Таблица 9. Показатели за финансова автономност и задлъжнялост на “Санита” АД
|
Показател
|
2001
|
2002
|
02/01
|
2003 г.
|
03/02
|
2004г.
|
04/03
|
1
|
Коефициент на финансова автономност
|
14,02%
|
70,27%
|
501%
|
96,78%
|
138%
|
105,53%
|
109%
|
2
|
Коефициент на задлъжнялост
|
713,45%
|
142,31%
|
20%
|
103,33%
|
73%
|
94,76%
|
92%
|
Източник: финансови отчети на “Санита” 2002-2004 г. и изчисления на автора.
Положителна е тенденцията по отношение на показателите за финансова автономност през годините на изследването и най-вече през 2004 г., когато собственият капитал изпреварва привлечения с 5,53 % (табл. 9). Този факт подчертава абсолютната финансова независимост на “Санита” АД.
Таблица 10. Показатели за обращаемост на “Санита” АД
|
Показател
|
2001
|
2002
|
02/01
|
2003 г.
|
03/02
|
2004г.
|
04/03
|
1
|
Времетраене на един оборот в дни
|
23,7
|
7,4
|
31%
|
6,7
|
91%
|
6,3
|
95%
|
2
|
Брой на оборотите
|
15,19
|
48,82
|
321%
|
53,86
|
110%
|
56,73
|
105%
|
Източник: финансови отчети на “Санита” 2002-2004 г. и изчисления на автора.
Напълно положителна е тенденцията, която се очертава от показателите за обращаемост през изследвания период (табл. 10). Докато през 2001г. реализацията на съществуващите наличности от лекарства се е осъществявала за 23 дни, през 2004 г. един оборот трае 6 дни. С този коефициент е свързан и показателят за броя на оборотите в годината – от 15 оборота през 2001 г. показателят се покачва на 56. Най-важната причина за тези положителни тенденции определено е повишаването на броя на аптеките през годините и реализацията на много по-големи обеми в стойностно и натурално изражение лекарства.
Тенденцията на намаляване на периода за събиране на вземанията от клиенти е показателна за дейността, тъй като “Санита” си осигурява по-бързо събиране на паричните средства от продажбите и се съкращава безлихвеното кредитиране на клиентите (табл. 11). В същото време, както бе подчертано по-горе, абсолютната ликвидност е твърде ниска поради малкия обем парични средства. Този факт в никакъв случай не бива да разглеждаме като недостатък на пласментната политика на “Санита”, тъй като получените средства тя влага в нови запаси от лекарства.
Таблица 11. Показатели за вземанията и на задълженията на “Санита” АД
|
Показател
|
2001
|
2002
|
02/01
|
2003 г.
|
03/02
|
2004г.
|
04/03
|
1
|
Период на събиране на вземанията от клиенти
|
10,67
|
4,86
|
46%
|
3,57
|
73%
|
3,00
|
84%
|
2
|
Период на погасяване на задълженията към доставчици
|
20,38
|
2,87
|
14%
|
2,35
|
82%
|
2,18
|
93%
|
Източник: финансови отчети на “Санита” 2002-2004 г. и изчисления на автора.
Обращаемостта е благоприятна, както стана ясно от изчислените по-горе показатели, и тя се осигурява именно чрез навременно осигуряване на необходимите по количество и място лекарства. Очевидна е връзката между тези индикатори, а те в своята цялост очертават благоприятна ситуация.
Практическото приложение на примерен модел за формиране и прогнозиране на франчайз цената би могло да се представи по начина, приложен в табл.12. Прогнозирайки приходите на франчайзодателя за бъдещ 5-годишен период (срока на договора) и направените разходи за франчайзинг (нематериални активи), установяваме следните резултати:
Таблица 12. Оценка на обектите на интелектуална собственост на “Санита” за прогнозен 5-годишен период
|
2005 г.
|
2006 г.
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
Първоначална такса
|
3 000
|
3 000
|
3 000
|
3 000
|
3 000
|
Роялти
|
20 357
|
20 700
|
24 150
|
25 500
|
18 300
|
Постъпления от интелектуална собственост
|
23 357
|
23 700
|
27 150
|
28 500
|
29 780
|
Разходи за интелектуална собственост
|
19285
|
19650
|
19850
|
20070
|
20440
|
Нетни парични постъпления
|
4 072
|
4 050
|
7 300
|
8 430
|
9 340
|
Дисконтов %
|
13
|
13
|
13
|
13
|
13
|
|
1,13
|
1,2769
|
1,442897
|
1,630474
|
1,842435
|
Нетна настояща стойност
|
3603,54
|
3171,744
|
5059,266
|
5170,277
|
5069,378
|
Източник: разработена от автора.
При зададена първоначална такса в размера, определен от франчайзодателя до момента и увеличавайки приходите от такси и разходите за франчайзинг с минимален коефициент 1,1, получаваме краен резултат 86 659,36 лв. цена на един франчайз пакет. Тази цена е изчислена на базата на комбинацията от приходния подход за оценка и разходния подход (345 хил. лв. е оценката на интелектуалната собственост по счетоводен баланс на “Санита” АД). Така определена, франчайз цената следва да служи за ориентир на франчайзодателя относно фактическата цена, която получава от всеки франчайзополучател. Препоръчително е за 5-годишния период да се изисква такава цена, която да покрие получената стойност от 87 хил.лв. За такъв срок на договора “Санита” би следвало да определя цена от минимум 17 хил. лв. на един пакет (първоначална такса и приходи от роялти). Като имаме предвид, че цената за изследвания период е 23 хил. лв. за 2002 г., 18 хил. лв. за 2003 г. и 18 хил. лв. за 2004 г., можем да обобщим, че тя варира в приемливи граници, дори над минималното ниво. За да възвърне тази стойност по-рано от срока на договора, франчайзодателят би могъл да повиши франчайз цената. От друга страна, това не би било подходящо за конкретния изследван бизнес, като се имат предвид всички разгледани проблеми относно нелоялна конкуренция, строго регулираните цени на лекарствата и т.н. Това означава “Санита” да срещне затруднения при набирането на нови получатели.
Финансово-счетоводните документи предоставят полезна и надеждна информация за състоянието на всеки вид бизнес, включително и на франчайзинга. Обработвайки и анализирайки стопанския процес не само като моментно състояние (една финансова година), а и в динамика (3-5 години), всеки франчайзодател би могъл да диагностицира навреме тенденциите и перспективите за своята дейност.
Аналогична на горната съпоставка е възможна и полезна по отношение обектите под марка “Санита” спрямо обектите под друга търговска марка. Разполагайки с финансово-счетоводни данни за “Софийски аптеки” АД– София, смятаме, че е необходимо да извършим сравнителен анализ. “Софийски аптеки” АД представлява верига от самостоятелно управлявани 56 аптеки и дългогодишна стопанска история, което прави съпоставката основателна и логична. “Софийски аптеки” АД е правоприемник на общинската аптечна мрежа в столицата и заема значителен дял по отношение на лекарствообслужването в София.
Реализираният финансов резултат като цел и краен резултат от дейността очертава две противоположни тенденции при двете съпоставяни предприятия – нарастване със значителни темпове при “Санита” и спад (дори отрицателни стойности) при “Софийски аптеки” (фиг. 2).
Ф игура 2. Динамика на нетните финансови резултати на “Санита” АД и “Софийски аптеки” АД за периода 2001-2003 г.
При положение че съществуват редица фактори, които влияят върху формирането на финансовия резултат, следва да продължим с анализа в детайли. Рентабилността на приходите е относителен показател, който е известно, че отразява степента на превръщане на приходите в печалба. Очевидно, че при реализиране на загуба от “Софийски аптеки” през 2002 и 2003 г. и показателят за рентабилност е отрицателна величина (фиг. 3.).
Ф игура 3.Рентабилност на приходите на “Санита” и “Софийски аптеки” 2001 г.-2003 г.
Наличието на твърде много разходи за дейността или неправилна като цяло пласментна политика се отразяват на крайния резултат, т.е. загуба. Още в края на 2002 г. мениджмънтът на “Софийски аптеки” е следвало да преразгледа и анализира своите организация, управление и маркетинг, тъй като изменение на финансовия резултат спрямо предходната година от +591хил. лв. (2001 г.) до –93 хил. лв. (2002 г.) и -117хил. лв. (2003 г.) е значително неблагоприятна тенденция.
Общата ликвидност на “Софийски аптеки” АД е на нива значително по-ниски от приеманите за нормални (1-3), което означава невъзможност на предприятието да погаси текущите си задължения чрез наличните краткотрайни активи.
Ф игура 4. Обща ликвидност на “Санита” и “Софийски аптеки” 2001-2003 г.
Тази тенденция се наблюдава през трите изследвани години, а още по-неблагоприятен е фактът, че е насочена в посока намаление, т.е. задълбочаване на проблема с ликвидността. Сравнена с ликвидността на “Санита” АД ситуацията е подобна на горните показатели (фиг. 4).
Друг основен показател, който смятаме за основателно да съпоставим при двете предприятия, е обращаемост на краткотрайните активи (фиг. 5). И при двете аптеки делът на лекарствата като краткотрайни материални активи е най-голям в тази група, а от тяхната обращаемост зависи получаването на приходи, т.е. реализирането на положителен резултат. Докато през 2001 г. дните на един оборот и при двете аптеки са приблизително еднакви, то ясно се очертава разминаването в този показател през 2002 г. и 2003 г. За “Санита” 2002 г. е свързана със стартирането на франчайзинговата програма и бързото увеличаване на броя на обектите. Заедно със самостоятелно управляваните обекти “Санита” реализира лекарства и чрез франчайзинговите единици, което намалява дните на обращаемост на наличните количества от запаси. “Софийски аптеки” явно не притежават добре разработена политика по управление на стоковите запаси, което води и до нарушена тяхна обращаемост. Не можем да твърдим, че франчайзингът е единствената благоприятна причина за “Санита” по отношение на този коефициент, но е показателен фактът, че именно от годината на продажба на франчайз пакети се подобрява и обращаемостта на краткотрайните й активи.
Ф игура 5. Обращаемост на КМА на “Санита” и “Софийски аптеки” 01-03 г.
Лекарствата по принцип са бързообращаема стока, поради което не би следвало да търсим причините в загуба на пазари, спад в съвкупното търсене на лекарства в България, икономическа криза, а най-вероятно в мениджмънта и маркетинга на “Софийски аптеки”.
* * * * *
Изследвайки възможностите за практическото прилагане на франчайзинга в конкретен сектор от икономиката чрез предложения адаптиран модел и неговата апробация, стигаме до основния извод, а именно: франчайзингът е успешна бизнес концепция и основно нейно предимство е осигуряването на бърза пазарна експанзия на даден предприемач. Проблемите, свързани с предлагането на лекарства и липсата на възможност за ценова конкуренция в този сектор на икономиката, налагат необходимостта от прилагане на алтернативни методи за оцеляване в конкурентната пазарна среда. Гъвкав и атрактивен метод за бизнес дейност във фармацевтичния бизнес е франчайзингът, за който практически доказваме способността му да осигурява бърз и надежден растеж. Разработването на ефективна система за организиране и управление на аптеките, спазването на задължителни стандарти от всички франчайзополучатели, високата мотивираност на всички участници в системата, съвместните иновации и партньорските взаимоотношения създават у потребителите убеденост за надеждно качество на лекарствата и обслужването, грижа за тях като пациенти.
Резултатите от дейността на базисното предприятие “Санита” АД–Варна, изразяват трайна положителна тенденция през изследвания период 2001 – 2004 г. Не можем да твърдим, че единствена причина за това е въвеждането на франчайзинга като концепция за разширяване на дейността, но несъмнено вземането на това управленско решение оказва благоприятно влияние и спомага за добър пазарен растеж.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От всички форми на международни стратегически съюзи, които по степен на създаване превишават 4 пъти създаването на изцяло притежавани чуждестранни филиали (Contractor & Lorange, 1988: 5), най-голямо разпространение имат международните съвместни предприятия. Техният брой от своя страна се е увеличил 10 пъти за периода 1980-1989 (Lynch, 1989: 7), а само степента на създаване на международни съвместни предприятия от фирмите на САЩ нараства средногодишно по 27% за периода 1985-1992г. (Sherman, 1992: 47).14
Нещо повече, в съвременната бизнес среда съществуват многобройни казуси на съвместна дейност дори между антагонистични международни конкуренти. Като примери могат да бъдат изтъкнати следните международни съвместни предприятия: Philips-Sony – за развитие и производство на компакт дискове (Devlin & Bleackley, 1988: 19); IBM-Toshiba и Fujitsu-Siemens – компютърен хардуер (Lei, 1993& 38-39); AT&T-NEC – мобилни телефони (Lei, 1993: 34); Xerox-Fuji (Contractor, 1986: 81) и Canon-Olivetti (Devlin & Bleackley, 1988: 19) – фотокопирни машини; Dunlop-Pirelli (Perlmutter & Heenan, 1987: 54) и Bayer-Sumitomo (Burton & Saelens, 1982: 24) – химически продукти и др.15
Макар и видимо осигурявайки солидни доводи, обясняващи създаването на международни стратегически съюзи, теорията на стратегическото управление може да бъде критикувана в две направления. Първото от тях е свързано с липсата на кохерентна теоретична основа. Вторият критичен аспект засяга липсата на отговор на въпроса, за разлика от съставляващите част от новия институционален икономикс теория на транзакционните разходи и производната й теория на интернализацията, относно причините международните стратегически съюзи да са предпочетената организационна форма пред международните пазарни транзакции, международните сливания, цялостните и частични международни поглъщания или изцяло притежаваните чуждестранни филиали.
В този смисъл освен теорията на стратегическото управление обещаващи перспективи за намирането на парадигма на международните стратегически съюзи предлагат: 1) теорията на транзакционните разходи; и 2) производната й теория на интернализацията; 3) теорията на ресурсната зависимост; 4) подходът на организационното знание; 5) моделът на интернационализацията на фирмата на Johanson, Vahlne и Wiedersheim-Paul (Модел Упсала); и 6) моделът на връзката между алтернативните институционални форми на организация и осъществяване на международни транзакции, и жизнения цикъл на отраслите, в които те се осъществяват (Модел на Auster). Тези теории, подходи и модели, които не са взаимно изключващи се, а се допълват, и които сочат пътя за изграждането на обща теория, е удачно да бъдат използвани плуралистично/еклектично, което не би противоречало с комплексността на реалния свят. Или заключавайки с думите на Bell (1996): "Реалният свят е толкова комплексен, че не може да бъде описан подходящо само от една дисциплина. ...Следователно е необходим мултидисциплинарен или еклектичен подход, за да се добият най-реалистичните представи" (Bell, 1996: 43).
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
-
“ДИСТРИБУТОРСТВО, ФРАНЧАЙЗИНГ, ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО – Практически и теоретични аспекти на законодателството на Европейската общности нейните страни членки”, Роберто Балди, Legacon, София, 1993 год.
-
“ПАРИ”, бр. 45 / 28.02.1998 год.
-
“БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС”, бр. 14 / 17.04.-23.04.1997 год.
-
“БЪЛГАРСКИ БИЗНЕС”, бр. 15-16 / 24.04.-07.05.1997 год.
-
“БАНКЕР”, бр. 41 /14.10.-20.10.1996 год.
-
“СОБСТВЕНОСТ И ПРАВО”, бр. 12 / 1997 год.
-
“ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ”, бр. 3 / 1997 год.
-
“ФРАНЧАЙЗИНГЪТ - бизнес обречен на успех”, Красимир Тодоров, София 1988
-
Списание “МИТ”, бр. 5, 1999
-
Списание “Enterpreneurmag”.
11.Каракашева, Л., Стратегии за излизане на международения пазар, София, 1995
12. Боева, Б., Фирмено управление в международния бизнес, УИ Стопанство, 1996
13. Каракашева, Л., Управление на задграничните и смесените фирми, София,1992
14. Хендерън, Роджър (1993), Европески Финанси, McGraw-Hill, Cambridge
15. Financial Times 26.09.1996, 15.04.1996
16. The Economist 28.09.1996
17. Der Manager 4/1997
18. Handelsblatt 4, 5/1998
19. Марангозов, Яв. „Mеждународните стратегически съюзи - императив на XXI в.
20. Marangozov, I. (2005): "Characteristics of the International Joint Ventures in Bulgaria (1989-2003)", European Business Review, Forthcoming.
21. Църев, Н. (1995): "Стратегически сдружения между фирми в конкурентна среда", Известия. Списание на Икономическия университет - Варна, 2: 15-25.
-
Contractor, F. J. & Lorange, P. (1988): “Competition vs. Cooperation: A Benefit/Cost Framework for Choosing between Fully-Onwed Investments and Cooperative Relationships”, Management International Review, 28 (Special Issue): 5-18.
23. Devlin, G. & Bleackley, M. (1988): “Strategic Alliances – Guidelines for Success”, Long Range Planning, 25: 289-336.
24. Църев, Н. (1995): "Стратегически сдружения между фирми в конкурентна среда", Известия. Списание на Икономическия университет - Варна , 2: 15-25.
25. Bell, J.H.J. (1996): Single or Joint Venturing? A Comprehensive Approach to Foreign Entry Mode Choice , Avebury, Aldershot, England.
26. Йончев, Цв., С. Терезова, Планиране и анализ на стопанската дейност на търговските фирми, С., УИ “Стопанство”, 1998.
27. Финансови отчети (Баланс и ОПР) на “Санита” АД – Варна 2002 – 2004 г.
28. Финансови отчети (Баланс и ОПР) на “Софийски аптеки” АД – София 2002 – 2003 г.
Сподели с приятели: |