За успеха на франчайза в съвременната икономика може да се съди по следните факти

За успеха на франчайза в съвременната икономика може да се съди по следните факти:

В началния тригодишен период на развитие на всяка компания само 2-4% от работещите под франчайз предприятия фалират, докато в същото време фалират 65% от стартиращите нов бизнес предприемачи.

Причината франчайза да е по-успешен се крие в утвърдените бизнес правила, разработени от франчайзодателя, които елиминират фаталните грешки довеждащи до фалит останалите фирми.

1. Същност на франчайзинг договора. Видове франчайзинг.

Контрагенти по франчайзинг договора се явяват фирмата, собственик на марката и фирмата, кандидатстваща за правото да се ползва от нея, наричани съответно франчезьор и франчезант. Съществуват няколко възможности за коопериране, които се квалифицират по следния начин в зависимост от степента на независимост на франчезанта и от характера на извършваната от него дейност:

0. 
   франчайзинг от първо поколение – предоставяне на знания за извършване на определена услуга, като контролът е върху качеството на услугата, а франчезантът запазва своята икономическа независимост като стопански субект;
   
1. 
   франчайзинг от второ поколение – предоставят се know-how, опит, технологии, технологичен цикъл и патент за производство на даден продукт – например линия за производство и бутилиране на даден вид бира. В случая франчезантът трябва да отговори на редица строги изисквания за съхраняване на търговската тайна, за изпълнението на които франчезьорът изпълнява строг контрол;
   
2. 
   за франчайзингът от трето поколение също е типична висока степен на контрол и наблюдение на франчезанта, който в случая се занимава с предлагането на готов набор от услуги или продава определена продуктова палета, съответстваща на стратегията за маркетингово и фирмено развитие на франчезьора.
   

В България договорът за франчайзинг се е наложил в практиката, независимо че за този вид договор липсва каквато и да е нормативна уредба. Въпреки това при сключване на франчайзингови договори, трябва да се имат предвид разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на конкуренцията, Закона за търговските марки и промишлените образци и Закона за патентите. Когато страна по франчайзинговия договор е западна фирма, съдържанието на договора в основната си част се определя от нея, тъй като тя е по-силната страна в договора.

Отраслите, в които франчайзингът се прилага, се различават значително помежду си, което обуславя и различията във формите на договора, съответствуващ на специфичните нужди.

Договорът за франчайзинг обикновено предвижда предоставянето на ноу-хау, лиценз за използване на търговската марка, задължението на франчайзьора да осигури необходимата техническа помощ, консултиране по търговски въпроси и обучение на персонала на франчайзанта, както и задължението на последния, що се отнася до продажбите на стоки, да закупува определено минимално количество от тях.

Франчайзинговият договор е вид договор за изключителна продажба на стоки, който предвижда предоставянето на търговска, техническа, организационна помощ, правото на използване на обекти на индустриална собственост на лицензионни начала. С други думи, франчайзинговото съглашение е двустранна договореност за предоставяне възмездно правото на ползване на защитен, монополизиран обект на индустриалната собственост.

1.2 Плащане: в съвременната международна франчайзингова практика има няколко основни модела на плащане:

Фиксирани плащания - плащат се като твърда сума наведнъж или под формата на годишни вноски за срока на договора. В този случай фактическото плащане може да се извърши в момента на подписване на договора или на траншове. Обикновено този начин на плащане се използва в случаите, когато съществува значителен риск за страните по договора, свързан с реализирането на неговия обект (например ако франчайзьорът не се ползва с добро име, ако е начинаещ в бизнеса или франчайзираният продукт вече не представлява интерес за фактическия собственик на правата). При този вид плащане възнаграждението не е обвързано с евентуалната допълнителна печалба,която франчайзантът би могъл да реализира. Рискът в случая е по-голям за франчайзантът, тъй като той се натоварва със значителни финансови разходи и това може да доведе до нереализиране целите на договора и интересите на страните по него. Освен това франчайзьорът може да престане да се интересува от по-нататъшното развитие на продукта, тъй като той така или иначе получава своето възнаграждение.

Друга възможност за заплащане на възнаграждението по договора е плащане на части. Става въпрос за отчисления в процентно изражение от оборота или от чистата печалба за франчайзанта. В случая рискът е по-голям за франчайзьора, тъй като плащанията са обвързани с икономическия резултат и евентуалното проваляне на бизнеса на франчайзанта ще доведе до невъзможност за разплащане.

За да се избегне този риск, възможна е и смесена форма на плащане - франчайзантът заплаща на франчайзьора възнаграждение, състоящо се от “твърда” сума при започването на работа по договора (“front money”, “entry fee”) и от променлива част, пропорционална на обема на реализацията на франчайзанта (“commissions” или “royalties”). Към клаузата за цената, освен първоначалната вноска, са възможни още три форми на “текущи вноски или процент от реализацията”, заплащани от франчайзанта:

1) вноска при големи постъпления от реализацията;

2) “твърда” годишна вноска;

3) парична сума върху стойността на стоките, закупени от франчайзанта.

Трябва да се има предвид, че платимите по договора суми са нетни, като франчайзантът поема всички данъчни задължения на територията, на която използва продукта, а франчайзьора - на тероторията, на която е региестриран.

Чрез заплащаното възнаграждение, се уравновесяват интересите на страните по договора и се реализира съответната икономическа изгода. Франчайзьорът определя своята полза от сключването на договора, като съотнесе разходите, които ще направи при разширяване на своята дейност по традиционния начин, и тези при използването на франчайзинговата система. Същото се отнася и за франчайзанта.

Размерът на възнаграждението, т.е. на цената на франчайзинговия договор, се определя от редица обективни и субективни фактори, а именно:

• 
  степента на защитеност на франчайзирания обект;
  
• 
  икономически потенциал на обекта;
  
• 
  доказана ефективност;
  
• 
  възможност за възпроизводство;
  
• 
  пазарната политика и стратегия на страните по договора;
  
• 
  конкурентноспособност на страните и на произвежданите продукти и оказаваните услуги;
  
• 
  финансови възможности и стабилност на франчайзанта;
  
• 
  обем на предоставените права;
  
• 
  големина на територията за реализиране на предоставените права;
  
• 
  начина на плащане;
  
• 
  др.