Май 2014 г. София, България съдържание
Усъвършенстване на системата за управление на висшите училища и на мрежата от ВУ. Внасяне на яснота при видовете ВУ и при образователно-квалификационните степени
Изтегляне 0.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Финансирането според качеството и реализацията
- Основните предизвикателства, свързани с действащия модел за финансиране са
Усъвършенстване на системата за управление на висшите училища и на мрежата от ВУ. Внасяне на яснота при видовете ВУ и при образователно-квалификационните степениПрез изминалото десетилетие бяха полагани усилия за модернизация на системата за управление на висшето образование в България, в съответствие с европейските образци и препоръки на ЕК. Промените, които бяха наложени в законодателната и отчасти в институционалната практика, доведоха до положителни резултати, които могат да се усъвършенстват и в бъдеще в рамките на академичната автономия. Необходимо е автономията да се съчетае с механизми за институционална отговорност – прозрачност, публичен контрол, академична конкуренция. Целта е постигане на система за висше образование, която да е способна да се саморегулира съобразно динамиката на обществените процеси и да поддържа качеството на висшето образование, т. е. система, способна на устойчиво развитие. Важно е да се избере ефективен вариант за мониторинг и контрол от страна на държавата и обществото при засилената автономия и самоконтрол при управлението на висшите училища. В резултат на широк академичен дебат да се намери най-точната формула за промяна, която да съчетава националните традиции с интернационалните тенденции и успешни практики. Важна задача е оптимизирането на мрежата от висшите училища – не с административен натиск, а чрез добре обмислени финансови механизми и чрез трансфер на добри европейски практики за насърчаване на интеграцията и обединението на висши училища на регионален и предметен принцип. Необходимо е преодоляване на дублирането и разпокъсването на професионалните направления между висшите училища. Такава мярка ще доведе до реализиране на икономия на преподавателски състав, намаляване на гастролиращите хабилитирани преподаватели; повишаване качеството на обучението, чрез подобряване на комуникацията преподавател – студент. През последните 10 години с промени в ЗВО постепенно се заличи разликата между университети и специализирани висши училища, като на последните се даде право да се наричат университети в дадена област. Необходимо е да се дефинират многопрофилни университети и специализирани ВУ, които обучават студенти само в едно или няколко свързани професионални направления (технически, медицински). Такова разделяне би поставило ясно всяко ВУ върху националната карта като профил на обучение и като значение за страната и региона. Наред с трите степени на висше образование в българската система на ВО съществува и образователно-квалификационната степен „професионален бакалавър”, която не е ясно разпознаваема в рамките на тристепенния цикъл. Основните предизвикателства, свързани със системата на управление на висшите училища, с мрежата от ВУ; с видовете ВУ и с образователно-квалификационните степени, са: 2.5.1 Потребност от по-голямо участие на представители на бизнеса, публичните институции и студентите в управлението на ВУ 2.5.2 Необходимост автономията да се съчетае с механизми за институционална отговорност – прозрачност, публичен контрол 2.5.3 Потребност от оптимизиране на мрежата от висшите училища 2.5.4 Необходимост от изясняване на статута на различните видове ВУ 2.5.5 Неясно място на образователно-квалификационната степен „професионален бакалавър” в рамките на тристепенния цикъл 2.5.6 Преодоляване на дублирането и разпокъсването на професионалните направления между висшите училища
Сега действащият модел на финансиране е слабото място на цялата система на висшето образование. Това от една страна се дължи на хроничния недостиг на ресурси, залагани в националните бюджети и антикризисните политики. От друга страна обаче, дори и наличните ресурси не се използват ефективно (част от тях се губят поради високата външна образователна миграция –на студенти и преподаватели и на талантливи учени). Наред с неефективното използване на наличните средства проблем е и недостатъчната прозрачност и публичен контрол върху начина на използването на материалните (включително и финансовите) ресурси. Липсват и възможности и целенасочени усилия за осигуряване на разнообразни извънбюджетни източници за финансиране, включително от стопанска дейност и комерсиализация на научни резултати. Държавната субсидия доскоро се разпределяше единствено въз основа на броя на приетите студенти и въпреки че през последните три години се изпълнява законовото изискване при финансирането да се взима предвид и качеството на образованието, над 90 на сто от размера на субсидията продължава да зависи от броя на студентите. Този принцип води до уравниловка и начинът за разпределяне на финансирането не стимулира постигането на по-високо качество на предлаганото образование. Решаващо условие за постигане на целите на Стратегията (наред с институционалните и законодателните промени), е радикалната промяна на финансовата и инвестиционната политика в образованието и научните изследвания. Необходимо е да се разработи и приеме нова методика за определяне на диференцираните нормативи за издръжка на обучението на един студент на базата на реалната стойност на обучението във всяко професионално направление. Финансирането според качеството и реализацията е най-ефективният механизъм за стимулиране на всички участници в системата към даване на качествено обучение. Този начин на разпределение на субсидията следва да се въведе едновременно с ограничаването на приема на студенти в дадено професионално направление във ВУ, които са на последните места по качество на обучението според изброените критерии. Тези промени няма да засегнат никое ВУ като цяло, а ще ограничат финансирането за определени професионални направления, в които даденото ВУ не успява да се конкурира успешно с другите ВУ в страната. Това ще мотивира всяко ВУ да фокусира усилията си главно в тези направления, в които то провежда обучение с достатъчно високо качество и добра реализация на студентите. Така по естествен начин ще се подсилят тези професионални направления във ВУ, които подготвят най-добрите кадри за съответния регион и за страната, което постепенно ще доведе и до доброволно обединение и сливане на ВУ – не с административни мерки, а с помощта на финансовите лостове на държавата. Източниците на финансиране на ВУ следва да включват наред с учебната и научната дейност също и технологичен трансфер и връзка с бизнеса и финансов мениджмънт и управление на собствеността, включително интелектуална собственост. Сегашната регламентация не допуска развиването на стопанска дейност от ВУ, което е пречка пред създаването на спин-оф фирми и реализирането на технологичен трансфер. Налице е и отсъствието на достатъчни финансови стимули за студентите за по-високи постижения. Необходимо е да се въведат такива стимули чрез диференциране на размера на стипендиите или чрез създаване на облекчения при изплащането на студентските кредити. Основните предизвикателства, свързани с действащия модел за финансиране са: 2.6.1 Недостатъчна ефективност и прозрачност на начина за използването на финансовите ресурси; липса на стимули за повишаване на качеството и за постигане на високи резултати 2.6.2 Недостатъчно финансиране на системата за висше образование. 2.6.3 Липса на достатъчни стимули за студентите за по-високи постижения
|