Май 2014 г. София, България съдържание
Проблеми, свързани с привличането и кариерното израстване на преподавателите
Изтегляне 0.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Недостатъчни възможности за учене през целия живот
Проблеми, свързани с привличането и кариерното израстване на преподавателитеНеобходимо е чрез изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България и други актове да се решат проблемите, възникнали при прилагането им през последните години. В тях следва да се предвидят мерки, които да преустановят възможността за даване на научни степени и назначаване на академични длъжности на лица без необходимите научни постижения и качества. Особено остро се чувства липсата на общодържавни изисквания по професионални направления и научни области и на контролен механизъм за спазването на нормативната уредба и изискванията. Недостатъчното възнаграждение на преподавателите и липсата на стимули за най-добрите преподаватели в зависимост от приноса им в преподаването и научните изследвания спъва кариерното развитие и закрепва уравниловъчните традиции, характерни за българските академични институции. Слабият интерес към академичната кариера е свързан и с липсата на възможности за квалификация за преподавателите, което влияе негативно и на качеството на работата им. Основните предизвикателства, свързани с привличането и кариерното израстване на преподавателите са: 2.7.1 Несъвършенства на ЗРАСРБ, довели до диспропорция между хабилитирани и нехабилитирани преподаватели. 2.7.2 Липса на диференциация на заплащането на преподавателите според резултатите. 2.7.3 Необходимост от осигуряване на възможности за квалификация на преподавателите.
В повечето от българските институции за висше образование функционират звена за непрекъснато, продължаващо или следдипломно обучение, както и центрове за кариерно развитие. Чрез тях се реализират връзките между университетите и бизнеса, между обучаваните и трудовия пазар. Установени са и някои добри практики за съвместно разработване на учебни планове и програми с представители на бизнеса, с цел повишаване пригодността за заетост. Все още тези практики не са широко разпространени. Не е постигната и необходимата гъвкавост при създаването на разнообразни възможности и форми за учене през целия живот и иновативност на програмите, съобразени с възрастовите характеристики на обучаваните. Налице е незадоволителна педагогическа подготвеност на университетските преподаватели в областта на андрагогиката, както и недостатъчна информираност на обществото за предлаганите ефективни възможности за учене през целия живот. За преодоляване на тези трудности, както и за последователно прилагане на критериите, дефинирани от ЕК, България прие Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 г. Стратегията предвижда:
Наред с тези дейности, Националната стратегия предвижда утвърждаване на ролята на висшите училища като институции за учене през целия живот и стимулиране на потенциалните обучавани към по-нататъшно обучение в системата на висшето образование, както и хармонизиране на предлаганите от висшите училища програми и търсените от пазара на труда квалификации. Електронните форми за дистанционно обучение се утвърдиха като модерни и водещи форми на обучение в световен план, но на този етап в България имат допълващ характер и затова следва да се развиват. Тази неблагоприятна ситуация радикално следва да се промени, като българското висше образование се придържа към европейските критерии и цели, очертани в Съобщението на ЕК относно „Европейското висше образование в световен план” от юли 2013 г. България е длъжна да се възползва от предимството, че в Европа се намират някои от най-добрите университети за дистанционно обучение. Задължително е новите тенденции в цифровото образование, препоръчани от ЕК, да стимулират и българските висши училища – да преосмислят структурата на разходите си и евентуално целите си и да установят партньорства в световен мащаб. Електронното образование и все по-активното използване на информационните и комуникационните технологии ще разширят достъпа на българските студенти и преподаватели до европейските висши училища; ще дадат възможност за включването в учебната програма на знания, материали и методи на преподаване от целия свят; ще се развият нови форми на партньорства, полезни взаимодействия и обмен между отделните дисциплини и факултети, които иначе би било трудно да бъдат установени. По-голямата отвореност и достъп до знания и умения благодарение на технологиите ще подобрят конкуренцията, ще повишат прозрачността и ще дадат възможност на висшите училища в България да адаптират своите методи на преподаване и материали към нуждите на студенти, които ще работят в глобализирания пазар на труда. Реализацията на посочените инициативи неизбежно ще доведе до съществена промяна и в бизнес модела на българските висши училища. Те ще бъдат отворени за съвсем нови категории обучаващи се (например граждани на други държави, които се намират извън университетския комплекс; лица, които следват един-единствен курс, а не цялата програма; различни възрастови групи); ще могат да предлагат нови услуги (например помощ при обучението, оказвана от преподавателите; оценяване; сертифициране). Така се променя и социалната роля на висшите училища като центрове за знания и иновации и като фактори, допринасящи за развитието — те ще бъдат подложени на нов натиск да преосмислят обществените си отговорности от гледна точка на местните, националните и регионалните обстоятелства.
2.8.1 Не се предлагат достатъчно възможности и разнообразни форми на учене през целия живот. 2.8.2 Липсват връзки между ВУ и бизнеса за нуждите на пазара на труда и за съдържанието на обучението. 2.8.3 Слабо развитие на електронните форми за дистанционно обучение.
|