Май 2014 г. София, България съдържание



Изтегляне 0.9 Mb.
страница2/10
Дата01.12.2017
Размер0.9 Mb.
#35828
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Задачи на стратегията


Днес системата на висшето образование в България е изправена пред двойно предизвикателство: от една страна, да се ускори и завърши започналият процес на структурни реформи, като се преодолее изоставането спрямо водещите европейски страни; от друга страна – да се реализира успешно процесът на стратегическа трансформация на висшето образование: от допълваща обслужваща сфера във фактор за печелене на предимство в европейската и глобалната надпревара за знания, материален просперитет и духовен напредък.

Стратегията очертава траекторията и приоритетните области за развитие на висшето образование в България в двете му измерения:

а/ като обществено и индивидуално благо, допринасящо за цялостното развитие на личността и обществото и подготвящо студентите както за професионалната им реализация, така и за социалната и гражданската им роля;

б/ като двигател за динамично развитие на икономиката и изграждане на общество, основано на знанието и напредъка на технологиите.

В резултат на направения анализ на актуалното състояние, на предизвикателствата и на потребностите на висшето образование Стратегията очертава ключовите приоритети, с които ще бъдат съобразени конкретните политики и управленски мерки в областта на висшето образование през периода 2014-2020 г. По отделни направления на образователните дейности са очертани и Насоки за развитие в по-далечна перспектива – до 2025 г. По-широката времева рамка позволява да се предложат обосновани и реалистични решения за преодоляване на забавянето на реформите в системата на висшето образование в България – в ключови области като качеството на обучението, връзката с пазара на труда и финансирането, академичната мобилност, интернационализацията.



Стратегията формулира и залага за постигането на средносрочни и дългосрочни цели – в тяхната взаимовръзка. Обективната преценка на сегашната ситуация в системата на висшето образование в България показва, че само последователното приложение на избрания модел за модернизация и управление е гаранция за успех. Особено важно е решенията за промени да се вземат без прекъсване и отлагане, в синхрон с европейското развитие и отчитане на глобалните тенденции.

II. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА СИСТЕМАТА ЗА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ


С бързото развитие на науката и техниката и особено на информационните технологии световна тенденция на пазара на труда става нарастващата потребност от все по-квалифицирани кадри. През последните десетилетия е на лице масовизация на висшето образование, която в много страни, включително и в България доведе до неколкократно нарастване на броя на студентите. От една страна този процес осигури по-широк достъп до висше образование, от друга породи предизвикателства пред поддържането на качеството.

Нарастващата конкуренция в глобален мащаб и изоставането на европейските страни в някои отношения доведе до приемането на редица мерки на европейско ниво, имащи за цел повишаването на конкурентоспособността и изграждането на общество и икономика, основани на знанието. Във висшето образование и науката това се изрази в цели като постигане на съвместимост и хармонизация на европейските системи за висше образование; повишена мобилност на студенти, преподаватели и изследователи; изграждане на европейско пространство за висше образование и европейско научноизследователско пространство; развитие на формите за учене през целия живот.

Тези и други тенденции в световното и европейското развитие повлияха на България след 1990 г. и особено след приемането й за член на ЕС през 2007 г. Същевременно пред висшето образование в България са налице и специфични за страната проблеми.

Системата на висшето образование в България обхваща 51 висши училища (37 държавни и 14 частни), в т. ч. 44 университети и специализирани висши училища и 7 самостоятелни колежи. Тази мрежа надвишава значително средните показатели на редица съпоставими като население и територия страни от Европейския съюз.

Експанзията на висшите училища обаче не се е отразила благоприятно върху качеството и ефективността на образованието; изостава се с развитието на иновативния потенциал на системата; тя бавно реагира на динамично променящите се изисквания към квалификацията, мотивацията и професионалната кариера на специалистите с висше образование.

Системата за ВО се характеризира със занижен контрол от страна на държавата върху количествения растеж на мрежата от висши училища, за сметка на качеството на обучението, реализацията на завършващите и ефективността на инвестициите в сектора.

Всичко това спъва модернизацията на системата на висшето образование в България и развитието на университетската наука в съответствие със световните критерии и европейските стандарти. Информацията по най-важните количествени показатели разкрива сериозни вътрешни диспропорции в системата, както и растящи несъответствия с достигнатата степен на развитие средно за ЕС и за водещите страни в общността.

Първо, незадоволителен дял на завършилите ВО: общо 26,9% от населението на възраст от 30 до 34 години;

Второ, влошени ключови пропорции:

а/ преподаватели – студенти (независимо от нарастването на броя на студентите през последните години с 16%);

б/ брой на випускниците от средните училища – обявени места за прием във висшите училища;

Трето, затруднен достъп на младежите от нискодоходните социални групи до висшите училища поради растяща бедност и подценяване на проблема с отпадащите от началните и средните училища (12,5% – главно деца от ромската общност);

Четвърто, нарастващи предпочитания сред младите хора за получаване на висше образование извън страната. Тази тенденция, по принцип положителна, не е плод на усилията на държавата и не е подчинена на ясна стратегия за насърчаване на международната студентска мобилност в двете посоки: навън и вътре в страната. Като се прибави и растящата изходяща мобилност на българските студенти, става ясно, че процесът на изтичане на мозъци, на млади таланти, който преживя България през 90-те години на 20 век, се повтаря отново.

Пето, драстично разминаване между профила на подготвяните специалисти във висшите училища и реалното търсене на пазара на труда. Показателно е, че голяма част от завършващите студенти не се реализират по съответната специалност. В същото време се очертава остър и траен дефицит на кадри по инженерни и технически специалности.

Реформите в системата на висшето образование в България се провеждаха като цяло в правилна посока, но стартираха с около едно десетилетие по-късно в сравнение с водещите европейски страни.

Страната трябваше да реагира на двоен натиск:

а/ външен, да компенсира изоставането в европейски план;

б/ вътрешен, да предприема промени в законодателството и управлението в кратки срокове и при отсъствие на национален консенсус;

Неблагоприятната ситуация се усложни допълнително след приемането на България в ЕС през 2007 г. От една страна, трябваше във фиксиран времеви график да се следват приоритетите, очертани в Болонския процес и Лисабонската стратегия, а по-късно и в Стратегия „Европа-2020”; от друга страна, да се реагира на предизвикателствата на финансово-икономическата криза, прекъснала процеса на възходящ растеж и растяща заетост на трудоспособното население в страната /2001-2007 г./.

Финансово-икономическата криза постави държавното управление на системата на висшето образование пред дилемата:



  • да причисли висшето образование и науката към групата на отраслите и дейностите, за които се предвижда строг режим на финансови икономии – политика, подчинена на принципа „финансовата консолидация е по-важна от модернизацията”);

  • да извърши радикални реформи във висшето образование, като пренасочи и увеличи инвестициите в него (при спазване на изискването за ефективност и възвръщаемост); да постави висшето образование, науката и иновациите в центъра на националната стратегия за излизане от кризата и догонване на средното европейско равнище в материалната и духовната сфера.

Стратегическият избор в периода 2009-2013 г. беше направен в полза на политката на финансови ограничения. Следвайки този курс, България намери място сред челните страни, спазващи стриктно показателите за фискална дисциплина, приети от ЕС, но тази стратегическа ориентация засили хроническия недостиг на средства за текущото функциониране на системата на висше образование и за подкрепа на стартиралите реформи. Показателите за размера на инвестициите в научни изследвания и в иновационни производства също се влошиха (Фиг. 1, фиг. 2).
Фиг. 1: Процент от населението, заето в научна и развойна дейност (източник: Евростат)


Фиг. 2: Разходи за научна и развойна дейност през перида 1990-2012 г. в процент от БВП (източник: Евростат)





1990

1991

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

EU (28 countries)

:

:

:

:

:

:

:

:

:

1,83

1,85

1,86

1,87

1,86

1,82

1,82

1,84

1,84

1,91

2,01

2

2,04

2,06

EU (27 countries)

:

:

:

:

:

1,79

1,78

1,77

1,78

1,84

1,85

1,87

1,87

1,86

1,83

1,82

1,84

1,84

1,91

2,01

2,01

2,05

2,06

Euro area (17 countries)

:

:

:

:

:

1,77

1,76

1,76

1,77

1,82

1,84

1,86

1,88

1,87

1,85

1,84

1,87

1,88

1,96

2,06

2,07

2,12

2,14

Belgium

:

1,62

:

1,7

1,69

1,67

1,76

1,83

1,86

1,93

1,97

2,07

1,94

1,87

1,86

1,83

1,86

1,89

1,97

2,03

2,1

2,21

2,24

Bulgaria

2,39

1,53

1,64

1,18

0,88

0,62

0,58

0,52

0,56

0,55

0,51

0,46

0,48

0,48

0,49

0,46

0,46

0,45

0,47

0,53

0,6

0,57

0,64

Czech Republic

:

:

:

1,08

0,98

0,91

0,92

1,03

1,11

1,1

1,17

1,16

1,15

1,2

1,2

1,22

1,29

1,37

1,3

1,35

1,4

1,64

1,88

Denmark

1,55

1,61

1,64

1,72

:

1,82

1,84

1,92

2,04

2,18

2,24

2,39

2,51

2,58

2,48

2,46

2,48

2,58

2,85

3,16

3

2,98

2,99

Germany

:

2,47

2,35

2,28

2,18

2,19

2,2

2,24

2,28

2,41

2,47

2,47

2,5

2,54

2,5

2,51

2,54

2,53

2,69

2,82

2,8

2,89

2,92

Estonia

:

:

:

:

:

:

:

:

0,57

0,68

0,6

0,7

0,72

0,77

0,85

0,93

1,13

1,08

1,28

1,41

1,62

2,37

2,18

Ireland

:

:

:

:

:

1,25

1,3

1,27

1,24

1,18

1,11

1,09

1,1

1,16

1,23

1,25

1,25

1,28

1,45

1,69

1,69

1,66

1,72

Greece

:

:

:

:

:

0,49

:

0,51

:

0,67

:

0,58

:

0,57

0,55

0,6

0,59

0,6

:

:

:

0,67

0,69

Spain

0,82

0,84

0,88

0,88

0,81

0,79

0,81

0,8

0,87

0,86

0,91

0,92

0,99

1,05

1,06

1,12

1,2

1,27

1,35

1,39

1,4

1,36

1,3

France

2,32

2,32

2,33

2,37

2,31

2,28

2,27

2,19

2,14

2,16

2,15

2,2

2,24

2,18

2,16

2,11

2,11

2,08

2,12

2,27

2,24

2,25

2,26

Croatia

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

0,96

0,96

1,05

0,87

0,75

0,8

0,9

0,85

0,75

0,76

0,75

Italy

1,25

1,19

1,15

1,09

1,02

0,97

0,98

1,02

1,04

1,02

1,04

1,08

1,12

1,1

1,09

1,09

1,13

1,17

1,21

1,26

1,26

1,25

1,27

Cyprus

:

:

:

:

:

:

:

:

0,22

0,24

0,25

0,26

0,3

0,35

0,37

0,41

0,43

0,44

0,43

0,49

0,5

0,5

0,47

Latvia

:

:

:

0,44

0,38

0,47

0,42

0,38

0,39

0,36

0,45

0,41

0,42

0,38

0,42

0,56

0,7

0,6

0,62

0,46

0,6

0,7

0,66

Lithuania

:

:

:

:

0,52

0,43

0,49

0,54

0,54

0,5

0,59

0,67

0,66

0,67

0,75

0,75

0,79

0,81

0,8

0,84

0,79

0,91

0,9

Luxembourg

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

1,65

:

:

1,65

1,63

1,56

1,66

1,58

1,66

1,74

1,51

:

:

Hungary

:

1,07

1,05

0,98

0,89

0,72

0,64

0,71

0,67

0,68

0,81

0,93

1

0,94

0,88

0,94

1,01

0,98

1

1,17

1,17

1,22

1,3

Malta

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

0,25

0,25

0,51

0,55

0,6

0,57

0,55

0,53

0,66

0,72

0,84

Netherlands

2,07

1,96

1,89

1,91

1,95

1,97

1,98

1,99

1,9

1,98

1,94

1,93

1,88

1,92

1,93

1,9

1,88

1,81

1,77

1,82

1,86

2,03

2,16

Austria

1,36

1,44

1,43

1,45

1,53

1,55

1,6

1,69

1,77

1,89

1,93

2,05

2,12

2,24

2,24

2,46

2,44

2,51

2,67

2,71

2,8

2,77

2,84

Poland

:

:

:

:

:

0,63

0,65

0,65

0,67

0,69

0,64

0,62

0,56

0,54

0,56

0,57

0,56

0,57

0,6

0,67

0,74

0,76

0,9

Portugal

:

:

:

:

:

0,52

0,56

0,57

0,63

0,69

0,73

0,77

0,73

0,71

0,74

0,78

0,99

1,17

1,5

1,64

1,59

1,52

1,5

Romania

:

:

:

:

:

0,75

0,68

0,57

0,49

0,4

0,37

0,39

0,38

0,39

0,39

0,41

0,45

0,52

0,58

0,47

0,46

0,5

0,42

Slovenia

:

:

:

1,6

1,76

1,52

1,29

1,27

1,33

1,36

1,38

1,49

1,47

1,27

1,39

1,44

1,56

1,45

1,66

1,85

2,1

2,47

2,8

Slovakia

:

:

:

1,38

0,9

0,92

0,91

1,08

0,78

0,66

0,65

0,63

0,57

0,57

0,51

0,51

0,49

0,46

0,47

0,48

0,63

0,68

0,82

Finland

1,85

2,01

2,1

2,14

2,27

2,26

2,53

2,71

2,88

3,17

3,35

3,32

3,36

3,44

3,45

3,48

3,48

3,47

3,7

3,94

3,9

3,8

3,55

Sweden

:

2,65

:

3,12

:

3,26

:

3,47

:

3,58

:

4,13

:

3,8

3,58

3,56

3,68

3,43

3,7

3,62

3,39

3,39

3,41

United Kingdom

2,09

2,01

1,96

1,98

1,94

1,88

1,8

1,73

1,73

1,8

1,79

1,77

1,78

1,73

1,67

1,7

1,72

1,75

1,75

1,82

1,77

1,78

1,72

Iceland

0,97

1,15

1,32

1,33

1,37

1,53

:

1,83

2

2,3

2,67

2,95

2,95

2,82

:

2,77

2,99

2,68

2,65

3,11

:

2,4

:

Norway

:

1,62

:

1,7

:

1,69

:

1,63

:

1,64

:

1,59

1,66

1,71

1,57

1,51

1,48

1,59

1,58

1,76

1,68

1,65

1,66

Switzerland

:

:

2,52

:

:

:

2,59

:

:

:

2,47

:

:

:

2,82

:

:

:

2,87

:

:

:

:

Serbia

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

0,92

0,79

0,77

0,96

Turkey

0,33

0,52

0,49

0,44

0,36

0,38

0,45

0,49

0,37

0,47

0,48

0,54

0,53

0,48

0,52

0,59

0,58

0,72

0,73

0,85

0,84

0,86

:

United States

2,55

2,61

2,54

2,42

2,32

2,4

2,44

2,47

2,5

2,54

2,61

2,62

2,52

2,52

2,45

2,49

2,55

2,62

2,76

2,81

2,73

2,67

:

Japan

2,95

2,93

2,89

2,83

2,74

2,87

2,77

2,83

2,96

2,98

3

3,07

3,12

3,14

3,13

3,31

3,41

3,46

3,47

3,36

3,25

:

:

South Korea

:

:

:

:

:

:

:

:

2,26

2,17

2,3

2,47

2,4

2,49

2,68

2,79

3,01

3,21

3,36

3,56

3,74

:

:

През периода на членството в ЕС, не беше разработена и приета цялостна визия и стратегия за развитие на висшето образование в условията на европейското членство и на изостряща се конкуренция в световното образователно пространство. Два варианта на такава стратегия, подготвени през 2005 г. и 2006 г., не бяха приети. Не беше обновена нормативната уредба. Тя продължава да е остаряла и неадекватна, както от гледна точка на прилаганите реформи, така и на европейските критерии и стандарти.


    1. Изтегляне 0.9 Mb.

      Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание