =

СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Център за независим живот

София, 2002

Мадридска декларация

НедискриминациЯ + позитивни мерки =

СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Българска, първо издание

София, 2002
Издател:

©Център за независим живот

София 1000, ул. Гургурлят № 2,

тел./факс: (02) 989 88 57, 981 15 48

e-mail: cil@bitex.com

www.cil-bg.org

Веселин Бацаров

©Вера Младенова, редактор
Предпечат и печат:

Офис Маркет ЕООД

тираж 1000

Център за независим живот

Със съдействието на Фондация “Отворено общество”

Мадридска декларациЯ

НедискриминациЯ + позитивни мерки = СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Ние, повече от 600 участници в Европейския конгрес по въпросите на хората с увреждания, събрали се в Мадрид, топло приветстваме обявяването на 2003 година за Европейска година на хората с увреждания като събитие, което трябва да предизвика обществено осъзнаване на правата на повече от 50 милиона европейци с увреждания.

В тази декларация, която трябва да бъде идейна рамка за действия по време на Европейската година на равнище Европейски съюз, национално, регионално и местно ниво, ние излагаме нашата визия.

Преамбюл

На хората с увреждания се полагат същите човешки права, както и на всички други граждани. Член първи от Всеобщата декларация за човешките права гласи: “Всички човешки същества са свободни и равни по достойнство и права.” За да се постигне тази цел, всяка една общност трябва да уважава многообразието в своите рамки и да търси начини за осигуряване на пълния набор от права за хората с увреждания: граждански, политически, социални, икономически и културни така, както са признати от различните международни конвенции, Договора за Европейски съюз и в различните национални конституции.

2. Хората с увреждания искат равни възможности, а не благотворителност

Както и в много други региони по света, и Европейският съюз измина дълъг път през последните десетилетия от философията на покровителство към хората с увреждания към философия, която се опитва да им даде право да упражняват контрол над собствения си живот. Предишните подходи, основани предимно на съжаление и възприемана безпомощност на хората с увреждания, вече се считат за неприемливи. Акцентът в действията се измества от наблягането върху благоустрояването на индивидите, за да могат да се “сместят” в обществото, към глобална философия за промяна на обществото, така че то да включва и приютява нуждите на всички хора, включително и на тези с увреждания. Хората с увреждания изискват равни възможности и достъп до всички обществени ресурси, които включват образование, нови технологии, здравни и социални услуги, спортуване и дейности за свободното време, стоки и услуги.

3. Бариерите в обществото водят до дискриминация и изолация от обществото

По начина, по който са организирани нашите общества, често хората с увреждания не могат да се радват напълно на своите човешки права и са изолирани от обществото. Наличните статистически данни показват, че хората с увреждания са с неприемливо ниво на образование и заетост. Това води до по-голям брой хора с увреждания, които живеят в истинска нищета, сравнени с неувредените граждани.

4. Хората с увреждания: невидимите граждани

Дискриминацията, на която хората с увреждания са подложени, понякога се основава на предразсъдъци към тях, но най-често тя се дължи на факта, че хората с увреждания са дълбоко забравени и пренебрегвани, което от своя страна води до създаването и узаконяването на архитектурни бариери и бариери в отношенията, които пречат на хората с увреждания да участват в обществото.

5. Хората с увреждания формират разнообразна група

Както във всички останали сфери на обществото, хората с увреждания формират една много разнообразна група от хора и единствено политика, която отчита това разнообразие би имала успех. В частност, хората със сложна зависимост и техните семейства изискват определени действия от обществата, тъй като често те са сред най-забравените в групата на хора с увреждания. Също така жените с увреждания и увредените хора от етнически малцинства често срещат двойна и дори множествена дискриминация, произтичаща от взаимодействието между дискриминацията, предизвикана от техните увреждания и дискриминацията на полов или етнически признак. За глухите хора разпознаването на жестомимичния език е основен проблем.

6. Без дискриминация + положителни действия = социална интеграция

Наскоро приетата от ЕС Харта за основните права дава да се разбере, че за да се постигне равенство за хората с увреждания, правото да не бъдат дискриминирани трябва да бъде допълнено с правото да се възползват от мерки, предназначени да осигурят тяхната независимост, интеграция и участие в живота на общността. Синтетичният подход бе водещ принцип на Мадридския конгрес, който през март 2002 година събра повече от 600 участника.

Нашата визиЯ

1. Нашата визия най-добре може да бъде описана в сравнение със старата визия, която се опитва да замени:

а) Против разглеждането на хората с увреждания като обект на благотворителност... и За разглеждането на хората с увреждания като хора с права.

б) Против разглеждането на хората с увреждания като пациенти... и За разглеждането на хората с увреждания като независими граждани и консуматори.

в) Против това професионалисти да взимат решения от името на хората с увреждания ... и За взимането на независими решения и поемане на отговорността от страна на хората с увреждания и техните организации по въпросите, които ги засягат.

г) Против съсредоточаването върху строго индивидуалните увреждания ... и За премахване на бариери, ревизиране на социални норми, политики и култури и за въвеждането на поддържаща и достъпна среда.

д) Против определянето на хората като зависими или нетрудоспособни... и За акцентиране върху способностите и предоставянето на активни мерки за подкрепа.

е) Против създаването на икономически и социални процеси за малцинството... и За проектирането на гъвкав свят за всички.

ж) Против ненужното разделяне в образованието, на работните места и другите сфери от живота... и За интеграция на хората с увреждания в “основното течение”.

з) Против политика за хората с увреждания като проблем, който засяга само специални министерства... и За включване на политиката за хората с увреждания като цялостна отговорност на правителствата.

2. Общество за всички

Осъществяването на нашата визия ще бъде от полза не само за хората с увреждания, но и за обществото като цяло. Общество, което изолира част от своите членове е бедно общество. Действията за подобряване на условията за хората с увреждания ще доведе до проектирането на гъвкав свят за всички. “Това, което днес е направено в името на хората с увреждания, утре ще има значение за всички по света.”

Ние, участниците в Европейския конгрес на хората с увреждания, събрали се в Мадрид, споделяме тази визия и настояваме всички власт имащи да считат Европейската година на хората с увреждания през 2003 година като началото на процес, който ще превърне тази визия в реалност. 50 милиона европейци с увреждания очакват от нас да дадем импулс на процеса, за да може всичко това да се случи.

Нашата програма

за постигането на тази визиЯ

1. Законови мерки

Без забавяне трябва да бъдат въведени изчерпателни закони, с които да се премахнат съществуващите бариери и да се избягва създаването на нови бариери, които могат да пречат на хората с увреждания. Такива бариери могат да възникнат в образованието, наемането на работа и достъп до стоки и услуги, което би попречило на хората с увреждания да постигнат своя пълен потенциал за участие в обществото и за независимост. Клаузата за недискриминиране от член 13 в Договора на Европейския Съюз позволява отпадането на бариерите на ниво Съюз, като по този начин допринася за една Европа, наистина свободна от бариери за хората с увреждания.

2. Промяна в отношението

Антидискриминационното законодателство доказа своята ефективност за промяна на отношението към хората с увреждания. Само закони, обаче, не са достатъчни. Без силна съпричастност на цялото общество, включително и с активното участие на хората с увреждания и техните организации за осигуряването на техните права, законодателството си остава празна черупка. Поради тази причина е необходимо общественото образование да подкрепя законодателните мерки и да увеличи разбирането на нуждите и правата на хората с увреждания в обществото и да се бори с предразсъдъци и догматизирането на тези, които все още съществуват.

3. Услуги, които допринасят за независим живот

Постигането на целта за равен достъп и участие също така изисква ресурсите да бъдат канализирани по такъв начин, че да повиши капацитета на хората с увреждания за участие и за тяхното право за независим живот. Много хора с увреждания се нуждаят от подпомагащи услуги в ежедневието си. Тези услуги трябва да бъдат качествени и да се базират на нуждите на хората с увреждания. Те трябва да бъдат интегрирани в обществото и не бива да бъдат източник на сегрегация (разделение). Подобна подкрепа е в съзвучие с Европейския социален модел на единство - модел, който признава нашата колективна отговорност един към друг и по-специално към тези, които се нуждаят от подкрепа.

4. Подкрепа за семействата

Семейството при хората с увреждания, особено на децата с увреждания и на хората със силна зависимост, които са неспособни да се представляват, играе жизнено важна роля за тяхното образование и включване в обществото. От тази гледна точка властите трябва да създадат адекватни мерки за семействата, за да им се даде възможност да могат да организират своята подкрепа за своя член, който е с увреждане.

5. Специално внимание за жените с увреждания

Европейската година трябва да бъде разглеждана като възможност за осмисляне на положението на жените с увреждания от нова перспектива. Изолирането от обществото, на което са подложени жените с увреждания може да се обясни не само с техните увреждания, но също така трябва да се вземе под внимание и половия елемент. На множествената дискриминация, на която са подложени жените с увреждания, трябва да се противостои с комбинация от приобщаващи и положителни действия, замислени след консултации с жените с увреждания.

6. Приобщаване на хората с увреждания

Хората с увреждания трябва да имат достъп до общото здравеопазване, образование, професионални и социални услуги и до всички възможности, които са достъпни за неувредените хора. Осъществяването на интегриращ подход към инвалидността и хората с увреждания изисква промени в настоящите практики на няколко нива. Най-напред трябва да се подсигури условието услугите, които са на разположение на хората с увреждания, да са координирани във и между различните сектори. Нуждите за достъпност на различните групи хора с увреждания трябва да бъдат осмислени при планирането на всички дейности, а не да се мисли за тези нужди след завършването на планирането. Нуждите на хората с увреждания и на техните семейства са различни и е важно да се измисли изчерпателен отклик, който взима под внимание както човека като цяло, така и различните аспекти на неговия живот.

7. Заетостта като ключ към

социалната интеграция

Необходимо е да се положат специални усилия, за да се спомогне достъпът на хората с увреждания до работни места, като за предпочитане това да са работни места в основния пазар на труда. Това е един от важните начини за борба със социалната изолация на хората с увреждания и за насърчаване на техния независим начин на живот и тяхното достойнство.

8. Нищо за хората с увреждания

без хората с увреждания

Годината трябва да бъде възможност да се даде на хората с увреждания, техните семейства, защитници и организации нов и разширен политически и социален обсег на всички нива на обществото, за да се ангажират правителства за диалог, взимане на решения и напредване към целите за равенство и интеграция.

Всички действия трябва да бъдат предприемани в диалог и сътрудничество със съответната представителна организация на хора с увреждания. Това участие не трябва да бъде ограничено единствено с получаване на информация или подписване на решения. Вместо това, на всички нива на взимане на решения, правителствата трябва да въведат или да подсилят обичайните механизми за консултации и водене на диалог, което да даде възможност на хората с увреждания, чрез своите организации, да участват в планирането, изпълнението, контрола и оценката на всички действия. Силното взаимодействие между правителствата и организациите на хората с увреждания е основна необходимост за ефективното даване на тласък на равните възможности и участието на хората с увреждания в обществото.

За да се улесни този процес, капацитетът на организациите на хората с увреждания трябва да се подсили чрез по-голямо разпределение на ресурси, за да им се даде възможност да подобрят управлението си и възможностите си за организиране на кампании. Това също предполага отговорност от страна на организациите на хората с увреждания непрекъснато да повишават нивото на ръководене и представителност.

ПредложениЯ за действиЯ

Европейската година на хората с увреждания 2003 трябва да означава напредък в дневния ред по въпросите на хората с увреждания и това изисква активната подкрепа на съответните финансиращи организации на основата на широко партниране. Затова има конкретни предложения за действия към всички заинтересовани финансови организации. Началото на тези действия трябва да бъде поставено през Европейската година и те да продължат и след това; напредъкът ще се оценява през цялото време.

1. Властите в ЕС и националните правителства на страните-членки на ЕС и страните,

кандидатстващи за ЕС

Властите трябва да дават пример и затова те са първите, но не и единствени участници в процеса. Те трябва да:

n преразгледат обсега на законовата рамка в Съюза и на национално ниво, насочена към борбата с дискриминационните практики в областта на образованието, заетостта и достъпа до стоки и услуги;

n инициират разследвания по повод дискриминационни бариери, които ограничават свободата на хората с увреждания да могат напълно да участват в обществото. Властите трябва да предприемат всички необходими мерки за разрешаване на проблемите;

n преразгледат системата за услуги и социални придобивки, за да се обезпечи, че тези политики подпомагат и насърчават хората с увреждания да останат и/или да станат неразделна част от обществото, в което живеят;

n предприемат разследвания за насилието и злоупотребите, извършвани срещу хора с увреждания, като се отдели особено внимание на тези хора с увреждания, които живеят в големи институции;

n подсилят законодателството за достъпността, за да се осигури същото право на достъп на хората с увреждания до всички обществени и социални удобства, както всички останали хора.

n допринасят за насърчаване на зачитането на човешките права на хората с увреждания на световно ниво чрез активно участие в работата по изготвяне на Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания.

n подпомагат хората с увреждания, които живеят в развиващите се страни като включат социалната интеграция на хората с увреждания като обект на националната и тази на ЕС политика за коопериране.

2. Местни власти

Дейностите, свързани с Европейската година, трябва наистина най-напред да започнат на местно ниво, където проблемите са истински за гражданите и където асоциациите на и за хора с увреждания извършват по-голямата част от работата си. Трябва всички усилия да се фокусират върху промоцията, ресурсите и дейностите на местно ниво.

Местните участници трябва да бъдат поканени да интегрират нуждите на хората с увреждания в градската и общинската политика, включително образование, заетост, жилищно настаняване, транспорт, здравеопазване и социални услуги, в политиката за останалите граждани, възрастните хора, жените и имигрантите.

Местните правителства трябва да изработят местни планове за действие по въпросите на инвалидността в сътрудничество с представители на хората с увреждания и да създадат свои местни комитети, които да са начело на дейностите през Годината.

3. Организации на хората с увреждания

Организациите на хората с увреждания, като представители на своите членове, носят основна отговорност за осигуряването на успеха на Европейската година. Те трябва да гледат на себе си като на посланици на Европейската година и активно да подхождат към всички подходящи организации като предлагат конкретни мерки и търсят установяването на дълготрайни партньорства, когато такива не съществуват.

4. Работодатели

Работодателите трябва да увеличат усилията си за включване, запазване и въвеждане на хора с увреждания в работната сила на своите организации и да проектират своите продукти и услуги по такъв начин, че да са достъпни за хората с увреждания. Работодателите трябва да преразгледат вътрешната си политика, за да се потвърди, че тя не лишава хората с увреждания от равни възможности. Организациите на работодателите могат да допринесат към тези усилия като събират множеството примери на добри практики, които вече съществуват.

5. Професионални организации (профсъюзи)

Професионалните организации трябва да увеличат своята обвързаност, за да се подобри достъпът и подкрепата за хора с увреждания до работни места. Те трябва да обезпечат равен достъп на хората с увреждания до курсове и мерки за повишения, когато се преговаря за споразумения с компаниите и професионални сектори. Освен това, трябва да се отдели особено внимание на насърчаването на участието и представителството на работници с увреждания както в техни структури, така и в съществуващите структури в компаниите или професионалните сектори.

6. Медии

7. Образователна система

Училищата трябва да имат водеща роля в разпространяването на посланието за разбиране и приемане на правата на хората с увреждания. Те трябва да помагат в разсейването на страхове, митове и погрешни схващания и да поддържат усилията на цялата общност. Образователните ресурси трябва да помагат на учениците да изграждат усещане за индивидуалност, свързана с техните или на други хора увреждания и да им помагат да разглеждат различията по-позитивно.

Необходимо е да се постигне образование за всички, основано на принципите на пълно участие и равнопоставеност. Образованието играе ключова роля в определянето на бъдещето на всеки ­ както от лична гледна точка, така и от социална и професионална. Поради тази причина образователната система е ключовото място, което трябва да осигури развитието на личности и социална интеграция, което ще позволи на децата и подрастващите с увреждания да бъдат колкото се може по-независими. Образователната система е първата крачка към интегрирано общество.

Училища, колежи, университети трябва, в сътрудничество с активисти с увреждания, да инициират лекции и семинари сред журналисти, рекламисти, архитекти, работодатели, социални и здравни работници, доброволци и членове на местните власти, целящи повишаване на разбирането на проблемите на хората с увреждания.

8. Едно общо усилие, към което всички могат и трябва да допринесат

Хората с увреждания се стремят да присъстват във всички сфери на живота и това изисква всички организации да преразгледат своите практики, за да са сигурни, че са създадени така, че хората с увреждания да могат да допринасят към тях и да извличат полза. Примери на подобни организации включват: организации на потребители, младежки организации, религиозни организации, културни организации, други социални организации, които представят специфични групи от граждани. Също така е важно да се включат места като музеи, театри, кина, паркове, стадиони, конгресни центрове, супермаркети и пощенски станции.

Ние, участниците в Мадридския конгрес подкрепяме тази Декларация и се обвързваме с нейното широко разпространяване, така че да достигне и до най-тъмните кътчета, и ще насърчаваме всички подходящи партньори да подпишат тази Декларация преди, по време на или след Европейската година на хората с увреждания. С приемането на тази Декларация ние, организациите, изразяваме открито нашето съгласие с визиите в Мадридската декларация и се ангажираме да предприемем действия, които ще допринесат за процеса, който ще доведе до истинско равенство за всички хора с увреждания и за техните семейства.

Ако вашата организация желае да приеме тази Декларация и иска да направи това приемане обществено достояние, тя трябва да уведоми Европейския форум на хората с увреждания (info@edf-feph.org), който от своя страна ще включи вашата организация в специален раздел на своя уебсайт (www.edf-feph.org), посветен на приемането на Мадридската декларация.

Мадридска декларация

НедискриминациЯ + позитивни мерки =

СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ

Преамбюл 3

1. Инвалидността е проблем на човешките права 3

2. Хората с увреждания искат равни възможности,

а не благотворителност 3

3. Бариерите в обществото водят до

дискриминация и изолация от обществото 4

4. Хората с увреждания: невидимите граждани 4

5. Хората с увреждания формират разнообразна група 4

6. Без дискриминация + положителни действия =

социална интеграция 5

Нашата визиЯ 5

1. Нашата визия най-добре може да бъде описана в сравнение

със старата визия 5

2. Общество за всички 6

Нашата програма за постигането на тази визиЯ 7

1. Законови мерки 7

2. Промяна в отношението 7

3. Услуги, които допринасят за независим живот 7

4. Подкрепа за семействата 8

5. Специално внимание за жените с увреждания 8

6. Приобщаване на хората с увреждания 8

7. Заетостта като ключ към социалната интеграция 9

8. Нищо за хората с увреждания без хората с увреждания 9

ПредложениЯ за действиЯ 10

1. Властите в ЕС и националните правителства на

страните-членки на ЕС и страните, кандидатстващи за ЕС 10

2. Местни власти 11

3. Организации на хората с увреждания 12

4. Работодатели 12

5. Професионални организации (профсъюзи) 13

6. Медии 13

7. Образователна система 13