Магистърска програма „Фирмен контролинг и счетоводен мениджмънт" дипломна работа на тема: „ Управленски форми за управление на фирмата" Дипломантка: Научен ръководител: доц д-р



страница2/8
Дата18.06.2018
Размер1.26 Mb.
#74050
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8

Държавната алтернатива на пазара

Пазарът като вид саморазвиваща се система се натъква на противоречия, трудности, които произтичат не само от неговата същина, но и от флуктуацията му, неспособността да се приспособява към външната среда. Този факт разстройва връзките на системата на пазара, нейната устойчивост се нарушава, тя е изправена пред ентропия и бифуркация (разклоняване на възможните пътища на нейната еволюция) с непредвидими последици. Проектираните параметри на функциониращата система са застрашени, ефективността спада, отрицателността се засилва, моделът на бъдещето е неопределен, тъй като хаосът става атрибут на нейното развитие. Всяка самооорганизация преминава през редица етапи: първо, самозараждане и организация; второ, поддържане равнището на тази организация; и трето, промяна във вътрешните и външните условия на нейното функциониране, което налага и външна намеса - държавата; четвърто, разрушаване на самоорганизацията на социалната система.

Ако пазарната система е затворена, тя действително се самоорганизира по свои вътрешни правила, закони, възможности и сили. Но тъй като е открита, средата може да я коригира. Закономерностите не са априорно фатално предопределени.

Очевидно се налага да се търсят алтернативни пътища за развитие на икономическата система, които могат да се намерят в лицето на държавното регулиране. Държавата в качеството си на пазарен субект е и среда за развитието на пазара. Тя може да направи много за това развитие, ако следва правилна политика. Ако бездейства, състоянието и доверието към пазара се влошават, трудно се вземат решения и предприемат действия от гледище на рационалния избор.

Разрушителната пазарна стихия може да се елиминира от държавното регулиране. То не отстранява пазара като обществен феномен. Напротив, задачата е да се намери мярата между него и най-ефективното функциониране на икономиката. Пазарът се съхранява, но се повишава неговата социална ефективност. Предпочитание се дава на пазарната форма на организация на икономическата дейност. Държавата гарантира успешен преход към цивилизован пазар. Нейното вмешателство в икономиката е толкова по-ефективно, колкото то в по-голяма степен е облечено в пазарна форма, вследствие на което икономическото въздействие ще бъде по-резултативно.

Трябва да се има предвид, че днешната икономическа система е полиструктурна. Нейното функциониране не може да се сведе до една единствена структура. Държавата е елемент на тази структура, пазарен субект, а не нещо странично по отношение на нея. Всяка сложна система създава недостигащите елементи на своето функциониране. Пазарната система в лицето на държавата създава такъв елемент. Нелинейната траектория на икономическия растеж, оптималното разпределение на ресурсите, устойчивото равновесие на икономиката днес са немислими без активна държавна намеса.

Необходимостта от държавна намеса произтича и от преодоляването на монополизацията. Крупното производство поражда тенденция към монополизъм, а той от своя страна подкопава (подрива) основите на стоковото производство.

Монополизацията обаче не може изцяло да се премахне, тъй като е плод на индустриалното производство. Проблемът не е в премахването на монопола, а в неговото обуздаване, степента на което зависи от активната намеса на държавата и от ефективността на антимонополното законодателство. То трябва да се насочи към ограничаване монополизацията на производството и пазара, да деконцентрира фирмите, водещи до монопол; да засили конкуренцията преди всичко косвено. Първите стъпки в това отношение са направени: либерализация на цените, Закон за защита на конкуренцията, Закон за защита на потребителите, Закон за чуждестранните инвестиции и пр.

Поражда се въпросът: какви цели преследва правителството, каква е неговата икономическа стратегия. Защото целите на държавното регулиране се определят от тези на обществото. При неяснота държавното регулиране няма да бъде ефективно, ще бъде насочено в грешна посока на развитие.

Пълният отказ от пряка държавна намеса означава липса на държавно въздействие и контрол – дерегулация. Казано най-общо, дерегулация се постига чрез съответни структурни реформи на пазара за продукти и услуги и на пазарите за фактори на производството – финансовите пазари и пазара на труда. Степента на регулация и дерегулация на тези пазари е доста тясно свързана. Не е възможна ефикасна дерегулация на продуктовите пазари без съответна дерегулация на финансовите пазари и пазара на труда. И обратното.



В ежедневието на стопанската практика дерегулацията се изразява в опростяване, ускоряване и поевтиняване на започването на стопанска дейност чрез създаване на ново предприятие; в продължаване на неговата дейност; чрез свеждане до минимум на административните формалности в производството и реализацията на продукцията; във взаимоотношенията с работещите; в достъпа до финансов ресурс, особено в най-трудните начални фази на стопанска дейност; в реда за нейното прекратяване поради несъстоятелност; във взаимоотношенията с кредиторите, доставчиците, клиентите, социалното осигуряване, бюджета, местните власти, властите по трудовите правоотношения, по безопасността на труда, санитарно-хигиенните и други условия на труд и т.н.

В световната стопанска практика в тази област има две основни тенденции: Първо, разширяване обхвата на дерегулацията и усъвършенстване на нейните механизми, водещо до повишаване на ефикасността й. Второ, стесняване обхвата на регулацията, едновременно с модернизация на механизмите за регулиране и повишаване на тяхната ефикасност. Отстъпването на територия от традиционните регулативни механизми означава разширяване територията на конкуренцията.

Конкуренцията все още трудно прониква в някои сфери на стопанска дейност, известни като естествени монополи. В тези зони е необходима съответна регулация за компенсиране на недостатъчната (все още) конкуренция. В страна като България тя трудно ще завоюва територия и в традиционната стопанска дейност поради противодействие на сили, заинтересовани да няма конкуренция. В тези случаи е необходима съответна доза регулация, макар и временна.



Регулацията е необходима и в сферите, където конкуренцията действа с пълна сила. Първо, защото и при най-голяма дерегулация това не означава поведение без правила. Лоялната конкуренция изисква спазването на определени правила на взаимоотношения между стопанските субекти и между тях и потребителите. Второ, има сфери на дейност, свързани със здравето на хората и животните или с опазването на околната среда, където е задължително спазването на определени норми. Трето, с развитието на новите направления на научно-техническия прогрес и особено на ИКТ и биотехнологиите (а след време и нанотехнологиите), където е задължително спазването на съответни норми на поведение. Четвърто, с развитието на научните изследвания и разработки, особено в най-новите направления, става все по-императивна защитата на интелектуалната собственост. Така ще бъде и в България по време на догонващото развитие.

Ако отново се върнем към действието и взаимодействието между основните видове пазари се срещаме със същата потребност от някаква доза регулация, въпреки нарастващата им дерегулация. Особено чувствителни в това отношение са пазарът на труда и финансовите пазари. Степента на дерегулация, каквато едно общество може да си позволи, например на пазара за продукти, не е възможна на паричния пазар и пазара на труда.



Догонващото развитие на българската икономика през следващите десетилетия не е възможно без съществена дерегулация на стопанската дейност. Но то не е възможно и без поддържане на необходимата доза регулация, особено там, където конкуренцията не е достатъчно дисциплиниращ механизъм и където се засягат интереси на участници в стопанската дейност, здравето на хората и природата. В наше време е модерна тази икономика в която има висока степен на дерегулация, съчетана с ограничена по обхват ефикасна регулация.


  1. Лизинг и джойнт-венчър




  1. Лизингът

1954г. се счита за рождената година на лизинга в съвременния му вид. Тогава традиционния наем получава нова характеристика, която постепенно генерира огромен растеж на индустрията в световен мащаб. Това е възможността лизингополучателя да използва ускорена амортизация на наетия актив като данъчна преференция. Лизинг (leasing) е обикновена дума от английския език, която се е превърнала в технически термин означаващ от „наем” до “лизинг” в най-широкия смисъл на думата. Лизингът е съвременна форма на кредитиране, която предлага повече предимства в сравнение с банковия заем. Лизингът е най -прекия път да се придобие необходимата стока или оборудване, без да се влагат наведнъж крупни парични средства. Той е договорно споразумение, при което едната страна, наричана лизингодател, собственик на даден актив, предоставя правото за ползването на този актив на втора страна, наричана лизингополучател, при определен срок и при конкретна схема на разплащане. След изтичане на срока по договора лизингополучателят става собственик на лизингования актив.

Лизингът предлага следните предимства:


  • Предимството да се получи стоката, без да е нужно да се влагат много средства наведнъж.

  • Желаната техника се получава срещу ниска начална инвестиция.

  • Лизингът позволява гъвкавост по отношение схемите на разплащане.

  • Възможност за планиране на разходите.

  • Освобождаване на оперативен капитал, за да се вложат свободните средства в развитие на основната дейност.

  • Възможност да се закупи по-качествена техника.

  • Лизингът предоставя и предимства, свързани с данъчната политика.

Международният лизинг не се различава съществено от този в рамките на страната. И все пак разлики има и те могат да бъдат открити в следните моменти: поне един от контрагентите е чуждестранно лице; стоката – предмет на лизинга пресича поне една национална граница; валутата, с която се плаща е чужда за поне една от страните в договора.

Най – общо предимствата на лизинговата сделка се заключват във факта, че цената на сделката се изплаща анюитетно. С това лизингополучателя се освобождава от принудата да инвестира големи еднократни суми в материални активи. С оглед на сравнително скъпия кредит у нас, този факт се отчита като отлично условие за бизнес в международен мащаб. Лизингът е подходящ също за малки и средни предприятия или за такива, които сега стратират своя бизнес.



Недостатъците на лизинга се изразяват в следните елементи от неговата специфика:

  • в договора може да присъства клауза за закупуване, тогава лизингополучателя става собственик на имуществото в края на периода. Това обаче, може да се окаже капан за него – ако стоката е амортизирана или е морално остаряла и обезценена. Тогава излиза, че лизингополучателя е плащал само за наем на определения актив.

  • Втората негативна черта е, че сборът на лизинговите вноски задължително надхвърля цената на лизингования обект;

  • Третата отрицателна черта при международния лизинг за българските фирми е, че цената обикновено се определя от лизингодателя в чужда валута и винаги съществува опасност от обезценка на лева спрямо тази валута.

Според Международен счетоводен стандарт 17 Лизинг, дали един лизингов договор е финансов лизинг или експлоатационен лизинг зависи от същността на сделката, а не от формата на лизинговия договор. Примери за ситуации, при които по принцип лизинговият договор се класифицира като финансов лизинг в международното право са:

а) лизинговият договор прехвърля собствеността върху актива на лизингополучателя към края на срока на лизинговия договор;

б) лизингополучателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена;

в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено;

г) в началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равняват почти изцяло на справедливата стойност на наетия актив; и

д) наетите активи имат специфичен характер, като само лизингополучателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.

Показателите за ситуации, които индивидуално или в комбинация също биха могли да доведат до класифицирането на лизингов договор като финансов лизинг, са:

а) ако лизингополучателят може да отмени лизинговия договор, свързаните с отмяната загуби от страна на лизингодателя се покриват от лизингополучателя;

б) печалбите или загубите от колебанията в справедливата стойност на остатъчната стойност остават у лизингополучателя (например под формата на отстъпка в наема, равна на повечето от постъпленията от продажбите в края на лизинговия договор); и

в) лизингополучателят има възможност да продължи лизинговия договор за нов срок срещу наем, който е значително по-нисък от пазарния наем.

Останалите икономически аспекти на международния лизинг се изразяват във възникването и осъществяването на икономическо отношение между субекти с различна национална принадлежност. Целта на сделката е получаване на икономическа изгода.

Друга съществена особеност на международния лизинг е, че при него задължително има и участие на повече контрагенти, извън основните участници. Физическото прехвърляне на собствеността, риска и разходите по доставката на стоката от лизингодателя върху лизингополучателя безспорно предполага включване и на допълнителни участници – посредници, застрахователи, банки, оценители, задължително митнически и други държавни институции. Всеки един от тези участници извършва една или няколко от многобройните дейности, който са необходими за сключване на лизинговия договор.



Инициативата за сключване на лизинговия договор по правило принадлежи на лизингополучателя. Началото на лизинговата сделка се поставя с проучвания на възможните варианти. Поради спецификата на международния лизинг именно тук се налага включване на допълнителни участници, което предава особенния характер на лизинговата дейност в международен план. Такива участници са:

  • фирми с чисто външнотърговска дейност, които се занимават с проучване и изследване на международните пазари, намират подходящи клиенти или партньори, формулират и изготвят договорите.

  • Фирми, които се занимават с транспортна дейност в международен план и извършват физическото доставяне на обекта на лизинг до фирмата – лизингополучател.

  • Застрахователни институти, които споделят със страните по външно търговските лизингови сделки рисковете от настъпване на определени събития;

  • Спедиторските фирми, които срещу определено заплащане организират физическата доставка на стоката или оборудването, което ще се взима на лизинг; тази организация включва – транспорт, застраховка, документооборот, митнически процедури и пр.;

  • Банките, които работят не само на територията на страната, но и имат клонове извън нея, чрез които ще се извършва плащането на вноските.


експортен лизинг

тристранна сделка, при която лизингодателят закупува имуществото от производител в своята страна и го отдава на лизингополучател от друга страна

ливъридж лизинг

лизинг, при който лизингодателят отдава актива на лизингополучателя, но при закупуването му от производителя той използва кредит от трета страна

лизинг на доставчика

лизинг, при който фирмата-производител продава на лизингова компания имуществото и получава веднага стойността му. Едновременно с това производителят наема същия актив и го отдава в сублизинг на краен лизингополучател. Основната цел на този вид лизингова операция е реализацията на оборудване на пазари с ниска платежоспособност

мокър лизинг

лизингова сделка, при която лизингодателят поема допълнителните разходи по поддръжката, ремонта, застраховката, обучението на персонала

нето лизинг

лизингова сделка, при която лизингополучателят поема всички рискове и задължения, свързани със собствеността и експлоатацията на имуществото - поддръжка, ремонт, застраховка, обучение на персонала, снабдяване със суровини, управление на производствения процес

обратен лизинг

Същността на лизинговата операция се състои в продажбата на актива (най-често употребявано оборудване) от неговия собственик на лизингодателя, който от своя страна му го отдава под лизинг.

остатъчна (ликвидационна) стойност

предполагаемата продажна цена на актива към момента на изтичане на приетия срок за практическото му използване в предприятието, намалена с предполагаемите разходи по ликвидацията. Когато остатъчната стойност е до 5% от отчетната стойност на актива, тя не се взема под внимание при определянето на амортизационната сума

оперативен (експлоатационен) лизинг

лизинг, който не отговаря на условията за финансов. Оперативният лизинг се прилага при специализирано оборудване, подлежащо на бързо морално изхабяване и с добре развит вторичен пазар. Лизинговите плащания само отчасти покриват разходите на лизингодателя, затова след изтичане на срока на лизинга активът в повечето случаи се продава или преотдава отново в лизинг

пряк лизинг

лизинг, при който лизингополучателят получава право от лизингодателя да използва актив, който преди това не е притежавал

транзитен лизинг

лизинг, при който лизингодателят, лизингополучателят и доставчикът на обекта на лизинговата сделка са от три различни държави

финансов лизинг

лизингов договор, който "прехвърля в основни линии всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива" на лизингополучателя

хайър пърчиз (hire purchase)

наемен договор с опция за покупка в края на лизинговия период.

Лизинговата сделка преминава през следните етапи:

    • установяване на връзката между лизингополучателя и лизингодателя. Предвид особеностите на международното право, на този етап се включват фирмите, които се занимават с консултации или изготвяне на международните договори;

    • съгласуване на условията между получателя и лизингодателя; лизингодателя използва собствени средства за проучване на възможностите на получателя, като за това обикновено се наемат отново консултантски или други фирми от страната, където извършва дейността си лизингополучателя;

    • при постигане на определено съгласие между контрагентите се пристъпва към подписване на договора. В него са отразени редица задължителни параметри, както и клаузи по споразумение между страните. Този етап е известен като обработка на лизинговата дейност и е най – сложният етап, о гледна точка, че се подчинява на източниците на международното търговско право. В договора е задължително споменаването на срока на лизинга, предмета и вида на оборудването, валутата, чрез която ще се извършва плащането, банката – посредник на сделката, застрахователната компания, с която ще се работи и др.

    • Следва доставката и предаването на обекта на лизинга. Този етап е последният при този вид взаимоотношения и отново е свързан с редица документи – това са приемо-предавателен протокол, който изготвя лизингополучателя при получаването на лизинг-обекта, документите към банката на лизнгополучателя, чрез които ще се извърши първото плащане и пр.

Като страни по лизинговия договор са лизингополучателя и лизингодателя. Лизингодатели могат да бъдат:

  • финансови институции, обикновено банки;

  • производствени, промишлени или строителни фирми, с опит в международните сделки;

  • специализирани лизингови компании, които са тясно специализирани или с универсален характер на дейността. Могат също да бъдат специализирани за отдаване на лизинг в определена страна, регион и пр.

Друг интересен момент при международния лизинг е самото физическо доставяне на оборудването. Ако доставката е предмет на договорни отношения, то и самото монтиране или въвеждане в експлоатация е за сметка на лизингополучателя или на доставчика. Задължително условие при международния лизинг е застраховането или така нареченото експортно застраховане. Рисковете, които покрива този вид застраховане при лизинга са следните:

Неплатежоспособност на чуждестранния получател, имаща смисъл на:

    • Обявяване на получателя в несъстоятелност или откриване на процедура за обявяване в несъстоятелност;

    • Обявяване на получателя в ликвидация или откриване на процедура за ликвидация;

    • Друго съдебно или извън съдебно уреждане на задълженията на чуждестранния получател

Забавяне на дължимо плащане по договора от страна на получателя повече от определения период на изчакване по причини, несвързани с изпълнението на условията по договора от страна на лизингодателя.
Застраховат се също и нетърговски рискове. Това са рисковете, свързани с държавата на чуждестранния получател/лизингодател. Те включват:

  • Възникване на политически събития, като война, преврат, граждански безредици, бунтове, стачки, ембарго, както и природни бедствия или други събития със сравним ефект;

  • Обявяване на общ мораториум върху плащанията;

  • Промени в режима на валутните плащания;

  • Приемане или изменение на нормативни актове или решения на правителството или на друг държавен орган;

  • Конфискация или национализация;

  • Отказ за плащане или просрочване на дължимото плащане повече от 3 месеца, когато лизингополучател е чужда държава или чуждестранен държавен орган;

  • Ограничения или забрана за износ на стоки или услуги в изпълнение на задължения по международни договори, по които България е страна.

Тук е мястото да разгледаме и още две форми на управление, които добиват особена популярност през последните години:

  1. Инженеринг

Инженерингът е съвкупна дейност свързана със сътрудничество и бизнес между фирми в областта на изграждането на нови и усъвършенстването на съществуващи производствени мощности и други обекти с непроизводствен характер.

Съществуват различни форми на осъществяване на инженеринг в международните икономически отношения. Например: инженерно-консултативна дейност, която има главно интелектуален характер: консултации от общ характер, консултации за подобряване организацията на управлението на производствените процеси, избор на техника, обучение на кадри, програмно-информационно осигуряване, оценки и анализи.



Другият вид инженеринг има инженерно-изследователски характер. Извършва се изследователска дейност с приложен характер за конкретно производство, разпространяват се нови знания, оказва се помощ за внедряване на тези знания в производството. В практиката се среща и т.нар. основен технически инженеринг.4


  1. Каталог: files -> files
    files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
    files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
    files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
    files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
    files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
    files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
    files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
    files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница