Магистърска програма "Държавни и общински финанси" дипломна работа на тема: " анализ на дефицитното бюджетно финансиране" Дипломантка: Научен ръководител: град Свищов 2006



страница2/4
Дата17.08.2018
Размер0.65 Mb.
#80240
ТипПрограма
1   2   3   4

Таблица 1

Инвестиционни характеристики на българските брейди облигации

Вид облигации

DISC

FLIRB

IAB

Размер на емисията

1,85 млрд.долара

Транш А: 1,685

Транш Б: 0,165


1,658 млрд. долара

Транш А: 1,489

Транш Б: 0,169


1,611 млрд. долара

Дата на емисията

28/07/1994

28/07/1994

28/07/1994

Падеж

28/07/2024

28/07/2012

28/07/2011

Погасяване на главницата

Цялостно погасяване на главницата на падежа

8 години гратисен период: 21 равни полугодишни вноски с начало 9 юни 2002

7 години гратисен период: 21 нарастващи полугодишни вноски с начало 30 юли 2001

Лихвен купон

Транш А: LIBOR +13/16% платим на всеки 6 месеца

Транш Б: LIBOR +15/16% платим на всеки 6 месеца



Транш А:

1-2 г. – 2,00%

3-4 г. – 2,25%

5 год. – 2,50%

6 год. – 2,75%

7 год. – 3,00%

8-18 г. – 6 месеца LIBOR+13/16% платими на всеки 6 месеца

Транш Б: като транш А

+0,5%





База за калкулация на лихвения купон

Действителен брой дни - 360

30/360 за периода на фиксиран купон и действителен брой дни/360 за периода на плаваща лихва

Действителен брой дни/360

Обезпечение

  1. по главницата

  2. по лихвите

  1. 30 г. облигации на САЩ с нулев купон

  2. 1 г. възобновима гаранция до лихвено ниво

2. 1 г. възобновима гаранция до лихвено ниво = 3%



няма




7%






На практика обаче самото предимство от предоговарянето на позициите по дълга носи и своите негативи в чисто практически аспект. По принцип натрупването на подобен размер на дълга утежнява бюджета за години напред. Принципния положителен ефект върху платежния баланс може да бъде изчерпан за кратък период от време в момента, в който чуждестранните инвеститори започнат да репарират печалба и дивиденти.

Когато плащанията на печалби и дивиденти превишават сумите на плащанията по лихвите на дълга, текущата сметка на платежния баланс ще се влоши, без това да е компенсирано в достатъчна степен от подобряването на капиталовата сметка – т.е. намаляване на сумите по главницата. Друг негатив представлява факта, че при търгуването на ценните книжа по дълга на вторичния пазар /дълг срещу собственост/ по-голяма част от дисконтираната цена на облигациите отива при инвеститорите и при посредниците, което при равни други условия намалява изгодата за емитента на книжата.

Като негатив в теорията се разглежда и възможността, която възниква за връщане на незаконно изтекли капитали и “амнистия” на незаконно придобити такива. Смятам, че подобна фактическа постановка има предимства в някои отношения. Някои страни въведоха действителна амнистия за незаконните капитали, като дадоха еднократно легална възможност на капиталите в сянка и изнесените такива да бъдат репарирани в страната. По този начин се увеличава паричната маса, сумата на инвестициите, чрез механизмите на фискалната и преразпределителна политика на държавата – на разполагаемия доход и кредитния ресурс. Друг е въпросът до колко наличието на подобен род капитали поражда по-добри условия за корупция и спекула.

Възможен е друг теоретичен вариант – а именно – поради нарастване на свободната парична маса и липса на готовност у бизнеса за въвличането на ресурс в инвестиции да се увеличат цените на стоките и услугите и да се стигне до инфлация.

По принцип доминира становището, че замяната на дълг срещу собственост трябва да се избягва в случаите когато има възможност да се привлекат преки инвестиции. Безспорно външният дълг понижава в дългосрочен аспект бюджетно салдо на държавата и благосъстоянието като цяло. Вземаните заеми твърде недалновидно са били използвани за туширане на временни кризисни ефекти без да се дължи сметка за натрупванията и дълговременния ефект на дефицитното финансиране чрез външни донори. В действителност управляващите винаги могат да намерят убедителна причина в защита на дълговото финансиране, основания винаги има. Проблемът обаче остава – като да се намали тежестта на дълга, за да се освободят повече ресурси за повишаване на доходите и инвестициите.

В Източния блок България е на предпоследно място по доходи на глава от населението, което до голяма степен се дължи на консервативната политика на правителствата по отношение на доходите и липсата на реални инвестиции срещу тях.

Високото задлъжняване поставя държавата в капана на перманентното заемане за сметка на бъдещо потребление с цел балансиране на бюджета. Закриването на индустриалния сектор, бавната приватизация, липсата на качествени мениджъри на дълга, обуславят тежкото наследство, което поема страната в края на 90-те.

Само през 1996 и 1997 година текущата сметка на България има положителен знак и то не поради нарастване на износа или инвестициите, а поради рязкото девалвиране на лева и състоянието на криза в битово отношение.

Краткосрочния външен дълг се дефинира като дълг, който има оригинален натюритет – една или по-малко от една година. Наличната информация не позволява разграничаване между публичния и частния държавнонегарантиран дълг. Тук се включват експортните кредити, продоволствени кредити. С МВФ се сключват само краткосрочни кредити, като фонда сам определя параметрите и условията, при които се отпускат средствата. По този начин държавния бюджет се формира по начин, по който се мобилизира възможността за погасяване на краткосрочния дълг в указаните периоди. Чрез споразуменията на 1 или 2 годишна база с МВФ се избягва дългосрочното задължаване за сметка на бюджетния дефицит, като се прави максимално възможното за погасяване на сключения краткосрочен кредит и избягването на капана на лихвопогасимостта.

Съгласно Закона за държавния дълг /обн. ДВ бр.93 от 1 Октомври 2002 г., изм. ДВ бр.34 от 19 Април 2005 г./ Всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавния дълг и представляват задължение на държавата. При преоценка на държавния дълг в левове задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по курса на Българската народна банка към датата на преоценката.

Поемането на държавен дълг се извършва чрез:



  1. Емисии на държавни ценни книжа;

  2. Договори за държавни заеми.

Съгласно дефиницията на Закона за държавния дълг, държавен дълг може да се поема в следните случаи:

    • За финансиране на бюджетния дефицит;

    • За финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание;

    • За рефинансиране на държавния дълг в обръщение на датата на падежа или преди тази дата;

    • За осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции;

    • За подкрепа на платежния баланс на страната.

Министърът на финансите подписва от името на правителството договорите за държавни заеми въз основа на решение на Министерския съвет по реда на Закона за международните договори. Министърът на финансите емитира държавните ценни книжа. Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавни заеми заедно с министъра на финансите.

По дефиниция държавногарантиран дълг са всички финансови задължения, за които Министерския съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията.



Дългът на Българската народна банка не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция. Българската народна банка може да поема дълг съгласно разпоредбите на Закона за БНБ.

Всички финансови задължения, поети от местни лица, които не действат от името на държавата, общините, социалноосигурителните фондове или Българската народна банка, съставляват частен дълг.



Следващата таблица и графики показват статистика и ясна картина за състоянието на държавния дълг през последните години като структура и като тенденция:

Таблица 2

Фискален сектор (брой показатели в сектора: 21) SDDS

показател

 

 

2000

2001

2002

2003

2004

последен период

последни данни

 

 

 

 

 

 

 

 

Държавен дълг

 

 

 

 

 

 

 

 

Държавен дълг

 

 

 

 

 

 

 

 

 




млн.лв.

20 617,00

20 752,10

18 180,20

16 509,70

15 557,30

ІІІ 2005

14 319,20

Вътрешен държавен и д.г. дълг






















 

млн.лв.

1 767,20

1 860,50

2 111,70

2 241,20

2 680,60

ІІІ 2005

2 732,00

Външен държавен и д.г. дълг






















 

млн.лв.

18 849,80

18 891,60

16 068,50

14 268,60

12 876,60

ІІІ 2005

11 587,30

Държавен и д.г. дълг

съот/(БВП, г),%



















 

80,60

73,60

56,00

47,80

40,90

ІІІ 2005

34,60

Вътрешен държавен и д.г. дълг

съот/(БВП, г),%



















 

9,60

6,60

6,50

6,50

7,00

ІІІ 2005

6,60

Вътрешен държавен и д.г. дълг

съот/(БВП, г),%



















 

73,70

67,00

49,50

41,30

33,80

ІІІ 2005

28,00

Външен държавен дълг






















 

млн. щ.д.

8 234,30

8 005,50

7 978,40

8 718,60

8 362,70

ІІІ 2005

7 090,40

Външен държавногарантиран дълг






















 

млн. щ.д.

679,60

507,00

546,20

495,50

604,80

ІІІ 2005

590,20

Вътрешен ДД дълг, общ размер






















 

млн.лв.

1 757,20

1 853,80

2 109,80

2 241,10

2 680,60

ІІІ 2005

2 732,10

Вътрешен ДД по ДЦК за фин.бюджетния дефицит






















 

млн.лв.

932,40

1 077,20

1 462,20

1 703,90

2 211,20

ІІІ 2005

2 284,50

Вътрешен ДД по ДЦК за структ. реформа






















 

млн.лв.

811,20

776,60

647,60

537,20

469,50

ІІІ 2005

447,50

Вътрешни държавни гаранции






















 

млн.лв.

10,00

6,70

1,90

0,00

 

ХІІ 2003

0,00



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница